ВУЛКАНИЧНИ ПОЕТИЧНИ РИТМИ

Продрум Димов

Такива мисли ме обзеха, след като се потопих в поетичния свят на новата стихосбирка на Ирина Велева „Колекционер на мигове” от издателство „Български писател”.

Тази талантлива авторка е представител на зрялата, впечатляваща поетическа генерация, която израсна и се утвърди като стойностно присъствие в българския литературен живот през земетръсните разрушителни години на така наречения безконечен Преход.

Интелектуалната среда, в която израства, всъщност хвърля жалоните на нейния път, подготвя я и я ориентира да търси себе си в генезиса на националния ни духовен живот.

Но наблюденията ми върху нейното творчество, категорично ми внушават, че Ирина Велева още от първите си творчески стъпки се вглежда твърде задълбочено в същността на парливите социално-икономически и нравствено-психологически процеси, които безпощадно разграждат човешката личност.

И не случайно първото й поетично заглавие, с което навлиза в литературните ни среди през 1992 г., се казва „Апокалипсис”. В стиховете й възкръсват обърканата съдба и внезапната безпътица, в която изпада неочаквано стъписаният ни съвременник.

Ирина Велева е мислещ творец, осъжда, възмущава се от непрестанната разруха, остава вярна на здравите си житейски и творчески критерии и принципи.

Събира опит, разсъждава, анализира нещата, постепенно изгражда своя творчески облик и се явява в търсенията си със свой собствен поетичен глас.

Тази особена различност се чувства и в следващите й произведенията - „Автонекролог” /1997/, „Срещи и раздели” /2004/, „ Попиват сетивата” /2010/. А в „Гилотината на времето” /2016/ поетесата се представя вече като една от най-енергичните знаменосци на социално-гражданската ни поезия.

В тази си творба Ирина Велева застава твърдо и непоколебимо на своята барикада, отхвърляйки настъпилата неудържима комерсилизация и брутална нравствена деградация на нашето време.

Именно благородните й стремежи в сюжетно- тематичен и емоционален аспект определят идейно творческата същност, художествено естетическата насока и на новата й поетична книга „Колекционер на мигове”.

Тя се състои от два основни цикъла - „ Чернобял квадрат” и „Между приливи и отливи”. По своето съдържание и характер тематично се различават, но имат сходна емоционална обагреност.

Авторката е с рядко чувствителни сетива и болезнено понася безсмислието в днешното всекидневие. Днешният ни ден потиска и гнети. Това дава основание на авторката да излее болката си:

„Защото денят днес е без значение
и времето увисва като кука в безвремието.
Свечерява се.
Светът е затворен.
/„Светът е затворен”/

Подобно минорно настроение ни завладява в немалко от стиховете й. Трудно се диша в обстановка, в която:

„Сърцето ти почти не бие.
Сърцето е бездомник.
Щом сам си, щом помниш само самотата,
Какво искаш от света,
когато си бездомен.
/„Сто години самота”/

Стиховете от този цикъл са задъхани от дълбоко вътрешно напрежение, породено от ширещата се безперспективност и необуздана обърканост в обществото.

Докосвайки се до тези наелектризирани стихове, имам усещането, че изтерзаното поетично слово на Ирина Велева е един морален барометър. Страданието покачва стремглаво своите градуси. Болката взривява наранената душа:

„Секира след секира
рушат святото в мен.
И с все по- изтъняла душа
през времето вървя.
/„Космическа грешка”/

Лирическата героиня не може да се освободи от ледените окови на бездушието и тръгва да търси избавление в света на неспокойните си интимни преживявания в цикъла „Между приливи и отливи”.

Заживяла със спасителната мисъл, че обичта към любимия човек ще я освободи от тежкия товар на реалната действителност, тя се гмурва в примамливите води на любовта. Надеждата й е в многообещаващите криле на това велико чувство, с което може да я дари избранникът на изтерзаното й сърце:

„Само да протегнеш ръка,
Ще се разлея.
Само да протегнеш ръка
и ще съм щастлива.”
/„Стоиш пред мен”/

Нейните пориви са чисти, красиви, ухаят с романтиката на младостта. Мечтите й витаят светли и ефирни. Всичко наоколо е в унисон и в сладостно съзвучие с крилатия полет на бликналата любов:

„Ухаят пръст, земя, треви.
Като кобили диви
препускат към теб
желанията ми.
/„Като кобили диви”/

Няма сила, която да я спре по пътя й към любимия човек. Споделеният интимен свят е населен с вдъхновени, нежни изблици, но в същото време душата й е често връхлетявана от несъстояли се срещи, съмнения и сътресения във взаимните отношения.

За отбелязване е обаче, че в случая лиричната героиня преодолява бариерите по пътя си, енергията никога не се изчерпва, не угасва вярата в щастливата развръзка.

Незабравимите срещи и наскърбяващи раздели придават динамика и особен драматизъм на интимните преживявания. Но такъв е естественият ход на интимния свят.

В това отношение стихът на Ирина Велева е искрен, всичко е дълбоко изстрадано, преживяно и това придава изключителна правдивост на поетичното й слово, лишено от изкуствени емоционални превземания и сладникави пози.

Интимният стих на Ирина Велева ни грабва със завидната си изповедност, нравствена чистота, динамика на преживяванията и завладяващо въздействие.