Напусна ни Велин Георгиев

Продрум Димов

На 15 май 2019 г. опустя капрата на Националния литературен салон „Старинният файтон”, отиде си завинаги от нас внезапно неговият неуморим, вдъхновен кочияш, едно от най-ярките имена, емблематична фигура в съвременния ни литературен живот.

Този ревностен труженик на днешната ни изящна словесност наистина се утвърди с всеотдайния си нрав през последното българско духовно полустолетие като един от водещите популяризатори и незаменими, неповторими двигатели на родното ни литературно битие.

Роден е на 21 ноември 1933 година в с. Крупник, Благоевградска област. Още от най-ранното си сиромашко босоного детство изпитва „прелестите” на селските неволи и приобщава невръстните си сили към борбата за социална справедливост.

Отрано намира своето спасение в необятния и примамлив свят на книгата, за да служи сетне с талантливото си перо на своя народ.

Завършва успешно журналистика, работи и учи известно време през младите си години в Ростов на Дон /в бившия Съветски съюз/, но се завръща в родината си, за да се посвети всецяло и енергично на нейния духовен просперитет.

Неговият трудов път минава през редакциите на вестниците „Патриот”, „Звезда” - Кюстендил, окръжния благоевградски официоз „Пиринско дело”, за да продължи в Радио Благоевград и националното ни радио в столицата, сп. „Съвременен показател” и други издания.

Заедно с това Велин Георгиев настъпва целеустремено, неудържимо и в творческия свят на поетичното слово, където разкрива своята истинска творческа, човешка и философска същност.

Изключително труден обаче се оказва пътят на честния и непримирим творец към конформистките редакции и издателства.

На неговото чисто и искрено поетично слово не е съдено да се провре през иглените уши на безразсъдната цензура. Достатъчно е само да си припомним злополучната участ на неговата гневна поема „Чужда кръв”, посветена на болната му майка, чието спасение и връщане отново на живот се нуждаело от незабавно преливане на чужда кръв, която понякога не достигала.

Тази негова творба, излята болезнено през 1963 година, нямала право да се радва на радушен прием от негостолюбивите колони на нашия печат.

За щастие чадърът й се отваря навремето в бившата ГДР, където се среща за пръв път с първите си читатели, за да изплаче непоносимата болка на наранения й автор.

Цели 27 години нежеланата „Чужда кръв” обира праха, наслояван бездушно в чекмеджетата на местните раболепни редакции. Същата се появява и у нас чак с настъпването на измамните демократични промени, които скоро показват своята антисоциална и нечовешка хищническа същност.

Дълги години неудобният и нестандартен „непослушен” Велин Георгиев е трън в очите на всевъзможните политически номенклатури и успява да разчупи ледовете чак през далечната вече 1972 година, когато се явява пред нашата читателска публика с дебютната си книга „Тук съм”.

Появата на тази стихосбирка привлича веднага като магнит погледите на четящата ни общественост, нашумява и в писателските и издателски среди, които довчера услужливо и раболепно си затваряха очите пред заглушавания му и пренебрегван талант.

Това отприщва бента на невероятното му дарование на завиряваната с години творческа енергия, които се изливат в една внушителна поредица от стойностни, силно въздействащи в емоционален и художествено-естетически план издания.

Сред тях се открояват със завладяващия си чувствен поетичен изблик книгите му „Присъствена книга” /1976/, „Искам думата” /1980/, „Кръщелно свидетелство” /1982, „Спасение” /1984/, за да стигнем до едно последните му заглавия - „Висока цена”, което се появи през 2018 година. Тя е удостоена с ласкави отзиви и рецензии от днешната актуална литературно-критическа мисъл.

В респектиращата си поезия и публицистика витае непримиримият му дух. В стиховете му ни завладява острата му социално-гражданска позиция, възрожденската обич към родината, горещото му съпричастие към нерадостната съдба на бедните и незаслужено угнетените.

В същото време в стиховете, както и в публикациите му в печата, усещаме рязката различност и другост в творческото поведение на автора при отразяване сложната и противоречива гама в генезиса на днешната социално-психологическа действителност.

В творчеството му оживява драматичният образ на нашия съвременник, заставен за изнемогва и се бори срещу безпрецедентната низост, уродливост и падение на днешния жесток ден. Но както в човешки, така и в творчески план, поетът никога не сложи оръжие и си остана безкомпромисен в борбата против ширещите се социални и житейски неправди.

В това ни убеждава недвусмислено не само острото му и чувствително перо, но и непрестанната му обществено-политическа дейност, както в годините на тоталитарния режим, така и след вероломното нашествие на тоталната разруха на обществото и държавата ни след 1989 година.

През 1994 година, в условията на все по-задълбочаващата се пагубна социално-икономическа и духовна криза, за да насърчи и повдигне падналия дух на своите колеги, труженици на художественото слово, се заема сам и полага основите на литературния салон „Старинният файтон”.

И неслучайно негово седалище става столичната къща-музей „Димитър Благоев”. Скоро тази скъпа някогашна обител на Дядото се превръща в национален притегателен център за популяризиране на литературните ни творци.

И в продължение вече на четвърт век, до сетния си земен ден, той е негов вдъхновен художествен ръководител на обществени начала, давайки всичко то себе си за разцвета на родната ни художествена литература.

Благодарение на неговите благородни творчески усилия в този свиден дом на родоначалника на социалистическото движение у нас там и в провинцията са представени досега повече от хиляда произведения на наши автори от столицата и страната.

Да не говорим за десетките литературни четения и тържества, посветени на изтъкнати и приносни български писатели и поети. Междувременно неговият уважаван, търсен и всепризнат „Файтон” е гостувал неведнъж през годините и на културната ни общественост в различни градове и краища на родината ни.

С това Националният литературен салон „Старинният файтон”, рожба на неизчерпаемата творческа енергия на Велин Георгиев, се превърна в истинска епоха за изящната ни словесност и записва една от най-забележителните страници в най-новата ни литературна история. Това е и неговият уникален паметник в летописа на родната ни духовност.

Името на този надарен, дръзновен и усърден творец в продължение на няколко десетилетия е свързано и с творческото му съпричастие към литературните и духовни процеси в Пазарджик и региона.

По покана на местното писателско дружество и Клуба на дейците на културата в града ни той е посещавал многократно областния ни център, Велинград и други селища от нашия край.

И днес продължават да отекват нестихващи сърдечните му творчески срещи с местната културна общественост в зала „Устрем” на Младежкия дом, в къща-музей „Константин Величков”, Регионалната библиотека „Никола Фурнаджиев”, концертна зала „Маестро Атанасов”.

Винаги се е отзовавал с готовност да представя книги на наши автори или пък да участва в литературни тържества, международни кинофестивали, организирани от община Пазарджик, и други значими изяви на творческия дух.

Няма друг град като Пазарджик, който да е така духовно сроден с неговия житейски и творчески път. Неслучайно през 2002 година Велин Георгиев беше отново сред нас и в къща-музей „Константин Величков” направи задълбочена аналитична оценка-преглед на регионалната литературна продукция, издадена от наши автори, излязла от печат през предходните 2000 и 2001 години.

В същото време е представял и в София произведения на автори от нашия край, като е публикувал отзиви и рецензии на техни творби в столичния печат и местния областен всекидневник „Знаме”.

Жалко, че този своеобразен знаменосец на социално-гражданската ни и патриотична поезия, незаменим публицист и общественик си отиде от нас, макар и на достолепна патриаршеска възраст.

Неговата ненадейна кончина е тежък удар за българската литература и култура. Но Велин Георгиев, за щастие, не умря, преди да умре, и извървя достойно и с чест своя житейски и творчески път, оставяйки светла, приносна диря в непомръкващия свят на отечествената ни духовна съкровищница.

16 май 2019 година