Трендафил Василев

Писателят Продрум Димов е със забележително присъствие в съвременния ни литературен живот. Той е чувствителен и трудолюбив творец, с бърз и добронамерен отзвук към литературните ни събития.

Неговият глас звучи в твърде широк диапазон - тематичен, жанров, събитиен. Активно и въздействащо той се стреми във всеки свой текст - статия, рецензия, очерк, интервю, да насочи читателите към най-същественото в събитието, в личността.

Изследва живота, делото и творчеството на ярки имена от историята и съвременността и чрез задълбочено изследване, чрез точни съждения и изводи се стреми да очертае портрет, събитие, творческо и обществено дело. Заедно с това той откликва на нови издания на известни наши писатели и на нови имена с постижения в творческото слово.

Такъв е той и в новата си книга „Беззалезни изгреви”.

Тя е своеобразно естествено продължение на поредицата му от литературни сборници, които се появиха през последните години на книжния пазар.

Сред тях се открояват: „Размисли по големия път”, „Докоснати светове”, „Път в безпътицата”, „Резонанси”, Пътуване към Острова на духа”, „Струйки от литературния бързей”, „Пулсации от духовното ни съвремие”, „Нестихващ огън” (книга за Константин Величков).

С началния и обширен очерк в книгата си Продрум Димов изважда от „тъмата на забвението” Димитър Горов и го поставя на заслуженото му място, сред най-достойните и светли личности на Отечеството.

Книгата започва с обстойния очерк за Димитър Горов - едно светло име от българската националнореволюционна епопея.

С него Продрум Димов подчертава пристрастността си към забравени или полузабравени дейци от нашето културно и революционно минало, както и от антифашистката съпротива.

Очеркът за Димитър Горов си е направо студия или монография, както и да го наречем, защото носи всички черти на тези определения. Той е плод на многогодишна проучвателска и изследователска работа. Образът на героя е представен с жертвената му всеотдайност в борбата за освобождението на България; другар, приятел, довереник на Левски, Ботев, Каравелов и други революционни дейци.

Подчертани са неговата честност, неподкупност и безкористност, готовност да отдаде не само последния си цент, но и живата си за Отечеството.

Именно нему Ботев поверява прощалното си писмо до Венета и личното си тефтерче, които, като човек с историчност, Горов съхранява и предава, за да останат за честта и славата на България.

Той изпраща и телеграмите от Ботев до „Ла Републик Франсез” и до „Журнал дьо Женев”, за да научи Европа за българските страдания и борби.

През 1875 г. Димитър Горов поема разходите по издаването на първата поетична книга на своя близък приятел и съратник Христо Ботев.

Преди това Ботев търси финансова помощ от други българи, но единствено Горов се проявява като безотказен благодетел и му изпраща от Гюргево нужната сума.

Стихосбирката излиза с твърде скромното съавторство на Стефан Стамболов. В средата на това първо Ботево книжно издание е отбелязано: Издател Д. И. Горов.

Продрум Димов изнася и други неизвестни или малко известни подробности от онези саможертвени имена.

Съпругата на Димитър Горов - Иванка, сестра на Ангел Кънчев, умира на 22 години от туберкулоза, а брат му - Атанас Горов, загива 19-годишен на Милин камък като четник от дружината на Ботев.

След Освобождението Димитър Горов е разочарован от избуялата борба за власт, от моралната деградация на обществото, от задушаващата духовна атмосфера.

Останал без препитание, той умира в Трявна, също от туберкулоза, едва 41-годишен.

В книгата си Продрум Димов е включил и очерци за изтъкнати творци от нашия културен живот.

Неговият отзвук сега са предимно кръгли годишнини от рождението им, както и за други, които не са вече между нас.

Авторът е успял релефно да открои образа на забележителни творци и да очертае най-същественото от житейското им дело.

Това са известни национални имена: Борис Делчев (110 години от рождението му), Николай Хайтов (100 години от рождението му) и 90 години от рождението на Тончо Жечев, Дойно Дойнов, Лиляна Стефанова, както и на Любомир Левчев и Юлиан Вучков, които ни напуснаха неотдавна. Борис Делчев е определен от Продрум Димов като „рицар на художественото слово”; Николай Хайтов е представен заслужено като „епоха в съвременното ни духовно и обществено битие”; Тончо Жечев - като „незаменим знаменосец на българската духовност”; Дойно Дойнов - „забележителен историк на нашето съвремие”; Лиляна Стефанова - „с неоценим принос в обогатяване на българската духовна съкровищница”.

Със смъртта на Любомир Левчев и Юлиан Вучков българската съвременна литература и култура загуби двама от най-ревностните си творци и защитници.

В новоизлезлия сборник на автора са намерили място и рецензии и отзиви за издания на български поети и писатели.

Сред тях са Благовеста Касабова, Панко Анчев, Таньо Клисуров, Боян Ангелов, Здравка Евтимова, Пенчо Чернаев, Стоянка Митева-Балева, Йордан Атанасов.

Новата книга „Беззалезни изгреви” на Продрум Димов е значим факт от творческата му биография. В книгата блести като скъпоценен бисер очеркът за Димитър Горов, изваден от сянката на забравата и поставен високо на заслуженото му място в националноосвободителната борба.

Това е главната заслуга на автора, която заслужава възторжена похвала.

Към нея прибавяме и останалите имена и творби, с които читателите ще се срещнат с творческите му вълнения и ще получат важна информация за имена, факти и събития от културния ни живот!

——————————

Продрум Димов. „Беззалезни изгреви”, издателство „Българска книжница”, 2020.