Иван Д. Христов

Неуморният орач на литературната нива, писателят  Продрум Димов, поднесе на читателите си новата си книга „Нестихващ огън” с подзаглавие „Книга за Константин Величков” /Изд. „Българска книжница”, 2022/ - второ преработено издание. Книгата излиза с финансовата подкрепа на  Община Пазарджик, по повод на 115 годишнината от смъртта му.

Отдавна житейският и творчески път на Константин Величков е обект на проучване и изследване на литературни историци и изследователи като Стефан Попвасилев, Алеко Константинов, Михаил Арнаудов, Иван Шишманов, д-р Кръстьо Кръстев, Цветан Минков, Надежда Драгова, Борис Делчев и други. В по-ново време за него са писали още Велчо Велчев, Илия Тодоров, Иван Сестримски, Ангел Тонов, Надежда Бонева и други.

Всичко това подчертава значимото присъствие на Константин Величков в следосвобожденска България. Въпреки подчертания интерес към Величков  авторът счита, че той още не е оценен по достойнство и цитира думите на литературната историчка Милена Цанева: „Защо трябва да си затваряме очите пред неговия невероятен принос към българското възраждане и национално освободителното движение. Да не говорим за водещата му роля при изграждане на духовните основи на младата следосвобожденска България. Или пък за стореното от него за приобщаването към литературата и духовна Европа”.

Продрум Димов в своето приносно изследване за забележителния си съгражданин Константин Величков /1855 - 1907/, не само се е стремял да обобщи, систематизира и анализира написаното до сега за него, но и да разкрие пред читателя своята гледна точка и литературни пристрастия. Авторът откровено споделя: „Далеч съм от мисълта, че правя някакви капитални открития… Но Величковата нива се оказа все още недостатъчно разорана. Натъкваме се на не малко неизвестни факти и събития от неговия път. А те не бива да остават извън погледа на съвременния читател”.

Във второто допълнено издание на книгата, Продрум Димов освен някои обнародвани до сега статии, интервюта и рецензии е включил и нови изследвания за видния писател, поет, преводач и художник. Авторът е публикувал и много документи, които потвърждават каква значителна следа е оставена от този много образован и ерудиран българин - възрожденец, държавник и духовен строител.

Многобройни са творческите изяви на Константин Величков като писател, поет, драматург и преводач Сред литературното му творчество се открояват  мемоарната му книга „В тъмница”, „Писма от Рим”, „Цариградски сонети”. Ненадминат е неговият превод на Дантевия „Ад”. Той оставя и двадесетина живописни платна. Величков прави и първите стъпки на приобщаване на България към европейските културни ценности.

Авторът насочва вниманието ни и към приятелството и съвместната дейност на Константин Величков с Иван Вазов, както и на съставената от тях първа Българска христоматия. Спира се и на приятелството му с чешкия художник Иван Мърквичка, от което се ражда идеята за откриване на Рисувално училище у нас, което прераства в Художествена академия.

Литературното изследване на такива творци изисква освен талант, но и здрава морална и гражданска позиция, която Продрум Димов притежава. Книгата е написана интригуващо и откроява каузите, доблестта и високата ерудиция на Величков. Строител на духовни мостове той е активен участник в европеизиране на културния живот в България след Освобождението. Актуално и днес звучат неговите думи: “Истински напредък има само там, дето се свързват у него в хармоничното и неразделно цяло моралните блага с материалните, благата от духовен успех, с благата от икономическо благосъстояние”.

Продрум Димов детайлно разглежда житейския и творчески път на Константин Величков, с дълбочина на критическата мисъл и правдивост при разкриване на литературните факти, свързани с художествения му свят и неговата активна народополезна дейност. Прави ни съпричастни към неговата естетическа и честна гражданска позиция. Авторът откроява малко известни и неизвестни факти за живота на Величков. В този смисъл запомнящи акценти в книгата са: „Мигове от Величковата вселена”, „Страници от уникалното приятелство на Вазов и Величков”, „ Принос на Иван Сестримски към националното величковедение”, „Писателят е нежелан в Гренобъл”, „Нови изследвания за Константин Величков” и други.

В края на книгата си литературният анализатор обобщава своите наблюдения и анализи по темата. Спира се на най-новите изследвания за Константин Величков, на учредената национална награда на негово име и нейните първи носители, както и на архивния фонд за Величков, който се съхранява в Държавен архив Пазарджик.

По повод ранната смърт на покрусения от терзания, унижения и болки Константин Величков в Гренобъл - Франция на 3 ноември 1907 година, Симеон Радев с горчива ирония пише: „Величков умря немил - недраг, далече от родната земя… Страшен край на един живот , в който пропаднаха толкова дарби, толкова пориви, толкова надежди”.

Книгата „Нестихващ огън” съдържа литературни, естетически и нравствени размисли. Тя се отличава с есеистичност на изложението, образност и емоционалност на изказа, което е едно от достойнствата й. Каква по-голяма художествена интерпретация на делото на Величков - човекът оставил ни паметните думи: „Живее се в поробена страна, но не се живее в опозорена страна, особено когато си се родил в нея и си носил вериги за нея. България обаче навсякъде ще я нося в сърцето си и ней ще бъдат всички мои мисли и чувства”.

Книгата на Продрум Димов за Константин Величков е несъмнен принос в изследването и популяризирането на този заслужил и недостатъчно изучаван наш писател и държавник, както и по-широко осветяване на неговото книжовно и родолюбиво дело.

Авторът отправя към нас съвременниците нравствено послание, че във времена дефицит на духовни ценности има нужда от държавни и културни дейци като Константин Величков.

Вдъхновено написаната книга „Нестихващ огън” на Продрум Димов е панорамен синтез на жизнения и творчески път на Величков, на неговото значимо родолюбиво и културно дело, отредило му достойно място в българската следосвобожденска литература.