Продрум Димов

Това ни предлага в новата си книга “4 месеца и 22 часа” Таня Глухчева, която Университетско издателство “Св. Климент Охридски” предложи в края на 2023 г. на читателската ни общност.

Тази млада, но талантлива, високо ерудирана авторка се появи в родното ни литературно пространство едва през последните 3-4 години, но силно впечатли читателските ни литературни среди с изненадващото си творческо дарование, активната си гражданска позиция и респектираща актуалност на творбите си.

Завършила испанска филология, израсла с езика на Шекспир по време на престоя си в Канада, по-късно овладяла и португалски, тя посвещава повече от десет години на учителската професия.

Неочаквано обаче се оказва в обятията на журналистиката, където амбициозно навлиза и в сферата на писателското поприще.

И плод на разгърнатия творчески потенциал са и първите й самостоятелни книги - за Южна Америка (2020), “Професора” (2022) и най-новото й заглавие, посветено на творческото й пребиваване като журналистка в Китай през миналата година.

В нейните страници оживяват актуални проблеми на нашето съвремие, свързани със социално-икономическите, нравствени, политически и духовни нагласи на съвременната действителност у нас и в чужбина.

В сюжетно-тематичен план подобен характер имат страниците на най-новото й издание “4 месеца и 22 часа”. Съдържанието е обособено в четири основни части, последвани от един рядко вълнуващ епилог - “22 часа преди заминаването”.

Общувайки с това интересно произведение, съм силно впечатлен от въвеждането на главното действащо лица - журналистката Валентина, зад чийто образ авторката разкрива като поведение себе си и нейната човешка, творческа и философска същност.

Това се усеща твърде осезаемо още от първите страници на I част. Главната героиня не може да повярва, че е тръгнала на път за Китай - тази огромна и многолюдна страна.

Толкова много е чела и слушала за нейната вековна история, борбите на народа й за свобода, независимост и справедливост, особено за грандиозния й икономически ръст през последните десетилетия.

Но сега се чувстваше щастлива, че й е оказано такова доверие да види с очите си и усети респектиращото дихание, градивния пулс, атмосферата на една могъща страна, завоювала си водещи позиции в шеметното развитие на съвременния сложен и противоречив свят.

Такива мисли вълнуваха Валентина, когато се реди на опашка на най-голямото европейско летище във Франкфурт, за да я погълнат необятните небеса и голямата металическа птица да й предложи едно невероятно и толкова полезно пребиваване в голямата източна държава.

Не закъсняват обаче и първите неприятни изненади - изчезва й куфарът при приземяването на самолета в Пекин. За щастие местните китайски власти показват незабавно своята уникална отзивчивост и своевременно предоставят изчезналия по невнимание багаж на разтревожената пасажерка от България.

Още с пристигането й е посрещната най-любезно от чакащата я организаторка Чен Танг, която я настанява в Дипломатическия комплекс, където още са настанени и другите журналисти от Азия, Африка, Централна и Източна Европа и Карибите.

Така се слага началото на четиримесечната програма за професионално обогатяване на 60 колеги на Валентина и тяхното запознаване с историята, културата и социално-икономическия живот на тази голяма азиатска страна, превърнала се във водеща сила в съвременния свят.

След Чен Танг и нейното незабравимо топло посрещане идва запознанството й с Анабел, Меги и други много сърдечни домакини, които помагат на Валентина по-бързо и безболезнено да се адаптира към новата обстановка.

Междувременно новопристигналите журналисти са разпределени в няколко групи - азиатска, африканска, европейска и карибска. Това обаче не им е пречело взаимно да се сприятеляват според характерите и интересите им.

Сред първите, с които българката установява близки приятелски отношения са Моника от Карибите, Хелена от Чехия, Еди, Хамза от Пакистан и други нейни колеги от различни страни.

Обича да посещава големия парк на китайската столица “Ритан” - място, което се обитава обичайно от любопитни чужденци, привличани от красивата природа и атрактивното му историческо минало. Този парк е любим и на младите китайци.

На Валентина й прави впечатление, че много млади момичета идват да учат висше образование в столицата. Също така жените там се ползват с голямо уважение и с неписана привилегия са поставяни на подходящ пиедестал в обществената йерархия.

Българската журналистка се откроява там сред колегите си не само не само с невероятната си красота и обаяние, но и с високата си обща култура, завидна ерудиция.

Да не говорим за нравствената й извисеност и превъзходния й английски, с който е добре приета като любим събеседник навсякъде.

Тук е мястото да отбележим, че голяма част от колегите й, освен че са със скромен интелектуален таван, трудно общуват на езика на Байрон. Това заставя мнозина от тях да се чувстват доста неловко и да се напрягат по време на лекции, както и при елементарни битови разговори.

В тази насока българката, както отбелязва и авторката, е много внимателна със събеседниците си, влиза им в положение и умее да ги предразполага и печели искреното им приятелство.

Твърде показателен е случаят с младата монголка Кастро, която се чувства безпомощна от езиковата си немощ и се чуди как да благодари на пришълката от България, която я подкрепя и й помага да се чувства по-спокойно в новото й колегиално обкръжение. В това отношение затруднение са изпитвали и други от колегите й.

В интересното си повествование Таня Глухчева ни поднася немаловажна информация за съвременния китайски бит и култура, като традициите да се свири на пиано или друг музикален инструмент по улиците, ползването на улични библиотеки, характерни игри, танци.

Твърде любопитен е например и броят на етническите групи в тази страна - повече от 36. И всяка от тях общува на свой роден език, но в същото вре не се пренебрегва и владеенето на общоприетия национален език.

Определено изненадващ е обаче внушителният брой на буквените знаци, които са повече от 90 000, но в официалния печат се ползват едва 581 от тях. Иначе броят на йероглифите е наистина стряскащ.

Авторката ни въвежда нерядко и в атмосферата на китайската кухня, която съществено като съдържание се различава от европейската.

Не са подминати и затрудненията, свързани с ползването на клечките по време на храненето. С тях обаче героинята полага немалко старание и все по-сръчно се справя с тези местни прибори, задоволявайки стомашните си потребности.

Намирам обаче за особено полезни страниците в изданието, посветени на лекциите, предлагани от преподавателите, касаещи основните проблеми на съвременното социално-икономическо развитие на страната.

За разлика от мнозина свои колеги, Валентина си води най-старателно записки и разсъждава задълбочено върху съдържанието на изнасяната материя.

Аудиторията е погълната от грижливото, но не натрапническо изясняване на поетия от държавата твърде плодоносен курс на изграждане на ново, по-справедливо общество в социален аспект.

На преден план е изведено мащабното развитие на икономиката, внедряването на най-съвършените технологии, грижите за хората, особено на младежта, целенасочената безотказна борба с бедността. Нещо, което не се прави никъде по света и у нас.

В основата на всичко лежи огромният кръст на генезиса на образованието и науката.

Особено завладяващо за Валентина звучат думите на преподавателите, които заявяват, че съзнателно са избрали именно този модел, защото само той работи неотклонно за доброто на всички хора.

Според тях всяка страна и народ имат право единствено те да избират своя път на развитие. Никой няма право да налага отвън свои възгледи и разбирания за другите народи.

Тези думи, както личи от преценката на авторката, се посрещат не без резерви от някои слушатели, изповядващи друга “религия”, но те като че ли най-много допадат на младата българка.

Тя не може да скрие удовлетворението си от изводите на лекторите, защото всичко е в пълно съзвучие с непоклатимите й леви идеи, които окончателно са определили насоките на целия й житейски път.

В същото време тя се възхищава от поведението на днешен Китай, който умее да уважава другите, без да налага брутално своята воля, както постъпват други държавници и политици.

Авторката чрез своята героиня дава израз и на приятната си изненада от присъствието на важни обществени места на портретите на Маркс, Енгелс, Ленин и Мао Дзедун.

За жалост, домораслата ни демокрация най-безцеремонно ги захвърли на българското историческо бунище, за да изплащат “греховете” си, че ни дадоха навремето безплатни образование и здравеопазване, социална справедливост и ред други полезни придобивки, които са вече само един скъп спомен, но на които продължава да се радва днес китайският народ. Благоденствие, за което могат само да мечтаят родните страни на гостуващите журналисти.

Пътувайки из това произведение, не може да не усетим неудържимата любознателност на авторката, която чрез поведението на Валентина, която ненаситно се стреми заедно с колегите си да се докосне до всички примамливи забележителности на голямата азиатска страна.

Пред очите на читателя оживяват посещения на уникалната Велика китайска стена, Шанхай, който наброява повече от 25 милиона жители, със силно развита икономика, култура, образование, търговия и, където българката има невероятната възможност да се срещне и общува с бившата президентка на Бразилия Дилма Русеф, чийто баща е от Габрово.

На вниманието на гостите се предлагат срещи, посещения на училища, музеи, будистки храмове, концерти, кинопрожекции.

Навсякъде са обсипвани с топло гостоприемство, подаръци, сувенири - всичко, което може да удостои с благородство душевността на една изключително дисциплинирана и отворена за света нация.

Не по-мако привлекателни са и страниците, които ни запознават с гостуването им в известно Политическо училище, създадено още през 1933 г. от Мао Дзедун.

Това е солидната ковачница на ръководни и партийни държавни кадри на исполинската държава.

Негов авторитетен директор от 2007 до 2019 г. е бил сегашният й президент на републиката Си Дзинпин.

Тази своеобразна висша академия не е с неоценим принос за кадровото обезпечаване на страната, която наистина високо цени своята чест и достойнство, налагайки се като един недостижим бастион и еталон в развитието на съвременния свят.

Българската журналистка, която е твърд и непоколебим привърженик на левите идеи има прекрасната възможност там да свери своя мирогледен часовник и искрено се радва на епохалните постижения на тази страна.

Израз на тези свои впечатления тя дава по време на срещи, разговори с колегите си, някои от които обслужват идеологии, удобни на режимите в родните им страни.

В същото време тя се гордее, че е дъщеря на Отечеството на Ботев и Левски, Смирненски и Вапцаров.

Инак как да си обясним възторженото й отношение и невероятното й удовлетворение от срещата й със студенти-българисти в университет за чужди езици в Пекин.

Незабравими ще останат за нея миговете, когато вижда китайски студенти, застанали пред портрета на Ботев и декламират огнени стихове от големия български поет-революционер. Такива български мигове не се забравят.

Таня Глухчева безспорно е с повдигнато самочувствие от докосването си до многолицевия живот на тази гигантска държава, но не спестява неприятната си изненада, когато открива присъствието там и на три забранени града, в които се влиза само с предварителна заявка и носене на задграничен паспорт.

Това, разбира се, не може да погълне всеобщото съдбовно благополучие на страната, която решава единствена в света, по категоричен начин и преодолява енергично всестранните си проблеми.

Опитвайки се да анализираме това ново произведение на Таня Глухчева, населено с толкова много случки, събития, преживявания, намирам за доста труднообхватен техния обем, а още повече не е по възможностите на тези скромни редове да бъде обхванато по-детайлно цялостното съдържание.

Изданието обаче ни помага да се докоснем до голяма степен до днешното динамично развитие на тази толкова модерно и интензивно извисяваща се държава. В това се състои и едно от безспорните достойнства на творбата.

В художествено-естетически план авторката е успяла да влее много живот в съдържанието при изграждането на образната система на заглавието.

За това й помагат чувствителните й сетива, невероятната наблюдателност и завидното й умение да прониква в самите дълбини на човешката душевност.

Неведнъж ставаме свидетели и съпричастни в различни житейски ситуации, при които аналитичната й мисъл, от позициите на истински психолог и сърцевед ни дава възможност да се докоснем до човешката и духовната същност на разноликия персонаж на произведението.

В тази насока висока оценка заслужава изключително професионалното вмъкване на диалогичната реч, съчетана със сполучливата авторска характеристика при представянето на репликите, постъпките и цялостното поведение на героите.

При тази своеобразна портретизация авторката се изявява като надарен и зрял разказвач, откроявайки красивото, но не спестява и нравственото нездравите постъпки на колегите си.

При това никога не се оставя нейната Валентина, която с примамливата си скромност и доброта, винаги печели доверието и обичта на новите си професионални приятели.

А всъщност младата българка е леко ранима, чувствителна, болезнено преживява недомислията, разочарованията, но великодушно прощава и винаги е търсен, разтоварващ събеседник за разходки и разговори с новите си приятели в Дипломатическия комплекс.

Новата книга на Таня Глухчева с изисканото си професионално поднасяне на читателите, разширява и обогатява в значителна степен нашите представи за съвременното развитие на дълбоко уважаваната азиатска страна и е убедително свидетелство за възходящо творческо израстване, която уверено вече с талантливото си перо си завоюва престижни позиции сред младите ни приносни белетристи.

5 януари 2024 г.