Проза

ГЪЛЪБИЦАТА

Тотю Нерезов
Не искал да влиза в кооператива на Ангел дядо му. Кулак му викали в тяхното село. Как го придумали, само той си знаел. След време приел. Оставили му само коня. Цял живот работил земята. Животното му било първи другар.

{Още»}

 
ГРОБЪТ НА САМОДИВАТА

Денка Илиева
Гробът на Самодивата…
Беше в края на гората. Всеки път, когато си отивах на село, минавах покрай него. Малка купчинка пръст, обрасла с трева…

{Още»}

 
ГОЛАТА ФРИНА

Димитрина Бояджиева
Юла, моделката на папа Марчело, за която искам да разкажа, беше стройно, одухотворено момиче с черни блестящи очи. По онова време не бях приет в академията, шляех се по цели дни по улиците на града и така попаднах в ателието на художника папа Марчело.

{Още»}

 
СВЕТИ ВАЛЕНТИН

Анатолий Петров
Жителят на провинциалния град Борислав Мандраджолски тази нощ не мигна. Вълнуваше го важното събитие, за което бяха осведомени и жителите на родната му Хамбар махала. Заминаваше за габровско село, за да доведе оттам избраницата за съпруга - красавицата Бегония.

{Още»}

 
ИЗ ЕДНА МОЯ ОРЪФАНА ТЕТРАДКА

Александър Божинов
*
„Веднъж помислих: ще убия съперника си! Но всичко ми липсваше, за да мога да сторя това. Най-главното ми липсваше - куража.

{Още»}

 
ИЗ „БЕЛЕЖКИ ОТ ВЧЕРА”

Любен Панов
ЛИДКА
Лидка е седемгодишната помиярка, която храня от дъжд на вятър. Викам й помиярка на демокрацията, защото се роди в първата година след “промените”, в храстите до близкия трансформатор.

{Още»}

 
ПЕНЬОВИТЕ ПАТЕТА

Марин Ботунски
Грях ти на душата, ако кажеш, че Пеньо залудо те е викал. Нищо не украсявам, гола истина ти разказвам, с еи тия, черните очи съм я гледал.
Зимата, като правехме основния ремонт, стана една поразия и виждаш, че с лявата ръка няма скоро да се оправя…

{Още»}

 
ЕСЕИСТИЧНА МИНИАТЮРА

Веселин Касчиев
При разговор с актьор, когото познавам отскоро, той ми каза с леко горчива усмивка, явно защото се беше сблъскал болезнено с нещата в професията: „Повечето от актьорите не могат да са публика, та камо ли актьори.”

{Още»}

 
В СТОЛИЦАТА НА АПОСТОЛА

Васил Воденичарски
репортаж
Снегът е стопен. Земята е изпръхнала и топла. Дърветата са голи, мълчаливи и черни.
Войниците тромаво влачат тежките ботуши и, разширили ноздри, силно поемат напоения с чернозем въздух.

{Още»}

 
ЧЕТИРИ РАЗКАЗА

Владимир Георгиев
АЗ ОБИЧАМ АМЕРИКА
Имам банкнота от сто долара. Върху нея има рисунка, май има нещо специално, която я прави познаваема. Най-вероятно не е фалшива. Зелена е. Не знам защо. Гущери им викат. Няма значение. Не е това сега думата.

{Още»}

 
БАНКЕРЪТ НА ХЪШОВЕТЕ

Пелин Пелинов
140 години от преминаването на Ботевата чета през Дунава, при село Козлодуй
Разказ из цикъла “Щрихи към портретите”-2

{Още»}

 
НАКО

Иван Д. Христов
Вярно, че Нако бе малко болнав, но си беше и мързелив човек. Напечеше ли го слънцето, веднага търсеше сянка, за да се излегне под нея.
Ходеше вечно брадясал, с изпокъсани дрехи и проголен корем.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Станко Михайлов
ПРОСЯКЪТ
Дълго време наблюдавах един просяк из софийските улици, пред църковните стълбища, по Раковска, Римската стена и по други места, но най-често в черквата “Св. София”, където се заслоняваше от студа. Спирах, подавах му нещо и заговарях. И тогава узнах неща, които не бяха за вярване.

{Още»}

 
ВСИЧКО НА ТОЯ СВЯТ ГОВОРИ

Драгни Драгнев
Арнан прекара нощта на одъра в работилницата и понеже беше капнал от умора, спа без да помръдне до заранта, когато вратата хлопна и влезе Аргир, майсторът на грънци. Видя как зад гърба му наднича слънцето и напира да се вмъкне вътре и да пробяга по грънците, подредени върху лавиците по стените…

{Още»}

 
СТРАНАТА НА СЪРДИТИТЕ ХОРА

Петър Ванчев
Из „Приказки за едно евро”
В една страна всички хора бяха намръщени - от Министър председателя с костюм на трикрилен гардероб, до уличната Чистачка с жълто-зелена жилетка.

{Още»}

 
ДВОРЕЦЪТ, МОМЧЕТО И МОРЕТО

Диана Атанасова
Лятото Далия беше в Двореца, този с ботаническата градина, кактусите, розите и всички други прелести по видове. Двореца, който някаква кралица построила, не бе всъщност нищо особено, но градината, параклиса и мраморния трон!!!

{Още»}

 
ОДА ЗА ПЕНКО ВИДРАТА

Веселин Тачев
Уви, възобновеният живот в реката се задържа твърде малко. Отново и отново неколкократно те бе изтравяна, не можеше да се бори повече и потече окончателно като голям помиен канал. Не я спасиха и струите на чистите й притоци - и те бяха отровени.

{Още»}

 
НЕРАВЕН БОЙ

Ангел Каралийчев
През целия си живот баща ми води неравен бой за плодни дървета в нашия двор. Ние имахме една малка градинка, в която майка ми садеше латинки и димитровчета, а баща ми наесен копаеше ями и заравяше в тях картофи и зелки.

{Още»}

 
ИЗКУПЛЕНИЕТО

Георги Михалков
В града почти всички го отбягваха. Не разговаряха с него, а когато случайно го срещаха по улиците, си обръщаха главите, за да не го погледнат.

{Още»}

 
САТИРИЧНИ МИНИАТЮРИ

Панчо Недев
КУКЕРСКО ХОРО
В едно баш българско село Кукерското хоро било на почит и уважение от незапомнени времена. Хоро на три ката, на триста празнични премени и триста човешки гласа. Хоро за мало и голямо, за мъжко и женско, за куцо и сакато.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Диана Димих
СУШАВО
Прясно белосана къщица. Като небесно сияние.
Сушаво.

{Още»}

 
МЕЧТА ОТ ДЕТИНСТВО

Димитър Хаджитодоров
Ние се преместихме да живеем в дървена барака в неуютно време, когато метеоролозите обещаваха кратки превалявания, но дъждът се изливаше денонощно.

{Още»}

 
ГОДЕЖ

Александър Земни
Щом слънцето залезе и трепнаха звезди в небето, лекият хладен вечерник пак повя откъм Брезова височина, спусна се надолу през Булино ливаде и на тънки струи попъпла към село Делино, където синкав здрач бе вече вплел пръсти в едрите клони на Белчов бресталак.

{Още»}

 
СРЕЩА

Марин Ботунски
Който на млади години е карал колело напролет по междуселски път, знае, че нещо става с човека: свири весело, пее, говори на глас. Ванчо Кошничарчето не може да обясни защо е така, но е така.

{Още»}

 
МАЙСТОР И УЧЕНИК

Марин Ботунски
Човек със занаят е дялан камък - все може да влезе в употреба. Тая максима е преясна на Евлоги и той наперва перчем и тича при майстора от съседната улица, дето изработва фигури от глина.

{Още»}

 
СРЕД СВЕТЦИ И АНГЕЛИ - I

Георги Георгиев
ЗОГРАФИТЕ НИ ЗОВАТ
Гордеем се с разкритите по нашите земи златни и други съкровища. Показваме ги по света. Някои стоят по-малко време у нас, отколкото в чужбина.
През май 2012 г. в Панагюрище стана празник.

{Още»}

 
ГЕРГЬОВДЕНСКИ КУРБАНИ

Владимир Зеленгоров

Ясносиньото Гергьовско утро се окъпа в студената бистра роса на току-що класилите Раковишки ниви. Големият ден заля къщите с бяла светлина. Малките мършави петли проточиха шии за последен път и гласовете им се сляха в едно; слабият черномуляв черковен клисар сухо се изкашля и пое към църквата.

{Още»}

 
ПЪРВИЯТ ИНДУСТРИАЛЕЦ НА ИМПЕРИЯТА

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
Той се казва Добри Желязков, наричан още Фабрикаджията, защото е създател на първата фабрика за платове в Турската империя. Българин! От Сливен!

{Още»}

 
АКО ЖИВОТЪТ Е ЗАТВОР, ПЕСИМИСТЪТ Е ВИНАГИ В КАРЦЕРА

Тодор Бакърджиев
Само чрез въображение за усложненията човек може донякъде да предвиди нещата.
Животът е и процес на лишаване от жизненост.

{Още»}

 
МАСКАРАДИ

Трифон Кунев
Из “Весели злополучия”
Обичаме отчаяно карнавала. Карнавалната седмица, прочее, ние намираме дотолкоз спасителна за човека, колкото предпазителната клапа за парния котел.

{Още»}

 
ОБЛАЦИ

Едуардо Галеано
превод: Литературен свят
Из „Първите гласове. Митове. Легенди. Пророчества” (1992)
Облак отронил капка дъжд върху спяща жена. След девет месеца жената родила близнаци.

{Още»}

 
ОЧИТЕ НА АЛИКОТО

Теменужка Балинова

Аликото имаше най-шарените очи, които бях виждала. Все едно, че бяха рисувани за мозайка. На капчици бяха тези очи, на миниатюрни капчици - разноцветни и искрящи, като скъпоценни камъчета.

{Още»}

 
ДЖАМЧО ВИШКАТА

Теменужка Балинова
Тази история е от преди петдесет години, защото Джамалчо, когото се уволнил от казармата, преди петдесет лета, бил на двадесет лазарника.

{Още»}

 
ВЪЛЦИ

Панчо Михайлов
Той иззвъни нервно; отвориха му веднага. Някъде от стаите долитаха скокливи звуци на радио. Стана му неприятно - музика и глад.

{Още»}

 
В ПАМЯТ

(Скица)
Иван Кирилов
Снажен един левент момък, с широко отворено лице, свехнало, с дебели черни вежди, някак замислено сбрани, под които енергечески и устойчиво изглеждат печални очи, отвори вратата на работилницата и се приближи към надзорника

{Още»}

 
ГОЛГОТА

Кирил Гюлеметов

Голгота! О, хълм, над който се извърши нечувания вандализъм; бъди свещен, бъди вековечен

{Още»}

 
ФРАЗИ

Юрий Ковязин
превод: Литературен свят
При лош край и началото не радва.
Колкото е по-къса полата, толкова са по-дълги краката.

{Още»}

 
У ДОМА, В МОЛОГА

Алла Горбунова
превод: Иглика Дионисиева
През деветдесет и трета година Василий Гаврилович Ласточкин стана на седемдесет и шест и отиде под водата. А тя си беше там, на 5 км на изток от остров Святовски мъх, на 3 км на север от двухълмието Баби гори.

{Още»}

 
ФРАГМЕНТИ

Радослав Игнатов
ГОСПОДА ПЛЮС
При всяка засечка в шума на обществената система народът поема загубите, а онези, които управляват тази система, трупат пари, укрепват авторитета си, обслужвайки собствената си суета, търсят избирателно нови начини за увеличаване натиска върху народните маси, избрали ги по време на изборите,

{Още»}

 
ЕДИН ОТ НАЙ-РАННИТЕ МИ СПОМЕНИ

Ангел Каралийчев
Харманът е чисто преметен. Дядо Ангел е изкарал колата пред черницата, извадил е едното колело и нещо чука, нещо дяла. Стяга колата за снопи. Зад гърба му са разхвърляни теслата, свределът.

{Още»}

 
ЙОНДА ОТ ПЛАНИНАТА

Александър Карпаров
Бавно се изкачвах по пътеката, която криволичи, отначало край самата река, и изведнъж над боровата гора почва да се извива нагоре в планината, а реката остава да лъкатуши долу в дефилето.

{Още»}

 
ДОСТОЙНО ЕСТ ЗА КНИГАТА И БИБЛИОТЕКАРЯ

Иванко Маринов
Из “Небесни листа”, книга 2
С удобно римуваната дилема: я “книжката”, я “мишката”?!
Било е и друг път.

{Още»}

 
СЛЪНЧЕВИЯТ МИТКО

Любомир Николов
Реката се беше разпънала покрай малкия планински град, в който освен стръмния площад с каменните плочи и паметника на антифашиста, останал до сега като по чудо непокътнат, нямаше друго да напомня за градския живот.

{Още»}

 
ЛИСИЧИ ЛОВ

Иван Д. Христов
Наваля сняг до коляно и севернякът навя дълбоки преспи. Село замря и се сгуши в пазвите на планината като премръзнало куче. По пътищата не се мяркаше жива душа.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Делчо Чапразов

Из „Програма за рецитал” (1982)
БЕЗ ПРОБЛЕМИ ПО ВЪПРОСА
- Стига с това възпитание! - кукнала Кукувицата. - Най-малкото е нвъзпитано. Аз, например, нямам проблеми по въпроса, - и тя полетяла към близката гора. Било време да снесе поредното си яйце в някое чуждо гнездо.

{Още»}

 
ТЪРЖЕСТВО

Цветан Розов
Влаковият майстор Кънчо Гераков се пенсионира. По този повод в салончето на N-ската гара беше устроено скромно тържество.

{Още»}

 
ЛЕЛЯТА ОТ ГЕРМАНИЯ

Красимира Василева
Вече над 40 години тя живееше в Германия, защото навремето успя да се омъжи за немец. Но не какъв да е немец, а мъж от тогавашната ФРГ.

{Още»}

 
ДЪРЖАВАТА НА ЗАЛЕЗА

Милена Обретенова
Държава като държава.
С химн и герб, с конституция.
Е, вече и с клошари, но така било, казват, навсякъде по света.

{Още»}

 
НАГЪРЧЕНО

Тотьо Нерезов
Четиридесет и пет минути телефонът ми останал включен. Ей така, в горния ляв джоб на якето. Денят топъл, около пет след обяд. Чувало се, че вървя и псувам. Пазарувал съм. Слуша ме и пак псувам. Чувало се и черковната камбана да бие.

{Още»}

 
БУКВИТЕ

Тотьо Нерезов
Девети май 2013 година. Четиримата поднасяме цветя на паметника в центъра. Група ученички, изпратени от учителката Димитрова, се присъединяват към нас. Мълчаливо поднасят букет. Полковника беше изрекъл: „В моя живот не съм казвал думата „татко”.

{Още»}

 
ПРОЛЕТНИ НАСТРОЕНИЯ

Васил Воденичарски
репортаж
Пукна се пролeтта, братчета, пусна се като пъпка божур, цъфна, замириса. И осаждените, одимени от пушливите кюмбета селски душици, разтвориха венчета, усмихнаха се на слънцето, въздъхнаха.

{Още»}

 
ОСКЪРБЕНАТА

Георги П. Стаматов

- Госпожице Лина - векът е нервен, истински живот кратък, върви с бърз темп. Трябва да бъдем, накъсо, откровени - без дълги интродукции… Богат съм, мога да изпълнявам прищевките си. Нали…?

{Още»}

 
ПЯСЪЧНА БУРЯ

Влад Ривлин
превод: Литературен свят
Прах, прах, прах.
Пясъчна буря.
Пясъкът задръства носа, устата и дробовете.

{Още»}

 
ЗАБРАВЕН ШЕПОТ

Теодоси Антонов
Сутринта пропуснах изгрева, мислейки за какво ли не. Това, дето животът ми измина с опънати юзди, не го слагах в сметката - едно нещо обаче държеше съзнанието ми бодро.
Преповтарях го.

{Още»}

 
РОДИНА

Тошо Дончев
Из „Българи от ново време” (2000)
Тази българска общност в Унгария никога не е била и, естествено, и сега не е група на политически емигранти и дисиденти.

{Още»}

 
ПЛАНИНЕЦЪТ

Костадин Пампов
В една от книгите си писателят Петър Константинов разказва история, която съм запомнил по следния начин:

{Още»}

 
ПЕТРОВА КРЕПОСТ

Коста Траянов
Тамъ, където буйните води на прочутите Девненски извори, се вливат в приказно красивото езеро, посред хлрбородната равнина, оросена с потта на своите трудолюбиви чеда, самотно се издига скалисто възвишение с развалини на стара българска крепост.

{Още»}

 
ЯВОРОВ В ЧИРПАН

Христо Недялков
откъс
От 1901 до 1914 г. Яворов е посетил родния си град само няколко пъти.

{Още»}

 
ЛЕГЕНДАТА

Костадин Пампов
Бил три-четири годишен. Възрастните, с които живеел в стара къща, построили нова. Една пролетна вечер всички тръгнали към новопостроената къща.

{Още»}

 
ЛОВ БЕЗ КУЧЕТА

Атанас Теодоров
- Запалвам те като нищо! - крещеше Сертев . - Крадец! Измамник! Готованец на чужд труд! Сваляй веднага балите!
Уплахата в стреснатото лице на стареца не смекчи гнева му.

{Още»}

 
ДВА КОША

Владимир Георгиев
Това е най-бавният тролейбус. Винаги идва навреме, но за сметка на това - рядко. Като спомен за щастие. В интерес на истината няма много пътуващи в него, добре са преценили.

{Още»}

 
ИНВАЗИЯ

Владимир Георгиев
Когато Доброто навлезе в нашите земи, слънцето огря равнините, изсипа златния си прашец върху планините и те заблестяха, къпеха очите на хората в сълзи, родината ликуваше, природата усети празник и горите развяха зелените си знамена.

{Още»}

 
СЛАНА

Миролюб Влахов
Никой вече не очаквал завръщането на дядо. Когато преди единадесет години заминал за Австрия, той бил млад и силен, имал бозави потури и нов астраганен калпак. Това било първото му излизане в странство.

{Още»}

 
ЧЕРВЕНО ВИНО

Денка Илиева
Той винаги сядаше на масата в дъното. Поръчваше си чаша червено вино. Само веднъж взе бутилка, но я остави наполовина. С никого не разговаряше, пиеше мълчаливо и гледаше в чашата.

{Още»}

 
ПРОЛЕТНА ТРЕВА

Денка Илиева
Вечерта беше топла и дъхава.
Магдалина седеше на пейката пред къщи, загледана в тополата, която се издигаше над оградата.

{Още»}

 
ИЗ „АДВОКАТЪТ НА ЛУДИТЕ”

Владо Любенов
Откъси от романа „Адвокатът на лудите”
Откъс 1
Вече минавам четиридесетте, а още съм невинен. Просто имам такова усещане. Не ме интересува „светът на големите”. Светът на парите не ме блазни. Скъпите коли и апартаменти не ме впечатляват.

{Още»}

 
ЧЕРНИЯТ ГОСТ

Иван Д. Христов
Тръгнахме един ден, през пролетта на 1971 година с моя приятел Мухтар, африкански студент по история, да си поизбистрим очите и подишаме планински въздух. Мухтар беше двадесет и шест годишен, набит, с тъмно-синьо лице и изпъкнали скули.

{Още»}

 
ЗАБРАВЕНИ ВРЕМЕНА

Любен Панов
новела
Когато най-сетне бурята си отиде, Геро подвикна нещо като „Хооо!” и поведе луксозното си такси по коловозите след първия снегорин на пътя към Дренчовица. Стигнахме по пладне.

{Още»}

 
ЗАВРЪЩАНЕ

Емил Калъчев
- Как така се изнасяме? - попита Димо и насили мозъка си да разгадае смисъла на изреченото.
- Продадох къщата и до три дни трябва да ни няма. Така сме се договорили с купувача - поясни синът.

{Още»}

 
ДА НАХРАНИШ КУЧЕТАТА

Ружа Велчева
Лила прехвърли тежката торба от дясната в лявата ръка и внимателно нагази в избуялата от пролетните дъждове трева. Всичко беше сипала в пластмасови кутии, но и през здравите капачки се носеше сладкото ухание на прясно сварено пилешко…

{Още»}

 
БАРОНЕСА МАРА

Анатолий Петров
Ден след освещаването на параклиса „Света Петка Търновска” из селото се разнесе вест за друго, не по-маловажно събитие. Местният жител Партений Кацаров изпрати от Драгоман телеграма до жена си. Текстът гласеше: „Утре по обяд пристигаме с баронеса Мара. Подготви покоите и пригласи трапезата.”

{Още»}

 
ЖЕНАТА, КОЯТО СЪБИРАШЕ ЯБЪЛКИ

Мартен Калеев
Без пазаруването на тази жена градинката нямаше да е същата. Пенсионерите все така щяха да се припичат на слънце, удобно полуизлегнати на пейките. Децата щяха да си играят в тревата или да си гонят топките по асфалтираната алея.

{Още»}

 
САНКА

Илия Мусаков
Денят, душният тежък ден на рано настъпилите горещини, беше превалил.
Поп Серафим, сух, вече съвсем побелял старец, с благообразен вид на светец, привършваше вечерня в малката полузаровена в земята черква, когато по плочите на предверието се чуха бързи стъпки.

{Още»}

 
АБСУРДЕН РЕЧНИК

Тодор Бакърджиев
Из книгата “И падна Икар върху Сизиф” (2015)
Абсурд - реалност, обесена по погрешка с главата надолу.
Адът - това са другите и половината от мен.

{Още»}

 
В СЕЛО ДОЙДЕ КЛАСИК

Денчо Владимиров
И в област П., столични писатели, чиито имена по този край не се и бяха чували, защъкаха насам-натам из села и градове, представяни като пътуващи съвременни гении - по читалища и училища те влизаха с погледи на цезари и четяха на глас своите творения пред организирани публики, най-вече от [...]

{Още»}

 
ЧЕТИРИ РАЗКАЗА

Тихомир Йорданов

МАНИВЕЛАТА МУ Е МАЙКАТА
Онзи ден свободната преса ни стресна с една новина: Правителството на Швейцария се тресе. Настъпили са промени. Министърът на съобщенията и министърът на марината (морското министерство) си разменят местата.

{Още»}

 
СЛАФИЛИАДА

Афоризми от Славимир Генчев
„Който е свикнал да взима, няма да се съгласи да не му дават.”
Слафокъл

{Още»}

 
ОРЪЖИЯТА НА ЖЕНИТЕ

Николай Павлов
Когато Насо Бялото свири на китара, репичките в градината му зреят по-бързо. Край оградата нечуйвятърът и петровата пръчка отчаяно се борят с буйната гръцка коприва. Насо е пенсионер по болест и домашен философ.

{Още»}

 
ВМЕСТО НЕКРОЛОГ

Ружа Велчева
Дядо Марко, Бог да го прости, беше добър човек - кротък и самотен… Нямаше си никого, освен няколко кокошчици и сто педи дворче пред къщичката си. Обикновен средностатистически пенсионер с нормалната пенсия от 170 лв., която беше заслужил за 50-те години труд на полето - първо в ТКЗС-то, после и в ДЗС-то…

{Още»}

 
УРОК ПО ИСТОРИЯ

Банко П. Банков
В първия ми съзнателен спомен за света седя на топла каменна стълба, тя слиза към двор пламнал от латинки, зелена лоза виси на небето. Мърдам панически пръстите на босите си крачета, полазила ме е страшна калинка.

{Още»}

 
КАПКИ МАСТИЛО

(Чуто и видено)
Ангел Каралийчев
*
Седят двама души на една маса и пият. Гледат се в очите с детска откровеност, пълнят чашите си с черно гъсто вино, разкриват душите си, пак пълнят чашите.
Стои на съседната маса трети човек и ги гледа.

{Още»}

 
ЗИМЕН СЪН

Тодор Костов
Евгения Сестримска вървеше по ярко осветената улица, следвана от лакея Жорж.
Снежинките падаха безспирно от тъмното небе, завъртваха се колебливо над многохилядния град и кацаха полека върху покриви, улици и смлъкнали градини.

{Още»}

 
ДЮЛИ, ИНДРИШЕ И ВИНО

Ивелина Никова
ДЮЛИ, ИНДРИШЕ И ВИНО
Две дюли, индрише и чаша вино…
Смалена, мама - до прозореца.
До нея паяче плете години
и сякаш тихо-тихо й говори.

{Още»}

 
СРЕЩА ПРИ ГРОБА НА МАМА

Анатолий Петров
В следобеда на ноемврийския ден пред входа на селското гробище спря такси. Слезе възрастен мъж, облечен в тъмен костюм, черна мека шапка и тъмни очила. Сбогува се с шофьора и отправи поглед към селото.

{Още»}

 
ВРЕМЕ ЗА ЖИВОТ И ЗА УМИРАНЕ

Драгни Драгнев
Намерих писмо. Отворено, прочетено, захвърлено. По главната улица на моя град го намерих. В плик, но без адрес. Надникнах и първите редове се изправиха в сърцето ми. Женски, почти детски почерк. Проста човешка изповед, трогателна.

{Още»}

 
ГОРА

Илия Волен
Кравите сами се отбиха от пътя и колата заподскача по къртичините на кукурузището.
Гората се изправи срещу чича Божина; върхарите й неспокойно се размърдаха и зашепнаха; сякаш се готвеше до посрещне стопанина си.

{Още»}

 
ЕЛЕНА

Владо Любенов
На Елена й липсваше връзката с Бога и тя подсъзнателно се стремеше към него.
Междувременно Елена чистеше, готвеше, переше, простираше, гладеше, гледаше двете си малки деца и ги готвеше за училище, работеше на две места,

{Още»}

 
ЛОВЦИ

Цветан Лалов
Беше началото на август. Слънчево и топло. От време на време леко подухваше суховеят и вдигаше прах по селските пътища. Току-що бе открит птичият лов и ловната треска завладя изцяло съзнанието на младия учител Евгени Дойчинов.

{Още»}

 
КРЪВ НА ЧУЖДЕНЕЦ

Ана Мария Миткофф
превод от испански: Ася Иванова, председател на Гражданска асоциация „Българите в Аржентина” - Буенос Айрес
КРЪВ НА ЧУЖДЕНЕЦ
Малкият площад беше пълен с коли, камиони, мотоциклети, малко по-далеч висяха окачени велосипеди.

{Още»}

 
СУХ ЗАЛЪК

Константин Петканов

От гъстия върбалак излезе едър момък, прескочи пресъхната вада и спря до брега на близката река. Погледна водата, зарадва се на слънчевите отражения и дигна глава към небето. Цял се завъртя, докато срещне с очите си парливите блясъци на пролетното слънце.

{Още»}

 
ЧУБРИЦА

Мариан Желев
На Иван Ганев, хижар на Козя стена
Ако бях изписал името на подправката на латински, подходът ми щеше да е в научен стил, с елементи на аналитичност. Да търся символики и да правя препратки. Но нещо не ми се връзва. Защото чубрицата за мен е магия.

{Още»}

 
ШАХ

Мариан Желев
На Желяз, Бехи, Гала
Не знам дали има друго подобно занимание, което толкова добре да развива ума. Към усилието, което полага всеки играч, се добавя и фантазията - да си представиш партията с няколко хода напред. Тук вече се намесва и въображението.

{Още»}

 
ЕДИН ЛЕТЕН ДЕН

Габи Генчева
Събуждам се рано от кукуригане на петел. На село съм. От няколко дни. В стаята струи приглушена светлина през кенарените завеси. Ухае на рози. И е толкова спокойно, че чак изтръпвам. Не съм свикнала с това. Животът ми е едно надбягване с времето. Но не и сега. Сега съм в отпуска.

{Още»}

 
ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ

Димитрина Бояджиева
Точно в осем мъжът леко натисна звънеца. Два пъти дълго и един път късо според уговорката. Преглади косата си и боязливо погледна към шпионката. Момичето му беше обещало съвсем сигурно тази вечер, така че нищо не трябва да попречи на плановете му.

{Още»}

 
БОЖА НАПРАВА

Филип Марински
Той, Дрею Самарджията, още навремето му казваше да зареже ножиците. За какво му е този женски занаят? Има си кацарлъка - работа за ихтибар и уважение, например, ама не го послуша. Да беше го послушал, сега нямаше да бере тоя срам и да се разпъва на два кръста.
Ама чакай сега! И друго пък има. [...]

{Още»}

 
ТРАНЗАКЦИЯ

Петре Димовски
превод от македонски: Милена Обретенова
Трябваха му пари и умуваше как да ги намери. Естествено, това си бяха празни мисли, защото нямаше дори какво да продаде.

{Още»}

 
БУКЕТ ЧЕРВЕНИ РОЗИ

Георги Стойков
1.
Обади се Павлов. Помниш ли го? Онова даскалче, дето винаги водеше деца на нашите литературни четения. Слабичко такова, възторжено. И косата му винаги щръкнала. Кани ме утре на среща с учениците.

{Още»}

 
ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
На акад. Иван Радев
Велчовата завера* е един неуспешен опит за организиране на въстание в Търново през 1835 година срещу турското робство.

{Още»}

 
АФЕРАТА МИС СТОУН

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
На 21 август 1901 г. една чета от български борци за освобождение на Македония, под командата на легендарния Яне Сандански, нападнала и отвлякла американската евангелистка мисионерка мис Елена Стоун.

{Още»}

 
ТРИ РАЗКАЗА

Иван Стефанов
ПОЖЪЛТЯЛАТА СНИМКА
Баба Дока наближаваше стоте. До деветдесет и шестата беше учудващо подвижна. Не се спираше на едно място. Почукването на тояжката й непрекъснато се чуваше от някъде. С нея не се разделяше, защото тя крепеше кръста й.

{Още»}

 
ХАРИ

Цветана Цанева
През тази година есента дойде по-рано. Поувехналите листа на уморените от летен флирт дървета започнаха бързо да жълтеят, да се отронват и да покриват с тънка пелена потъналите в прахоляк улици.

{Още»}

 
САНТА ИНЕС

Лъчезар Георгиев
Откъс
Майор Стоев беше сериозно болен и се наложи капитан Спасов да изпълнява длъжността командир на батальона - запасняци. На негово подчинение беше и медицинската болница за леко ранени. В края на седмицата запасняците бяха освободени, занятието се разигра по всички правила, задържаха само лумпенизираните от медицинското обслужване.

{Още»}

 
СЪРЦЕТО

Владимир Мусаков
Когато юношата влезе запъхтян в залата на аутопсията, бе вече късно. Защото отдавна трупът на тая, що диреше, беше погребан с десетки други такива на неизвестни мъже, жени, незнайни самоубийци, скитници и нещастници.

{Още»}

 
АВТОБИОГРАФИЯ

Милорад Павич
превод: Татяна Любенова
Писател съм вече повече от двеста години. В далечната 1766 година един от Павичите издава в Будим свой сборник стихотворения, и от този момент ние считаме себе си за литературна династия.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Борис Крутиер
превод: Литературен свят
Никой така не умее да живее, както ние не умеем.
Там, където зимуват раците, ние живеем целогодишно.

{Още»}

 
СЛОНСКО УХО

Иван Митев
Студено е и вятърът ми го повтаря непрекъснато - студено е, студено е, и там, откъдето тръгна, е студено, и там, където отиваш, е студено, студено е и по това шосе, из полето нататък. … И в горичката до моста няма да намериш завет, и там ще се вмъкна да ти го пошепна…

{Още»}

 
АЗ, ХОДЪТ НА ЖИВОТА

Владимир Георгиев
Мога да взема от живота каквото си поискам. Толкова е наивен той, глупав, всеотдаен. Мога да крада, да изнасилвам, да обиждам, да накърнявам. Мога да живея на чужд гръб, да бъда зъл, мошеник, усмихнат злодей, който отнема на другите последната частица надежда, свита някъде в крехкото им усещане за сраведливост. Атавистични наивници.

{Още»}

 
БЕЛЕЖКИ

Иван Митев
Убеден съм - първите седем години в живота на човека са тема, благодатна за описване.
През този период детето не носи отговорност за постъпките си и слушателят би могъл да бъде заинтригуван с какви ли не пикантни историйки - особено ако става дума за детство, преминало сред гувернантки, лели и конюшни!

{Още»}

 
ЗЕМЯ

Сирак Скитник
Над нейната обгорена, жадна снага минават бели облаци - нетрайни и безплодни. Техните сенки като опарени бягат по нея - прескачат стърнища, сухи корита, сипеи и, застигнати от слънчевия гняв, умират безследно, погълнати сякаш от чернотата на угарите.

{Още»}

 
БОДИЛИ

Тотьо Нерезов
15 януари 2014 г. Последен ден на Яворовите януарски дни в Чирпан. Гатьо отиде да посреща гости на автобуса от Стара Загора, а аз влязох в магазина за цветя.

{Още»}

 
ОПЪЛЧЕНЕЦЪТ ОТ СЕЛО ВЕРЕН

Тотьо Нерезов
Красива като перчема на момата - високата могила северно от селото се казва Перчемлийската. В миналото обрасла с вековни дървета, днес е оцелял само един - да напомня за миналото на тази местност.

{Още»}

 
ДАРЕНИЕТО

Димитър Аджеларов
                       На сърце ми черква направете,
                       кога минат честни християни,
                       богу да се у черква помолят,
                       и да кажат сговорна дружина:

{Още»}

 
СМЪРТТА НА ПОЕТА

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
                                                “Nascontur poetoe, fiunt oratores”.
                                                 ”Поетите се раждат, ораторите се създават”.
Димчо Дебелянов е роден поет.

{Още»}

 
КУКОВО ЛЯТО

Атанас Теодоров
Съдията щеше да изненада компанията с една много неприятна вест. Друг път обикновено пристигаше последен, но събитието от снощи провали първото му кафе за размисъл на масичката под асмата.

{Още»}

 
МРАВКАТА

Александър Карпаров
Цялата година прекарах в малко южно крайморско градче. Там намерих един приятел. Джо - така го наричаха. Той беше навярно испанец, а може би швед, французин, италианец, англичанин, румънец или от друга националност.

{Още»}

 
ДО ГРОБА НА ЯВОРОВ

Иван Вазов
Една дълга върволица от гимназистки и студентки из Търговска улица. С ярки есенни цветя и с училищни знамена отиваха по посока към Шарения мост.

{Още»}

 
БИВОЛАРЯ

Тотьо Нерезов
Още не сме се здрависали и на висок глас ме пита. Вярно ли е това, което казаха по телевизията? Вярно ли е това, което пише по вестниците, че го хванали да купува гласове от циганите?

{Още»}

 
КРАСАВИЦАТА

Тотьо Нерезов
Заредиха се кражба след кражба. И да не си специалист, при огледа ще разбереш, че извършителят е един и същ. Времето на престъплението - винаги след полунощ. Говореше се из Целина, че идвали цигани от съседното село и те крадели.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Панчо Недев
Из новата книга на автора „Ум народен, благороден” (2016)
Моята сърдечна благодарност към братовчедите „Всезнайковци” - Гугъл и Фейсбук
без чиято помощ не бих могъл да събера от виртуалното пространство следващите истории и разказчета, посветени на безсмъртните наши пословици и поговорки.

{Още»}

 
МАЙЧИНА ИКОНА

Банко П. Банков
Понякога в усилни нощи, когато съм стъписващо сам, както ще е накрая, повтарящ се сън ме повежда по тъмна тръба за нататък.

{Още»}

 
ДРАКОНИ И ПЕПЕРУДИ

Димитрина Бояджиева
Валеше сняг. Гери стоеше на пътя, махаше с ръка и нетърпеливо потропваше с крака - дано спре някоя кола, че докато изработи желаната услугата, да постопли вкочинените си крака. Тъжно беше да вдига ръка и да се усмихва на мъжете, които преминават с автомобилите си.

{Още»}

 
В РЕДА НА НЕЩАТА

Владимир Георгиев
Решихме да излезем да поплуваме в морето. Денят се очертаваше много приятен. Нямаше вятър, слънцето още отсега леко припичаше, беше някъде към осем и половина-девет сутринта. От морето се носеше хлад - прегръдка на водата, невидим полъх, който тихо благославя природата. Красиво.

{Още»}

 
ЦИГУЛАР

Кирил Гюлеметов
Познавах го доста отдавна. Всяка вечер той идваше в гостилницата ни с цигулка под лявата мишница и се свираше в едно ъгълче в топлата осветена зала, дето никому не пречеше.

{Още»}

 
ЕДНО КАФЕ СЛЕД РАБОТА

Панчо Панчев
Това е истинска случка, но ще се правя, че съм я измислил, за да мине за разказ. На моята възраст хората ходят на лекар, както едно време ходехме на кино. Дори по-често.

{Още»}

 
МИГРАНТИ

Марина Димитрова
Брата на Нели не дойде днес в училище да я вземе и тя се притесни. Живееха в самия център на София в стара, красива, но доста олющена сграда. Собствениците на тази сграда не се грижеха за нея, защото беше паметник на културата, а Общината и министерството на културата нехаеха.

{Още»}

 
КАК АМЕРИКА МЕ ПРИЗНА ЗА КЛАСИК

Денчо Владимиров
Невероятно, но факт! Америка ме обяви за класик! Обяви ме даже преди “най-известния по света и награждаван съвременен български писател”, пишещ в почти всички съществуващи жанрове на литературата, добре платен деец на някакво отворено или полуотворено общество и поради това титулуван и като общественик.

{Още»}

 
НИКОЛАЙ ХАЙТОВ

Георги Стоянов
Из „Паметта на сърцето” (2015)
В един предпролетен ден на 2002 година динамичният и неусмирим апостол на българската книга Марин Кадиев предложи да навестим болния писател. Увери ме, че срещата е уговорена, Хайтов щял да ни чака.

{Още»}

 
СВЕТОМИР БАБАКОВ

Георги Стоянов
Из „Паметта на сърцето” (2015)
В края на месец ноември 1967 година си отиде от живота Светомир Бабаков.
Напусна ни в разцвета на творческите си сили, едва 47-годишен. Имаше много идеи за разкази и повести, от височината на своя ръст той се вглеждаше в живота и се стремеше да пише нетрадиционно. Някои негови книги, привидно, оставяха [...]

{Още»}

 
ПОСЛЕДНОТО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

Георги Бялков
откъс
Когато се разказва приказка, обикновено се започва с „Имало едно време…”, „Това станало преди много, много години…” или завършва с “…Така разправят старите хора и още по-старите от тях”. Понеже моят разказ не е приказка и героите ми са живели не „преди много, много години”, но и те вече отиват към „имало едно време”, [...]

{Още»}

 
ПОРТРЕТ НА ЖЕНА

Елеонора Велева
Човешката мечта е нещо велико - дали ще се сбъдне зависи само и единствено от нас. Някога, в мечтите си, исках да бъда художник, но това, разбира се, не се случи. Обичах да рисувам, да се наслаждавам на сътвореното от мен, независимо колко сполучливо беше-това все пак бе моя начин да изобразя душата си.

{Още»}

 
РАЯТ ПРИЖИВЕ

Петър Парижков
Разхвърляни спомени за Петър Ненов
В своя знаменит “Буквар с различни поучения” (1824 г.), известен като Рибния буквар, д-р Петър Берон пише: “Александра попитаха: “Где ти е иманието?”, а той показа приятелите си”… Става дума за великия пълководец от античността Александър Македонски (356-323 г. пр. н. е.).
Приятелството е безценен дар за човека.

{Още»}

 
ТЕАТЪРЪТ

Илия Бешков
Там протичат едно след друго словото, мъдростта, истината и могъщата творческа лъжа; сълзи и смях, които в обикновения живот са съвсем други, с друга подкваса и вкус.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Аркадий Давидович
превод: Литературен свят
Война до победния край на света.
Всичко решават върховете. Така са решили низините.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Сергей Сидоров
превод: Литературен свят
Трудните времена започват с временни трудности.
Добър роман може да се напише за половин година. За добър афоризъм може да не стигне и животът.

{Още»}

 
УЧИ МАТА

Владимир Георгиев
Учителят стоеше зад бюрото си и макар да беше седнал, изглеждаше съвсем праволинеен. Като с линийка за ширпотреба бе скроен добре, но накриво.

{Още»}

 
КРАТКИ ИСТОРИИ

Людмил Симеонов
КЛЕТКАТА
Всеки ден на път за работа минавах по тази улица и неизменно го виждах на терасата на първия етаж на един от жилищните блокове: с посивяло и безжизнено лице и с неподвижен поглед, в който имаше безразличие и безнадеждност.

{Още»}

 
УТРИННИ ЗАРИ

Анатолий Петров
Софиянецът Чародей Шиваров се канеше да напише сценарий за телевизионна новела с горното заглавие. Но работата не потръгваше.

{Още»}

 
ЗЛАТНИЯТ ЕЛЕН

Георги Михалков
Борис, племенникът, замълча и погледна Генади. Още, когато дойде, Генади разбра, че Борис не идва случайно, а сигурно нещо ще им иска. Генади също замълча и се приготви да чуе какво ще каже Борис. На масата пред двамата стояха чашките с ракия и чинията със салата, която Надя, жената на Генадий, беше нарязала.

{Още»}

 
ТРЕСКА

Драгни Драгнев
В здрача посред скалите на хълма разпознах дупка. Спряхме се на четири-пет разкрача. Стори ми се, че е малка пещера или мечешка бърлога. Хвърлих камък, нищо не се обади. Нито изскимтя, нито изръмжа и не изохка.

{Още»}

 
ДЪЛГ

Любомир Пенев
                          На внучката ми Катерина
Грижила ли се е някога за теб родната ти баба, читателю, или казано иначе, гледала ли те е? А ако те е гледала, случвало ли ти се е да се затичаш с примряло от страх сърчице и да се скриеш в полите й, далеч от ужаса на враждебния свят?

{Още»}

 
ЗА БОРЧ

Богдан Овесянин
Кучето залая като по чужденец. Макар че не видя, чичо Марин разбра по тежките стъпки кои бяха влезли в двора. Белушка преживяше в ниския обор и големите й тъжни очи учудено гледаха почернелия си стопанин.

{Още»}

 
СЪНЯТ НА ГОРАТА

Георги Томалевски
Всяка година гората вижда един и същи сън. Всякога след този сън тя се разплаква с милиони малки сълзи, които се стичат по листата на буките и падат по влажната шума.

{Още»}

 
ИЗ „ЗЕМЯТА НЕ ЗАПИСВА ВСИЧКО”

Богдан Цветанов
Откъс
Върнах в библиотеката си книгите, които бях отделил в първия си порив. Възпря ме представата за войната като непрекъснато сражение.

{Още»}

 
РАЗМИСЛИ

Александър Сергеевич Пушкин
превод: Литературен свят
Из писма, бележки, статии
Историята на народа принадлежи на поета. (Писмо до Гнедич, 1825 г.)
Да се презира съдът на хората не е трудно, да се презира собствения съд е невъзможно. (Писмо до Вяземски, 1825 г.)

{Още»}

 
МИСЛИ И АФОРИЗМИ

Василий Розанов
превод: Красимира Василева
Красотата ще спаси света, ако е добра. Но добра ли е тя? Не красотата ще спаси света, а светлите помисли. Каква е ползата от надменната и безбожна красота?

{Още»}

 
АНГЛИЙСКИЯТ БАЙ ГАНЬО

Людмил Попов
В помътнялото от декемврийската мъглица утро на онази развълнувана година, когато училището отново се премести - този път в изоставеното поделение на Транспортните войски, аз изскочих на портала и малко респектиран от думата англичанин се приготвих да посрещна чужденеца, като се притеснявах от още суровите условия на новото местообиталище.

{Още»}

 
ВЕЛИКОТО МЪЛЧАНИЕ

Тед Чан
превод: Стефка Тотева
Хората използват Аресибо за търсене на извънземен разум. Толкова силно е това тяхно желание, че те създадоха ухо, способно да чува през Вселената.

{Още»}

 
ПЕСЕНТА НА СЪРЦЕТО

Ирена Георгиева
Неда се въртеше по двора - пееше си и не изпускаше от очи и малката си сестричка Елена. Хитрушата все гледаше да се шмугне в лехите с доматите, но Неда предвиждаше всичките й пакости.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Игор Браца Дамянович ДИБ
превод от сръбски: Ваня Ангелова
За малките народи всички кризи са големи.
Министрите са много забавни. Шегите им са за сметка на гражданите.
Мозъкът е отличителният белег на мъжествеността.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Сергей Скотников
превод: Литературен свят
Азбуката на живота: съгласни, несъгласни, съскащи.
Всичко, което нарушава правото на силния, е противоправно.

{Още»}

 
РАЗМИСЛИ

Виктор Юго
превод: Литературен свят
Из произведенията на писателя
Любовта е като дърво; тя израства сама, пуска дълбоко корени в цялото ни същество и нерядко продължава да зеленее и цъфти дори върху развалините на сърцето ни.

{Още»}

 
ЧОВЕКЪТ ЗАД ДУМИТЕ

Христина Мачикян
Не знам как попаднах в плен на тази магия, стана съвсем неочаквано и за мен самата. Никога не съм мислила, че мога да се влюбя в думи. Зная добре как могат да ми въздействат добре написаните четива - книгите са ми слабост от както се помня.

{Още»}

 
ЧЕТИРИ РАЗКАЗА

Иван Стефанов
НЕОБИЧАЙНА МОЛБА
Влезе!
Нещо като човек, подпряно на патерица. Един крак и една ръка висят и още не приседнал, взе да се извинява, че тропал и дигал шум, ама така се родил, така израснал…
Дошъл да ме помоли за нещо!

{Още»}

 
ГРАДСКА ПАМЕТ

Банко П. Банков
Имаше един стар, стар град, нито много малък, нито много голям, сгушен в полите на два скалисти хълма, между които на осмица се промъкваше своенравна река.

{Още»}

 
МОРСКА СИРЕНА

Валентин Димитров
Къде на шега, къде наистина дядо ми Димо по майчина линия - собственик и каракапитан на рибарската гемия „Българка” - „има пръст” в морската история на отечеството.

{Още»}

 
МУХА

Димитър Подвързачов
Казват: като муха ми се виждаш! Напрано подценяват гигантските способности на това животно - една от най-любимите ми омрази! За него човекът, по величината на тялото си, трябва да изглежда като доисторически ихтиозавър.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Владимир Голобородко
превод: Валентин Димитров
Говори истината в лицето, но от разстояние.
Ако имаш съвест, и сто способа за забогатяване няма да ти помогнат.

{Още»}

 
ЕСЕНЕН ВАЛС

Анатолий Петров
В полумрака на гаснещия есенен и дъждовен ден, около контейнерите за боклук се навъртаха двама клошари. Ровеха, преобръщаха отпадъците в тях, тъй като че ли са загубили там нещо. Около контейнерите обикаляха и три бездомни кучета, в очакване да получат каквото и да е за ядене.

{Още»}

 
УВОЛНЕНИЕТО НА СМЪРТТА

Петър Ванчев
„Къде се забави тази проклетница, че не идва?” - питаше Старицата и пустосваше одъртялата Смърт до девето коляно, като нареждаше: „И тебе, проклетнице, „склерозата” те е хванала, та ти трябва „пирамем”, „гинко билоба” или от моя „ноотропил”, че да ми тропнеш на вратата, ама не тропаш.

{Още»}

 
БАБА ЦАНКА

Ина Крейн
Една от най-любимите ми снимки от детската градина е онази, на която съм в средата на първата редица с превързано гърло в шал, под който личи напоен с ракия памук.

{Още»}

 
ГОСТ ОТ СЪНИЩАТА

Красимир Бачков
на мама
- „И какво му е хубавото, да станеш на сто години?” - питаше се Неда, докато дърпаше количката с трите цепеници към къщи. След два дни щеше да навърши осемдесет и девет и да започне деветдесетата си година.

{Още»}

 
ИЗ „МИГОВЕ” – 5

Юрий Бондарев
превод: Литературен свят
Из „Мгновения. Рассказы” (2014)
НЕ ЛЮБОВТА, А БОЛКАТА
- Питате какво е любовта? Това е началото и краят на всичко на белия свят. Това е раждането, въздухът, водата, слънцето, пролетта, снегът, страданието, дъждът, утрото, нощта, вечността.

{Още»}

 
ИЗ „ДНЕВНИК БЕЗ ДАТИ”

Михаил Попов
превод: Тихомир Йорданов

*
Внезапно ми позвъни Сталин. Невъзможно е да не го позная - той е!!! Неговият глас!!! Напълно разбираемо е да съм изумен, издавам само нечленоразделни звуци - а, е, о!
- Имам въпрос към вас, другарю Попов.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Арес Хаджиниколау
превод от полски: Ваня Ангелова
Трябва да внимаваме, за да не оставим след себе си само боклук.
Само човекът, дори когато умре, има власт над ковчега си.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Александър Галаганов
превод: Валентин Димитров
Така ми се иска да стана слуга на някакъв народ!
Често именно битието определя: изгодно ли ни е съзнанието.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Сергей Хохлов
превод: Литературен свят
Афористът е писател, спрял на епиграфа.
По-рано ни обкръжаваше природата, сега ние я обкръжаваме.
Вкусът към живота се губи при недояждане.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНА РАДОСТ

Георги Стойков
Андрей се качи на ранния влак за Горна Оряховица с необикновена пъргавост, която изненада и самия него. Отскоро време все нещо не му беше в ред.

{Още»}

 
ЕДНО ДЕТЕ ИГРАЕ ДАМА

Владимир Георгиев
Навън едно дете играе. Има пред себе си препятствия - дама е това, сложна е играта. Ако не уцели кутийката, ще загуби играта.

{Още»}

 
„ЗЛАТИСТО-ЗЛАТНИЯТ”

Николай Иванов
превод от руски: Тихомир Йорданов
Новела
…Брадатият главатар, с увита покрай челото зелена лента, й каза - върви натам. И й показа с цевта на автомата планинския склон. Зад него ще намериш сина си.
Или пък това, което е останало от него.

{Още»}

 
КОНЕ И МАГАРЕТА

Любомир Пенев
Всред документите на дядо ми Ангел, премятани дълги години по долапи и чекмеджета, случайно открих следния „Билетъ”:

{Още»}

 
ОНОВА НЕЩО

Мартен Калеев
Дрипльото буташе воденичния камък нагоре. Всички, които го видяха, си рекоха, че е луд. Но после се замислиха как така един слабоват и луд мъж, чиято дълга коса се бе сплъстила от пот, не дишаше тежко и не се вайкаше от големия зор.

{Още»}

 
ЗАЕКЪТ

Мартин Маринов
Зимата беше полирала външния свят. В сандвич - отдолу сняг, после след дъжда лед и отгоре отново снежец, като пудра захар върху глазурата на торта. Красиво и опасно.

{Още»}

 
МАДОНА

Мартен Калеев
Кривият ръждясал пръст на катинара стискаше двата края на веригата. Тя пък пропълзяваше между халките, които придържаха вратата към дървената касата. Теодоси отключи, вратата се изхили и го пусна в сумрака, който рукна от ателието.

{Още»}

 
УЧАСТ

Иван Вельов
Тая нощ беше така неспокойна, тъмна и студена, като че не бе софийска, а сибирска нощ. Студен замразяващ вятър се носеше из тъмнината и бясно напираше във всяка твърд, която срещнеше по посоката на летението си. А той летеше по всички посоки.

{Още»}

 
ЗАЩО СА ТИ ТОЛКОЗ КЪЩИ, СИНЕ?

Любомир Пенев
Това е въпросът, който покойната ми майка ми задаваше понякога. Въпрос, който съм чувал също от неколцина близки приятели, а най-често съм съзирал неизречен в очите на мнозина други.

{Още»}

 
КРАТКА ПОВЕСТ

Борис Светлинов
Раждането на малката в дома на кърпача не донесе радост никому освен на двете братчета. Те пляскаха ръце и я гледаха като играчка, която дядо Коледа, макар и късно, им е изпратил.
Майката, жив скелет, непрекъснато се вайкаше, че няма мляко да нахрани новороденото. А то плачеше по цял ден и по цяла нощ, до [...]

{Още»}

 
ИЗ „ВТОРА РОДИНА”

Хитоши Кавай
превод: Литературен свят
Детство
Роден съм през 1940 г. в Китай, в град Далний. Първите ми детски спомени са от китайците, работещи в нашата градина.

{Още»}

 
ДЖАЛАЛЕДДИН РУМИ

Александър Лагуновски
превод: Литературен свят
Суфийска притча
Джалаледдин Руми е един от стълбовете на суфизма. Много хора го посещавали за съвет и мъдри думи. Веднъж при него дошла съседка с момчето си и казала:

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Евгений Корягин
превод: Литературен свят
Докато се сърдиш, ругаеш, завиждаш, животът минава край теб.
Отношенията завършват, когато започнат да ги изясняват.

{Още»}

 
КОЛЕДНО КАФЕ

Георги Михалков
Мария беше възпитателка в Дома за деца без родители. Започна работа тук, защото не успя да си намери работа като учителка в някое училище.

{Още»}

 
ГУРБЕТЧИЙКА

Анатолий Петров
Тази есенна вечер сякаш беше по-различна. За това Лиляна вървеше бавно, оглеждаше се на всички страни и предпазливо стъпваше върху мокрите листа, небрежно разпилени от вятъра.
Сви по улицата към покрайнините на града.

{Още»}

 
ЗАСЛУЖЕНО ХОРО

Красимир Бачков
В долчинката, между рехавите ели, снегът се бе слегнал и почернял. Само лисичата диря, извезана върху него, показваше наличие на живот в гората. Минаваше обяд, а тишината бе завладяла всичко наоколо.

{Още»}

 
БИВОЛЪТ

Дойчо Бояджиев
БИВОЛЪТ
Биволите, като домашни животни, са дошли у нас откъм Индия и Китай - вероятно около Великото преселение на народите. А нашият балканджия се е влюбил в тях, защото са много яки.

{Още»}

 
АНКЕТЬОРИТЕ

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
След кървавото въстание на българите през пролетта на 1876 година, френският журналист Анри Пиер дьо Вестин посетил България и написал три статии във вестник “Фигаро”: първата е на 2 юли 1876 г. и е озаглавена “Българите”; втората - на 9 август с.г., със заглавие “Турците и България; и третата [...]

{Още»}

 
САМУРАЯТ

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
Японският полковник Сейго Ямадзава е бил изпратен като наблюдател в Руско-турската война от 1877-1878 г., попаднал в дясното крило на действащата армия и наблюдавал двете неуспешни атаки на плевенската крепост.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Станислав Янковски
превод: Литературен свят
Дебилната реклама я правят не дебили, тя се прави за дебилите.
Човек винаги търси истина, която поддържа илюзиите му.

{Още»}

 
ПРЕДИ ИЗГРЕВ СЛЪНЦЕ

Невена Караиванова
Първи се събудиха врабците. Мълчали цяла нощ, зацвърчаха в безреда, залудяха. От клоните се посипаха ситни пера.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Благой Ранов
БРАЗДАТА
Усещам в дланите си студения железен гъдел на синджирите. Рамената ми изтръпват, сякаш някой ме разпъва с пирони.

{Още»}

 
КОРЕНИТЕ НА СВЕТА

Стефан Бонев
Облаците плуваха по безначалното небесно море, опънали прозирните си платна на попътния вятър, а сенките им лазеха по върховете на дърветата, откроявайки още по-ярко местата, осветени от зимното слънце.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Евгений Тарасов
превод: Литературен свят
Броят на глупаците намалява за сметка увеличаването на броя на идиотите.
На голям кораб - големи плъхове!

{Още»}

 
МНОГОГЛАСНИ БАСНИ

Тодор Бакърджиев
От книгата “И падна Икар върху Сизиф” (2015)
“Бъди скромен до незабележимост” - обяви девиза си вирусът.

{Още»}

 
МИСИЯТА

Васил Иванов
Слънчевото същество Пльок с нарастващо вълнение наблюдаваше как планетата се уголемява пред погледа му и от напрежение едри огнени капки се стичаха по челото му. Бе кръстено на звука, който издаваха пукащите се мехури, плаващи из безбрежната лава.

{Още»}

 
ДОБРИЯТ СТОПАНИН И ЛОШОТО КУЧЕ

Пейчо Несторов
Имало едно време един добър и честен стопанин. Веднъж, когато се връщал от нивата, срещнал на пътя селянин, който носел в ръце малка кошница.

{Още»}

 
ПРЕЗ ПОСТИ

Георги Домусчиев
Не знам защо толкова тайнствено и символично има в спомените за постите - коледни, великденски, богородични. Като че ли окриляше нещо душата през тия пости - сочеше и нещо възвишено, красиво, нетленно.

{Още»}

 
С ГНЯВ И ПРИМИРЕНИЕ

Банко П. Банков
                      На Иван Арнаудов
Понякога в края на седмицата, когато имам прозорец между часовете и есенният следобед се люшка утихнал на тънка паяжина, от портиерският телефон ми се обажда с пресипнал глас Иван.

{Още»}

 
СТРАШНИЯТ НОВОГОДИШЕН ГОСТ

Анита Коларова
Оги и Силвия се чувстваха готино, когато в навечерието на Нова година останаха сами.
Баща им Иван Йончев, президент на фирма „Йонстрой 45,” и майка им Вили, след като им дадоха подаръците и разчупиха баницата с новогодишните късмети, хлопнаха вратата и оставиха след себе си дъх на скъпи аромати.

{Още»}

 
ОСЛЕПЕНИЯТ ВОЙВОДА

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
Поп Харитон е една забележителна личност от мащаба на най-големите войводи, патриоти и борци за национално освобождение.

{Още»}

 
ИЗ „ПАМЕТТА НА СЪРЦЕТО”

Георги Стоянов
Из новата книга на автора, излязла в издателство “Хермес” (2015)
Пеперуда мургава
Появи се неочаквано. Солидна, стройна, красива жена. Името й беше нашенско, простовато, но тя, изживявайки се като бъдеща поетеса, си бе измислила псевдоним, който будеше романтична тръпка у мъжете.

{Още»}

 
ВОЙНА

Георги Савчев
миниатюра
Есенният вятър фучи между оголелите клони; прехвръкват обрулените листа, въртят се в шеметен танц без отдих и подслон…

{Още»}

 
ИЗ „КСЕРКС”

Михаил Попов 
превод: Литературен свят
***
Войната е нещо ужасно. Безспорно. Но има и по-лоши неща.

{Още»}