ЛЮБОВТА НА ПАТРИАРХА
Така е назовал своя нов документален роман известният наш амбициозен и даровит белетрист Бойко Беленски, предложен ни наскоро от столичното издателство „Атеа букс”. Името и съдържанието на изданието предизвикаха оправдан интерес в средите на читателската ни общественост, защото вече десетилетия българските поколения живеят с житейския и творчески път на Иван Вазов като винаги е било проявявано нестихващо любопитство и към неговия твърде атрактивен интимен свят.
Бойко Беленски навлиза в родното ни литературно пространство още в края на 70-те години на миналия век с първата си книга „Златозвездни градове” /1977/, последвана от „Белязан от бурите” /1981/ и „При изгрева” /1984/. Следва цяла поредица стойностни криминални произведения от серията „Недосегаемите”, които се ползват с голям читателски интерес. Отприщил енергията на творческия си потенциал, авторът продължава да набира скорост като се насочва към романизовани документални биографии на бележити исторически личности като Петър Делян, цар Калоян, хан Омуртаг, хан Телериг, Стефан Стамболов, Георги Раковски, Христо Ботев. Подобни заглавия го удостояват с популярно място сред творците на съвременния ни литературен свят.
Тази година писателят грабна вниманието на читателските среди с появата на поредното привлекателно четиво - „Любовта на патриарха”, предназначено да отбележи 100-годишнината от кончината на народния поет, починал внезапно на 22 септември 1921 г.
В книгата си авторът ни връща към любопитния и многолик интимен свят на съзидателя на българското художествено слово, за чийто личен любовен живот се появяват понякога недобронамерени писания, тиражирани често в жълтия печат. За разлика обаче от повърхностните писачи, тръгнали да посягат с мръсни ръце върху светлата памет на писателя, за да бъдат забелязани, Бойко Беленски ни предлага един твърде обхватен и проникновен портрет на Вазов, свързан с човешките му интимни преживявания.
И без да се спира подробно на не малкото му любовни увлечения до началото на ХХ век, Беленски ни потапя в неспокойните щастливи и напрегнати понякога отношения с красивата Евгения Елмазова, известна в литературната ни история като Евгения Марс. Започнала първите си опити като млада разказвачка още в края на ХIХ век, тя има остра нужда от подкрепата на зрял литературен творец, какъвто открива в лицето на Иван Вазов. На първия тържествен юбилей, посветен на неговата 25-годишна творческа дейност през 1895 г. в „Славянска беседа”, тя има щастието да срещне любимия си автор. С него я запознава тогава съпругът й д-р Михаил Елмазов, първият български зъболекар. За жалост тази желана първа среща не довежда до трайно запознанство.
Трябвало да се изниже цяло десетилетие, за да се стигне до случайната им среща през 1906 г. в трамвая за Княжево. Така се сбъдва една мечта - Евгения се докосва и разговаря на живо с най-обичания и четен творец
И от този момент Бойко Беленски ни повежда по стъпките на едно необичайно творческо сътрудничество, което скоро прераства в красиво приятелство. Влюбчивата натура на поета пламва спонтанно, пленен от новата си близка сподвижница, а тя е горда, че е сляла житейския си и творчески път с неговото име.
Младата красавица загърбва злите езици за предишните похождения на писателя и започва да цени неговите силни чувства към нея. Междувременно мъжът й, който е приятел на Вазов, постепенно усеща, че техните чести срещи и разходки в Борисовата градина минават границата на обичайното и разтревожен я предупреждава да внимава в отношенията си с него.
Въвеждайки ни в новозапочналата връзка, Беленски пестеливо отделя място в романа си и на предишните любовни приключения на писателя - Зихра в Берковица, Пелагия в Пловдив и някои други негови любими, на които посвещава романтични стихове. Достоверно е отразен и несполучливият брак на Вазов с актрисата Атина Болярска, който продължава една година и три месеца. Самонадеяната русенка не успява да се приспособи към патриархалното семейство на мъжа си и по волята на Вазовата майка, баба Съба, напуска скоропостижно дома им. Той не съжалява особено, защото в нея не е открил жената, която може да му стане надежден житейски спътник. За жалост, тя пък не му дава църковен развод и ще го тормози до последния му земен ден.
В лицето на Евгения обаче Вазов усеща, че най-после е открил жената на живота си. Силното физическото привличане, копнежът да се докосне до жадуваната женска плът събуждат желанието му за живот и му дават вдъхновение за творчески изяви. Затова прави всичко възможно, за да се сближи с нейното семейство.
Постоянните срещи и разговори в столицата се оказват недостатъчни за тази цел и стратегически Вазов предлага на приятелите си посещение на Цариград. Бойко Беленски описва подробно и психологически проникновено скритото съперничество със съпруга д-р Елмазов и лавирането на Евгения между двамата мъже в имперската столица. От това атрактивно пътуване писателят се връща неудовлетворен и огорчен от половинчатото общуване с любимата жена.
Но историята следва своя логичен ход и Евгения приема да гостува в дома на Вазов. Тук той й разкрива своята страстна любов, а тя сдържано заявява, че не е готова за изневяра, но не иска да изгуби приятелството му и се надява на неговата сериозна подкрепа като прохождаща белетристка.Той, разбира се, откликва на тази молба и следи развитието й като й дава ценни литературни съвети и отваря за нея достъпа към излизащите вестници и списания, а това дава тласък и на интимната им близост. След една разходка в Борисовата градина тя, която все пак никога не е била безразлична към него, най-сетне му се отдава, изцяло покорена, за да изживеят щастието, което им предлага животът.
А София е залята от слухове и сплетни… Злоезичието не пощадява и дома на писателя. Въла, преданата му сестра, не може да се примири и един ден се осмелява да го упрекне за поведението му. Той я изглежда смутен, но се овладява и отвръща: „И аз съм човек, Въло…” Беленски е съумял много дипломатично и същевременно художествено и напълно достоверно да отрази най-деликатните моменти от любовната история, което е едно от главните достойнства на романа. Въпреки, че любовта на Вазов го прави укорим в очите на обществото, случилото се не може да хвърли сянка върху великото му име. Двамата имат неофициалното разбиране и толеранс на съвременниците си и продължават по поетите житейски коловози.
Те са толкова привързани един към друг, че ако пропуснат да се видят някой ден, си разменят писма, а ако се наложи някой да замине в чужбина, се срещат и там. Бойко Беленски се е постарал детайлно да изследва и отрази любовните им маршрути. Евгения заминава на лечение във Виена и Вазов незабавно заминава за същия град „да успокоява проклетото си гърло, което често му създава главоболия.” Той отива да укрепва здравето си на чист въздух в Швейцария, а тя грабва малолетния си син Павел и се озовава на същото място, за да се радват на живописната алпийска природа. Оттам чувствата им ще ги отведат във Флоренция, където към групата се присъединява уж заради служебните си ангажименти и подозрителният д-р Елмазов. За голямо съжаление на така наречения „приятел на тяхното семейство”.
В повествованието си авторът на „Любовта на патриарха” показва безспорното си умение на истински сърцевед и психолог, въвеждайки ни в интимния свят на поета, където се редуват щастливите моменти и неизбежните сътресения. За да убеди любимата си в своята искрена и неукротима обич, Вазов й подарява Лирата, с която е удостоен по повод 25-годишния му творчески юбилей.
Отношенията на героите се развиват на фона на важните исторически и политически събития на времето, отразени убедително и достоверно от Бойко Беленски, както и емоционалната реакция на народния поет на всичко, което се случва в родината. Показан е възторгът му от невероятните победи, смелостта и героизма на българския войник през Балканската война /1912 г./ Особено подробно и вълнуващо е описано посещението на Вазов в Одрин /1913 г./, където се прекланя пред подвига на българските военни, овладели непревземаемата Одринска крепост и записали името си в световната военна история. Тогава се ражда емоционалната му патриотична творба „Под гърма на победите”. От погледа на автора не е убегнало и горчивото разочарование на Вазов от двете национални катастрофи във войните, възпяващи борбите за приобщаване на всички наши сънародници към Отечеството.
Немалко страници в романа са посветени на завидното приятелство с проф. Иван Шишманов. Този наш учен и изтъкнат обществен деец е постоянната и най-надеждна опора на народния поет. Той познава задълбочено личния му и творчески свят и заедно обсъждат както автори и произведения, така и неприятностите с Пенчо Славейков и д-р Кръстев. Той предлага и неговата кандидатура за Нобелов лауреат. Вазов се вслушва в съветите му, искрено го уважава и разкрива пред него трепетите на душата си, а Шишманов проявява разбиране и никога не го упреква за любовната връзка с Евгения.
Разгръщайки сюжетната линия на романа, Бойко Беленски ни удивлява със завидното си умение да вплита естествения и динамичен диалог при изграждането на образите. За това му помага и солидното познаване на известните и даже и неизвестните факти, плод на упорита изследователска работа, за да ни предаде убедително мислите, чувствата и преживелиците на своите персонажи. Как иначе бихме могли да разберем например категоричната решителност на Евгения Марс да следва неотклонно повелите на сърцето си? Съпругата на д-р Елмазов не смята да крие дружбата си с най-обичания и влиятелен наш поет, на която се крепи творческото й самочувствие и я нарежда с нейните разкази и драми сред тогавашните признати български творци.
Литературният титан от Сопот дарява на българското художествено слово през 1919 г. забележителния поетичен сборник „Люлякът ми замириса”. Чудесно заглавие, подсказано от проф. Иван Шишманов и отразяващо любовните лирични изблици на поета.
Основната сюжетно-тематична насоченост на романа е обогатена с юбилейните преживелици на Вазов. Покрусен от тежката участ на своя народ след Ньойския договор от 27 ноември 1919 г., той отхвърля идеята за честване на неговата 70-годишнина. Заставен обаче от твърдата настойчивост на министър Стоян Омарчевски, проф. Иван Шишманов и други общественици е принуден да отстъпи. Много живо и образно са описани вълнуващото тържество в Народния театър и внушителният банкет организиран в негова чест от правителството на Стамболийски в Юнион клуб палас, както и известната реч на Вазов, с която вдъхва надежда и оптимизъм за бъдещето на България на обезверените от поредната национална катастрофа.
Специално внимание е отредено и на последните житейски мигове на поета, към които някои литературни историци като Михаил Топалов подхождат непочтено и спекулативно. След детайлно проучване на всички публикации по въпроса за кончината му, Беленски отхвърля пикантните и пошли измислици и утвърждава истината, че големият народен поет напуска внезапно белия свят на 22 септември 1921 г. по време на традиционния семеен обяд.
В художествено-естетически план романът на Бойко Беленски ни впечатлява с компетентния си професионален подход при изграждането на образите на своите герои. Смъртта на литературния ни патриарх и тържественото погребение на 28 септември 1921 г. се превръщат във всенародно сбогуване, което днес се превръща във всенародна почит и преклонение. И това се дължи на благородните усилия и таланта на автора да възкресява живи и правдиви образи на реални личности - икони в историческия пантеон на България, за което трябва да му благодарим.
Романът „Любовта на патриарха” е сериозно белетристично произведение, което нарежда авторът му сред най-изявените представители на съвременната българска документално-художествена проза.
