Андрей Андреев
ОТ МИНАЛОТО НЕ ОСТАНА НИЩО
От миналото не остана нищо.
Като че нищо и не е било.
Отнесе всички северни огнища
безумното вселенско колело.

Минко Неволин
***
Песен отекват скалите,
корабът тръгва на път;
плискат се тихо вълните,
чайки нагоре летят.

Филип Марински
Градчето ни беше нито балканско,нито полско - клекнало беше там, дето балканът вече не е балкан, а полето още не е поле. Пък ако погледнеш и градското си му беше толкова: с една главна улица, оплескана сутрин и вечер с говежди лайна.
Крава, вол и две нивки като кръпки на потури - това имаше баща [...]

Любомир Духлински
Имало някога някъде, към края на европейската земя едно малко царство, едно господарство. Малко било то, бедно, но приказливо. А както им бил завещал най-мъдрият човек в царството: “Празно няма - човек или върши нещо, или приказва за него”!

Виктор Смирнов
превод от руски: Пламен Панчев
Гръм падна върху рижата кобила.
Жребче остави мъничко - само.
Над нея цвили то с невръстна сила,
разбрало, сякаш, мъката си то.

Анатолий Шиляев
превод от руски: Пламен Панчев
Излющен камък - само с дати.
Ни кръст, ни паметник в пръстта.
И цялата печал пролята
е вместена в една черта.

Владислав Ходасевич
превод: Димитър Горсов
ЗАВЕТ
Благодари на боговете,
княгиньо, за света богат,
затуй, че слънцето ти свети,
чрез своя вечен кръговрат;

Анастас Стоянов
…Какво знаете за спасяването на близо 50 000 български евреи през Втората световна война?…
А какво знаете за депортираните от нас и унищожени в Полша близо 12 000 евреи и кой е техният палач? Май не сте го и чували!

Пол Верлен
превод: Георги Михайлов
ЗДРАЧ НА ТАЙНСТВЕНА ВЕЧЕР
Трепти вечерен здрач… А спомените ранни
разрастват румени на залез в свода син -
там - де Надеждата сред пламъци разляни
размята везан плащ от злато и рубин,

Ламброс Порфирас
превод: Божидар Божилов
ДОБРЕ ДОШЪЛ! ТИ ДОЙДЕ, ДЪЖД…
Добре дошъл! Ти дойде, дъжд, да ни запееш свойта песен,
по покривите монотонно цял ден да чуруликаш пак.
Като че скъп любовен спомен - в самотния си кът унесен, -
аз твоя образ ще извая, о, дъжд, сред падащия мрак.

Въпросите зададе Георги Н. Николов
Името на поетесата Василка Хаджипапа, заедно с други съвременни автори, съзижда цветен мост между България и Кипър. Нейното творчество отразява духовността в съвременния свят, реален и мистично-философски.

Марко Марчевски
До 12 век в Испания съществуваха две литератури: испано-арабска, с представители историци, учени, философи и поети, и испано-еврейска, представлявана от видни класици на библейската литература.

Марко Марчевски
Древната арменска литература пр. Хр. съвсем малко е известна. От арменската литература преди 5 в. до наши дни са достигнали само отделни откъслеци; те говорят за съществуването на „Анали” и „Храмови книги” още през времето на езичеството,

Маргарита Алигер
превод от руски: Красимира Василева
***
Не, не под явора клонати,
а в телефонната кабина
сънувах днес гласа ти,
като че бързащ да замине.

Руси Русев
В стихосбирката „И падах, и летях…” почеркът на пишещата себе си Женственост е благословен от Вселенския Ерос. Словото носи неговата всепроникваща и съединяваща сила, очарованието на отхвърлилото лъжливия срам откровение и опияняващата свобода да и з г о в о р и ш еротичната си същност пред другите.

Тодор Каракашев
Защо не мога да се отърся от натрапващото се - смесено - чувство за нещо необичайно и в същото време някога вече изживяно - когато чета стиховете в новата книга на Владо Любенов? Дали от предразсъдъците след некраткото общуване с него и лириката му, или поради усещането за нещо сантименталнно в тоя свят без [...]

Веселин Ханчев
Годините и пространствата ги делят. Единият се ражда в суровия север, сред обширните равнини на Русия; другият - в мъглите и мрачното небе на Англия. Две души, които никога не са се срещнали на земята, но които са така близки в света на страданието и красотата!

Матс Траат
превод: Здравко Кисьов
ВЯРА
Ако не познаваш живота си -
тогава ще ти го измислят
като етикет ще ти го забодат

Проф. д-р Николай Василев
Изключвам донякъде приемането ни в Европейския съюз - мястото ни безспорно е там, където винаги сме били, но предполагаемите (свързани с периферните ни позиции в поликултурния конгломерат) гаранции за бъдещето засягат реално не толкова населението (като монолитен етнос, интелект, традиции), колкото територията на страната, няколко олигархични кострукции и високите етажи на колониалната [...]

Филип Марински
Оскърбен съм! Гневен съм и искам думата! Мисля,че имам право на реплика. Или - на лично обяснение, ако е по-точно.
Последният от въпросите на Диана Найденова към Румен Овчаров в рубриката „Опасно близо с…” на 8 април 2012 година беше дали е вярно, че за две години е получил над заплатата си като народен представител [...]

Кристин Юрукова
РЪЦЕТЕ НА РОДОПЧАНКАТА
Ръцете женски
на ласките
и на любенето,
същите тези ръце

Стефан Койчев
Звънецът биеше от четири минути. Деси Банова мразеше да закъснява. Винаги влизаше в час, когато другите бяха все още в учителската стая. Този път обаче имаха оперативка. Токчетата потропваха - так-так-так.

Мартин Маринов
Жената, която спря с детската количка пред пешеходната пътека, се казваше Глория. Колите минаваха със запалени фарове и особено не намаляваха около пешеходната пътека, където трябваше да се пресече.

Елеонора Велева
Прегърнала книгите, бързам към библиотеката в моето малко провинциално градче, която се намира в читалището. Прекрачвам прага и усещам познатия мирис на книгите, подредени грижливо върху рафтовете. Посреща ме усмихнатата библиотекарка, която ме въвежда в зала, пълна с нови компютри.

Аполон Майков
превод: Надя Попова
СЪМНЕНИЕ
И нека да говорят, че поезията е мечта,
безумен, трескав блян на дух отровен,
че е светът й грешен и лъжовен,
че е химера бледа всяка красота;

Морис Поцхишвили
превод: Марко Марков
***
Някъде чух
         или нейде прочетох -
              в мене звъни
                     и години не стихва:

интервю на Марко Марков
- Морис Фомич, разкажете, ако обичате, как се ражда едно Ваше стихотворение.
- Вероятно както при всички поети, така и при мене, това е естествен и в същото време божествен процес.

Димитър Танев
Не познавах прозата на Иван Енчев. От кратката биографична справка връз корицата на романа му „Студено кафе” /2009/ разбираме, че повечето от белетристичните му творби отразяват премеждията на българските бежанци - преселници от Беломорска Тракия, и живота тук на техните потомци през изминалото столетие та до днес.

Пол Елюар
превод: Веселин Ханчев
Прага преди Прага сега
Сигурна в своите бъдещи дни
Прага заспива с разкрити очи

Лидерите на страните от Латинска Америка неочаквано започнали все по-често да се обръщат към онколозите.
Максим Макаричов, Сергей Птичкин
превод: Татяна Любенова
Президентът на Венецуела Уго Чавес, пращящ от здраве и енергия, през последната половин година започна рязко да отпада. Преди дни той бе в Хавана за провеждане на поредния, вече осми по ред, курс по химиотерапия.

Тодор Каракашев
Неотдавна у нас за пръв път излезе сборник със стихотворения на руската поетеса Инна Кабиш. Преводите са дело на Татяна Дончева, Владо Любенов и Димитър Христов. Тъй че българският читател не е съвсем запознат с нейното творчество и това определено е загуба за него.

Огнян Стамболиев
На съвременната румънска литература Ливиу Ребряну /1885-1944/ даде романа. За големия му принос в жанра Еуджен Ловинеску писа: „В нашата нова проза  - след социалносатиричните стари и нови чокои на Никулае Филимон, сантименталните опити на Димитру Болинтиняну, идиличните цикли на Дуплиу Замфиреску и героичните платна на Михаил Садовяну, първият истински реалистичен румънски роман без [...]

 интервю на Ливиу Чулей за сп. “Театрул”, Букурещ
превод от румънски: Огнян Стамболиев
- Според вас има ли закони театърът?
- Закони има преди всичко изкуството. И на първо място симетрията,защото ние хората,сме определено симетрични - имаме си по две очи, две души, две ръце…

Димитър Костадинов
                                                    На Георги
Грошове златни ли ще събираме цял живот?!
Ех, тези грошове, никой богат не събира със пот…

Роман в стихове
Анита Коларова
Това,разбира се, не е „Евгений Онегин” и аз условно го наричам „роман”. Сюжетът се изчерпва с една дума - Любов.

Георги Михалков
Всяка сутрин се събуждах точно в седем часа и боса, по нощница, на пръсти заставах до прозореца. Скривах се зад тежката зелена завеса и едва леко я отдръпвах.

Дафинка Станева
Макар че поети като Павел Матев са си издигнали сами „паметник неръкотворен”, спомените за тях също прибавят нова светлина към техния ореол, нови щрихи към техния образ. Още повече, че паметта на хората, които са обичали поета и човека Павел Матев, е изчистена от лицемерието и завистта, от злобата и страстите на т.нар. период [...]

Георги Н. Николов

Редица епизоди от българската история, по конюнктурни съображения, днес удобно се прекрояват от нашата политическа прослойка. Тази уж добронамерена инвазия във фактологията се обяснява с новото лице на света.

интервю на Красимира Василева
- Напоследък Вие имате много срещи с публиката, включително и с млади хора. Какво беше Вашето юношество?

С народната артистка разговаря Георги Ангелов
Познаваме я от „Любимец 13″, „Хайдушка клетва”, „Земя”, „Ивайло”… Тя е от поколението , изнесло на плещите си товара на времето, през което нашето време прохождаше. Народната артистка Гинка Станчева. Успях да се срещна с нея след премиерата на филма „Три Марии и Иван”, състояла се в кино „В. И. [...]

Михай Еминеску
превод: Никола Инджов
ОТ ЧУЖБИНА
Когато всичко екне от веселба и радост,
когато всеки има спокойни, ясни дни -
една душа ридае и закопняла, страда
за светлите простори на родни равнини.

Никос Кавадиас
превод: Кръстьо Станишев
Дете невинно, малко желал бих да остана,
което не излиза от стаята студена
и дълго странни книги прелиства замечтано,
а в сумрака към него палячовците гледат;

Ян Колар
превод: Григор Ленков
***
Обичам лятото с бездънни висини
и есента, токайско вино пила,
и зимата, с виелици завила
и полетяла с вихрени шейни.

Надежда Верас
превод от белоруски език: Красимир Георгиев
ДОКОСНИ МЕ
Докосни се ти до мен поне в мечтите,
чезне образът ти в гъстата мъгла,
или в сънищата ми добри поскитай…
Ще разцъфна като клонка на върба.

Павел Матев
ПЛОЩАД „СВЕТА НЕДЕЛЯ”
Кръстовище. Площад „Света Неделя”.
Огромна църква. И железен кръст.
Трамвайни спирки. Срещи и раздели.
Открита обич. И прикрита мъст.

Иван Давидков
Куршум душата им поведе през годините и вековете
като през оня лес, където паднаха с пронизани чела.
Извикаме ли ги, ще се обадят само ветровете
или ще звънне над очите ни пчела.

Румяна Пенчева
Американският сатирик Амброуз Биърс дава следната дефиниция: „Дипломацията е да казваш най-ужасните неща по най-мил начин.” Кой друг, ако не писателите могат да правят това най-добре. Съчетанието писател-дипломат е доказало, че е работеща формула - и в по-далечно, и в по-ново време.

Радка Пенчева
Отбелязването на 140 годишнината от възстановяването на независимостта на Българската православна църква и 135 годишнината от Априлското въстание е добър повод да се върнем към тези толкова значими за нашата история събития.

Сергей Черняховски
превод: Дафинка Станева
Страната отбелязва Деня на победата. „Ехото на Москва” оскърбява тази победа. Един официозен, но постоянен гост на радиостанцията призовава да не се допуска поставяне в Москва на изображения на Знамето на победата. Друга, не по-малко официозна и не по-малко постоянна гостенка на същата радиостанция обявява в нейния ефир, че празнуването на Първи [...]

Юлия Друнина
превод: Константин Павлов
***
Страх ме е да се събудя нощем,
трудно се заспива после пак.
Ще се вслушвам в мишките как пощят
стария, изгнил домашен праг.

Надежда Лвова
превод: Димитър Горсов

ИЗ ЦИКЪЛА „AD MORTE”

***
….На Данте просветлените напеви,
и стонът на срама - томителен и девствен,
и всеки блян и мисъл в ежедневието
са сляти, и въпият в зов тържествен

Ваня Душева
- Петлите са важни за едно село, синко! Май не само за селото… - усмихна се старецът и премлясна.

Филип Марински
МОЛБА
Приятели верни и близки роднини,
на мойта надгробна могилка от пръст
сковете ограда от здрави върлини,
не слагайте знак. Нито камък,ни кръст.

Стефка Тотева
***
Запази ми последния дъжд.
Да си тръгна - капка от многото,
камшичена струя
светлозелена.

Иван Дочев
БЛАГОСЛОВЕНА ДА СИ
Благословена да си - ти дойде
в превала на моя живот
и тихия залез превърна
в разточителни утрини.

Иван Бунин
превод: Димитър Горсов
***
В облак, надвиснал над селото пак
пролетна нощ затаи своя мрак.
Полски лъх вейна и с него замря
залезът с чезнеща вече заря.

Явгения Янишчиц
превод: Найден Вълчев
КОНТРАСТИ
Ти сега си безкрайно далече.
Скубя щир и пелин с часове.
Мълком гарванът в глухата вечер
мен ме право в сърцето кълве.

Юлий Йорданов

От стари времена традиция е като тръгне нанякъде човек, да го изпровождаме с харни думи: “На добър час!”, “Сполай, ти!” Редно е това да сторим и с нашия земляк Георги Атанасов, тръгнал по стръмния път на поезията. И оттам, докъдето е стигнал, ни изпрати хабер - стихосбирката си “Думи за из път”.

Атила Йожеф
превод: Петър Анастасов
В КАКВО ВЯРВАТЕ
Тела небесни, в това ли вярвате,
че както в огън кръжите шеметно
не се убивате, а се спасявате
от неизбежния крах на времето?

Михай Вьорошмарти
превод: Нино Николов
Нима не ти дотегна с усмивка да ме срещаш,
да разведряваш грижи, прищевки да търпиш,
и с млада всеотдайност в сърцето си горещо
да бъдеш слънце в мрака, без да ме укориш?

Хандрий Зейлер
превод: Григор Ленков
- Да бях червена роза
сред твоите цветя,
бих дните ти красила
с вълшебна красота.

Евгений Петропавловски
превод: Дафинка Станева
ПРИЗРАКЪТ ОТ СТАРИЯ ПАРК
                 Посвещава са на Деня на победата
Говореше си златната горичка
с нападалата шума в есента.
Старик, в ръка с износена торбичка,
бутилки търси в старите листа.

Игор  Фроянов
превод: Литературен свят
Всичко, което е насочено срещу нашето неотдавнашно съветско минало, е взаимосвързано. Походът срещу нашата история продължава. Отношението към Столипин, което наблюдаваме, не е от вчера и днес. Либералите отдавна всячески възхваляват Столипин като изтъкнат исторически деятел на стара Русия.

Алексей Сурков
превод: Андрей Германов
***
На зида пада росно листо,
скланя чепки горчиви калина
и не знам по кого и защо ли
в тоя залез тъжи мандолина.

Дмитрий Кедрин
превод: Георги Ангелов
РУП-ТРУП
Униние във вражеския стан:
кариерата си свърши Руп,
летец съветски във Кубан
от генерала стори труп.

Георги Бончев
МАМА СЛИЗА ОТ НЕБЕТО
Мама слиза от небето,
ей я, стъпва на земята,
кърпата й селска свети
с ореола на луната.

Веселина Тонова
Духът на стария град, или добрият стар дух! Връщам се назад във времето, за да го открия. Търся убежището му в наниза от делници и празници, в събития и преживелици. Къде се крие той?

Лалка Павлова
КАТАКЛИЗМИ
           “В 2060 г. българите ще намалеят
            с два милиона и половина”.
                            Изследване на БАН

Цветана Качерилска
СУХА РЕКА
Каменното корито
сънува жадно
ласката на водата.

Николай Конрад
превод: Литературен свят
Ду Фу произхождал от старинен род на служещи. Сред предците му имало големи пълководци, изтъкнати учени, писатели, поети, видни държавници. Но по времето, когато се родил Ду Фу това било западнало семейство на провинциален чиновник.

Сергей Дьомкин
превод: Татяна Любенова
В началото на 20 век той преминал като метеор по световния небосклон, оставяйки зад себе си ярка, а на места и скандална следа. Даже при мимолетно запознанство хората веднага обръщали внимание на очите му: като два черни брилянта те горели с дяволски огън, повелявайки безпрекословно подчинение.

Войтех Михалик
превод: Григор Ленков
В такива сини вечери,
когато
денят започне уморен да се задъхва,
когато родителските бръчки изтъняват

Якуб Колас
превод от белоруски: Найден Вълчев
Далеч си ти. Сред мрак мастилен
вън тича вихърът голям,
слепи ме с вятъра си силен
и мене ми е тъжно сам.

Влад Каганов
превод: Красимир Георгиев
ХАЙДЕ ДА ИЗБЯГАМЕ
Дай да избягаме, тежи
от свади, клюки, празни фрази,
разсъдъка си да опазим
от наглост, подлост и лъжи.

Анастас Стоянов
Птиците отлитат и се връщат,
слънцето залязва и изгрява.
Ала ти при мен не ще се върнеш,
аз при тебе няма да се върна.

Никола Инджов
ПЕТРА МЕЧЕВА. „ПАМЕТ ЗА ТРАКИЯ”
Колко безсмислено труден бе  и с какви враждебни  препятствия бе осеян през двадесети век пътят  на тракийските   бежанци към селищата им в стародавното отечество!

Лилия Семова, Радка Люцканова, Христина Стоева
(предговор от подготвената за печат книга)
„МИЛО НАШЕ СЕЛО, ЛИЧНО, ТА ОБИЧНО, ЯКО ХЛЕБОРОДНО”
Това е въздишката на десетките бежанци, прогонени през 1914 година от села и градове на Източна Тракия и тръгнали към България, към родината-майка. Това е и въздишката на потомците на имрохорци - нашата въздишка.

Георги Н. Николов
Вековното съществуване на България е сложна плетеница от събития, взривявани в границите й и високо над тях. Багрени с обществен подем, политически трусове, апатия, нихилизъм и неясни граждански копнежи.

Петър Бурлак-Вълканов
***
В живота ни е даден кратък срок
да спорим, да обичаме, да пеем.
И в тоя свят от чувства тъй дълбок
ний просто с него трябва да се слеем.

Афанасий Фет
превод: Димитър Горсов
***
Вън нощната буря вилнееше
в гористия край - глух и див.
Стояхме един до друг с нея
в уюта край огън игрив.

Новалис
превод: Кръстьо Станишев
ЕЛЕГИЯ ПРЕД ГРОБА НА ЕДИН ЮНОША
Момко, ти умря, сълзи копнежни
над надгробна урна роня аз;
тук стоя, сломен от мисли нежни -
дали лош сън не е този час.

За “Уолдън” и “Гражданско неподчинение” на Хенри Дейвид Торо
Красимира Василева
Роден през 1817 година в Масачузетс, завършил Харвардския колеж, Хенри Дейвид Торо има изключително интересна житейска и творческа съдба.

Генадий Банников
превод: Красимир Георгиев
ОДА ЗА СРАМА
Срамът ни става все по-малко.
Лъжи и гаври се множат.
А селянинът изругал би,
ако безчестно го държат.

Михай Чоконаи-Витез
превод: Нино Николов
Милата ми се съблича,
ще се къпе. Музо, грях ли е
да надникнем, да я видим
как изглежда тя без дрехите?

Георги Константинов
ЧЕШМА ОТ РИМСКО ВРЕМЕ
Край древния
планински път
една чешма ромони.
Не спира в трите чучура
безсмъртната вода…

Йордан Стубел
ГЕРГЬОВДЕН
Ой, червен Великден
и зелен Гергьовден!
Ти накити двора,
къщата, обора,
старите икони
със върбови клони.

откъс от книгата «Шипченци»
Георги Георгиев
Славно минало има Шипка. И бележити хайдути и поборници. В центъра на нашето градче, пред Етнографския музей, е издигнат красив бюст-паметник на Христо Патрев - войвода на Новоселската чета, действала в Тетевенско през Априлското въстание 1876 г.

Дафинка Станева
БРЕГОВЕ НА САМОТАТА
По бреговете си на самотата
живея като чайка, камък, мида.
Сред приливи и отливи се мятам
ту в залив тих, ту в поход към Колхида.

Вариации върху теми и сюжети от неговото творчество
Панко Анчев
1.
Критиката също е свидетел на времето. Понякога дори по-достоверен и надежден от самата литература. Но трябва да се чете много внимателно и именно като показание за времето, в което е създавана и на което служи.

Петър Ненов
Острият блясък докосна очите й. Непоносимо ярък! Тя стисна клепачи. А картините се въртяха в кръг около нея, сякаш търсеха опорни точки, за да се спрат, за да ги обхване погледът й такива, каквито искаше да бъдат. Каквито бяха! Та нима този блясък не се раждаше от онова ослепително утро!

интервю на Лияна Фероли

Иванко Маринов е роден преди 65 години на Деня на книгата /23 април/. Затова неслучайно е и директор повече от 20 години на кърджалийската Регионална библиотека „Н.Й.Вапцаров”. Издал е стихосбирките „Ден за прошка”, „Дневни сънища”, „Болестта на куклите”, „Дни и нощи”, „Откраднат сезон”, 5 книги за книгата „Небесни листа”, три книги за [...]

Италия отбеляза 500 г. от рождението на Джорджо Вазари
Ирина Баранчеева, Рим
превод: Литературен свят

Джорджо Вазари влязъл в историята на световното изкуство не само като  изтъкнат архитект и художник, но и заради книгата си „Жизнеописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти”, по която във всички страни вече не един век изучават историята от епохата на Възраждането.

Гаврила Державин
превод: Димо Боляров
И стана господ-бог да съди
тълпата земни богове;
и рече - докога ще бъде
тъй, че да властват бесове?

 С писателя Станислав Сивриев разговаря Красимира Василева
- Преди десетина години Вие сте писал: “Зачестяват  и миговете, в които не искам да бъда писател.”Продължават ли тези мигове?

интервю на Димитър Горсов
- Другарко Габе, като изхождате от огромния си творчески опит, какво бихте посъветвали младите автори, за да избягнат някои ненужни лутаници по пътя на своето израстване?

Димитър Гoрсов
МИНОТАВЪРЪТ
Има ли го Минотавъра? -
(търсещите Лабиринта му
никога назад не се завърнаха…)

Иван Митев
Каргията, дълги години работил в мините горе в балкана, слезе от влака на гара Карамфилово и тръгна пеш към Доганово. Дошло беше време да се прибере в своя дом, където не го очакваше никой, но там беше отраснала всичката му челяд и там той щеше да изживее годините, които му оставаха - в тая [...]

Михаел Гутенбрунер
превод: Кръстьо Станишев
ОЗДРАВЯВАНЕ
Лежах като пес върху сламата
в сянката на стена и летяха
край мен ненаситни мухи.

Аксиния Михайлова
ЧАЙ
Планината търкаля последните си топли камъни
и долу в ниското зидовете на нощта растат.
Криволича между притихналите лавандулови
езера с една торба билки на гръб

Дан Верона
превод: Огнян Стамболиев
ФИШ № 22
Три усамотени девойки живеят в една къща -
като в златна клетка.
Телата им -
готови за полет.

Александрос Барас
превод: Иван Радоев
Веднъж на седмица
в един и същи ден,
в един и същи час определен

Иван Стефанов
Чешит!
Ама голям!
За по-нежно му викахме Чешо.
После се появи и едно „дон”, та стана дон Чешо.
Съвсем естествено! Той си беше идалго.

Найден Вълчев
СЪРНА СЪС СЪРНЕНЦЕ
Видях във гората
под явора кичест
сърна със сърненце
и тихо се спрях.

Пламен Панчев
РЕДАКТИРАНЕ НА СТИХОСБИРКА
                       В памет на Христо Фотев
Не безпокояхме думите. Единствено
очите ни се срещаха. Там под лозницата
на малката ти къща в Равадиново,
венчана за Сарматското море.

Таня Шелхорн
Пак изкачвах стъпалата на „Вайнбергфусвег”, отново ги броях, въпреки че отдавна знаех, че са 156 на брой, но когато мисълта е заета, физическите усилия стават почти незабележими.
Днес беше Велика събота и аз отивах в руската православна църква „Покров Богородичен” в Цюрих.

С Валери Петров разговаря Георги Ангелов
- Г-н Петров, в „Парнас около нас” Иван Николов прави приятелски шарж на стихотворението „Ключето”, с което завършихте вечерта току-що… Какъв човек бе Иван Николов, а и приятелят му Андрей Германов? Ще ми се да разкажете и за друг голям поет - Иван Пейчев.

Валентин Пламенов
И все тоя упрек - интелигенцията била мълчала. Ни в клин, ни в ръкав. Изнесоха България - интелигенцията била мълчала. Докараха всеки втори българин да си говори сам - интелигенцията била мълчала.

Фьодор Сологуб
превод: Димитър Горсов
***
Аз - бог на светове вълшебни
света сбрах в своите мечти
Кумирите не са потребни
ни тук, ни в звездни висоти.

интервю на Борис Кудрявов
превод: Литературен свят
Михаил Ножкин е лауреат на множество престижни награди, автор на популярните песни «Обичам те, Русия!», «Последният бой», «Аз в пролетната гора».

Райнер Мария Рилке
превод: Йордан Стратиев
***
Виж, тъй са бледи наште дни,
бди в спалните ни страх -
за алените рози ний
копнеем с трепет плах.

Бертолд Брехт
превод: Кръстьо Станишев
О, вижте жеравите под дъгата!
Безшумно облаците ги сподирят,
отлитат с тях високо в синевата
и в друг живот внезапно се намират.

Марин Минку
превод: Огнян Стамболиев
Аз ще започна вече своя лов -
тревожат ме най-тежки грижи.

Юлиан Тувим
превод: Димитър Пантелеев
ПЕСЕН ЗА РАДОСТТА И РИТЪМА
Звезди заблестяха в небето.
В пространството ширно - милиарди вселени.

Пламен Павлов
Османското завоевание в югозападните български земи не унищожава автокефалната църква в Охрид - по традиция “архиепископия на Първа Юстиниана и цяла България”. Макар и “византийска” по тип още от ХІ-ХІІ в., ръководена от предимно гръцко висше духовенство, архиепископията е най-високата по ранг българска църковна институция в продължение на векове.

/„Бих посветил и втория си живот на театъра…”/
115 години от рождението на именития български артист                                    
Огнян Стамболиев
„Ако имах два живота…” С тези думи и с това заглавие започва мемоарната си книга  народният артист Иван Димов. „Бих посветил и втория си живот на театъра…”

Борис Бухчев
СКОК
Тъй както снощи
             вятър е довял
из храстите
             листа намерени,

Александър Пушкин
превод: Кръстьо Станишев
***
Приятелю, часът дойде! Сърцата молят
покой, отлитат дни, отнасят в своя полет
частичка битие, а ний - без ум съвсем -
се каним за живот, а време е да мрем.

Надежда Драгнева
Колко прав е бил Уйлям Текери да нарече Шарлот Бронте “английска Жана Д’Арк”, не знам. Не е спорен, обаче, нейният талант и талантът на децата Бронте…
Когато отидох в Хауърт, тръгнах по кривите, тревясали улички. Оглеждах къщите, малки, големи.

Надежда Драгнева
Нямам за цел да правя изследване за Робърт Бърнс, а ще изразя мнението си за него като чужденка, макар и образована.
На 25 януари беше нощта на Бърнс в цяла Шотландия. Нощ, посветена на човека и поета, чиито стихове го надживяват и се знаят от образовани и необразовани по цял свят.

Светослав Атаджанов
Днес е поредният след политическите промени Първи май. Празнуван в цял свят като Празник на труда. Дори и в цитаделата на капитала - Америка. Началото е поставено на 1 май 1886 година в САЩ, когато профсъюзите провеждат неофициална национална стачка, в която вземат участие над 300 000 работници от цялата страна с искане за [...]

Здравко Кисьов
КАПКА
След дълга, мъчителна работа
един ден астрономът възкликна възбудено,
най-после открил
неизвестната, далечна звезда,
която бе търсил с години.

Ина Крейн
Когато се нанесох в новата квартира, още първата нощ отворих прозореца въпреки хладния въздух през пролетта. Тишината на спящите блокове ме изпълваше със спокойствие и скоро потънах в жадувани сънища, нещо, което не можеше да се случи в предишното жилище.

Георги Н. Николов
Китният месец май влива много оптимизъм в българските сърца. Носи празничност и на творческите люде. Особено по 24-ти, когато мало и голямо полага венци на признателност пред светите братя Кирил и Методий.

Знаменитият писател и артист за нравствените проблеми на обществото и държавата
интервю на Сергей Турченко
превод: Татяна Любенова
На 19 януари 2012 година народният артист на Русия Михаил Ножкин навърши 75 години.

Николай Некрасов
превод: Атанас Смирнов
ДУШНО
Душно! Без радост сме ние.
Мракът навред надделя.
Бурята нека извие!
Чашата вече преля.

Атила Йожеф
превод: Нино Николов
РОСИЧКА
Клекнал се полюшва
корен на малина,
в дланите си гушнал
смет, кори от диня.