Проза

ИЗ „ВАСИЛ ПЕТЛЕШКОВ”

Георги Крънзов
… Епилогът на кървавата драма в Брацигово започва и завършва два дни след прекратяване на огъня и предаване на оръжието.
На 6 май 1876 година брациговските въстаници бяха принудени да струпат оръжието си на местността „Гробето”.

{Още»}

 
МАЛКО ЗАПОЗНАНСТВО

Алексей Сегренски
Из „Записки на инструктора”
Казвам се Евлоги и след месец-два навършвам четиридесет години. Някога, когато ходех с торбичка през рамо на училище, моят учител беше на четиридесет години.

{Още»}

 
ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ КНЯЗ ФЕРДИНАНД

Добри Ганчев
Из “Спомени за княжеското време”
…Няколко дена след пристигането на княз Фердинанд ми беше съобщено от канцеларията на двореца, че съм препоръчан за учител по български език и че трябва еди-кога да се представя на Негово Царско Височество…

{Още»}

 
УБИТАТА ПТИЧКА

Владимир Русалиев
Нашата дружба започна от най-ранните ни детски години. Живеехме на една и съща улица, и то само през две-три къщи. Отначало играехме заедно с другите деца на улицата, след това, пак със същите деца, отивахме да се къпем в Янтра, а по-късно, когато поотраснахме, тръгнахме да пасем воловете.

{Още»}

 
МОИТЕ СПОМЕНИ

Асен Разцветников
Аз съм роден на 2 ноември 1897 г. в с. Драганово, Горнооряховско. Баща ми беше учител, но имахме земеделско стопанство, та аз още от малък започнах да помагам в полската работа и да паса лете воловете.

{Още»}

 
ДА ПИПНЕШ УСПЕХА

Банко П. Банков
Два дни преди домакинска футболна среща и седмица след нея на паркинга до служебния вход на стадиона се събират заклети привърженици на отбора, дърлят се за състава, обсъждат резултата и псуват съдийството, предлагат спешни смени на ръководството и спонсора, сякаш някой ги пита за мнението им.

{Още»}

 
СЪН КРАЙ ОХРИД

Георги Илиев
Той не беше змей, нито приказен царски син, но кога пристигна и застана пред езерото, на челото му грееше звезда…
Разрушените стени на старинни дворци в Оровник си зашепнаха за първи път след многовековен покой.

{Още»}

 
ВОДОПРОВОДЧИК

Георги Михалков
Телефонът ми звънна. Не беше изписано име. Значи непознат номер. Казах „да” и изчаках да чуя кой ще се обади. Останах озадачен, по-скоро изумен и объркан. Непознат женски глас ме молеше веднага да отида у дома й и да й помогна.

{Още»}

 
СЪКВАРТИРАНТКАТА

Диана Атанасова
Анелия излизаше от института, когато телефонът й звънна.
- Добър ден! Анелия Борисова? - прозвуча плътен мъжки глас.
- Същата е.

{Още»}

 
ЕДИН НРАВСТВЕН МАКСИМАЛИСТ И НЕГОВИТЕ БРАТЯ

Георги Георгиев
Застана ли в центъра на Шипка, една-единствена къща ме връща към атмосферата на Възраждането чрез своята архитектурна красота. Това е Чирпанлиевата къща, сега етнографски музей.

{Още»}

 
ИЗ „ФРАГМЕНТИ”

Ирена Панкева
*
Пролетта дойде преди няколко дни. Това се разбра по любовните битки на гугутките (женските не се дават лесно), които цяла зима и гък не казаха.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Виктор Хинов
Из сборника „Разкази от оня свят” (2014)
МЕКСИКАНЕЦА
Мотаехме ме се по международния терминал на летищте O’Hare в Чикаго и чакахме да кацне самолетът, с който тъщата пристигаше от България, за да я посрещнем. Много пъти вече бяхме идвали в Чикаго да посрещаме българи, но все още изпитвахме страх и несигурност. Вратите на този град са [...]

{Още»}

 
ЕДНА МАЛКА БГ. ИЗНЕНАДА

Михаил Кръстанов
Да гледаш българска телевизия от другата страна на планетата е  невъзможно. Никакви сателитни антени, или всякакви други летящи чинии, биха дали някакъв образ и подобие на това понятие.

{Още»}

 
ПРИ МОНАХИНИТЕ

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
Сякаш огнена тръпка премина през сърцата на монахините от самоковския девически манастир, когато Дякон Игнатий запя “Химна на херувимите” на вечерната служба в църквата.

{Още»}

 
ИЗ „ПРЕДИ ДА ЗАМЛЪКНА”

Илко Минев

Истанбул
Влакът започна да забавя ход и ние слязохме  на централната гара на Истанбул.
Първите ни дни преминаха само в туристически обиколки. Омер Айдин, нашият домакин, беше собственик на малък пансион, разположен до „Капалъ Чарши” и други исторически забележителности.

{Още»}

 
ИЗПОД ВОАЛЕТКАТА

Георги Стоянов
Камбаната биеше така, сякаш с тежка невидима брадва цепеше настръхналата тишина над селото. Бе издъхнал Лозан Балинов. Хората излизаха на улицата да разберат чия душа е потеглила към отвъдното.

{Още»}

 
ПИСМО ОТ ПРОФЕСОР АСЕН ЗЛАТАРОВ ДО ДИМИТЪР ДОБРЕВ

Писмо от професор Асен Златаров
до Димитър Добрев в село Щръклево
за изпращане на статия и с оценка
на делото на Добрев

{Още»}

 
ИЗ „УБИЙСТВА В ЗЛАТНАТА ПОДКОВА”

Из непубликувания роман “Убийства в Златната подкова”
Павлина Павлова
* * *
Тракийската гробница в близост до Бялата чешма ме привличаше непреодолимо. Реших, че повече не мога да чакам кога ще се пръждосат лейтенант Стоянов и другите полицаи. Та дните ми в Златната подкова се топяха и скоро щях да поема към София.

{Още»}

 
ФАКУЛТАТИВНО

Валентин Пламенов
- Законът - бърка с огромния си показалец в още по-огромния си нос Малинков - трябва да се познава перфектно, за да се заобикаля елегантно! Демокрацията ражда точно толкова будали, колкото раждаше и социализмът! Единствената свястна мошия на разумните пичове е да открият будалата и да го издоят!

{Още»}

 
КУЧЕ НА ВИСОКИЯ БАЛКОН

Павлина Павлова
Балконът беше съвсем обикновен, метър на метър и половина, като всички съседни балкони. Пуфи, така се казваше кучето, имаше там малка грозна къщичка: един стар сандък, скован от груби нерендосани летви, в който му бяха постлали протрито чердже.

{Още»}

 
С УСМИВКА НА УСТА

Драгни Драгнев
С УСМИВКА НА УСТА
Приватизация, рекет, инфлация - тези работи не ме интересуват въобще. Политическите зевзеци хич даже не ме засягат. Кой прав, кой крив - да си дерат гърлата, да си чешат езиците, да си вадят компромати.

{Още»}

 
ИЗ „ЦАРИЦА ЕЛЕОНОРА БЪЛГАРСКА”

Неда Антонова
ПРИНЦЕСА  ЕЛИСАВЕТА  фон РОЙС - КЬОСТРИЦ:
ТАЙНИЯТ  ЖИВОТ  НА  ЦАРИЦА  ЕЛЕОНОРА
Не знам дали съм ти казвала, скъпа Михен, че за деветте години царуване на сестра ми аз съм посещавала България три пъти, без да броим  пътуването ми за погребението й.

{Още»}

 
КОГА РАДОСТ, КОГА МЪКА…

Драгни Драгнев
Намерих писмо. Отворено, прочетено, захвърлено. По главната улица в Добрич го намерих. Без плик, без адрес. Надникнах и първите редове се изправиха в сърцето ми. Женски, почти детски почерк.

{Още»}

 
РАЗПЛАТА

Филип Марински
От пет часа вилнееше ужасяваща буря.
Зъл ураганен вятър грабваше в исполинска шепа тонове сняг и го запокитваше в цедката на еловия клонак, за да го изкара от другата страна на просеката на вълма леден паспал.
Под напора на урагана покривът на хижата скърцаше страдалчески, готов всеки миг да се откъсне и завърти в снежния хаос.

{Още»}

 
ЗЕЛЕНА ТРЕВА В КРАЯ НА ТУНЕЛА

Банко П. Банков
Ставаше преди всички, спареният въздух в копторчето, тютюнева горчилка и пръдни го удряха в гърдите. Атанас отдръпваше басмяното перде, което отделяше неговото ъгълче с Виолета, прекрачваше над дюшеците на малките, за да превари опашката за клозет в разкаляното дворче.

{Още»}

 
РЪКАТА

Станко Михайлов
Качих се в трамвая на Халите, а той - нашушкан до покрива. Слънцето пече и препържа, та ни седнал да седиш, ни прав да стърчиш. Отгоре на туй, на студентската спирка се юрна към трамвая още толкова народ, колкото имаше вътре.

{Още»}

 
РАЗПАДА СЕ МЪЛЧАНИЕТО…

Румен Попстоянов
***
Разпада се мълчанието
на хилядите свои викове,
тъй дълго в него приютявяни,

{Още»}

 
ГРЕГЕРИИ

Рамон Гомес де ла Серна
превод: Борис Борисов

“Мислителят” на Роден - шахматист, на когото са откраднали дъската.

Книгата е спасителен пояс, хвърлен в морето на самотата.

{Още»}

 
ЗМИЙСКИ ВЪЗЕЛ

Иван Желязков
ЗМИЙСКИ ВЪЗЕЛ
Преди двеста години - кой знае защо и как - дядо утрепал един турчин. Уплашил се да не го открият и хванал баира. След време и други като него избягали от къщи и станало цяло село.
Там горе нямало ниви. Не си ли направиш нива, казвали хората, ще ядеш дренки.

{Още»}

 
БЯЛА ПТИЦА

Лъчезар Селяшки
БЯЛА ПТИЦА
             На сестра ми Руска
Светкавица -
Божи йероглиф -
над къща,
до корен изгоряла.

{Още»}

 
КАСКЕТИ

Марин Ботунски
Каската ли е кръстена на каскета, или каскета на каската? Сигурно каската е кръстена на каскета, защото хората по рождение не са войници. Дребна разлика - едно „е” е преминало в „а”. А и предназначението им е горе-долу едно и също - да пазят главата на човека.
Горе-долу…

{Още»}

 
БЕЗ АНГЕЛ

Начо Христосков
Той се казваше Ангел. Дали живееше в приклекналото като дете между двата баира село, в малкия прашен градец край магистралата или пък в крайния квартал на големия, форматиран от панелните блокове, град, не бе най-същественото.

{Още»}

 
ГРЕГЕРИИ

Борис Борисов
                     А ла Рамон Гомес де ла Серна

Пещера - устата на учудената природа.

Звездопад - вселената се весели.

{Още»}

 
ПИТО – ПЛАТЕНО

Валентин Пламенов
Погледнато от птичи поглед, човек трябва да си плаща, за да се роди българин.
Погледнато от птичи поглед, България е земята с най-добрия климат, най-красивите жени и най-фантастичната история.

{Още»}

 
АПЕРИТИВКА

Славимир Генчев
Тая вечер босът изглеждаше напрегнат и потиснат. По-будните момчета вдянаха, че шефовете са му набивали канчето, но въпреки това по навик се ръгаха с лакти и се кикотеха глупаво.
Все пак се стараеха да говорят тихо.

{Още»}

 
УДОВОЛСТВИЕТО ДА ТЕ ИЗПРЕВАРЯТ

Красимир Бачков
Съвсем случайно Павел извади щур късмет. В двора на една вила, в покрайнините на столицата откри старо „Мазерати”. Бе ходил на едно от произволните си пътешествия по Витоша, но този път на връщане се изгуби.

{Още»}

 
МИРОТВОРЦИ

Павлина Павлова
Бомбардировките над Белград от Натовски бомбардировачи бяха причина семейството на Золтан да потърси убежище другаде. Взеха само най-необходимото и ето ги, пътуват с пътническия влак от Белград за Атина.

{Още»}

 
ТРЯВНА, ЗАКОПАНОТО ИМАНЕ

Анита Коларова
Сякаш пъпът ни е хвърлен в Трявна. Открихме я като имане*, закопано  в темела на къща-столетница. Един вихър ни завя от Русе и довя в селата около нея - Тодореци, Кумани, Войниците, Кметовци, Торбалъжите, Царева ливада, Скорците, Дупините, Боженци, населени едно време с кумани, а по-късно и с избягали от турците боляри.

{Още»}

 
ЩАСТЛИВИ ПОСВОЕМУ

Диана Атанасова
Светла приветливо поздрави и обгърна присъстващите с изпитателния си поглед. На семейната консултация бяха дошли десетина жени и двама мъже, навели омърлушено глави. А повечето от жените я гледаха. С погледите изразяваха оная широка гама от чувства на женската душа, в която тя долови и надежда. Може би чакат от нея разрешение на проблемите.

{Още»}

 
ПРОЩАВАНЕ

Златимир Коларов
В стаята бе топло. Въпреки това му беше хладно. От болестта ще е, помисли си той. Жена му, синовете, дъщерите и внуците - десетина души стояха прави около леглото. Опитваха се да изглеждат весели, но очите им бяха тъжни. Няма да им казва, че му е хладно, за да не ги тревожи, продължи да [...]

{Още»}

 
ПРЕДЧУВСТВИЕ ЗА СЕПТЕМВРИ

Мюмюн Тахир
Говорел за необикновените неща с обикновени думи, гласът му бил възглух, ала нищо особено, пък и когато исках да го опишат, хората се замисляха, споглеждаха се смутено и вдигаха рамене: „Ами нищо особено… Не повишава глас, поприведен един такъв, обикновен… Нали ви казваме - нищо особено…”

{Още»}

 
ЗИМА

Никола Ракитин
Обичам зимата - суровата, здравата и снежната зима. Каква неизразима прелест е, когато безшумно леки и бели пеперуди замрежат простора, танцуват, сипят се, затрупват пътища и къщи, поля и хълмове!

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Веселин Георгиев
превод: Литературен свят
*
Да се спори с глупак е толкова безсмислено, колкото да се спори и с умен - и двамата се смятат за по-умни от теб.

{Още»}

 
СТОКХОЛМСКИ СИНДРОМ

Ружа Велчева
Този глас ще ми липсва! Колкото и невероятно да звучи!
Женски глас без лице. Име, което и на сън ме стряскаше месеци наред. Глас - закана. Глас - присъда.

{Още»}

 
РОЗИ

Диана Атанасова
Камбанката на звънеца отчетливо отмери трите такта. Лора свали престилката си, оправи разпилените кичури на буйната си черна коса пред огледалото и отключи. На вратата, с широка усмивка и красиво аранжиран букет от рози в цвят екрю, стоеше мъжът й.

{Още»}

 
КРАЯТ НА НАДЕЖДИТЕ

Димитър Златев
Вече втора нощ Запрян Горов не можеше да заспи. Беше в някакво полусънно състояние - тревожни мисли не му даваха да заспи, а изпаднеше ли в кратък унес, остра болка го стряскаше.

{Още»}

 
ПРИТЕСНЕНИЯТА НА СТОЛА

Златимир Коларов
Аз съм един обикновен стол. Най-обикновен стол от едно крайморско лятно кино. Някога бях зелен, сега съм сив.
Сигурно си мислите, че ще започна да ви се оплаквам - “краката ми са ръждясали, седалката ми е счупена, а облегалката ми е изкривена…, вече съм стопроцентов стол-инвалид за пенсия!

{Още»}

 
КРАТУНА ЛИ Е, КАПА ЛИ Е…

Люба Александрова
Сакам да ти разкажем, да чуеш, ама да ме не записваш на листо, или на това, дека внуко, компютъро де, ич си го и не мисли, оти че се прелажеш да го покажеш некому, па да пойде из селото… пойде ли, спиранье нема… като силна вода е, ем силна, ем матна… че ме понесат… [...]

{Още»}

 
ЗАВИСИ

Петър Стойков
                         На Георги Дюлгеров
Зависи от гледната точка, ми бе казал някой. Зависи от ценностната система. Това го знам от друг. Зависи какво те интересува. Това пък го каза трети - електромеханикът на моторен кораб „Миджур”, когато част от екипажа отидохме от пристанището Чивитавекия да разгледаме Рим и Ватикана.

{Още»}

 
ТРИ РАЗКАЗА

Георги Сталев
МЕГЛЕН
Не беше като другите деца. Докато останалите тичаха след топката, лудуваха, ходеха за риба, Меглен повече стоеше на брега и съзерцаваше морето.

{Още»}

 
ГОЛЯМАТА БУКУРЕЩКА КРАМОЛА

Пелин Пелинов
Разказ от сборника “Щрихи към портретите”
През 1874 г. двамата най-видни дейци на българското революционно движение във Влашко - Любен Каравелов и Христо Ботев се скараха. И не само се скараха, а се разделиха и намразиха.

{Още»}

 
СБОГУВАНЕ

Мими Михайлова
Сред оголения пейзаж фигурите в траурните дрехи обикалят из двора като врани по угар. Чува се припяване отвътре и жените влизат:
- Майчице-е-е-е, мила майко! На кого ме оставяш, майко! Кой ще ме посреща тук, как ще се прибирам в тази празна къща!

{Още»}

 
РУСКИ НАРОДНИ ПОГОВОРКИ

превод: Борис Борисов

Азбука: не се пъхай, Буки, пред Аз.

Ако не бяха зъбите, душата ни ще излезе.

{Още»}

 
ПРИЯТЕН ФЕЙЛЕТОН

Димитър Чавдаров-Челкаш
(Неизказано откровение на един ръководител)
Видите ли, другари, аз съм така устроен от природата, че никак не обичам неприятните неща и неприятните хора. Това първо. И второ, характерът ми е такъв, че ме кара да обичам приятните неща и приятните хора. Това трябва винаги да се има предвид.

{Още»}

 
ИМАНЯРИ

Никола Зидаров
Природата се събуждаше. Пролетта бързо настъпваше. Мартенското слънце бе стопило снега и топлеше земята, а парата на валма се мотаеше над съхнещата кал.
Седнал на прага на пътните си врата, Ковачът Петко - познат като голям шегаджия - се припичаше на слънце.

{Още»}

 
ЗЛАТОТО

Георги Михалков
Една мисъл не даваше покой на Панайот. Ден и нощ той се питаше откъде братовчед му Спиридон има толкова много пари. Спиридон беше само две години по-голям от него и като деца играеха заедно.

{Още»}

 
МАЛКА РАЗЛИКА

Александър Лагуновски
превод: Литературен свят
МАЛКА РАЗЛИКА
Източна притча
Eдин източен владетел сънувал страшен сън, че са му изпадали всички зъби. Развълнуван, той повикал тълкувателя на сънища. Онзи изслушал тегобата му и казал:
- Повелителю, трябва да ти съобщя тъжна вест.

{Още»}

 
ФИКРЕТ-ФИЛИП

Димитър Златев
На вратата на Катедрата се почука и плахо се отвори. В рамката застана млад мъж, около четирийсетте. Нещо познато имаше в чертите му, но споменът още не можеше да го изясни.
- Извинете, господин Изворски, идвам при вас по частен въпрос. Нали вие сте ръководител катедра?

{Още»}

 
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ ПО ПОВОД СТАТИЯТА „КНИЖЛЕТО” ЗА МАРИН БОДАКОВ

между Анита Коларова и Кина Къдрева, Анита Коларова и Димитър Златев
ПИСМО НА АНИТА КОЛАРОВА ДО КИНА КЪДРЕВА
от 26.01.2014
Мила Кина, успя ли да прочетеш репликата ми „Книжлето”, отпечатана в януарския брой на електронното списание „Литературен свят”?
Бих искала да чуя мнението ти.

{Още»}

 
ЧОВЕКЪТ

Иван Вълов
ЧОВЕКЪТ
                На Виктор Шаренков
Човекът се ражда в болката на майчиния вик. Защо? Дали болката да го съпътства, или чрез болката да създава живот?
Веднъж преди доста години видях в театъра един богат човек.

{Още»}

 
КАК ДА ОБИЧАМЕ

Банко П. Банков
Чичо, на когото съм кръстен, беше слаб, поради това изглеждаше висок, с мургаво оголяло чело, тънки, интелигентни устни и отривист, понякога хаплив говор.

{Още»}

 
РИМСКИ ПЪТ

Светослав Нахум
Паскуале Зафино, тридесет и девет годишен електротехник със солиден стаж, роден под слънцето на Южна Италия, тази нощ бе събуден и повикан по спешност за отстраняване на авария. Обади му се лично кметът на Реджо Ди Калабрия.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Мийа Паани
превод от руски: Стефка Тотева
*
Шумът утихва и се събира в раковината. Думата е бисерът.
*
Тишината се крие по ъглите. Можеш ли да дишаш, без да издаваш звук?

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Еро Сувилехто
превод: Нино Николов, Ристо Куйвисто
***
Децата са пореден опит с грешки
за помъдряванията човешки.

{Още»}

 
ИЗ “ЗАВРЪЩАНЕ ПРИ НАЧАЛОТО”

Климент Цачев
…Съседи на дядо Блажо бяха братята Гинчеви. Георги бе гимназист - в пети клас. Понякога работехме общо. Богатите хора в Обнова рядко вземаха ратаи за полска работа, а си помагаха по време на усилните дни.

{Още»}

 
РУСКИ РИМУВАНИ ПОСЛОВИЦИ

превод: Борис Борисов

За каквото млад се хвали, стар за същото се жали.

Имаш ли гърбина, ето ти за бой причина.

{Още»}

 
ЧЕТИРИ РАЗКАЗА

Валентин Златанов
ПРОСЯКЪТ
Изнурената физиономия на слепеца с двете молитвено протегнати към небитието длани, друго за него не бяха, освен незначителна пречка към подаятелните хартийки в закачената с връвчица около врата картонена кутия.

{Още»}

 
ПРОЗАИЧЕН АВТОШАРЖ

Константин Георгиев - Гевгелин
Сигурно е, че съм роден в град Гевгели край река Вардар през 1914 година. Знае се също, че това е било през летните, горещи месеци. Не се знае час, ден.

{Още»}

 
НАШЕТО МЯСТО

Богдан Митов
- Довечера няма да се връщам! - казах аз.
- Защо?
Жена ми се обърна към мен с молива в ръка - оправяше си веждите пред огледалото. От няколко месеца се занимаваше с това, когато й останеше време.

{Още»}

 
МИРА

Мария Антонова
Тази есен Мира навърши тридесет години. Родителите й отвреме-навреме и напомняха, че е време да си създаде семейство. И ако чака още някоя и друга година, може и да се размине с раждането на дете.

{Още»}

 
МОНО ЛИЗО

Славимир Генчев
Моньо Лисков - Лисицата, важен свидетел по делото срещу престъпния бос Мето Прошков - Санмерсито, вече втора година не се явяваше да свидетелства. Вместо това пращаше на уважаемия съд медицински заключения, доказващи десетки тежки болежки, които го принуждавали да се лекува в далечни страни.

{Още»}

 
НЕПОЗНАТИЯТ

Ина Крейн
- Къде ми е бялата риза? - крещеше мъжът и със замах отваряше и затваряше вратите на гардероба.
Жена му и детето страхливо го гледаха сгушени една в друга. Ризата бе на простора, все още неизсъхнала.

{Още»}

 
ИЛИЯ ГЕНЕВ

Величко Нешков
Из романа “Повест”
През първия ден на тридневния есенен панаир в града вечерта аз, Димо и Сашо тъкмо се канехме да се разходим край сергиите и въртележките на пазара, у дома забързано дойде баба Атанаска и още от портата радостно се провикна към мама, която беше при чешмата:

{Още»}

 
ЧАК ПЪК ГЕНИЙ!

Пелин Пелинов
Из цикъла “Щрихи към портретите”
Като пристигна в Букурещ за Общото събрание на представителите на тайните революционни комитети, създадени от него при втората му обиколка в Българско, Васил Левски прегледа списъците на участниците от Влашко.

{Още»}

 
ТИНКО

Димитрина Бояджиева
На Тинко дядо му Тиню на младини бил набит и як като бик. По тогавашните обичаи, като се зажени някой от селото, за да спечели булката, трябвало да се бори и ако се случело младоженецът да е слаб и хилав, викали вместо него Тинковия дядо.

{Още»}

 
ИЗ “ДРЕВНИЯТ ПЪТ”

Марий Ягодов

… Тихо ромолела реката, от време на време из един гъстак се обаждала оная птица, дето като записука, душата на човек се къса;

{Още»}

 
КАК СЕ ЛОВЯТ ПАЯЦИ?

Панчо Недев
сатирична миниатюра
И аз съм от т.н. „селски писатели”, чиято биологична памет е претоварена с уникални спомени, каквито градският човек няма… Знаете ли, например, как селските деца до ден днешен ловят тлъсти, земни паяци и какви шоу-занимания си правят с тях?

{Още»}

 
ПИСМО

Мими Михайлова
Вечерта, като се напих, и прописах. Седнах и му написах писмо. На моя, дето го гледам и очите ми не искат да го виждат.

{Още»}

 
ПО ПЪЛНОЛУНИЕ

Мими Михайлова
Тази бяла луна, дето гнезди в тополата, я познавам не от един живот: имаше я в безсънните ми вечери, огряваше детските ми страхове, беше изпуснатата монета на пътя от Стопанина… Беше обицата на красивата циганка, която познаваше линията на живота; беше калайдисаното дъно на тавата, окачена до лястовичето гнездо; беше валмото дим над лулата [...]

{Още»}

 
ПИСМОТО

Владимир Луков
Писмено признавам пред себе си, че от юношеството си насам и особено след срещата ми с Миража в кръчмата, и най-вече след прочитането на „забравената” от него китайска тетрадка, всичко се обърка в живота ми.

{Още»}

 
КУВИТЕ

Начо Христосков
Като дете родителите му бяха пропуснали да го водят на логопед. Оттогава езикът му така и не можа да се научи да опира и вибрира, където трябва и затова звукът „р” просто изпадаше от всички думи в говора му.

{Още»}

 
ХЛЯБ С ДЪХ НА ЯБЪЛКИ

Живко Сотиров                                  
                                  На Марин Ботунски
Аз
СПИРКАТА, КОЯТО НЯКОИ ДАЖЕ И НЕ ЗАБЕЛЯЗВАТ
Къщите приличат на хората, които живеят в тях.
От тук, от прозореца на вагона, къщата,  в която живеят дядо и баба досущ прилича на тях. Сякаш дядо и баба са сложили длани над очите си и гледат - не идва ли някой.

{Още»}

 
ЧЕСТНАТА ДУМА И ЛЪЖАТА

Драгни Драгнев
Драгни Драгнев на 75!
Веднъж Честната дума реши да отиде на гости на Лъжата. Отдавна искаше да си поприказват за това, за онова. Само че не знаеше къде е домът й.
„Ще питам всеки, когото срещна - помисли си Честната дума. - Все някой ще ме упъти.”
И тя тръгна да търси Лъжата.

{Още»}

 
ОТЧУЖДЕНИЕ

Димитър Златев
Утрото на първата събота от ранната есен обещаваше ведър слънчев ден, но вече без жегите на август. Събудих се с приятно чувство за свобода. Жената отиде в съседния окръжен град да погледа внучето за 10-20 дни.

{Още»}

 
ЦЕЛ

Айше Рубева
- Я, виж, к`во е това? Ама туй е „Щастливият принц”! - с треперещи пръсти скитникът изрови от боклука книга с гланцирана подвързия.

{Още»}

 
МОНЕТАТА С ДВЕТЕ ЛИЦА

Стефан Бонев
                                          „Една мърлява и никому ненужна двулевка,
                                           с цвят на узряла синкава боровинка.”
                                                                 Любомир Николов - Любара
Къде ли не беше попадала през краткия си живот досега! И в кафе-машина, и в апарат за закуски, в хищната паст на бясна ротативка, в уличен телефон, в калъф от цигулката, в шепа на просяк, в продънен джоб [...]

{Още»}

 
ДРОБ

Марин Ботунски
Велико нещо са някогашните селски характеристики. Четеш ги и уж всичките си приличат, уж едни и същи са опорните им точки, уж на едни и същи въпроси отговарят, а задълбочиш ли се, ще разбереш много нещо и за характера на селото, и за поминъка му, и за образователното ниво - на селото и на [...]

{Още»}

 
ОТ КОЛЕДА ДО СУРВА

Иван Митев
Сутринта на Коледа догановките, които излязоха от къщите с притиснати до хълбоците панери, се спряха изпосталели пред вратниците. По снега край тесните пътеки в дворовете чернееха стотици гарвани - гарван до гарван - матовочерни, неподвижни; стояха и гледаха с вдигнати глави и само стъкленият блясък в очите им подсказваше, че са живи.

{Още»}

 
СВЯТА ВЯРА И ПРЕГОЛЯМА ЛЮБОВ

Иван Митев
                            Годините около средата на ХХ век са едни от най-тягостните   
                                    не само в историята на Доганово.  
                                                          М. Кирчев, „Бисер в полите на Родопите”
- Говори! - трясна по масата Герчев. - Искам от теб да чуя.

{Още»}

 
ГРЯХ

Айше Рубева
- Добър вечер, г-н директор, оттук, моля! - покланяйки се, управителят на луксозния ресторант покани г-н Петров и съпругата му и ги съпроводи до масата им. Чинно до тях застана сервитьор, очаквайки поръчката.

{Още»}

 
СТРАННИ SMS-И

Надежда Станилова
Няколко вечери след Коледа пътувахме към къщи, изтощени като оглозган свински бут от дългите семейни празненства. Силите ни се бяха стопили от безкрайни пищни трапези и до такава степен бяхме проникнали в мислите си, че се разбирахме телепатично, без много думи. Изведнъж телефонът ми звучно извести нов SMS.

{Още»}

 
ЦВЕТАНА

Стефан Руневски
Доволен от господаря на дъщеря си, най-после, след дълги увещания, Бай Нено се съгласи да замине и тя с него в София, където го местеха за чиновник.

{Още»}

 
БЕНЮ

Стефан Руневски
- Хм?!… Беню… Какво представлява той?
- Едно человекообразно същество, както хиляди още бенювци.
Ще предам същинските му черти до най-малките им подробности, без да преправям действителността, ако само бих можел да сторя това.

{Още»}

 
ТРИ УБИЙСТВА

(Истински разказ)
Стефан Руневски
С-кият панаир за добитък се разваляше и широкият площад почваше да се изпразднува. Купувачите бяха значително намалели, - но и от добитъка оставаше най-лошавият: пустали коне, престарели крави, сакати волове и биволи, годни само за клане.

{Още»}

 
КОЛЕДЕН СПОМЕН

Ангел Колев
Някъде през 60-те… Печката бумти и игриви зайчета бягат по тавана… Легнали сме с брат ми, но сънят не идва. Чакаме коледарите. Баба каза, че пеят песни във всеки дом с момче. А ние сме двама. Ще пеят и за нас!

{Още»}

 
КРАВАТА

Панчо Недев
От подялбата на кооперативното имущество, самотното семейство на буля Пена и дядо Петко, на чоп, извадиха най-големия късмет: една стара, грохнала, дръглива, но дойна крава!

{Още»}

 
МОРЕТО С ИМЕ ЧЕРНО

Тихомир Йорданов
 Черният цвят е гробищен, цвят на мрака, на тъмнината, на гибелта. Не е случаен изразът „Причерня ми” - стана ми лошо.Но аз живея край морето, наречено Черно, и ще ви кажа, че никак не ми е зле.

{Още»}

 
РОМЕО И ЖУЛИЕТА ОТ ВРЪБНИЦА

Станко Нацев
Никой не знаеше истинските им имена. Всички им викаха Ромео и Жулиета. Живееха в квартал Връбница, на една и съща улица, в две съседни къщи.

{Още»}

 
В НАВЕЧЕРИЕТО НА ПРАЗНИЦИТЕ

Пенка Иванова
/Ефросина/
Над хълма, в навечерието на празниците лек повей разнася приятна музика. Хм - Глинка… Страхотно! Кой ли се наслаждава на негови романси, на неговата естествена мелодика по това време?!

{Още»}

 
ВЪЗЕЛЪТ В ПЛЕВЕН

Пелин Пелинов
Откъс от незавършения роман „ПРЕЗ ОГЪНЯ” - посветен на Руско-турската война от 1877 - 1879 г.
1. До първата атака на Плевен от отряда на генерал Шилдер - Шулднер, станала на 20 юли 1877 г., градът беше само едно географско понятие.

{Още»}

 
ЛЮЛЧИЦА

Филип Марински
                          На Елена Т. - с благодарност
Беше още рано и последните рехави мъгливи повесма се измъкваха от еловата четуна като вълна през чепкало.
Седнал на прясно отсечен елов пън, Петрю чакаше. Чакаше и размяташе какво ще бъде нататък?! Каквото е решил, ще го стори.

{Още»}

 
ПИСМО OT БОРИСЛАВ ВЛАДИКОВ ДО ФИЛИП МАРИНСКИ

Драги Филипе,
Натъжи ме с твоето писмо и още повече с твоето стихотворение, приятелю. И не знам с какво мога да те утеша. Игрите са ми известни и аз съм се отрекъл да участвам в тях. Каквото мога, гледам да го запиша на белия лист.

{Още»}

 
ШОКОЛАДИ ЗА ИРИНА

Златимир Коларов
Всяка събота, по едно и също време, рано сутринта, туристите, които отиваха към езерата над Симеоново срещаха една възрастна жена, облечена в черно, следвана от няколко бездомни кучета.

{Още»}

 
САНТА ЛУЧИЯ

Златимир Коларов
„Сол, со-о-л, до, до-о, си, си-и, ла, ла-а, сол, сол, фа, фа-а, ми, ла-а, сол, со-о-л, фа, фа-а, фа, ми, ре, ла-а-а, со-о-л…”
И пак:

{Още»}

 
ГОРЧИВ ХЛЯБ

Георги Стойков
Дин, дин, дин! - звъни училищната камбана и кани децата да стават от сън, вдига сивите гълъби от покривите.
- Батко, ставай! - вика Бончо. - Ставай, че закъсняваме!
Бончо изскочи навън. От лятната кухня мирише на препечен слънчоглед. “Мекици ще закусваме” - каза си той, дръпна кърпата от телта и се спусна към чешмата под [...]

{Още»}

 
ВЕНЕЦ

Алексей Ремизов
превод: Сава Чукалов
На Бъдни вечер вървял Христос и с Него апостол Петър - като беден странник вървял Христос с верния апостол по земята.
Студената вечерна светлина ставала по-гъста.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНИЯТ ЧОВЕК

Младен Минев
Слънцето вече залязваше и във въздуха се носеше мирис на дъжд. В далечината на север проблясваха светкавици, вещаеха буря.

{Още»}

 
ЕЛИЗАБЕТА

Костадин Каравасилев
Въртеше се в кръг около оста си, като планета. Бялата й рокличка,  пристегната със светлосиньо коланче, завършващо с панделка на гърба й, се рееше в пространството около нея. Смехът й се отразяваше в стените и те го засилваха още повече.

{Още»}

 
СИЛАТА НА СЛОВОТО

Георги Михалков
Казах на мама, че отивам да си търся късмета и тръгнах. Тя нищо не продума. Само кимна с глава. Знаеше, че рано или късно ще тръгна и ще я оставя сама. Знаеше, че така трябва да бъде.

{Още»}

 
ПИСМО ОТ ГЕОРГИ КАРАСЛАВОВ ДО ДИМИТЪР ДОБРЕВ

Писмо от Георги Караславов
до Димитър Добрев в село Щръклево
за публикуване на разказ
                                              гр. София, 18 декември 1935 г.

{Още»}

 
СЪДБАТА НА ОБЩЕСТВЕНИКА

Никола Зидаров
Селото се бе сгушило в една от гънките на хълмистата местност. Селяните работеха, трудеха се… и доволни бяха. Само черква си нямаха. А пък и не можеха да си направят, защото каймакаминът не разрешаваше.

{Още»}

 
УСМИХНАТИЯТ ФЕНЕР

Диана Атанасова
Беше по времето на цъфтежа на черешите, когато тя бе в една от най-тежките си депресии. Лапите на бездушието, проблемите и тревогите бяха я блъснали на дъното, откъдето кой знае можеше ли да се оттласне.

{Още»}

 
СЪНЯТ НА ПТИЦАТА ИЛИ ДЕНЯТ, В КОЙТО СТАНАХ ПТИЦА

Ивелина Панчева
- … Това бяха новините в 12 часа, останете с прогнозата за времето и спортната емисия…
Жената разбъркваше енергично яденето на печката. На масата зад гърба й момчето дъвчеше и предъвкваше половин сърмичка, докато гледаше вглъбено през прозореца.

{Още»}

 
СТАРИЯТ ОРЕХ

Даниел Богданов
Кафенето се намираше в края на една от тесните улички в старата част на града. Не бе голямо, имаше само шест маси, разположени гъсто една до друга в градината, в чиито край стоеше самотен орех.

{Още»}

 
ПРИКАЗКА ЗА СЪДБАТА

Мюмюн Тахир
Плачи, въздишай и кълни смутено -
не ще възпреш това, което ти е предрешено.
Саади
В една далечна страна живеел някога беден въглищар. Невярна болест отнесла жена му и той останал с малката си дъщеря Аслъ.

{Още»}

 
САМОТА

Иван Стефанов
Отпи…
И остави чашата…
Празна!
Обърна я…
Да си гледа на кафе…
И днес…

{Още»}

 
В ПОСЛЕДНИЯ ДЕН

Диана Атанасова
Момичето учтиво запита кой е последен и зачака. Бе чакало на много и най-различни опашки: за зеленчуци при социализма, за визи при капитализма и за какви ли не документи пред различни гишета.

{Още»}

 
ИЗ „ПОЛИЧБА”

Бойко Беленски
Глава ІХ от новия  исторически роман “Поличба” на писателя 
Оттук насетне въстаническите сили можеха да отбраняват постигнатото или да завоюват нови територии. Тръгнеха ли на пристъп, те имаха две възможности: или да се насочат към Адрианопол (тази крепост контролираше пътищата за Бяло море и Константинопол), или да сбъднат мечтата на Самуил - да обсадят [...]

{Още»}

 
ПРАХ ВЪВ ВЯТЪРА

Златимир Коларов
Петима лекари - двама българи, двама сърби и един грък седим на терасата на кафенето до пристанището на Урануполи и чакаме корабчето София да ни отведе до Атон. Приглушено, от вътрешността на заведението звучи гласът на Стийв Уолш от група Канзас: All we are is dust in the wind…

{Още»}

 
УРОК

Марин Ботунски
Бях на седем години, когато татко успя да купи една мършава крава. Докара я от криводолския пазар в петъчен ден, денят беше на залез, но и кравата беше на залез, тъжни сенки имаше в очите й, ребрата й се брояха, бяха покрити тези ребра само от тънка и окелавяла кожа.

{Още»}

 
В РОДНОТО СЕЛО НА ДЯДО

Георги Михалков
Една вечер, както вечеряхме татко, мама, дядо и аз, дядо каза на татко:
- Камене, не се знае колко още ще съм жив, но имам една последна молба към теб, заведи ме на село, искам да го видя за последен път, преди да си тръгна от този свят.

{Още»}

 
ПРЪСТЕНЪТ НА ЛОРЕЛАЙ

Станко Нацев
Нина Чонева има накъдрени руси коси - като оная Лорелай, дето седяла върху една скала в река Рейн и с песни мамела рибарите, докато се удавят. Тя пуши цигарите с лявата ръка, на която лъщи пръстен с монограм.

{Още»}

 
ЦАРИГРАДСКИ ДРУМ

Братислав Петрович-Браца
превод: Таня Попова
откъси
1.
В това пролетно утро в началото на двайсет и първи век след Христа, Ниш, древен сръбски град, започваше своя живот, както и в многото утрини на своята богата многовековна история. Автомобилите започваха да обикалят улиците, а пешеходците забързано вървяха, всеки към своята цел.

{Още»}

 
ИДЕАЛНИЯТ СПЪТНИК

Алан Маршал
превод: Татяна Любенова
ИДЕАЛНИЯТ СПЪТНИК
Стоях веднъж на перона в Брисбен, когато тъкмо пристигна влакът от Сидни. Пътниците бързаха да разтоварят багажите си и да се срещнат с приятели и близки. Никой, освен мен, не обърна внимание на мъжа със светлия куфар.

{Още»}

 
ИЗПОВЕД

Елеонора Велева
Живеех в далечните степи, където вятърът брулеше лицето ми в бързия вихър на коня, препускащ из необятното пространство, в което дишаше свободата. Времето минаваше неусетно и погледът ми се насочи отвъд планините.

{Още»}

 
ФИЛОСОФЕМИ

Ристо Василевски
***
Не е по-голяма оная благодат, от другата, с която чуждият живот се възприема като свой, във всичките му фази, с всичките му добродетели и недостатъци.

{Още»}

 
ДЕЦАТА НА ФРОНТОВАКА

/Съвременници/
Пенка Иванова
Аз, Магдалена
Била съм на три месеца, когато баща ми отива на фронта. Трудни години, но все пак бяхме щастливи, че се завърна.

{Още»}

 
„ОНЯ С МУСТАЦИТЕ”

Андрей В. Андреев
Замисляте ли се, когато разговаряте с баща си, кое обръщение да употребите? „Татко” или „Баща ми”? Признавам, че въпросът ми е абсурден. „Тати”, „тате” са едни от първите думичики, които всеки научава.

{Още»}

 
ЗА ЧЕСТТА НА ПАСПОРТА

Веселин Стоянов
С Липси ме запозна мой бивш колега. Жоро обичаше да се занимава с покупко-продажба на валута и стоки от всякакъв вид, които липсваха, или се намираха трудно в българските магазини.

{Още»}

 
НЕДОВЪРШЕНИЯТ ПОРТРЕТ НА ХУДОЖНИКА

Начо Христосков
В тясното, но силно осветено през широката капандура, пространство на таванското му ателие, въпросите им го заливаха като водопад. Още на втория месец след установяването на връзката им, всяка от тях го питаше направо: „Можеш ли да печелиш достатъчно пари? Можеш ли да издържаш семейство?

{Още»}

 
ИЗ „ИЗМАМА”

Мартин Ралчевски
                Да кажеш на някого „Обичам те” е все едно
                да му кажеш „Ти никога няма да умреш”
                                                         Габриел Марсел
Борис вървеше бавно по булевард „Патриарх Евтимий” и мислеше за предстоящото страшно събитие.

{Още»}

 
КАЗАБЛАНКА

Димитрина Бояджиева
                                 На Магдалена
Няма доживотна пламенна любов каквато й се искаше на Жана. Животът дори шестица да ти е поставил, каквото и да правиш, все тая. Любовта започва и свършва по волята на съдбата, па било то любов, било то креват. Надарена бе Жана с глас - не ангелски, а дяволски - плътен, тъмен като [...]

{Още»}

 
ПОЩАДЕНОТО – ІІІ

Петър Василев
Импресии
Няма да угаждам на суетните си мераци да попрелистя пожълтелите изрезки от вестника, в който ме превъзнасяха по онова време доста шумно като автор на първата стихосбирка и първия член на Съюза на българските писатели от целия окръг.

{Още»}

 
ПИСМО НА ЧЕРВЕНКО КРУМОВ ДО ВЪЛКО МАРАШЕВ

Писмо на Червенко Крумов до Вълко Марашев
4.4.1980
Москва
Здравей, Вълко!
Сърдечно ти благодаря за топлото братско писмо, което получих тези дни. В интерес на истината трябва да ти кажа, че подобни радости тук за мен не са толкова чести.

{Още»}

 
СТАНЧО И БЕЛИЦА

Георги Стоянов Пейчовски
Не запомни Станчо ни майчино си хубаво лице, ни нейните сладки, галени думи, ни бащини си топли целувки… Той рано остана клето сираче в оня многолюден град.

{Още»}

 
РУСКИ ПОСЛОВИЦИ - І

превод: Борис Борисов
Агнето е виновно за това, че вълкът е гладен.
Ако горчиш, ще те изплюят; ако си страхлив, ще те глътнат.

{Още»}

 
ПИСМО НА ДИМИТЪР ДОБРЕВ ДО ИВАН КОЛАРОВ

Писмо на Димитър Добрев до Иван Коларов
Скъпи приятелю,
Обични, любими приятелю,
Роден, откърмен в родния Дунавски край ти израсна, окрилен от духа на обикновените хора и затова в кратък период ти ни поднесе много произведения с различни тематика и жанрове, които правят книгите ти любимо четиво.

{Още»}

 
НОЩЕН ГОСТ

Димитър Гимиджийски
Мръкна и селяните наизлязоха от кръчмата. На една маса остана сам воденичарят дядо Ненко, паспалясал, прегърбен и с лула в устата. Той беше изкривил врат, гледаше неопределено и сякаш се чудеше за нещо.

{Още»}

 
МАГИЯ

Димитър Гимиджийски
Козарчето лежеше в тревата под габър. На близо дремеха козите на сянка. Но къде се бяха запилели овчарчетата?
Друг път те идваха преди него тук.

{Още»}

 
МУНАСИП (1)

Филип Марински
                В памет на сестра ми Мария
Тази мискинска думица Гюлдоню псува през целия си живот. Ама и тя му го връщаше: въвре ли се в ухото му, караше го да се втриса, като че ли е излязъл гол на Ветриво борище по Водици.

{Още»}

 
КАТО НА ВОЙНА

Иван Вакрилов
Точно по обяд автобусът от града за санаториума, натоварил пътниците от гарата, изпълзява до най-високата точка на превала, или Гърбината - както местните хора го наричат. Тук пътят се раздвоява - след широк завой надясно автобусът ще продължи за санаториума, а в ляво се отделя тесен макадамов път за Горица.

{Още»}

 
БИОГРАФИЯТА НА РАЛЧЕВ

Станко Нацев
В най-сънливото време на деня - между 3 и 4 часа след обед - в бижутерийния магазин на Събчо Събев влезе една грозновата жена и припряно започна да разглежда накитите. Спря се на златни обици с люлеещи се на синджирчета рубинени капки и пожела да ги изпробва.

{Още»}

 
ПРИКАЗКА ЗА РЕШЕТОТО

Благой Ранов
Един баща се оплакал в училище, че синът му носи в къщи все слаби оценки.
- А бе все учи! Всеки ден го карам с колата до училище, въобще е улеснен до небето, в къщи има си всичко. Остава му само да учи!

{Още»}

 
ТЕЛЕФОН НА ДОВЕРИЕТО

Златимир Коларов
Психологът Дарий Гълъбов живееше едновременно два живота. Единият - с напрегнати нерви и изострени сетива за една нощ, другия за два дни, прекарани в полусън, воден от стереотипа, който поддържаше минимума, необходим да съществува.

{Още»}

 
НАСЛУКА!

Никола Зидаров
На сянка под голямата черница у Петрови е разположена ловна компания. Машинките за пълнене на патрони бяха в движение: приготовляваха се да открият на другия ден ловния сезон. Само техните разговори и смехове нарушаваха общото мъртвило.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ - ІІ

Борис Борисов
*
При връщане назад
колелото на историята
прегазва тези,
които са го бутали напред.

{Още»}

 
ПЪРВИЯТ УЧЕБЕН ДЕН

Георги Михалков
Всяка година септември месец Калоян отскачаше до родното си село. Беше си избрал този месец, защото бавно и тихо лятото си отиваше като уморен скитник и идваше есента - босоного момиче, което засмяно слиза от планината.

{Още»}

 
ВСИЧКО НА ТОЯ СВЯТ

Драгни Драгнев
Ти си роден, по-право, възлезе на сушата, както с усмивка казва майка ми, появи се на тоя свят между шестте топли морета и великата река, която се влачи от северозапад на югоизток и се спуска в най-близкото до нас Черно море.

{Още»}

 
ИЗ ПИСМО НА ДИМИТЪР ДОБРЕВ ДО ГЕОРГИ ХРУСАНОВ

Из писмо на Димитър Добрев до Георги Хрусанов
Аз ще се боря до край. Радвам се за едно, че спечелих на своя страна най-добрите сили в младежката литература - това желаех, постигнах го.

{Още»}

 
ПИЕТА - МЕМОРИАЛ „ВОЕННА ГРОБНИЦА”- 1916 г.

Анита Коларова
Осем хиляди загинали, от които 1764 българи, в битката за Тутракан! Реки от кръв!
Жертвоприношение пред олтара на родината.

{Още»}

 
МОСТЪТ

Любомир Николов
Често си мисля за него. Пролетта пътувах с колата, и защо не спрях да го снимам, сам не разбрах. Навярно е от онези времена, когато Балкана е бил прекосяван само с коне и каруци, не вярвам да е от времето на автомобилите.

{Още»}

 
АЗ СЪМ ЦИГАНИН

Веселин Стоянов
Самоков е красив и през зимата и през лятото. Скиори и туристи се радват на хубавата природа и на чистия планински въздух, които привличат и кореняци софиянци да се заселят тук.

{Още»}

 
ХИБРИД

Васил Иванов
Светът й се срина. Нейният просто уреден, но и за това така стабилен живот, се превърна в търкаляща се лавина, която я запремята по стръмния си сипей и спокойното и съществуване отиде по дяволите.

{Още»}

 
СЪВРЕМЕННАТА ДЖОКОНДА

Карл Виолетов
Аз и той седяхме на верандата пред чаша кафе. Непосредствено под нас се зеленееше лозата. Нейните буйни филизи изглеждаха като развълнувано море от зеленина. Зад лозата, където свършваше дворът, започваше този на съседите.

{Още»}

 
КОЛЕДНА ПРИКАЗКА

Величка Настрадинова
В коледните приказки има звънчета, шейнички, Снежанаки, дядовци Коледи… Пък в тая, моята, какво? Само две мъжища - Хвойню, прочут родопски комита, по време на събитието близо петдесетгодишен и близо двуметров, и Ставри Язов, доста по-нисък, но и доста по-млад от него.

{Още»}

 
БОЮВИЦА

Тотю Нерезов
                                                                       В памет на Желязко Петров Търгов
В селото на инж. Тотев няма човек, който да не може да играе карти, шах, да не знае и математика. А какви разказвачи са! Само ги послушай и не можеш се откачи от тях. Ами ако опиташ от чешмата им Боювица!

{Още»}

 
ПРИКАЗКА ЗА МЕСЕЦА

Спас Кралевски
През деня грееше слънце, снегът омекна, а вечерта от юг духна топъл вятър. От стрехите закапаха капки, а на небето се появиха едри, светли звезди.
Запролетяваше се.

{Още»}

 
ЧИСТИ И ДЕВСТВЕНИ

Кина Къдрева
Той стискаше с треперещи кокоши пръсти смъкнатите си безформени протрити  панталони и усещаше как диарията препуска по червата му. Подгонен от напъна, едва бе успял да притича в разградения двор зад съборетината на това, дето се броеше за негова къща, и сега клечеше с облекчение всред треволяка.

{Още»}

 
ИЗ „ЛИТЕРАТУРНА АНКЕТА”

Димитър Атанасов
Милена Видралска

откъс
Естетиката и емоцията сега и в бъдеще
Мислите ли, че естетическият вкус на поколенията се е променил? Съобразявате ли се с тази промяна?

{Още»}

 
ПОДКУП В ЗЛАТО

Банко П. Банков
Нямаше да се учуди, ако свареше Напальонка да го дебне пред гаража. От седмица старата асирийка накуцваше като сянка след съдията Раданов, пресрещаше го пред задния вход на съда, в столовата на Окръжния съвет, в елегантното кафене отвъд пешеходния мост.

{Още»}

 
КОПРИВЩИЦЕ, ЦЕЛУВАМ СТЪПКИТЕ ТИ…

Анита Коларова
Пътен дневник
КЪМ ГЕРОИЧНОТО ГРАДЧЕ
Към Копривщица ще минем през Троян и Беклемето - да избегнем навалицата на Шипченския проход. Спираме на върха, купуваме си сладко от черни и червени боровинки. За чая през зимата.

{Още»}

 
ЮДА

Ангел Каралийчев
                                       „И като захвърли сребърниците, излезе, отиде, та се обеси”
Тих мрак покри белите каменни къщи на Иерусалим. На Голгота забитите в червеното небе три големи кръста бавно почерняха и се изгубиха.

{Още»}

 
ОРЕХЪТ

Пенка Иванова
Пристигна група - чужденци в малкото подбалканско селце, която изкупува орехови дървета - за дървен материал.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Максим Горки
превод: Литературен свят
Личният егоизъм e баща на подлостта.
Самолюбието е най-лошият вид зависимост.

{Още»}

 
ПРИТЧИ ЗА ДЕНОНОЩИЕТО

Мюмюн Тахир
ТЛЕННОСТTA НА ЗЕМНОТО БИТИЕ
В преследване на мимолетните си миражи хората често забравят, че животът може да бъде прекъснат всеки миг, че е кратък и отминава като сън, колкото и дълго да живееш.

{Още»}

 
ПРОДАВАЧЪТ НА КНИГИ

Елеонора Велева
Той мъкнеше всеки ден малка количка, в която грижливо бяха подредени томове книги. Приближаваше се бавно до една и съща пейка в парка и внимателно започваше да нарежда върху нея поизбелелите от времето томчета.

{Още»}

 
РАЗЛИКИ МЕЖДУ БЪЛГАРСКИТЕ И БРАЗИЛСКИТЕ ПЕТЛИ

Михаил Кръстанов
Не познавам всички петли по света, но си мисля, че българският петел е световен шампион в тази категория. Герест и перест, той е генерал в оранжеви доспехи, крачещ сред кокошките. Неговият глас струва повече от стадо сладкопойни папагали. Когато закукурига български петел, утрото сладко се събужда.

{Още»}

 
ПОМОЩ

Антон Куманов
Нощен плаж. Малко хора, не като през деня под горещото слънце на лятна Варна. Лампи по мостчето. Късно. Хората, един по един си отиват. Спасителите на баните, и те си отиват, минава дванадесет.

{Още»}

 
БЕЗСЪННИ МИСЛИ

Георги Стоянов
Човек дири щастието си цял живот. Лута се, страда, не подозира, че то, щастието, не се намира далече от корените. Защо?

{Още»}

 
ПОБЕДИТЕЛЯТ

Начо Христосков
Все още я обичаше. Сега жребият беше определил за негов съперник на ринга онзи, който му я беше отнел…

{Още»}

 
СУША

Димитър Хаджитодоров
СУША
Брезичките растяха в края на гората, близо до ж. п. линията. Отдалеч стволовете на дръвчетата белееха като стените на дом, потънал в зеленина. Мястото бе предпочитано за почивка от жителите на околните квартали.

{Още»}

 
СЕРАФИНА

Златимир Коларов
                                 На Валя
Серафина се помина в петък. Изгасна тихо, кротко, като мушица. Мъжът й Лазар гледаше малкото й, колкото една шепа лице, и не можеше да повярва, че вече я няма.
Сутринта около леглото й се събраха синовете и дъщерите им.

{Още»}

 
СПАСЕНИЕ

Величка Настрадинова
Ще пътувам с влак. Мисля, че в такива случаи трябва да се отиде на гарата. И как? Хайде, с градския транспорт. На спирката - мъже, които обсъждат правителството, министрите и майките им.

{Още»}

 
ТИ ТХЪК

старинна виетнамска легенда
превод от руски: Татяна Любенова
Някога, отдавна живял в Хоа юноша на име Ти Тхък. Баща му бил чиновник. Затова, когато Ти Тхък пораснал, той по желание на своите близки, постъпил на служба в столичната област Кин Бак…

{Още»}

 
КРЪСТЧЕ ОТ ОПУШЕН КВАРЦ

Стефан Бонев
Нямаше нищо божествено от онази светлина, която струеше през цветните витражи. Всеки фрагмент от стъклената феерия си открадваше по частица от слънчевия сноп, боядисваше я по свой си начин и после я пускаше свободна в прашния въздух.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Френсис Бейкън
превод: Татяна Любенова
***
Афоризмите не служат само за развлечение или за украшение на речта, те, безусловно, са важни и полезни в деловия живот и в гражданската практика.

{Още»}

 
ИЗ „НЕВЧЕСАНИ МИСЛИ”

Станислав Йежи Лец
превод: Здравко Кисьов
*
Не посрещайте хората с разтворени обятия - не им позволявайте да ви разпънат!
*
Донкихоти, атакувайте вятърните мелници само при попътни ветрове!

{Още»}

 
ДА ОСТАНЕМ ПРИЯТЕЛИ

Георги Михалков
На летище “Хитроу” в Лондон Траян чакаше металният женски глас да повика пътниците за София. Валеше дъжд и небето беше сиво като застояло блато.

{Още»}

 
ИЗ “ЕСЕННИ ЛИСТА”

Георги Домусчиев
стихове в проза
В ТИШИНАТА НА НОЩТА
Нощ тъмна и царствено-спокойна е надвиснала над изморения от кипежа на деня град. Като далеки и едва уловими спомени мигат на тъмния небосвод безброй звезди. Носи се свежият и тънък аромат на цъфнали сливи.

{Още»}

 
КУЦИЯТ ГЪЛЪБ

Михаил Квливидзе
превод: Татяна Любенова
За смъртта на Симон Чиковани разбрах в Москва и веднага излетях за Тбилиси, за да присъствам на погребението на стария си приятел…

{Още»}

 
ПРЕДАВАМ ТИ ПОПА

Змей Горянин
И тогава не знаех, па и сега не знам откъде бяхме придобили този глупав и смешен навик, когато видим свещеник да се побутваме един друг и да си казваме “предавам ти попа”.
Че това е глупаво, смешно, просташко и неприлично - никой не може да спори.

{Още»}

 
КИБРИТКИН

Станко Нацев
Подредил съм пуловете и чакам съседа Данчо да хвърлим една гюлбара. Заровете съм затворил в прозрачен куб - опаковка от купуван някога будилник, - за да не може да ги запрати в двора, когато му се падне ненужен дюшеш.

{Още»}

 
ТОДОР КАБЛЕШКОВ

Константин Константинов
Той не може да бъде отделен от Копривщица и заедно с него Копривщица влезе в трагичния блясък на новата българска история. Без свобода няма живот - пише и днес по пътя към неговото родно място.

{Още»}

 
ПОБЕДИТЕЛ

Пелин Велков
През есента на 306 година император Максимиан се връщаше от поход. На път за Вечния град той реши да мине през Солун.
Отдавна верни хора му бяха съобщили, че в Солун става нещо нередно:
- Управителят Димитрий отстъпил от вярата на прадедите. Той сам е станал християнин, покровителства враговете на държавата.

{Още»}

 
МИНЬОРСКА КЪЩА

Ангел Стоилов
- Тяхната вяра магазинерска! - каза Гьоко. - Цяла махала направиха! И къщите им като палати, все по високото, все по припека… Как може един нищо и никакъв магазинер да дигне по-висока къща от миньора, да гледа отвисоко?

{Още»}

 
ПОЛЪХ ОТ МАСТЕЙРА

Пенка Иванова
Янакиев беше на продължителна командировка в чужбина.
Обхвана го носталгия по родния край и още на другия ден след като се прибра в България, тръгна за Свиленград - за Равна гора, селце малко - вече почти обезлюдено…

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Марко Марков
Нямаше какво да сложи в устата си, защото в нея имаше сливи.
Разправяй го на шапката ми, особено ако тя е на тояга.

{Още»}

 
ИЗ ДНЕВНИЦИТЕ (1972-1974)

Аркадий Первенцев
превод: Стефка Тотева
21 април 1974 г.
Трябват ни независими характери, ако искаме да достигнем успеха, ръста на нацията в нравствено могъщество.

{Още»}

 
ИЗ “СМЪРТНИТЕ ПРИСЪДИ НА АНТОН ПРУДКИН” (1986)

Петър Ненов

Първа част
ЧОВЕКЪТ И МОРЕТО
Вярвах, че ще дойде! По безкрайното разстояние като пътеводни знаци щяха да го насочват червени ракети, изгрели звездно над побеснялото море, и взривове, издигнали на хоризонта гигантски огнени стълбове…

{Още»}

 
АТАЛАН-ХАН

Крум Кюлявков
Аталан-хан имаше хубава жена.
Една нощ жената беше сънувала лош сън и каза на мъжа си:
- Повикай скоро някой гадател. Сънувах огнена глава и на главата две змии, вместо очи.

{Още»}

 
„ВЪРВИ, МОМЧЕ, ВЪРВИ!…”

Панчо Недев
Когато след тежка операция изписаха дядо Петко от окръжната болница, и той куцук-муцук с патериците си едва се довлече до някогашния зимник на изоставената къща в покрайнините на селото, селското Народно събрание се раздели на две неравни половини.

{Още»}

 
БАРАБИ

Никола Зидаров
новела
Слънцето се гмурна зад планината, а последните му отражения позлатиха гривата на един дрипав и самотен облак. Морскозеленият цвят на гората се превърна в син, после - в тъмносин и постепенно, като че от него полази мрачината, която идеше да прихлупи селото.

{Още»}

 
МАЙКА

Борис Василев

На излизане от гората, бай Филип чу изплашен вик. Докато да свали пушката си, едър вълк пресече пътя и потъна между дънерите. Ловецът видя само, че има отпуснато виме и носи нещо.
Той се спря.

{Още»}

 
ИМАЛО ЕДНО ВРЕМЕ…

Стефан Мокрев
На височината в Лозенец, край София, живееше в мъничка къща семейството на Милан печатаря. Милан работеше на машината в една голяма печатница и със спечелените пари изхранваше жена си и двете си момченца Пейчо и Любчо.

{Още»}

 
СЛУЧАЙ ПРЕЗ АВГУСТ

Георги Стойков
Откакто в селото откриха полицейски участък, към тримата полицаи и старшията зачислиха и пъдаря Дако.

{Още»}

 
ИЗ „БЕЛЕЖКИ ВЪРХУ ЖИВОТА” (1899)

Алфонс Доде
превод: Иван Арнаудов

*
Любимите същества са оръдия на изпитанието.

{Още»}

 
МЪЖЕТЕ НЕ БИВА ДА ПЛАЧАТ

Филип Марински
Вече е полунощ, а не ми се спи.
Пламъчето на газения фенер, окачен на предната рейка на палатката ми, е някак изкривено и ми прилича на човешко лице.

{Още»}

 
КРАЙ МАРИЦА

Дамян Дамев
Жерави в стройни редици летяха на юг, когато пламна войната. Дъжд от листа ръмолеше. Есенникът люлееше горите.

{Още»}

 
БЕДНИЯТ ПАВЕЛ

Дамян Дамев
Утрин. Слънцето лазеше по Острец и гореше голото теме на Висока чука. Златните снопи милваха червените глави на схлупените селски къщи.

{Още»}

 
РАЗГОВОР

Иван Тургенев
превод: Иван Арнаудов
стихотворение в проза
             „Ни на Юнгфрау, ни на Финстераархорн
              до сега не е стъпвал човек!”
Върховете на Алпите… Един куп стръмни височини… Тъкмо всред планината.

{Още»}