Проза

ХАЙДУШКА КЛЕТВА

Димитър Аджеларов
„Едни са слепи с очите,
други със сърцата”
Древноиндийска пословица
Аз, йеромонах Евмений, оставям тези редове, за да се знае кога се съсипа манастирът „Св. Троица” близо до село Брацика.

{Още»}

 
РЕПАК

Георги Стойков
Гето Делията излезе от събранието напушен и зъл. Не се спря при никого, с никого не заговори. Николайчо, кметът на селото, се сблъска с него, но го отмина като непознат.

{Още»}

 
ТАЙФАТА

Даниел Богданов
Приближаващата тайфа се чуваше отдалече. Говорене на висок глас, съпроводено с истеричен смях, оформяше познатата глъчка, известяваща появяването на младежите. Шестима, на възраст около 15 или 16 години.

{Още»}

 
ДРУГАТА

Даниел Богданов
- Друга ли има? - моментално го попита Мария, а сърцето й биеше все по-учестено. Досещаше се за отговора, който доскоро само подозираше, но сега искаше да чуе от неговата уста. Той бе подел този разговор, не тя.

{Още»}

 
В СТРАНАТА НА ПАЛМИТЕ

Страшимир Кринчев
откъс
Нил спеше.
Далече, додето стигаше окото, под гладките му блестящи води трепереха безбройни звезди.

{Още»}

 
ОРЕДЯВАЩА ГОРА

Банко П. Банков
Първият й осъзнат спомен за света беше за студена гора. Гъсти стебла крепяха зелен облак, прободен от мърдащи светлинки, облакът ръсеше едри капки. Влажна трева стигаше до раменете й, измокри се цяла, наплескаха я, след време проумя, газила е из папрат в букова гора.

{Още»}

 
НАЙ-ДЪЛГИЯТ ПОЛЕТ НА ПОЛКОВНИКА

Емил Калъчев
Полковникът не видя кога черокито на Венци опря в стоманената решетка, нито чу пищенето на клаксона. Не стигна до него и сприхавото подвикване:
- Полковник, дигай бариерата!

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Тодор Бакърджиев
Българската история се пише все в страдателен залог.
Всяка нетрайност си измисля голям срок на годност.

{Още»}

 
ХАЙДУШКОТО СБОРИЩЕ

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла „Щрихи към портретите” - 2
„Рипна ми Чавдар от радост,
че при татка си ще иде,
страшни хайдути да види
на хайдушкото сборище…”

{Още»}

 
МОМЧЕТО С ТРАНЗИСТОРА

Александър Карпаров
Седя сам на масата в сладкарницата и до мене се изправя момче. Хубаво момче към осемнадесет години. Кима с глава и сочи към празния стол. Разрешение иска. Любезно му се усмихвам и давам съгласие.

{Още»}

 
РАЗРЕШЕНАТА ЗАДАЧА

Добрин Василев
Още щом получи изпратената от съдебния пристав призовка за доброволно изплащане на дълга си към Лозанови, Вълкан Каменов усети как изведнъж пред него се изправи нещо грамадно, необозримо, страшно.

{Още»}

 
БЕЛОТ С ГРЪМОТЕВИЦИ

Мариан Желев
На Митака
На хижа Рибни езера планувахме две нощувки. Съобразявахме се с метеорологичната обстановка. На втори ден щяхме да направим кратък преход до Смрадливото езеро и до обяд да се приберем в хижата.

{Още»}

 
КОЙ МИ ИЗЯДЕ ВАФЛИТЕ?

Мариан Желев
На Светльо - Кучето
Ние се качихме във влака и изядохме на един човек вафлите. Почти. Остана само една и го почерпихме с нея. С дълбока любезност той ни отказа. Ние и нея изядохме.

{Още»}

 
ДЕН С ДЪЛГА ОПАШКА

Атанас Теодоров
Сепна ме силно още почукването на вратата. Никой не чука така на кметска врата.
Този човек нахлу в кабинета ми безцеремонно - думата донякъде предава внезапното заграбване на пространството ми от една висока широкоплещеста, попрегърбена фигура с полагащото й се едро и грубо лице на неопределена възраст,

{Още»}

 
ТЕМЕЛ

Миролюб Влахов
Марин не усети кога точно му дойде в излишък конякът, но след третата чашка нещо му подсказа, че трябва да стане и да си ходи.

{Още»}

 
ЖЕНА С ВИОЛЕТОВ ШАЛ

Миролюб Влахов
На Ани Славкова
Жената седеше облакътена в ъгъла на терасата, плътно приближила стол до решетъчния парапет, чиято бяла някога боя бе посивяла и покрита на места с ръждиви петна, и гледаше към улицата и паркинга с чинарите зад нея. Изглеждаше по-скоро унесена, отколкото замислена.

{Още»}

 
ТОЗИ ЧОВЕК ДОЙДЕ ОТ ЗЕМЯТА

Мартин Петков
Из сборника „Някога бяхме богове”, София, Ерго, 2016
Планетата беше смълчана и мрачновата. Застинала във времето и пространството. Притисната от плътни сивкаво-кафяви облаци, поглъщащи малкото светлина, идеща отгоре.

{Още»}

 
ТРИ РАЗКАЗА

Иван Стефанов
НОСТАЛГИЯ
Отидох…
Срещнахме се…
Едно хлапе-под трийсет, де си мисли, че всичко знае…

{Още»}

 
ЯКО МОЛХОВ

Георги Стоянов

Из „Паметта на сърцето” (2015)
Той остави забележима диря в културния живот на Пловдив като мъдър, взискателен и честен редактор, автор и консултант.

{Още»}

 
МОРЕ…

Евгений К. Теодоров
Импресия
Море!.. хилядострунна арфа, кънтяща над света. И всяка вълна - струна, е приказка. И всеки ромон - капчица - сълза на упоение и на предсмъртен ужас.

{Още»}

 
КОПНЕЖ

Гавраил Хрусанов
От ранна пролет, когато дървесата още потръпват в очакване да ги погали южният полъх и да запее в клоните им, - по обширните поляни на Крайница закънтява мощния глас на Калиско. От всички овчари той пръв напуска мрачните, схлупени стрехи на саята и плъзва по едва покрилите се със зеленина рътлини.

{Още»}

 
НОВОРОДЕНОТО

Георги Михалков
Алекси стоеше прав до вратата. Беше станал, за да си тръгне, но се спря и погледна баща си. Данко, баща му, се досещаше, че Алекси иска още нещо да му каже, но не се решава и може би обмисля как да започне.

{Още»}

 
ЦАРЩИНА

Георги Янев
И улиците пусти. Като нивите. Само тук-там ще видиш разорано. Гледаш и не можеш да различиш къде са синорите. Едра, отдавнашна трева е скрила старите бразди, а тия, които са близо до изсечената дъбова гора, са се разперили като жилавите храсти от тръни.

{Още»}

 
МИСЛИ И ПАРАДОКСИ

Димитър Подвързачов
*
Не наблюдавай жената! Минавай-заминавай, без да разсъждаваш. Иначе ще ти стане обидно, че по необходимост си роден от жена.

{Още»}

 
AФОРИЗМИ

Веселин Георгиев
превод: Литературен свят
*
Жените гледат себе си в огледалото с очите на мъжете.
*
Разлюби от пръв поглед.

{Още»}

 
ЧЕШИТ

Филип Марински
Знам, че веднага ще ме попиташ: „Кой?” Гего, кой! Дафинкин Гего, бе! - оня, дето живее в една от седемте къщи на Папратица. Ха така - дето и сега ходи с шалвари и долама. А, не! Той не ги носи ката ден.

{Още»}

 
СТАНЧО

Иван Д. Христов
Казвам ти: пази се от човек, който си мълчи. Куче, което не лае - хапе мълчешката. Станчо не беше от тия. При него нямаше скрито-покрито.

{Още»}

 
ОБЪРКАНИ ВРЕМЕНА

Георги Янев
Какви времена дойдоха- да ревнеш, че да не спреш. Да, но ако някой те попита що ревеш да не знаеш какво да му отговориш. Ако пък му отговориш, има опасност и той да ревне и то по-силно от теб, и да съжаляваш, че си му казал.

{Още»}

 
НОВА ГОДИНА

Георги Янев
Нова била. Какво като е нова?! Все си е същата. Само дето я прибавяме към годините си като още една, ядосано си помисли Иван и посегна да отвори вратата. Хвана бравата и я дръпна към себе си.

{Още»}

 
ВЪРХАРЪТ СЕ СНИШАВА

Георги Гривнев
Хубавото на Костадин Иванов Радков идеше от това, че беше много работлив. Той така и не разбра кога свърши юношеството и кога тръгна с горнодерекьовци /момчиловци/ на гурбет.

{Още»}

 
КАТО ОБЛАК ЩЕ СИ ОТИДА

Георги Гривнев
Каматен момък бе Пею Георгиев Пеев от Чокманово - на хубавия момък се падна и лична мома - Мария. Още млад, Пею изпи горчивата чаша на гурбета, че и утайката от дъното на стъклото.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Димитър Атанасов
Светът става все по-малък, а ние живеем все по-нашироко.
Толкова го мрази, че не иска да го вижда на погребението си.

{Още»}

 
ВКАМЕНЕНАТА ГЕМИЯ

Недялко Месечков
легенда
Вятърът размаха крила над водната шир, обля малкото островче, провря се в камбанарията, залюля бронзовия език на камбаната и се впусна неудържимо към пожълтелите гори на Странджа.

{Още»}

 
ПТИЦА ЛИ Е КАТО ПТИЦА

Емил Измирлиев
Преди около една година една сутрин, след като се събуди, Иван Стоянов видя, че са му поникнали крила.
Големи почти пет метра, като на гигантските птици от приказките.

{Още»}

 
ШЕГИ НАЗАЕМ

Емил Измирлиев
Определено може да се твърди, че Първи април е нещо като личен празник на Иван Стоянов, чакан цяла година със съответните копнежи и надежди.

{Още»}

 
ДОБРОТАТА У ЧОВЕКА

Магдалена Шумарова
Майка ми умираше, а беше лято - красиво и топло, меко и прозрачно.
Майка ми умираше. Мъжете пушеха на двора, а жените подсмърчаха в кухнята.

{Още»}

 
БЯГАЩИЯТ ЧОВЕК

Мина Карагьозова
„Не можеш да се спасиш като избягаш
от самотата, от тъгата, от живота..
Животът иска да те види в себе си.

{Още»}

 
ЗАМИСЛЕНИЯТ ХЕРАКЪЛ

Невена Стефанова

Колкото и да се прехласвам по митологията, Херакъл никога не ми е допадал с тази тенденция да се възпява грубата сила. Не знам по какъв принцип се изграждат митовете: безобидни преразкази на народни поверия ли, внушения ли, фантазия или философия?

{Още»}

 
ПРОЛЕТ

Ненчо Илиев

Стихотворение в проза
Някъде далеч, откъм величави планини повя вятър могъщ и топъл. Той запя възторжена песен…
И мъглите забягаха уплашени!…
Слънцето се показа усмихнато и гордо!

{Още»}

 
ИЗ ТВОРЧЕСТВОТО НА НАРОДНО-ЛИБЕРАЛНАТА ПАРТИЯ

Ненчо Илиев
Из „Фейлетони” (1910)
Ако кажа, че Народно-либералната партия е единствената, която е проявила широко творчество през своето властване, всичките й привърженици ще отговорят:

{Още»}

 
ИЗ „ДНЕВНИК БЕЗ ДАТИ”

Михаил Попов
превод: Стефка Тотева
* * *
„Музика за дебели”, така правилно са нарекли джаза. Негрите от Сент Луиз са го измислили и на мен никога не ми се беше случвало да видя толкова много дебели мъже и жени, като в черните квартали на американските градове.

{Още»}

 
СЪДБАТА НА ПОЕТА

Всеволод Емелин
превод: Георги Ангелов
Вчера в “Букбъри” имаше презентация на новата книга на знаменития поет Дмитрий Бобишев “Ода за въздухоплаването”.
За този, който не е в час, Дмитрий Бобишев е член знаменитата “ахматовска четворка” (Бродски, Бобишев, Найман, Рейн).

{Още»}

 
ЛИПА ЗА ЗИМАТА

Владимир Георгиев
Ставам рано. Бодър съм, спах добре. През нощта е валяло. Браво. Свежо е навсякъде, пролет, в сетна фаза, но още е пролет. Пия кафе и дишам.

{Още»}

 
ИЗПОВЕД

Джек Лондон
превод от английски и послеслов: Георги Карадобрев
В щата Невада живее една жена, която преди време лъгах няколко часа, най- безсрамно и последователно.

{Още»}

 
КОЛЕДЕН ГОСТ

Петър Карапетров

Големият дом бе осветен от долу до горе, от подземните стаи до таванския етаж. Две очи гълтаха светлината на прозорците му и глух глас каза високо:
- Той… той трябва да бъде!

{Още»}

 
ПРОШКА ЗА ГОСПОЖА БАКОВА

Ядвига Шивинска-Пацак
превод от полски: Лъчезар Селяшки
Седеше в инвалидна количка и настойчиво се вглеждаше в мен. В треперещите си ръце конвулсивно стискаше полиетиленова торбичка с картофи.

{Още»}

 
ЛЪЖЕЦ

Иван Д. Христов
Много неща съм видял и забравил през живота, ама още помня говедаря Павльо какъв номер ми скрои. Павльо от дете накуцва, та го не искаше никоя мома от село и си остана стар ерген. То и за работа не го биваше много, но взеха та го направиха селски говедар.

{Още»}

 
ИЗ “ЛУННОТО КУЧЕ”

Павлина Павлова

откъс от новия криминален роман на писателката
ДЕН ПЪРВИ
Първото непредвидено нещо, случило се през тази вечер, която щеше да промени живота на мнозина, а за някои - оказала се последната, беше спирането на тока за четвърт час. В целия квартал.

{Още»}

 
СТАРАТА КЪЩА

Любомир Николов
Беше се сгушила между новите триетажни къщи, които по-скоро приличаха на хотели. По цялата дължина на улицата само тя беше останала, напомняйки за старото време.

{Още»}

 
ПОПАДИЯТА

Тотьо Нерезов
През 2008 г. със становище от директора на Дирекция „Социално подпомагане” Чирпан на фондация „Милосърдие - с. Рупките”, чийто председател съм, се възложи да бъде обгрижвана възрастна жена, за която - при събиране на нужните биографични данни, се установи, че това е презвитер Елена Мурджева.

{Още»}

 
ПОЖАР

Борис Светлинов
I
В стаята имаше много слънце и дим. Чертежниците непрекъснато пушеха, шумяха с копирните хартии, и, като се навеждаха над тях, теглеха линии. Унесени в работа, те откъслечно се запитваха без да повдигат глава и пак се смълчаваха.

{Още»}

 
КАВАЛЕРИЙСКИТЕ ТРЪБИ

Иван Карановски
Из „Моменти от вечност”
Ах, почакайте, смълчете се за малко - да чуя кавалерийските тръби! Медни, силни и пронизително-остри звукове, в които ехти трепетът на зловещието и високата печал, изпуснати от тъмната далечина на падналата нощ, изведнъж изпълниха и потопиха в мъгливо възпоменание моята душа.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Тофик Агаев
превод: Литературен свят
* * *
Дайте да узрее плодът, докато е цвете.
* * *
И празните очи проливат сълзи.

{Още»}

 
ЛИТУРГИЯТА НА АПОСТОЛА

Димитър Аджеларов
И този Йордановден щеше да премине за стария бъчвар бай Йордан Кумбара, както шейсет и седемте предишни - с обречения курбан и с благословията на поп Василий, понесъл чемширената китка със сребърното разпятие,

{Още»}

 
ДУШАТА НА ВЪСТАНИЕТО

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
Гаврил Тачов Хлътйов, самонарекъл се Георги Бенковски, е необикновено явление в българската политическа история.

{Още»}

 
ЧЕРНА ОГЪРЛИЦА

Васил Павурджиев
Стихотворения в проза
СИРАЧЕ
Вън прехвърчат бели пеперудки. Те се гонят, прелитат до прозореца на нашата бедна къщичка, кацата върху стъклото - усмихват ми се и се разтапят в една мъничка сълза.
- Мамо бе, защо се превръщат белите пеперудки на сълзи?

{Още»}

 
ВСЕ ГЛАДЕН!

Иван Кирилов
- Райчо! - се чу разгневен женски глас. И Райчо скочи, току преполовил коматя си. Преглътна насила недосдъвкан къшей и се изправи пред господарката си. Тя го гледаше ядосана, готова да му зашлеви шамар.

{Още»}

 
РОДИНА

Влад Ривлин
превод: Литературен свят
- Не разбирам как може да се живее тук, да се диша този горещ въздух, да се гълта постоянно прах, по всяко време на годината да се ходи бос по камъните,

{Още»}

 
ГЪЛЪБИЦАТА

Тотю Нерезов
Не искал да влиза в кооператива на Ангел дядо му. Кулак му викали в тяхното село. Как го придумали, само той си знаел. След време приел. Оставили му само коня. Цял живот работил земята. Животното му било първи другар.

{Още»}

 
ГРОБЪТ НА САМОДИВАТА

Денка Илиева
Гробът на Самодивата…
Беше в края на гората. Всеки път, когато си отивах на село, минавах покрай него. Малка купчинка пръст, обрасла с трева…

{Още»}

 
ГОЛАТА ФРИНА

Димитрина Бояджиева
Юла, моделката на папа Марчело, за която искам да разкажа, беше стройно, одухотворено момиче с черни блестящи очи. По онова време не бях приет в академията, шляех се по цели дни по улиците на града и така попаднах в ателието на художника папа Марчело.

{Още»}

 
СВЕТИ ВАЛЕНТИН

Анатолий Петров
Жителят на провинциалния град Борислав Мандраджолски тази нощ не мигна. Вълнуваше го важното събитие, за което бяха осведомени и жителите на родната му Хамбар махала. Заминаваше за габровско село, за да доведе оттам избраницата за съпруга - красавицата Бегония.

{Още»}

 
ИЗ ЕДНА МОЯ ОРЪФАНА ТЕТРАДКА

Александър Божинов
*
„Веднъж помислих: ще убия съперника си! Но всичко ми липсваше, за да мога да сторя това. Най-главното ми липсваше - куража.

{Още»}

 
ИЗ „БЕЛЕЖКИ ОТ ВЧЕРА”

Любен Панов
ЛИДКА
Лидка е седемгодишната помиярка, която храня от дъжд на вятър. Викам й помиярка на демокрацията, защото се роди в първата година след “промените”, в храстите до близкия трансформатор.

{Още»}

 
ПЕНЬОВИТЕ ПАТЕТА

Марин Ботунски
Грях ти на душата, ако кажеш, че Пеньо залудо те е викал. Нищо не украсявам, гола истина ти разказвам, с еи тия, черните очи съм я гледал.
Зимата, като правехме основния ремонт, стана една поразия и виждаш, че с лявата ръка няма скоро да се оправя…

{Още»}

 
ЕСЕИСТИЧНА МИНИАТЮРА

Веселин Касчиев
При разговор с актьор, когото познавам отскоро, той ми каза с леко горчива усмивка, явно защото се беше сблъскал болезнено с нещата в професията: „Повечето от актьорите не могат да са публика, та камо ли актьори.”

{Още»}

 
В СТОЛИЦАТА НА АПОСТОЛА

Васил Воденичарски
репортаж
Снегът е стопен. Земята е изпръхнала и топла. Дърветата са голи, мълчаливи и черни.
Войниците тромаво влачат тежките ботуши и, разширили ноздри, силно поемат напоения с чернозем въздух.

{Още»}

 
ЧЕТИРИ РАЗКАЗА

Владимир Георгиев
АЗ ОБИЧАМ АМЕРИКА
Имам банкнота от сто долара. Върху нея има рисунка, май има нещо специално, която я прави познаваема. Най-вероятно не е фалшива. Зелена е. Не знам защо. Гущери им викат. Няма значение. Не е това сега думата.

{Още»}

 
БАНКЕРЪТ НА ХЪШОВЕТЕ

Пелин Пелинов
140 години от преминаването на Ботевата чета през Дунава, при село Козлодуй
Разказ из цикъла “Щрихи към портретите”-2

{Още»}

 
НАКО

Иван Д. Христов
Вярно, че Нако бе малко болнав, но си беше и мързелив човек. Напечеше ли го слънцето, веднага търсеше сянка, за да се излегне под нея.
Ходеше вечно брадясал, с изпокъсани дрехи и проголен корем.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Станко Михайлов
ПРОСЯКЪТ
Дълго време наблюдавах един просяк из софийските улици, пред църковните стълбища, по Раковска, Римската стена и по други места, но най-често в черквата “Св. София”, където се заслоняваше от студа. Спирах, подавах му нещо и заговарях. И тогава узнах неща, които не бяха за вярване.

{Още»}

 
ВСИЧКО НА ТОЯ СВЯТ ГОВОРИ

Драгни Драгнев
Арнан прекара нощта на одъра в работилницата и понеже беше капнал от умора, спа без да помръдне до заранта, когато вратата хлопна и влезе Аргир, майсторът на грънци. Видя как зад гърба му наднича слънцето и напира да се вмъкне вътре и да пробяга по грънците, подредени върху лавиците по стените…

{Още»}

 
СТРАНАТА НА СЪРДИТИТЕ ХОРА

Петър Ванчев
Из „Приказки за едно евро”
В една страна всички хора бяха намръщени - от Министър председателя с костюм на трикрилен гардероб, до уличната Чистачка с жълто-зелена жилетка.

{Още»}

 
ДВОРЕЦЪТ, МОМЧЕТО И МОРЕТО

Диана Атанасова
Лятото Далия беше в Двореца, този с ботаническата градина, кактусите, розите и всички други прелести по видове. Двореца, който някаква кралица построила, не бе всъщност нищо особено, но градината, параклиса и мраморния трон!!!

{Още»}

 
ОДА ЗА ПЕНКО ВИДРАТА

Веселин Тачев
Уви, възобновеният живот в реката се задържа твърде малко. Отново и отново неколкократно те бе изтравяна, не можеше да се бори повече и потече окончателно като голям помиен канал. Не я спасиха и струите на чистите й притоци - и те бяха отровени.

{Още»}

 
НЕРАВЕН БОЙ

Ангел Каралийчев
През целия си живот баща ми води неравен бой за плодни дървета в нашия двор. Ние имахме една малка градинка, в която майка ми садеше латинки и димитровчета, а баща ми наесен копаеше ями и заравяше в тях картофи и зелки.

{Още»}

 
ИЗКУПЛЕНИЕТО

Георги Михалков
В града почти всички го отбягваха. Не разговаряха с него, а когато случайно го срещаха по улиците, си обръщаха главите, за да не го погледнат.

{Още»}

 
САТИРИЧНИ МИНИАТЮРИ

Панчо Недев
КУКЕРСКО ХОРО
В едно баш българско село Кукерското хоро било на почит и уважение от незапомнени времена. Хоро на три ката, на триста празнични премени и триста човешки гласа. Хоро за мало и голямо, за мъжко и женско, за куцо и сакато.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Диана Димих
СУШАВО
Прясно белосана къщица. Като небесно сияние.
Сушаво.

{Още»}

 
МЕЧТА ОТ ДЕТИНСТВО

Димитър Хаджитодоров
Ние се преместихме да живеем в дървена барака в неуютно време, когато метеоролозите обещаваха кратки превалявания, но дъждът се изливаше денонощно.

{Още»}

 
ГОДЕЖ

Александър Земни
Щом слънцето залезе и трепнаха звезди в небето, лекият хладен вечерник пак повя откъм Брезова височина, спусна се надолу през Булино ливаде и на тънки струи попъпла към село Делино, където синкав здрач бе вече вплел пръсти в едрите клони на Белчов бресталак.

{Още»}

 
СРЕЩА

Марин Ботунски
Който на млади години е карал колело напролет по междуселски път, знае, че нещо става с човека: свири весело, пее, говори на глас. Ванчо Кошничарчето не може да обясни защо е така, но е така.

{Още»}

 
МАЙСТОР И УЧЕНИК

Марин Ботунски
Човек със занаят е дялан камък - все може да влезе в употреба. Тая максима е преясна на Евлоги и той наперва перчем и тича при майстора от съседната улица, дето изработва фигури от глина.

{Още»}

 
СРЕД СВЕТЦИ И АНГЕЛИ - I

Георги Георгиев
ЗОГРАФИТЕ НИ ЗОВАТ
Гордеем се с разкритите по нашите земи златни и други съкровища. Показваме ги по света. Някои стоят по-малко време у нас, отколкото в чужбина.
През май 2012 г. в Панагюрище стана празник.

{Още»}

 
ГЕРГЬОВДЕНСКИ КУРБАНИ

Владимир Зеленгоров

Ясносиньото Гергьовско утро се окъпа в студената бистра роса на току-що класилите Раковишки ниви. Големият ден заля къщите с бяла светлина. Малките мършави петли проточиха шии за последен път и гласовете им се сляха в едно; слабият черномуляв черковен клисар сухо се изкашля и пое към църквата.

{Още»}

 
ПЪРВИЯТ ИНДУСТРИАЛЕЦ НА ИМПЕРИЯТА

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
Той се казва Добри Желязков, наричан още Фабрикаджията, защото е създател на първата фабрика за платове в Турската империя. Българин! От Сливен!

{Още»}

 
АКО ЖИВОТЪТ Е ЗАТВОР, ПЕСИМИСТЪТ Е ВИНАГИ В КАРЦЕРА

Тодор Бакърджиев
Само чрез въображение за усложненията човек може донякъде да предвиди нещата.
Животът е и процес на лишаване от жизненост.

{Още»}

 
МАСКАРАДИ

Трифон Кунев
Из “Весели злополучия”
Обичаме отчаяно карнавала. Карнавалната седмица, прочее, ние намираме дотолкоз спасителна за човека, колкото предпазителната клапа за парния котел.

{Още»}

 
ОБЛАЦИ

Едуардо Галеано
превод: Литературен свят
Из „Първите гласове. Митове. Легенди. Пророчества” (1992)
Облак отронил капка дъжд върху спяща жена. След девет месеца жената родила близнаци.

{Още»}

 
ОЧИТЕ НА АЛИКОТО

Теменужка Балинова

Аликото имаше най-шарените очи, които бях виждала. Все едно, че бяха рисувани за мозайка. На капчици бяха тези очи, на миниатюрни капчици - разноцветни и искрящи, като скъпоценни камъчета.

{Още»}

 
ДЖАМЧО ВИШКАТА

Теменужка Балинова
Тази история е от преди петдесет години, защото Джамалчо, когото се уволнил от казармата, преди петдесет лета, бил на двадесет лазарника.

{Още»}

 
ВЪЛЦИ

Панчо Михайлов
Той иззвъни нервно; отвориха му веднага. Някъде от стаите долитаха скокливи звуци на радио. Стана му неприятно - музика и глад.

{Още»}

 
В ПАМЯТ

(Скица)
Иван Кирилов
Снажен един левент момък, с широко отворено лице, свехнало, с дебели черни вежди, някак замислено сбрани, под които енергечески и устойчиво изглеждат печални очи, отвори вратата на работилницата и се приближи към надзорника

{Още»}

 
ГОЛГОТА

Кирил Гюлеметов

Голгота! О, хълм, над който се извърши нечувания вандализъм; бъди свещен, бъди вековечен

{Още»}

 
ФРАЗИ

Юрий Ковязин
превод: Литературен свят
При лош край и началото не радва.
Колкото е по-къса полата, толкова са по-дълги краката.

{Още»}

 
У ДОМА, В МОЛОГА

Алла Горбунова
превод: Иглика Дионисиева
През деветдесет и трета година Василий Гаврилович Ласточкин стана на седемдесет и шест и отиде под водата. А тя си беше там, на 5 км на изток от остров Святовски мъх, на 3 км на север от двухълмието Баби гори.

{Още»}

 
ФРАГМЕНТИ

Радослав Игнатов
ГОСПОДА ПЛЮС
При всяка засечка в шума на обществената система народът поема загубите, а онези, които управляват тази система, трупат пари, укрепват авторитета си, обслужвайки собствената си суета, търсят избирателно нови начини за увеличаване натиска върху народните маси, избрали ги по време на изборите,

{Още»}

 
ЕДИН ОТ НАЙ-РАННИТЕ МИ СПОМЕНИ

Ангел Каралийчев
Харманът е чисто преметен. Дядо Ангел е изкарал колата пред черницата, извадил е едното колело и нещо чука, нещо дяла. Стяга колата за снопи. Зад гърба му са разхвърляни теслата, свределът.

{Още»}

 
ЙОНДА ОТ ПЛАНИНАТА

Александър Карпаров
Бавно се изкачвах по пътеката, която криволичи, отначало край самата река, и изведнъж над боровата гора почва да се извива нагоре в планината, а реката остава да лъкатуши долу в дефилето.

{Още»}

 
ДОСТОЙНО ЕСТ ЗА КНИГАТА И БИБЛИОТЕКАРЯ

Иванко Маринов
Из “Небесни листа”, книга 2
С удобно римуваната дилема: я “книжката”, я “мишката”?!
Било е и друг път.

{Още»}

 
СЛЪНЧЕВИЯТ МИТКО

Любомир Николов
Реката се беше разпънала покрай малкия планински град, в който освен стръмния площад с каменните плочи и паметника на антифашиста, останал до сега като по чудо непокътнат, нямаше друго да напомня за градския живот.

{Още»}

 
ЛИСИЧИ ЛОВ

Иван Д. Христов
Наваля сняг до коляно и севернякът навя дълбоки преспи. Село замря и се сгуши в пазвите на планината като премръзнало куче. По пътищата не се мяркаше жива душа.

{Още»}

 
МИНИАТЮРИ

Делчо Чапразов

Из „Програма за рецитал” (1982)
БЕЗ ПРОБЛЕМИ ПО ВЪПРОСА
- Стига с това възпитание! - кукнала Кукувицата. - Най-малкото е нвъзпитано. Аз, например, нямам проблеми по въпроса, - и тя полетяла към близката гора. Било време да снесе поредното си яйце в някое чуждо гнездо.

{Още»}

 
ТЪРЖЕСТВО

Цветан Розов
Влаковият майстор Кънчо Гераков се пенсионира. По този повод в салончето на N-ската гара беше устроено скромно тържество.

{Още»}

 
ЛЕЛЯТА ОТ ГЕРМАНИЯ

Красимира Василева
Вече над 40 години тя живееше в Германия, защото навремето успя да се омъжи за немец. Но не какъв да е немец, а мъж от тогавашната ФРГ.

{Още»}

 
ДЪРЖАВАТА НА ЗАЛЕЗА

Милена Обретенова
Държава като държава.
С химн и герб, с конституция.
Е, вече и с клошари, но така било, казват, навсякъде по света.

{Още»}

 
НАГЪРЧЕНО

Тотьо Нерезов
Четиридесет и пет минути телефонът ми останал включен. Ей така, в горния ляв джоб на якето. Денят топъл, около пет след обяд. Чувало се, че вървя и псувам. Пазарувал съм. Слуша ме и пак псувам. Чувало се и черковната камбана да бие.

{Още»}

 
БУКВИТЕ

Тотьо Нерезов
Девети май 2013 година. Четиримата поднасяме цветя на паметника в центъра. Група ученички, изпратени от учителката Димитрова, се присъединяват към нас. Мълчаливо поднасят букет. Полковника беше изрекъл: „В моя живот не съм казвал думата „татко”.

{Още»}

 
ПРОЛЕТНИ НАСТРОЕНИЯ

Васил Воденичарски
репортаж
Пукна се пролeтта, братчета, пусна се като пъпка божур, цъфна, замириса. И осаждените, одимени от пушливите кюмбета селски душици, разтвориха венчета, усмихнаха се на слънцето, въздъхнаха.

{Още»}

 
ОСКЪРБЕНАТА

Георги П. Стаматов

- Госпожице Лина - векът е нервен, истински живот кратък, върви с бърз темп. Трябва да бъдем, накъсо, откровени - без дълги интродукции… Богат съм, мога да изпълнявам прищевките си. Нали…?

{Още»}

 
ПЯСЪЧНА БУРЯ

Влад Ривлин
превод: Литературен свят
Прах, прах, прах.
Пясъчна буря.
Пясъкът задръства носа, устата и дробовете.

{Още»}

 
ЗАБРАВЕН ШЕПОТ

Теодоси Антонов
Сутринта пропуснах изгрева, мислейки за какво ли не. Това, дето животът ми измина с опънати юзди, не го слагах в сметката - едно нещо обаче държеше съзнанието ми бодро.
Преповтарях го.

{Още»}

 
РОДИНА

Тошо Дончев
Из „Българи от ново време” (2000)
Тази българска общност в Унгария никога не е била и, естествено, и сега не е група на политически емигранти и дисиденти.

{Още»}

 
ПЛАНИНЕЦЪТ

Костадин Пампов
В една от книгите си писателят Петър Константинов разказва история, която съм запомнил по следния начин:

{Още»}

 
ПЕТРОВА КРЕПОСТ

Коста Траянов
Тамъ, където буйните води на прочутите Девненски извори, се вливат в приказно красивото езеро, посред хлрбородната равнина, оросена с потта на своите трудолюбиви чеда, самотно се издига скалисто възвишение с развалини на стара българска крепост.

{Още»}

 
ЯВОРОВ В ЧИРПАН

Христо Недялков
откъс
От 1901 до 1914 г. Яворов е посетил родния си град само няколко пъти.

{Още»}

 
ЛЕГЕНДАТА

Костадин Пампов
Бил три-четири годишен. Възрастните, с които живеел в стара къща, построили нова. Една пролетна вечер всички тръгнали към новопостроената къща.

{Още»}

 
ЛОВ БЕЗ КУЧЕТА

Атанас Теодоров
- Запалвам те като нищо! - крещеше Сертев . - Крадец! Измамник! Готованец на чужд труд! Сваляй веднага балите!
Уплахата в стреснатото лице на стареца не смекчи гнева му.

{Още»}

 
ДВА КОША

Владимир Георгиев
Това е най-бавният тролейбус. Винаги идва навреме, но за сметка на това - рядко. Като спомен за щастие. В интерес на истината няма много пътуващи в него, добре са преценили.

{Още»}

 
ИНВАЗИЯ

Владимир Георгиев
Когато Доброто навлезе в нашите земи, слънцето огря равнините, изсипа златния си прашец върху планините и те заблестяха, къпеха очите на хората в сълзи, родината ликуваше, природата усети празник и горите развяха зелените си знамена.

{Още»}

 
СЛАНА

Миролюб Влахов
Никой вече не очаквал завръщането на дядо. Когато преди единадесет години заминал за Австрия, той бил млад и силен, имал бозави потури и нов астраганен калпак. Това било първото му излизане в странство.

{Още»}

 
ЧЕРВЕНО ВИНО

Денка Илиева
Той винаги сядаше на масата в дъното. Поръчваше си чаша червено вино. Само веднъж взе бутилка, но я остави наполовина. С никого не разговаряше, пиеше мълчаливо и гледаше в чашата.

{Още»}

 
ПРОЛЕТНА ТРЕВА

Денка Илиева
Вечерта беше топла и дъхава.
Магдалина седеше на пейката пред къщи, загледана в тополата, която се издигаше над оградата.

{Още»}

 
ИЗ „АДВОКАТЪТ НА ЛУДИТЕ”

Владо Любенов
Откъси от романа „Адвокатът на лудите”
Откъс 1
Вече минавам четиридесетте, а още съм невинен. Просто имам такова усещане. Не ме интересува „светът на големите”. Светът на парите не ме блазни. Скъпите коли и апартаменти не ме впечатляват.

{Още»}

 
ЧЕРНИЯТ ГОСТ

Иван Д. Христов
Тръгнахме един ден, през пролетта на 1971 година с моя приятел Мухтар, африкански студент по история, да си поизбистрим очите и подишаме планински въздух. Мухтар беше двадесет и шест годишен, набит, с тъмно-синьо лице и изпъкнали скули.

{Още»}

 
ЗАБРАВЕНИ ВРЕМЕНА

Любен Панов
новела
Когато най-сетне бурята си отиде, Геро подвикна нещо като „Хооо!” и поведе луксозното си такси по коловозите след първия снегорин на пътя към Дренчовица. Стигнахме по пладне.

{Още»}

 
ЗАВРЪЩАНЕ

Емил Калъчев
- Как така се изнасяме? - попита Димо и насили мозъка си да разгадае смисъла на изреченото.
- Продадох къщата и до три дни трябва да ни няма. Така сме се договорили с купувача - поясни синът.

{Още»}

 
ДА НАХРАНИШ КУЧЕТАТА

Ружа Велчева
Лила прехвърли тежката торба от дясната в лявата ръка и внимателно нагази в избуялата от пролетните дъждове трева. Всичко беше сипала в пластмасови кутии, но и през здравите капачки се носеше сладкото ухание на прясно сварено пилешко…

{Още»}

 
БАРОНЕСА МАРА

Анатолий Петров
Ден след освещаването на параклиса „Света Петка Търновска” из селото се разнесе вест за друго, не по-маловажно събитие. Местният жител Партений Кацаров изпрати от Драгоман телеграма до жена си. Текстът гласеше: „Утре по обяд пристигаме с баронеса Мара. Подготви покоите и пригласи трапезата.”

{Още»}

 
ЖЕНАТА, КОЯТО СЪБИРАШЕ ЯБЪЛКИ

Мартен Калеев
Без пазаруването на тази жена градинката нямаше да е същата. Пенсионерите все така щяха да се припичат на слънце, удобно полуизлегнати на пейките. Децата щяха да си играят в тревата или да си гонят топките по асфалтираната алея.

{Още»}

 
САНКА

Илия Мусаков
Денят, душният тежък ден на рано настъпилите горещини, беше превалил.
Поп Серафим, сух, вече съвсем побелял старец, с благообразен вид на светец, привършваше вечерня в малката полузаровена в земята черква, когато по плочите на предверието се чуха бързи стъпки.

{Още»}

 
АБСУРДЕН РЕЧНИК

Тодор Бакърджиев
Из книгата “И падна Икар върху Сизиф” (2015)
Абсурд - реалност, обесена по погрешка с главата надолу.
Адът - това са другите и половината от мен.

{Още»}

 
В СЕЛО ДОЙДЕ КЛАСИК

Денчо Владимиров
И в област П., столични писатели, чиито имена по този край не се и бяха чували, защъкаха насам-натам из села и градове, представяни като пътуващи съвременни гении - по читалища и училища те влизаха с погледи на цезари и четяха на глас своите творения пред организирани публики, най-вече от [...]

{Още»}

 
ЧЕТИРИ РАЗКАЗА

Тихомир Йорданов

МАНИВЕЛАТА МУ Е МАЙКАТА
Онзи ден свободната преса ни стресна с една новина: Правителството на Швейцария се тресе. Настъпили са промени. Министърът на съобщенията и министърът на марината (морското министерство) си разменят местата.

{Още»}

 
СЛАФИЛИАДА

Афоризми от Славимир Генчев
„Който е свикнал да взима, няма да се съгласи да не му дават.”
Слафокъл

{Още»}

 
ОРЪЖИЯТА НА ЖЕНИТЕ

Николай Павлов
Когато Насо Бялото свири на китара, репичките в градината му зреят по-бързо. Край оградата нечуйвятърът и петровата пръчка отчаяно се борят с буйната гръцка коприва. Насо е пенсионер по болест и домашен философ.

{Още»}

 
ВМЕСТО НЕКРОЛОГ

Ружа Велчева
Дядо Марко, Бог да го прости, беше добър човек - кротък и самотен… Нямаше си никого, освен няколко кокошчици и сто педи дворче пред къщичката си. Обикновен средностатистически пенсионер с нормалната пенсия от 170 лв., която беше заслужил за 50-те години труд на полето - първо в ТКЗС-то, после и в ДЗС-то…

{Още»}

 
УРОК ПО ИСТОРИЯ

Банко П. Банков
В първия ми съзнателен спомен за света седя на топла каменна стълба, тя слиза към двор пламнал от латинки, зелена лоза виси на небето. Мърдам панически пръстите на босите си крачета, полазила ме е страшна калинка.

{Още»}

 
КАПКИ МАСТИЛО

(Чуто и видено)
Ангел Каралийчев
*
Седят двама души на една маса и пият. Гледат се в очите с детска откровеност, пълнят чашите си с черно гъсто вино, разкриват душите си, пак пълнят чашите.
Стои на съседната маса трети човек и ги гледа.

{Още»}

 
ЗИМЕН СЪН

Тодор Костов
Евгения Сестримска вървеше по ярко осветената улица, следвана от лакея Жорж.
Снежинките падаха безспирно от тъмното небе, завъртваха се колебливо над многохилядния град и кацаха полека върху покриви, улици и смлъкнали градини.

{Още»}

 
ДЮЛИ, ИНДРИШЕ И ВИНО

Ивелина Никова
ДЮЛИ, ИНДРИШЕ И ВИНО
Две дюли, индрише и чаша вино…
Смалена, мама - до прозореца.
До нея паяче плете години
и сякаш тихо-тихо й говори.

{Още»}

 
СРЕЩА ПРИ ГРОБА НА МАМА

Анатолий Петров
В следобеда на ноемврийския ден пред входа на селското гробище спря такси. Слезе възрастен мъж, облечен в тъмен костюм, черна мека шапка и тъмни очила. Сбогува се с шофьора и отправи поглед към селото.

{Още»}

 
ВРЕМЕ ЗА ЖИВОТ И ЗА УМИРАНЕ

Драгни Драгнев
Намерих писмо. Отворено, прочетено, захвърлено. По главната улица на моя град го намерих. В плик, но без адрес. Надникнах и първите редове се изправиха в сърцето ми. Женски, почти детски почерк. Проста човешка изповед, трогателна.

{Още»}

 
ГОРА

Илия Волен
Кравите сами се отбиха от пътя и колата заподскача по къртичините на кукурузището.
Гората се изправи срещу чича Божина; върхарите й неспокойно се размърдаха и зашепнаха; сякаш се готвеше до посрещне стопанина си.

{Още»}

 
ЕЛЕНА

Владо Любенов
На Елена й липсваше връзката с Бога и тя подсъзнателно се стремеше към него.
Междувременно Елена чистеше, готвеше, переше, простираше, гладеше, гледаше двете си малки деца и ги готвеше за училище, работеше на две места,

{Още»}

 
ЛОВЦИ

Цветан Лалов
Беше началото на август. Слънчево и топло. От време на време леко подухваше суховеят и вдигаше прах по селските пътища. Току-що бе открит птичият лов и ловната треска завладя изцяло съзнанието на младия учител Евгени Дойчинов.

{Още»}

 
КРЪВ НА ЧУЖДЕНЕЦ

Ана Мария Миткофф
превод от испански: Ася Иванова, председател на Гражданска асоциация „Българите в Аржентина” - Буенос Айрес
КРЪВ НА ЧУЖДЕНЕЦ
Малкият площад беше пълен с коли, камиони, мотоциклети, малко по-далеч висяха окачени велосипеди.

{Още»}

 
СУХ ЗАЛЪК

Константин Петканов

От гъстия върбалак излезе едър момък, прескочи пресъхната вада и спря до брега на близката река. Погледна водата, зарадва се на слънчевите отражения и дигна глава към небето. Цял се завъртя, докато срещне с очите си парливите блясъци на пролетното слънце.

{Още»}

 
ЧУБРИЦА

Мариан Желев
На Иван Ганев, хижар на Козя стена
Ако бях изписал името на подправката на латински, подходът ми щеше да е в научен стил, с елементи на аналитичност. Да търся символики и да правя препратки. Но нещо не ми се връзва. Защото чубрицата за мен е магия.

{Още»}

 
ШАХ

Мариан Желев
На Желяз, Бехи, Гала
Не знам дали има друго подобно занимание, което толкова добре да развива ума. Към усилието, което полага всеки играч, се добавя и фантазията - да си представиш партията с няколко хода напред. Тук вече се намесва и въображението.

{Още»}

 
ЕДИН ЛЕТЕН ДЕН

Габи Генчева
Събуждам се рано от кукуригане на петел. На село съм. От няколко дни. В стаята струи приглушена светлина през кенарените завеси. Ухае на рози. И е толкова спокойно, че чак изтръпвам. Не съм свикнала с това. Животът ми е едно надбягване с времето. Но не и сега. Сега съм в отпуска.

{Още»}

 
ЛЮБОВНА ИСТОРИЯ

Димитрина Бояджиева
Точно в осем мъжът леко натисна звънеца. Два пъти дълго и един път късо според уговорката. Преглади косата си и боязливо погледна към шпионката. Момичето му беше обещало съвсем сигурно тази вечер, така че нищо не трябва да попречи на плановете му.

{Още»}

 
БОЖА НАПРАВА

Филип Марински
Той, Дрею Самарджията, още навремето му казваше да зареже ножиците. За какво му е този женски занаят? Има си кацарлъка - работа за ихтибар и уважение, например, ама не го послуша. Да беше го послушал, сега нямаше да бере тоя срам и да се разпъва на два кръста.
Ама чакай сега! И друго пък има. [...]

{Още»}

 
ТРАНЗАКЦИЯ

Петре Димовски
превод от македонски: Милена Обретенова
Трябваха му пари и умуваше как да ги намери. Естествено, това си бяха празни мисли, защото нямаше дори какво да продаде.

{Още»}

 
БУКЕТ ЧЕРВЕНИ РОЗИ

Георги Стойков
1.
Обади се Павлов. Помниш ли го? Онова даскалче, дето винаги водеше деца на нашите литературни четения. Слабичко такова, възторжено. И косата му винаги щръкнала. Кани ме утре на среща с учениците.

{Още»}

 
ВЕЛЧОВАТА ЗАВЕРА

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
На акад. Иван Радев
Велчовата завера* е един неуспешен опит за организиране на въстание в Търново през 1835 година срещу турското робство.

{Още»}

 
АФЕРАТА МИС СТОУН

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
На 21 август 1901 г. една чета от български борци за освобождение на Македония, под командата на легендарния Яне Сандански, нападнала и отвлякла американската евангелистка мисионерка мис Елена Стоун.

{Още»}

 
ТРИ РАЗКАЗА

Иван Стефанов
ПОЖЪЛТЯЛАТА СНИМКА
Баба Дока наближаваше стоте. До деветдесет и шестата беше учудващо подвижна. Не се спираше на едно място. Почукването на тояжката й непрекъснато се чуваше от някъде. С нея не се разделяше, защото тя крепеше кръста й.

{Още»}

 
ХАРИ

Цветана Цанева
През тази година есента дойде по-рано. Поувехналите листа на уморените от летен флирт дървета започнаха бързо да жълтеят, да се отронват и да покриват с тънка пелена потъналите в прахоляк улици.

{Още»}

 
САНТА ИНЕС

Лъчезар Георгиев
Откъс
Майор Стоев беше сериозно болен и се наложи капитан Спасов да изпълнява длъжността командир на батальона - запасняци. На негово подчинение беше и медицинската болница за леко ранени. В края на седмицата запасняците бяха освободени, занятието се разигра по всички правила, задържаха само лумпенизираните от медицинското обслужване.

{Още»}

 
СЪРЦЕТО

Владимир Мусаков
Когато юношата влезе запъхтян в залата на аутопсията, бе вече късно. Защото отдавна трупът на тая, що диреше, беше погребан с десетки други такива на неизвестни мъже, жени, незнайни самоубийци, скитници и нещастници.

{Още»}

 
АВТОБИОГРАФИЯ

Милорад Павич
превод: Татяна Любенова
Писател съм вече повече от двеста години. В далечната 1766 година един от Павичите издава в Будим свой сборник стихотворения, и от този момент ние считаме себе си за литературна династия.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Борис Крутиер
превод: Литературен свят
Никой така не умее да живее, както ние не умеем.
Там, където зимуват раците, ние живеем целогодишно.

{Още»}

 
СЛОНСКО УХО

Иван Митев
Студено е и вятърът ми го повтаря непрекъснато - студено е, студено е, и там, откъдето тръгна, е студено, и там, където отиваш, е студено, студено е и по това шосе, из полето нататък. … И в горичката до моста няма да намериш завет, и там ще се вмъкна да ти го пошепна…

{Още»}

 
АЗ, ХОДЪТ НА ЖИВОТА

Владимир Георгиев
Мога да взема от живота каквото си поискам. Толкова е наивен той, глупав, всеотдаен. Мога да крада, да изнасилвам, да обиждам, да накърнявам. Мога да живея на чужд гръб, да бъда зъл, мошеник, усмихнат злодей, който отнема на другите последната частица надежда, свита някъде в крехкото им усещане за сраведливост. Атавистични наивници.

{Още»}

 
БЕЛЕЖКИ

Иван Митев
Убеден съм - първите седем години в живота на човека са тема, благодатна за описване.
През този период детето не носи отговорност за постъпките си и слушателят би могъл да бъде заинтригуван с какви ли не пикантни историйки - особено ако става дума за детство, преминало сред гувернантки, лели и конюшни!

{Още»}

 
ЗЕМЯ

Сирак Скитник
Над нейната обгорена, жадна снага минават бели облаци - нетрайни и безплодни. Техните сенки като опарени бягат по нея - прескачат стърнища, сухи корита, сипеи и, застигнати от слънчевия гняв, умират безследно, погълнати сякаш от чернотата на угарите.

{Още»}

 
БОДИЛИ

Тотьо Нерезов
15 януари 2014 г. Последен ден на Яворовите януарски дни в Чирпан. Гатьо отиде да посреща гости на автобуса от Стара Загора, а аз влязох в магазина за цветя.

{Още»}

 
ОПЪЛЧЕНЕЦЪТ ОТ СЕЛО ВЕРЕН

Тотьо Нерезов
Красива като перчема на момата - високата могила северно от селото се казва Перчемлийската. В миналото обрасла с вековни дървета, днес е оцелял само един - да напомня за миналото на тази местност.

{Още»}

 
ДАРЕНИЕТО

Димитър Аджеларов
                       На сърце ми черква направете,
                       кога минат честни християни,
                       богу да се у черква помолят,
                       и да кажат сговорна дружина:

{Още»}

 
СМЪРТТА НА ПОЕТА

Пелин Пелинов
Разказ от цикъла “Щрихи към портретите”
                                                “Nascontur poetoe, fiunt oratores”.
                                                 ”Поетите се раждат, ораторите се създават”.
Димчо Дебелянов е роден поет.

{Още»}

 
КУКОВО ЛЯТО

Атанас Теодоров
Съдията щеше да изненада компанията с една много неприятна вест. Друг път обикновено пристигаше последен, но събитието от снощи провали първото му кафе за размисъл на масичката под асмата.

{Още»}

 
МРАВКАТА

Александър Карпаров
Цялата година прекарах в малко южно крайморско градче. Там намерих един приятел. Джо - така го наричаха. Той беше навярно испанец, а може би швед, французин, италианец, англичанин, румънец или от друга националност.

{Още»}

 
ДО ГРОБА НА ЯВОРОВ

Иван Вазов
Една дълга върволица от гимназистки и студентки из Търговска улица. С ярки есенни цветя и с училищни знамена отиваха по посока към Шарения мост.

{Още»}

 
БИВОЛАРЯ

Тотьо Нерезов
Още не сме се здрависали и на висок глас ме пита. Вярно ли е това, което казаха по телевизията? Вярно ли е това, което пише по вестниците, че го хванали да купува гласове от циганите?

{Още»}

 
КРАСАВИЦАТА

Тотьо Нерезов
Заредиха се кражба след кражба. И да не си специалист, при огледа ще разбереш, че извършителят е един и същ. Времето на престъплението - винаги след полунощ. Говореше се из Целина, че идвали цигани от съседното село и те крадели.

{Още»}

 
РАЗКАЗИ

Панчо Недев
Из новата книга на автора „Ум народен, благороден” (2016)
Моята сърдечна благодарност към братовчедите „Всезнайковци” - Гугъл и Фейсбук
без чиято помощ не бих могъл да събера от виртуалното пространство следващите истории и разказчета, посветени на безсмъртните наши пословици и поговорки.

{Още»}

 
МАЙЧИНА ИКОНА

Банко П. Банков
Понякога в усилни нощи, когато съм стъписващо сам, както ще е накрая, повтарящ се сън ме повежда по тъмна тръба за нататък.

{Още»}

 
ДРАКОНИ И ПЕПЕРУДИ

Димитрина Бояджиева
Валеше сняг. Гери стоеше на пътя, махаше с ръка и нетърпеливо потропваше с крака - дано спре някоя кола, че докато изработи желаната услугата, да постопли вкочинените си крака. Тъжно беше да вдига ръка и да се усмихва на мъжете, които преминават с автомобилите си.

{Още»}

 
В РЕДА НА НЕЩАТА

Владимир Георгиев
Решихме да излезем да поплуваме в морето. Денят се очертаваше много приятен. Нямаше вятър, слънцето още отсега леко припичаше, беше някъде към осем и половина-девет сутринта. От морето се носеше хлад - прегръдка на водата, невидим полъх, който тихо благославя природата. Красиво.

{Още»}

 
ЦИГУЛАР

Кирил Гюлеметов
Познавах го доста отдавна. Всяка вечер той идваше в гостилницата ни с цигулка под лявата мишница и се свираше в едно ъгълче в топлата осветена зала, дето никому не пречеше.

{Още»}

 
ЕДНО КАФЕ СЛЕД РАБОТА

Панчо Панчев
Това е истинска случка, но ще се правя, че съм я измислил, за да мине за разказ. На моята възраст хората ходят на лекар, както едно време ходехме на кино. Дори по-често.

{Още»}

 
МИГРАНТИ

Марина Димитрова
Брата на Нели не дойде днес в училище да я вземе и тя се притесни. Живееха в самия център на София в стара, красива, но доста олющена сграда. Собствениците на тази сграда не се грижеха за нея, защото беше паметник на културата, а Общината и министерството на културата нехаеха.

{Още»}

 
КАК АМЕРИКА МЕ ПРИЗНА ЗА КЛАСИК

Денчо Владимиров
Невероятно, но факт! Америка ме обяви за класик! Обяви ме даже преди “най-известния по света и награждаван съвременен български писател”, пишещ в почти всички съществуващи жанрове на литературата, добре платен деец на някакво отворено или полуотворено общество и поради това титулуван и като общественик.

{Още»}

 
НИКОЛАЙ ХАЙТОВ

Георги Стоянов
Из „Паметта на сърцето” (2015)
В един предпролетен ден на 2002 година динамичният и неусмирим апостол на българската книга Марин Кадиев предложи да навестим болния писател. Увери ме, че срещата е уговорена, Хайтов щял да ни чака.

{Още»}

 
СВЕТОМИР БАБАКОВ

Георги Стоянов
Из „Паметта на сърцето” (2015)
В края на месец ноември 1967 година си отиде от живота Светомир Бабаков.
Напусна ни в разцвета на творческите си сили, едва 47-годишен. Имаше много идеи за разкази и повести, от височината на своя ръст той се вглеждаше в живота и се стремеше да пише нетрадиционно. Някои негови книги, привидно, оставяха [...]

{Още»}

 
ПОСЛЕДНОТО ЖЕРТВОПРИНОШЕНИЕ

Георги Бялков
откъс
Когато се разказва приказка, обикновено се започва с „Имало едно време…”, „Това станало преди много, много години…” или завършва с “…Така разправят старите хора и още по-старите от тях”. Понеже моят разказ не е приказка и героите ми са живели не „преди много, много години”, но и те вече отиват към „имало едно време”, [...]

{Още»}

 
ПОРТРЕТ НА ЖЕНА

Елеонора Велева
Човешката мечта е нещо велико - дали ще се сбъдне зависи само и единствено от нас. Някога, в мечтите си, исках да бъда художник, но това, разбира се, не се случи. Обичах да рисувам, да се наслаждавам на сътвореното от мен, независимо колко сполучливо беше-това все пак бе моя начин да изобразя душата си.

{Още»}

 
РАЯТ ПРИЖИВЕ

Петър Парижков
Разхвърляни спомени за Петър Ненов
В своя знаменит “Буквар с различни поучения” (1824 г.), известен като Рибния буквар, д-р Петър Берон пише: “Александра попитаха: “Где ти е иманието?”, а той показа приятелите си”… Става дума за великия пълководец от античността Александър Македонски (356-323 г. пр. н. е.).
Приятелството е безценен дар за човека.

{Още»}

 
ТЕАТЪРЪТ

Илия Бешков
Там протичат едно след друго словото, мъдростта, истината и могъщата творческа лъжа; сълзи и смях, които в обикновения живот са съвсем други, с друга подкваса и вкус.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Аркадий Давидович
превод: Литературен свят
Война до победния край на света.
Всичко решават върховете. Така са решили низините.

{Още»}

 
АФОРИЗМИ

Сергей Сидоров
превод: Литературен свят
Трудните времена започват с временни трудности.
Добър роман може да се напише за половин година. За добър афоризъм може да не стигне и животът.

{Още»}

 
УЧИ МАТА

Владимир Георгиев
Учителят стоеше зад бюрото си и макар да беше седнал, изглеждаше съвсем праволинеен. Като с линийка за ширпотреба бе скроен добре, но накриво.

{Още»}

 
КРАТКИ ИСТОРИИ

Людмил Симеонов
КЛЕТКАТА
Всеки ден на път за работа минавах по тази улица и неизменно го виждах на терасата на първия етаж на един от жилищните блокове: с посивяло и безжизнено лице и с неподвижен поглед, в който имаше безразличие и безнадеждност.

{Още»}

 
УТРИННИ ЗАРИ

Анатолий Петров
Софиянецът Чародей Шиваров се канеше да напише сценарий за телевизионна новела с горното заглавие. Но работата не потръгваше.

{Още»}

 
ЗЛАТНИЯТ ЕЛЕН

Георги Михалков
Борис, племенникът, замълча и погледна Генади. Още, когато дойде, Генади разбра, че Борис не идва случайно, а сигурно нещо ще им иска. Генади също замълча и се приготви да чуе какво ще каже Борис. На масата пред двамата стояха чашките с ракия и чинията със салата, която Надя, жената на Генадий, беше нарязала.

{Още»}

 
ТРЕСКА

Драгни Драгнев
В здрача посред скалите на хълма разпознах дупка. Спряхме се на четири-пет разкрача. Стори ми се, че е малка пещера или мечешка бърлога. Хвърлих камък, нищо не се обади. Нито изскимтя, нито изръмжа и не изохка.

{Още»}

 
ДЪЛГ

Любомир Пенев
                          На внучката ми Катерина
Грижила ли се е някога за теб родната ти баба, читателю, или казано иначе, гледала ли те е? А ако те е гледала, случвало ли ти се е да се затичаш с примряло от страх сърчице и да се скриеш в полите й, далеч от ужаса на враждебния свят?

{Още»}

 
ЗА БОРЧ

Богдан Овесянин
Кучето залая като по чужденец. Макар че не видя, чичо Марин разбра по тежките стъпки кои бяха влезли в двора. Белушка преживяше в ниския обор и големите й тъжни очи учудено гледаха почернелия си стопанин.

{Още»}

 
СЪНЯТ НА ГОРАТА

Георги Томалевски
Всяка година гората вижда един и същи сън. Всякога след този сън тя се разплаква с милиони малки сълзи, които се стичат по листата на буките и падат по влажната шума.

{Още»}