Проза

ДА ПОГЛЕДНЕШ ОТ ОБЛАКА

Красимир Бачков
Учителят по рисуване Ясен Чарски влезе в осми „в” клас и застана до катедрата. В дъното на стаята учениците подхвърляха някаква раница, крещяха и въобще не го забелязваха. Двама трима от учениците на първите чинове станаха, но останалите продължаваха веселбата си.

{Още»}

 
ЕХО ОТ ПЕЩЕРАТА

Константин Н. Петканов
Тя се казваше Елена.
Накрай село я посрещна учителят, но не я позна. Бяха му казали, че тя е болнава и че на лицето си има петна от сипаница. Сега тя стоеше пред него. Изпод широкополата сламена шапка се усмихваше ябълчев цвят, розов, прозрачен.

{Още»}

 
КОНТРАБАНДА

Райко Алексиев
Над морето е легнала една тъмна нощ. Една контрабандистка нощ, както се изразява за мъгливите беззвездни нощи старшият от полицейския участък, изпълняващ двойната длъжност: да пази реда в малкото градче и да лови

{Още»}

 
БОЖИЯТ ЧОВЕК МИТКО

Братислав Петрович - Браца
превод: Таня Попова
Писателите са хора, за които не знаеш как ще реагират. Накъде ще тръгнат и откъде ще дойдат. Не всички, но по-голямата част са такива.

{Още»}

 
КРЪСТОСЛОВИЦА

Владимир Георгиев
Стояха в хола. Навън беше зелено, напълно зелено. Този цвят е много интересен - заема пространството, изпълва го, достатъчен е, едва остава място за пчелите, които страхливо жужат, докато опрашват света.

{Още»}

 
ИЗ „ЕКЗИСТЕНЦИИ”

Стоян Лозински
По всяка вероятност, безкрайността на света не е в метричността на пространството, а в движението и превъплъщенията на квантовото му равнище, час от което е онова явление, което наричаме дух.

{Още»}

 
КРАЙ БРЕГА

Фани Попова-Мутафова
Тя отминаваше винаги с упорито вдигната нагоре глава, той отбягваше да проследи с взор фигурата й, макар и да го изгаряше желанието да види как изглежда тя след толкова време.

{Още»}

 
ЕЛИН ПЕЛИН

Биография
Димитър Иванов (Елин Пелин) е роден в с. Байлово, Софийско, на 1878 год., 18 юли, ст. стил. До дванадесетгодишната си възраст е прекарал в село в непрекъснати игри край селската река и в скитане по красивите околности на селото.

{Още»}

 
ЧЕРНО МОРЕ

Леонид Паспалеев
Някога, по цели часове стоях захласнат пред картините на Айвазовски, изобразил морето в неговата стихийност и красота. После, надлъж и шир го прекосих и обикнах безбрежната му шир, разноцветните му багри, стихийността му и вечната му загадка.

{Още»}

 
ВИТИЕВИЗМИ

Виктор Сумбатов
превод: Литературен свят
В човека всичко трябва да бъде… или да не бъде…
Ние не сме толкова бедни, за да не пием, но не сме толкова богати, за да замезваме.

{Още»}

 
ЗРЪНЦА

Герхарт Хауптман
*
Изкуството прави човека справедлив.
*
В изкуството има само едно необятно настояще за живия: то се простира от гробниците на Египет и Вавилон, та стига чак до нас.

{Още»}

 
ЕСЕННА СРЕЩА

Пенка Иванова
Слънчевите лъчи проблясваха по есенните листа, които като пъстроцветни пеперуди се рееха из простора. Мария ги наблюдаваше от прозореца до момента, в който се позвъни.

{Още»}

 
ЖЕНАТА НА ПИЯНИЦАТА

Кирил Гривек
През една тиха и светла пролетна нощ аз се връщах у дома. Часът беше два. По улиците нямаше жива душа, всички прозорци бяха потънали в мрак.

{Още»}

 
ГОВОРИ!

Стоян Загорчинов
От някое време от дворчето на нашия кооперативен дом се чуват силни удари от чук върху камък. Дори през неделния ден ударите продължават с редки прекъсвания. Сетих се, че в това дворче бе издигната барака за ателие - ясно, на скулптор. Значи, дялат статуя!

{Още»}

 
ИЗ СТАТИИ И ПИСМА

Максим Горки
превод: Литературен свят
Има само две форми на живот: гниене и горене. Страхливите и алчните ще изберат първата, мъжествените и щедрите - втората.
От човека остават само делата му.

{Още»}

 
БЕРАНЖЕ

Марко Марчевски
Пиер Жан Беранже (1780-1858) - голям френски поет, автор на много лирични песни. Роден в Париж, син на беден чиновник. На младини променил много професии: бил е ученик при часовникар, слуга в кръчма, библиотекар, ученик-златар и т.н.

{Още»}

 
УЧЕНИТЕ СИНЧЕТА

Тома Измирлиев
Живееше си криво-ляво бай Величко в село Криво дере, гледаше си навиците и челядта и минаваше за един от най-хрисимите хорица в селото. Не беше от най-богатите той, но не беше и беден. Имаше си добър имотец: стотина-двеста декара ниви, лозя, тютюнец - пък и някоя и друга парица бе успял да скъта.

{Още»}

 
НАПАСТ

Стефан Волев
Моят колега Почешанов вчера отиде на баня.
Здрав отиде човекът, а се върна с пъпчасала кожа. Той нахлу в стаята като глиган, хвърли дрехите си и взе да се дръгне по цялата си кожна територия. Дори по едно време той грабна кухненския нож, наточи го от стомната и поголовно почна да се стърже…

{Още»}

 
В КРАЙНИНАТА

Тодор Дашков
Тая лятна сутрин с нищо не се различаваше от толкова други. Все тъй огнено-червено изгря слънцето иззад дъбовата горичка; все тъй безгрижно просна златната си пелена над белите чисти къщурки; все тъй сочно и засмяно се спря по разтворени прозорци и врати - да поздрави ранобудните невести и моми.

{Още»}

 
ГОРСКИЯ ДУХ

Тодор Дашков
приказка
Сред голяма и стара гора живееше дядо Стамен с малката си внучка Лилянка. Бяла и хубава беше къщичката му. Малка полянка, попъстрена с безброй цветя, я заобикаляше. Лилянка береше цветя, правеше китки и се кичеше.

{Още»}

 
СПЕСТЕНИ ДУМИ

Мартин Маринов
*
Редките топли дни през късната есен са като трюфели сред обикновените гъби - само напомнят, че материята има и съвършени екземпляри.

{Още»}

 
ВЪЛЧИЦАТА

Ивелина Никова
откъс от повестта „Алтъна”

Люта беше зимата на 1935 г. Месеци наред заспалата дълбоко Родопа сънуваше цъфнали храсти. Ледените фъртуни връхлитаха внезапно и поваляха смърчове дълголетници, все едно са клечици. Преспите в Кутела често стигаха метър височина.

{Още»}

 
ЛЕКЦИЯ ПО ЧУЖДИ ЕЗИЦИ

Александър Карпаров
Повикаха ме в град Б. като вещо лице в съда по едно дело. Свърших си работата в съда предиобед, после потърсих да се видя с колеги лекари, на работа в този град, съвипускници от някогашното ни студентство. Имах доста време до вечерния влак, с който щях да се върна в София.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНА САМОТА

Димитър Христодоров
Котката на стария монах дядо поп Филип беше излязла на китната поляна оттатък манастирския път. Тя ловко преследваше една малка пеперудка, слагаше се като лалугер из тревата и се мъчеше да я сграбчи с острите си иглени нокти.

{Още»}

 
СТРАНЕН СЛУЧАЙ

Константин Циолковски
превод: Литературен свят
Ще опиша… случай, станал преди 40 години в Боровск, в моето жилище, в къщата на Ковальов. За съжаление, датата не беше отбелязана. Дори годината ми е трудно да определя (струва ми се, през пролетта на 1886 г., в април. Бях на 28 години).

{Още»}

 
КНИГОИЗДАТЕЛЯТ

Пелин Пелинов
Разказ от “Щрихи към портретите”- 2
“Дом, в който няма книги е подобен на тяло,
лишено от душа”.
Цицерон

{Още»}

 
ЗАВИНАГИ В ОБЛАКА

Петре Димовски
превод: Милена Обретенова
Отново се върна при скалата. Обиколи я, както и предния път, а погледът му обходи цялата й повърхност. Умуваше как да я изкачи.

{Още»}

 
ПРИЯТЕЛИ

Ина Крейн
Морето разплиташе своята дантела сред вълните, а момиченцето стоеше на брега и намяташе мечтите си с нея. Слънцето танцуваше вдъхновено между облаците и топлия пясък, а душата на детето прегръщаше аромата му и разперваше ръце, сякаш бе една от птиците, накацали по скалите.

{Още»}

 
КОПНЕЖ ЗА БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Тодор Влайков
Започнах да чувствувам безволния живот под турците и робското положение, в което се намираме, още при учител Александра, когато взехме да учим българска история.

{Още»}

 
MISS „TERRA”

Георги П. Стаматов
Конкурс за първа хубавица в света.
Раздвижиха се жените.
Не могат да бъдат две - една, а тръгнаха хиляди от всички краища на земята.
Събраха се в престолния град - избраха.

{Още»}

 
СМЪРТТА НА ЛИСТАТА

Константин Мутафов

Силно духа есенният вятър и обрулва листата на дърветата в леса, и отниса ги той вихрено, със стотини, с хиляди наведнъж, - попарените без време, унилите, клетите листа.

{Още»}

 
ПОЗНАВАЧКА

Марин Халачев
Из „Публицистични миниатюри” (1996)
Върху широката ниска ограда на Александровската болница, на сто метра от главния й вход е седнала една рома. Да речеш, че е хубава - не е, да речеш, че е млада - не е, ама е с дълги стройни крака, с живи, одухотворени очи.

{Още»}

 
УСОЙНАТА С ЧАПЛИТЕ

Георги Стойков
В землището на селото ни имаше няколко вековни гори, които хората наричаха усойни. В тях слънце не проникваше. Тук бе винаги мрачно. Влезе ли човек, все едно потъва в нощ. Олетялата шума бе влажна и дъхтеше на гнило.

{Още»}

 
ВИНО ЗА ПРЕЛИВАНЕ

Георги Стойков
Така и очаквах. Кадровикът бай Кръстю, известен в Централата като Комисаря, ще ми пробута някой свой ятак от годините на съпротивата срещу фашизма. Не че съм против тия хора, но те са си свършили работата, когато е трябвало.

{Още»}

 
НА КУРОРТ

Николай Фол
Във вилата живеехме седем души. Девойката с къдравата коса, запасният полковник и аз. Останалите четирма не вземат участие в разказа.

{Още»}

 
РЕСТИТУЦИЯ

Филип Марински
Преди два дни беше валяло.
От сертлията дъжд високо изкласилата трева се беше свела от двете страни на пътеката и чертаеше нагънат зелен улей през ливадите.

{Още»}

 
19 ФЕВРУАРИЙ

Димитър Подвързачов
Чини ми се, в едно от първите заседания на учредителното Народно събрание е било направено предложение:

{Още»}

 
АВТОБИОГРАФИЯ

Димитър Подвързачов
Задачата, с която ни е натоварил г-н Райко Алексиев, е извънредно трудна. Преди всичко трябва да се кажат две думи за раждането на лицето, за което пишете, а този въпрос е извънредно деликатен.

{Още»}

 
В РОБСТВО

Панчо Михайлов
Дядо Павли рано преди изгрев слънце подкара воловете към къра. Пуста беше улицата, пусто - и селото. А полето - само тук-там изорано.

{Още»}

 
ПРИЗРАЧНИЯТ ГРАД

Влад Ривлин
превод: Литературен свят

Сам не знам какво търся в този град.
Случаен минувач - арабин недоволно каза, че тук е била къщата на дядо му.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Евгений Скоблов
превод: Татяна Любенова
——————————
Из сборника „Наблюдателницата и жабите”
——————————
***
Около всеки порядъчен и добър човек, покрай добрите и честни хора, винаги се навъртат десетки, че и повече мерзавци.

{Още»}

 
ТОПУЗОВОТО МАГАРЕ

Константин Гълъбов
Из сборника с разкази „Наше село” (1939)
Тате казваше, че не помни да се е оженило момиче в наше село, докато е бил жив баща му и да е взело цялото си наследство.

{Още»}

 
ПИСАТЕЛИ

Димитър Стойчев
Няколко български писатели седят в бирарията и пият.
Разговор, разбира се, литературен. След втората бира един от тях напуща компанията.

{Още»}

 
ДЕТЕТО

Цветелина Александрова
„Mайчице мила! Олеле-e-e-! Пак тоя сън… Ти ли бе, Илия, ми ги пращаш? Ох! Ох! Оххх! Ще ми се пръсне сърцето! Господи! Прибери си ме вече!”
- Какво става бе, майко! Какво виеш така, цялата къща събуди.

{Още»}

 
ПРИКАЗКА

Станислав Стратиев
Седя в стаята, гледам навън през прозореца есенните дървета и си мисля за нещо. До мене плаче малкият ми син.
„Есента дойде. . . - мисля си аз. - Есента. . .”

{Още»}

 
ВЪЛЧАН ВОЙВОДА

откъс от „На Вълчановия мост”
Петко Росен
Вълчан е един от най-чуените и прочуени войводи на Странджа. Името му е вплетено в много и много песни. И юнашки, и любовни. Той, единствен може би, си е позволявал и това, което на никой хайдутин не е простено: любовни похождения.

{Още»}

 
ЛИЦЕТО НА ХРИСТА

Иван Тургенев
Видях се юноша, почти момче, в ниска селска църква. Като червени петна горяха пред старите икони тънки восъчни свещи.
Пъстроцветен венец окръжаваше всяко пламъче.

{Още»}

 
Д-Р САБЕТАЙ ТУРЧИНА

Генчо Узунов
Трябва да съм бил петгодишен. Сега вече не помня от какво съм боледувал, но знам, че бях загазил здравата и много ме болеше. Когато на едно дете му опротивее животът, то значи, че е много зле.

{Още»}

 
ПИСМО ДО ЖЕНА МИ

Генчо Узунов
Наша милост беше в командировка. Неголямо кокетно градче. С природни и други красоти. Явява се едно благоволение човек да напише на жена си писмо.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНИЯТ СТРАЖ НА БЪЛГАРИЯ

Георги Карадобрев
Там, където водите на пенливия Тонзос се успокояват, оставили назад теснината на пролома и в сребристобял унес навлизат в низината, която води чак до Бяло море, на висок, издигнат от майката Земя хълм, стои на пост самотен страж.

{Още»}

 
БЕЗДОМНИКЪТ БЕРНАР

Георги Карадобрев
Вървях както винаги забързано с потока вечерно уклюмали есенни хора, нагоре по тясната калдаръмена улица на стария софийски квартал. Видях го в последния миг - приседнал на циментово стъпало, почти до плочника.

{Още»}

 
НОМЕР 313

Георги Стойков
Не повярвах на ушите си. Стоях в третата редица на петия блок, втори по ред и не помръдвах. Размърдаха се съседите, някой спомена името ми. В това време заместник-началникът на затвора Мирчанов, вече с гневна нотка, високо повтори:

{Още»}

 
ВЪЗЕЛЪТ

Ангел Христов
Патата беше обикновен човечец, нисък, с оредяла коса и сиви очи, в които светлината се отразяваше по особен начин, сякаш се страхуваше да проникне по-дълбоко, за да не се изгуби във вечните сенки на мрака.

{Още»}

 
ДРУГИЯТ КРАЙ НА ЗЕМЯТА

Димитър Хаджитодоров
Преди да задухат ледени ветрове, пъдпъдъците се събираха на висок хълм. Мястото бе удобно и там те обсъждаха прелитането през морето, към другия край на земята. Водачите на ятата бяха загрижени, защото сред птиците имаше много, които за първи път потегляха надалеч.

{Още»}

 
ПОДМАЗВАЧЪТ

Васил Цонев
Срещнах го насън. И точно както става насън, той се появи, облян в мека, оранжева светлина.
- Заповядай - каза ми той и ми подаде моряшка шапка.
- Боже мой - ахнах аз, - цял живот съм мечтал за такава шапка.
- Знам това - изчерви се той. - Аз съм си такъв.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Георги Савчев
МЪРТВИЯ ГРАД
Безчет все мрачни дни, родени в мъгла и дъжд. Мъртвило и пустота… Живота, вечно тревожния живот, пътува и влачи скелети - човешки жертви…

{Още»}

 
ТРИ ЕСЕТА

Филип Марински
ПЕРЕЛИШКИ УТРИНИ
Нежна и ласкава планина е Родопа. Плавно и меко преливат гънките й една в друга - като дипли на кадифе. Изненадите като че не са по вкуса на Родопа. Кротко усмихната, като кърмеща майка, тя пази и предупреждава за всичко.

{Още»}

 
ПЪТУВАНЕ КЪМ ДЕТСТВОТО

Григор Джаникян
превод от арменски език: Елизабет Кечян
У нас има една стара, много стара Библия. Такава Библия има във всяка арменска къща и ако вашата по някакви причини е изгубена, потърсете я в паметта на опожарените манастири. Нашата Библия е на 300 години.

{Още»}

 
ТВОРЧЕСКИ ПРОБЛЕМ

Тихомир Йорданов
Декорирането на страната ни с паметници на царе и генерали, възседнали коне и набучили небето на мечове и саби, вече се шаблонизира. Ето, че и в Добрич се възвиси бронзовото изваяние на генерал Иван Колев, защитник на Добруджанската ни земя през Първата световна война.

{Още»}

 
ГЪЛЪБИ ПАДАТ ОТ ПОКРИВА

Миролюб Влахов
На Румен и Миро
След два часа щяха да стигнат до гълъбите. Румен каза, че мрежите може да не свършат работа, но се сети, че на тавана има капандури и се успокои - успеят ли да ги затворят, после само ловят.

{Още»}

 
MEЧTA

Димитър Христодоров
на г-ца Е. М-ва
Попитай звездите, дали и за щастие плачущите очи заспаха!…
Аз съм буден в божествената тишина на нощта…

{Още»}

 
ИЗ ДНЕВНИЦИТЕ

Дмитрий Ковальов
превод: Татяна Любенова

1941-1942
*
Сега, по време на войната, забележимо в народа изчезва такава черта като алчността, особено сред младите.

{Още»}

 
КЪМ ПЛЕННИЧЕСКИЯ СТАН

Владимир Манасиев
Късният есенен ден начена да тъмнее. Нощта скоро щеше да замени деня. Ние се движехме към позициите, които бяхме напуснали неотдавна през една мрачна нощ, но вече като заложници. Нашите части бяха отминали напред.

{Още»}

 
БОГДАНОВА КУЛА

Тихомир Павлов
Старинна хроника
Вятърът се спуща от клисурата като отвързан звяр, разтърсва буреняка всред развалините на Богданова кула и се разлива на юг в безкрайното поле.

{Още»}

 
ПОБЕДИТЕЛИ

Тодор Дашков
И тая вечер над окопчето до Черна изсвириха самотни куршуми. Откъм могилката, по-долу, се чу пукота на пушки. И пак, както и други път, тишината стана по-дълбока, по-глуха.

{Още»}

 
ЧУЧУЛИГАТА

Тодор Дашков
И тая нощ ме сепна вик на жена. Викът, рязък и отривист, се блъсна о скалата горе и се понесе над заспалото поле като креслива песен на чучулига. Не, не песен, а някакъв страстен копнеж, някакъв отчаян зов на неутолена жажда.

{Още»}

 
ПЕТИЯТ ПРОЗОРЕЦ НА ГОРНИЯ ЕТАЖ

Тонино Гуера
превод: Литературен свят
ПЕТИЯТ ПРОЗОРЕЦ НА ГОРНИЯ ЕТАЖ
Внезапно, подчинявайки се на незнаен повик, той се обърна и погледна към един от многото прозорци на голямата къща, край която минаваше. Това беше петият прозорец на горния етаж, отворен и празен.

{Още»}

 
КЪЩАТА, КОЯТО ОТПЛУВА

Ангел Христов
Валеше от два дни. Небето, надвиснало над върхарите на дърветата, продължаваше да тъмнее докато заприлича на овъглено дъно на огромен казан, увиснал на невидим ченгел.

{Още»}

 
СТАРОТО БУНГАЛО, ТОВА НА МОРСКИЯ БРЯГ

Любомир Николов
Как беше оцеляло всред новите малки цветни хотели, които изникваха през последните години в къмпинга, никой не можеше да каже.

{Още»}

 
АВТОБИОГРАФИЯ

Димитър Подвързачов
Вие ми искате, г-не редакторе, да ви дам сведения за живота си, или да напиша автобиографията си?

{Още»}

 
КАК ПОСРЕЩНАХМЕ 1913 ГОДИНА

Ангел Катерински
(Спомени от Балканската война)
Известно е злополучното примирие, което се сключи на позицията при Чаталджа. Злополучно, казвам, защото това примирие донесе втората война, при която българите дадоха нови десетки хиляди жертви.

{Още»}

 
БЕЖАНСКА MЪКА

Иван Кирилов
Петър Габара се прибра в София при стария си приятел Андрея Поряза. Нищо не му липсваше, ала не е, както бе свикнал в златна Добруджа.

{Още»}

 
МОЯТ ГРАД

Антон Михайлов

Разхождах се по улиците на града и не вярвах на очите си. Аз в Хасково. След четиридесет и петгодишно отсъствие, след като отдавна ми е отмилял, след като нищо не ме свързва с него. Какво имам в този град, какво ми е дал той?

{Още»}

 
СТАРЕЦЪТ И МОМЧЕТО

Драгни Драгнев
Старецът беше на около шейсет и пет години, а и не е за чудене, ако ги бе надхвърлил. Момчето май нямаше и четвъртина от неговите. Той го намери преди две недели на самия бряг, кажи-речи, заровено в пясъците.

{Още»}

 
БЪРДУЧЕ

Георги Янев
Намерих го на тавана, потънало в прах. Мъничко, подобно на стомна, изваяно от глина. Избърсах го и го напълних с вода. Реших да си припомня детските години и духнах в отвора му встрани

{Още»}

 
ХАЙДУШКИЯТ БАЛКАН

Коста Траянов
откъс от едноименната книга на автора
Да почнем от Източния Балкан! Знам, че мнозина го познават по-добре от мен, но на тях поне ще опресня спомена по изживените дни в планината, който не се забравя никога, защото е достатъчно силен да не се заличи през краткия ни земен път.

{Още»}

 
МАЛКО

Христо Петрески
превод: Милена Обретенова

1. Някой беше написал, че булката била малко трудна*… Малко, мъничко, ама много мъничко…
Друг пък беше казал, че малко се развел… Малко, ама много малко, ей тонинко…

{Още»}

 
ПЧЕЛАРСКАТА МИ КЪЩА

Петър Ванчев
Тя е връстница на майка ми и кара осемдесет и деветата си година. Почти е грохнала, а е била една от най-богатите и красиви къщи на селото, загърбила студения север и с лице към сърцатия юг. На изток има един-единствен прозорец, защото откъм Харманли духат смразяващи североизточни ветрове.

{Още»}

 
ЗА ДИМИТЪР ПОДВЪРЗАЧОВ

Константин Константинов
Днес още, когато неговото име веднага събужда живия образ на човека, и никак не може да се повярва, че разсеяно-меката, горчива и в същото време мъдра усмивка завинаги е угаснала, днес още мъчно би могло да се пишат спомени за него.

{Още»}

 
МИТКАЛОТО

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите” 2
Отец Матей Преображенски, наречен Миткалото е най-своеобразната и нестандартна личност на Българското Възраждане и на борбата за национално освобождение. Той се различава от всички други дейци както със своя характер, така и с причудливото си поведение.

{Още»}

 
ЖИВОТ И ИЗКУСТВО

Димитър Бабев
откъси
Животът и Изкуството никога не са се отричали. Само че Изкуството винаги е било безсилно да бъде водач на живота. Много често животът е чертал пътя на Изкуството; в такива моменти Изкуството е бивало най-болезнено.

{Още»}

 
ИЗ „ЖИВОТЪТ НА КЛИМ САМГИН”

Максим Горки
подбор и превод: Литературен свят
афоризми
Всички страдалци искат жертви, всички и винаги.
Всякое разумно действие на човека неизбежно ще бъде насилие над ближния или над себе си.
Когато човек говори малко, той изглежда по-умен.

{Още»}

 
ДИПТИХ СЪС СВЕЩ

Владимир Георгиев
Наслаждаваше се като дете на мига, в който свещта се запалва. Фитилчето сякаш леко се навеждаше, за да поеме огъня от кибритената клечка, след това изтръпваше също тъй леко, изпращяваше и от синьочерното му тяло тихо се отделяха десетки малки огънчета, които само след миг гаснеха и изчезваха в пространството.

{Още»}

 
НЕПРОСПАНИ ПРОЗРЕНИЯ

Тодор Бакърджиев
Глупакът живее с фрикции, а мислещият - с фикции.
Единствено времето върви без аварии.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Панчо Недев
ОТМЪЩЕНИЕТО НА ХУДОЖНИКА
Има в нашия край една народна приказка: „Да не попаднеш само на езика на зевзеците - дупе да ти яко!” Преди да разкажа за фаталната новогодишна елха на художника Пешо Пешев, аз бих добавил: „… да не попаднеш и на върха на четката на голям художник!”

{Още»}

 
САМОУБИЙСТВО НА РУСЧУШКАТА СКЕЛЯ

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите” 2
Великият мемоарист и изследовател на българското бунтовно време Захарий Стоянов е описал великолепно самоубийството на Ангел Кънчев на Русчушката скеля на 5 март 1872 г.

{Още»}

 
САКОТО ЯНАКЛИЯ

Вестала Тимчева
Петък преди сватбата. От сутринта народ се стича у Хаджи Велкови. Комшийки и роднини през девета рода, на невястата и младоженеца, току-речи целият град се ниже към тях.

{Още»}

 
ПРИЯТЕЛ В НУЖДА

Съмърсет Моъм
превод: Георги Карадобрев
От трийсет години изучавам хората и все още не мога да кажа, че ги познавам повече, отколкото преди. Мисля си, най-често съдим за човека отсреща по неговото лице.

{Още»}

 
ПАЗИ ДУШАТА СИ

Мария Антонова
Преди дни бях в една от църквите в Смолян. Влизайки на входа се спрях да излезе възрастна жена, която държеше в ръката си бастун. Когато излязох на двора същата тази жена бе седнала на една пейка пред църквата.

{Още»}

 
ГРОБИЩЕТО В СКОПИЕ

Златка Чолакова
Ако в Париж не видиш увеселителните места, в Рим - развалините и в Америка - небостъргачите, все едно, че нищо не си видял. Ако пък идеш в Македония и не се поклониш на гроба поне на един от безбройните мъченици и герои, паднали за свободата на тая измъчена земя, все едно, че не си [...]

{Още»}

 
ПЯНА

Миролюб Влахов
Той опипа с поглед ханша на сервитьорката и се обърна към шофьора. Бяха се запознали преди двадесетина минути.

{Още»}

 
ЗАРАДИ ТЕБ

Елдар Ахадов
превод: Цветан Диковски
ЗАРАДИ ТЕБ
Ако ти се случи, да изгубиш нещо, не се огорчавай, а се зарадвай за своя ближен, защото той го е получил. У Бога всичко е съразмерно. Когато отнема от теб, дава другиму, а когато ти дава, другият вече има по-малко. И винаги става така.

{Още»}

 
БЯЛАТА НОЩ НА ЧЕРВЕНИЯ ХУСАР

Алфонс Але
превод: Васил Павурджиев
Винаги съм се питал защо са наричат „бели” онези нощи, които се прекарват вън от къщи. Аз неотдавна прекарах една „бяла нощ”, но бих предпочел тя да беше черна.

{Още»}

 
НОЖОВЕ ПО ПАВАЖА

Иван Ковачев
Кога започна и от какво се бе породила враждата между двете махали, никой не знаеше. Времето в градчето не е спирало, но винаги е текло някак си по-бавно.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНИЯ ЧОВЕК

Христо Миндов
Аз видях последния човек на земята. Той бягаше от смъртта, нозете му трепереха, а душата му се губеше в страх.

{Още»}

 
ПЕРСИКА

Димитър Аджеларов
легенда
Хаджи Слав напълни с тютюн лулата си, натисна го с палец като я остави на масата, бръкна в пояса си, извади торбичката с огнивото, притисна праханта към кремъка, после заудря с дясната ръка, пламнаха искри…

{Още»}

 
СРЕД СВЕТЦИ И АНГЕЛИ - II

Георги Георгиев
КУЛАТА В АСЕНОВГРАД
През 2004 - 2005 г. Юрий се зае с консервацията и реставрацията на фасадната стенописна украса на камбанарията на църква „Успение Богородично” в Асеновград. В града е известна като кулата на най-старата църква.

{Още»}

 
КРАДЕЦЪТ НА МОРКОВИ

Анатолий Петров
Цяла нощ адвокатът Сиромахов игра бридж-белот в града. На разсъмване спря колата пред вилата си. Отключи портата, но едва направи няколко крачки в двора и видя сред зеленчуковите лехи непознат човек. Извика му уплашен:

{Още»}

 
СУКНАРОВ

Никола Начов
Нявга си - доста отдавна - бях му учител. След като свърши, стана някакъв чиновник, и не съвсем малък. По едно време беше и отговорен редактор на един столичен вестник. Кога го срещнех - и то твърде рядко - той само понякога ме поздравяваше.

{Още»}

 
ЕСЕННИ МИНЗУХАРИ

Из книгата „Мигове от вечност”
Иван Карановски
Защо се случи това? Това не е ли закона на скръбното очарование, което се роди тогаз? Ние се срещнахме тъкмо тогава, когато всичко се разделяше: полето - със своята трева, гората - със своите листа, небето - със своята ведрина и блясък.

{Още»}

 
ТАСОС

Стоян Загорчинов

Велика безбрежност на морски ширини! В някакво стихнало и мълчаливо очакване спи морето. Сив есенен ден потиска земята в нерадост и скръбно примирение. Слънцето не прозира никъде. То сякаш стопява своите лъчи в тежката печал на свисналите мъгли.

{Още»}

 
ОЧИТЕ

Константин Сагаев
скица
Летеше едноокият фантом, а под неговите кръгови стъпки желязото се огъваше и повтаряше в своеобразен напев: „Това е краят, това е краят…”

{Още»}

 
УМИРАЧКА

Денка Илиева
В памет на родителите ми
Откога се канеха да опитат.
- Ще си облечем новите дрехи и ще легнем - казваше баба Севдалена.

{Още»}

 
УТАЙКИ

Асен Разцветников
*
Изразът „храм на изкуството” е едно от несполучените сравнения, с които ни гощава литературата.

{Още»}

 
НЕГЪРСКА АНТОЛОГИЯ

Блез Сандрар
подбор и превод от френски: Ния Трейман
НЕБЛАГОДАРНОСТ
(нравоучителна приказка)
Змията ухапала един човек и близките му тръгнали да я търсят, за да я убият. А пък тя започнала да си търси скривалище.

{Още»}

 
ОБЯД В ЛОНДОН

Пелин Пелинов
Разказ из “Щрихи към портретите…”
Ньойският договор или по-точно - Ньойският диктат, е подписан от министър-председателя на България Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в предградието на Париж Ньойи-сюр-Сен.

{Още»}

 
МОСТЪТ

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
“Беленският мост потвърди моите съмнения. Повече
от постройките от времето на турското владичество,
не са от други, а от българските майстори из

{Още»}

 
СЪРНА НА СКЛОНА

Петре Димовски
превод: Ваня Ангелова
Тази сутрин ловджията Голика подрани. Искаше да излезе още по тъмно от селището, и когато се разсъмне, да бъде вече сред дърветата на гъстата гора.

{Още»}

 
КРАТКИ ЛЕТНИ РАЗКАЗИ

Тихомир Йорданов
ЗАПОЗНАВАНЕ
- Аз съм Георги. Също като писателя Георги Господинов. Само че при мен „господин” се пише преди името.

{Още»}

 
ПИСМО

Петер Алтенберг
превод: Хенри Левенсон
„Аз никога не бих отишла у вас, никога. Макар и да знаех, че вий умирате от любов към мене. Вой сто пъти ми писахте това. И хиляди пъти четях аз във вашите страдащи скръбни писма, че съм ви непреодолимо нужна.

{Още»}

 
СЪЩНОСТТА НА АБСУРДА

Влад Ривлин
превод: Литературен свят
Човекът състави списък на важните си дела.
После отбеляза в този списък най-спешните и необходими и онези, които могат да бъдат отложени за известно време.

{Още»}

 
ПЪТ

Марин Ботунски
Октомври е, краят на октомври, с остър иглен вятър. Бели облачета, като малки деца играят на гоненка в небето, а около тях бистрота, каквато само детството има наоколо си…

{Още»}

 
ЧЕТИРИ РАЗКАЗА

Иван Стефанов
БАРИЕРАТА
Чакам!
Около мен, доста като мен и те чакат!
Днес ни е ден за получаване на лекарствата - ония, дето от никъде другаде не можеш да вземеш и които ако не ги вземеш, няма смисъл и дните да броиш.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Дилян Бенев

Из „Гръмоблясъци” (2016)
Ако работим, за да живеем, не живеем, за да ни работят - светът няма да е пирамида.
Съществува като изчезнал.

{Още»}

 
АЗ, ДУШАТА НА БЪЛГАРИЯ

Елена Костадинова
Недей, не трябва! Не е дошло времето! Всички сякаш ми крещяха и може би си мислеха, че могат да променят нещо… Случи се толкова бързо. Трябваше да се родя! Исках! Сега и точно в България! И тръгнах, поех по пътя към Земята, където една малка страна не спираше да ме радва и удивява сред [...]

{Още»}

 
В ЗООЛОГИЧЕСКАТА

Борис Светлинов
Из цикъла „Миниатюрни разкази”
Побеля земята. Но снегът е малко и черните клони, отърсили снега, стърчат непримирими в своята болка - листата ни, де са листата ни?

{Още»}

 
СВЕЩЕНИ КРЪГОВЕ

Димитър Осинин
Това са кръговете на живота, отмеряни с годините, златните халки, които свързват тварите с битието. Те са малки затворени вечности и затова сами за себе си са безкрайни.

{Още»}

 
ГЛУПЦИТЕ

Aлександър Герасков
Срещнаха се двамата на брега на Дунава. Единият имаше вид, като че е решил да се удави, другият като унесен мечтател гледаше как рибарите ловят риба с кипчета. Заприказваха, без да се запознават.

{Още»}

 
КАРТИНА

Владимир Георгиев
Смрачи се, паднаха ниско облаците и заваля. Притъмня, тук-там се чуваха тътените на далечни гръмове, един изтрещя съвсем наблизо.

{Още»}

 
СТАРИЯТ ВЪЛК

Надя Хаджийовкова
Прекрасна юлска нощ… Смълчана и тъмна. Сияещото лятно небе е скрито зад плътна, меча завеса от облаци. Може би ще вали… А може би тая нощ е отредена за истинска почивка, тиха и тъмна.

{Още»}

 
МАЙКА

Константин Петканов
Георги не я чу. Излезе с пушка в ръка. Друг път кучето, с умилкване около него лаеше, а сега не се дигна от мястото си. С бързи крачки прекоси бащиния си двор, прескочи оградата и се изгуби из селото.

{Още»}

 
ДОБЪР ДЕН, ДОКТОРЕ!

Ирена Георгиева
на баща ми
Усмихнах му се като на стар познат и той ми отвърна по същия начин, макар че едва ли ме помнеше. „Такъв e той. Разговаря с теб. Изслушва те.

{Още»}

 
СЕЛЕМИНА С ЧЕРНИ ЧОРАПИ

Димитрина Бояджиева
Панаичка, майката на Йорданчо, я заболели краката и отишла на бани. Бани минерални, с лековита вода, топличка, цял живот да не излезеш от басейна.

{Още»}

 
ГОСПОДИН УЧИТЕЛЮ

Диана Димих
В памет на дядо Гаврил
Като им разправям на младите таз история, едно вярват, две не вярват. Десет години любов - не може да бъде!
И тогава, преди Балканската война (то е било скоро, преди шейсет и кусур години, нали?), и тогава е имало нечестни хора.

{Още»}

 
ПРИРОДОПРИЯТЕЛ

Димитър Хаджитодоров
Бай Кольо е надхвърлил осемдесетте и не говори за политика, защото не очаква да доживее до увеличение на пенсията. Любимата му тема е гората, растяща срещу охлузените блокове, където се намира скромното му жилище.

{Още»}

 
НА МОРЕ

Панчо Михайлов
Степан (макар и 27 годишен, но все така го наричаща майка му) се приготвяше за път. Всички дрехи от шкафа и гардероба бяха нахвърляни на пода.

{Още»}

 
МИРАМИЙЯ

Влад Ривлин
превод: Литературен свят
Съставна част на палестинския фолклор е не само ислямът, но и християнството.
Историята за салвията е потвърждение на това.

{Още»}

 
ЛЕНТЯЙСКИ МИНУТИ

Димитър Стойчев
*
Ако всеки ден не виждаш хиляди глупости - това е най-верният признак, че си оглупял сам.
*
Леките жени са като бонбоните: обикновено вредят, но все пак винаги са приятни.

{Още»}

 
ПЪТУВАНЕ СЪС СМОК В КРАКАТА

Иван Бунков
Горещ юлски следобед. Неделя. Под сайванта в Хухла разказвам на моя приятел инж. Георги Цигов как в Ивайловград ми съобщиха предиобед, че някъде в интернет били пуснали сензацията, че Ивайловград бил нападнат от питони.

{Още»}

 
ПОГРЕБЕНИЕТО НА СЕЛСКИЯ УЧИТЕЛ

Атанас Славчев
На Ангел Христов
…Много са хората. И цветята. И парите до него. Нима на учител може с пари да се отблагодариш? На село изпращачи освен близки са съседи, наборите - те идват задължително, приятели. И… до тук. За учителя - всички…

{Още»}

 
ОТРОВА И КУРШУМ ПРИВЕЧЕР

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към потретите”
1913 г. е една злощастна година, най-злощастната в новата история на България. По-злощастни са може би само 1014 г., когато след битката при Беласица, византийският император Василий ІІ, наричан Българоубиец, ослепява 15 000 български войници за отмъщение и ги изпраща на цар Самуил, и 1393 г., когато Второто българско [...]

{Още»}

 
ПЪРВИЯТ АКАДЕМИК

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
Може всичко, което Марин Дринов (1839 - 1906) е сътворил и оставил на България, да умре един ден и да се забрави.

{Още»}

 
СЪЛЗА НА ЖЕНА

Миролюб Влахов
Първото, което видя, когато отвори очи, бяха високите стройни бедра на сестрата - предателски открити от късата манта, равномерно загорели, с цвят на добре узряла праскова. Тежка сънена умора люлееше тялото му и притъпяваше болката в тила и лявото рамо.

{Още»}

 
СЛАФИЛИАДА

Славимир Генчев
“Защо няма какво да се работи в държавите, от които пристигат мигрантите, а в Европа трябва да има?”
Фридрих Енгенчев

{Още»}

 
МНОГО ЗА КРАТКО

Васил Иванов
Накрая пристигнаха. Направиха няколко кръгчета около планетата и за по-голяма сигурност решиха да се приближат откъм тъмната и страна.

{Още»}

 
ЕЛЕГИЯ ЗА МАХАЛАТА

Людмил Симеонов
На една стара, пожълтяла от времето снимка сме се строили, преди да започнем поредния си футболен мач на поляната, всички момчета от махалата - от най-малкия до най-големия - на брой колкото за два отбора.

{Още»}

 
ПОДОЗРИТЕЛНО СЪВПАДЕНИЕ

Панчо Панчев
След кратко колебание тя вдигна телефона и каза на най-добрата си приятелка, че я моли да се видят колкото е възможно по-скоро.

{Още»}

 
ИЗ „НЯКОГА И НИКОГА”

Димитър Бабев
ПЕСЕН 33
Твоята десница направи кръстно знамение.
Под неговия всичко опрощаващ знак аз тръгвам…

{Още»}

 
ИЗ „АНТИХРИСТ”

Мартин Ралчевски
откъс от новия роман на автора, изд. „Хермес” (2016)

Светльо се пресегна, хвана дистанционното и, все едно нищо не се е случило, включи телевизора, а Бен отвори нова бира.

{Още»}

 
САМОТНИ ДУШИ

Георги Михалков
Галина бързо прелисти вестника, търсейки страницата с обявите. Започна да ги чете и намери своята обява, която беше изпратила преди две седмици. “Шейсет и петгодишна, самотна, без ангажименти, търси мъж, с когото да заживеят заедно и прогонят самотата.”

{Още»}

 
ПТИЧКА ОТ ГЛИНА

Ангел Каралийчев
От глина я направи малкият Христос, затуй нейните криле бяха жълти като слама. Тънките й крачета приличаха на червени коралови клончета. Очите й - две зърна от плодника на градинско цвете - чудно блещукаха.

{Още»}

 
СКИТАНИЯ И ТВОРЧЕСТВО

Василий Ян
превод: Литературен свят
Роден съм през 1875 г. в Киев. В далечното ми детство често слушах разкази на баща ми, учител в гимназията, за героите на “Илиада” и за пътешествията на Одисей. Баща ми беше преподавател по древни езици - гръцки и латински.

{Още»}

 
АМУЛЕТЪТ

Денка Илиева
- Нейкова махала е нашата. Имало един дядо Нейко… кои времена е било! Бягал от нещо, зло ли го е гонело?… Скрил се тука, зад тия чукари. И останало името му и махалата. Сега сме ние тримата само и още няколко като нас…

{Още»}

 
МАГНИТНИ БУРИ

Анатолий Петров
В провинциалния град, който младите хора напуснаха, в тези дни цареше необичайно оживление. Жителите на тълпи се събираха по тротоарите, възбудено разговаряха, коментираха и късно вечер се прибираха по домовете.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
Човек това звучи гордо, само да намалим малко звука.
От двуличниците имат сметка само бръснарите.

{Още»}

 
АКУЛАТА

Надя Хаджийовкова
Снежната виелица застигна малката лодка на Акулата, когато тя бе на няколко стотин метра от парахода. Непрогледен мрак… Светлината на фара мъждее през гъстата, бяла завеса от танцуващи снежинки.

{Още»}

 
БУРЯ

Надя Хаджийовкова
В задимената задушна кръчма, която като малък фар примамва моряците от сушата към себе си, е пълно. Тя е на края на пристанището и посреща всички параходи, които идват. Моряците я приветстват отдалеч като стар, верен другар, който не се уморява да ги чака.

{Още»}

 
ИЗ „ВРЕМЕ И СЛОВО”

Елчин
подбор и превод: Литературен свят
Литературни размисли
В Бодрум
Херодот се появил на бял свят в Бодрум.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Раис Азизов
превод: Литературен свят
Колкото е по-бедна страната, толкова повече са чуждите автомобили.
Мравките се трудят с пот на лицето, без да подозират, че има правозащитници, които се борят за техните права.

{Още»}

 
ПРИТЧА

Рафаел Хусейнов
превод: Литературен свят
В книгите по история на исляма има любопитно предание.
В зората на исляма, още недостатъчно утвърдил се, един вярващ мюсюлманин чул, че в някакво село хората се кланят на обожествено дърво.

{Още»}

 
БРИТАНСКА ЛЮБЕЗНОСТ

Даниел Богданов
Отдавна трябваше да е пристигнал. Не очакваше да има такива проблеми с ориентацията. Костюмът го стягаше повече от обикновено, а шофьорската седалка вече му бе неудобна

{Още»}

 
КОРИЧКА ХЛЯБ

Димитър Хаджитодоров
Мъжът седи в градинката и рови в раницата си. Сухите му пръсти бавно преместват пакетите. Той изважда закуската, оставена от съпругата му.

{Още»}

 
ИЗ „ДНЕВНИЦИ”

Албер Камю
подбор и превод: Литературен свят

1935 г.
Като млад исках от хората повече, отколкото могат да ми дадат: постоянство в приятелството, вярност в чувствата.

{Още»}

 
ЗА ЖИВОТА

Цветелина Александрова
- Няма смисъл… Отиде си… - гласът му прозвуча гъгниво зад маската. Бавно постави лопатките на дефибрилатора на местата им. Ръцете му още инстинктивно се свиваха и отпускаха в ритъма на електрошоковата реанимация.

{Още»}

 
ВЕСТНИКАРЯТ ЛУИДЖИ

Цветелина Александрова
- Изгрей, изгрей, изгрей! Ааа, ама ще ти кажа аз на теб! - размахваше юмруци към сърдитото небе старият Луиджи. Бяха свикнали вече с безобидната му лудост и само тихо се подсмиваха, като минаваха край малката сергия за вестници.

{Още»}

 
„СЧУПЕНИ” ТЕЛЕФОНИ

Йордан Атанасов
Бях поканен за едно литературно тържество в столицата. Водещият ме извика от Стара Загора за участие в четене по повод годишнина от рождението на наш лирик. С домакина на проявата бяхме добри познати. И приятели, както той ме наричаше.

{Още»}

 
РАЗМИСЛИ

Хосе Марти
превод: Стефка Тотева
Из творчеството му
*
Родината е олтар, а не пиедестал.
*
Цялата слава на света се събира в едно зрънце от царевица (от писмо на Марти към генерал Антонио Масео).

{Още»}

 
ЧУРИЛА

Яромир Йон

Нашият командир на дивизията имаше градина. В нея работеше някой си Дивишек от 41 полк, който бил до войната градинар на княз Кински.
За себе си той казваше, че е архитект.

{Още»}

 
ХАЙДУШКА КЛЕТВА

Димитър Аджеларов
„Едни са слепи с очите,
други със сърцата”
Древноиндийска пословица
Аз, йеромонах Евмений, оставям тези редове, за да се знае кога се съсипа манастирът „Св. Троица” близо до село Брацика.

{Още»}

 
РЕПАК

Георги Стойков
Гето Делията излезе от събранието напушен и зъл. Не се спря при никого, с никого не заговори. Николайчо, кметът на селото, се сблъска с него, но го отмина като непознат.

{Още»}

 
ТАЙФАТА

Даниел Богданов
Приближаващата тайфа се чуваше отдалече. Говорене на висок глас, съпроводено с истеричен смях, оформяше познатата глъчка, известяваща появяването на младежите. Шестима, на възраст около 15 или 16 години.

{Още»}

 
ДРУГАТА

Даниел Богданов
- Друга ли има? - моментално го попита Мария, а сърцето й биеше все по-учестено. Досещаше се за отговора, който доскоро само подозираше, но сега искаше да чуе от неговата уста. Той бе подел този разговор, не тя.

{Още»}

 
В СТРАНАТА НА ПАЛМИТЕ

Страшимир Кринчев
откъс
Нил спеше.
Далече, додето стигаше окото, под гладките му блестящи води трепереха безбройни звезди.

{Още»}

 
ОРЕДЯВАЩА ГОРА

Банко П. Банков
Първият й осъзнат спомен за света беше за студена гора. Гъсти стебла крепяха зелен облак, прободен от мърдащи светлинки, облакът ръсеше едри капки. Влажна трева стигаше до раменете й, измокри се цяла, наплескаха я, след време проумя, газила е из папрат в букова гора.

{Още»}

 
НАЙ-ДЪЛГИЯТ ПОЛЕТ НА ПОЛКОВНИКА

Емил Калъчев
Полковникът не видя кога черокито на Венци опря в стоманената решетка, нито чу пищенето на клаксона. Не стигна до него и сприхавото подвикване:
- Полковник, дигай бариерата!

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Тодор Бакърджиев
Българската история се пише все в страдателен залог.
Всяка нетрайност си измисля голям срок на годност.

{Още»}

 
ХАЙДУШКОТО СБОРИЩЕ

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла „Щрихи към портретите” - 2
„Рипна ми Чавдар от радост,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушкото сборище…”

{Още»}

 
МОМЧЕТО С ТРАНЗИСТОРА

Александър Карпаров
Седя сам на масата в сладкарницата и до мене се изправя момче. Хубаво момче към осемнадесет години. Кима с глава и сочи към празния стол. Разрешение иска. Любезно му се усмихвам и давам съгласие.

{Още»}

 
РАЗРЕШЕНАТА ЗАДАЧА

Добрин Василев
Още щом получи изпратената от съдебния пристав призовка за доброволно изплащане на дълга си към Лозанови, Вълкан Каменов усети как изведнъж пред него се изправи нещо грамадно, необозримо, страшно.

{Още»}

 
БЕЛОТ С ГРЪМОТЕВИЦИ

Мариан Желев
На Митака
На хижа Рибни езера планувахме две нощувки. Съобразявахме се с метеорологичната обстановка. На втори ден щяхме да направим кратък преход до Смрадливото езеро и до обяд да се приберем в хижата.

{Още»}

 
КОЙ МИ ИЗЯДЕ ВАФЛИТЕ?

Мариан Желев
На Светльо - Кучето
Ние се качихме във влака и изядохме на един човек вафлите. Почти. Остана само една и го почерпихме с нея. С дълбока любезност той ни отказа. Ние и нея изядохме.

{Още»}

 
ДЕН С ДЪЛГА ОПАШКА

Атанас Теодоров
Сепна ме силно още почукването на вратата. Никой не чука така на кметска врата.
Този човек нахлу в кабинета ми безцеремонно - думата донякъде предава внезапното заграбване на пространството ми от една висока широкоплещеста, попрегърбена фигура с полагащото й се едро и грубо лице на неопределена възраст,

{Още»}

 
ТЕМЕЛ

Миролюб Влахов
Марин не усети кога точно му дойде в излишък конякът, но след третата чашка нещо му подсказа, че трябва да стане и да си ходи.

{Още»}

 
ЖЕНА С ВИОЛЕТОВ ШАЛ

Миролюб Влахов
На Ани Славкова
Жената седеше облакътена в ъгъла на терасата, плътно приближила стол до решетъчния парапет, чиято бяла някога боя бе посивяла и покрита на места с ръждиви петна, и гледаше към улицата и паркинга с чинарите зад нея. Изглеждаше по-скоро унесена, отколкото замислена.

{Още»}

 
ТОЗИ ЧОВЕК ДОЙДЕ ОТ ЗЕМЯТА

Мартин Петков
Из сборника „Някога бяхме богове”, София, Ерго, 2016
Планетата беше смълчана и мрачновата. Застинала във времето и пространството. Притисната от плътни сивкаво-кафяви облаци, поглъщащи малкото светлина, идеща отгоре.

{Още»}

 
ТРИ РАЗКАЗА

Иван Стефанов
НОСТАЛГИЯ
Отидох…
Срещнахме се…
Едно хлапе-под трийсет, де си мисли, че всичко знае…

{Още»}

 
ЯКО МОЛХОВ

Георги Стоянов

Из „Паметта на сърцето” (2015)
Той остави забележима диря в културния живот на Пловдив като мъдър, взискателен и честен редактор, автор и консултант.

{Още»}

 
МОРЕ…

Евгений К. Теодоров
Импресия
Море!.. хилядострунна арфа, кънтяща над света. И всяка вълна - струна, е приказка. И всеки ромон - капчица - сълза на упоение и на предсмъртен ужас.

{Още»}

 
КОПНЕЖ

Гавраил Хрусанов
От ранна пролет, когато дървесата още потръпват в очакване да ги погали южният полъх и да запее в клоните им, - по обширните поляни на Крайница закънтява мощния глас на Калиско. От всички овчари той пръв напуска мрачните, схлупени стрехи на саята и плъзва по едва покрилите се със зеленина рътлини.

{Още»}

 
НОВОРОДЕНОТО

Георги Михалков
Алекси стоеше прав до вратата. Беше станал, за да си тръгне, но се спря и погледна баща си. Данко, баща му, се досещаше, че Алекси иска още нещо да му каже, но не се решава и може би обмисля как да започне.

{Още»}

 
ЦАРЩИНА

Георги Янев
И улиците пусти. Като нивите. Само тук-там ще видиш разорано. Гледаш и не можеш да различиш къде са синорите. Едра, отдавнашна трева е скрила старите бразди, а тия, които са близо до изсечената дъбова гора, са се разперили като жилавите храсти от тръни.

{Още»}

 
МИСЛИ И ПАРАДОКСИ

Димитър Подвързачов
*
Не наблюдавай жената! Минавай-заминавай, без да разсъждаваш. Иначе ще ти стане обидно, че по необходимост си роден от жена.

{Още»}

 
AФОРИЗМИ

Веселин Георгиев
превод: Литературен свят
*
Жените гледат себе си в огледалото с очите на мъжете.
*
Разлюби от пръв поглед.

{Още»}

 
ЧЕШИТ

Филип Марински
Знам, че веднага ще ме попиташ: „Кой?” Гего, кой! Дафинкин Гего, бе! - оня, дето живее в една от седемте къщи на Папратица. Ха така - дето и сега ходи с шалвари и долама. А, не! Той не ги носи ката ден.

{Още»}

 
СТАНЧО

Иван Д. Христов
Казвам ти: пази се от човек, който си мълчи. Куче, което не лае - хапе мълчешката. Станчо не беше от тия. При него нямаше скрито-покрито.

{Още»}

 
ОБЪРКАНИ ВРЕМЕНА

Георги Янев
Какви времена дойдоха- да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, и да съжаляваш, че си му казал.

{Още»}

 
НОВА ГОДИНА

Георги Янев
Нова била. Какво като е нова?! Все си е същата. Само дето я прибавяме към годините си като още една, ядосано си помисли Иван и посегна да отвори вратата. Хвана бравата и я дръпна към себе си.

{Още»}

 
ВЪРХАРЪТ СЕ СНИШАВА

Георги Гривнев
Хубавото на Костадин Иванов Радков идеше от това, че беше много работлив. Той така и не разбра кога свърши юношеството и кога тръгна с горнодерекьовци /момчиловци/ на гурбет.

{Още»}

 
КАТО ОБЛАК ЩЕ СИ ОТИДА

Георги Гривнев
Каматен момък бе Пею Георгиев Пеев от Чокманово - на хубавия момък се падна и лична мома - Мария. Още млад, Пею изпи горчивата чаша на гурбета, че и утайката от дъното на стъклото.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Димитър Атанасов
Светът става все по-малък, а ние живеем все по-нашироко.
Толкова го мрази, че не иска да го вижда на погребението си.

{Още»}

 
ВКАМЕНЕНАТА ГЕМИЯ

Недялко Месечков
легенда
Вятърът размаха крила над водната шир, обля малкото островче, провря се в камбанарията, залюля бронзовия език на камбаната и се впусна неудържимо към пожълтелите гори на Странджа.

{Още»}

 
ПТИЦА ЛИ Е КАТО ПТИЦА

Емил Измирлиев
Преди около една година една сутрин, след като се събуди, Иван Стоянов видя, че са му поникнали крила.
Големи почти пет метра, като на гигантските птици от приказките.

{Още»}

 
ШЕГИ НАЗАЕМ

Емил Измирлиев
Определено може да се твърди, че Първи април е нещо като личен празник на Иван Стоянов, чакан цяла година със съответните копнежи и надежди.

{Още»}

 
ДОБРОТАТА У ЧОВЕКА

Магдалена Шумарова
Майка ми умираше, а беше лято - красиво и топло, меко и прозрачно.
Майка ми умираше. Мъжете пушеха на двора, а жените подсмърчаха в кухнята.

{Още»}

 
БЯГАЩИЯТ ЧОВЕК

Мина Карагьозова
„Не можеш да се спасиш като избягаш
от самотата, от тъгата, от живота..
Животът иска да те види в себе си.

{Още»}

 
ЗАМИСЛЕНИЯТ ХЕРАКЪЛ

Невена Стефанова

Колкото и да се прехласвам по митологията, Херакъл никога не ми е допадал с тази тенденция да се възпява грубата сила. Не знам по какъв принцип се изграждат митовете: безобидни преразкази на народни поверия ли, внушения ли, фантазия или философия?

{Още»}

 
ПРОЛЕТ

Ненчо Илиев

Стихотворение в проза
Някъде далеч, откъм величави планини повя вятър могъщ и топъл. Той запя възторжена песен…
И мъглите забягаха уплашени!…
Слънцето се показа усмихнато и гордо!

{Още»}

 
ИЗ ТВОРЧЕСТВОТО НА НАРОДНО-ЛИБЕРАЛНАТА ПАРТИЯ

Ненчо Илиев
Из „Фейлетони” (1910)
Ако кажа, че Народно-либералната партия е единствената, която е проявила широко творчество през своето властване, всичките й привърженици ще отговорят:

{Още»}

 
ИЗ „ДНЕВНИК БЕЗ ДАТИ”

Михаил Попов
превод: Стефка Тотева
* * *
„Музика за дебели”, така правилно са нарекли джаза. Негрите от Сент Луиз са го измислили и на мен никога не ми се беше случвало да видя толкова много дебели мъже и жени, като в черните квартали на американските градове.

{Още»}

 
СЪДБАТА НА ПОЕТА

Всеволод Емелин
превод: Георги Ангелов
Вчера в “Букбъри” имаше презентация на новата книга на знаменития поет Дмитрий Бобишев “Ода за въздухоплаването”.
За този, който не е в час, Дмитрий Бобишев е член знаменитата “ахматовска четворка” (Бродски, Бобишев, Найман, Рейн).

{Още»}