Проза

НАШИЯТ ТАРАС

Георги Георгиев
Когато влязохме в казармата, за нас нямаше по-важни от командирите. От сутрин до вечер те бяха сред нас. Учителят си казва урока и си отива, а командирът е диригент на всяка войнишка стъпка.

{Още»}

 
ЛЮЛКА НА ХУДОЖНИЦИ

Георги Георгиев
През шейсетте години на миналия век събирах материали за музеен кът на военни свързочници. Командирът на 62-ри общовойскови свързочен полк - Резерв на главното командване, полковник Васил Дечев ме командирова в София и Велико Търново да ровя в архивите и музеите, да се срещам с живи участници във войните.

{Още»}

 
ИЗ „СПОМЕНИ ОТ КРЪСТИНА БАРА” - І

Галина Ганова
Откъси от родовата сага „Спомени от Кръстина бара”
УВОД
Откакто „чукнах” 40-те, в главата ми се завъртя една мисъл да напиша историята на моя род, разказана ми от татко и негови първи братовчеди по бащина линия.

{Още»}

 
ДЕВЕТ РАЗКАЗА

Мария Митева
Из „Снежният човек плаче” (1992)
СНЕЖНИЯТ ЧОВЕК ПЛАЧЕ
Тя заяви, че по-скоро ще увисне на въжето, отколкото да стори някому зло, каквото и да й се случи. Животът така я опуха, че на двадесет и седем години побеля и под мишницата. Не беше хубава и той не я забеляза, но понеже беше умна, го подразни.

{Още»}

 
ТРЕВОЖЕН АНТРАКТ

Филип Марински
Много ли са, малко ли са - не съм мислил. Аз ги изтъркалях всичките върху напомпана гума. Чувал съм една такава: зиме - фурнаджия, лете - шофьор.

{Още»}

 
ИЗ „КНИГА НА ПРИКАЗКИТЕ” (1905)

Фьодор Сологуб
превод: Наталия Недялкова
БУЧКА ЗАХАР
Живеела едно време една стопанка. Тя имала малко ключе за шкафче. В шкафчето стояла малка кутийка.

{Още»}

 
ТЕЛЕГРАМА

Марин Ботунски
Два дни има до премиерата. Старият артист Иван Петричев седи в голямата и шумна зала на окръжната станция и пише кратки телеграми до роднини и приятели. „Каня всички, които обичам и уважавам”, казва Иван Петричев и пак преглежда написаните телеграми… Уж е готов, а не става.

{Още»}

 
ПИОНЕРСКАТА ХАРМОНИКА

Славимир Генчев
Американският студент Пат Рой пристигна отново в България в средата на март, за да събере още информация за поредния си курсов трактат.

{Още»}

 
КЕРВАНЪТ НА ЖАЖДАТА

Санаа Шаалан
превод: Хайри Хамдан
Слънцето остави следи по този керван, изтощен от тежкото пътуване и непоносимата жажда. Пътешествениците в кервана, обгърнати от пустинята, се въоръжиха с изкусните и безкрайни разкази за пясъците - злобни, мрачни разкази, увити с черни наметала, придобили вида на техния гняв, омраза и съмнения.

{Още»}

 
БОКАЛ ВИНО

Владимир Мусаков
Веднъж на бал, изморен и едва дишащ, в една от залите аз жадно посегнах да изпия бокал вино. Жената, която седеше до мен и която винаги и навсякъде бе с мен, прихлупи бокала с ръце.

{Още»}

 
БАРО ТЪРСИ НЕЩО…

Красимир Бачков
Голямата вода заля държавата, също като корупцията, беззаконието и онзи първичен страх, който се таи у всеки низш организъм, при среща с необясними неща. Беше година на повсеместни преливания от реки, канали, язовири и всякакви водосборни съоръжения.

{Още»}

 
ДО ВСИЧКИ ВЪН ОТ ГАЗА…

Халед Джумаа
превод: Мая Ценова

ДО ВСИЧКИ ВЪН ОТ ГАЗА - ПРОСТО ДРЕБОЛИИ ЗА МАЛКО РАЗМИСЪЛ
Направо, без встъпление:
Първа дреболия:
Представи си, че си на петдесет и пет години и откакто си бил на двайсет и две (възрастта, на която би трябвало да си завършил университет),

{Още»}

 
КУРАЖ И СИЛА ЗА ЖИВОТ, ЗА БЪДЕЩЕ

Драгни Драгнев
Река Дунав е по-стара от света, изригва от сърцето на Европа и блести като сабя на гръдта й, разделя народи, държави, земя и небе - само птиците над нея летят свободно.

{Още»}

 
НАВИКЪТ НА ЖЕЛЕЗНИЧАРЯ

Панчо Панчев
- Днеска е понеделник! - каза си още щом се събуди Бате Ицо и се помъчи да си спомни какво е планирал да свърши този ден.

{Още»}

 
ОБИСК У ПОЕТА

Крум Кюлявков
              На Христо Ясенов

Още е рано - пет часа сутринта.
Поетът е в прекрасно настроение: сънува, че закусва в сладкарница „Охрид” парче бюрек с чаша топло мляко. Бюрекът се не свършва, млякото - също; на дъното все остава една последна глътка - най-сладката…

{Още»}

 
ВАПЦАРОВ

Диана Атанасова
Не тръгна добре този ден. Сутринта изпусна автобуса, на няколко крачки от нея потегли. Закъсня, разбира се.

{Още»}

 
АКВАРЕЛ

Константин Щъркелов
Големият смърч беше повален и цялото му тяло бе разделено на три трупа. Клоните му бяха събрани на клада. Из тях пърхаха малки пъстри птичета, като че играеха на криеница.

{Още»}

 
РЕПЕЯ

Мими Михайлова
Дядо Иван се суетеше между каруцата и плевнята. Поглеждаше с око, като да премери, пак се връщаше и си мърмореше:
- Жив и здрав да е кметът! Е, т’ва е човек!
Тильо Дечев беше управник на място.

{Още»}

 
СЛЕПЕЦ

Иван Митев
Тълпата го отминаваше, както реката заобикаля камък - разделяше се на две, за а се слее след него, все едно, че го е нямало. А той пристъпваше бавно, спираше от време на време и питаше високо:
- Някой да пътува за Карамфилово? Някой да пътува?

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Алексей Белмасов
превод: Литературен свят
Признак на великия човек: дори и след смъртта си, хвърля сянка.
Нищета и богатство - ето двата полюса, на които много често се раждат страшни хора.

{Още»}

 
СТРАННА ПТИЦО

Халед Джумаа
превод: Мая Ценова

СТРАННА ПТИЦО
Странна птицо,
откъде взе тази тръпка, която възвестява утрото всеки ден призори? И как могат седемдесет цвята да туптят върху едно единствено перо?

{Още»}

 
ПЛЕННИЦИ

Тодор Чопов
Мрачна есенна вечер. Киша по цялото продължение на пътя. Под страха на някое невидимо и зло чудовище всичко е притаило дъх и се ослушва в болезненото стенание на земята. От време на време самотно куче завие страхотно и тутакси над главата ти преминава някакъв смъртен ужас и те вледенява в тайнствено дихание на злобната [...]

{Още»}

 
ТЕ - РОДИТЕЛИТЕ НА ИВАН…

Златимир Коларов
Вървяха срещу мен забързани, приведени, състарени, отиваха към гробището. Шестдесет и няколко годишни, той - с дънки, яке и маратонки и фигура на мъж, който обича спорта, тя - миловидна, с посребрена коса, сплетена на странична плитка и гердан от разноцветни едри камъни и широка гривна на ръката.

{Още»}

 
РАЙСКО МЯСТО

Красимира Василева
РАЙСКО МЯСТО
Природата в Националния природен парк „Русенски Лом” е изключително красива, а богатството на растения и птици е огромно. Красотата идва от скалния релеф и голямото разнообразие на гледки.

{Още»}

 
ЗАПОЗНАНСТВО

Миглена Георгиева
Още първия ден я забелязах, докато вървях между редиците да видя как децата нанасят цветовете върху предварително приготвения релеф, за да го отпечатат.

{Още»}

 
ДИМИТРОВДЕН

Тодор Николов
Една жълта, закъсняла роза цъфтеше в края на пейката. Рейс в същия цвят чакаше в сянката на клена и бабите от пейката можеха да четат надписа: “Училищен автобус”. Беше тясна и дълга пейка - двайсет крачки, че и отгоре.

{Още»}

 
ЖЕНИТЕ ВИНАГИ СТИГАТ ДОКРАЙ

Тодор Николов
                              На приятеля Стан, който знае
                              накъде летят отпушените мисли
В края на юли от Холандия пристигна писателят Стан Рашков. Стари приятели бяхме, събра ни навремето желязната кремиковска пустош. Преди двайсет години Стан се изнесе в Ниската земя и потъна там задълго.

{Още»}

 
РСВ

Иван Митев
„Между осем и десет почти няма влакове - помисли сервитьорът. - Тогава пътниците се задържат при нас и човек може да ги разгледа и запомни…”
Високият едър мъж мина с разлюляна походка между масите. Стигна закачалката, съблече дългото бежово палто и тогава се огледа.

{Още»}

 
СЪРЦЕ

Махмуд Шукейр
превод: Мая Ценова

В първите дни, които предшестваха мига на светкавицата, тя идваше към сградата на срещата, оставила сърцето си вкъщи - като маймунките от старите приказки.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Цветан Розов
Хората се раждат без резервни части. Може би затова впоследствие мнозина стават чужди “механизми”.
Прогнозите за бъдещето у нас приличат повече на диагнози.

{Още»}

 
МУХА

Наталия Лесцова
превод от руски: Тихомир Йорданов
Старицата умираше. Гаснеше. Сама. Домът бе неотоплен. През необлепените цепнатини в разсъхналата се дограма на единствения прозорец в тясното жилище влизаше есенният вятър.

{Още»}

 
ЦЪРКВАТА

Иван Д. Христов
Из „Изпитание” (2012)
ЦЪРКВАТА
Попитах веднъж стария свещеник отец Константин защо църквата ни е построена на такова скрито място и в близост до дерето - на самия долен край на селото, та само когато се приближи човек до нея, може да я види добре.

{Още»}

 
ИЗ „ВЕДА ЗА ОРФЕЙ”

Бойко Беленски
Откъс от новия исторически роман на автора
Неуспехът при спускането в геена се оказа различно събитие от другите, с които човек се примирява, а може би пътуването до Колхида и преодолените перипетии бяха променили Орфей до неузнаваемост.

{Още»}

 
НЕБЕСНИЯТ ПРОЗОРЕЦ НА ЕСЕНТА

Драгни Драгнев
Есен е… Едвам припламват посърналите листа на дървесата, падат и шумолят в нозете ни. Угасват тревите, които довчера развяваха коси навсякъде. Есента люлее шарено ветрило между земята и небето.

{Още»}

 
ЗВЕЗДИ В МОРЕТО

Диана Атанасова
Боряна седеше приведена над малкия портрет. Сигурно щеше да го намокри, ако имаше сълзи, но очите й бяха празни.
Съседната стая се напълни с плач и въздишки. Без да иска, слушаше какво говорят.

{Още»}

 
ВЕЧЕР

Александър Карпаров

ВЕЧЕР
Преваля уморен денят зад планината като пътник, тръгнал във весели зори.
Вечерни мъгли приспиват в меки пелени тихите равнини.
През спомена за мъртви радости кротко спят полските цветя.

{Още»}

 
ИЗ „ДНЕВНИКЪТ НА ПОЗОРА”

Хайри Хамдан
откъс от новия роман на автора
- Тя те чака! - каза Сана напрегнато.
- До колкото знам, Сана, нямам уговорена среща с никой! - каза Йов с обичайната си вежливост.

{Още»}

 
ПРИКАЗКА ЗА ДОБРОТО

Мюмюн Тахир
Караман и клетата му майка Хасрет живеели в бедност и нерадост. Немотията им била такава, че считали за празник деня, в който до сухия хляб имало и малко извара на масата. Земицата им била ялова и неплодородна, а тая година се случила люта суша, та царевицата и житото едва се подавали.

{Още»}

 
СРЕЩА ПРЕД ХАЛИТЕ

Панчо Панчев
Разбрахме се със Сабри (по телефона), че ще се срещнем пред халите (така му било удобно) и аз ще му дам текста, който трябва да преведе на турски (той е от българските турци). Мой приятел ме беше помолил да му намеря такъв преводач и аз попаднах на Сабри - препоръчаха ми го колеги.

{Още»}

 
ИЗРЕЧЕНИЯ

Марко Марков
Плюха й под опашката, а тя, вместо да я подвие, я развя като байрак.
Живееше в облаците, които се сгъстяваха над главата му.

{Още»}

 
СТАРИЯТ ОРАЧ

Александър Кипров

(песен в проза)
По равна буренясала нива, край хубавата Марица, беловлас - прегърбен старец тежко се влачеше след криво орало. По набръчканото мургаво лице едра пот течеше и хлътналите му очи често поглеждаха към залязващото слънце.

{Още»}

 
ИЗКЛЮЧИТЕЛНА ЖЕНА

Санаа Шаалан
превод: Хайри Хамдан
Аз съм жена, която притежава много рядък талант. Приближете се, за да ви разкажа за него! Приближете се още повече. А сега се отдалечете с една крачка! Точно така, идеално се справяте. Ето как започнахте да усещате способностите ми, преди още да съм ви разказала за тях!

{Още»}

 
ДУША, ПРИКАНВАЩА ЗА ЛЮБОВ

Санаа Шаалан
превод: Хайри Хамдан
Притежавам душа, която не спира да подканя за любов. Притежавам сърце, което не се смущава от прекомерния си недостатък. Имам и своя господ, който единствен може да опрости греховете на влюбените и да превърне на везните си техните злини в добрини, както и да ги вкара в своя рай.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Виген Оганян
превод: Литературен свят
*
Относителна истина - деликатно название на относителното заблуждение.
*
Понякога спорът е по-полезен от истината, заради която се води.

{Още»}

 
ПЕТ РАЗКАЗА

Красимира Василева
КОЛКО ВРЕМЕ ДА ЧАКАМ, ГОСПОЖА?
През лятото на 2000-та година Червен беше село с около 300 човека. Пазар нямаше и местният човек, станал известен като производител и продавач на зеленчуци, беше бай Борис. Къщата му бе в началото на селото, на най-високата част на скалистия склон.

{Още»}

 
ПЕТ РАЗКАЗА

Павлина Павлова
ЗАВЕЩАНИЕТО
В приемната на нотариус Гърдев Мона беше дошла, за да отвори завещанието. Толкова дълго беше очаквала този момент, бе си представяла как си тръгва, гордо вдигнала глава като наследница на тристаен апартамент на пъпа на столицата, двуетажна вила в скъпарския квартал Бояна и тлъста сума по депозити.

{Още»}

 
ИГРА НА КРИЕНИЦА

Панчо Панчев
Гарсониера на последния етаж, и при това с балконче, е хубаво нещо. Особено когато асансьорът работи редовно. Иначе изкачването става бавно, с почивки и лекарката изобщо не го препоръчва на възрастни хора с поразхлопани сърца.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Василий Кубаньов
превод: Литературен свят
* * *
Да обичаш света, значи да искаш да го промениш.

{Още»}

 
ИКОНОСТАС

Иван Стефанов
Стена от сграда!
Между две улици.
Стръмно е, та покрай стената има стълбище.

{Още»}

 
СТАРИ БАСНИ НА НОВ ГЛАС

Димитър Чавдаров-Челкаш
МАЙМУНА И ОГЛЕДАЛО
Маймуната видяла лика си в огледалото и закрещяла възмутено:
- Какво е това грозно и отвратително лице срещу мене! Това не съм аз! огледалото е негодно!
Оплакването на маймуната било чуто от нейния роднина, който бил голямо началство.

{Още»}

 
НАМЕРЕН

Дияна Тончева
- Знаеш ли какъв е най-често повтарящият ми се кошмар?
От няколко минути я наблюдава мълчаливо, подпрян на възглавницата в леглото. Обича да я гледа как се реши.

{Още»}

 
ШУМОВЕ

Атанас Теодоров
Преди да излети, момичето зърна сплесканите зад стъклата лица на жените от канцеларията и сви презрително рамене. След скока от място кобилата го понесе в плавен галоп. Движението напред беше толкова чисто, че то не усещаще никакво задържане - нито от хора, нито от думи, нито от натрапчиви спомени в самотни дълги нощи…

{Още»}

 
ЕФИРНАТА ЛА ДОННА

Димитрина Бояджиева
Виждаше я да репетира всеки ден на арената под купола на цирка: русо, стройно момиче, облечено в зелено трико - в продължение на няколко минути минаваше по опънатото стоманено въже от единия край до другия и обратно.

{Още»}

 
ЗМИЙЧЕТО

Мария Антонова
Напоследък Катерина се оплакваше от болки в стомаха. Особено се засилваха те, когато вечер се събираха всички около софрата.

{Още»}

 
ЕДНОСТИШИЯ

Владимир Вишневски
превод: Литературен свят
***
Не опошлявай любовта ми със съгласие…
***
Няма време за бавни танци.

{Още»}

 
ИЗ „ТЕ БЯХА ОСЕМНАДЕСЕТ”

Панчо Недев
документална повест
15 ЮНИ 1944 ГОДИНА
„… Подпоручикът ни заповяда да обградим камиона и ние изпълнихме заповедта. Двама полицаи отвориха вратата и той започна да вика по имена арестуваните, един по един.
- Кой беше този „той”?

{Още»}

 
КЪСМЕТ

Миролюб Влахов
Димката и Манаси се измъкнаха от Добриня рано преди обяд - в оня ничий час между утрото и обеда, когато мракът вече е отстъпил достатъчно далеко, разпръснат накъм контура на прихлупеното от сиротност поле.

{Още»}

 
НЕРАЗДЕЛНИ ПРИЯТЕЛИ

Димитър Хаджитодоров
Те израснаха заедно и в гората няма други дървета, толкова красиви, изправени рамо до рамо.
Когато бяха малки, снега ги затрупваше през глава. Клончетата им пробиваха топлата завивка и приятелите се поздравяваха усмихнати.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Валерий Егиянц
превод: Литературен свят
*
Афористът е ловец на своите мисли.
*
Ако кучето прилича на стопанина си, е смешно, а ако стопанинът прилича на кучето си - опасно.

{Още»}

 
ГЛАСЪТ

Иван Вакрилов
То не е като да чурулика птичка или байхристовото магаре да се оплаква от самотата си, когато стои вързано под джанката, докато самият бай Христо копае лозето. Не, то е нещо като ветрец, шумолящ в главата ти - сякаш си мислиш нещо, ама не си ти и не си го мислиш - хем го [...]

{Още»}

 
СЕЛО НА ДЛАН

Благой Ранов
Седях отвъд селото, на хълма, гледжосан от лъчите на залязващото слънце. Пред мен като на човешка длан се диплеше селцето. Дворовете с малките градинки пъстрееха в зеленина като в картина на Майстора. Тук-там синя връв от комините връзваше земята с небето.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Марион Коксвик
превод: Литературен свят
*
Офисът може да стане стая за разпит и изтезание.
*
Изключи телевизора: живей своя собствен живот.

{Още»}

 
ПИСМО ДО СИНА МИ

Владимир Кондарев
Не зная откъде и как да започна. Винаги се получава така, когато искам да ти споделя нещо важно от моя живот, спомените ме връхлитат като пълноводна река, която аз искам да промуша през малка фуния.

{Още»}

 
ИЗ БЕЛЕЖНИЦИТЕ

Владимир Бурич
превод: Литературен свят

*
Либерализмът (всепозволеността на «освободената личност» - полиегоцентризмът - обществото на егоистите, паяци в буркан) няма нищо с демокрацията, при която на върха на пирамидата от ценности се намира народът и висшата институция на неговата организация е държавата. Либералите самозванци се представят за демократи, без да са такива.

{Още»}

 
ЩАСТЛИВО СЕМЕЙСТВО

Борис Дунаев
превод: Литературен свят
- Мисис Смит, щастлива ли сте в семейния живот? - пита психоаналитикът.
- Да, разбира се! Имам четирима сина и грижовен съпруг.

{Още»}

 
Из „РАЗМИСЛИ ВЪПРЕКИ СЕБЕ СИ”

Ален Боске
превод: Литературен свят
*
Дайте на поета десет хиляди читатели и той вече морализира, проповядва, наставлява.
*
Стихотворението е бъдеща истина.

{Още»}

 
ДЪРВО

Йордан Пеев
ДЪРВО
С напукана гримаса е съдбата
в кората му, която се вдълбава:
да теглят клоните към небесата,
а коренът - в земята да остава.

{Още»}

 
СЕМЕЙНА РЕЛИКВА

Банко П. Банков
В годината 1393 от Христовото рождениe вятърът сироко духа през цялото лято, изгори лена, просото и гроэдето в Ломбардия, подприщи водата в лагуната, наводни площада пред църквата Свети Марко и венецианските домове.

{Още»}

 
ТЪМНО И СВЕТЛО

Панчо Панчев
От нищо нещо - така може да се определи причината, довела до ослепяването на Петър. Тогава той беше на две-три годинки и някаква невинна и незнайна болест го удари в очите.

{Още»}

 
УЖАС

Иван Стефанов на 75!
Дели ни една кокоша мрежа.
Сложих я преди години заради кокошките. Не толкова, че ще изкълват нещо, а защото цапаха поляната с курешки. Откъм мен е пусто и диво.

{Още»}

 
ГОЛЯМОТО РАЗКРАСЯВАНЕ

Величка Настрадинова
Кръстопът. От изток иде Боян - висок, строен, хубав и млад. От юг върви Стоян - висок, строен, хубав и поостарял. Последното никак не се е отразило на лъчезарния му характер. Отдалече вика:

{Още»}

 
ПРОВЕРКА

Любен Христов
ПРОВЕРКА
- Колко души работите в тази стая?
- Пет души.
- Но вие сте осем?!

{Още»}

 
ИВАН

Златимир Коларов
- Ех, Иване, - мърмореше под носа си Тошо - не е хубаво, че ме остави сам, Иване! Да си тръгнеш в разгара на купона, в най-приятния момент. Не е честно! Не е по мъжки… Без да предупредиш, без да подскажеш, че си решил да си ходиш!

{Още»}

 
ПОРТРЕТЪТ НА ЖЕНАТА В БЯЛО

Георги Михалков
Обичах да ходя при моя приятел - художника. Живееше на последния етаж в голям многоетажен блок. От прозореца на дома му, ателие, се виждаше почти целият град.

{Още»}

 
БУНТЪТ НА РОБОТИТЕ

Виктор Мясников
превод: Литературен свят
БУНТЪТ НА РОБОТИТЕ
Веднъж роботите вдигнали бунт, избили всички хора и се събрали на митинг.
- Братя! - възкликнал осемрък робот, запояващ кабели. - Отсега сме свободни от диктатурата!

{Още»}

 
ЗЕЛЕНАТА МУЗИКА НА НОЩТА

Бахитжан Канапянов
превод: Литературен свят
Момчето стоеше под прозорците и слушаше как момичето свири на цигулка.
Музиката се сливаше с пеенето на аръка, шумоленето на листата, дишането на момчето.

{Още»}

 
СЛУЧАЯТ СЕВДАЛИН

Димитър Златев
Разглеждам току-що полученото писмо. - По плика - чуждестранни печати и марки. Чета изписания на латиница подател: Турция, Измир, Севдалин Пехливан.

{Още»}

 
НЕЗАБРАВЕНИ ОЧИ ОТ ГРАДА ПОД ТЕПЕТАТА

Анита Коларова
В края на октомври 2013 г. вятърът ме отвя в най-стария европейски град, съвременник на Троя, с невероятна история и много имена: Тримонциум, Пълдин, Пулпудева, Улпия, Флавия, до турското Филибе. Днес Пловдив. Всяко камъче - история. Богата, пищна!

{Още»}

 
В РЪЦЕТЕ ЛАСКАВИ НА БОЛКАТА

Диана Атанасова
Гирлянди от светлина обкичваха рекламата и се стичаха по фасадата на хотела. Емилия ускори крачките си. Обхваната бе от трепета, който я съпровождаше винаги преди срещата й с Борис и не бе я напуснал през петте години на техния брак.

{Още»}

 
ПАРТИЯТА НА НОВИЯ ЛИБЕРАЛЕН РЕД

Дмитрий Горчев
превод: Литературен свят
Задачата на Партията на Новия Либерален Ред е установяването на новия либерален ред в целия свят.

{Още»}

 
МАМИНИ РОЖБИЦИ

Иван Енчев
Тази история е закачлива като щипчица сол в домашно кафе от джезве. Баш както обича да го пие сутрин бившият строеви полковник Райчев. Пенсионирал фуражката и пагоните си на пехотинец преди доста петилетки, ала още пази офицерския си кортик на видно място в своя дом. Висок, слаб мъж с четинеста сребриста коса.

{Още»}

 
ОЗОН И ХЛОРОФИЛ

Ирена Панкева
ФРАГМЕНТИ
Лирическа проза и стихове 
* * *
Свят, раздвоен между земята и небето. В душата на неродения вулкан - превъплъщение на човешкия стрес в божествена хармония. Боянският водопад - достолепно единение на красота и величие - пречиства и благославя!

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Григорий Сковорода
превод: Красимир Георгиев
Не е глупав този, който не знае, а този, който не иска да знае.

{Още»}

 
ОЧИТЕ МИ ГЛЕДАТ, СЪРЦЕТО МИ ВИЖДА…

Андрей В. Андреев
                                            „…Хора и улици, град като град.
                                            Тръгваме някъде, после назад…”
                                                                        Петър Караангов
Повече от половин час вървя под палещото слънце из „Банишора”, завладян от упоритото желание да намеря улица „Разцветна”.

{Още»}

 
ЗВУКЪТ НА КАПКИТЕ

Диана Димих
Вечер често ме стяга шапката, макар да вея коси и зиме, и лете. Другите жени за фасон с какви ли не капели се кичат. Аз и в големите студове най-много някой шал да преметна или лента за коса, колкото да скрия ушите.

{Още»}

 
МАМБА МИА

Славимир Генчев
Държавата ни издебна в един ленив следобед на бира и картофки, седна безцеремонно на свободния стол и с прелъстителна усмивка прошепна:
- Момчета, щете ли да ви науча на една игра?

{Още»}

 
ВРЕМЕТО НА ЧАКАЛИТЕ

Миля Харченко
превод: Стефка Тотева
Прибирам се вкъщи. Щастлив съм. Най-накрая получих заплата. И то за два месеца. Нормална сума. Виж жена ми ще се учуди, че не напразно съм теглил каиша.Два месеца. Без почивни. Така исках дъщеричката - красавицата ми - да зарадвам.

{Още»}

 
ЩАСТЛИВ НА ДЪНОТО

Ружа Велчева
Ударих дъното! По-надолу - няма накъде!… Всичките ми гемии - потопени методично, една по една… Дъх не ми остана!
Пенсията - запорирана! Токът, водата и телефона - изключени! Хладилникът - бродиран с тлъсти паяжини… А зад стъклата на прозореца - кучешки студ…

{Още»}

 
БУШМЕНСКА ПРОКОБА

Михаил Михайлов
Научих тази история от бушмените по време на лов в пустинята Калахари.
1.
Южният кръст разкъса прегръдката на Млечния път и очерта посоката на Гуге обратно към селото. Но то беше далече, много далече - почти на четвърт луна бърз ход.

{Още»}

 
СЪЛЗА ЗА КУМАНИТЕ

Атанас Славчев
1186. Стряскат с въстание съня на заспала Византия болярите Асен и Петър - възкръсва България. Но запъпля като бръмбари по нанагорнището войска - колкото са звездите, листата колкото са в Балкана - византийци - да се полее свободата на българите с кръв.

{Още»}

 
КЪМ НОВ ЖИВОТ

Георги Стоянов Пейчовски
Из разказа „Към нов живот”, подписан с псевдонима Чичо Светлю
Пламна жестока, люта, стихийна войната… Порой кърви на юнаци обляха земята…
Глух плач въздишки потайни, горчиви сълзи и клетви безкрайни смразиха сърцата на дедите и децата…

{Още»}

 
МАЙЧИНИ ТРЕВОГИ

Димитър Златев
Камината в малката дневна на хижа „Бузлуджа” хвърляше меки отблясъци. Момчетата от екипа на Планинската спасителна служба бяха отскочили до барчето.

{Още»}

 
НЕ ТЪГУВАЙ, СИНЕ

Георги Стойков
                                                                               Огънят е силен,
                                                                               Водата е по-силна от огъня,
                                                                               Земята е по-силна от водата,
                                                                               Човекът е по-силен от земята.
Синът пристигна в домашен отпуск. Пристигна ненадейно, късно след полунощ, когато сънят бе ни пленил дълбоко и неподкупно.

{Още»}

 
А ТИ ЗА КОГО СИ?

Олег Юриев
превод: Литературен свят
- Татко, кажи, ти срещу кого си?
- Аз съм… срещу лъжците, егоистите, предателите. Срещу мошениците, срещу крадците.

{Още»}

 
ВЪЗЛЮБЕТЕ БЛИЖНИТЕ СИ КАТО СЕБЕ СИ

Олег Юриев
превод: Литературен свят
Иисус стоеше пред обкръжилите го егоисти и размишляваше: „Те мислят, че обичат себе си. Но това не е любов, а самообожаване. Та нали да обичаш себе си е невъзможно.

{Още»}

 
НЕУДАЧНИЦИ И ЛУЗЪРИ

Дмитрий Горчев
превод: Литературен свят
Сред днешните почитатели на картие и мерцедес (впрочем не знам какво сега при тях се смята за яко) е много популярна думата «лузър».

{Още»}

 
КУЛТУРНА СТОЛИЦА

Дмитрий Горчев
превод: Стефка Тотева
Бездомникът:
- Моля да ме извините, ще бъдете ли така добър да ми оставите бутилчицата, аз ще постоя отстрани, за да не Ви преча.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Валентин Ирхин
превод: Стефка Тотева
МИТЪТ ЗА СИЗИФ
За да призовеш смъртта, трябва да я предизвикваш, тогава ще се появи черният конник.
Например, да тропаш с крак и да изричаш името й, като повтаряш силно: ела.

{Още»}

 
МАЛКИ ЕСЕТА

Драгни Драгнев
ДОМЪТ
Нашият дом е душата, момче. Ама нали за единия живот идваме на тоя свят, всеки гледа стряха да има. Може да е къща с голям двор, здрава и широка. Може едвам да се държи и да се срути, не дай боже, от ветрове и дъждове.

{Още»}

 
МЦХЕТА

Еми Ариел
превод: Литературен свят

1983 година. Топъл септември. Тбилиси.
Дойдохме тук само за няколко дни, но вече срещнахме много забележителни приятели и толкова топлота и задушевност както никога по-рано.

{Още»}

 
ПРИТЧАТА

Филип Марински
В един навъсен ноемврийски ден кръчмата на Йордан Плеваров рано-рано беше жужнала от народ.
Сложената в средата на салона печка беше зачервила хълбоци, защото на юг, по върховете на Родопите, зимата беше изпреварила календара и шиеше първите си бели кръпки върху зелената антерия на планината.

{Още»}

 
СЕДМОТО НЕБЕ

Атанас Теодоров
Много преживелици от детството се забравят на следващия ден, а други остават в съзнанието ни завинаги. В нашето село, разстлано по южния хълбок на Бакаджик, се срещаха доста колоритни хора, повечето съм ги забравил, но за Страшил се сещам често…

{Още»}

 
ИЗГНАНИК

Иван Д. Христов
Из „Изпитание” (2012)
ИЗГНАНИК
Пролет е. Гергьовден. Гората се разлисти, ливадите зелнаха. Небето синьо. Времето тихо, слънчево. Празник е в душите на селяните. След звъна на църковната камбана иде ред на гайдите.

{Още»}

 
ИЗГУБЕНИ СВЕТОВЕ

Георги Стойков
В нашия пра-пра стар двор, в още по-стария ни род, никой не си спомня да са чаткали копита на коне. Не сме ползвали като впрегатен добитък и волове. Макар че имотът и колибата ни бяха далече от селото, до там стигахме с впрегнати в ярема крави.

{Още»}

 
РАЗРЕШИТЕЛНО ЗА ИЗНОС

Банко П. Банков
Някогашният държавен Винпром, сега акционерно дружество „Вакханка”, беше отвъд безредно сбутани един в друг автомобилни гаражи и пустеещата от години сточна гара. В старата магазия, с врати заковани на кръст с талпи, притичваха плъхове, ръждясал коловоз отвеждаше към буренясало обръщало за парни локомотиви.

{Още»}

 
ИЗКУСТВОТО ИСКА ЖЕРТВИ

Калин Калинов
- Хайде, мама, хайде още веднъж да я изпеем, моето момиче! Как беше?…
- Но после ще ми купиш сладолед!
- Сладоледът е враг номер едно на гласните връзки. Но ако я изпееш без грешка, ще ти купя шоколад „Милка”.

{Още»}

 
КРАЯТ НА ИГРАТА

Георги Стоянов
Беше възтъмно, утрото едва, едва се прозяваше на изток, когато напуснахме селото. Ботушите ни газеха мокрите стърнища и обраните пипери. Не бяхме изминали много път, когато до ушите ни достигна незабравимото, галещо слуха: път-пъдък, път-пъдък.

{Още»}

 
ТРОХИ ОТ ХЛЯБА

Георги Стоянов
ЯГОРИДА
Хубава дума, звучна, но какво означава?
Трябваше да мине време, за да проумея смисъла й. Когато спрете да се грижите за асмата пред къщи или за лозето в градината.

{Още»}

 
ЕКСКУРЗИЯ В БЪЛГАРИЯ

Мартин Ралчевски
Разказът има за цел не да предизвика негативни чувства, а само да ни накара да видим бъдещето по различен начин и да се замислим. И дано описаното в него никога не се сбъдне.
Авторът

{Още»}

 
ЛИТЕРАТУРНИ НАБРОСКИ

Панчо Недев
Колкото по-голяма тежест си прибавяш, с още толкова олекваш.
Дебатите в Народното събрание се превръщат все повече в гръмогласен триумф на политическия ДЪРвинизъм.

{Още»}

 
КУЧЕТО НА СЪСЕДА

Иван Желязков
КУЧЕТО НА СЪСЕДА
Цяла нощ не мигнах: навън някой виеше жално и дращеше по прозореца на приземната ми стаичка. Така правеше Дани, щом искаше да ми каже нещо…
Когато видях котката за пръв път, тя висеше с крачето си на мрежата. Беше бяла и пухкава като пуканка.

{Още»}

 
ЦАРСКИ КРЪЩЕЛНИК

Иван Енчев
Легенда
І.
Било през 1365 година, по времето на цар Иван Александър…
В земите на север от Стара планина прииждали нови и нови групи изплашени българи. Те пристигали откъм Тракия, която по онова време наричали Долната земя или Романя.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНА РАВНОСМЕТКА

Марин Ботунски
Тръгвам за работа все по една и съща улица. Вслушвам се в себе си като птица - с притворени очи, вслушвам се и си мисля каква малка седефена капка съм в този човешки океан, за щастие огрян от слънцето, и как малката капка носи всичко онова, което носи и целият океан.

{Още»}

 
ПОСЛЕДНАТА СЪБОТА НА МАЙ

Атанас Славчев
Днес беше събота и внукът, с жена си, трябваше да дойде. Щеше да му донесе от ония малки жълти хапчета, от които болките стихваха.

{Още»}

 
МНОГО ХУБАВО ПЛАЧА

Атанас Теодоров
Излязох от кабинета на лекаря потиснат от страх. Крехката ми психика се разпъваше между отчаянието и надеждата за чудо. И преди съм падал на дъното, но този път нямах сили за съпротива. Наближавах неизбежното. Ако това щеше да бъде мигът на потъването в тъмнината, исках да запомня един последен красив миг…

{Още»}

 
КОГАТО В РАЯ ВАЛЕШЕ ДЪЖД

Кина Къдрева
В Рая валеше дъжд. Бе дошъл съвсем неочаквано от морето - светъл и проливен, сякаш самото море се беше вдигнало в летните си шеги към небето, и се заизлива на сребърни струи. Плисна по плочите на крайморското заведение, затъркаля се на едри бисери по листата на смокинята и разгони сгорещените от плажа полуголи момичета.

{Още»}

 
КАНАДСКИ ЕПИЗОД

Димитър Златев
Сърната приближи металната мантинела на шосето, спря и се ослуша. Онези странни животни, които препускаха като бесни в двете посоки, сега не се чуваха. Тя беше привикнала на техния шум и миризма и, макар да ги следеше боязливо, вече не изпадаше в ужас както някога.

{Още»}

 
КРАЯТ НА ВОЙВОДАТА

Пелин Пелинов
разказ из цикъла “Щрихи към портретите”
Трите години, прекарани във влажната Цариградска тъмница (1845 -1848) дадоха отражение върху здравето на войводата Георги Раковски.

{Още»}

 
АСАНОВ КАМИК

Цветан Лалов
Романска легенда
Селцето осъмна в пасторална тишина. Топлите юнски дъждове в началото на месеца бяха спрели и майката Природа ликуваше. Гористите хълмове, разположени около къщурките, сияеха радостно.

{Още»}

 
ХУДОЖЕСТВАТА И ЛУКАВСТВОТО

Тихомир Йорданов
Нещо странно става с думите, когато условията на живот и съжителство между хората се променят. Тогава се появява потребност от нови думи (понятия). И тъй като те, случва се, липсват в езика, прибягва се до заемки на  чуждици, сътворяват се новоизковани думи (неологизми), или пък съществуващите се напълват с ново съдържание.

{Още»}

 
ВОЙВОДАТА

Атанас Теодоров
Ордата тичаше през оредялата гора с диви, разсипани викове. По-леко въоръжените башибозуци, събрани от околните турски села, изпревариха войската. Редовният аскер на капитан Али Джемал вървеше във верига след кресливите башибозуци.

{Още»}

 
НАСЛЕДСТВОТО

Даниел Богданов
Време му беше. За мнозина г-н Джон Браун, на 86 години и с куп неизлечими болести, отдавна вече не трябваше да е между живите.

{Още»}

 
ЛЮБОВНА ПЕСЕН

Райнер Мария Рилке
превод: Петър Велчев
О, как душата си да спра така,
че твоята да не докосва? Как
над теб да я издигна, над нещата?

{Още»}

 
НАЧАЛОТО

Александър Муратов
Всеки човек е имал детство, радостно или тъжно. Едно е то у градските деца, а у селските деца е друго: градът му предоставя тесни вътрешни дворове и каменни улици, селото - широки прогони и лъки.

{Още»}

 
МАЙКАТА

Коста Странджев
В тунела пропадна комин. По диспечерската уредба инженер Лилов предаде късо съобщение:
- Внимание! Тревога! Внимание, тревога! В тунела на обект Водна кула има затрупани живи миньори. Помогнете!

{Още»}

 
ПЪТ ПРЕЗ ПЛАНИНАТА

Миглена Георгиева
Изкачваха планината, без да успеят да запалят огън. Кибритът беше мокър. Оставаха само две газови запалки. Той беше отказал цигарите напълно и това го изнервяше, правеше го строг и мълчалив.

{Още»}

 
ЗИМНА ВЕЧЕР

Мария Великова
разкази
ЗИМНА ВЕЧЕР
Панчо Панчев, с препълнен пазарски сак, картонена кутия с играчки и голяма, кичеста елха си пробиваше път в навалицата. Изведнъж на крачка от него съгледа някогашния си колега и приятел Пантелеев. С вдигната яка на балтона, с ръце в джобовете и посивяло от студа лице го отмина забързан.

{Още»}

 
МАЛКО ГЕОГРАФИЯ ИЛИ СРЕЩИ С РАЗНОЛИКАТА АЛЯСКА

Никол Данева
Откъс от  подготвяната за печат книга
…Най-достъпно, безопасно и достатъчно атрактивно си остава пътуването с влак. Аляска засега има само две железопътни линии.

{Още»}

 
БАРБАТА

Цветан Лалов
Защо му викаха „Барбата” никой в селото не знаеше. Беше весел и добър човек и всички го обичаха. Имаше малко имот, обработваше го кратко време и после по цял ден - на Искъра. Нямаше рибар като него.

{Още»}

 
КАКВА СЕ ОКАЗА БЪЛГАРСКАТА ДЕМОКРАЦИЯ

Никола Филипов
Изоставих лозето си. С какъв мерак някога с баща ми засаждахме лозичка след лозичка! Няколко години подред следяхме всеки корен и пъпка - да израснат правилно, за да плододават добре, че лозе се засажда веднъж за няколко поколения напред. Но дойде „демокрацията” и всичко отиде на кино.

{Още»}

 
ОТ ВИСОКИЯ ПРОЗОРЕЦ

Ружа Велчева
Момченцето беше притиснало личицето си до прозореца и хладината на стъклото гъделичкаше приятно чипото му носле. Беше се надигнало на пръсти, за да вижда по-добре. Знаеше, че скоро ще се появи странният човек с двете тояжки в ръце.

{Още»}

 
ПЛАНИНСКА МЪЛНИЯ

Диана Димих
Приятелката ми от детските години Рина учеше в хореографското училище, когато се влюби в един журналист, Роби. Присъствал на тяхна репетиция, взел интервю от учители и танцуващи ученици. Разбира се, и от Рина.

{Още»}

 
ЕЛЕНКО ТРЪГНА СЛЕД МЕЧТА

Миролюб Влахов                                                                                                    
Един ден Еленко наистина замина и наистина на никого не се обади. Гонеше четиридесетте, бе останал сам и винаги бе твърдял, че един ден ще замине. Отдавна никой не вярваше на тия закани - не ги възприемаха нито като мечта, нито като цел.

{Още»}

 
АВТОГРАФИТЕ

Костадин Пампов
АВТОГРАФИТЕ
В Университета ме впечатляваха с познанията си няколко мои състуденти. Един от тях обаче, несъмнено ми допадаше с умението си да говори смислено и интересно по много и различни теми.

{Още»}

 
ЗЕМЕН РАЙ – НЕЩАСТЕН НАРОД

Всеволод Гаршин
Българите в Свищов посрещнали нашите пехотинци с възторг, със сълзи. Малки деца се хвърляли на шиите им.
Каква страна! Каква природа! Грозде, кайсии, праскови, бадеми, лешници. От всичко по много. Тук би могъл да се устрои земен рай…

{Още»}

 
ДИАГНОЗА

Иван Стефанов
Тая сутрин провлякох крак…
До градинката, с кафенето…
Не съм ходил скоро.
Присядаме двама.

{Още»}

 
ОТМЪЩЕНИЕТО

Марко Марков                                                                 
камерна пиеса в две действия
Действащи лица: 
Петров, следовател, 45-годишен
Пламен, ученик, 16-годишен 

{Още»}

 
ЗАСАДА

Марко Марков
драма в три действия 
Действащи лица:
Кожухът
Шинелът

{Още»}

 
ИЗ „ЗЛАК” – ІІІ

Румен Стоянов
ГАТАНКИ
                                   ГАТАНКА, ПОЕЗИЯ, СТИХОТВОРЕНИЕ
Предназначението на гатанката, очебийно, не е да бъде стихотворение. Това не пречи тя да съдържа поезия. (Не всяка, естествено. Ала мигар всеки стих излъхва поезия?) Нещо повече  -  и да звучи понякога като най-кратко стихотворение.

{Още»}

 
И НА ТРЕТИЯ ДЕН… СЛЕД ДВАЙСЕТ ГОДИНИ

Андрей В. Андреев
Ако вчера сутринта, някой ми беше казал, че днес ще постъпя в болница, щях да му кажа да си гледа работата. В живота всичко е възможно, но чак пък точно това и то днес, не го вярвах.
Ама имало глава да пати.

{Още»}

 
ТРОЙНИ ПРОБЛЕМИ

Васил Иванов
Вече трета седмица обикаляше във всички посоки и се бе отчаяла. Разпитваше де кого срещне, но никой не можеше да и каже, къде да я намери. Някои просто вдигаха рамене и отминаваха, други учудено гледаха след нея, а трети и се смееха в очите.

{Още»}

 
МОЯТА СРЕЩА С МИ-6

Светослав Нахум
разказ
Беше прекрасно утро в края на лятото, когато слънцето грее косо и се усеща мъдростта на идващия септември. По небето преминаваха малки облачета, повеят красиво полюляваше зелените листа на гората отсреща, светлината играеше по фотьойлите, меко се процеждаше през нежните прозрачни завеси, въздухът беше свеж, прохладен, без следа от жега и задух.

{Още»}

 
БРОКЕРЪТ

Стана Апостолова
Досега му вървеше много. Напусна голямата Агенция за недвижими имоти и създаде своя. Нае две брокерки на работа и за кратко време, като отклони клиенти, продаде апетитни парчета земя край морето и скъпи жилища в града и предградията.

{Още»}

 
ЧОВЕК

Валентин Златанов
Той никак не можеше да се съсредоточи. Цялата картина от неясно оформени образи осезателно се вплиташе в зрителното поле на родената му по съвсем категоричен начин представа, която мигновено се отдръпваше под магнитната сила на леките за възприемане, но и недостижими за желанието лабиринти на чевръстата промяна.

{Още»}

 
КЪРВАВА РОСА

Иван Желязков
КЪРВАВА РОСА
Тодора легна болна и девет години не стана от постелята.
- Тодоро, Тодоро! Какъв е този твой грях!…
Коленичила до нея, майка й скубеше косите си и тръпнеше в предчувствие.
Момичето я гледаше с безжизнен поглед.

{Още»}

 
СРЕДНОЩЕН РАЗГОВОР

Валентин Пламенов
- Детето - казваше баща ми - става юноша, когато се влюби за първи път.
- Юношата - казваше баща ми - става мъж, когато любовта го предаде.

{Още»}

 
ПАЕШКИ РАБОТИ

Панчо Недев
ПАЕШКИ РАБОТИ
- Наздраве, Капитане! Още сто ти давам… И все така, с шотландска ракия да черпиш!
- Наздраве, бай Танасе! Хубав човек си бе, комшу! Затова само теб съм поканил. Омръзнало ми е от добри и лоши хора, от умни и простаци! Доскоро не вярвах, че човек като опознае големия свят зад хоризонта става и [...]

{Още»}

 
МАЙСТОРА И МУЗАТА

Мими Михайлова
Никой не помнеше истинското му име. Знаеха го като Майстора на късия разказ, или за по-кратко - Майстора. Не че това не беше обичайно за малкия градец, където хората си общуваха тъй, на прозвища. То другите имена, по акт за раждане, се появяваха чак на края, под снимката на некролога с прякора в скоби.

{Още»}

 
ПЪПНАТА ВРЪВ

Атанас Теодоров
Родил съм се вечерта на 26 октомври, 1941 година, на връх Димитровден, в ръцете на баба Урловка, акушерката на Победа. Баба ми Станка заметнала пъпната ми връв върху керемидите на къщата. Повече от седем десетилетия тая пъпна връв още ме държи здраво свързан с родното ми място.

{Още»}

 
МАЛКОТО КАФЕНЕ

Алексей Мухин
превод: Стефка Тотева
„Не знам дали тя ще бъде там. И въобще - защо отивам? Хм, интуицията е кралица за вземането на подобни решения! Да, навярно тя ми говори” - Алексей даде сигнал на опитващата се да го изпревари кола, направи й път и увеличи скоростта.

{Още»}

 
ЖЕГА

Ружа Велчева
Побързах да се спася от обедната жега в селската кръчма. Почти бях привършила работата си близката поща и чаках колегите, за да се приберем в областния град.

{Още»}

 
БЕЛЯЗАНИ МЪЖЕ

Коста Странджев 
                                   На з.а. Хр. Христов
1.
„Ако кумецът Ранго се е нещо залисал, може и поразия да стори от бабаитлък” - мисля си аз дорде се катеря от ниското към поста. Наближавам скалата и кумецът като язовец  отскача встрани на тъмното:

{Още»}

 
ТРОСКОТ

Коста Странджев
Шосето е нажежено до бяло. Един до друг по него крачат двама пешеходци. Крачат и мълчат. Най-сетне по-ниският от тях, селянин с войнишка манерка на кръста, не изтрайва и пита внимателно:
- Та теб как те викат?

{Още»}

 
НАЕМАТЕЛЯТ

Миролюб Влахов
Мъжът се приближаваше бавно и неуверено, като че ли малко преди това бе получил внезапен пристъп на болка или по начало си имаше някакво страдание, което не му позволяваше да бърза и да стъпва бодро.

{Още»}

 
ЕПИЗОДИ ОТ ПОЕТИЧНАТА НИ МЛАДОСТ

Таньо Клисуров
С възрастта погледът, дори без да осъзнаваш това, се обръща по-често назад. С бъдещето ти разполага преди всичко Бог, миналото си е твое. Дано не съжаляваш, както е казано от Островски, за безцелно изживените години.

{Още»}

 
ТРИМАТА ЗАТОЧЕНИЦИ

Пелин Пелинов
Из цикъла “Щрихи към портретите”
Националното събуждане на българите започна много късно - чак в средата на 18 век, когато никому неизвестният атонски монах Паисий Хилендарски написа в 1762 г. своята знаменита “История славяноболгарская”.

{Още»}

 
ИЗВОРЪТ

Светослав Нахум
Аз съм тревата. Аз съм дърветата. Аз съм храстите. Листата. Соковете. Те ме удрят по лицето - те ме желаят - вярват - дишат чрез мен - вечно живи - естествено.
Аз бягам. И търся. Аз търся, и бягам.

{Още»}

 
АНИ

Георги Михалков
Ани нищо не знаеше за майка си. Не знаеше има ли майка, или не. Не смееше и никого да попита. Страхуваше се да попита татко си. Подозираше, че това е една голяма тайна, заключена с девет ключа и ако случайно попита татко си, има ли майка и къде е тя, ще го разсърди, разгневи [...]

{Още»}

 
РЕКА В БЪЛГАРИЯ

Цветан Пешев
- Искам - спира ме Тодор Климентов на площад „Славейков” - да науча една китайска дума. Като кажеш нещо на китайски, все друго си е!

{Още»}

 
ПОЕТЪТ

Кина Къдрева
документално
Не зная какво стана с Румен Стрелковски. Когато се запознахме беше някъде около 25 годишен - хубаво, интелигентно и умно момче. Беше завършил спортната академия със специалност картинг, но други бяха обсебили тоя спорт и Румен не можеше да си намери работа.

{Още»}

 
ЛЮБОВ И СМЪРТ

Пер Лагерквист
превод: Татяна Любенова
ЛЮБОВ И СМЪРТ
Веднъж, вечерта, аз вървях по улицата с моята любима, когато изведнъж се отвори вратата към мрачния дом, покрай който минавахме и от тъмнината се подаде с единия си крак навън амур. Но това не беше обичайното малко амурче, а огромен мъж, тежък и жилест, целият космат.

{Още»}

 
ЗА ВАНЬО И ДЪРЖАВАТА

Милена Обретенова
Арестуваха малкия Ваньо.
За малкия квартал това беше голямо събитие.
Шестима въоръжени полицаи арестуваха малкия Ваньо. За разпространение на наркотици…

{Още»}

 
СЛУШАТЕ ЛИ РАП?

Милена Обретенова
Слушате ли рап? Провокирам ви. Знам, че не слушате. Знам дори, че в момента иронично-учудено, въпросително-пренебрежително повдигате вежди. Почти ви виждам… Естествено, че не слушате рап.

{Още»}

 
ПОЩАДЕНОТО – ІV

Петър Василев
Да… Поезията си е поезия - тя само дебне за подобни събития. Но селото ни наистина се оказа отесняло, за да побере придошлите свои издънки „от Шумен, от Бургас, от село Бата” и откъде ли не още на първата си родова среща.

{Още»}

 
БАЩИНА ЗАРЪКА

Гергина Давидова
Полето ни прилича на нагънат пищимал - от онези, гдето мама ги пази завити в раклата си: хем гънка до гънка, хем шарен и гиздав от цветя и слънчогледи.
Падините ухаят на салкъм и билки.

{Още»}

 
МАЙЧИЦА

Гергина Давидова
Беше сухо, жарко лято. Ни облаче, ни ветрец, ни сянка. Всичко изгоря. Земята отвори безброй уста и чакаше небето да прати дъжд. Слънцето прежуряше още от сутринта, а въздухът трепереше - готов да се запали.

{Още»}

 
ЗВУКЪТ НА КАПКИТЕ

Диана Димих
Вечер често ме стяга шапката, макар да вея коси и зиме, и лете. Другите жени за фасон с какви ли не капели се кичат. Аз и в големите студове най-много някой шал да преметна или лента за коса, колкото да скрия ушите.

{Още»}

 
ПРИНЦЕ, ЗАЩО?

Диана Димих
Видях отдалече автобуса на последната спирка и позабързах. Но колко могат да се раздвижат артритни крака, огънати настрани като на кавалерист… Докато подмина дългия блок, и рейсът се изсули зад завоя.

{Още»}

 
ПОСРЕЩАНЕТО НА ФРОНТОВАКА

Андрей Румянцев
превод: Татяна Любенова
Из байкалските истории
Първият фронтовак, Сергей Огурцов, се върна в нашето село през пролетта на четиридесет и трета. До тогава, три-четири месеца, неговата жена Мария не беше получавала от мъжа си никакви известия.

{Още»}

 
БАНКНОТИТЕ

Диана Атанасова
Последният клиент излезе от магазина и Камелия тръгна към вратата да заключи, когато се появи мъжът й.
- Здравей! Май не ме чакаше.

{Още»}

 
ДЕЛФИНИТЕ

Драгни Драгнев
В една ранна и ясна утрин, яздейки алестия кон на дядо Теофан, Гроздю срещна оназ хубава мома с дългите руси плитки и руменото лице. Първо я зърна, когато дохождаха преселниците, кажи-речи, преди година.

{Още»}

 
ИЗ „САМ”

Юхани Ахо
превод: Росица Цветанова

Не бих я и докоснал. Най-много да я целуна по челото. Чувството, с което я обичам, е най-чистият идеализъм и той обитава единствено гръдта ми.

{Още»}

 
ИЗ „ПО РАВНАТА ЗЕМЯ” (1942)

Добри Немиров

Добрич и другият Добрич
Аз познавам два града с име Добрич, с две различни съдби! - единият е градът на миналото, а другият - на днешния ден. Случи ми се през 1929-30 год. да посетя тогавашния Добрич. Поведе ме моят приятел добричанин Димитър Смоков, - стар борец за свободата, сега покойник.
Влязох разтреперан, подтиснат. . .

{Още»}

 
ЦИГАРИТЕ

Костадин Пампов
разкази
ЦИГАРИТЕ
Баща ми работеше в кравеферма като фуражир. Работата му беше тежка. Идваха много мъже да я пробват и повечето от тях бързо напускаха.
Заедно с баща ми обаче един оставаше постоянно. Името му беше Илия, но никой не го наричаше така.

{Още»}

 
В ГОНИТБА ЗА СЛЪНЦЕ

Марин Ботунски
Влязохме в двуетажна масивна сграда с голям асмалък на двора, с петровка круша и разпъната четириметрова палатка в тревната площ зад малиновите храсти. Възрастна, шестдесетгодишна възпълна жена с бавен вървеж и също такъв бавен говор ни водеше към кухнята на втория етаж.

{Още»}

 
РАБОТА ЗА ДВА ГРОША

Иван Желязков
РАБОТА ЗА ДВА ГРОША
Аргир Гогоша от Амбелино се роди дребен и гологлав. Докато чакаше да порасне, дядо му разрови до девето коляно, но не откри в рода им мъник като него.
- Да не гледаме боя! - рече спокойно той. - Важно е какво има в главата…
Баба му кимна в знак на съгласие.

{Още»}

 
ГЕНЧО

Ваня Аврамова
Един ден във входа на блока, в който живея от много години, долу при асансьора, срещнах моя съсед отгоре Генчо. Естествено при срещата не обелихме и дума, просто така си бяхме свикнали.

{Още»}

 
С УСЕЩАНЕ ЗА НОВ ЖИВОТ

Пенка Иванова                                                                        
София - свръхжизнено, амбициозно момиче завърши медицина. До началото на демократичните промени през осемдесет и девета беше в районната болница, но искаше промяна и в личен план. И… д-р Харитонова в сезона на рубинено-червените вишни замина за Острова. Още от ученическите си години мечтаеше за страната на Шекспир.

{Още»}

 
ИЗ „ХУДОЖНИКЪТ”

Борис Каменов
разказ
IV.
Наближи края на лятото. В планината тогава настъпват топлите дни. В гората дене се носеше глух, тежък екот - горските работници сечаха гората.

{Още»}

 
ПРИКАЗКА

Иван Митев
До пазара в един град имало страноприемница. В нея се отбивали да похапнат всички, които отблизо и далече идвали да продават стоката си. Съдържателят на този хан поддържал добър ред, добре се отнасял с клиентите и намирал време да се спре при всекиго - на един ще помогне със съвет, на друг ще услужи [...]

{Още»}

 
БРЕГЪТ, ГЕМИЯТА И ОЩЕ НЕЩО

Иван Митев
На Манегата му притъмня пред очите, но устоя - само скръцна със зъби, плю и се обърна - видя къщата си, ореха, сайванта и градината.

{Още»}

 
ЕДИН ДЕН С АРОМАТ НА ЛИПА

Любомир Николов
Априлският ден се опитваше да вкара пролетния въздух в мрачния дълъг коридор на масивната сграда. Бледите слънчеви лъчи плахо се провираха през високите малки прозорци, но не можеха да достигнат студената напукана мозайка на пода.

{Още»}

 
СЪНЯТ НА РЕКАТА

Мими Михайлова
Знаеше, че трябва да спре, да умре, да изчезне… и после да се омеси, да се създаде от собствения си прах. Страх. Такъв страх изгаряше душата й и дращеше очите й!

{Още»}

 
ПИСМА ДО ДЯДО МИ – ХІІІ –ХХ И ВМЕСТО ЕПИЛОГ

Петко Каневски
ПИСМО ДО ДЯДО МИ - ХІІІ
ЕКСПЕРИМЕНТЪТ ПРОДЪЛЖАВА
МИЛИ ДЯДО,
От радост не мога да преглътна! Ще ми простиш, че така прескачам от тема местна на републиканска, но у нас всичко отдавна е така - републикански бюджет и местен бюджет.

{Още»}

 
НАЙ-ХУБАВАТА ВАКАНЦИЯ

Камен Зидаров
Учебната година завърши през юни 1922 г. Прибрах се на село. Лятото бе слънчево и горещо. Грозна суша застрашаваше жетвата. Броях дните кога ще си дойде в село и Асен. Всяка вечер след завръщане от работа бързах да отида на площада, да срещна баща му - дядо Петко - и да го питам дошъл [...]

{Още»}

 
АПРИЛ НА СЕЛО

Мюмюн Тахир
Голямата крайселска ливада е изпъстрена с шарките на пролетта. Не е като килим, а като домашно тъкана черга - проста и безхитростна, но излъчваща някакво свежо сияние, някакъв крилат намек за пробуждане и ново начало, за близко, на една ръка разстояние, прекрасно бъдеще.

{Още»}

 
ИЗ „ВАСИЛ ПЕТЛЕШКОВ”

Георги Крънзов
… Епилогът на кървавата драма в Брацигово започва и завършва два дни след прекратяване на огъня и предаване на оръжието.
На 6 май 1876 година брациговските въстаници бяха принудени да струпат оръжието си на местността „Гробето”.

{Още»}

 
МАЛКО ЗАПОЗНАНСТВО

Алексей Сегренски
Из „Записки на инструктора”
Казвам се Евлоги и след месец-два навършвам четиридесет години. Някога, когато ходех с торбичка през рамо на училище, моят учител беше на четиридесет години.

{Още»}

 
ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ КНЯЗ ФЕРДИНАНД

Добри Ганчев
Из “Спомени за княжеското време”
…Няколко дена след пристигането на княз Фердинанд ми беше съобщено от канцеларията на двореца, че съм препоръчан за учител по български език и че трябва еди-кога да се представя на Негово Царско Височество…

{Още»}

 
УБИТАТА ПТИЧКА

Владимир Русалиев
Нашата дружба започна от най-ранните ни детски години. Живеехме на една и съща улица, и то само през две-три къщи. Отначало играехме заедно с другите деца на улицата, след това, пак със същите деца, отивахме да се къпем в Янтра, а по-късно, когато поотраснахме, тръгнахме да пасем воловете.

{Още»}

 
МОИТЕ СПОМЕНИ

Асен Разцветников
Аз съм роден на 2 ноември 1897 г. в с. Драганово, Горнооряховско. Баща ми беше учител, но имахме земеделско стопанство, та аз още от малък започнах да помагам в полската работа и да паса лете воловете.

{Още»}

 
ДА ПИПНЕШ УСПЕХА

Банко П. Банков
Два дни преди домакинска футболна среща и седмица след нея на паркинга до служебния вход на стадиона се събират заклети привърженици на отбора, дърлят се за състава, обсъждат резултата и псуват съдийството, предлагат спешни смени на ръководството и спонсора, сякаш някой ги пита за мнението им.

{Още»}

 
СЪН КРАЙ ОХРИД

Георги Илиев
Той не беше змей, нито приказен царски син, но кога пристигна и застана пред езерото, на челото му грееше звезда…
Разрушените стени на старинни дворци в Оровник си зашепнаха за първи път след многовековен покой.

{Още»}

 
ВОДОПРОВОДЧИК

Георги Михалков
Телефонът ми звънна. Не беше изписано име. Значи непознат номер. Казах „да” и изчаках да чуя кой ще се обади. Останах озадачен, по-скоро изумен и объркан. Непознат женски глас ме молеше веднага да отида у дома й и да й помогна.

{Още»}

 
СЪКВАРТИРАНТКАТА

Диана Атанасова
Анелия излизаше от института, когато телефонът й звънна.
- Добър ден! Анелия Борисова? - прозвуча плътен мъжки глас.
- Същата е.

{Още»}

 
ЕДИН НРАВСТВЕН МАКСИМАЛИСТ И НЕГОВИТЕ БРАТЯ

Георги Георгиев
Застана ли в центъра на Шипка, една-единствена къща ме връща към атмосферата на Възраждането чрез своята архитектурна красота. Това е Чирпанлиевата къща, сега етнографски музей.

{Още»}

 
ИЗ „ФРАГМЕНТИ”

Ирена Панкева
*
Пролетта дойде преди няколко дни. Това се разбра по любовните битки на гугутките (женските не се дават лесно), които цяла зима и гък не казаха.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Виктор Хинов
Из сборника „Разкази от оня свят” (2014)
МЕКСИКАНЕЦА
Мотаехме ме се по международния терминал на летищте O’Hare в Чикаго и чакахме да кацне самолетът, с който тъщата пристигаше от България, за да я посрещнем. Много пъти вече бяхме идвали в Чикаго да посрещаме българи, но все още изпитвахме страх и несигурност. Вратите на този град са [...]

{Още»}

 
ЕДНА МАЛКА БГ. ИЗНЕНАДА

Михаил Кръстанов
Да гледаш българска телевизия от другата страна на планетата е  невъзможно. Никакви сателитни антени, или всякакви други летящи чинии, биха дали някакъв образ и подобие на това понятие.

{Още»}

 
ПРИ МОНАХИНИТЕ

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
Сякаш огнена тръпка премина през сърцата на монахините от самоковския девически манастир, когато Дякон Игнатий запя “Химна на херувимите” на вечерната служба в църквата.

{Още»}