Високо

Там горе, на хълма,
на високото искам да стигна.
При нозете на Бога -
оттам да виждам далече.
Под това синьо небе -
като очи на момиче.
На земята - топла и щедра
като майчина пазва -
да приседна на тръгване.
Искам тук да остана:
под високото синьо небе.
По-близо до Бога,
в земята - топла и щедра -
с дъх на метличини
и цъфнала мента.

Това стихотворение авторът Любомир Духлински е подредил в книгата си „Внезапни страници” (2023) като последно. Но то изразява най-точно и силно душевното му настроение и е поетичен отговор на всичко, което е събрано в стихосбирката. Една внезапна книга за разказвача Любомир Духлински (първата му книга с разкази излиза през 1989 г. в изд. „Георги Бакалов”, Варна).
Натрупаното през годините се излива по страниците на поетичната книга в няколко цикъла, които по своето съдържание и същност показват кои са най-важните неща в живота на автора: горчивата „свобода”, която нашият народ преживява през последните трийсет години; поколенията, от които и той самият е част, съхраняващ в душата си родовия корен; докосването до духовните селения - „близо до небето”; реквиемът за рано попарените криле; вратата, която въпреки тъгата и разочарованията поетът ще остави отворена и равносметката за един живот „след хоризонта”… Всъщност цялата поетична книга е една силна и откровена, същностна равносметка.
Изданието е дело на книгоиздателство „Северно ехо”, Плевен.