Красимира Кацарска

Прозаичната книга на Продрум Димов “Неспокойни разкази” е разнородна и в жанрово, и в тематично, и в езиково отношение. В нея си дават среща две времена: някога и сега, минало и настояще, за да се направи преоценка на изминатия път в името на все още несъстоялия се ден. Като търсач на вечните нравствени ценности гласът на белетриста открива уязвимостта на отродяващия се от доброто човек, много често с лекота захвърлящ довчерашните добродетели в името на материалното облагодетелстване.
Сюжетирането в разказите, новелите и малките повести е линеарно, подчинено на едно неспокойно човешко съзнание, което търси себе си в света, белязан от самота и неразбиране. Героите (повечето възрастни хора, принудени от обстоятелствата и от променящото се време да живеят далече от изкушенията на големия град), носят истината, раждана в страданието. Техният път минава през времето на съдбовни промени и на драматични избори (”Тревоги в нощта”, “Щъркелчетата”, “Крушата”). Ситуирани в ничието пространство на непреодолените болки, те до края остават в сянката на историята с неполучилите отговор въпроси (”Разплата”). И в края на повечето творби търсачите на истината са победени от галопиращата девалвация на ценностите.
Именната система номинира народностното светоусещане на автора, готов да стигне до крайност в желанието да се съхрани консервативната традиция на всяка цена (”Име род прави”). Мария, Марина, Милка, Калинка, Павлина (Паша), Рада, Катето, Данчето, Елена, Румето, Иринка, Жени, Сара отвеждат към песенния фолклор на един народ, свикнал да проверява всяка казана дума чрез конкретни дела. Иван, Пенко, Панко, Кольо, Георги, Горан, Гошко, Гецата, Гроздан, Гено, Стоян, Ристето, Борис, Дончо, Тодор, Марин, Драго, Янко, Минчо, Продан, Пламен, Богдан носят ударната мъжка сила на личностите, които воюват и със себе си, когато търсят път към капаните на времето.
Има няколко открояващи се творби, които жалонират книгата на Продрум Димов по посока на драматичните колизии в битието и на обикновените хора (каквито са повечето му герои). “Щъркелчетата” се фабулира около ефекта на излъганото читателско очакване (тръгва се от скръбта на Гошко, който си няма домашен любимец, за да се стигне до гибелта на детето, подстрекавано от другите момчета, загиващо от токов удар на стълба). Емблематичен за днешния ден е “Зов за помощ” (особено с негативизма на по-необразованата част от обществото срещу учителството). Ежедневието на съвременниците е разкрито в “Похитена радост”. Мотивът за възмездието намира реалистичен изказ в “Данчето”. Като повик за повече човечност звучи “Янкиният завой”. Изповедта на осиновителката в “Рени”, заставаща срещу мързела и безотговорността, поражда много въпроси за смисъла на всеки благороден жест. Нещо хайтовско има в посланието на “Цървулите”.
Но особено актуална е поантата на книгата. Малката повест “Карамфилите” визира избора на духовен път в живота от страна на учителя Христо, който има пред себе си примера на достойния си наставник от началното училище - Богдан. И така, верен на професионалната си ангажираност и на преките си наблюдения върху живота, Продрум Димов предлага на своите читатели есенните уроци на своите герои - привидно малки и незабележими, но с големи сърца, готови да изстрадат всяка своя усмивка в името на утрешния по-добър ден на света.