Проза

ЧАСОВНИК ЗА КАПИТАН

Пею Богданов
- Мишената, другарю лейтенант!… Мишената се вижда!
Сигналистът стиска флагчетата под мишница и сочи с ръка вдясно.

{Още»}

 
СИВИТЕ ДНИ

Васил Воденичарски
Из цикъла „Концлагерът Еникьой”(1941-1943)
Помръкнало, охтичаво, слънцето не топлеше. По върховете се белееше сняг. Нощите вкочанясваха бетонните помещения. Смразили всякакви излишни желания, ние ходехме като сомнабули из пушека.

{Още»}

 
КОНЦЕНТРАЦИОННИЯТ ЛАГЕР

Васил Воденичарски

откъс
През септември 1941 г. Васил Воденичарски е докаран в концлагера в Еникьой, Ксантийско, където престоява при тежки, убийствени условия близо 26 месеца.

{Още»}

 
БЕДНАТА ДУША

Златимир Коларов
Бедната душа пристигна в София да следва право няколко години след войната. Носеше един вързоп с книги и дрехи и шепа пари, пришити от майка му за хастара на сакото.

{Още»}

 
НАДПИС ВЪРХУ КАМЪК

Слав Хр. Караславов
Тревите са прегорели, синьото безсмъртниче е изсъхнало, стеблото му е гълъбово и прашно с вкус на пелин.

{Още»}

 
СТРЪВ

Любен Панов
(новела)
Не чу гърмеж, а само секунден писък на поставена в главата му гигантска сирена… Свикналите на изстрели врани, които на купчини чоплеха наоколо из дълбоките бразди, лениво се вдигнаха по посока на близката гора, но накацаха отново на хвърлей разстояние от раздробеното човешко тяло.

{Още»}

 
НЕДОПУСТИМИЯТ КОМПРОМИС

Пелин Пелинов
Разказ из цикъла “Щрихи към портретите”
Излизането на султанския ферман на 28 февруари 1870 г. (ст. стил) за отделянето на Българската църква от гръцката Патриаршия и за създаването на независима Екзархия беше една голяма победа на цариградските българи.

{Още»}

 
ГЕНЕРАЛИТЕТ ЗА ПОРТРЕТ

Георги Майоров
Седим на пейките в градинката на дядо Вазов срещу официалния вход на Министерството на отбраната и не знаем на кого да обявим война - само на министерството, или на целия кабинет Сакскобургготски-полиглотски.

{Още»}

 
ИЗ „СПОМЕНИ ОТ КРЪСТИНА БАРА” - ІІ

Галина Ганова
Откъси от родовата сага „Спомени от Кръстина бара”
КОЧЛЕТО
Ранобудното юлско слънце заварило Гело Гогийски и семейството му в узрялата нива. Жътва било, за никого отърване от работата нямало. Всеки, който можел сърп да държи и добре да си служи с него, привеждал гръб над натежалите класове.

{Още»}

 
ГЕНЕРАЛЪТ

Васил Попов
В сянката на ореха спяха жени. Една сива кожена чанта ги пазеше. Над жените прелитаха големи мухи, мравки ги налазваха и преминаваха през тях като през планини, а жените, разтворили уста, свити като деца в утроби, с ръце по брадите, спяха. До тях, в многобройните светли петна на сянката, лежаха изути гумени цървули.

{Още»}

 
СПОДЕЛЕНИ МИСЛИ

Миглена Георгиева
***
Родопа планина е най-прекрасният дар между небето и земята! И в този смисъл тя е неразкрита тайна.

{Още»}

 
ФУРНА И БАНЯ

Марин Ботунски
Бедният човек е жив дявол, особено ако този беден човек е селянин. Сигурно и на истинския дявол господ не е заделил ни парцел, ни подслон и затова се е издяволил.
И ние на село се издяволихме. Построихме фурната и банята заедно, та като печем хляба, да топлим и вода за миене.

{Още»}

 
НА РАЗСЪМВАНЕ

Димитър Гулев
Форсирането започна призори.
Още в тъмно бяха получили заповед да излязат на изходните позиции. На малък ход. Без светлини.

{Още»}

 
ОТМЪЩЕНИЕТО НА ПРОФЕСОРА

Панчо Панчев
Обикновено хората, особено децата свързват понятието зъболекар с болка. При мен е обратното. По време на последното мое посещение при денталния ми терапевт (нали сега така ги прекръстиха), той сподели с мен такава история, че малко преправена в края, тя беше готов разказ.

{Още»}

 
ДИХАНИЕ НА ВЕЧНА ПРОЛЕТ

Драгни Драгнев
Има такава река - Батовска. Единствената непресъхнала в Добруджа. Тече в нейните североизточни предели, додето стигне до курорта Албена и село Кранево и се спусне в прегръдките на морето. От хилядолетия е жив изворът на реката изпод Франгенското плато край село Куманово, високо над Варна.

{Още»}

 
ДОКОСНАТО МЪЛЧАНИЕ

Христина Борисова
Един здравеняк с препасана върху ярката риза престилка застана в тъмната рамка на вратата. „Ранията - тук раним и поим” се четеше на бяла табела над главата му. Как ли успяваше да вмъкне едрото си туловище през тесничкия отвор?

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Марина Димитрова
ДЕТСТВО
София през 1950-те - 1960-те г.
                                                  На родителите ми
Все още сънувам, че тичам с децата по старите софийски улици. Губя се в лабиринти от малки вътрешни дворчета,оградени от масивните, вечни, сиви жилищни кооперации.

{Още»}

 
ГРЯХ

Георги Стойков
                                        Когато човек умирал с несподелена
                                        тайна, отивал си с отворени очи.
                                                                     Народно поверие

{Още»}

 
СПОМЕН ЗА КОНЕ

Георги Стойков
В нашия прастар двор, в още по-стария ни род, никой не си спомня да са чаткали копита на коне. Не сме ползвали като впрегатен добитък и волове. Макар че имотът и колибата ни бяха далече от село, дотам стигахме с впрегнати в ярема крави.

{Още»}

 
КАКВО Е НУЖНО НА ХОРАТА, ЗА ДА СЕ ОБИЧАТ?…

Христо Траянов
Почина баща ми. В къщи се събираха близки и познати. Стаята бе препълнена от хора и ние стояхме на големия чардак. Роднините идваха с потъмнели лица. Още щом ни наближеха, жените започваха да ронят сълзи, а мъжете ни стискаха съчувствено ръце и мълчаливи заставаха до нас.

{Още»}

 
АВТОПОРТРЕТЪТ

Станко Нацев
В 10 часа Фея-Клара Мусева отключи вратата на галерията. В 10 и 2 минути се намуси като видя размазаната физиономия на художника Сахатчиев. Някой беше направил на бербат красивия му автопортрет и той беше заприличал на разкривените муцуни по останалите картини.

{Още»}

 
В ГРАДИНАТА

Георги П. Стаматов
Не толкова отдавна на същата пейка толкова души са чакали Надя.
Колко пъти е закъснявала, не е дохождала никак, залисана с друг или просто, за да мъчи.
Сладък гъдел е - да седиш някъде на топло, във весела компания - да пиеш, пушиш, да се смееш - вън студ, дъжд, - а „онзи” чака.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ, МИСЛИ И ПАРАДОКСИ

Георги Сърненски
*
Философията на живота е непоклатимият колос, който може да се препъне дори една от една троха сух хляб.

{Още»}

 
ПРОДАВАЧКАТА НА СУВЕНИРИ

Стефан Бонев
Продавачката на сувенири допушваше нервно последната си цигара, подпряна на вратата на малкото си магазинче. И тази седмица в курортното градче дъждът се изливаше като потоп. Нови почиващи изобщо не бяха пристигали, а онези, които вече се бяха излъгали да дойдат, сега само надничаха намръщени иззад прозорците на квартирите и хотелските си стаи.

{Още»}

 
ЗАТВОР ЗА ПРЕСТЪПНИ НАМЕРЕНИЯ

Стефан Бонев
Само не си мислете, че това е поредният разказ, в който вариететни кукли ще оживяват, или пък аз ще се превърна в старец, разказващ истории на хлапаците до кея. Не очаквайте от следващите редове да разберете нещо повече за моя стар приятел трамвая, който обича сладко от боровинки.

{Още»}

 
ПОД ПАЛЕЩОТО СЛЪНЦЕ НА ЛА МАНГА

Димитрина Бояджиева
Испанската дума „киеро” за малко не промени живота на Джена Жекова. В превод „киеро” има две значения - „обичам” и „искам”, но Джениния испански беше толкова беден, че когато по телефона Алберт я попита какво обичаш да правиш през лятото?

{Още»}

 
СВАТБЕН ПОДАРЪК

Иван Стефанов
Преди години, ще сме на сватба и то на приятели!
Няма начин да не идем, но какво да подарим?
Мода беше тогава, тенджери, чинии, машинарии.

{Още»}

 
НА БЕЗОБИДНИ ТЕМИ

Христо Д. Бръзицов
*
Демокрацията дойде да освети правилата:
Почитай личността!
Почитай по-умния от теб!

{Още»}

 
ДОМ БЕЗ СЛЪНЦЕ

Евгения Марс
Лекарят безмилостно отсече: „Скоротечна туберкулоза. Дробовете почти изядени. Безнадеждно, негодна за работа.”
Дана, работничка в тъкачната фабрика, чу тия съдбоносни думи, изречени пред студентите при прегледа на рентгеновия апарат в университетската клиника.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ ОТ „ПОНЕЖЕ ЛУДОСТТА СЕ ПОЕМА НА ГЛЪТКИ, ОТБИХ ЖИВОТА ОТ СЕБЕ СИ”

Мария Митева
ФОКУСИРАНА ГЛУХОТА
Седнал зад бюрото в кабинета, психиатърът търпеливо чакаше пациентката да изкаже думата, която я притискаше да мълчи. Предложи на Станимира да се настани удобно. Тя придърпа бавно свободния стол до бюрото, яхна го и опря юмруци върху масата.

{Още»}

 
ГЛУПАВА ЛУЛА

Владимир Георгиев
От ден като този не можеше да се очаква много. А и не биваше; навън валеше, беше към седем часа вечерта в края на октомври и всичко в семейство Тодорови говореше за поредната скучна, панелна, досадна, но неизбежна и необходима вечер, с вечните пържени картофи с яйца или в най-добрия случай с малко варено [...]

{Още»}

 
ПОЛЕТ

Владимир Георгиев
Жена му отиде до пазара да купи коприва. Хубаво готвеше копривената чорба, той все я питаше какво й слага, че така приятно мирише, но тя пазеше тайната. Ще се забави - тръгна към кооперативния пазар, там винаги има коприва, по-евтина е. Този пазар е далече, но билетите за трамвая са безплатни за пенсионери.

{Още»}

 
КАПИТАНСКА ОДИСЕЯ

Валентин Димитров
Дядо ми сигурно не е чувал модерната днес чуждица „бизнес”, когато си изкарвал хляба, превозвайки пътници от железопътната столица на Северна България - Горна Оряховица, до родния си Лясковец с единствения по него време транспорт - файтон.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ И АФОРИЗМИ

Валентин Димитров

МИНИАТЮРИ

КАТАРЗИС
Години го подозираха. Месеци го разработваха. Накрая го хванаха. Разобличиха го - далавери за милиони! Срам, падение, презрение… Нужен му бе катарзис! Но той не си призна.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНИЯТ ДЕН НА МРАВКАТА

Георги Чаталбашев
Новела
1
Помисли, че се е препънал. Острите клони разпарцаливиха шинела му, нашариха бузите му с тънки грапави черти, едва не изпободоха очите му. Свлече се възнак в шубраците.

{Още»}

 
КОСВЕНО УБИЙСТВО

Бернардо Елиш
превод от португалски: Румен Стоянов
В мрака на готварницата, зле осветявана от пламъците на печката, чичо Бенисио разправяше:
- Не. Аз не го убих само щото днешният ден е свят цял живот. Днес (беше Разпети петък) човек не може да убие ни молец. Ощи по-малку щото аз го харесвам. Той ма нападна, ама беши от глупост.

{Още»}

 
СЪРЦЕ

Петър Китински
Тези работи стават така, изведнъж. Седял си до вчера в кафенето, където всички те познават, пил си с наборите неизменното турско кафе, надлъгвали сте се за това-онова и никой не е предполагал, че утре тебе няма да те има там.

{Още»}

 
ДО СМЕРТИ БУДУ ЖДАТЬ

Анита Коларова
Прехвърча сняг. Автомобилът се носи по провлака, свързващ сушата с острова. Последните дневни отблясъци потъват в Несебърския залив.

{Още»}

 
ЧЕРНИ ВРАНИ

Из „Селски песни” (1937)
Димитър Добрев
Над черни угари, широко разстлани, есенните мъгли се стелят.
Над черните угари вий се рояк черни врани.
Черни врани, морни пилигрими, гости вредом нежелани, нелюбими, сред самотните ниви орача ли дирите в есенната вечер?

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Гергина Давидова
СЯНКАТА НА СМЪРТТА
Есента си заминаваше. Гнездата на птиците тъгуваха самотни. Само вятърът си играеше из клоните и разнасяше перца, забравени от сладкогласното ято.
Застудя. Рядко се радвахме на слънчево време.

{Още»}

 
БЕНОНИ ПРОКАЖЕНИЯТ

Християнска легенда
Рачо Стоянов
В едно село, на два дни път северно от Ерусалим, живееше богатият селянин Бенони бар-Езер. Неговата приветлива жена редеше отлично дома му, а бе му родила и двама синове и три дъщери.

{Още»}

 
ИЗ „БЕЛИТЕ НАРЦИСИ” (1924)

Евгения Марс
Бъдни вечер. Нощта настъпи. Тази година хиляди семейства щяха да посрещнат Коледа без мъжете, синовете и бащите си, повикани от отечеството на бойното поле. Нямаше веселие. Навсякъде униние и скръб.

{Още»}

 
БУДИН И ПОЛИКСЕНА

Красимира Василева
БУДИН И ПОЛИКСЕНА
Когато се озовах за първи път в средновековния град Червен, си помислих, че тук се е случила някаква трагична любов, просто въздухът ми го подсказваше.

{Още»}

 
СПЕЦИФИКАТА НА ПРОФЕСИЯТА

Димитър Хаджитодоров
                  „Най хубавите години от нашия живот…”
                                                Маккинли Кантор
Трудоустроиха го заради диабетна невропатия и глаукома. В удостоверението на ТЕЛК пишеше, че все още може да работи като счетоводител.
Той получи първото обезщетение след половин година и спря да приема поръчки.

{Още»}

 
ИЗ „КОРАБ СРЕЩУ КОРАБ”

Димитър Добревски
II
НА ДРУГИЯ ДЕН
На разсъмване крайцерът поднови обстрелването на брега. Командирът му, очевидно смел човек, го доведе близо до плитчината и по позицията на моряците и на двете съседни опълченски роти се изсипа жестока стоманена градушка.

{Още»}

 
РАНА

Вера Найденова
Няма го кафенето на ъгъла до светофара с малките масички и наргилета. Старите мъже, седнали да пият чай или кафе, да поиграят табла - няма ги. Магазинчетата. Няма ги децата, седнали да лъскат обувки за без пари от сутринта. Няма ги хаоса, шумотевицата, аромата на бензин и парфюм и чуждата реч, която разбирах.

{Още»}

 
МЪЖЕСТВО

Пелин Велков
И командирът, и политкомисарят много пъти вече бяха говорили на бойците за мъжеството, за смелостта, за героизма. Даваха примери от живота на Съветската армия, от малкия още опит на нашата народна армия.

{Още»}

 
ЗА КНИГАТА „РЕФЛЕКСИИ” ОТ ЗДРАВКО КИСЬОВ

(Автор на текста и бележките за книгата е самият Здравко Кисьов, съхранени в личния архив на поета.)
Все по-кратко, все по-кратко, докато остане само една сричка, с която да се каже всичко!
Мислите да се държат насила разделени. Те лесно се сплъстяват, като косите.
В тази разпокъсаност аз съм ц я л. Без нея щях да съм осакатен. [...]

{Още»}

 
БЯГСТВО С ОБРАТЕН АДРЕС

Бойко Беленски
(Откъс)
                       На Стефи
1.
Долуподписаният полковник Развигор Харланов преотстъпвам без угризения на съвестта цялото поделение (с имущество, техника, личен състав) на моя заместник подполковник Стоян Икономов.

{Още»}

 
БУРКАНИ С МИНАЛО

Диана Димих
- Престани да ми се вреш в сънищата! Все ти, все ти развяваш рокли пред мене…
- Пак ми звъниш посред нощ!
- А ти защо не ме оставяш и нощем? Години вече…

{Още»}

 
ДВА РАЗКАЗА

Рая Вид
ЗАВРЪЩАНЕТО
Самолетът кацна нормално на софийското летище, пътниците слязоха един по един и бавно се отправиха към автобуса, който пък от своя страна ги извози сякаш нарочно до най-далечния пропусквателен пункт.

{Още»}

 
ИЗ „БОЖЕ, ИЗБАВИ БЪЛГАРИЯ”

Росен Марков
откъс от роман
Кабинетът на генерал Добромиров. Шефът на ГДБОП и полковник Христов коментират последните събития около групата на Българанов във Франция.
- Хитри са тия цигани, споразумяли са се с френските власти да сътрудничат на полицията и са със статут на защитени свидетели.

{Още»}

 
ПОМИЯРСКА БАЛАДА

Валентин Пламенов
Край кофата за боклук на “Данте” помиярката кърмеше трите си слепи помиярчета. Някъде бозаеха слепи йоркширски териери, слепи дакели, слепи пекинези, слепи добермани, слепи крале, слепи просяци, слепи късметлии, слепи нещастници.

{Още»}

 
ЛАФОРИЗМИ

Борис Казански
Из „Сатиричен миш-маш” (1992)
Докато си пазеше хляба, му отмъкнаха кокала.
Постигна целта си и го взеха за мишена.

{Още»}

 
МАГАРЕ ЗА ПРОДАН

Драгни Драгнев
Сред двора на бай Димо от село Пчеларово клони висок орех. Където сянката на ореха е най-дебела, седят двама души - Иван Узуна от съседното Дъбовик и бай Димо. (В село Дъбовик е родена знаменитата Дора Габе).

{Още»}

 
ТРИ РАЗКАЗА

Петър Софрониев
ПЪЛНО ОБЪРКВАНЕ
Пред пенсия съм, но много държа да съм в прекрасна форма, да имам впечатляващо излъчване. Отгоре на всичко съм все още ерген и желая засуканите дами да ме заглеждат с ласкав поглед. И да копнеят по мен, откровено казано. Държа на прическата си, на гладкото си лице и на младежката си походка.

{Още»}

 
МАЛКО ХУМОР ОТ ШОПСКО И РАЗЛОЖКО

Иван Калоянов
След всеизвестните по цел свет шопски сентенции „От Витоша по-високо нема; от Искъро по-длибоко нема”; „Я не сакам мене да ми е добре, сакам Вуте да е зле” и „Е, па нема такова животно” бих добавил още:

{Още»}

 
ХИБРИД

Васил Иванов
Светът й се срина. Нейният просто уреден, но и за това така стабилен живот, се превърна в търкаляща се лавина, която я запремята по стръмния си сипей и спокойното и съществуване отиде по дяволите.

{Още»}

 
СТРАСТ

Борис Арнаудов
Когато станах старши матрос, служех в Созопол. Обучавахме новобранци. Държахме се, по традиция, зле с тях. Организирахме състезания по бързо лягане, посред нощ ги събуждахме да си смазват оръжието, карахме ги да се бръснат с морска вода, не им разрешавахме да носят чорапи, а само партенки.

{Още»}

 
ДОЛУ ПРЕДСЕДАТЕЛЯ!

Станислав Марашки
- И така - продължи Маруся Димитрова, стройната и красива секретарка на Съюза на свободните писатели в Бургас. - Напомням ви още веднъж причината за днешното събрание. Днес ще разгледаме предложението на Дена Джелебова за сваляне на Станислав Марашки от поста председател на ССП.

{Още»}

 
AФОРИЗМИ

Веселин Георгиев
превод: Литературен свят
*
Ако мъжът е само любовник - това не е мъж, а квартирант…
*
Ако имате излишни пари, дайте ги на жена си да ги пази, но не ги искайте обратно!

{Още»}

 
МИСЛИ И ПАРАДОКСИ

Димитър Подвързачов
*
Най-страшно прокълнатата гад в животното царство е човекът: и най-свирепият звяр не е способен, като него, за предумишлено зло.

{Още»}

 
ВОЛ ЗА КАРУЦА

Филип Марински
Две вини имам на този свят, но пред Господа грях нямам. Едната е пред властта. Растох като сирак, живях като фукара, а сега съм човек като всички. Къща, работа, за челядта хляб - всичко това от прежната власт го имам.

{Още»}

 
ОЦЕЛЯВАНЕТО НА ТАЛАНТА

Димитър Хаджитодоров
Чувстваха се като първокласници, въпреки че бяха на петнадесет години. Първият учебен ден в елитната гимназия всеки се вглеждаше с очакване в новите си съученици.
Най-рано се изяви Кимон с умението да имитира учителите.

{Още»}

 
ВАТЕНКАТА

Георги Михалков
Един път в седмицата, обикновено в петък следобед, Мария ходеше в гарсониерата на дядо си, за да почисти, да му сготви и ако трябва нещо да му купи от близкия магазин. Старият човек знаеше в колко часа ще дойде и я очакваше.

{Още»}

 
ОПАКОВАЙ БОЛКАТА

Диана Атанасова
Петър се събуди с натрапчивата мисъл, че е виновен. Кой знае къде е бродил из виртуалното пространство и сега заради някакви благотворителни дейности с домовете за бездомни, го изкарваха виновен.

{Още»}

 
ГЛЕДАХ „АИДА”

Красимира Василева
ГЛЕДАХ „АИДА”
От момента, в който влезе за първи път в киносалон, Теодора бе пленена от магията на това изкуство. Беше през 60 -те години, когато още нямаше телевизори. Тя бе дете, но страстта й към киното се оказа много силна.

{Още»}

 
СЪВЕСТ

Иван Калоянов
Брат ми Георги - 10 години по-възрастен от мен - беше прогимназиален учител в с. Бабяк, Разложко и в неговите многобройни махали.

{Още»}

 
ВЕЩЕВИ СКЛАД

Димо Димовски
През нощта ще съм наряд. На мен се падна пръв да охранявам новия ни летен лагер. Следобедът е мой. Ще почистя оръжието си, ще се избръсна и стегна. Имам време даже да поспя. Скрих се в едни храсти, легнах по корем.

{Още»}

 
МИСЛИ И ПАРАДОКСИ

Петър Драгоев
*
По пътя на истината човек може да стигне най-много до кръста на Голгота; по пътя на лъжата - всякъде, дето поиска.

{Още»}

 
СТАРИТЕ КЪЩИ НА НАШАТА УЛИЦА ПОМНЯТ…

Георги Георгиев
СТАРИТЕ КЪЩИ НА НАШАТА УЛИЦА ПОМНЯТ…
Старите къщи знаят много и могат да разказват дълго. На нашата улица останаха няколко такива.
Точно отсреща е голямата къща на Пенчо и Радка Коеви.

{Още»}

 
НЕРАЗЧЕТЕНИЯТ ЗНАК И ЛОВЕЦЪТ НА ПЕПЕРУДИ

Анита Коларова
                        „Всички щастливи семейства си приличат,
                         всяко нещастно семейство е нещастно по своему.”
                                                                          Лев Толстой
Тихомира Петрова бe най-красивото момиче в гр. Е. Учеше математика в Педагогическия институт в София. Тогава я видя бъдещият Стоматолог. Как й завъртя главата тя не можеше да си обясни, но ето че започнаха сериозна връзка.

{Още»}

 
ОТКЪСИ ОТ ПИСМА

Трайко Китанчев
*
… Но ако разбереш, че най-голямото наслаждение е страданието за доброто и правдата - ти трябва още отсега да пресметнеш, че целият ти живот трябва да бъде борба, понякога успешна, понякога безуспешна, но всякога ожесточена и горчива.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Евгений Минин
превод: Литературен свят
*
Възрастта взема своето - а какво остава за нас?
*
Какво трябва да се пуши, ако славата е дим?

{Още»}

 
НАКАЗАНИЕТО

Елеонора Велева
Колата префуча с бясна скорост по тесния път на малкото градче. През отворените й прозорци се чуваха силна музика и пиянски крясъци на момчешки гласове.

{Още»}

 
ТИКВИТЕ

Тотьо Нерезов
На баба Гина от с. Градина преди дни й откраднали двете крави - едната черно-шарена, другата - кафеникава със счупен рог.

{Още»}

 
ПРОСЯКЪТ НА МОСТА

Мартин Маринов
Всяка сутрин го виждах да седи приведен над перилата на дървения мост, по който преминаваха хората, прекосяващи към отсрещната страна на булеварда.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Иван Фратев
Из „Сопот някога” (2013)
ПАВЛИ ШИЙКАТА
Той е един от героите на Вазовите разкази под името Павле Фертигът. Беше човек на около 50 години, кротък, малко слабоумен. Носеше чисти градски дрехи от чер шаяк. Походката му - бавна, плаха.

{Още»}

 
НАШИЯТ ВЗВОД

Драгомир Асенов
откъс
НА ЗИМЕН ЛАГЕР
Времето рязко застудя. Небето се свъси, натежа, слезе ниско и обсипа кърищата със ситен, твърд сняг. Напръхналата, пооживена и замечтала за пролет сугарна земя наново се скова, накрежи се тънко-тънко като неощавена кожа. Непрекъснато духаше вятър - силен, мразовит, сух.

{Още»}

 
ИВАН НИКОЛАЕВ

Владимир Георгиев
Възложиха му да разпита по делегация местния безделник - клошар на около седемдесет години, който живееше в една изоставена овчарска кошара горе на платото. Не си струвало да го викат чак в столицата, местното дознание можело да свърши работа.

{Още»}

 
СТУДЕНО

Владимир Георгиев
- Студено стана тези дни - казва моята събеседничка. Седнали сме на една пейка близо до пазара.
- Нормално е, зима е - казвам, за да поддържам разговора. Не сме се виждали едва от вчера, няма кой знае какво да си кажем.

{Още»}

 
УТАЙКИ

Асен Разцветников
*
Презрително казват, че обикновено кухите неща плуват отгоре на водата. За жалост, тая утеха не обхваща всички, които са потънали, защото и кухите плуват отгоре, само докато се напълнят с тиня - така провидението поддържа равенството в света.

{Още»}

 
СПАСЯВАНЕТО НА ХРАМА

Веселин Тачев
(Впечатление от документален филм)
Фасадата на храма в Абу Симбел и четирите статуи на Рамзес Втори.
Разхвърляните по платото огромни части на статуите и движещите се сред тях фигурки на хората.

{Още»}

 
ТАКСА ВЪЗДУХ

Марина Димитрова
разкази
ТАКСА ВЪЗДУХ
Бебето в утробата се размърда неспокойно. Гъст облак черен дим с вкус на олово и прах плътно го обгърна. „Сигурно мама си е поела въздух на улицата.

{Още»}

 
НОВАТА МИ РЪКА

Атанас Теодоров
На изхода на болницата дясната ми длан влетя в джоба на доктора и извади стоте лева, които бях му дал от благодарност. Никой не забеляза нищо, но аз се засрамих и с другата върнах на моя спасител парите. Хирургът ме потупа по рамото и каза не на мене, а на ръката ми: „Добре сме [...]

{Още»}

 
ПИТОМНА ЗЕМЯ

Никола Статков
Войниците държаха пушките запънати, забити в рамената. Десет горещи пръста - върху десет студени спусъка. Десет чифта замръзнали очи.

{Още»}

 
ИЗ ЖИВОТА НА ПОП-ИДОЛИТЕ

Михаел Аугустин
превод: Литературен свят
Веднъж в Дакота Джон Ленън излезе от колата си, извади пистолет и застреля един от най-преданите си фенове, които се увъртаха пред входната врата.

{Още»}

 
ВОЕННА МУЗИКА

Димитър Вълев
Между късната есен и зимата има дни, които на нищо не миришат: нито са есен, нито зима. Вировете, селските кладенци и деретата са пълни с вода; небето е още чисто, мързеливо слънце грее денем, а нощем свети голяма луна.

{Още»}

 
РУСКИ ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ ЗА ЖЕНАТА

Владимир Дал
превод: Красимир Георгиев
Жена без характер е като хляб без сол.
Без жена е като без котка, а без мъж е като без куче.

{Още»}

 
БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ИЗКУСТВОТО

Герхарт Хауптман
превод: Николай Дончев
*
Истинска метафизическа дейност - това е изкуството.

{Още»}

 
КАК „ПРЕВЗЕХМЕ” РЕДАКЦИЯТА НА СПИСАНИЕ „СЕПТЕМВРИ”

Таньо Клисуров
(Из мемоарно-документалната книга „Доказателства за лична употреба”)
През лятото на 1970 година Марин Георгиев, Паруш Парушев и аз, трима третокурсници от Великотърновския институт, той на следващата година бе преобразуван на първи университет в провинцията, с амбициите на поети-прощъпулници, решихме да занесем свои стихове не къде да е, а в редакцията на най-реномираното тогава списание „Септември”.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Йордан Атанасов
ГОШО
След като се пенсионира, Иво Лечев се отдаде на животновъдството. Започна с пет кози и едно магаренце и тръгна да си ги пасe по Сакар-планина. Магарето, на име Гошо, така се приобщи към тях, че за миг не се отделяше от компанията им. А когато му се наложеше да се отдели, те тръгваха след [...]

{Още»}

 
ПРЕЧИСТВАТЕЛНА СТАНЦИЯ ЗА МЕЧТИ

Цветозар Цаков
Бавно отвори очи. Клепачите му тежаха така, сякаш върху тях имаше прясно излят бетон, тъкмо започващ да засъхва. Усещаше тялото си като боксова круша, захвърлена на боклука, след като бе събрала всичката негативна енергия, която можеше да побере в парцаливите си вътрешности.

{Още»}

 
ИСТОРИЯТА МОЖЕ ДА Е ДРУГА

Валентин Даневски
Че е банална тази история, всеки ще се убеди, щом стигне до края й, но защо тогава я разказвам?
Ето защо: с баща ми бяхме скарани. По-точно - той се сърдеше, че не искам да наследя професията му. „Каква професия - казах в яда си, - цял живот под пагон!

{Още»}

 
ВИЛИТЕ В ДЪЖДА

Тодор Николов
Още горе, във вилите, Мила знаеше, че ще вали. Сега стоеше сама в магазина и гледаше навън.
Първият порив на дъжда бе отминал, над булеварда плющяха гумите на колите и хвърляха в храстите мътни, стреловидни пръски.

{Още»}

 
ЩЪРКЕЛИ В ПЛАМЪЦИТЕ

Тодор Велчев
Шефът го повика и каза: „Александре, ти си бивше морско лице, отивай!” „Акация” пускат на вода.” Тръгна с автомобила си. Бисения и Мартин му пожелаха лек път.
Още на стотина километра от столицата забеляза, че опожаряват стърнищата. На места подсилваха огъня със слама. Той облизваше облаците.

{Още»}

 
ДОСТОЕВСКИ: „ИСКАМ ДА ОТИДА В СВОБОДНА БЪЛГАРИЯ”

Иван Вълов
Из книгата “Слава, Априлци”(2011)
Този ден Фьодор Михайлович Достоевски също не се застоя вкъщи. Имаше неотложна работа в Държавната банка, а много дни все я отлагаше и не смогваше да иде. Сутринта, когато се разхождаше из кабинета си и диктуваше на Ана Григориевна нова глава от скоро започнатия роман, писателят внезапно млъкна.

{Още»}

 
КЛИО И НЯКОИ НАШЕНЦИ. СИМВОЛ НА СВОБОДАТА

Георги Георгиев
Група от 18 души, местни интелектуалци, вместо да се изкачат на заветния връх Шипка и да поднесат цветя пред великия паметник на свободата, да се поклонят пред подвига на руските воини и българските опълченци - пролели кръвта си, за да я има България, - седнали и написали писмо до президента да отмени Указ на [...]

{Още»}

 
ШИПКА НЕ СЕ ИЗМЕРВА В МЕТРИ

Георги Георгиев
По повод на моята статия „Символ на свободата” Стойко Стойков и Георги Чорчопов изложиха свое становище във в. „Пенсионери”, бр.33/15.08.2007. Те разказват историята на връх Свети Никола и колко е висок той, откъде идва името на селището Шипка.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Даниел Богданов
ЛЕЛЯ ГЕРДА
Намерих адреса без особени затруднения. Много добре се виждаше кой жив плет има нужда от подрязване. Другите на съседните къщи бяха горе-долу в добро състояние. Само този тук биеше на очи и разваляше донякъде впечатлението, което оставяше красивата тиха уличка.

{Още»}

 
В МОСКВА НА ТРЪБНИЯ ПЛОЩАД

Антон Павлович Чехов
превод: Борис Борисов
Малък площад близо до Рождественския манастир, който наричат Тръбен, или просто Тръбата; в неделите тук има пазар. Стотици кожуси, сюртуци, калпаци, цилиндри се блъскат като раци в мрежа.

{Още»}

 
ЛИБЕРАЛИТЕ СЕ ОКАЗАХА ПО-КРЪВОЖАДНИ И ОТ ХИТЛЕР…

Николай Самойлов
превод: Стефка Тотева
миниатюри
БЕЛЯЗАНИЯТ
Горбачов каза, че неговата мечта, цел на живота му е унищожаването на комунизма. Откъде у белязания толкова ненавист към комунизма? Може би са го обидили, ограбили, лишили са го от земя, от титли, заводи, фабрики?

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Юрий Поляков
подбор и превод: Литературен свят
*
Привилегиите най-често се предават по полов път.
*
Народ, който не уважава миналите си победи, е обречен на бъдещи поражения.

{Още»}

 
НОВ РЕЧНИК

Борис Казански
Из „Сатиричен миш-маш” (1992)
Барман - инквизитор с папийонка.
Кръчма - временен рай за мъжете.

{Още»}

 
МОИ ПОЗНАЙНИЦИ

Христо Д. Бръзицов
ФИФИ
Страшна амбиция - да бъде интересна!
И затуй всеки ден - нови рокли.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Дмитрий Андреев
превод: Литературен свят
***
Мисълта, отлята в афоризъм, се превръща в куршум.
***
Човек трябва да се труди като пчела, а не да работи като кон.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Рада Анчева
ГОСПОДИН ЧУЧУЛИГА И ГОСПОЖА СОВА
Господин Чучулига и госпожа Сова се ожениха в един есенен ден, който в началото им се струваше слънчев. Неколцина приятели ги изпратиха до новата квартира, където смятаха да свият гнездото си. Изпиха по чашка, повикаха „Горчиво, горчиво”, пляскайки с ръце и ги оставиха да си гукат.

{Още»}

 
ВАН ГОГ

Иван Стефанов
Абе художник съм!
С тапия, без тапия, както искаш така ме минавай.
Цапам, мацам, драскам.

{Още»}

 
„СВАТБИТЕ” И МАДОНИТЕ НА НИКОЛА ЗАРОВ

Георги Георгиев
Ако застанете на площада, южно от великолепния храм-паметник „Рождество Христово”, в Шипка, ще ви впечатли триетажна недовършена, особена като архитектура сграда, с високи колони и внушителен вход, с чешма-русалка отпред.

{Още»}

 
ИМЕ В СВЕТОВНАТА НАУКА

Георги Георгиев
Тази вечер с приятеля ми от Шипка Тотьо Драгнев тръгнахме на разходка по друг маршрут. Спуснахме се надолу от вилата му. Той ми разказва за хората от всяка къща, където минем из градчето.

{Още»}

 
БАНАНИ

Людмил Попов
Ферад се събуди от глад и като се сети, че няма нищо за ядене в картонената кутия, която му служеше за шкаф и нито стотинка в джоба, му причерня пред очите.

{Още»}

 
ИЗ „ПЪТНИКЪТ”

Марко Марков
Откъс от романа „Пътникът” (Издателство Хр. Г. Данов, 1990)
Разказва бай Иван Арабаджията
Е, вярно е, ходя и в София. Викат ме и мен, акъл да давам, света да оправям. В Народното събрание. Отзовавам се, макар и да признавам само Оборище. Защото там всичко беше на ачик.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Рая Вид
НАНИЗ ОТ ГРЕШКИ
Цялото училище беше в шок. Никой не можеше да повярва, а и не искаше. И ученици, и учители бяха като герои от някакъв криминален филм. Едни мълчаха, навели глава, други се взираха с питащи и молещи очи, въпросите се блъскаха помежду им, а отговорите бяха трудни и недоизказани.

{Още»}

 
ДРУГАТА ИНТРИГА

Петър Софрониев
С Крум всяка неделя двамата пускаме един фиш. После отиваме в едно и също кафене. Да си помечтаем за печалбата и да се оплачем от нерадостната си участ на застаряващи парясници. Кафето ни го сервират с бисквитка и късметче - малко, навито на книжна фунийка. По едно време открихме, че тези дребни късметчета ни [...]

{Още»}

 
ИЗ „САПФИРЕНИЯТ ФЕНИКС”

 Павлина Павлова
Откъс от дадената за печат нова книга “Сапфиреният феникс”
В ОКОТО НА УРАГАНА
Сградата на Корпоративна Търговска Банка (КТБ) е построена през 1921-1925 година, но и днес продължава да е с една от най-красивите фасади в столицата. Затова е била обявена за паметник на културата с национално значение.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Антония Станчева
БАЙ МУРГО
Едва ли има друг човек като бай Мурго!
В селото той представляваше властта - той беше и жандармерист, и кръчмар, беше и кмет.
Бай Мурго бе едър, червендалест селянин, с грубо, но добродушно лице и обичаше да се шегува.

{Още»}

 
РЕШЕНИЕТО НА ГРАФИНКА

Георги Михалков
Няма вече да крада! Няма да крада! Ще избягам - каза си Графинка и се загледа през прозореца. Седеше сама в стаята и в целия апартамент беше много тихо. Майка и баща й бяха в кухнята и пиеха кафе.

{Още»}

 
БЮЛБЮЛЧЕ ПЕЕ

Филип Марински
- Анана сиким! - изпсува на турски Адил, после се усети, че вече повече от денонощие е в България и, превключил, започна да ругае на български:
- Какви такива все потрошени ги влачат по шосетата!

{Още»}

 
СМАХНАТИЯТ

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
След разгрома на Априлското въстание в Четвърти революционен окръг през 1876 г., войводата Георги Бенковски, заедно със Захари Стоянов, отец Ангел и далматинецът Стефо, хванали Балкана с цел да се прехвърлят в Румъния, която през тези години била мястото за спасение на българските политически емигранти.

{Още»}

 
ТУТА ФИНИТА

Иван Георгиев
След Първата война Кольо Сребров не се прибра в Ракелица. Завърналите се от фронта войници повдигаха рамене - заедно били на Али ботуш, при отстъплението го изгубили, после познати от околията го видели в обозната рота на полка.

{Още»}

 
ПАСТИРЧЕТО

Трифон Михайлов
Из „Времена” (2011)
Още на 7-годишна възраст ми възложиха да паса кравите, юницата и коня, за които изцяло се грижех. Родителите ми щадяха и глезеха сестра ми Славка, тъй като „тя била слабичка” и не можела да отговаря на изискванията на пастирлъка.

{Още»}

 
ЦАРЯТ НА ИЗГРЕВА, ЦАРЯТ НА ЗАЛЕЗА

Людмила Андровска
ЛЕГЕНДА ЗА ДВАМАТА ЦАРЕ
Беше преди повече от 23 века.
Слънцето се канеше да се покаже над източните земи.
Оцвети долния край на небето и зъберите на тъмните планини се очертаха на огнения фон, който се изкачваше все по-нагоре. Небесният пожар подпали върховете и те пламнаха в златен блясък.

{Още»}

 
ТРИ РАЗКАЗА

Банко П. Банков
ЗА ДОБЪР СПОМЕН
(първа награда в конкурс за разказ на в-к „Отечествен фронт”, 1982 г.)
Шумът от двора успокояваше; неясни гласове, прозвъняващи железа и гъргорене на мотор, а бе си казвала толкова пъти, че няма смисъл да се ядосва, оня който търси в света само изгодата, вижда чуждите постъпки през собствените си очи.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Анита Коларова
КОКАЛИ ЗА МАМА
- Мамче, къде е твоята пържола? - попита внезапно Мишето, като изви към мен големите си умни очи.
Както винаги не бях предвидила себе си в сметката, затова в чинията ми се мъдреха едно-две кокалчета с нещо като месо, прикрити от сос.

{Още»}

 
ИЗ „НЕВИННИ ЖЕНИ В БРЮКСЕЛ”

Откъс от подготвения за печат роман „Невинни жени в Брюксел”
Димил Стоилов
Кадър ХV
Можеше ли да каже - правя пейзажи от това, което чувствам, и си отдъхвам от усещанията? Кой го бе еня, че има хетероними и че Бернарду Суареш не е псевдоним на Фернанду Песоа, който има паметник в Брюксел?

{Още»}

 
КРИСТАЛНИЯТ ВЪЗДУХ

Красимира Василева
КРИСТАЛНИЯТ ВЪЗДУХ
За първи път се срещна с него в средата на 80-те години на миналия век. На средновековната крепост край селото се провеждаха археологически разкопки и тя отиде да направи репортаж. Когато колата спря на площадчето в центъра, бе изумена от гледката - скалите, дърветата, къщите, небето искряха, сякаш току-що окъпани от дъжд. Такъв [...]

{Още»}

 
ЧЕТИРИ РАЗКАЗА

Ружа Велчева
КУПОН ПО КОЛЕДА
Сложиха Господин Даскалов на края на трапезата. Място малко неудобно, притеснено, но се чувстваше щастлив, че са го забелязали и той беше наред с всички.

{Още»}

 
В ДЪЖДОВНИЯ ДЕН

Миглена Георгиева
Загледа се след профучаващата кола. Фаровете й се отразяваха в локвите по шосето. Така тя изпрати за пореден път жигулата на сина си. Дъждът валеше неистово и проливно, валеше неспирно. Дали не забрави нещо да им каже - на сина, на снахата и на трите си внучета?

{Още»}

 
ЦВЕТНА СНИМКА

Панчо Панчев
Чувството за хумор, както и всичко добро в характера си, доктор Стоил Колев беше наследил от баба Мария. Нелепа катастрофа го остави още дете без майка и тази роля в живота му пое изцяло старата жена.

{Още»}

 
ДВЕ СТРАНИЦИ ОТ ЕДНО ЖИТИЕ

Тодор Карабелов
На Христо Танев
СТРАНИЦА ПЕТА
…на българите… и при Тервел дойде. На носоотрязания император не повярваха моите чичовци от Солун/ско/ и си отидоха в Кисинските /селища/… негов един… Чрез договор владетелят Тервел даде на императора… 5 хиляди… Императорът заедно с мен победи добре.

{Още»}

 
ДЕВОЙКО, МАРИ ХУБАВА

Алекс Болдин
Някои хора с присъствието си оставят ярка диря в нашия живот така, че дори когато ги няма, спомените за тях живеят някакъв свой живот, който дори и да искаме не можем да променим.

{Още»}

 
МОИТЕ ПРИЯТЕЛИ ОТ ХАРКОВ И ДОНЕЦК

Румен Воденичаров
Като се оглеждам назад мога да кажа, че съм един късметлия. Бродих 33 години по планините и бях първият българин, който успя да види и заснеме отблизо всички най-високи върхове в Хималаите и дори да изкачи (заедно с Асен Джаков) втория хималайски връх - джуджето Айлан пик (сега Имджа тце) високо 6200 м.

{Още»}

 
МЛАДИ, ЯСНИ, БЕЗПОЩАДНИ ОЧИ

Димитър Делян
Животът ми се преобърна. Може ли до вчера да предполагам, че бъдещето на детето ми ще се окаже в ръцете на някакъв си лейтенант?
Аз съм учител по психология.

{Още»}

 
СРЕЩА С ПРОТОТИП

Георги Стоянов
„Пиша - значи крада”- срещнах тая мисъл в книгата „Провинцията на човека” от Елиас Канети. Известно време блъсках акъл над тая мисъл. Чинеше ми се претенциозна и провокативна. Наистина ли, за да пишеш трябва да крадеш съдби, драми, весели и тъжни случки и конфликти, за да ги зазидаш в съчиненията си?

{Още»}

 
ДЕТЕТО И БЕЗУМЕЦЪТ

Валерий Брюсов
превод: Наталия Недялкова
Mалката Катя попита:
- Мамо, какъв празник е днес?
Майката отговори:
- Днес ще се роди Младенецът Христос.

{Още»}

 
МЕСАЛЪТ

Андрей В. Андреев
В библиотеката на кварталното читалище вървеше среща с автора на наскоро отпечатаната негова книга. Разказите поместени в нея предизвикаха активна и интересна размяна на въпроси и отговори, на мнения и впечатления и никой не усети кога измина повече от час и половина.

{Още»}

 
КОНЕТЕ НА ЗАЛЕЗА

Валерия Андреева
В ранния следобеден час ценителите на изобразителното изкуство в малката художествена галерия бяха точно трима. Познаваха се по между си бегло, основно от срещи по изложби.

{Още»}

 
ТРИ РАЗКАЗА

Костадин Жеков
ЧОВЕКЪТ С БАСТУНА
Тервел никога не закъснява. Той носи времето в себе си. Един стар бастун му помага да оцелее. Това е семейна реликва, която се предава през поколение. По тази мярка той измайсторява непрекъснато нови, но различни бастуни. И ги подарява.

{Още»}

 
ИЗПИТИ

Георги Стойков
Още докато отиваше към поделението, старши лейтенант Михайлов бе обхванат от натрапчивата мисъл, че днес ще му се случи нещо.

{Още»}

 
ШИПКА Е ПРЕДИ КРАКОВ

Георги Георгиев
Приятел ми дойде на гости в Шипка. Цяла неделя. Десет години е бил в Италия на дипломатическа работа. Какво ли не е видял в тамошните градове, музеи, катедрали, галерии. Какво да му покажа аз?

{Още»}

 
ДУША-ЧОВЕК

Георги Георгиев 
Красивата секретарка със светли очи и светла душа Ганка Михова от неотдавна работеше в клиниката по сърдечносъдови заболявания на Военна болница.

{Още»}

 
В КОНТАКТ С „ДИВОТО”

Иван Калоянов
- Дях! Дях! Дяаах! - вика и пъргаво размахва тояга пастира чичо Тодор, за да събере привечер многобройната чалга юници, крави, волове, юнчета, телета от полянките между клековите туфи от подножието на Ангелов връх към „Чемериката” в Рила планина. Това е една широка поляна, където с неохота, поради сладката паша, се прибира вечер всичкия [...]

{Още»}

 
ЧЕТИРИ РАЗКАЗА

Валентин Златанов
НАГРАДАТА
Без връзките на обувките и без колан, с празни джобове той се озова в ареста и трябваше да се примири с трите денонощия, дето му лепна ротният, макар да намекна, че са малко, но хайде - нали е като кръщенка.

{Още»}

 
СЕНТЕНЦИИ

Хосе Рисал
превод: Литературен свят

*
Тирани не може да има там, където няма роби.

{Още»}

 
ПРЕХВЪРКВА

Мария Митева
разкази
Из „Каквито изглеждахме” (1993)
ПРЕХВЪРКВА
Вятърът раздрънчаваше стъклата и набиваше сняг по первазите на двата прозореца на закусвалнята.

{Още»}

 
ИЗ „ЕСЕННИ ЛИСТА”

Георги Домусчиев
стихове в проза
ПЕСЕНТА НА СМЪРТТА
Ти си за мене гатанка, неумолима и мощна смърт! И досега ти си в съзнанието ми нещо смътно и неподдаващо се на човешкото разбиране… Понякога съм искал да те очертая във въображението си като най-мила и нежна самарянка.

{Още»}

 
ВИЕНСКИ ЩРУДЕЛ

Иван Митев
Ще имаме удоволствието да видим Виена.
Вдигам скоростта до 190, сменям станцията на радиото и притварям за миг очи. Доста недисциплиниран жест от моя страна, затова пък удоволствието е пълно.

{Още»}

 
ПРАВ ТИ ПЪТ

Саша Чорни
превод: Наталия Недялкова

(из сборника “Войнишки приказки”)
Господарката, на командира жена му, хукна да се цери с животолечебните води, на Кавказ. А нейничкият мъж, ескадронен командир, си остана вкъщи самичък.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Панчо Недев
ЗА ДЕВЕТАТА ГЛАВА НА ЛАМЯТА
притча
Ламята с деветте глави се появила на територията на новата Митница на третия ден след тържественото й откриване.

{Още»}

 
НЕГОВАТА РЕАЛНОСТ

Таня Капинчева
Йозеф се приготвяше за поредната командировка.
Откъде измислят толкова екзотични аутдори, мислеше си Карина, докато подреждаше бельото, ризите и костюма му в новия скъп куфар, който той си бе купил специално за целта. И бързаше сама да си отговори от името на мъжа си, че това не е нейна работа.

{Още»}

 
ЗА ДИВОТО СТЕБЛО И ЗА ПРИСАДКАТА

Генчо Стоев
Имал съм двама чичовци ергени, загинали през войните, останали в далечни български земи. Нося името на по-големия от тях. Тати го обичал много. Аз също би трябвало да обичам тия мои чичовци, ала никога не съм ги виждал. Пък и тати казваше:

{Още»}

 
КРЪСТ ЗА ХРАБОСТ

Стоян Бойчев
Кръстът бил заслужен на Чаталджа през януари, а бил получен чак през лятото, след Землетръса. Землетръсът едва не отнел живота на дяда ми, но за туй ще стане дума малко по-надолу.

{Още»}

 
СИН

Георги Михалков
Карина живееше отскоро в този блок. Кварталът й харесваше. Не беше далеч от центъра на града, тих, спокоен. Улиците бяха тесни, а блоковете от двете им страни не много високи - на четири или пет етажа. Пред блока, в който живееше тя, имаше малка градинка и някой се грижеше за нея.

{Още»}

 
ДВА РАЗКАЗА

Андрей В. Андреев
ДЕМЕНЦИЯ
Баба Тинка повече от пет години не излизаше от стаята. Последните месеци не напускаше и леглото. Краката не я държаха.

{Още»}

 
НЕЗНАЙНИЯТ ВОИН

Емил Манов
Отечествената война има своите легенди, написани с кръвта на нашия войник. Има и своя незнаен воин. Но случката, която ще ви разкажа, не е легенда, а незнайният воин не е символ, не е скулптура от бронз, нито литературна фигура.

{Още»}

 
НЕСБЪДНАТА ЛЮБОВ

Димитър Златев
Голям празник събра цялото Момчиловци. Не само се откриваше новата сграда на училището, но и се отбелязваше шестдесетата годишнина от освобождаването на този край. Бивши учители и ученици, роили се из цялата страна, долетяха отново в милия кошер, където бяха вкусили от меда на познанието. Ала идва краят и на най-вълнуващия празник.

{Още»}

 
ЛИЦА И МЕСТА

Тодор Николов
                                   Благодаря на Джо Зовинул, че измисли
                                   това заглавие - далеч преди
                                   мен и много по-талантливо.
Кина излезе от буците, стъпи на мекия, сив треволяк и силно затупа отгоре. Колкото и сухо да беше, нещо все лепеше в краката.

{Още»}

 
МИСЛИ ВЪРХУ ИЗКУСТВОТО

Андрей Николов
*
За същността на изкуството ние знаем толкова, колкото за същността на битието. И както човека, когато е живял съгласно закона, който го е създал, не е търсил смисъла на своето съществуване, тъй и изкуството, когато е било естествена проява, чрез човека, на вечния творчески закон, никому не е идвало на ум да се пита: [...]

{Още»}

 
ИЗКАЧВАНЕТО

Георги Алексиев
Слепнал със земята, напрегнат, подпоручик Толо опипваше с бинокъла отсрещните склонове. Имаше задача бързо да разузнае стиковете на „противника”. Беше млад офицер. От военното училище го изпратиха направо разузнавач на дивизия и сега за първи път сам трябваше да покаже какво знае.

{Още»}

 
СЪПРИКОСНОВЕНИЕ

Димитър Хаджитодоров
Няколко месеца след падането на Берлинската стена, корабите, пътуващи от Сиракуза до Одеса, започнаха да спират и в пристанище Несебър. Уличните търговци посрещаха с трескави приготовления посетителите на Стария град.

{Още»}

 
ДА ОТКРАДНЕШ ТАЙНАТА НА ХЛЯБА

Валерия Андреева
Всяко нещо, направено с любов, е по-хубаво. Добра мисъл. Хиляди преди мен убедено са я изричали. Но от множеството възможни гласове винаги ще помня тихия, дрезгавеещ глас на белокосия старец и неговите думи насред старото гробище: „Всяко нещо, направено с любов, е по-хубаво.

{Още»}

 
В ПЛАНИНАТА НЯМА ОБХВАТ

Йордан Атанасов
Автобусът пъшка, двигателят ръмжи от зор нагоре по път, който змийски се вие към сърцето на планината.

{Още»}

 
ГЪЛЪБ ЗА БЪДНИ ВЕЧЕР

Стефан Бонев
Дървената пейка в празния църковен двор му се струваше най-удобното място, на което беше сядал някога през живота си. Протегнал лявата си ръка по протежение на облегалката и преметнал крак връз крак, той жадно подлагаше лицето си на кроткото зимно слънце, прокрадващо се през облаците.

{Още»}

 
САМОТА ИЛИ НАДЕЖДА ЗА ЯНУАРИ

Мюмюн Тахир
I.
Запознанството им започна със спречкване. Студентката от пръв поглед го впечатли с високата си и стройна фигура; вървеше строго изправена и пристъпваше като газела; измежду тънките вежди и дългите мигли оглеждаха очи на кошута. Дълго не можа да я заговори.

{Още»}

 
ПОДВИГЪТ НА САЗДО

Борислав Бойчев
И до ден днешен, след толкова години, колчем се срещнат бивши фронтоваци, покрай страшните спомени за боеве и сражения присъства и веселият разказ за невероятния подвиг на редник Саздо.

{Още»}

 
ЖЕРАВНА – СТАРОПЛАНИНСКА ПРИКАЗКА

Анита Коларова
Жеравна*, Жеравна, на жерав** ли си кръстена или от „жерна”*** ти е името, хубаво село, гиздаво?
„Жеравна” вече не е същата!”- тези думи се вкорениха дълбоко и още дълбаят спомена ми от септември 2014 г.

{Още»}

 
БЪДНИК

Диана Атанасова
Маргарита сложи тавата с тиквеника в печката. Включи телевизора и веднага изключи звука да спре крясъка на рекламите. „Трябва да ида на работа да свърша нещо, а ти ще имаш време да подготвиш нещата за празника - беше предупредил вчера Радо. - Друга година май по-рано слагаше украсата”.

{Още»}

 
СМЕЛО СЪРЦЕ

Банко П. Банков
Кирил Бежев навърши шейсет и две години, колко работа му оставаше до пенсия, а беше все още главен асистент. Такъв щяха да го пенсионират.
Зад гърба му студентите го подиграваха заради окъселите панталони, кривия възел на тънката като миша опашка вратовръзка и дългия кичур коса, който прехвърляше от ухо до ухо, за да маскира [...]

{Още»}

 
НАБОРИ

Росен Босев
Ако хвърля поглед назад, ще видя много нещо зад гърба си: пътища и професии, скъпи образи, най-различни компании, успехи и неуспехи, настанени в невидимите пространства на прецапаното от мен.

{Още»}

 
ПРОБИВЪТ

Кръстьо Белев
Откъс
ХОРАТА В ОКОПИТЕ
1.
На запад от хълмовете, покрити със зелени купчини парнар и хвойна, пропадна като в окоп слънцето. Наблизо шумеше ръждивият дрипав върбалак. Звъняха бързоходните води на Струма. Откъм полуразрушения град се разстилаше рунтава опашка дим. Проблясваха страхливи светлини. На юг пламваше и изгасваше езерото Тахинос.

{Още»}

 
НАШИЯТ ТАРАС

Георги Георгиев
Когато влязохме в казармата, за нас нямаше по-важни от командирите. От сутрин до вечер те бяха сред нас. Учителят си казва урока и си отива, а командирът е диригент на всяка войнишка стъпка.

{Още»}

 
ЛЮЛКА НА ХУДОЖНИЦИ

Георги Георгиев
През шейсетте години на миналия век събирах материали за музеен кът на военни свързочници. Командирът на 62-ри общовойскови свързочен полк - Резерв на главното командване, полковник Васил Дечев ме командирова в София и Велико Търново да ровя в архивите и музеите, да се срещам с живи участници във войните.

{Още»}

 
ИЗ „СПОМЕНИ ОТ КРЪСТИНА БАРА” - І

Галина Ганова
Откъси от родовата сага „Спомени от Кръстина бара”
УВОД
Откакто „чукнах” 40-те, в главата ми се завъртя една мисъл да напиша историята на моя род, разказана ми от татко и негови първи братовчеди по бащина линия.

{Още»}

 
ДЕВЕТ РАЗКАЗА

Мария Митева
Из „Снежният човек плаче” (1992)
СНЕЖНИЯТ ЧОВЕК ПЛАЧЕ
Тя заяви, че по-скоро ще увисне на въжето, отколкото да стори някому зло, каквото и да й се случи. Животът така я опуха, че на двадесет и седем години побеля и под мишницата. Не беше хубава и той не я забеляза, но понеже беше умна, го подразни.

{Още»}

 
ТРЕВОЖЕН АНТРАКТ

Филип Марински
Много ли са, малко ли са - не съм мислил. Аз ги изтъркалях всичките върху напомпана гума. Чувал съм една такава: зиме - фурнаджия, лете - шофьор.

{Още»}

 
ИЗ „КНИГА НА ПРИКАЗКИТЕ” (1905)

Фьодор Сологуб
превод: Наталия Недялкова
БУЧКА ЗАХАР
Живеела едно време една стопанка. Тя имала малко ключе за шкафче. В шкафчето стояла малка кутийка.

{Още»}

 
ТЕЛЕГРАМА

Марин Ботунски
Два дни има до премиерата. Старият артист Иван Петричев седи в голямата и шумна зала на окръжната станция и пише кратки телеграми до роднини и приятели. „Каня всички, които обичам и уважавам”, казва Иван Петричев и пак преглежда написаните телеграми… Уж е готов, а не става.

{Още»}

 
ПИОНЕРСКАТА ХАРМОНИКА

Славимир Генчев
Американският студент Пат Рой пристигна отново в България в средата на март, за да събере още информация за поредния си курсов трактат.

{Още»}

 
КЕРВАНЪТ НА ЖАЖДАТА

Санаа Шаалан
превод: Хайри Хамдан
Слънцето остави следи по този керван, изтощен от тежкото пътуване и непоносимата жажда. Пътешествениците в кервана, обгърнати от пустинята, се въоръжиха с изкусните и безкрайни разкази за пясъците - злобни, мрачни разкази, увити с черни наметала, придобили вида на техния гняв, омраза и съмнения.

{Още»}

 
БОКАЛ ВИНО

Владимир Мусаков
Веднъж на бал, изморен и едва дишащ, в една от залите аз жадно посегнах да изпия бокал вино. Жената, която седеше до мен и която винаги и навсякъде бе с мен, прихлупи бокала с ръце.

{Още»}

 
БАРО ТЪРСИ НЕЩО…

Красимир Бачков
Голямата вода заля държавата, също като корупцията, беззаконието и онзи първичен страх, който се таи у всеки низш организъм, при среща с необясними неща. Беше година на повсеместни преливания от реки, канали, язовири и всякакви водосборни съоръжения.

{Още»}

 
ДО ВСИЧКИ ВЪН ОТ ГАЗА…

Халед Джумаа
превод: Мая Ценова

ДО ВСИЧКИ ВЪН ОТ ГАЗА - ПРОСТО ДРЕБОЛИИ ЗА МАЛКО РАЗМИСЪЛ
Направо, без встъпление:
Първа дреболия:
Представи си, че си на петдесет и пет години и откакто си бил на двайсет и две (възрастта, на която би трябвало да си завършил университет),

{Още»}

 
КУРАЖ И СИЛА ЗА ЖИВОТ, ЗА БЪДЕЩЕ

Драгни Драгнев
Река Дунав е по-стара от света, изригва от сърцето на Европа и блести като сабя на гръдта й, разделя народи, държави, земя и небе - само птиците над нея летят свободно.

{Още»}

 
НАВИКЪТ НА ЖЕЛЕЗНИЧАРЯ

Панчо Панчев
- Днеска е понеделник! - каза си още щом се събуди Бате Ицо и се помъчи да си спомни какво е планирал да свърши този ден.

{Още»}

 
ОБИСК У ПОЕТА

Крум Кюлявков
              На Христо Ясенов

Още е рано - пет часа сутринта.
Поетът е в прекрасно настроение: сънува, че закусва в сладкарница „Охрид” парче бюрек с чаша топло мляко. Бюрекът се не свършва, млякото - също; на дъното все остава една последна глътка - най-сладката…

{Още»}

 
ВАПЦАРОВ

Диана Атанасова
Не тръгна добре този ден. Сутринта изпусна автобуса, на няколко крачки от нея потегли. Закъсня, разбира се.

{Още»}

 
АКВАРЕЛ

Константин Щъркелов
Големият смърч беше повален и цялото му тяло бе разделено на три трупа. Клоните му бяха събрани на клада. Из тях пърхаха малки пъстри птичета, като че играеха на криеница.

{Още»}

 
РЕПЕЯ

Мими Михайлова
Дядо Иван се суетеше между каруцата и плевнята. Поглеждаше с око, като да премери, пак се връщаше и си мърмореше:
- Жив и здрав да е кметът! Е, т’ва е човек!
Тильо Дечев беше управник на място.

{Още»}

 
СЛЕПЕЦ

Иван Митев
Тълпата го отминаваше, както реката заобикаля камък - разделяше се на две, за а се слее след него, все едно, че го е нямало. А той пристъпваше бавно, спираше от време на време и питаше високо:
- Някой да пътува за Карамфилово? Някой да пътува?

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Алексей Белмасов
превод: Литературен свят
Признак на великия човек: дори и след смъртта си, хвърля сянка.
Нищета и богатство - ето двата полюса, на които много често се раждат страшни хора.

{Още»}

 
СТРАННА ПТИЦО

Халед Джумаа
превод: Мая Ценова

СТРАННА ПТИЦО
Странна птицо,
откъде взе тази тръпка, която възвестява утрото всеки ден призори? И как могат седемдесет цвята да туптят върху едно единствено перо?

{Още»}

 
ПЛЕННИЦИ

Тодор Чопов
Мрачна есенна вечер. Киша по цялото продължение на пътя. Под страха на някое невидимо и зло чудовище всичко е притаило дъх и се ослушва в болезненото стенание на земята. От време на време самотно куче завие страхотно и тутакси над главата ти преминава някакъв смъртен ужас и те вледенява в тайнствено дихание на злобната [...]

{Още»}

 
ТЕ - РОДИТЕЛИТЕ НА ИВАН…

Златимир Коларов
Вървяха срещу мен забързани, приведени, състарени, отиваха към гробището. Шестдесет и няколко годишни, той - с дънки, яке и маратонки и фигура на мъж, който обича спорта, тя - миловидна, с посребрена коса, сплетена на странична плитка и гердан от разноцветни едри камъни и широка гривна на ръката.

{Още»}

 
РАЙСКО МЯСТО

Красимира Василева
РАЙСКО МЯСТО
Природата в Националния природен парк „Русенски Лом” е изключително красива, а богатството на растения и птици е огромно. Красотата идва от скалния релеф и голямото разнообразие на гледки.

{Още»}

 
ЗАПОЗНАНСТВО

Миглена Георгиева
Още първия ден я забелязах, докато вървях между редиците да видя как децата нанасят цветовете върху предварително приготвения релеф, за да го отпечатат.

{Още»}

 
ДИМИТРОВДЕН

Тодор Николов
Една жълта, закъсняла роза цъфтеше в края на пейката. Рейс в същия цвят чакаше в сянката на клена и бабите от пейката можеха да четат надписа: “Училищен автобус”. Беше тясна и дълга пейка - двайсет крачки, че и отгоре.

{Още»}

 
ЖЕНИТЕ ВИНАГИ СТИГАТ ДОКРАЙ

Тодор Николов
                              На приятеля Стан, който знае
                              накъде летят отпушените мисли
В края на юли от Холандия пристигна писателят Стан Рашков. Стари приятели бяхме, събра ни навремето желязната кремиковска пустош. Преди двайсет години Стан се изнесе в Ниската земя и потъна там задълго.

{Още»}

 
РСВ

Иван Митев
„Между осем и десет почти няма влакове - помисли сервитьорът. - Тогава пътниците се задържат при нас и човек може да ги разгледа и запомни…”
Високият едър мъж мина с разлюляна походка между масите. Стигна закачалката, съблече дългото бежово палто и тогава се огледа.

{Още»}

 
СЪРЦЕ

Махмуд Шукейр
превод: Мая Ценова

В първите дни, които предшестваха мига на светкавицата, тя идваше към сградата на срещата, оставила сърцето си вкъщи - като маймунките от старите приказки.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Цветан Розов
Хората се раждат без резервни части. Може би затова впоследствие мнозина стават чужди “механизми”.
Прогнозите за бъдещето у нас приличат повече на диагнози.

{Още»}