Проза

ШЕДЬОВЪРЪТ

Теодоси Антонов
Тишината бе в началото. Просторна тъмна водна шир - ято незнайни птици от далечни екзотични страни излитат с шумно свистене на крилете.

{Още»}

 
ЕРГЕНСКИ ПАНАИР

Банко П. Банков
След като американците и англичаните бомбардираха за втори път София, градът ни отесня от евакуирани учреждения и столичани.

{Още»}

 
СЕЛСКИ ТАБЛАДЖИИ

Панчо Панчев
               На Найден Вълчев
Тази история ми я разказа поетът и мой добър приятел Найден Вълчев, така че тя не е измишльотина, както повечето ми съчинения, а е истинска случка.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ С ЧЕТИРИ-ПЕТ ДУМИ

Валентин Димитров
Целта оправда средствата. Оправдаха го!
Ближните намазват. Другите се облизват.

{Още»}

 
ИЗПЪЛНЯВАМ САМО ДОБРИ ЖЕЛАНИЯ

Драгни Драгнев
Има ли деца, които още не са виждали червена калинка?
Тогава непременно ще видят. И то много скоро. Дори още днес. Но при едно условие. Първо да се събудят навреме и да измият очите, ръцете и зъбките си. После без да се мръщят да изядат закуската си и отново да се измият.

{Още»}

 
ЦЕЛИНА

Димитър Шишманов
Преди десетина години в канцеларията ми дойде една селянка. Имаше да получава от Америка 300 000 лева застраховка за мъжа си, загинал като миньор някъде в Пенсилвания.

{Още»}

 
КЪСИ ЖИЧКИ

Марин Ботунски
Големо Бабино е малко село по поречието на Ботуня. Има смесен магазин, откъдето можеш да си купиш цигари и кибрит, или хляб за из път, автобусна спирка, мост над реката, а малко над моста е големобабинският вир, прочут сред рибарския свят с многото си и едра риба.

{Още»}

 
ПЪРВИЯТ СЪДЕБЕН ЗАЩИТНИК В БЪЛГАРИЯ

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите…”
Да си съдебен защитник на българи през Турско е твърде дръзко занимание. А да защитаваш заловените бунтовници от Ботевата чета през 1876 г. е истинско безумие.

{Още»}

 
ПЕТ РАЗКАЗА

Владимир Георгиев
ЧОВЕК И ВРАНА
Изобщо няма да му се оплаквам. Той най-вероятно знае всичко. Те, банкерите на високи постове, имат уши навсякъде. Нали са богати, назначават си бивши и настоящи ченгета, имат подръка дори бъдещи политици, защото те ги произвеждат.

{Още»}

 
ПОСЛЕПИС

Веселин Тачев
Успокоила се от малкия водопад на бента, реката тихо влачи жълтеникави води. От льоса е тоя цвят, естественият цвят на водата. Белезникава беше от каолиновия завод в Сеново, пенеше се като помия от химикалите на Разград.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Денис Фонвизин
превод: Литературен свят
*
Следвай природата и никога няма да бъдеш беден. Следвай човешките мнения и никога няма да бъдеш богат.

{Още»}

 
ПЕТ РАЗКАЗА

Владимир Георгиев
ЧОВЕК С ТАБЕЛА НАЙ-ОТПРЕД
Никой не знаеше кой ги организира, нито къде ще е следващата им сбирка. Появяваха се внезапно, носеха едни и същи плакати, исканията им бяха ясни, оправдани, последователни.
Стачкуващи хора - млади, стари, многодетни, бездетни, бедни, по-малко бедни и съвсем богати се събираха на площадите и, обединени от нещо, протестираха.

{Още»}

 
ПЪТЕШЕСТВИЕ ДО КАНЧ

Румен Воденичаров
Предисловие
Всичко започна в 1980 година. Вече двадесет години се бях подвизавал по българските планини като планинар и планински спасител. Карах прилично ски и можех да водя свръзка по алпийски турове от V-категория на трудност.

{Още»}

 
ПРОИЗВОДНИ НА ЛЮБОВТА

Румен Романов
Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски. Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук за да довършат най-важното и съществено - продължението на вида.

{Още»}

 
БЕЛЕЖКИ

Исидора Секулич
превод от сръбски: Санда Йовчева
1.
Всички монотонни звуци са мярка за простор, ширина и далечина. Когато шумят дърветата, трепти въздухът, когато вятърът духа, когато копитата се отекват, когато стадото блее, когато воденицата трака

{Още»}

 
ГЕРОИ

Тодор Николов
Съвсем бях забравил тази история. Върна ме към нея дългото и тягостно преместване в края на миналото лято. Имаше време да мисля - новото жилище се оказа далеч и камионът, нает изгодно от мен, сечеше с глух тропот кварталите, свиваше вдясно и спираше в мрежата на пет улички, които предстоеше да опозная. Сега ги [...]

{Още»}

 
ОБЪРКАН СВЯТ

Анатолий Петров
В свежото и топло утро на мартенския ден, в покрайнините на притихналото село влезе елегантно облечен мъж на пенсионна възраст. Пристъпваше бавно, оглеждаше къщите и по надписа на една от тях разбра, че върви по улица “Подофицерска”.

{Още»}

 
СПАСИТЕЛИ

Константин Площаков
Тревогата не беше истинска. При истинската се воюва, сега трябваше да се спасява. При истинската закъснението коси твоя живот, сега замахваше над чуждия, на непознатия полковник, озовал се от небето в морето.

{Още»}

 
ГРЕБЕН ЗА ТАРАЛЕЖА

Костадин Жеков
Лъгойко се събуди и грабна дистанционното за осветлението. След секунди огромният кристален полилей обля стаята в светлина. Лъчо, както го наричаха всички, стана от огромната спалня, намуши скъпия халат и влезе във всекидневната.

{Още»}

 
МАЛКАТА КРАЛИЦА

(приказка за малки и големи)
Мария Антонова
Това, което тази вечер ще ви разкажа е част от нашия свят, по-скоро от света на малките дечица, които преди да са пораснали намират своето място в това днешно объркано време. За тях обаче това няма никакво значение.

{Още»}

 
УЧИТЕЛ НА ЖИВОТА

Димитър Подвързачов
У нас тази работа става много просто.
Живее писателят между нас и си пише. Живее съвсем неглижабъл. Никакво внимание. Никакво значение. Никаква тревога за нашата съвест. Все едно, че не съществува под нашия покрив.

{Още»}

 
КУЛТУРНИ СЪБИТИЯ

Анатолий Петров
В ранното юлско утро, преди слънцето да се покаже на хоризонта, пред кметството на крайдунавското село спря такси. Шофьорът пъргаво слезе от колата, отвори двете задни врати и от там бавно, достолепно излязоха мъж и жена на пенсионна възраст. Огледаха се. Мъжът прошепна:

{Още»}

 
АПОКАЛИПСИС

Васил Иванов
Слънцето избухна. Може би му бе писнало да се поти в собствената си жега, имаше колики или просто му бе дошло времето, не зная, но фактът че се пръсна на неизброим брой парчета, си остава.

{Още»}

 
ПОКОЛЕНИЯ

Анита Коларова
Когато преспите стигнеха три метра и завиеха вълците, в село оставаха - да слушат фъртуната и да се блещят срещу изцъклената месечина - само дядо Минчо и жена му Фидана, синът им Маню, който живееше с циганката Райна и гледаше коне накрай селото, пияницата Цаню и едно семейство в горния край.

{Още»}

 
ДЕЛОТО

Диана Атанасова
Адвокат Станимиров вървеше по главната улица, влачейки лошото си настроение в следобедния пек. Току-що бе говорил по телефона по неприятен за него повод и по същия отиваше на среща при колегата си Митев. Тази история от самото начало беше кална.

{Още»}

 
МАЛКАТА ГОЛЯМА КНИГА

Пелин Пелинов
Разказ от “Щрихи към портретите…”
                         “И фърляше тайно през мрака тогаз
                          най-първата искра в народната свяст!”
                                                               Иван Вазов

{Още»}

 
СТРЕЛЯ БАТАРЕЯТА

Младен Денев
Аз съм синът на генерала. Никак не е лесно да си генералски син. Миналата есен, когато да изпращам документите, той ми каза така:
- Най-напред ще минеш през казармата… а другото - после.

{Още»}

 
ИЗ „ДНЕВНИЦИ”

Съмърсет Моъм
подбор и превод: Литературен свят
* * *
Четенето не прави човека мъдър; то само му придава ученост.
* * *
Престижът е плащ, с който глупаците скриват глупостта си.

{Още»}

 
СВЕТЛАТА СТРАНА НА НЕИЗВЕСТНОСТТА

Светлозар Стоянов
Уважаеми г-н полицейски началник,
Запознат съм с показанията на лицето Койно Димов Койнов срещу мен и декларирам, че те не отговарят на истината до последната запетая. Пардон - до последната точка.

{Още»}

 
КОРИДА

Костадин Жеков
Стамат живее в циганския квартал, но има страхотно голямо самочувствие. Дядо му е построил къща на три етажа - с механа в приземния, два гаража и две големи тераси.

{Още»}

 
РАЗГОВОРИ ПО ВЛАКА

Из цикъла „Жестоки разкази”
Боян Лалов
Пътувам много по влаковете и съм се наслушал на какви ли не истории. Студени вагони. Циганите влачат по коридорите чували с риба от Бургас.

{Още»}

 
ЗАЩО БЯГАТ ХАМСТЕРИТЕ

Марина Димитрова
Още като влезе в полутъмната стая Мария усети, че нещо липсва. Погледна към панера на пода. Да, той беше празен. Малката сива топка от меки косми не беше там. Теди, хамстерът, отново беше избягал.

{Още»}

 
ИЗ „ДНЕВНИЦИ”

Генадий Алексеев
подбор и превод: Литературен свят
1959
10.07.
Обичам ли децата? И какво означава това - да се обичат децата? Децата, а не възрастните? Отнасям се към децата, както изобщо към хората: обичам умните, красивите, добрите, не обичам капризните, злите, глупавите. Фъфленето с децата ми е противно.

{Още»}

 
СЛОВО ЗА ПОЛКА НА ИГОР

СЛОВО ЗА ПОХОДА НА ИГОР - ИГОР, СИН НА СВЯТОСЛАВ, ВНУК НА ОЛЕГ
Неизвестен автор (ХII в.)
превод от древноруски: Красимир Георгиев
Не е ли време, братя, със старовремски думи таз повест да разкажем - за похода на Игор, Игор Святославич? Таз песен да започнем за станали събития, за истински неща, а не с измислиците на Боян!

{Още»}

 
ЗИМНА СЛУЧКА

Слав Делиславов
Беше доста рано сутринта, но печката в чакалнята пред лекарския кабинет вече приятно бумтеше. На скамейката до нея се беше отпуснал старослужещият редник Кръшо Лежачев. При отварянето на външната врата той изведнъж се сепна.

{Още»}

 
КОГАТО МРАВКИТЕ ОСНОВАХА ОБЩЕСТВО

Аугуст Стриндберг
превод от шведски: Константин Стефанов
В началото мравките вървяха и сричаха, подобно на другите животни, на двойки. Храната за малките беше недостатъчна, докато младите бяха малки, защото мъжките бяха лекомислени и бягаха далеч по своите работи, за да не слушат виковете на децата.

{Още»}

 
НАДПРЕВАРА

Даниел Богданов
Джиесемът звънеше някъде в хола, но точно в този момент Иван зареждаше хладилника в кухнята и нямаше как да вдигне. Току-що се бе върнал от пазар и не искаше да оставя торбите просто така. Който и да звънеше, можеше да почака. Едва ли бе спешно. Обикновенно почивните дни никой не го търсеше. Само през [...]

{Още»}

 
КЛОУНЪТ

Георги Михалков
Доктор Огнянов се чувстваше смазан. По челото му още блестяха капки пот. Дясната му ръка трепереше, краката не го държаха, сякаш бяха гумени. Излезе на площадката пред болницата и запали цигара. Пое дълбоко дима. Досега не беше правил такава сложна операция. Оперираше близо двайсет години, но за първи път му се случваше да шие [...]

{Още»}

 
ПРОФИЛЪТ

Константин Щъркелов
Навън снежинки играят…
Бялата завеска я открива внимателно една нежна ръка. Светлият профил на девойката някого изпраща. Не… сияющият поглед някого посреща… Не… тихата девойка се радва на белите снежинки - на сребърния ден.

{Още»}

 
ЗА „НЕБЕСЕН ГЛАС”

Здравко Кисьов
Тази моя книга („Небесен глас”) е съставена изцяло от стихотворения с християнска тематика и характер, и заема особено място в творчеството ми от вече двайсетина книги.

{Още»}

 
СТРАХ ОТ ОБЛАЦИ

Емил Елмазов
През ветровити дни изнасям един шезлонг върху покрива на учебната сграда и гледам как небето над нашето летище добива сила. Напластени течения раздърпват облаците, които винаги ми приличат на нещо: мамонти, камили, гърбати птици и други страшни зверове.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Цветан Розов
Тишината лекува. Моля, говорете по-тихо… за себе си!
Колко много модерни имена! Чудиш се кое да избереш за кучето си.

{Още»}

 
ПРАТЕНИКЪТ

Александър Карпаров
                  Vilnerant omnes, unita necat.
Бе весел, слънчев ден. Богомолците излязоха от черквата и се упътиха по домовете си. Изведнъж всички се спряха - насред площада един странен човек, в смешно облекло и с висока шапка, викаше нещо неразбрано и сочеше с дългите си пръсти към часовника на кулата.

{Още»}

 
ШОКОВА ЗАЛА

Любен Панов
(Автобиографията на един временно отложен край)
Някакъв зумер упорито пиука в дясното ми ухо.
Пиии - пип… пиии - пип… пиии - пип…
Усещам леко да полъхва около главата ми. Там нещо лети.

{Още»}

 
СЪКРОВИЩЕ

Владимир Георгиев
Не искаше съседите да го виждат и затова работеше главно нощем. Времето беше хубаво, луната бе почти пълна и хем му беше другар и го гледаше как копае, хем му светеше с голямото си любопитно жълто око.

{Още»}

 
ПОЛИГОНЪТ

Георги Стоянов
(Откъс)
Пет дена отпуска - това не беше малко. До часа, когато автобусът щеше да го откара в неговия крайречен градец, оставаше доста време. Можеше да се разходи из окръжния град, да поразгледа афишите.

{Още»}

 
ЖЕНАТА ОТ НИКОЛАЕВО

Светлозар Стоянов
Тъкмо приключвахме броя на вестника и аз довършвах материала за първа страница, когато някой предпазливо почука на вратата на редакцията. Извиках високо и нервно „да”, без да отделям очи от монитора.

{Още»}

 
ЖЕНАТА, КОЯТО ГО ОБИЧАШЕ

Румен Романов
Седемдесет коли, мили Боже!… Седемдесет, не шейсет и девет или петдесет… И този прекрасен есенен ден погален от слънцето вместо голямо „благодаря” за избора на дата. Днес всичко е бизнес.

{Още»}

 
ЗАВРЪЩАНЕ

Димитър Васин
(Откъс от едноименната повест)
Вечерта зави къщите, опрели гърбовете си срещу върбата. Махалата успокои дишането си. Само коминът на къщичката в дерето виеше пушека си по ронливия бряг. Плочите й подпираха въздуха под стария орех, а въздухът едва-едва потрепваше и продължаваше да си играе с искрите по небето.

{Още»}

 
ЛОДКА ЗА РАЗХОДКА

Откъс от повестта „Слънчева кралица”
Валентин Димитров
…Реших да ускоря последната фаза на строителството на яхтата си „Sunny Queen”. Стапелът ми бе на „ничия земя”, но за нея на завода плащах наем. Той обаче започна прогресивно да нараства.

{Още»}

 
ПАЛЕОЛИТЧИЦИ

Веселин Тачев
Пъргави и яки момчета в избелели джинси и летни фанелки - човек може да си помисли, че идат от диското, а те обикаляха страната с мощен джип и търсеха следи от прачовека.

{Още»}

 
КОЙ СЪМ АЗ

Валерия Андреева
Омръзна ми да ме нападат и обвиняват, че съм зъл, жесток, кръвожаден, подъл. Едни казват, че съм като хиена, други - като кобра, но най-прави са тези, които виждат вълка в мен.

{Още»}

 
СВАТБИТЕ НА МАРИНКОВ

Георги Атанасов
Откъс
Душата му беше пуста като зимно небе: нито птица на сърцето, нито пчела на устната.
А беше едва в средата на октомври. Облаците се самоизяждаха, от което нарастваше единствено ниската мрачина, надвиснала над новобранската несръчност.

{Още»}

 
ПЕПЕРУДАТА

Анатолий Петров
В крайградския квартал на Адъпазаръ Гьочмен Евлери в късния следобед, в кафене „Демироглу”, разговаряха Стефан, шофьорът на българския камион, превозващ стока за Анкара, съселянинът му от България, Али, преселил се тук през петдесета година, и кафеджията Шефкет.

{Още»}

 
ИСТИНИ

Владимир Георгиев
Беше празник и за двамата. Синът беше останал при бащата, защото нямаше лекции. Той бе студент в трети курс, всичко го вълнуваше; четеше рядко, неговото поколение бе любопитно, но мързеливо. Така поне си мислеше бащата.

{Още»}

 
ВУНДЕРКИНД

Пелин Пелинов
Из цикъла „Щрихи към портретите”
Още от малък Константин Величков се прояви като много надарен ученик. Нещо като вундеркинд, както немците наричат такива деца. Вървяха му всички учебни предмети - както четене, писане, смятане и Закон Божи в началните отделения, така също история, география, химия, физика и литература по-късно в класното училище.

{Още»}

 
ФРОНТОВАЦИТЕ

Николай Траянов
Военните колони се проточиха към фронта. Тесният междуселски път, по който изскрибуцваше само някой впряг, изведнъж се пробуди. Пробудиха се дори зеленясалите в лишеи камъни, налягали покрай канавките.

{Още»}

 
ПОВЕСТ БЕЗ ИМЕ

Слав Г. Караславов
27 март
Как неусетно лети времето! Днес празнувах двадесет и третия си рожден ден. Бяха при мен Михо и Васката. Беше и Лили. После дойдоха и други. Пихме за мое здраве. Уж за здраве, пък още ме боли глава. Май че и аз получих поздравителна телеграма и колет. Телеграмата забучих с една топлийка до [...]

{Още»}

 
МОЯТА ПЛАНИНА

Мюмюн Тахир
Орфеевото цвете Родопски Силивряк, даряващо безсмъртие и здраве, цъфтящо само тук и не би могло да бъде намерено никъде другаде по света, разпръсква своя аромат.

{Още»}

 
СТАРЕЦЪТ И МОМЧЕТО

Драгни Драгнев
- Гледай белите коне на морето - каза Старецът и посочи вълните, които прииждаха на брега, гонени от вятъра.

{Още»}

 
ПЛАНЕТАТА ЗЕМЯ Е ТЪЖНО-СИНЯ…

Кристина Митева
откъс
Когато корабът излезе в орбита, и Альоша видя за първи път Земята отстрани, той остана без дъх. Толкова много се вълнуваше… Бе поразен от красотата й… От уникалния й вид- едничък и неповторим в цялата необятна Вселена!…

{Още»}

 
РАЗДЯЛА

Ана Карима
Милка е много тъжна.
Това хубаво дете, което знаеше тъй да се радва на всеки божи ден, тая весела птичка, както я наричаше баща й, бе тъжна.

{Още»}

 
НОВОБРАНЦИ

Климент Цачев
Когато Васко дойде на строежа, нямаше навършени още осемнадесет години. Когато се ожениха с Василка, не беше навършил деветнадесет.

{Още»}

 
ЕДНА НОЩ НА ПИКАСО

Светлозар Стоянов
Но един ден установил, че може да рисува само като несполучлив имитатор на себе си. Отначало се почувствал уплашен и унизен от мисълта, че цялото му творчество е фалшификат. Все едно изведнъж да ти кажат, че си друг човек.

{Още»}

 
КРАКАТА НА ЖЕНА В СЕДЕМ ВЕЧЕРТА

Светлозар Стоянов
Вървиш по тротоара и гледаш краката на тази жена, непоносимо е да ги гледаш, само да ги гледаш, а тя е преди всичко крака. И всеки крак е пулсиращ фар, докато се давиш в потока от бледи, безлични софийски задници, спасително въже, изплетено от изящни мускулни орнаменти, които се изпъват в такт с ритъма [...]

{Още»}

 
ТРИМАТА

Тодор Николов
Към обед излезе лек бриз и спасителите вдигнаха червеното знаме.
- Връщат комунизма! - викна един на шест бири, впил дълбоко пети в пясъка. Момчетата от трети пост му пречеха да влезе в морето. - Това тук вълни ли са, лигня са! - кресна пак той, но бързо се предаде.

{Още»}

 
МЪРШЛЯК И АДВОКАТ

Владимир Георгиев
Утрото - навъсено нещо, спеше ли му се, махмурлия ли беше, но не бе във форма. Стана в осем, а навън едно такова мрачно и тъжно, муси се, а не реве. Имаше чадър, не го беше използвал отдавна, но знаеше, че е тук, в гардероба някъде.

{Още»}

 
ЛУДИЯТ И МИРЪТ

Георги Михалков
Този квартал беше малко извън града. Израсна за две години, почти незабелязано. Бяха го нарекли с красивото име “Мечтание”, но думата “квартал” не беше най-точната, защото се състоеше само от пет нови блока с цвят на крем карамел, издигнати почти един до друг.

{Още»}

 
ЛЮЛКАТА

Константин Колев
Танковете се спуснаха от планината - страшни, неудържими. Когато уморените мотори загърмяха по мекия път и съзря през гъстия пушиляк злака на крайтунджанските върби, Андрея усети мириса на родния въздух, но в първия миг не разбра къде го беше довело това безкрайно учение. Беше ми причерняло пред очите от безсъние и атаки.

{Още»}

 
ИЗ „ТЪЛКОВЕН РЕЧНИК ОТ А ДО Я”

Валентин Димитров
Асансьор - съоръжение, което горе-долу си върши работата
Бащиния - все още неразграбени остатъци от татковината
Вересия - кредит на доверие, отпускан на съседите от гаражния магазин

{Още»}

 
ПРОКЛЯТИЕТО НА КОТКИТЕ

Благой Ранов
Вижда се как изтънява опашката на август, но огън пали земята. Молитвено се цепи се на кръст като последно издихание. Слънцето е изпило зеленото поле. Планината едва синее. Реката се е скрила в подмолите. Всяка немирна капка с писък се изпържва върху горещите речни камъни.

{Още»}

 
ДРЕБОЛИЯ

Борис Крумов
В градинката пред един от входовете на болницата чакаха мъж и жена. Въпреки че седяха в прохладата под дърветата, и на двамата им бе душно и мъжът често посягаше да разкопчее ризата си, която отдавна бе разкопчал.

{Още»}

 
ХЛЯБЪТ НА НАДЕЖДАТА

Димитър Аджеларов
                    Айде, слушай, слушай,
                    калеш бе, Ангьо,
                    тамбура що свири…

{Още»}

 
СВЯТ ОТ ЧУДЕСА

Здравко Сребров
В ония ранни години, когато златотърсачите във всеки пясъчен нанос, по плитчините на реките ми се мяркаха огнените, замайващите нереални зрънца от злато, аз имах свой свят от чудеса - в мислите ми.

{Още»}

 
ДЕТСКИ СВЯТ

Рабиндранат Тагор
Бих желал да се приютя в едно тихо кътче в мира на моето детенце.Зная, че има звезди, които му говорят, и небосвод, който се навежда до лицето му, за да го забавлява със своите глупави облаци и дъги.

{Още»}

 
АВТОБИОГРАФИЧНО

Йово Неделчев
ВПЕЧАТЛЯВАЩО НАЧАЛО ЗА АВТОБИОГРАФИЯ
Не лъхва ветрец. В бледосиньото небе облаците са бели, по-скоро белолики, контурите им са излеко сиви. На всеки тръгнал да си отреже онази жилка казвам, че за където се е запътил ще ме завари и ще има с кого да си хортува.

{Още»}

 
ЮБИЛЕЕН ПОДАРЪК

Панчо Недев
Тържествено украсената зала на фирма „Златен корен” празнуваше двоен юбилей - своето второ десетилетие и шейсет годишнината на бащицата на фирмата, Пенчо Пенев.

{Още»}

 
МАЙСКИ ДЪЖД

Здравко Сребров
Беше валяло през нощта. Валеше и сега - тихо, спокойно. Земята се удави във влага, ручеите се устремиха към долината. Влагата тежеше в зеленината - на цвета и на листата, - клоните се свеждаха до огизналата трева.

{Още»}

 
СВОБОДЕН РАЗГОВОР

Серафим Северняк
- И слънцето, дето е слънце, и то се сърди!… Голямо е, високо е, ама като гледа глупостите на хората и се сърди; ако се вярва на “Поглед”, май тази година щяла да бъде година на сърдитото слънце… А че какво остава за един прост старшина?

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Йордан Атанасов
РАЗБИТИ СЪРЦА
Лятото клонеше към края си, но не искаше да се предава. В 13-то вътрешно отделение на градската болница пациентите набъбваха. Всеки ден приемаха по един-двама. И ето че стаята на Петър Василев се напълни с още трима - с разбити сърца.

{Още»}

 
САМОДИВИТЕ

Атанас Славчев
Хризантемка съобщи неприятната вест. Нищо не съобщи всъщност. Загатна. Жена му отишла на преглед. Ами… да пита лекарите… Да обяснят те. Ама… Аз какво разбирам - имало нещо там. Разнесло се като мравки в лимфите…

{Още»}

 
МАЙСКИ БРЪМБАРИ

Веселин Тачев
Те се явяваха като първи вестители на лятото.
Чисти, много зелени поляни.

{Още»}

 
СИГНАЛИ

Владимир Георгиев
Мобилният му телефон не бе звънял така често от много отдавна. Обаждаха му се буквално през пет минути - познати, приятели, далечни роднини, на които дори не помнеше по какъв повод и кога беше дал номера си. Обади се и Герасимов от партийната централа:

{Още»}

 
МАРИМАНИ

Никола Радев
 (Откъс)
Някой пуснал дума, че ей тъй, както си лежал на земята и мижал срещу слънцето, чул да гърмят топовете край Одрин. Нашите гърмели, ама и ония се обаждали.

{Още»}

 
ЧАСОВНИК ЗА КАПИТАН

Пею Богданов
- Мишената, другарю лейтенант!… Мишената се вижда!
Сигналистът стиска флагчетата под мишница и сочи с ръка вдясно.

{Още»}

 
СИВИТЕ ДНИ

Васил Воденичарски
Из цикъла „Концлагерът Еникьой”(1941-1943)
Помръкнало, охтичаво, слънцето не топлеше. По върховете се белееше сняг. Нощите вкочанясваха бетонните помещения. Смразили всякакви излишни желания, ние ходехме като сомнабули из пушека.

{Още»}

 
КОНЦЕНТРАЦИОННИЯТ ЛАГЕР

Васил Воденичарски

откъс
През септември 1941 г. Васил Воденичарски е докаран в концлагера в Еникьой, Ксантийско, където престоява при тежки, убийствени условия близо 26 месеца.

{Още»}

 
БЕДНАТА ДУША

Златимир Коларов
Бедната душа пристигна в София да следва право няколко години след войната. Носеше един вързоп с книги и дрехи и шепа пари, пришити от майка му за хастара на сакото.

{Още»}

 
НАДПИС ВЪРХУ КАМЪК

Слав Хр. Караславов
Тревите са прегорели, синьото безсмъртниче е изсъхнало, стеблото му е гълъбово и прашно с вкус на пелин.

{Още»}

 
СТРЪВ

Любен Панов
(новела)
Не чу гърмеж, а само секунден писък на поставена в главата му гигантска сирена… Свикналите на изстрели врани, които на купчини чоплеха наоколо из дълбоките бразди, лениво се вдигнаха по посока на близката гора, но накацаха отново на хвърлей разстояние от раздробеното човешко тяло.

{Още»}

 
НЕДОПУСТИМИЯТ КОМПРОМИС

Пелин Пелинов
Разказ из цикъла “Щрихи към портретите”
Излизането на султанския ферман на 28 февруари 1870 г. (ст. стил) за отделянето на Българската църква от гръцката Патриаршия и за създаването на независима Екзархия беше една голяма победа на цариградските българи.

{Още»}

 
ГЕНЕРАЛИТЕТ ЗА ПОРТРЕТ

Георги Майоров
Седим на пейките в градинката на дядо Вазов срещу официалния вход на Министерството на отбраната и не знаем на кого да обявим война - само на министерството, или на целия кабинет Сакскобургготски-полиглотски.

{Още»}

 
ИЗ „СПОМЕНИ ОТ КРЪСТИНА БАРА” - ІІ

Галина Ганова
Откъси от родовата сага „Спомени от Кръстина бара”
КОЧЛЕТО
Ранобудното юлско слънце заварило Гело Гогийски и семейството му в узрялата нива. Жътва било, за никого отърване от работата нямало. Всеки, който можел сърп да държи и добре да си служи с него, привеждал гръб над натежалите класове.

{Още»}

 
ГЕНЕРАЛЪТ

Васил Попов
В сянката на ореха спяха жени. Една сива кожена чанта ги пазеше. Над жените прелитаха големи мухи, мравки ги налазваха и преминаваха през тях като през планини, а жените, разтворили уста, свити като деца в утроби, с ръце по брадите, спяха. До тях, в многобройните светли петна на сянката, лежаха изути гумени цървули.

{Още»}

 
СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Миглена Георгиева
***
Родопа планина е най-прекрасният дар между небето и земята! И в този смисъл тя е неразкрита тайна.

{Още»}

 
ФУРНА И БАНЯ

Марин Ботунски
Бедният човек е жив дявол, особено ако този беден човек е селянин. Сигурно и на истинския дявол господ не е заделил ни парцел, ни подслон и затова се е издяволил.
И ние на село се издяволихме. Построихме фурната и банята заедно, та като печем хляба, да топлим и вода за миене.

{Още»}

 
НА РАЗСЪМВАНЕ

Димитър Гулев
Форсирането започна призори.
Още в тъмно бяха получили заповед да излязат на изходните позиции. На малък ход. Без светлини.

{Още»}

 
ОТМЪЩЕНИЕТО НА ПРОФЕСОРА

Панчо Панчев
Обикновено хората, особено децата свързват понятието зъболекар с болка. При мен е обратното. По време на последното мое посещение при денталния ми терапевт (нали сега така ги прекръстиха), той сподели с мен такава история, че малко преправена в края, тя беше готов разказ.

{Още»}

 
ДИХАНИЕ НА ВЕЧНА ПРОЛЕТ

Драгни Драгнев
Има такава река - Батовска. Единствената непресъхнала в Добруджа. Тече в нейните североизточни предели, додето стигне до курорта Албена и село Кранево и се спусне в прегръдките на морето. От хилядолетия е жив изворът на реката изпод Франгенското плато край село Куманово, високо над Варна.

{Още»}

 
ДОКОСНАТО МЪЛЧАНИЕ

Христина Борисова
Един здравеняк с препасана върху ярката риза престилка застана в тъмната рамка на вратата. „Ранията - тук раним и поим” се четеше на бяла табела над главата му. Как ли успяваше да вмъкне едрото си туловище през тесничкия отвор?

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Марина Димитрова
ДЕТСТВО
София през 1950-те - 1960-те г.
                                                  На родителите ми
Все още сънувам, че тичам с децата по старите софийски улици. Губя се в лабиринти от малки вътрешни дворчета,оградени от масивните, вечни, сиви жилищни кооперации.

{Още»}

 
ГРЯХ

Георги Стойков
                                        Когато човек умирал с несподелена
                                        тайна, отивал си с отворени очи.
                                                                     Народно поверие

{Още»}

 
СПОМЕН ЗА КОНЕ

Георги Стойков
В нашия прастар двор, в още по-стария ни род, никой не си спомня да са чаткали копита на коне. Не сме ползвали като впрегатен добитък и волове. Макар че имотът и колибата ни бяха далече от село, дотам стигахме с впрегнати в ярема крави.

{Още»}

 
КАКВО Е НУЖНО НА ХОРАТА, ЗА ДА СЕ ОБИЧАТ?…

Христо Траянов
Почина баща ми. В къщи се събираха близки и познати. Стаята бе препълнена от хора и ние стояхме на големия чардак. Роднините идваха с потъмнели лица. Още щом ни наближеха, жените започваха да ронят сълзи, а мъжете ни стискаха съчувствено ръце и мълчаливи заставаха до нас.

{Още»}

 
АВТОПОРТРЕТЪТ

Станко Нацев
В 10 часа Фея-Клара Мусева отключи вратата на галерията. В 10 и 2 минути се намуси като видя размазаната физиономия на художника Сахатчиев. Някой беше направил на бербат красивия му автопортрет и той беше заприличал на разкривените муцуни по останалите картини.

{Още»}

 
В ГРАДИНАТА

Георги П. Стаматов
Не толкова отдавна на същата пейка толкова души са чакали Надя.
Колко пъти е закъснявала, не е дохождала никак, залисана с друг или просто, за да мъчи.
Сладък гъдел е - да седиш някъде на топло, във весела компания - да пиеш, пушиш, да се смееш - вън студ, дъжд, - а „онзи” чака.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ, МИСЛИ И ПАРАДОКСИ

Георги Сърненски
*
Философията на живота е непоклатимият колос, който може да се препъне дори една от една троха сух хляб.

{Още»}

 
ПРОДАВАЧКАТА НА СУВЕНИРИ

Стефан Бонев
Продавачката на сувенири допушваше нервно последната си цигара, подпряна на вратата на малкото си магазинче. И тази седмица в курортното градче дъждът се изливаше като потоп. Нови почиващи изобщо не бяха пристигали, а онези, които вече се бяха излъгали да дойдат, сега само надничаха намръщени иззад прозорците на квартирите и хотелските си стаи.

{Още»}

 
ЗАТВОР ЗА ПРЕСТЪПНИ НАМЕРЕНИЯ

Стефан Бонев
Само не си мислете, че това е поредният разказ, в който вариететни кукли ще оживяват, или пък аз ще се превърна в старец, разказващ истории на хлапаците до кея. Не очаквайте от следващите редове да разберете нещо повече за моя стар приятел трамвая, който обича сладко от боровинки.

{Още»}

 
ПОД ПАЛЕЩОТО СЛЪНЦЕ НА ЛА МАНГА

Димитрина Бояджиева
Испанската дума „киеро” за малко не промени живота на Джена Жекова. В превод „киеро” има две значения - „обичам” и „искам”, но Джениния испански беше толкова беден, че когато по телефона Алберт я попита какво обичаш да правиш през лятото?

{Още»}

 
СВАТБЕН ПОДАРЪК

Иван Стефанов
Преди години, ще сме на сватба и то на приятели!
Няма начин да не идем, но какво да подарим?
Мода беше тогава, тенджери, чинии, машинарии.

{Още»}

 
НА БЕЗОБИДНИ ТЕМИ

Христо Д. Бръзицов
*
Демокрацията дойде да освети правилата:
Почитай личността!
Почитай по-умния от теб!

{Още»}

 
ДОМ БЕЗ СЛЪНЦЕ

Евгения Марс
Лекарят безмилостно отсече: „Скоротечна туберкулоза. Дробовете почти изядени. Безнадеждно, негодна за работа.”
Дана, работничка в тъкачната фабрика, чу тия съдбоносни думи, изречени пред студентите при прегледа на рентгеновия апарат в университетската клиника.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ ОТ „ПОНЕЖЕ ЛУДОСТТА СЕ ПОЕМА НА ГЛЪТКИ, ОТБИХ ЖИВОТА ОТ СЕБЕ СИ”

Мария Митева
ФОКУСИРАНА ГЛУХОТА
Седнал зад бюрото в кабинета, психиатърът търпеливо чакаше пациентката да изкаже думата, която я притискаше да мълчи. Предложи на Станимира да се настани удобно. Тя придърпа бавно свободния стол до бюрото, яхна го и опря юмруци върху масата.

{Още»}

 
ГЛУПАВА ЛУЛА

Владимир Георгиев
От ден като този не можеше да се очаква много. А и не биваше; навън валеше, беше към седем часа вечерта в края на октомври и всичко в семейство Тодорови говореше за поредната скучна, панелна, досадна, но неизбежна и необходима вечер, с вечните пържени картофи с яйца или в най-добрия случай с малко варено [...]

{Още»}

 
ПОЛЕТ

Владимир Георгиев
Жена му отиде до пазара да купи коприва. Хубаво готвеше копривената чорба, той все я питаше какво й слага, че така приятно мирише, но тя пазеше тайната. Ще се забави - тръгна към кооперативния пазар, там винаги има коприва, по-евтина е. Този пазар е далече, но билетите за трамвая са безплатни за пенсионери.

{Още»}

 
КАПИТАНСКА ОДИСЕЯ

Валентин Димитров
Дядо ми сигурно не е чувал модерната днес чуждица „бизнес”, когато си изкарвал хляба, превозвайки пътници от железопътната столица на Северна България - Горна Оряховица, до родния си Лясковец с единствения по него време транспорт - файтон.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ И АФОРИЗМИ

Валентин Димитров

МИНИАТЮРИ

КАТАРЗИС
Години го подозираха. Месеци го разработваха. Накрая го хванаха. Разобличиха го - далавери за милиони! Срам, падение, презрение… Нужен му бе катарзис! Но той не си призна.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА МРАВКАТА

Георги Чаталбашев
Новела
1
Помисли, че се е препънал. Острите клони разпарцаливиха шинела му, нашариха бузите му с тънки грапави черти, едва не изпободоха очите му. Свлече се възнак в шубраците.

{Още»}

 
КОСВЕНО УБИЙСТВО

Бернардо Елиш
превод от португалски: Румен Стоянов
В мрака на готварницата, зле осветявана от пламъците на печката, чичо Бенисио разправяше:
- Не. Аз не го убих само щото днешният ден е свят цял живот. Днес (беше Разпети петък) човек не може да убие ни молец. Ощи по-малку щото аз го харесвам. Той ма нападна, ама беши от глупост.

{Още»}

 
СЪРЦЕ

Петър Китински
Тези работи стават така, изведнъж. Седял си до вчера в кафенето, където всички те познават, пил си с наборите неизменното турско кафе, надлъгвали сте се за това-онова и никой не е предполагал, че утре тебе няма да те има там.

{Още»}

 
ДО СМЕРТИ БУДУ ЖДАТЬ

Анита Коларова
Прехвърча сняг. Автомобилът се носи по провлака, свързващ сушата с острова. Последните дневни отблясъци потъват в Несебърския залив.

{Още»}

 
ЧЕРНИ ВРАНИ

Из „Селски песни” (1937)
Димитър Добрев
Над черни угари, широко разстлани, есенните мъгли се стелят.
Над черните угари вий се рояк черни врани.
Черни врани, морни пилигрими, гости вредом нежелани, нелюбими, сред самотните ниви орача ли дирите в есенната вечер?

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Гергина Давидова
СЯНКАТА НА СМЪРТТА
Есента си заминаваше. Гнездата на птиците тъгуваха самотни. Само вятърът си играеше из клоните и разнасяше перца, забравени от сладкогласното ято.
Застудя. Рядко се радвахме на слънчево време.

{Още»}

 
БЕНОНИ ПРОКАЖЕНИЯТ

Християнска легенда
Рачо Стоянов
В едно село, на два дни път северно от Ерусалим, живееше богатият селянин Бенони бар-Езер. Неговата приветлива жена редеше отлично дома му, а бе му родила и двама синове и три дъщери.

{Още»}

 
ИЗ „БЕЛИТЕ НАРЦИСИ” (1924)

Евгения Марс
Бъдни вечер. Нощта настъпи. Тази година хиляди семейства щяха да посрещнат Коледа без мъжете, синовете и бащите си, повикани от отечеството на бойното поле. Нямаше веселие. Навсякъде униние и скръб.

{Още»}

 
БУДИН И ПОЛИКСЕНА

Красимира Василева
БУДИН И ПОЛИКСЕНА
Когато се озовах за първи път в средновековния град Червен, си помислих, че тук се е случила някаква трагична любов, просто въздухът ми го подсказваше.

{Още»}

 
СПЕЦИФИКАТА НА ПРОФЕСИЯТА

Димитър Хаджитодоров
                  „Най хубавите години от нашия живот…”
                                                Маккинли Кантор
Трудоустроиха го заради диабетна невропатия и глаукома. В удостоверението на ТЕЛК пишеше, че все още може да работи като счетоводител.
Той получи първото обезщетение след половин година и спря да приема поръчки.

{Още»}

 
ИЗ „КОРАБ СРЕЩУ КОРАБ”

Димитър Добревски
II
НА ДРУГИЯ ДЕН
На разсъмване крайцерът поднови обстрелването на брега. Командирът му, очевидно смел човек, го доведе близо до плитчината и по позицията на моряците и на двете съседни опълченски роти се изсипа жестока стоманена градушка.

{Още»}

 
РАНА

Вера Найденова
Няма го кафенето на ъгъла до светофара с малките масички и наргилета. Старите мъже, седнали да пият чай или кафе, да поиграят табла - няма ги. Магазинчетата. Няма ги децата, седнали да лъскат обувки за без пари от сутринта. Няма ги хаоса, шумотевицата, аромата на бензин и парфюм и чуждата реч, която разбирах.

{Още»}

 
МЪЖЕСТВО

Пелин Велков
И командирът, и политкомисарят много пъти вече бяха говорили на бойците за мъжеството, за смелостта, за героизма. Даваха примери от живота на Съветската армия, от малкия още опит на нашата народна армия.

{Още»}

 
ЗА КНИГАТА „РЕФЛЕКСИИ” ОТ ЗДРАВКО КИСЬОВ

(Автор на текста и бележките за книгата е самият Здравко Кисьов, съхранени в личния архив на поета.)
Все по-кратко, все по-кратко, докато остане само една сричка, с която да се каже всичко!
Мислите да се държат насила разделени. Те лесно се сплъстяват, като косите.
В тази разпокъсаност аз съм ц я л. Без нея щях да съм осакатен. [...]

{Още»}

 
БЯГСТВО С ОБРАТЕН АДРЕС

Бойко Беленски
(Откъс)
                       На Стефи
1.
Долуподписаният полковник Развигор Харланов преотстъпвам без угризения на съвестта цялото поделение (с имущество, техника, личен състав) на моя заместник подполковник Стоян Икономов.

{Още»}

 
БУРКАНИ С МИНАЛО

Диана Димих
- Престани да ми се вреш в сънищата! Все ти, все ти развяваш рокли пред мене…
- Пак ми звъниш посред нощ!
- А ти защо не ме оставяш и нощем? Години вече…

{Още»}

 
ДВА РАЗКАЗА

Рая Вид
ЗАВРЪЩАНЕТО
Самолетът кацна нормално на софийското летище, пътниците слязоха един по един и бавно се отправиха към автобуса, който пък от своя страна ги извози сякаш нарочно до най-далечния пропусквателен пункт.

{Още»}

 
ИЗ „БОЖЕ, ИЗБАВИ БЪЛГАРИЯ”

Росен Марков
откъс от роман
Кабинетът на генерал Добромиров. Шефът на ГДБОП и полковник Христов коментират последните събития около групата на Българанов във Франция.
- Хитри са тия цигани, споразумяли са се с френските власти да сътрудничат на полицията и са със статут на защитени свидетели.

{Още»}

 
ПОМИЯРСКА БАЛАДА

Валентин Пламенов
Край кофата за боклук на “Данте” помиярката кърмеше трите си слепи помиярчета. Някъде бозаеха слепи йоркширски териери, слепи дакели, слепи пекинези, слепи добермани, слепи крале, слепи просяци, слепи късметлии, слепи нещастници.

{Още»}

 
ЛАФОРИЗМИ

Борис Казански
Из „Сатиричен миш-маш” (1992)
Докато си пазеше хляба, му отмъкнаха кокала.
Постигна целта си и го взеха за мишена.

{Още»}

 
МАГАРЕ ЗА ПРОДАН

Драгни Драгнев
Сред двора на бай Димо от село Пчеларово клони висок орех. Където сянката на ореха е най-дебела, седят двама души - Иван Узуна от съседното Дъбовик и бай Димо. (В село Дъбовик е родена знаменитата Дора Габе).

{Още»}

 
ТРИ РАЗКАЗА

Петър Софрониев
ПЪЛНО ОБЪРКВАНЕ
Пред пенсия съм, но много държа да съм в прекрасна форма, да имам впечатляващо излъчване. Отгоре на всичко съм все още ерген и желая засуканите дами да ме заглеждат с ласкав поглед. И да копнеят по мен, откровено казано. Държа на прическата си, на гладкото си лице и на младежката си походка.

{Още»}

 
МАЛКО ХУМОР ОТ ШОПСКО И РАЗЛОЖКО

Иван Калоянов
След всеизвестните по цел свет шопски сентенции „От Витоша по-високо нема; от Искъро по-длибоко нема”; „Я не сакам мене да ми е добре, сакам Вуте да е зле” и „Е, па нема такова животно” бих добавил още:

{Още»}

 
ХИБРИД

Васил Иванов
Светът й се срина. Нейният просто уреден, но и за това така стабилен живот, се превърна в търкаляща се лавина, която я запремята по стръмния си сипей и спокойното и съществуване отиде по дяволите.

{Още»}

 
СТРАСТ

Борис Арнаудов
Когато станах старши матрос, служех в Созопол. Обучавахме новобранци. Държахме се, по традиция, зле с тях. Организирахме състезания по бързо лягане, посред нощ ги събуждахме да си смазват оръжието, карахме ги да се бръснат с морска вода, не им разрешавахме да носят чорапи, а само партенки.

{Още»}

 
ДОЛУ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ!

Станислав Марашки
- И така - продължи Маруся Димитрова, стройната и красива секретарка на Съюза на свободните писатели в Бургас. - Напомням ви още веднъж причината за днешното събрание. Днес ще разгледаме предложението на Дена Джелебова за сваляне на Станислав Марашки от поста председател на ССП.

{Още»}

 
AФОРИЗМИ

Веселин Георгиев
превод: Литературен свят
*
Ако мъжът е само любовник - това не е мъж, а квартирант…
*
Ако имате излишни пари, дайте ги на жена си да ги пази, но не ги искайте обратно!

{Още»}

 
МИСЛИ И ПАРАДОКСИ

Димитър Подвързачов
*
Най-страшно прокълнатата гад в животното царство е човекът: и най-свирепият звяр не е способен, като него, за предумишлено зло.

{Още»}

 
ВОЛ ЗА КАРУЦА

Филип Марински
Две вини имам на този свят, но пред Господа грях нямам. Едната е пред властта. Растох като сирак, живях като фукара, а сега съм човек като всички. Къща, работа, за челядта хляб - всичко това от прежната власт го имам.

{Още»}

 
ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ТАЛАНТА

Димитър Хаджитодоров
Чувстваха се като първокласници, въпреки че бяха на петнадесет години. Първият учебен ден в елитната гимназия всеки се вглеждаше с очакване в новите си съученици.
Най-рано се изяви Кимон с умението да имитира учителите.

{Още»}

 
ВАТЕНКАТА

Георги Михалков
Един път в седмицата, обикновено в петък следобед, Мария ходеше в гарсониерата на дядо си, за да почисти, да му сготви и ако трябва нещо да му купи от близкия магазин. Старият човек знаеше в колко часа ще дойде и я очакваше.

{Още»}

 
ОПАКОВАЙ БОЛКАТА

Диана Атанасова
Петър се събуди с натрапчивата мисъл, че е виновен. Кой знае къде е бродил из виртуалното пространство и сега заради някакви благотворителни дейности с домовете за бездомни, го изкарваха виновен.

{Още»}

 
ГЛЕДАХ „АИДА”

Красимира Василева
ГЛЕДАХ „АИДА”
От момента, в който влезе за първи път в киносалон, Теодора бе пленена от магията на това изкуство. Беше през 60 -те години, когато още нямаше телевизори. Тя бе дете, но страстта й към киното се оказа много силна.

{Още»}

 
СЪВЕСТ

Иван Калоянов
Брат ми Георги - 10 години по-възрастен от мен - беше прогимназиален учител в с. Бабяк, Разложко и в неговите многобройни махали.

{Още»}

 
ВЕЩЕВИ СКЛАД

Димо Димовски
През нощта ще съм наряд. На мен се падна пръв да охранявам новия ни летен лагер. Следобедът е мой. Ще почистя оръжието си, ще се избръсна и стегна. Имам време даже да поспя. Скрих се в едни храсти, легнах по корем.

{Още»}

 
МИСЛИ И ПАРАДОКСИ

Петър Драгоев
*
По пътя на истината човек може да стигне най-много до кръста на Голгота; по пътя на лъжата - всякъде, дето поиска.

{Още»}

 
СТАРИТЕ КЪЩИ НА НАШАТА УЛИЦА ПОМНЯТ…

Георги Георгиев
СТАРИТЕ КЪЩИ НА НАШАТА УЛИЦА ПОМНЯТ…
Старите къщи знаят много и могат да разказват дълго. На нашата улица останаха няколко такива.
Точно отсреща е голямата къща на Пенчо и Радка Коеви.

{Още»}

 
НЕРАЗЧЕТЕНИЯТ ЗНАК И ЛОВЕЦЪТ НА ПЕПЕРУДИ

Анита Коларова
                        „Всички щастливи семейства си приличат,
                         всяко нещастно семейство е нещастно по своему.”
                                                                          Лев Толстой
Тихомира Петрова бe най-красивото момиче в гр. Е. Учеше математика в Педагогическия институт в София. Тогава я видя бъдещият Стоматолог. Как й завъртя главата тя не можеше да си обясни, но ето че започнаха сериозна връзка.

{Още»}

 
ОТКЪСИ ОТ ПИСМА

Трайко Китанчев
*
… Но ако разбереш, че най-голямото наслаждение е страданието за доброто и правдата - ти трябва още отсега да пресметнеш, че целият ти живот трябва да бъде борба, понякога успешна, понякога безуспешна, но всякога ожесточена и горчива.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Евгений Минин
превод: Литературен свят
*
Възрастта взема своето - а какво остава за нас?
*
Какво трябва да се пуши, ако славата е дим?

{Още»}

 
НАКАЗАНИЕТО

Елеонора Велева
Колата префуча с бясна скорост по тесния път на малкото градче. През отворените й прозорци се чуваха силна музика и пиянски крясъци на момчешки гласове.

{Още»}

 
ТИКВИТЕ

Тотьо Нерезов
На баба Гина от с. Градина преди дни й откраднали двете крави - едната черно-шарена, другата - кафеникава със счупен рог.

{Още»}

 
ПРОСЯКЪТ НА МОСТА

Мартин Маринов
Всяка сутрин го виждах да седи приведен над перилата на дървения мост, по който преминаваха хората, прекосяващи към отсрещната страна на булеварда.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Иван Фратев
Из „Сопот някога” (2013)
ПАВЛИ ШИЙКАТА
Той е един от героите на Вазовите разкази под името Павле Фертигът. Беше човек на около 50 години, кротък, малко слабоумен. Носеше чисти градски дрехи от чер шаяк. Походката му - бавна, плаха.

{Още»}

 
НАШИЯТ ВЗВОД

Драгомир Асенов
откъс
НА ЗИМЕН ЛАГЕР
Времето рязко застудя. Небето се свъси, натежа, слезе ниско и обсипа кърищата със ситен, твърд сняг. Напръхналата, пооживена и замечтала за пролет сугарна земя наново се скова, накрежи се тънко-тънко като неощавена кожа. Непрекъснато духаше вятър - силен, мразовит, сух.

{Още»}

 
ИВАН НИКОЛАЕВ

Владимир Георгиев
Възложиха му да разпита по делегация местния безделник - клошар на около седемдесет години, който живееше в една изоставена овчарска кошара горе на платото. Не си струвало да го викат чак в столицата, местното дознание можело да свърши работа.

{Още»}

 
СТУДЕНО

Владимир Георгиев
- Студено стана тези дни - казва моята събеседничка. Седнали сме на една пейка близо до пазара.
- Нормално е, зима е - казвам, за да поддържам разговора. Не сме се виждали едва от вчера, няма кой знае какво да си кажем.

{Още»}

 
УТАЙКИ

Асен Разцветников
*
Презрително казват, че обикновено кухите неща плуват отгоре на водата. За жалост, тая утеха не обхваща всички, които са потънали, защото и кухите плуват отгоре, само докато се напълнят с тиня - така провидението поддържа равенството в света.

{Още»}

 
СПАСЯВАНЕТО НА ХРАМА

Веселин Тачев
(Впечатление от документален филм)
Фасадата на храма в Абу Симбел и четирите статуи на Рамзес Втори.
Разхвърляните по платото огромни части на статуите и движещите се сред тях фигурки на хората.

{Още»}

 
ТАКСА ВЪЗДУХ

Марина Димитрова
разкази
ТАКСА ВЪЗДУХ
Бебето в утробата се размърда неспокойно. Гъст облак черен дим с вкус на олово и прах плътно го обгърна. „Сигурно мама си е поела въздух на улицата.

{Още»}

 
НОВАТА МИ РЪКА

Атанас Теодоров
На изхода на болницата дясната ми длан влетя в джоба на доктора и извади стоте лева, които бях му дал от благодарност. Никой не забеляза нищо, но аз се засрамих и с другата върнах на моя спасител парите. Хирургът ме потупа по рамото и каза не на мене, а на ръката ми: „Добре сме [...]

{Още»}

 
ПИТОМНА ЗЕМЯ

Никола Статков
Войниците държаха пушките запънати, забити в рамената. Десет горещи пръста - върху десет студени спусъка. Десет чифта замръзнали очи.

{Още»}

 
ИЗ ЖИВОТА НА ПОП-ИДОЛИТЕ

Михаел Аугустин
превод: Литературен свят
Веднъж в Дакота Джон Ленън излезе от колата си, извади пистолет и застреля един от най-преданите си фенове, които се увъртаха пред входната врата.

{Още»}

 
ВОЕННА МУЗИКА

Димитър Вълев
Между късната есен и зимата има дни, които на нищо не миришат: нито са есен, нито зима. Вировете, селските кладенци и деретата са пълни с вода; небето е още чисто, мързеливо слънце грее денем, а нощем свети голяма луна.

{Още»}

 
РУСКИ ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ ЗА ЖЕНАТА

Владимир Дал
превод: Красимир Георгиев
Жена без характер е като хляб без сол.
Без жена е като без котка, а без мъж е като без куче.

{Още»}

 
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ИЗКУСТВОТО

Герхарт Хауптман
превод: Николай Дончев
*
Истинска метафизическа дейност - това е изкуството.

{Още»}

 
КАК „ПРЕВЗЕХМЕ” РЕДАКЦИЯТА НА СПИСАНИЕ „СЕПТЕМВРИ”

Таньо Клисуров
(Из мемоарно-документалната книга „Доказателства за лична употреба”)
През лятото на 1970 година Марин Георгиев, Паруш Парушев и аз, трима третокурсници от Великотърновския институт, той на следващата година бе преобразуван на първи университет в провинцията, с амбициите на поети-прощъпулници, решихме да занесем свои стихове не къде да е, а в редакцията на най-реномираното тогава списание „Септември”.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Йордан Атанасов
ГОШО
След като се пенсионира, Иво Лечев се отдаде на животновъдството. Започна с пет кози и едно магаренце и тръгна да си ги пасe по Сакар-планина. Магарето, на име Гошо, така се приобщи към тях, че за миг не се отделяше от компанията им. А когато му се наложеше да се отдели, те тръгваха след [...]

{Още»}

 
ПРЕЧИСТВАТЕЛНА СТАНЦИЯ ЗА МЕЧТИ

Цветозар Цаков
Бавно отвори очи. Клепачите му тежаха така, сякаш върху тях имаше прясно излят бетон, тъкмо започващ да засъхва. Усещаше тялото си като боксова круша, захвърлена на боклука, след като бе събрала всичката негативна енергия, която можеше да побере в парцаливите си вътрешности.

{Още»}

 
ИСТОРИЯТА МОЖЕ ДА Е ДРУГА

Валентин Даневски
Че е банална тази история, всеки ще се убеди, щом стигне до края й, но защо тогава я разказвам?
Ето защо: с баща ми бяхме скарани. По-точно - той се сърдеше, че не искам да наследя професията му. „Каква професия - казах в яда си, - цял живот под пагон!

{Още»}

 
ВИЛИТЕ В ДЪЖДА

Тодор Николов
Още горе, във вилите, Мила знаеше, че ще вали. Сега стоеше сама в магазина и гледаше навън.
Първият порив на дъжда бе отминал, над булеварда плющяха гумите на колите и хвърляха в храстите мътни, стреловидни пръски.

{Още»}

 
ЩЪРКЕЛИ В ПЛАМЪЦИТЕ

Тодор Велчев
Шефът го повика и каза: „Александре, ти си бивше морско лице, отивай!” „Акация” пускат на вода.” Тръгна с автомобила си. Бисения и Мартин му пожелаха лек път.
Още на стотина километра от столицата забеляза, че опожаряват стърнищата. На места подсилваха огъня със слама. Той облизваше облаците.

{Още»}

 
ДОСТОЕВСКИ: „ИСКАМ ДА ОТИДА В СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ”

Иван Вълов
Из книгата “Слава, Априлци”(2011)
Този ден Фьодор Михайлович Достоевски също не се застоя вкъщи. Имаше неотложна работа в Държавната банка, а много дни все я отлагаше и не смогваше да иде. Сутринта, когато се разхождаше из кабинета си и диктуваше на Ана Григориевна нова глава от скоро започнатия роман, писателят внезапно млъкна.

{Още»}

 
КЛИО И НЯКОИ НАШЕНЦИ. СИМВОЛ НА СВОБОДАТА

Георги Георгиев
Група от 18 души, местни интелектуалци, вместо да се изкачат на заветния връх Шипка и да поднесат цветя пред великия паметник на свободата, да се поклонят пред подвига на руските воини и българските опълченци - пролели кръвта си, за да я има България, - седнали и написали писмо до президента да отмени Указ на [...]

{Още»}

 
ШИПКА НЕ СЕ ИЗМЕРВА В МЕТРИ

Георги Георгиев
По повод на моята статия „Символ на свободата” Стойко Стойков и Георги Чорчопов изложиха свое становище във в. „Пенсионери”, бр.33/15.08.2007. Те разказват историята на връх Свети Никола и колко е висок той, откъде идва името на селището Шипка.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Даниел Богданов
ЛЕЛЯ ГЕРДА
Намерих адреса без особени затруднения. Много добре се виждаше кой жив плет има нужда от подрязване. Другите на съседните къщи бяха горе-долу в добро състояние. Само този тук биеше на очи и разваляше донякъде впечатлението, което оставяше красивата тиха уличка.

{Още»}

 
В МОСКВА НА ТРЪБНИЯ ПЛОЩАД

Антон Павлович Чехов
превод: Борис Борисов
Малък площад близо до Рождественския манастир, който наричат Тръбен, или просто Тръбата; в неделите тук има пазар. Стотици кожуси, сюртуци, калпаци, цилиндри се блъскат като раци в мрежа.

{Още»}

 
ЛИБЕРАЛИТЕ СЕ ОКАЗАХА ПО-КРЪВОЖАДНИ И ОТ ХИТЛЕР…

Николай Самойлов
превод: Стефка Тотева
миниатюри
БЕЛЯЗАНИЯТ
Горбачов каза, че неговата мечта, цел на живота му е унищожаването на комунизма. Откъде у белязания толкова ненавист към комунизма? Може би са го обидили, ограбили, лишили са го от земя, от титли, заводи, фабрики?

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Юрий Поляков
подбор и превод: Литературен свят
*
Привилегиите най-често се предават по полов път.
*
Народ, който не уважава миналите си победи, е обречен на бъдещи поражения.

{Още»}

 
НОВ РЕЧНИК

Борис Казански
Из „Сатиричен миш-маш” (1992)
Барман - инквизитор с папийонка.
Кръчма - временен рай за мъжете.

{Още»}

 
МОИ ПОЗНАЙНИЦИ

Христо Д. Бръзицов
ФИФИ
Страшна амбиция - да бъде интересна!
И затуй всеки ден - нови рокли.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Дмитрий Андреев
превод: Литературен свят
***
Мисълта, отлята в афоризъм, се превръща в куршум.
***
Човек трябва да се труди като пчела, а не да работи като кон.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Рада Анчева
ГОСПОДИН ЧУЧУЛИГА И ГОСПОЖА СОВА
Господин Чучулига и госпожа Сова се ожениха в един есенен ден, който в началото им се струваше слънчев. Неколцина приятели ги изпратиха до новата квартира, където смятаха да свият гнездото си. Изпиха по чашка, повикаха „Горчиво, горчиво”, пляскайки с ръце и ги оставиха да си гукат.

{Още»}

 
ВАН ГОГ

Иван Стефанов
Абе художник съм!
С тапия, без тапия, както искаш така ме минавай.
Цапам, мацам, драскам.

{Още»}

 
„СВАТБИТЕ” И МАДОНИТЕ НА НИКОЛА ЗАРОВ

Георги Георгиев
Ако застанете на площада, южно от великолепния храм-паметник „Рождество Христово”, в Шипка, ще ви впечатли триетажна недовършена, особена като архитектура сграда, с високи колони и внушителен вход, с чешма-русалка отпред.

{Още»}

 
ИМЕ В СВЕТОВНАТА НАУКА

Георги Георгиев
Тази вечер с приятеля ми от Шипка Тотьо Драгнев тръгнахме на разходка по друг маршрут. Спуснахме се надолу от вилата му. Той ми разказва за хората от всяка къща, където минем из градчето.

{Още»}

 
БАНАНИ

Людмил Попов
Ферад се събуди от глад и като се сети, че няма нищо за ядене в картонената кутия, която му служеше за шкаф и нито стотинка в джоба, му причерня пред очите.

{Още»}

 
ИЗ „ПЪТНИКЪТ”

Марко Марков
Откъс от романа „Пътникът” (Издателство Хр. Г. Данов, 1990)
Разказва бай Иван Арабаджията
Е, вярно е, ходя и в София. Викат ме и мен, акъл да давам, света да оправям. В Народното събрание. Отзовавам се, макар и да признавам само Оборище. Защото там всичко беше на ачик.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Рая Вид
НАНИЗ ОТ ГРЕШКИ
Цялото училище беше в шок. Никой не можеше да повярва, а и не искаше. И ученици, и учители бяха като герои от някакъв криминален филм. Едни мълчаха, навели глава, други се взираха с питащи и молещи очи, въпросите се блъскаха помежду им, а отговорите бяха трудни и недоизказани.

{Още»}

 
ДРУГАТА ИНТРИГА

Петър Софрониев
С Крум всяка неделя двамата пускаме един фиш. После отиваме в едно и също кафене. Да си помечтаем за печалбата и да се оплачем от нерадостната си участ на застаряващи парясници. Кафето ни го сервират с бисквитка и късметче - малко, навито на книжна фунийка. По едно време открихме, че тези дребни късметчета ни [...]

{Още»}

 
ИЗ „САПФИРЕНИЯТ ФЕНИКС”

 Павлина Павлова
Откъс от дадената за печат нова книга “Сапфиреният феникс”
В ОКОТО НА УРАГАНА
Сградата на Корпоративна Търговска Банка (КТБ) е построена през 1921-1925 година, но и днес продължава да е с една от най-красивите фасади в столицата. Затова е била обявена за паметник на културата с национално значение.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Антония Станчева
БАЙ МУРГО
Едва ли има друг човек като бай Мурго!
В селото той представляваше властта - той беше и жандармерист, и кръчмар, беше и кмет.
Бай Мурго бе едър, червендалест селянин, с грубо, но добродушно лице и обичаше да се шегува.

{Още»}