МОЯТА БЪЛГАРИЯ
Из „Най-скъпото звънче” (2019)
МОЯТА БЪЛГАРИЯ
Там, където гребени вълни
дългопола Стара планина
и с небето се в захлас сини,
там е мойта обична страна.
Тук се леят Искър и Марица,
дишат жадно полъха на Рила.
Тук ни топли скъпата зарица -
обичта на майката ни мила.
Тук духът на Ботев и Пирина
ще закрилят моята Родина.
Вредом прелести разтваря
гордо моята България.
КОМПЮТЪР МЪРЗЕЛАН
- А, компютър! Ама че игри! -
вика Ваньо. - Кой ни го дари?
Щом той седне пред екрана
и за него друго няма.
И уроци, и домашни,
даже книгите забрави.
Как стоят, горките, прашни!
С тях кога ли ще се справи?
Майка му го хока -
търси Нил в Европа,
а пък Дунав и Варшава -
чак в далечна Окинава.
И не щеш ли, за поука
парна го ужасна слука.
Във бележника - глави навели -
сума двойки той засели.
А в класа за смях и срам
викат му:
„Компютър
мързелан”!
ЕСЕН
Пак е есен златолика,
багри тя листа безчет.
А ноември зъл съблича
голи дървесата вред!
Няма Щърка да прелита
ниско над къщята,
нито ластовичка гласовита…
Тъжни сиротеят им гнездата.
Слънчо мръщи се, нехае,
скрит зад облаците чак.
Врабчо чуди се и мае
де ще се зимува пак.
РАЗДЯЛА
- А, виж - нанизали са жици
отново лястовичи броеници! -
извика Кирчо май смутен,
докоснал есенния ден.
Уж мислят си за път сега,
а нямат никакъв багаж!
Каква ли чака ги съдба?
Обзе го мъка изведнъж.
Ще литнат над морета и пустиня
да стигнат Африка със Нил.
Би хукнал с тях и той в чужбина,
ала България не би сменил.
ЕСЕННО НАСТРОЕНИЕ
Ето я навън отново.
Есен - с кош жълтици сипе.
Вятър вей в небе оловно,
къса облаци на дрипи.
Глъхнат вред гори, полени,
хапани от студ, слани.
С болка срещат те смирени
есенните мрачни дни.
Дреме хълмът запустял,
в тъжен унес там кротува.
Чака със кожуха бял
зимата да го дарува.
ХАЙДЕ, СНЕЖКО!
Хайде, Снежко пухкав,
закъсняваш май,
що те няма тука -
в моя роден край?
Колко пъти вече
виждам те насън,
а си все далече,
няма те навън.
Вятър голи клони
полудял люлей,
сухи листи рони
злият суховей.
Идвай, Белодрешко,
с твойте добрини,
първи ще те срещнат
нашите шейни!
СМУТ
Зимата се днес разсърди,
ядно скърца със зъби.
Гневно слънцето напъди,
всичко тя със сняг покри.
Врабчо вехне възмутен,
страшна стегне го беда.
В тоя леден снежен ден
де ще найде той храна?
КОЛЕДАР
Хвръкна Петльо от дувара,
хвана пътя за пазара.
Там по негова си мярка
той избра си коледарка.
Трябва ли да се срамува,
че и той ще коледува?
Не забрави да покани
даже старите акрани.
Припна с малките деца
той по коледни къщя.
Пери се - същински цар.
Как! И той е коледар!
ЮЖНЯК
Някой засвирука
горе до комина.
Пак Южняка тука
гони люта зима.
На студа се сопна,
из дола засвири.
Разцелува топло
снежните баири.
Па развя къдрици
из поля и ниви.
Чуй, жужат пчелици
в цъфналите сливи!
ПРОЛЕТ
Слънчо весело изгрява
и снегът се затаява.
А южнякът като хала
дръпна дрехата му бяла.
Врабчо - нашият смелчак -
радва се, че няма сняг.
Чуйте как надава вик:
- Пролет иде! Чик-чирик!
ПРОЛЕТ ИДЕ
Пролет иде слънцегласа -
сепва планини, поля.
Птича песен се разнася,
вей коприна синева.
Пролет иде пъстроцвета,
с беломорска ласка тя
буди ниви и дървета,
щедро носи красота.
Иде пролетта от юг
с много нежност, с доброта.
Повест своя пише тук
с глас на ручей и цветя.
ВЕСЕЛО УТРО
Слънцето засмяно
пак е подранило.
Цветенце, огряно,
се усмихва мило.
А в простора свежа
пърха утринта.
Как ни милва нежно
славей с песента!
