Проза

МЪЛЧАЛИВО ОБЕЩАНИЕ

Георги Янев
Слънцето бавно се издигаше над хоризонта. Слабият вятър неусетно отлиташе над мъртвия чернозем, прескачаше над него и жадно отнасяше със себе си дълбоката земна влага. Марин се спря, пое дълбоко с гърдите си влажния въздух, задържа го там като някакво съкровище и силно въздъхна.

{Още»}

 
РОЖДЕН ДЕН

Бончо Хаджибонев
Стоя над скалите и гледам околовръст планински гребени, гори и полета. Шеметно високи, назъбени и стръмни - скалите са приковани като верен страж над дефилето, надвесена над буйната река, страхотно ревнала долу в низината.

{Още»}

 
СИЛАТА НА МОРЕТО

Петър Шишков
Оставаха три дена до Георгьовден. Варненските лозари копаеха, подрязваха, уравняваха, реголваха, садиха лозята си, а пролетното слънце трептеше през морето и увеличаваше светлината чрез отражението си.

{Още»}

 
ПИСМО НА НЕНЧО ИЛИЕВ ДО ЛУИДЖИ САЛВИНИ

Писмо на Ненчо Илиев до Луиджи Салвини
София, 24 юлий, 1937 година
Драги Салвини,
Понеже готвя за печат второ допълнено и разкошно издание на книгата „Царица Йоанна” безкрайно ще ти бъда благодарен, ако бъдеш така добър и ми доставиш по-скоро фотографически снимки, които илюстрират детинството на принцеса Джована в различни пози и възрасти до сватбата й.

{Още»}

 
СВАТБЕНА СНИМКА

Цветана Цанева
Модерни времена. Вместо с утринна гимнастика започвам деня с бърз преглед на поместеното във фейсбук.

{Още»}

 
ОТБРАНИ МИСЛИ

Мария Антонова
Никога не мисли, че си по-умен и по-хитър от приятелите си - ще останеш разочарован.
На доверието отговаряй с доверие, в противен случай оставаш сам.

{Още»}

 
ПЛЕНЯВАНЕТО НА КОРАБА „РАДЕЦКИ” ОТ БОТЙОВАТА ЧЕТА

Пелин Пелинов
Из „Щрихи към протретите”- 2
След провала на Старозагорското въстание през есента на 1875 г., настъпва тотално разочарование у Любен Каравелов - председател на БРЦК. Сега той разбира, че чрез въоръжена борба не може да се постигне бленуваното освобождение от турско иго.

{Още»}

 
НЕКА ОБИЧАМЕ ПОВЕЧЕ БЪЛГАРИЯ…

Илия С. Бобчев
Из книгата „Нека обичаме повече България” (1931)
През моето пребиваване в Скопие, по време на последната война, аз между другото, държах сказка на тема „Мнения на чужденци-пътешественици, учени и писатели за българския народ”.

{Още»}

 
БИРНИКЪТ ДОШЕЛ

Никифор п. Филипов
Наистина, това бе бирникът. Той бе пристигнал късно снощи и невидян от никого, вмъкнал се кръчмата „Дълбоки вир” през вратата откъм двора.

{Още»}

 
МИСЛИ ВЪРХУ МЪЖЕТЕ

Стефан Гендов
*
Мъжът е най-съвършеното животно на земята.
*
Мъжът държи отговорна жената за нейното падение.

{Още»}

 
МИСЛИ ВЪРХУ ЖЕНАТА

Стефан Гендов
*
Жената е трънен венец, с когото природата е увенчала мъжа.
*
Жената е книга, в която има най-много печатни грешки.

{Още»}

 
ЗИМЕН СПОМЕН

Христо Г. Казанджиев
Над моята родина сега вали хубав сняг. И дните са мрачни и къси, като погледи във вечността, а нощите са дълги, дълги - безкрайна преизподня. И всичко замира, губи се в снежната мрежа на вечна привечер, чезне в приказка.

{Още»}

 
ТРИ ЕТЮДА В БЯЛО

Мартин Маринов
ШИШЕ МЛЯКО
Не мога да не го спомена. На третия ден, след като нямаше ток, вода и хляб, едно момче рано сутринта заблъска по залостената от снега врата.

{Още»}

 
СЛЕД НАВОДНЕНИЕТО

Крум Григоров
Денят беше хубав, слънчев. Небето сякаш беше изплакало всичките си сълзи, та така беше чисто… От силната буря, обаче, която се изля преди три дни, бяха останали неизличими следи. Градушката беше смазала листата на дърветата, даже беше чупила и малките клонки.

{Още»}

 
СЧУПЕНИ КРИЛА

Яни Хаджиянев
Късното слънце клонеше на запад, когато рухна последният зид на старата къща. Една-единствена греда - дебела, грубо одялана, забравила годините си - страхотно стърчеше над развалината.

{Още»}

 
ИЗ „КНИГА ЗА СЪРЦЕТО”

Петър Петков (Петър Осоговец)
Сърцето е бездна безбрежна. В него всичко пропада. и радост, и мъки потъват в него и пак не може да се познае колко дълбоко е то и що се таи в него.

{Още»}

 
СЕЛОТО

Недялко Чалъков
Една ранна сутрин реших да отида до село. Отдавна не бях си ходил. И нещо все ме теглеше натам. Коренът ли, или спомените? Не зная. В микробусчето се качиха само няколко пътника. След час пристигнах.

{Още»}

 
ПОДОСТРЕН МОЛИВ

Тихомир Йорданов
РАЗГОВОР СЪС ЗВЕЗДОБРОЕЦ
- А знаете ли колко са звездите на небето?
- На чие небе?

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Донка Колева
Ако ти стяга яката, гледай да са ти широки обувките!
Ако светът ти се вижда наопаки, ходи на ръце!
Автобусният ни транспорт е като конен впряг - друса.

{Още»}

 
КАПКА

Тофик Агаев
превод: Литературен свят
миниатюри
КАПКА
Казват, че капката дълбае камъка. Но се намери капка, която не дълбае камъка.
Разбира се, това не можеше да отмине незабелязано. Дори за камъка. Той дълго преобръща каменния си мозък, мислейки как да се отблагодари на капката.

{Още»}

 
КИТАЙСКИ АФОРИЗМИ

*
Ако няма вятър от изток, не ще вали на запад.
*
Който вкъщи не бие, вън няма да бъде бит.

{Още»}

 
СПОМЕН ЗА БАЩА МИ

Селма Лагерльоф
превод от немски: д-р Живка Драгнева
Накарах да увият такъв хубав венец, какъвто въобще не може да се направи в Мербака и като го сложих пред себе си в колата, тръгнах за черквата. Аз самата бях празнично облечена, колата беше наново боядисана и лакирана и на конете бяха сложени най-хубави хамути.

{Още»}

 
АЛИ БАБА И 40-те РАЗБОЙНИКА

(нов вариант)
Панчо Недев
Живяло някога в голямото Персийско царство едно малко момче, наречено Али. Сираче било, с тежка житейска съдба. Без баща и майка, без братче и сестриче, без дом и покрив над главата си.

{Още»}

 
ИЗ „БРОЕНИЦА” (1924)

Васил Ненов
Д-р Васил Ив. Ненов. Броеница, мисъл и чувство.
Книгоиздателство „Акация”, 1924 г.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Пламен Георгиев
Повечето политици са за глобализма, защото алчността им няма граници.
Политическите чадъри станаха по-евтини дори от чадърите на морето.
На българина му е съдено да живее зле и той не обжалва това.

{Още»}

 
МАЛКИ РАЗКАЗИ

Панчо Михайлов
ДЕН НА МАКЕДОНИЯ
Дълга, безкрайно дълга колона от бежанци.
Отпред девойки носят ликовете на падналите - обкичени с полски цветя:
На Даме
Гоце
Пере
Тодор Александров

{Още»}

 
МАЛКАТА ПРИНЦЕСА

Йован Дучич
превод от сръбски: Милко Ралчев
Малката принцеса, чиито коси имат баграта на луната, чийто поглед е модър и чийто глас носи мириса на жълта ръж, - малката принцеса е уморена от живота и тъжна.

{Още»}

 
ДУЕТ „ЦИГУ - МИГУ!”

Димитър Хаджитодоров
След Новата година времето омеква и снегът се топи. Слънце, топло като през пролетта, огрява почернелите клони на дърветата. Метеоролозите предупреждават, че мечките са неспокойни.
Вървя между дърветата и се наслаждавам на бездънно синьо небе, по което едва се носят малки сивкави облачета.

{Още»}

 
ЕДНА И СТО…

Дан Маркович
превод: Георги Ангелов
миниатюри
ЕДНА И СТО…
Искреността е форма на безстрашие. Има и други форми, например, ярост неразумна, благородни пориви, самоотверженост… малко ли са… Искреността е форма на безстрашие, което има най-близко отношение към изкуството.

{Още»}

 
РЕВНОСТ

Фани Попова-Мутафова
Откакто се беше омъжила в началото на зимата, за пръв път сега Николина Милева се отделяше от мъжа си, за да прекара сама около двадесет дни във Варна, докато той получи отпуск.

{Още»}

 
КРАЙ ЧЕРНА

Тодор Дашков
Из „Отломки”
Подобно свирепа хала налетяха битки гръмовити, налетяха, пометоха и отминаха и днес е пак тъй тихо край Черна, както в първите дни на свободата.

{Още»}

 
НОЩ

Тодор Дашков
Чудна нощ припадна над Черна. Безбрежно светло небе се ширнало над нас, от край до край по него, подобно брилянти, блестят звездици, а всред тях, потънала в мълчание, следва своя път светлолика месечина и сипе се млечен зрак над околни чукари, разни поля и снежночелни и върхове, губещи се татък в далечината.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Асен Асенов
СЕНЧЕСТИЯТ СТАР ВХОД
За първи път видях СТАРИЯ ВХОД, когато бях на седем и половина години. Основният виновник за това бе баща ми.

{Още»}

 
„ДЕЛИКАТНО МУ СЪОБЩЕТЕ, ЧЕ БАЩА МУ Е МЪРТЪВ…”

Мина Карагьозова
Телефонът звънеше настойчиво. Съжалих задето не го изключих за през нощта. Но имах стари и болни родители и не смеех да направя това. Бавно идвах на себе си. Включих нощната лампа. Звънеше, не се отказваше.

{Още»}

 
САТИРИЧНИ ПРОТУБЕРАНСИ

Афоризми и миниатюри из ръкопис, подготвен за печат
Денчо Владимиров
Добрият водещ по телевизия или радио е този, който често напразно се опитва да вземе думата от поканените в студиото му събеседници. Понякога успява да вмъкне по някоя дума, сричка или възклицание на глас. Но платените реклами -винаги!

{Още»}

 
ДВА РАЗКАЗА

Атанас Янев
АЛЕКО НА БУЛЕВАРД „ВИТОША”
Слънцето едва догаряше и се готвеше да залезе. Идваше нощта. Един облак, пропуснал през себе си последните слънчеви лъчи, беше образувал формата на роза. Множеството крачеше по булевард „Витоша” без цел и без посока.

{Още»}

 
СУРВАКИ

Георги Домусчиев
Като си спомня само как посрещаха Сурваки нашите бащи… В съзнанието ми споменът за този празник изниква и очертава нещо тъй пленително и мило. Такива възторзи и вълнения съпровождаха неговото посрещане - всичко е озарено, сякаш с усмивката на зората в летен ден.

{Още»}

 
СВЕТАТА БЕДНОСТ

Коледен разказ
Людмил Стоянов
І.
Вървях машинално из пълните с народ улици, с ясното съзнание за своето фиаско. Бях изредил няколко магазина, дето при други случаи успявах да продам някой пейзаж или битова сцена, селяни връщащи се от пазар или молебен за дъжд, и дето сега ме изпъждаха най-безцеремонно. Треската на празника бе събудила всички инстинкти

{Още»}

 
РОЖДЕСТВО ХРИСТОВО

Константин Победоносцев
превод: Литературен свят
Рождество Христово и светата Пасха са празници предимно за децата и в тях сякаш се изпълнява силата на думите Христови: «Ако не станете като децата, няма да влезете в царството Божие».

{Още»}

 
ЗАВИНАГИ ТВОЯ

Павлина Павлова
Докато прекосяваше тревната площ към паркинга пред офиса си, Богдан Соколов беше пресрещнат от мъж, приблизително на неговата възраст, който го заговори:
- Искам да ви покажа една снимка.

{Още»}

 
КЪСИ РАЗКАЗИ

Драгни Драгнев
СЪПРОТИВА
Мълча. Като риба мълча. От болка и мъка мълча. Денем и нощем мълча. Мълча от години… Сърцето ми не иска да говори. Не му е до хвалебствия и ласки. Не ще да слуша късни намеци и клетви. Не иска да чуе за любов, за любови.

{Още»}

 
БЕЛЕЖКИТЕ

Ясен Калйджиев
Лепяха ги с дъвка на предното стъкло, после се скриваха между останалите коли на паркинга и чакаха. Понякога чакането продължаваше с часове.

{Още»}

 
ПОДАРЪК БЕЗ ПРАВО НА ОБЖАЛВАНЕ

Станислав Марашки
Тази мечта не ми бе давала мира откак се помня: исках да стана съпруг на Снежанка. Да, да, точно така: не на кого да е, а на самата Снежанка - фееричната спътница на Дядо Коледа в приказните му пътешествия из целия свят.

{Още»}

 
СРЕЩУ НОВА ГОДИНА

Александър Божинов
- Кой там?
- Аз.
- Кой си ти?
- Аз, новата година.

{Още»}

 
ЧАСОВНИК

Матвей Вълев

Безкрайно много пъти той отмерва своето глупаво „тик-так” и изпраща като че с еднообразния си поздрав времето.

{Още»}

 
ИЗ „ПОПЪТНОСТИ”

Тошо Лижев
ПОДСКАЗВАТ НА КАРАЛИЙЧЕВ
Читалищният салон на Стражица - препълнен с ученици от долните, средните и горните класове на двете основни училища и на гимназията. Чакаме поредната среща с Ангел Каралийчев. (Трябва да е било по седмицата на детската книга.)

{Още»}

 
КОГАТО КРАЧОЛОВ СТАНА ЯВОРОВ

Тодор Влайков
В началото на 1899 година д-р К. Кръстев образува един петочленен кабинет, който пое редактирането на неговото списание “Мисъл”. В тоя комитет, освен самия д-р Кръстев, влизаха още Ив. Ст. Андрейчин, Пенчо Славейков и Кирил Христов. Влизах в него и аз.

{Още»}

 
ХРИСТО БОТЙОВ

Константин Константинов
Не зная кога пръв път съм чул неговото име. Но лъчезарният му образ свети в паметта ми, сякаш отпреди живота. И помня още, че неговите думи са ми звучали в пръвната майчина песен: тия думи, които - единствени - бих желал да чуя, когато топлата пръст ще ме повика отново да се върна при [...]

{Още»}

 
СЪУЧЕНИЦИ

Георги П. Стаматов
- И тъй, Ваня - ти се ожени и си доволен?
- Блаженствувам, Митя!… И представи си - между нас - почна нисичко - в София, 27 годишна - уж - туй и онуй - дрънкаха врели-некипели - и както казва Марсел Прево - virginite in acte… Ние - мъжете, трябва да призная, големи [...]

{Още»}

 
ТЪРГОВЕЦ НА ДЪРВА

Петър Стъпов
Близо до пристанището на Гюргево, в един дунавски ръкав, дремеше стара гемия с високи мачти и извехтели от слънцето и дъжда платна. На палубата й лежеше нейния собственик - гъркът Димитрос. Той пушеше от дълго цигаре и разсеяно гледаше малките облачета, които плуваха по небето като бели ладии.

{Още»}

 
ОРИСИЯ

Георги Янев
Една след друга селските къщи се вторачваха в настъпващата нощ с жълтеникавите си очи на прозорците, зад които мъждукаха газените лампи. Селото бавно затихваше след изгасването на всяка светлинка.

{Още»}

 
ДЖУМЕРКАТА

Тотьо Нерезов
В неделя общинаря Стоян ми казва: „Стига си разказвал, стига! Виж колко хора удар получават - както мислиш, както говориш и знаеш ли какво ще ти се случи!”
Докато мога и това да ви разкажа, че и Стоянчо да го прочете.

{Още»}

 
ДЪЩЕРЯТА НА ОГЪНЯ

Николай Ношков

- Щерката на Цар Константин.
- Детето на Царица Елена.
- Бига със змийските очи… - така я наричаше селото.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Донка Колева
*
Ако имаш дървена глава, не търси да чукаш на дърво!
*
Ако се сърдиш на някого, вредиш единствено на себе си.

{Още»}

 
ПО СЛЕДИТЕ НА ИЗГУБЕНОТО ВРЕМЕ ВСЕКИ СТАВА КРИМИНАЛИСТ

Тодор Бакърджиев
Животът е изтъкан от разкъсаности.
Това, че пламъкът се огъва, не компрометира огъня.

{Още»}

 
ИСТОРИЯ С КУЧЕ

Иван Джебаров
Дядо Васил, съседът ми по селска къща, открай време имаше куче. Отгледа го от малко и още когато го донесе, бяхме единодушни, че трябва да се наименува Шарко. Защото беше шарен - бялото в него се редуваше с черно, дори ушите му бяха такива.

{Още»}

 
ЕДИН ГЕРОИЧЕН СИН НА ГАБРОВО – ЦАНКО ДЮСТАБАНОВ

Змей Горянин
Заседателната зала на Търновския конак беше препълнена с хора. Граждани, облечени в нови европейски дрехи, важно сричаха френски вестници, намръщени турци разговаряха лениво върху политическите събития и смучеха дългите си чибуци, неколцина българи, селяни от Габровско, повикани като свидетели,

{Още»}

 
ДА ПОГЛЕДНЕШ ОТ ОБЛАКА

Красимир Бачков
Учителят по рисуване Ясен Чарски влезе в осми „в” клас и застана до катедрата. В дъното на стаята учениците подхвърляха някаква раница, крещяха и въобще не го забелязваха. Двама трима от учениците на първите чинове станаха, но останалите продължаваха веселбата си.

{Още»}

 
ЕХО ОТ ПЕЩЕРАТА

Константин Н. Петканов
Тя се казваше Елена.
Накрай село я посрещна учителят, но не я позна. Бяха му казали, че тя е болнава и че на лицето си има петна от сипаница. Сега тя стоеше пред него. Изпод широкополата сламена шапка се усмихваше ябълчев цвят, розов, прозрачен.

{Още»}

 
КОНТРАБАНДА

Райко Алексиев
Над морето е легнала една тъмна нощ. Една контрабандистка нощ, както се изразява за мъгливите беззвездни нощи старшият от полицейския участък, изпълняващ двойната длъжност: да пази реда в малкото градче и да лови

{Още»}

 
БОЖИЯТ ЧОВЕК МИТКО

Братислав Петрович - Браца
превод: Таня Попова
Писателите са хора, за които не знаеш как ще реагират. Накъде ще тръгнат и откъде ще дойдат. Не всички, но по-голямата част са такива.

{Още»}

 
КРЪСТОСЛОВИЦА

Владимир Георгиев
Стояха в хола. Навън беше зелено, напълно зелено. Този цвят е много интересен - заема пространството, изпълва го, достатъчен е, едва остава място за пчелите, които страхливо жужат, докато опрашват света.

{Още»}

 
ИЗ „ЕКЗИСТЕНЦИИ”

Стоян Лозински
По всяка вероятност, безкрайността на света не е в метричността на пространството, а в движението и превъплъщенията на квантовото му равнище, час от което е онова явление, което наричаме дух.

{Още»}

 
КРАЙ БРЕГА

Фани Попова-Мутафова
Тя отминаваше винаги с упорито вдигната нагоре глава, той отбягваше да проследи с взор фигурата й, макар и да го изгаряше желанието да види как изглежда тя след толкова време.

{Още»}

 
ЕЛИН ПЕЛИН

Биография
Димитър Иванов (Елин Пелин) е роден в с. Байлово, Софийско, на 1878 год., 18 юли, ст. стил. До дванадесетгодишната си възраст е прекарал в село в непрекъснати игри край селската река и в скитане по красивите околности на селото.

{Още»}

 
ЧЕРНО МОРЕ

Леонид Паспалеев
Някога, по цели часове стоях захласнат пред картините на Айвазовски, изобразил морето в неговата стихийност и красота. После, надлъж и шир го прекосих и обикнах безбрежната му шир, разноцветните му багри, стихийността му и вечната му загадка.

{Още»}

 
ВИТИЕВИЗМИ

Виктор Сумбатов
превод: Литературен свят
В човека всичко трябва да бъде… или да не бъде…
Ние не сме толкова бедни, за да не пием, но не сме толкова богати, за да замезваме.

{Още»}

 
ЗРЪНЦА

Герхарт Хауптман
*
Изкуството прави човека справедлив.
*
В изкуството има само едно необятно настояще за живия: то се простира от гробниците на Египет и Вавилон, та стига чак до нас.

{Още»}

 
ЕСЕННА СРЕЩА

Пенка Иванова
Слънчевите лъчи проблясваха по есенните листа, които като пъстроцветни пеперуди се рееха из простора. Мария ги наблюдаваше от прозореца до момента, в който се позвъни.

{Още»}

 
ЖЕНАТА НА ПИЯНИЦАТА

Кирил Гривек
През една тиха и светла пролетна нощ аз се връщах у дома. Часът беше два. По улиците нямаше жива душа, всички прозорци бяха потънали в мрак.

{Още»}

 
ГОВОРИ!

Стоян Загорчинов
От някое време от дворчето на нашия кооперативен дом се чуват силни удари от чук върху камък. Дори през неделния ден ударите продължават с редки прекъсвания. Сетих се, че в това дворче бе издигната барака за ателие - ясно, на скулптор. Значи, дялат статуя!

{Още»}

 
ИЗ СТАТИИ И ПИСМА

Максим Горки
превод: Литературен свят
Има само две форми на живот: гниене и горене. Страхливите и алчните ще изберат първата, мъжествените и щедрите - втората.
От човека остават само делата му.

{Още»}

 
БЕРАНЖЕ

Марко Марчевски
Пиер Жан Беранже (1780-1858) - голям френски поет, автор на много лирични песни. Роден в Париж, син на беден чиновник. На младини променил много професии: бил е ученик при часовникар, слуга в кръчма, библиотекар, ученик-златар и т.н.

{Още»}

 
УЧЕНИТЕ СИНЧЕТА

Тома Измирлиев
Живееше си криво-ляво бай Величко в село Криво дере, гледаше си навиците и челядта и минаваше за един от най-хрисимите хорица в селото. Не беше от най-богатите той, но не беше и беден. Имаше си добър имотец: стотина-двеста декара ниви, лозя, тютюнец - пък и някоя и друга парица бе успял да скъта.

{Още»}

 
НАПАСТ

Стефан Волев
Моят колега Почешанов вчера отиде на баня.
Здрав отиде човекът, а се върна с пъпчасала кожа. Той нахлу в стаята като глиган, хвърли дрехите си и взе да се дръгне по цялата си кожна територия. Дори по едно време той грабна кухненския нож, наточи го от стомната и поголовно почна да се стърже…

{Още»}

 
В КРАЙНИНАТА

Тодор Дашков
Тая лятна сутрин с нищо не се различаваше от толкова други. Все тъй огнено-червено изгря слънцето иззад дъбовата горичка; все тъй безгрижно просна златната си пелена над белите чисти къщурки; все тъй сочно и засмяно се спря по разтворени прозорци и врати - да поздрави ранобудните невести и моми.

{Още»}

 
ГОРСКИЯ ДУХ

Тодор Дашков
приказка
Сред голяма и стара гора живееше дядо Стамен с малката си внучка Лилянка. Бяла и хубава беше къщичката му. Малка полянка, попъстрена с безброй цветя, я заобикаляше. Лилянка береше цветя, правеше китки и се кичеше.

{Още»}

 
СПЕСТЕНИ ДУМИ

Мартин Маринов
*
Редките топли дни през късната есен са като трюфели сред обикновените гъби - само напомнят, че материята има и съвършени екземпляри.

{Още»}

 
ВЪЛЧИЦАТА

Ивелина Никова
откъс от повестта „Алтъна”

Люта беше зимата на 1935 г. Месеци наред заспалата дълбоко Родопа сънуваше цъфнали храсти. Ледените фъртуни връхлитаха внезапно и поваляха смърчове дълголетници, все едно са клечици. Преспите в Кутела често стигаха метър височина.

{Още»}

 
ЛЕКЦИЯ ПО ЧУЖДИ ЕЗИЦИ

Александър Карпаров
Повикаха ме в град Б. като вещо лице в съда по едно дело. Свърших си работата в съда предиобед, после потърсих да се видя с колеги лекари, на работа в този град, съвипускници от някогашното ни студентство. Имах доста време до вечерния влак, с който щях да се върна в София.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНА САМОТА

Димитър Христодоров
Котката на стария монах дядо поп Филип беше излязла на китната поляна оттатък манастирския път. Тя ловко преследваше една малка пеперудка, слагаше се като лалугер из тревата и се мъчеше да я сграбчи с острите си иглени нокти.

{Още»}

 
СТРАНЕН СЛУЧАЙ

Константин Циолковски
превод: Литературен свят
Ще опиша… случай, станал преди 40 години в Боровск, в моето жилище, в къщата на Ковальов. За съжаление, датата не беше отбелязана. Дори годината ми е трудно да определя (струва ми се, през пролетта на 1886 г., в април. Бях на 28 години).

{Още»}

 
КНИГОИЗДАТЕЛЯТ

Пелин Пелинов
Разказ от “Щрихи към портретите”- 2
“Дом, в който няма книги е подобен на тяло,
лишено от душа”.
Цицерон

{Още»}

 
ЗАВИНАГИ В ОБЛАКА

Петре Димовски
превод: Милена Обретенова
Отново се върна при скалата. Обиколи я, както и предния път, а погледът му обходи цялата й повърхност. Умуваше как да я изкачи.

{Още»}

 
ПРИЯТЕЛИ

Ина Крейн
Морето разплиташе своята дантела сред вълните, а момиченцето стоеше на брега и намяташе мечтите си с нея. Слънцето танцуваше вдъхновено между облаците и топлия пясък, а душата на детето прегръщаше аромата му и разперваше ръце, сякаш бе една от птиците, накацали по скалите.

{Още»}

 
КОПНЕЖ ЗА БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО

Тодор Влайков
Започнах да чувствувам безволния живот под турците и робското положение, в което се намираме, още при учител Александра, когато взехме да учим българска история.

{Още»}

 
MISS „TERRA”

Георги П. Стаматов
Конкурс за първа хубавица в света.
Раздвижиха се жените.
Не могат да бъдат две - една, а тръгнаха хиляди от всички краища на земята.
Събраха се в престолния град - избраха.

{Още»}

 
СМЪРТТА НА ЛИСТАТА

Константин Мутафов

Силно духа есенният вятър и обрулва листата на дърветата в леса, и отниса ги той вихрено, със стотини, с хиляди наведнъж, - попарените без време, унилите, клетите листа.

{Още»}

 
ПОЗНАВАЧКА

Марин Халачев
Из „Публицистични миниатюри” (1996)
Върху широката ниска ограда на Александровската болница, на сто метра от главния й вход е седнала една рома. Да речеш, че е хубава - не е, да речеш, че е млада - не е, ама е с дълги стройни крака, с живи, одухотворени очи.

{Още»}

 
УСОЙНАТА С ЧАПЛИТЕ

Георги Стойков
В землището на селото ни имаше няколко вековни гори, които хората наричаха усойни. В тях слънце не проникваше. Тук бе винаги мрачно. Влезе ли човек, все едно потъва в нощ. Олетялата шума бе влажна и дъхтеше на гнило.

{Още»}

 
ВИНО ЗА ПРЕЛИВАНЕ

Георги Стойков
Така и очаквах. Кадровикът бай Кръстю, известен в Централата като Комисаря, ще ми пробута някой свой ятак от годините на съпротивата срещу фашизма. Не че съм против тия хора, но те са си свършили работата, когато е трябвало.

{Още»}

 
НА КУРОРТ

Николай Фол
Във вилата живеехме седем души. Девойката с къдравата коса, запасният полковник и аз. Останалите четирма не вземат участие в разказа.

{Още»}

 
РЕСТИТУЦИЯ

Филип Марински
Преди два дни беше валяло.
От сертлията дъжд високо изкласилата трева се беше свела от двете страни на пътеката и чертаеше нагънат зелен улей през ливадите.

{Още»}

 
19 ФЕВРУАРИЙ

Димитър Подвързачов
Чини ми се, в едно от първите заседания на учредителното Народно събрание е било направено предложение:

{Още»}

 
АВТОБИОГРАФИЯ

Димитър Подвързачов
Задачата, с която ни е натоварил г-н Райко Алексиев, е извънредно трудна. Преди всичко трябва да се кажат две думи за раждането на лицето, за което пишете, а този въпрос е извънредно деликатен.

{Още»}

 
В РОБСТВО

Панчо Михайлов
Дядо Павли рано преди изгрев слънце подкара воловете към къра. Пуста беше улицата, пусто - и селото. А полето - само тук-там изорано.

{Още»}

 
ПРИЗРАЧНИЯТ ГРАД

Влад Ривлин
превод: Литературен свят

Сам не знам какво търся в този град.
Случаен минувач - арабин недоволно каза, че тук е била къщата на дядо му.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Евгений Скоблов
превод: Татяна Любенова
——————————
Из сборника „Наблюдателницата и жабите”
——————————
***
Около всеки порядъчен и добър човек, покрай добрите и честни хора, винаги се навъртат десетки, че и повече мерзавци.

{Още»}

 
ТОПУЗОВОТО МАГАРЕ

Константин Гълъбов
Из сборника с разкази „Наше село” (1939)
Тате казваше, че не помни да се е оженило момиче в наше село, докато е бил жив баща му и да е взело цялото си наследство.

{Още»}

 
ПИСАТЕЛИ

Димитър Стойчев
Няколко български писатели седят в бирарията и пият.
Разговор, разбира се, литературен. След втората бира един от тях напуща компанията.

{Още»}

 
ДЕТЕТО

Цветелина Александрова
„Mайчице мила! Олеле-e-e-! Пак тоя сън… Ти ли бе, Илия, ми ги пращаш? Ох! Ох! Оххх! Ще ми се пръсне сърцето! Господи! Прибери си ме вече!”
- Какво става бе, майко! Какво виеш така, цялата къща събуди.

{Още»}

 
ПРИКАЗКА

Станислав Стратиев
Седя в стаята, гледам навън през прозореца есенните дървета и си мисля за нещо. До мене плаче малкият ми син.
„Есента дойде. . . - мисля си аз. - Есента. . .”

{Още»}

 
ВЪЛЧАН ВОЙВОДА

откъс от „На Вълчановия мост”
Петко Росен
Вълчан е един от най-чуените и прочуени войводи на Странджа. Името му е вплетено в много и много песни. И юнашки, и любовни. Той, единствен може би, си е позволявал и това, което на никой хайдутин не е простено: любовни похождения.

{Още»}

 
ЛИЦЕТО НА ХРИСТА

Иван Тургенев
Видях се юноша, почти момче, в ниска селска църква. Като червени петна горяха пред старите икони тънки восъчни свещи.
Пъстроцветен венец окръжаваше всяко пламъче.

{Още»}

 
Д-Р САБЕТАЙ ТУРЧИНА

Генчо Узунов
Трябва да съм бил петгодишен. Сега вече не помня от какво съм боледувал, но знам, че бях загазил здравата и много ме болеше. Когато на едно дете му опротивее животът, то значи, че е много зле.

{Още»}

 
ПИСМО ДО ЖЕНА МИ

Генчо Узунов
Наша милост беше в командировка. Неголямо кокетно градче. С природни и други красоти. Явява се едно благоволение човек да напише на жена си писмо.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНИЯТ СТРАЖ НА БЪЛГАРИЯ

Георги Карадобрев
Там, където водите на пенливия Тонзос се успокояват, оставили назад теснината на пролома и в сребристобял унес навлизат в низината, която води чак до Бяло море, на висок, издигнат от майката Земя хълм, стои на пост самотен страж.

{Още»}

 
БЕЗДОМНИКЪТ БЕРНАР

Георги Карадобрев
Вървях както винаги забързано с потока вечерно уклюмали есенни хора, нагоре по тясната калдаръмена улица на стария софийски квартал. Видях го в последния миг - приседнал на циментово стъпало, почти до плочника.

{Още»}

 
НОМЕР 313

Георги Стойков
Не повярвах на ушите си. Стоях в третата редица на петия блок, втори по ред и не помръдвах. Размърдаха се съседите, някой спомена името ми. В това време заместник-началникът на затвора Мирчанов, вече с гневна нотка, високо повтори:

{Още»}

 
ВЪЗЕЛЪТ

Ангел Христов
Патата беше обикновен човечец, нисък, с оредяла коса и сиви очи, в които светлината се отразяваше по особен начин, сякаш се страхуваше да проникне по-дълбоко, за да не се изгуби във вечните сенки на мрака.

{Още»}

 
ДРУГИЯТ КРАЙ НА ЗЕМЯТА

Димитър Хаджитодоров
Преди да задухат ледени ветрове, пъдпъдъците се събираха на висок хълм. Мястото бе удобно и там те обсъждаха прелитането през морето, към другия край на земята. Водачите на ятата бяха загрижени, защото сред птиците имаше много, които за първи път потегляха надалеч.

{Още»}

 
ПОДМАЗВАЧЪТ

Васил Цонев
Срещнах го насън. И точно както става насън, той се появи, облян в мека, оранжева светлина.
- Заповядай - каза ми той и ми подаде моряшка шапка.
- Боже мой - ахнах аз, - цял живот съм мечтал за такава шапка.
- Знам това - изчерви се той. - Аз съм си такъв.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Георги Савчев
МЪРТВИЯ ГРАД
Безчет все мрачни дни, родени в мъгла и дъжд. Мъртвило и пустота… Живота, вечно тревожния живот, пътува и влачи скелети - човешки жертви…

{Още»}

 
ТРИ ЕСЕТА

Филип Марински
ПЕРЕЛИШКИ УТРИНИ
Нежна и ласкава планина е Родопа. Плавно и меко преливат гънките й една в друга - като дипли на кадифе. Изненадите като че не са по вкуса на Родопа. Кротко усмихната, като кърмеща майка, тя пази и предупреждава за всичко.

{Още»}

 
ПЪТУВАНЕ КЪМ ДЕТСТВОТО

Григор Джаникян
превод от арменски език: Елизабет Кечян
У нас има една стара, много стара Библия. Такава Библия има във всяка арменска къща и ако вашата по някакви причини е изгубена, потърсете я в паметта на опожарените манастири. Нашата Библия е на 300 години.

{Още»}

 
ТВОРЧЕСКИ ПРОБЛЕМ

Тихомир Йорданов
Декорирането на страната ни с паметници на царе и генерали, възседнали коне и набучили небето на мечове и саби, вече се шаблонизира. Ето, че и в Добрич се възвиси бронзовото изваяние на генерал Иван Колев, защитник на Добруджанската ни земя през Първата световна война.

{Още»}

 
ГЪЛЪБИ ПАДАТ ОТ ПОКРИВА

Миролюб Влахов
На Румен и Миро
След два часа щяха да стигнат до гълъбите. Румен каза, че мрежите може да не свършат работа, но се сети, че на тавана има капандури и се успокои - успеят ли да ги затворят, после само ловят.

{Още»}

 
MEЧTA

Димитър Христодоров
на г-ца Е. М-ва
Попитай звездите, дали и за щастие плачущите очи заспаха!…
Аз съм буден в божествената тишина на нощта…

{Още»}

 
ИЗ ДНЕВНИЦИТЕ

Дмитрий Ковальов
превод: Татяна Любенова

1941-1942
*
Сега, по време на войната, забележимо в народа изчезва такава черта като алчността, особено сред младите.

{Още»}

 
КЪМ ПЛЕННИЧЕСКИЯ СТАН

Владимир Манасиев
Късният есенен ден начена да тъмнее. Нощта скоро щеше да замени деня. Ние се движехме към позициите, които бяхме напуснали неотдавна през една мрачна нощ, но вече като заложници. Нашите части бяха отминали напред.

{Още»}

 
БОГДАНОВА КУЛА

Тихомир Павлов
Старинна хроника
Вятърът се спуща от клисурата като отвързан звяр, разтърсва буреняка всред развалините на Богданова кула и се разлива на юг в безкрайното поле.

{Още»}

 
ПОБЕДИТЕЛИ

Тодор Дашков
И тая вечер над окопчето до Черна изсвириха самотни куршуми. Откъм могилката, по-долу, се чу пукота на пушки. И пак, както и други път, тишината стана по-дълбока, по-глуха.

{Още»}

 
ЧУЧУЛИГАТА

Тодор Дашков
И тая нощ ме сепна вик на жена. Викът, рязък и отривист, се блъсна о скалата горе и се понесе над заспалото поле като креслива песен на чучулига. Не, не песен, а някакъв страстен копнеж, някакъв отчаян зов на неутолена жажда.

{Още»}

 
ПЕТИЯТ ПРОЗОРЕЦ НА ГОРНИЯ ЕТАЖ

Тонино Гуера
превод: Литературен свят
ПЕТИЯТ ПРОЗОРЕЦ НА ГОРНИЯ ЕТАЖ
Внезапно, подчинявайки се на незнаен повик, той се обърна и погледна към един от многото прозорци на голямата къща, край която минаваше. Това беше петият прозорец на горния етаж, отворен и празен.

{Още»}

 
КЪЩАТА, КОЯТО ОТПЛУВА

Ангел Христов
Валеше от два дни. Небето, надвиснало над върхарите на дърветата, продължаваше да тъмнее докато заприлича на овъглено дъно на огромен казан, увиснал на невидим ченгел.

{Още»}

 
СТАРОТО БУНГАЛО, ТОВА НА МОРСКИЯ БРЯГ

Любомир Николов
Как беше оцеляло всред новите малки цветни хотели, които изникваха през последните години в къмпинга, никой не можеше да каже.

{Още»}

 
АВТОБИОГРАФИЯ

Димитър Подвързачов
Вие ми искате, г-не редакторе, да ви дам сведения за живота си, или да напиша автобиографията си?

{Още»}

 
КАК ПОСРЕЩНАХМЕ 1913 ГОДИНА

Ангел Катерински
(Спомени от Балканската война)
Известно е злополучното примирие, което се сключи на позицията при Чаталджа. Злополучно, казвам, защото това примирие донесе втората война, при която българите дадоха нови десетки хиляди жертви.

{Още»}

 
БЕЖАНСКА MЪКА

Иван Кирилов
Петър Габара се прибра в София при стария си приятел Андрея Поряза. Нищо не му липсваше, ала не е, както бе свикнал в златна Добруджа.

{Още»}

 
МОЯТ ГРАД

Антон Михайлов

Разхождах се по улиците на града и не вярвах на очите си. Аз в Хасково. След четиридесет и петгодишно отсъствие, след като отдавна ми е отмилял, след като нищо не ме свързва с него. Какво имам в този град, какво ми е дал той?

{Още»}

 
СТАРЕЦЪТ И МОМЧЕТО

Драгни Драгнев
Старецът беше на около шейсет и пет години, а и не е за чудене, ако ги бе надхвърлил. Момчето май нямаше и четвъртина от неговите. Той го намери преди две недели на самия бряг, кажи-речи, заровено в пясъците.

{Още»}

 
БЪРДУЧЕ

Георги Янев
Намерих го на тавана, потънало в прах. Мъничко, подобно на стомна, изваяно от глина. Избърсах го и го напълних с вода. Реших да си припомня детските години и духнах в отвора му встрани

{Още»}

 
ХАЙДУШКИЯТ БАЛКАН

Коста Траянов
откъс от едноименната книга на автора
Да почнем от Източния Балкан! Знам, че мнозина го познават по-добре от мен, но на тях поне ще опресня спомена по изживените дни в планината, който не се забравя никога, защото е достатъчно силен да не се заличи през краткия ни земен път.

{Още»}

 
МАЛКО

Христо Петрески
превод: Милена Обретенова

1. Някой беше написал, че булката била малко трудна*… Малко, мъничко, ама много мъничко…
Друг пък беше казал, че малко се развел… Малко, ама много малко, ей тонинко…

{Още»}

 
ПЧЕЛАРСКАТА МИ КЪЩА

Петър Ванчев
Тя е връстница на майка ми и кара осемдесет и деветата си година. Почти е грохнала, а е била една от най-богатите и красиви къщи на селото, загърбила студения север и с лице към сърцатия юг. На изток има един-единствен прозорец, защото откъм Харманли духат смразяващи североизточни ветрове.

{Още»}

 
ЗА ДИМИТЪР ПОДВЪРЗАЧОВ

Константин Константинов
Днес още, когато неговото име веднага събужда живия образ на човека, и никак не може да се повярва, че разсеяно-меката, горчива и в същото време мъдра усмивка завинаги е угаснала, днес още мъчно би могло да се пишат спомени за него.

{Още»}

 
МИТКАЛОТО

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите” 2
Отец Матей Преображенски, наречен Миткалото е най-своеобразната и нестандартна личност на Българското Възраждане и на борбата за национално освобождение. Той се различава от всички други дейци както със своя характер, така и с причудливото си поведение.

{Още»}

 
ЖИВОТ И ИЗКУСТВО

Димитър Бабев
откъси
Животът и Изкуството никога не са се отричали. Само че Изкуството винаги е било безсилно да бъде водач на живота. Много често животът е чертал пътя на Изкуството; в такива моменти Изкуството е бивало най-болезнено.

{Още»}

 
ИЗ „ЖИВОТЪТ НА КЛИМ САМГИН”

Максим Горки
подбор и превод: Литературен свят
афоризми
Всички страдалци искат жертви, всички и винаги.
Всякое разумно действие на човека неизбежно ще бъде насилие над ближния или над себе си.
Когато човек говори малко, той изглежда по-умен.

{Още»}

 
ДИПТИХ СЪС СВЕЩ

Владимир Георгиев
Наслаждаваше се като дете на мига, в който свещта се запалва. Фитилчето сякаш леко се навеждаше, за да поеме огъня от кибритената клечка, след това изтръпваше също тъй леко, изпращяваше и от синьочерното му тяло тихо се отделяха десетки малки огънчета, които само след миг гаснеха и изчезваха в пространството.

{Още»}

 
НЕПРОСПАНИ ПРОЗРЕНИЯ

Тодор Бакърджиев
Глупакът живее с фрикции, а мислещият - с фикции.
Единствено времето върви без аварии.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Панчо Недев
ОТМЪЩЕНИЕТО НА ХУДОЖНИКА
Има в нашия край една народна приказка: „Да не попаднеш само на езика на зевзеците - дупе да ти яко!” Преди да разкажа за фаталната новогодишна елха на художника Пешо Пешев, аз бих добавил: „… да не попаднеш и на върха на четката на голям художник!”

{Още»}

 
САМОУБИЙСТВО НА РУСЧУШКАТА СКЕЛЯ

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите” 2
Великият мемоарист и изследовател на българското бунтовно време Захарий Стоянов е описал великолепно самоубийството на Ангел Кънчев на Русчушката скеля на 5 март 1872 г.

{Още»}

 
САКОТО ЯНАКЛИЯ

Вестала Тимчева
Петък преди сватбата. От сутринта народ се стича у Хаджи Велкови. Комшийки и роднини през девета рода, на невястата и младоженеца, току-речи целият град се ниже към тях.

{Още»}

 
ПРИЯТЕЛ В НУЖДА

Съмърсет Моъм
превод: Георги Карадобрев
От трийсет години изучавам хората и все още не мога да кажа, че ги познавам повече, отколкото преди. Мисля си, най-често съдим за човека отсреща по неговото лице.

{Още»}

 
ПАЗИ ДУШАТА СИ

Мария Антонова
Преди дни бях в една от църквите в Смолян. Влизайки на входа се спрях да излезе възрастна жена, която държеше в ръката си бастун. Когато излязох на двора същата тази жена бе седнала на една пейка пред църквата.

{Още»}

 
ГРОБИЩЕТО В СКОПИЕ

Златка Чолакова
Ако в Париж не видиш увеселителните места, в Рим - развалините и в Америка - небостъргачите, все едно, че нищо не си видял. Ако пък идеш в Македония и не се поклониш на гроба поне на един от безбройните мъченици и герои, паднали за свободата на тая измъчена земя, все едно, че не си [...]

{Още»}

 
ПЯНА

Миролюб Влахов
Той опипа с поглед ханша на сервитьорката и се обърна към шофьора. Бяха се запознали преди двадесетина минути.

{Още»}

 
ЗАРАДИ ТЕБ

Елдар Ахадов
превод: Цветан Диковски
ЗАРАДИ ТЕБ
Ако ти се случи, да изгубиш нещо, не се огорчавай, а се зарадвай за своя ближен, защото той го е получил. У Бога всичко е съразмерно. Когато отнема от теб, дава другиму, а когато ти дава, другият вече има по-малко. И винаги става така.

{Още»}

 
БЯЛАТА НОЩ НА ЧЕРВЕНИЯ ХУСАР

Алфонс Але
превод: Васил Павурджиев
Винаги съм се питал защо са наричат „бели” онези нощи, които се прекарват вън от къщи. Аз неотдавна прекарах една „бяла нощ”, но бих предпочел тя да беше черна.

{Още»}

 
НОЖОВЕ ПО ПАВАЖА

Иван Ковачев
Кога започна и от какво се бе породила враждата между двете махали, никой не знаеше. Времето в градчето не е спирало, но винаги е текло някак си по-бавно.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНИЯ ЧОВЕК

Христо Миндов
Аз видях последния човек на земята. Той бягаше от смъртта, нозете му трепереха, а душата му се губеше в страх.

{Още»}

 
ПЕРСИКА

Димитър Аджеларов
легенда
Хаджи Слав напълни с тютюн лулата си, натисна го с палец като я остави на масата, бръкна в пояса си, извади торбичката с огнивото, притисна праханта към кремъка, после заудря с дясната ръка, пламнаха искри…

{Още»}

 
СРЕД СВЕТЦИ И АНГЕЛИ - II

Георги Георгиев
КУЛАТА В АСЕНОВГРАД
През 2004 - 2005 г. Юрий се зае с консервацията и реставрацията на фасадната стенописна украса на камбанарията на църква „Успение Богородично” в Асеновград. В града е известна като кулата на най-старата църква.

{Още»}

 
КРАДЕЦЪТ НА МОРКОВИ

Анатолий Петров
Цяла нощ адвокатът Сиромахов игра бридж-белот в града. На разсъмване спря колата пред вилата си. Отключи портата, но едва направи няколко крачки в двора и видя сред зеленчуковите лехи непознат човек. Извика му уплашен:

{Още»}

 
СУКНАРОВ

Никола Начов
Нявга си - доста отдавна - бях му учител. След като свърши, стана някакъв чиновник, и не съвсем малък. По едно време беше и отговорен редактор на един столичен вестник. Кога го срещнех - и то твърде рядко - той само понякога ме поздравяваше.

{Още»}

 
ЕСЕННИ МИНЗУХАРИ

Из книгата „Мигове от вечност”
Иван Карановски
Защо се случи това? Това не е ли закона на скръбното очарование, което се роди тогаз? Ние се срещнахме тъкмо тогава, когато всичко се разделяше: полето - със своята трева, гората - със своите листа, небето - със своята ведрина и блясък.

{Още»}

 
ТАСОС

Стоян Загорчинов

Велика безбрежност на морски ширини! В някакво стихнало и мълчаливо очакване спи морето. Сив есенен ден потиска земята в нерадост и скръбно примирение. Слънцето не прозира никъде. То сякаш стопява своите лъчи в тежката печал на свисналите мъгли.

{Още»}

 
ОЧИТЕ

Константин Сагаев
скица
Летеше едноокият фантом, а под неговите кръгови стъпки желязото се огъваше и повтаряше в своеобразен напев: „Това е краят, това е краят…”

{Още»}

 
УМИРАЧКА

Денка Илиева
В памет на родителите ми
Откога се канеха да опитат.
- Ще си облечем новите дрехи и ще легнем - казваше баба Севдалена.

{Още»}

 
УТАЙКИ

Асен Разцветников
*
Изразът „храм на изкуството” е едно от несполучените сравнения, с които ни гощава литературата.

{Още»}

 
НЕГЪРСКА АНТОЛОГИЯ

Блез Сандрар
подбор и превод от френски: Ния Трейман
НЕБЛАГОДАРНОСТ
(нравоучителна приказка)
Змията ухапала един човек и близките му тръгнали да я търсят, за да я убият. А пък тя започнала да си търси скривалище.

{Още»}

 
ОБЯД В ЛОНДОН

Пелин Пелинов
Разказ из “Щрихи към портретите…”
Ньойският договор или по-точно - Ньойският диктат, е подписан от министър-председателя на България Александър Стамболийски на 27 ноември 1919 г. в предградието на Париж Ньойи-сюр-Сен.

{Още»}

 
МОСТЪТ

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
“Беленският мост потвърди моите съмнения. Повече
от постройките от времето на турското владичество,
не са от други, а от българските майстори из

{Още»}

 
СЪРНА НА СКЛОНА

Петре Димовски
превод: Ваня Ангелова
Тази сутрин ловджията Голика подрани. Искаше да излезе още по тъмно от селището, и когато се разсъмне, да бъде вече сред дърветата на гъстата гора.

{Още»}

 
КРАТКИ ЛЕТНИ РАЗКАЗИ

Тихомир Йорданов
ЗАПОЗНАВАНЕ
- Аз съм Георги. Също като писателя Георги Господинов. Само че при мен „господин” се пише преди името.

{Още»}

 
ПИСМО

Петер Алтенберг
превод: Хенри Левенсон
„Аз никога не бих отишла у вас, никога. Макар и да знаех, че вий умирате от любов към мене. Вой сто пъти ми писахте това. И хиляди пъти четях аз във вашите страдащи скръбни писма, че съм ви непреодолимо нужна.

{Още»}

 
СЪЩНОСТТА НА АБСУРДА

Влад Ривлин
превод: Литературен свят
Човекът състави списък на важните си дела.
После отбеляза в този списък най-спешните и необходими и онези, които могат да бъдат отложени за известно време.

{Още»}

 
ПЪТ

Марин Ботунски
Октомври е, краят на октомври, с остър иглен вятър. Бели облачета, като малки деца играят на гоненка в небето, а около тях бистрота, каквато само детството има наоколо си…

{Още»}

 
ЧЕТИРИ РАЗКАЗА

Иван Стефанов
БАРИЕРАТА
Чакам!
Около мен, доста като мен и те чакат!
Днес ни е ден за получаване на лекарствата - ония, дето от никъде другаде не можеш да вземеш и които ако не ги вземеш, няма смисъл и дните да броиш.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Дилян Бенев

Из „Гръмоблясъци” (2016)
Ако работим, за да живеем, не живеем, за да ни работят - светът няма да е пирамида.
Съществува като изчезнал.

{Още»}

 
АЗ, ДУШАТА НА БЪЛГАРИЯ

Елена Костадинова
Недей, не трябва! Не е дошло времето! Всички сякаш ми крещяха и може би си мислеха, че могат да променят нещо… Случи се толкова бързо. Трябваше да се родя! Исках! Сега и точно в България! И тръгнах, поех по пътя към Земята, където една малка страна не спираше да ме радва и удивява сред [...]

{Още»}

 
В ЗООЛОГИЧЕСКАТА

Борис Светлинов
Из цикъла „Миниатюрни разкази”
Побеля земята. Но снегът е малко и черните клони, отърсили снега, стърчат непримирими в своята болка - листата ни, де са листата ни?

{Още»}

 
СВЕЩЕНИ КРЪГОВЕ

Димитър Осинин
Това са кръговете на живота, отмеряни с годините, златните халки, които свързват тварите с битието. Те са малки затворени вечности и затова сами за себе си са безкрайни.

{Още»}

 
ГЛУПЦИТЕ

Aлександър Герасков
Срещнаха се двамата на брега на Дунава. Единият имаше вид, като че е решил да се удави, другият като унесен мечтател гледаше как рибарите ловят риба с кипчета. Заприказваха, без да се запознават.

{Още»}

 
КАРТИНА

Владимир Георгиев
Смрачи се, паднаха ниско облаците и заваля. Притъмня, тук-там се чуваха тътените на далечни гръмове, един изтрещя съвсем наблизо.

{Още»}

 
СТАРИЯТ ВЪЛК

Надя Хаджийовкова
Прекрасна юлска нощ… Смълчана и тъмна. Сияещото лятно небе е скрито зад плътна, меча завеса от облаци. Може би ще вали… А може би тая нощ е отредена за истинска почивка, тиха и тъмна.

{Още»}

 
МАЙКА

Константин Петканов
Георги не я чу. Излезе с пушка в ръка. Друг път кучето, с умилкване около него лаеше, а сега не се дигна от мястото си. С бързи крачки прекоси бащиния си двор, прескочи оградата и се изгуби из селото.

{Още»}

 
ДОБЪР ДЕН, ДОКТОРЕ!

Ирена Георгиева
на баща ми
Усмихнах му се като на стар познат и той ми отвърна по същия начин, макар че едва ли ме помнеше. „Такъв e той. Разговаря с теб. Изслушва те.

{Още»}

 
СЕЛЕМИНА С ЧЕРНИ ЧОРАПИ

Димитрина Бояджиева
Панаичка, майката на Йорданчо, я заболели краката и отишла на бани. Бани минерални, с лековита вода, топличка, цял живот да не излезеш от басейна.

{Още»}

 
ГОСПОДИН УЧИТЕЛЮ

Диана Димих
В памет на дядо Гаврил
Като им разправям на младите таз история, едно вярват, две не вярват. Десет години любов - не може да бъде!
И тогава, преди Балканската война (то е било скоро, преди шейсет и кусур години, нали?), и тогава е имало нечестни хора.

{Още»}

 
ПРИРОДОПРИЯТЕЛ

Димитър Хаджитодоров
Бай Кольо е надхвърлил осемдесетте и не говори за политика, защото не очаква да доживее до увеличение на пенсията. Любимата му тема е гората, растяща срещу охлузените блокове, където се намира скромното му жилище.

{Още»}

 
НА МОРЕ

Панчо Михайлов
Степан (макар и 27 годишен, но все така го наричаща майка му) се приготвяше за път. Всички дрехи от шкафа и гардероба бяха нахвърляни на пода.

{Още»}

 
МИРАМИЙЯ

Влад Ривлин
превод: Литературен свят
Съставна част на палестинския фолклор е не само ислямът, но и християнството.
Историята за салвията е потвърждение на това.

{Още»}

 
ЛЕНТЯЙСКИ МИНУТИ

Димитър Стойчев
*
Ако всеки ден не виждаш хиляди глупости - това е най-верният признак, че си оглупял сам.
*
Леките жени са като бонбоните: обикновено вредят, но все пак винаги са приятни.

{Още»}

 
ПЪТУВАНЕ СЪС СМОК В КРАКАТА

Иван Бунков
Горещ юлски следобед. Неделя. Под сайванта в Хухла разказвам на моя приятел инж. Георги Цигов как в Ивайловград ми съобщиха предиобед, че някъде в интернет били пуснали сензацията, че Ивайловград бил нападнат от питони.

{Още»}

 
ПОГРЕБЕНИЕТО НА СЕЛСКИЯ УЧИТЕЛ

Атанас Славчев
На Ангел Христов
…Много са хората. И цветята. И парите до него. Нима на учител може с пари да се отблагодариш? На село изпращачи освен близки са съседи, наборите - те идват задължително, приятели. И… до тук. За учителя - всички…

{Още»}

 
ОТРОВА И КУРШУМ ПРИВЕЧЕР

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към потретите”
1913 г. е една злощастна година, най-злощастната в новата история на България. По-злощастни са може би само 1014 г., когато след битката при Беласица, византийският император Василий ІІ, наричан Българоубиец, ослепява 15 000 български войници за отмъщение и ги изпраща на цар Самуил, и 1393 г., когато Второто българско [...]

{Още»}

 
ПЪРВИЯТ АКАДЕМИК

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
Може всичко, което Марин Дринов (1839 - 1906) е сътворил и оставил на България, да умре един ден и да се забрави.

{Още»}

 
СЪЛЗА НА ЖЕНА

Миролюб Влахов
Първото, което видя, когато отвори очи, бяха високите стройни бедра на сестрата - предателски открити от късата манта, равномерно загорели, с цвят на добре узряла праскова. Тежка сънена умора люлееше тялото му и притъпяваше болката в тила и лявото рамо.

{Още»}

 
СЛАФИЛИАДА

Славимир Генчев
“Защо няма какво да се работи в държавите, от които пристигат мигрантите, а в Европа трябва да има?”
Фридрих Енгенчев

{Още»}

 
МНОГО ЗА КРАТКО

Васил Иванов
Накрая пристигнаха. Направиха няколко кръгчета около планетата и за по-голяма сигурност решиха да се приближат откъм тъмната и страна.

{Още»}

 
ЕЛЕГИЯ ЗА МАХАЛАТА

Людмил Симеонов
На една стара, пожълтяла от времето снимка сме се строили, преди да започнем поредния си футболен мач на поляната, всички момчета от махалата - от най-малкия до най-големия - на брой колкото за два отбора.

{Още»}

 
ПОДОЗРИТЕЛНО СЪВПАДЕНИЕ

Панчо Панчев
След кратко колебание тя вдигна телефона и каза на най-добрата си приятелка, че я моли да се видят колкото е възможно по-скоро.

{Още»}

 
ИЗ „НЯКОГА И НИКОГА”

Димитър Бабев
ПЕСЕН 33
Твоята десница направи кръстно знамение.
Под неговия всичко опрощаващ знак аз тръгвам…

{Още»}

 
ИЗ „АНТИХРИСТ”

Мартин Ралчевски
откъс от новия роман на автора, изд. „Хермес” (2016)

Светльо се пресегна, хвана дистанционното и, все едно нищо не се е случило, включи телевизора, а Бен отвори нова бира.

{Още»}

 
САМОТНИ ДУШИ

Георги Михалков
Галина бързо прелисти вестника, търсейки страницата с обявите. Започна да ги чете и намери своята обява, която беше изпратила преди две седмици. “Шейсет и петгодишна, самотна, без ангажименти, търси мъж, с когото да заживеят заедно и прогонят самотата.”

{Още»}

 
ПТИЧКА ОТ ГЛИНА

Ангел Каралийчев
От глина я направи малкият Христос, затуй нейните криле бяха жълти като слама. Тънките й крачета приличаха на червени коралови клончета. Очите й - две зърна от плодника на градинско цвете - чудно блещукаха.

{Още»}

 
СКИТАНИЯ И ТВОРЧЕСТВО

Василий Ян
превод: Литературен свят
Роден съм през 1875 г. в Киев. В далечното ми детство често слушах разкази на баща ми, учител в гимназията, за героите на “Илиада” и за пътешествията на Одисей. Баща ми беше преподавател по древни езици - гръцки и латински.

{Още»}

 
АМУЛЕТЪТ

Денка Илиева
- Нейкова махала е нашата. Имало един дядо Нейко… кои времена е било! Бягал от нещо, зло ли го е гонело?… Скрил се тука, зад тия чукари. И останало името му и махалата. Сега сме ние тримата само и още няколко като нас…

{Още»}