Продрум Димов

Това се е постарал да ни илюстрира със своя интересен словесен художествено-естетически арсенал Стоян Георгиев от Бургас в новото издание на своя сборник от разкази „Горчив коктейл” и романа си „Митническа сага”, които предложи съвсем наскоро на читателите ни издателство „Захарий Стоянов”.

Името на този амбициозен, но и талантлив наш автор се появява на българския литературен небосклон преди малко повече от четвърт век, когато през 1994 година излизат от печат първите му впечатляващи белетристични творби.

Още с дебютните си творчески изяви той обаче привлича вниманието на значителна част от читателската ни аудитория и за да задоволи нейния спонтанен интерес към своето четиво, младият писател прибягва и до преиздаване на някои от първите си литературни рожби.

Без да напуска обаче завоюваните си позиции на търсен прозаик, авторът опитва перото си и в други литературни жанрове, като през 2004 година отпечатва пиесата си „Хаос” и стихосбирката си „Дух мой”.

Остава, разбира се, верен на първата си творческа любов и през 2010 година е отново при любителите на белетристиката му със сборника си от разкази и новели „Тайното послание”.

Неспокойната му мисъл броди ненаситно и из литературно-историческото ни наследство и през 2020 година ни изненада приятно с книгата си „Енциклопедистът Богоров”.

С този си труд напомни на нашето време за един от най-ярките представители на българската духовност през епохата на Възраждането ни.

През 2021 година бяха отпечатани стихосбирката му с любовна лирика „Анна”, както и монографията му „Драматургията на Пинтър и рецепцията й в България”, с която стана доктор по филология при Института по литература към БАН.

В творческото полезрение на Стоян Георгиев приоритетно присъствие имат сложните и противоречиви социално-психологически проблеми на нашето съвремие, от които чувствителното му ерудирано перо не може да избяга.

Такъв го виждаме и в новите му примамливи издания, които ни грабват с крещящата си актуалност.

Този негов задълбочен интерес към социално-гражданската тематика при него не е от вчера. В това ни убеждават и разказите му, включени в неговия атрактивен „Горчив коктейл”.

Този своеобразен белетристичен коктейл е наистина горчив, защото в него битуват немалко морални недъзи в обществото ни, за чието възникване и виреене са създадени почвени предпоставки още в предишния режим. Още в първия му разказ „Стари познати” на прицел е семейната изневяра.

„Без късмет” пък ни връща към някои несъвършенства в законодателството на социалистическа България, което принуждава и тласка към фиктивен развод едно прилично семейство, за да се сдобие с още едно жилище. В „Имане” пък е вдигнат мерникът на човешкото лекомислие и алчността на недодялани и ограничени началници.

По принцип авторът неведнъж ни напомня за изключително чувствителните си сетива, които улавят и най-незабележимите детайли в поведението на нашия съвременник, за да ги възкреси с добронамерен хумор по страниците си.

Намирам обаче за изключително вълнуващ и трогателен разказът „Изгнаници”. В него писателят ни връща към нерадостната участ на хиляди наши сънародници от турски произход, заставени да си сменят имената и да напускат родината си.

Страниците се задъхват буквално от неукротима болка, породена от раздялата с близки и родна стряха, причинени от необмислената и безразсъдна политика на управляващите по време на така наречения „възродителен процес”.

Тези разкази на Стоян Георгиев са плод на постоянните му наблюдения и взирания в съвременната ни действителност и се отличават с умението на разказвача да ни насочва към значими теми от днешното ни битие, като при разкриване на образната си система, както ще видим и по-нататък, прибягва често до авторската и речевата характеристика на персонажа.

Нещо повече - в композиционната структура и при разгъване на сюжета разказите му придобиват характер на малки новели.

В своя доста интригуващ роман „Митническа сага” Стоян Георгиев ни въвежда сякаш в друг, непознат или малко познат свят и ми се струва, че с това произведение разкрива в твърде голяма широта своята философска, творческа и човешка същност.

Малцина навярно имат реална представа за тази човекопогубваща атмосфера, която и днес продължава да вилнее безнаказано по българските митници.

А да се разкрие този невероятен ад там, умъртвяващ и погребващ безцеремонно и последната оцеляла човешка чест и достойнство, се изисква дълбоко и компетентно познаване на този задкулисен безчестен свят, талант и смелост, за да покажеш и изнесеш на светло неговия мизантропичен облик.

По всичко личи, че авторът не само дълго е наблюдавал този необузнаем порой от негативни явления под митническо небе, но и не по-малко е разсъждавал, за да застане пред белия лист и ни въведе в тази нескончаема галерия от „герои” на нашето време.

Съдържанието на романа асоциативно ни препраща към героите на Гоголевите „Мъртви души”, които навремето, по думите на Херцен, „покрусиха цяла Русия”.

Но „Ноздревците” на забележителния руски литературен класик бледнеят пред чудовищните нравствени подвизи на низостта, откърмена и разрасла се, която с гнусните си пипала продължава да разяжда и днес изпадналата в ужасна безизходица съвременна българска нравственост.

А никак не е лесно да се насочват прожекторите на художественото ни слово към вземащата все по-опасни размери уродливост и гнилост на днешния социален организъм.

Това обяснява и стремежът на автора да назовава своите действащи лица с имена, които открехват лесно вратичката към тяхната морална същност.

Никак не е случайно прозвището Севилският бръснар на Джанко Джанев - началника на митницата, удостоен с високата чест да бъде първо действащо лице в тази знаменита сага.

Да не говорим за Кимион Бургиев, Стефан Мерудиев, Полковник Дръзки, Лафайета Брунева и други носители на съвременната „висока” нравственост.

И така, писателят, влязъл в ролята на своеобразен колекционер на свръхотрицателни явления в нашето съвремие, ни въвежда в конкретни унизителни прояви, изнесени още в разказа му „Истината е една”.

Откраднат е служебният аванс на митническите служители, сред които е и самият злосторник, но той се спотайва гузен и вдига рамене.

Тревогата е голяма. Стефан Мерудиев, главен специалист, прибягва до услугите на врачуващата циганка леля Петранка, която открива крадеца. Мерудиев сияе от радост, че е успял да разкрие кражбата, но успокоява митничаря-злосторник, че нищо лошо няма да му се случи.

А той потрива ръце, очаквайки да бъде повишен в длъжност за постъпката си. Поведение от подобен род е едва ли не ежедневие сред митническия свят. Но този случай може да бъде причислен с лека ръка към безобидните.

В следващите глави нравствената деградация набира застрашително скорост и читателят е потопен в едно безбрежно, неукротимо море от далавери, интриги, службогонство, клевети, любовни изневери, всевъзможни канцеларски клюки, заговори, гонене и преследване, ужасяващи изнудвания на чужденци, подмазвачество и други рецидиви от арсенала на задкулисния престъпен свят.

А ето ни в напрегнатата атмосфера на „Неспокойна нощ”. Станимир Механджиев, главен специалист, посреща пристигащ самолет, с лъжи измамва пътниците, като ги задължава да му броят стотици долари, за да бъдат обслужени.

Връх на митническата престъпност, която и днес вилнее неуловима и злепоставя страната ни, откриваме в „Щателна проверка”.

Немският инженер-геофизик от Хамбург, летувал на Слънчев бряг, бърза да се прибере със съпругата си у дома, но най-неочаквано е подложен на разпит като престъпник от митническите служители Бранимир и Полковник Дръзки.

Срещу него е отправено сурово обвинение, че е обменил с частно лице 100 марки и е заставен да плати цели 800 марки за незаконната си постъпка.

Немецът се вижда в чудо и от напрежение припада, за да бъде свестяван от дежурен лекар. Своеволия и издевателства, в които са забъркани по цялата верига всички служители на митниците ни.

За жалост тези изстъпления, сриващи туристическия облик на родината ни, не престават да битуват. За тях няма стоп!

Има глави като „Метаморфози”, „Заговорникът”, „Залог, по-голям от живота”, които наистина будят отвращение и съжаление, че на отговорни постове в чиновническата йерархия са насядали люде, лишени от елементарно чувство за отговорност, затънали в тресавището на низкия морал и падение.

От една страна, будят истинско недоумение лицемерието и фалшът във взаимоотношенията между началници и подчинени, захаросани с нечистоплътно подмазвачество, а от друга страна, постоянното слухтене и дебнене, за да се удари неудобния човек.

А човек наистина изпада в недоумение, когато се докосне до образа на Кимион Бургиев, затънал в алкохолизъм и неудържимо пристрастие към хазартните игри.

Той пръска хиляди долари, натрупани от изнудвания, а накрая залага и служебната кола „Алфа Ромео”, която става притежание на сърбин, разкрит и заловен с нея на „Кулата”. Това обаче не пречи на този престъпен тип да стане след това злодеяние шеф на митницата. Поведение, което буди възмущение и взривява здравия разум.

Общувайки с изненадващите страници от романа на Стоян Георгиев, читателят може би трябва да се снабди с подходящ нравствен противогаз, за да може да диша задушаващата атмосфера на произведението.

Без да напускат сферата на вездесъщата корупция, страниците на Стоян Георгиев ни отвеждат неведнъж и в мътното течение на всевъзможни интриги.

Така например в разработен грижливо сценарий, с който се приписват несъществуващи изневери на главния шеф на митницата Авджов, за да бъде дискредитиран и оплют, което едва ли не разтуря семейството му и го лишава от спокойно пребиваване вкъщи.

В същото време не секват далаверите, изнудванията, трупат се придобити по насилнически начин огромни средства в чужда валута, купуват се луксозни коли, строят се модерни вили.

Голямата плячка обикновено се разпределя според заслугата на насилниците, като се заделят задължително суми и за висшестоящите началници, които покровителстват тази недостойна варварщина под българското небе.

Значителна част от заграбеното е предназначено и за безбройните любовници, които с платената си любов се препитават и стимулират всеотдайните им партньори. На особена почит са секретарките и другите представителки на нежния пол.

Някои от тях като Лафайета Брунева е непоклатим шеф на рибното пристанище, непрекъснато кадрува със самочувствието на Екатерина Велика, умее да флиртува с началниците и те я носят на ръце, превъзнасяйки до небесата завидната й красота и обаяние. А в работно време служебните офиси преливат от пикантни сплетни и клюки, уронващи престижа на неудобни персони, подвизаващи се под митническия покрив.

И така, прелиствайки парливото съдържание на романа, усещаме как с всяка нова глава писателят дообогатява в негативен план, разбира се, моралния облик на този многоброен, но пък толкова еднороден персонаж, удавен в неспасяема ненаситна алчност и унизителна морална разплуха.

В стремежа си да разкрие в по-голяма широта своята образна система, Стоян Георгиев се проявява като истински сърцевед и народопсихолог, впускайки се нерядко в обширни разсъждения върху поведението на своите нелицеприятни герои, изразявайки по този начин и своето категорично негативно отношение.

Често обаче използва и настроението на пейзажа, за да го синхронизира или противопостави на вътрешния емоционален и изобщо душевен свят на хората от родните ни митници, погълнати от необуздаеми вълчи апетити.

Обичаен похват е за автора да оставя своите герои да разкриват своята недостойна човешка същност чрез умело поднесена диалогична реч.

На фона на общото минорно настроение, което обзема читателя, се откроява в главата „Поетът-революционер” образът на неудобния журналист и поет Боян Георгиев.

Него авторът го нарежда сред „оная порода гламави идеалисти, които са се опитвали в тъжната история на тази държавица да издигнат глас в защита на свободата и правдата и които винаги са си получавали заслуженото - или са ги бесели, или разстрелвали, или безследно изчезвали.”

Тези думи на автора звучат като една справедлива присъда на днешния позорен ден. Те ни връщат към забележителната сатира на Еразъм Ротердамски - „Възхвала на глупостта”. Страшно е, когато честността се погубва от позора.

С тези нови издания - „Горчив коктейл” и „Митническа сага” Стоян Георгиев се превръща в незаменим продължител в сюжетно-тематичен план на покойната наша писателка Донка Петрунова, която обогати родната ни изящна словесност с 23 актуални романа, отразяващи опасните социалнополитически язви, които раздират съвременното ни общество.

А Стоян Георгиев е с доказано творческо дарование и имаме достатъчно основания, че безспорният му талант, литературна култура и ерудиция могат да го наредят след време сред най-ярките ни приносни представители в този важен литературен жанр.