Продрум Иванов Димов е роден на 1 февруари 1933 г. в с. Лесичово, Пазарджишко. Има полувисше педагогическо образование. Бил е учител и директор на основно училище, заместник-директор на прогимназия. Член на СБП. Секретар на дружеството на писателите в Пазарджик и секретар на Клуба на дейците на културата в града. Автор е на книгите: „До хребета на безсмъртието” (книга за Георги Кратунчев, 1984), „Празник под стрехата” (1991), „Брезица” (1992), „Къщурката на баба” (1993), „Утринна наслада” (1993), „Рой звездици” (1994), „Будилник” (1995), „Концерт в гората” (1996), „Песенно звънче” (1996), „Весело утро” (1997), „Луд театър” (1998), „Приходи скорее в гости” (1998), „Горещи години” (интервюта, 1998), „Щъркът пак затрака” (1999), „Незаглъхващи мигове” (книга за Христо Радевски, 1999), „Другарче” (2000), „Докосвания. Дамян Дамянов” (2000), „Бай Яко. Струйки от чистия извор” (книга за Яко Молхов, 2001), „Моята България” (2001), „Попътни етюди” (очерци, 2002), „Къде е снопът ти, Кубрат?” (стихове, 2003), „Новите граници” (стихове, 2004), „Чудното прозорче” (2003), „Ручейче игриво” (2004), „Скандал в гората” (2005), „И никога да не забравяме” (2005), „Неспокойни разкази” (2005), „Нестихващ свят. Спомени” (2005), „Насаме с Иван Сестримски” (2006), „Иван Динков отблизо. Спомени” (2006), „Изгрев без залез” (повест за Атанас Цветански, 2006), „Пролетно венче” (2006), „Споделено завинаги” (интервюта, 2006), „Мигове с Евтим Евтимов” (2007), „Надпревара. Продумки-продрумки” (сатира, 2008), „Щрихи от нашето време” (2008), „Калинка” (2009), „Дамян П. Дамянов. Докосвания” (2009), „Попътни страници” (2009), „Живот в полет” (2010), „Уловени мигове” (2010), „Попътни срещи” (очерци, 2010), „Ако те няма!” (стихове, 2010), „Размисли по големия път” (2011), „Резонанси” (2012), „Весела иглика” (2013), „Докоснати светове” (2013), „Пътуване към острова на духа” (2013), „Път в безпътицата” (2014), „Барометри на духа” (2015), „Страници от духовното ни съвремие” (2015), „Непомръкващи зари” (2016), „Българският Еверест” (книга за Васил Левски, 2017), „Неизтляваща жарава” (2017), „Нестихващ огън” (книга за Константин Величков, 2017), „Струйки от литературния бързей” (2018), „Гласът на моя път” (2018), „Най-скъпото звънче” (2019), “Завръщане” (2019), “Пулсации от духовното ни съвремие” (2019), “Беззалезни изгреви” (2020).

Публикации:

Публицистика:

НЕУГАСВАЩИЯТ ОГЪН НА ЕДНА ПОЕЗИЯ/ брой 126 март 2020

„И КРАСОТАТА ИЗПЪЛВАШЕ ДУШАТА МИ…”/ брой 127 април 2020

90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА СТОЯН БАКЪРДЖИЕВ/ брой 128 май 2020

НИКОЛАЙ ХРЕЛКОВ/ брой 128 май 2020

ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ИСТОРИК НА НАШЕТО СЪВРЕМИЕ/ брой 128 май 2020

110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АТАНАС ДУШКОВ/ брой 129 юни 2020

180 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ДИМИТЪР ГОРОВ/ брой 129 юни 2020

ТЕЖКА ЗАГУБА ЗА БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА / брой 129 юни 2020

ИВАН БУРИН, ВЪЗТОРЖЕН ПЕВЕЦ НА БЪЛГАРСКАТА БРИГАДИРСКА МЛАДОСТ/ брой 129 юни 2020

ЕПОХА В СЪВРЕМЕННОТО НИ ДУХОВНО И ОБЩЕСТВЕНО БИТИЕ / брой 129 юни 2020

Критика:

ПОЕЗИЯ С РЕСПЕКТИРАЩИ СОЦИАЛНИ НЮАНСИ/ брой 126 март 2020

КОГАТО ОГЪНЯТ НЕ УГАСВА…/ брой 127 април 2020

НОВА КНИГА ЗА КОНСТАНТИН ВЕЛИЧКОВ/ брой 128 май 2020

ДА ТЪРСИШ НАСТОЙЧИВО СЕБЕ СИ/ брой 128 май 2020

ОГНЕНИ ПОЕТИЧНИ СТРУИ/ брой 128 май 2020

КОГАТО ДУШАТА ВРИ И КИПИ/ брой 129 юни 2020

Интервю:

ДАМЯН ДАМЯНОВ: „СТРАХУВАМ СЕ ЗА БЪДЕЩЕТО НА БЪЛГАРИЯ”/ брой 126 март 2020

ДАМЯН ДАМЯНОВ: „ИЗГОНИХМЕ ЧОВЕКА ОТ СЕБЕ СИ”/ брой 126 март 2020

ЕФРЕМ КАРАНФИЛОВ: „БЪЛГАРСКАТА ЛИТЕРАТУРА Е БИЛА, Е, И ЩЕ БЪДЕ!”/ брой 126 март 2020

МИЛЕНА ЦАНЕВА: „ВАЗОВ Е МОРЕ, КОЕТО НЕ МОГА ДА ПРЕПЛУВАМ ЦЯЛ ЖИВОТ”/ брой 129 юни 2020

ЯКО МОЛХОВ: „НАЙ-МНОГО ТРЯБВА ДА НИ БЕЗПОКОИ ВЪЗСТАНОВЯВАНЕТО НА КАПИТАЛИЗМА…”/ брой 129 юни 2020

Литература за деца:

МОЯТА БЪЛГАРИЯ/ брой 126 март 2020

Критика за Продрум Димов:

ТЪРСАЧ НА ИСТИНАТА/ автор: Красимира Кацарска/ брой 36 януари 2012

КОГАТО ИЗГРЕВИТЕ СА БЕЗ ЗАЛЕЗИ/ автор: Иван Д. Христов/ брой 129 юни 2020

НА СВОЕТО ПОЧЕТНО МЯСТО/ автор: Георги Майоров/ брой 129 юни 2020