Георги Майоров

В поредната си литературно-критическа офанзива през последните години, писателят Продрум Димов посредством увлекателния си очерков почерк, с две книги - „Съзидатели на духовното ни съвремие” (2021) и „Страници от литературното ни битие” (2022) на издателство “Българска книжница”, сполучливо пресъздава творческия порив на имена от близкото и по-отдалечено минало.

И в двете книги първите части съдържат очерци. Ще отбележа накратко само някои акценти от обемистия труд на Продрум Димов.

За Валери Петров изтъква душевната красота на този бележит поет, който до последната си „мека” есен не отклонява перото си от своя висок естетически критерий към българското божествено слово.

При Николай Хрелков се спира на дълбоко-реалистичния му подход при отразяване на социално-политическия климат в средата на отминалия ХХ век.

Верни и реалистично отговорни са очерците още за Атанас Душков като сърцевед на детската душевност; за благото дарование на Леда Милева; за неугасващата светлина в очите на Дамян Дамянов; за проникновения критичен взор на проф. Милена Цанева; за високия глас на Велин Георгиев не само от капрата на „Старинният файтон”, а и от престола на българската поетична мисъл; за мъдрата литературоведческа дейност на проф. Иван Сарандев; за нестандартния, сложен и плодотворен житейски и творчески път на забележителния поет и драматург Радко Радков; за големия поет, драматург, държавник и многопластова личност Георги Джагаров, който ненавиждаше „политиката с лъжи”, но имаше твърда вяра във възхода на скъпото на всички ни Отечество.

Най-топли чувства споделя и за своя пръв критик и ярко откроил се негов земляк Яко Молхов, който неоснователно е в забвение всред съвременния сбързан подход към българското литературно и културно наследство; за потъналия в „безмълвен мрак” бележит съвременен кинокритик Георги Стоянов - Бигор, който до последното си издихание внасяше бодра увереност на нашите кинотворци; за белетриста, публициста, левия романтик и скиталец Матвей Вълев, за когото малко се знае от съвременната литературна летопис; за плодотворната „литературно-творческа дейност” на проф. Иван Цветков в годините на социализма и изтриването от паметта ни редица високо-ерудирани творци при настъпилата безхаберна демокрация.

Възкресява също името и на неговия земляк и високоинтелигентен писател и общественик Георги Методиев.

Продрум Димов се възмогва до контакти с легендата на българския театър и филмово изкуство Георги Калоянчев, станали житейска и творческа съдба на великия комедиен актьор.

Вярна зарисовка прави на скромния, но ярко талантлив поет Първан Стефанов. Спира погледа ни също върху „респектиращото” присъствие на ревностния литературен критик Иван Спасов, който с жар разкритикува пагубната роля на разгалената до пъпа кичоутробна мисъл на демократичния литературен живот.

Многообхватно разкрива „ярко талантливия певец” на по нашенски неспокоен живот Петър Караангов, който без абстрактност претворява поетичния свят, заслужено оставащ завинаги в „пантеона на най-ярките творци на българското поетично слово”.

Възкресява високата „обща култура и внушителна … литературна ерудиция” на литературния критик Венко Христов - адвокат по професия и литератор по творческа харизма, който се заема прекомерно отговорно да лекува каверните на тоталитаризма.

На поета и белетриста Христо Медникаров пък улавя майсторството да разкрива вътрешната красота на човека и селския живот. Като „жрец на художественото слово” определя поета с дълбока емоционална проникновеност и ярък граждански патос Лъчезар Еленков.

Не пропуска да открои и рядко трудолюбивата, мислеща и творяща високо изкуство светла личност на Георги Марковски.

С очерците си Продрум Димов ни напомня за отреденото от времето място на тези съзидатели на българската духовност, за които забвението е непростимо за вирнатия без необходимото обоняние нос на ХХI век.

Във втората част на двете книги чрез рецензии и отзиви Продрум Димов спира зрението ни върху новоизлезли книги. На Боян Ангелов представя две. В едната разкрива достойнствата на изследователския труд на Боян Ангелов за възрожденския учен, историк, общественик и просветител Марин Дринов, на когото прави първият сполучлив цялостен портрет.

Втората книга е „Серпентини на битието” с есета, статии, литературни обзори и интервюта за днешното ни литературно битие от недалечното минало до днес.

За книгата „Градежът” на Мина Кръстева разкрива голямата съзидателна роля на един от първомайсторите архитекти и зидари по българските земи Колю Фичето.

С „Нови документи” на Дора Чаушева и Виктор Комбов ни прави съпричастни с делото на Апостола на Свободата Васил Левски. Уведомява ни още за най-новата книга на поетесата Надежда Захариева „Кога - налице, кога -наопаки”; какво ново цвете е посадила Петя Цолова в „Градината на Ева”; какъв „Празничен календар” за малки и големи деца е разграфила Катерина Кирянова; каква музика е сътворил Ивайло Диманов в „Концерт за славей и валдхорна”; какво е премерил Таньо Клисуров в „Мерено и немерено”.

Коментира още „Непадаща звезда” на Георги Константинов; новите страници в националната ни литературна история чрез изследването на доц. Ангел Тонов за книгите „В тъмница” на Константин Величков и „Записки по българските въстания” на Захари Стоянов; „Л. като Луна” на Христина Комаревска; „Луната - кърваво лале” на Валентина Атанасова за Никола Ракитин; „Орлово проклятие” на Иван Д. Христов; двутомника „Незабравимите забравени” на Светозар Казанджиев; книгата за деца „Мечтатели” на Албена Фурнаджиева и „Апология на тъгата” на Георги Драмбозов.

Изброяването на толкова имена и книги е достатъчен указател за творческия размах на автора. Само да ги изречем ще ни секне дъхът, камо ли да ги вградим в календара на времето. Продрум Димов обаче като обръгнал друмник успешно ги вгражда като в паметна колона на Омуртаг, че да се помнят завинаги.

И какво от това? - ще каже някой. Ще го изрека направо: той не се претърчава през страниците на документи и книги, а като морен пътник обжарва устни в горещи четива, надава ухо да улови верни тонове, прозира невидимото, обира узрялата пот по челата на творците и едва тогава отваря гърло да вдъхне упорство и да благослови богоявленското дело на творците.

Да прогласи на кандидатите за високи похвални оценки, че творчеството първо е отговорност пред обществото и България и след това е писателски алпинизъм.

На свой съкровен пиедестал въздига известните, а за недостатъчно прогласените като Дора Чаушева и Виктор Комов, Мина Кръстева, Ангел Тонов и Валентина Атанасова също очертава заслужен дял в литературната ни историография.

Третата част на книгите съдържа отзиви за творчеството на Продрум Димов. Пенчо Чернаев отбелязва, че неговото творчество събужда интерес и се запомня. Възхвалява неговото трудолюбие и бодра работоспособност, неговата гражданска и обществена позиция.

Трендафил Василев е забелязал упоритата му изследователска работа със свои виждания за ярки творци.

Таньо Клисуров изтъква, че Продрум не коментира случайни автори, а ги подбира по художественост, хуманизъм, родолюбие и с принос към националното ни литературно богатство.

Иван Д. Христов го намира като „точен анализатор, верен на истината”.

Георги Майоров определя неговите книги като значими сред бедната на истини мемоарна литература.

Боян Бойчев спира вниманието ни на книгата „За него, живота”, посветена на Никола Вапцаров, и изтъква, че за него се пише трудно, но достойно точно в днешното неблагодарно към предците време.

С книгите си Продрум Димов прави съкровен влог за съхраняване паметта на България.