Иван Д. Христов

Продрум Димов е активен участник в съвременния литературен процес. Неговото творчество включва сборници с разкази, епиграми, очерци, интервюта, стихосбирки и книги за деца.

Рожба на дългогодишното му творческо сътрудничество с известни поети, писатели и дейци на изкуството и културата е поредицата от художествено - документални книги: „Незаглъхващи митове”, „Попътни срещи”, „Страници от духовното ни развитие”, „Пулсации от духовното ни съвремие”, „Беззалезни изгреви”, „За него, живота…” и други.

С тях той утвърждава името си на писател - документалист, публицист и литературен критик с ясна гражданска позиция и актуална оценка за личности и събития от нашия литературен живот.

С новата си книга „Съзидатели на духовното ни съвремие” / Изд. „Българска книжница”, 2021 година /, авторът продължава своята литературна традиция чрез очерци, рецензии и литературно - критични обзори за ярки имена на български творци да откроява преоритетите на техния жизнен и творчески път, и приноса им в духовния ни живот.

Книгата е обособена в три раздела: „Очерци”, „Рецензии” и „Други за автора”. В първата й част са поместени очерци за Валери Петров, за забравения Николай Хрелков, потъналите също в „незаслужено забвение” Атанас Душков, Леда Милева, Милена Цанева, Иван Сарандев, Велин Георгиев, Дамян Дамянов и Радко Радков.

Очерците са написани искрено и достоверно, с лични впечатления и оценки, които Продрум аргументира и защитава убедително, така че читателите да му се доверят. Авторът изгражда плътни и запомнящи се образи, само с няколко щриха и детайла, без да ги идеализира.

Продрум Димов разкрива интересни страници от житейския и творчески път на големия наш поет, драматург и преводач Валери Петров и неговото духовно израстване като един от най-уважаваните интелектуалци на нашето съвремие.

Проследява творческото развитие на Николай Хрелков като поет, публицист и борец за социална справедливост.

Запознава ни с творческия портрет на Атанас Душков и неговия принос като автор на произведения за деца, оставил забележително литературно наследство.

Прави ни съпричастни със завидния житейски и творчески път на голямата наша поетеса Леда Милева - една от най-ярките и любими творци на творчество за деца.

Изтъква нейния безспорен принос за извисяване духовния ръст на нацията . Връща ни отново към вълнуващото лирично творчество на Дамян П. Дамянов - един от най-емблематичните ни съвременни поети.

Авторът изтъква забележителния принос на Милена Цанева за обогатяване на родната ни литературна история, като творец със завидна ерудиция и проникновена аналитична мисъл. Подчертава нейния голям принос като най-голяма изследователка на творчеството на Вазов. Споделя нейното творческо кредо: „Вазов е море, което не мога да преплувам цял живот”.

Изтъква и заслугите на Иван Сарандев като забележителен литературовед и литературен историк, и ярък представител на българския литературен авангард.

В очерка си за Велин Георгиев разкрива поета като емблематична фигура в съвременния ни литературен живот и „своеобразен знаменосец на социално - гражданската поезия”.

Проследява сложния и противоречив житейски и творчески път на неповторимия поет и драматург Радко Радков, когото авторът определя като „феномен на съвременна духовна България”.

Писателят е точен анализатор, верен на художествената и жизнена правда. Изследователският материал е подкрепен с факти и правдивост на изложението. Творческият диапазон на автора е с широки граници и обхватност. Той не пропуска усилията и борбата на творците за социална справедливост и по-добро бъдеще.

С пълнота и аналитичен подход се отличават и рецензиите на Продрум Димов. Във втората част са включени рецензии за новоизлезли книги на водещи и талантливи автори - поетите Боян Ангелов, Петя Цолова, Надежда Захариева, Катерина Кирянова, Ивайло Диманов и Таньо Клисуров, както и отзиви за книгата на историко - изследователска тема за Васил Левски - „Нови документи” и „Градежът” на Мина Кръстева, за майстор Кольо Фичето.

Авторът дава вярна оценка за художествено - естетическите им достойнства. Превес вземат отзивите и рецензиите му на поетични издания.

Продрум умее задълбочено да анализира литературните творби, да открои ценното в тях и онова, което е приносно в нашата литература. Подбира и оценява авторите по здрави морално- естетически критерии - художественост, хуманност, родолюбие. Умело и точно подбраните цитати подкрепят неговия критически анализ.

Открояват се наблюденията му върху творчеството на Боян Ангелов. Продрум Димов изтъква книгата му „Път и чест” за Марин Дринов като много стойностен и приносен труд - един „многообхватен портрет” на едно от най-значимите имена в историята на духовна България.

Критическият анализатор се стреми да намери специфичното във всеки от разглежданите автори, да разгадае вярно творческото им кредо и духовните послания.

При Петя Цолова ни грабва умението на автора да разкрие измененията в интимния свят и силното емоционално въздействие на поезията й. Катерина Кирянова от своя страна умее да разкрива „истинската красота на българското детство”.

Надежда Захариева пък си създава „своеобразен поетичен автопортрет” и възкресява в стиховете си угасващата обич, съвест и морал.

Поезията на Ивайло Диманов, според анализаторът, ни грабва с проникновените си социални дълбини и силно емоционално - гражданско въздействие”.

Продрум изтъква поета Таньо Клисуров като един от най-талантливите представители на днешния ни литературен живот” и способността му на фона на динамичните обществени процеси да ни принесе в света на своите преживявания в житейски и творчески план, в книга си „Мерено и немерено”.

Спира се и на умението на Мина Кръстева в художествено -документалната книга за Кольо Фичето да разкрие плътно неговия уникален образ.

В края на книгата са поместени отзиви и рецензии за творчеството на автора от Пенчо Чернаев, Трендафил Василев, Таньо Клисуров, Иван Д. Христов и Кирил Назъров.

Позитивните литературни оценки са заслужено признание на Продрум Димов.
„Съзидатели на духовното ни съвремие” е поредното доказателство за отзивчивостта и ерудицията на автора да бъде в талвега на литературата.

Независимо дали пише за съвременни или за творци от миналото, той продължава да търси мястото им в днешния литературен процес и актуалния им отглас на тяхното творчество.

Продрум Димов се стреми да спаси от забравата и утвърждава стойностното и непреходното в нашата литература, по този начин той изгражда и своя творчески портрет на родолюбец и неуморим радетел за родната духовност.