Продрум Димов

Към него се е постарала да ни върне Албена Фурнаджиева в своята нова книга за деца - „Мечтатели”, която пловдивското издателство „Летера”, предложи на малките читатели през 2020 година.

Корицата и многоцветните илюстрации, поднесени от талантливата художничка Искра Евтимова, която твори в стила на класическата детска рисунка, грабват властно погледа на любознателната ни детска читателска аудитория.

Нейният творчески почерк е чужд на каквито и да са съвременни модернистични абстрактни увлечения и ни подсказва, че не бива с лека ръка да загърбваме здравите национални традиции в изобразителното ни изкуство.

Нейният подход към ежедневието и преживелиците на малчуганите се родее творчески със силно впечатляващите илюстрации на Вадим Лазаркевич - един от върховите ни представители на детската илюстрация през 30-те и 40-те години на миналия век.

А самата авторка, представител на сравнително младата ни литературно-творческа генерация, е забелязана в литературните ни среди през 1996 година, когато се появява на бял свят дебютното й издание за възрастни - „Пясъчни рози”.

Без да изоставя стиховете си за възрастни, защото през 2015 година излиза от печат и втората й поетична книга от този род - „Рисувам обич”, тя не забравя и малките ни читатели.

През 2010 година се среща за пръв път с тях със стихосбирката си „Немирници”. А десет години по-късно ги зарадва с новото си заглавие „Мечтатели”.

Книжката й съдържа 30-ина стихотворения, които са плод, по всичко личи, на неутолимата й искрена и дълбока обич към малките питомци.

Творбите й излъчват невероятна топлота и майчинска загриженост към подрастващите, които трябва да се радват на детството си и го насищат с щастливи мигове, безгрижни игри и незабравими преживявания.

Но в същото време, общувайки като с близък събеседник с тях, не се стърпява и да ги поучава:

А в училището знания
ти попивай със старание,
та голям, когато станеш -
този свят във длан да хванеш.
/„ Мечтай”/

Обект на особено внимание в някои творби е осмислянето и разумното оползотворяване на времето с насъщните си ценности.

Твърде показателно в тази насока е и стихотворението „Времето в часовника”. Поговорка, че времето е пари важи с особена сила за детството, което залага здраво основите на бъдещия успешен човек.

Това обяснява и неистовият грижовен повик на стихотворката, която издига на пиедестал високите стойности на времето, което невидимо лети и призовава:

Виж: като зайче бяга,
Като река тече!
Така че не отлагай
Мечтите си, дете!

Същият глас звучи в не по-ниска октава в стихотворенията й „Ваканция” и „Мечта”.

Твърде впечатляващ е горещият неудържим стремеж на Албена Фурнаджиева да вниква с поетичното си слово в дълбините на неподправените детски преживявания, за което безспорно й помагат чувствителните сетива при любопитния анализ на детското поведение вкъщи, при общуването със семейството - с майка, татко, баба, дядо, братче или сестриче.

Там се коват високите ни човешки добродетели, там се съзижда преклонението към доброто, красивото, възвишеното и омразата към злините. И съветът е:

Когато те спъват -
бори се със злото!
И винаги, винаги
вярвай в доброто!
/„Добродетели”/

Авторката цени изключително много неоценимото възпитателно въздействие на контактите и толкова потребното постоянно общуване на детето с животните и природата. Любовта към животните, състраданието и грижите за тях, когато са изпаднали в беда, раждат човешкото благородство.

Това са чувства повече от осезаеми в стихотворенията „Птичето с раненото крило, „Ежко-Бежко”, „Речно раче”, „Цирково изкуство” и др.

Има и немалко творби, които насочват децата да бъдат наблюдателни и внимателни.

Тези стихове са един своеобразен лиричен повик за сродяване с природата, за освобождаването на млада България от привлекателните едностранчиви занимания с компютрите, превърнали се в коварни измамни окови, лишили най-малките ни съвременници от глътка чист въздух, от пълноценно детство.

В творческите търсения на Албена Фурнаджиева не можем да не открием и похвалните усилия да ни направи съпричастни на намеренията й да моделира с езика на поетичното слово нравствения облик на днешното дете.

За целта тя пренася любимата си читателска аудитория в атмосферата на семейната среда и градивната роля на празници и тържества.

Те са източник на сакрални преживявания, които оставят незаличими спомени и към тях всички се връщаме с неописуемо умиление. Такъв въздух дишат „Рожден ден”, „Фантазия”, „Подарък”, „Дядо Коледа” и др.

Като творец авторката се придържа към по-кратките изразни поетични творби, но има и такива, които ни грабват и печелят нашите адмирации с изисканата си стегнатост и музикалност на стиха, с разкошната си поетическа образност - „Зима”, „Дядо”Коледа”, „Карусел”, което направо звъни с чудесната си напевна ритмика:

Въртележка чудна
има в моя град.
Кончета препускат лудо -
кръгом се въртят!

Новите „Мечтатели” на Албена Фурнаджиева не блестят с някаква крещяща и самоцелна художествено-естетическа предрешеност.

Очевидно авторката е далеч от лекомислените съблазни на подобна прекомерна натруфеност, за да ни внушава творческа ерудиция и показна литературна мощ.

Не е прибягнала и до богато римуване, което е характерно за детското творчество. Придържала се е към по-пастелен стилно-езиков изказ, който макар и с прокрадващ се дидактизъм в творбите й, ни убеждава в многообещаващите творчески възможности на безспорния й талант.

Новото й произведение е солиден залог за успешно присъствие сред известните и търсени творци на четиво за деца.