Иван Д. Христов

Продрум Димов - „Беззалезни изгреви”, Изд. Българска книжница”, София, 2020 г.

Продрум Димов е активен участник в съвременния литературен процес като автор на много книги с публицистика, документалистика, литературна критика, поезия и няколко стихосбирки за деца.

Новата книга с очерци и рецензии „Беззалезни изгреви” /2020/ е своеобразно продължение на художествено - документалните му книги, появили се през последните години. В нея той продължава да утвърждава стойностното в нашата литература и да спасява от забравата светли исторически личности дали своя принос в обществено - културният живот у нас.

В първата част Продрум Димов публикува девет интересни очерка, в които ни напомня за Димитър Горов, Николай Хайтов, Тончо Жечев, Дойно Дойнов, Лиляна Стефанова, Иван Димов, Юлиан Вучков, Любомир Левчев и Борис Делчев.

В обширният очерк, който си е една художествено - документална повест за Димитър Горов, авторът говори с преклонение и възторг пред неговата светла личност, останала в „сянката” на историята. Роденият в град Пещера всеотдаен възрожденец и революционер е незаслужено пренебрегван в родната историография. Продрум Димов изтъква заслугите и на краеведа Атанас Пунев, извадил от забвение неговия светъл образ.

Близък на Ботев, Левски, Каравелов и Стамболов - Димитър Горов подпомага дейността на революционната организация със средства за закупуване на оръжие, печатни издания и облекло за четниците.

Домът му в Гюргево е постоянен подслон за хъшове и революционери. Средствата от неговата фабрика за сапун и свещи основно отиват за подпомагане на революционното движение. Съратник на Ботев той подпомага с пари сформирането на неговата чета, в която се включва и брат му Атанас Горов.

Захари Стоянов с право го нарича „банкерът на хъшовете”, а историкът Димитър Страшимиров го определя като „душата на Гюргевският революционен комитет”.
През месец май 1876 година, той се качва на парахода „Радецки”, заедно с Ботевите четници на пристанището в Гюргево. На него Ботев доверява текста на телеграмата, която да изпрати до европейските вестници, както и прощалното му писмо до Венета и тефтерчето си.

След Освобождението Димитър Горов е областен управител в свободна България. Този тих и всеотдаен работник на революцията умира на 41 годни от туберколоза.

Продрум Димов събира най-важното за живота и делото на Горов, за да го припомни и върне в съзнанието ни, защото тегне незаслужена забрава над името му. Искреното преклонение на автора към неговата личност е и родолюбивото му послание към читателя.
В останалите осем очерка Продрум Димов е откроил приоритетите, жизнения и творчески път на творците, които разглежда. Спира се на техния принос и постижения в областта на литературата, изкуството и съвременния културен живот.

Докосва се до истински духовни ценности, които постепенно умират в днешния ни комерсиален век.

Авторът е коректен и точен изследовател, който остава винаги верен на истината, дори тя да е нелицеприятна. Критическият му обхват се движи в широки граници, като не пропуска усилията и борбата на творците за по-добър и по-смислен живот. Изследователският материал е подкрепен с факти, добре аргументиран и се отличава с правдивост на изложението.

Продрум Димов ни напомня, че на такива изтъкнати личности и ярки имена в духовния ни живот като Хайтов, Тончо Жечев, Борис Делчев, Любомир Левчев и други сме длъжни да отдадем заслужена почит и уважение, заради родолюбието и творческите им заслуги.

Независимо дали пише за съвременни и ли за творци от миналото, авторът намира мястото им в съвременния литературен процес.

Втората част на книгата съдържа отзиви и рецензии за наскоро излезли книги на изявени наши литературни творци - поетите Боян Ангелов, Таньо Клисуров, Йордан Атанасов, Стоянка Митева - Балева, писателката Здравка Евтимова и литературните критици Благовеста Касабова, Пенчо Чернаев и Панко Анчев.

Авторът потвърждава неотслабващия интерес към творчеството на своите съвременници. Рецензиите и аналитичните му обзори се отличават с аналитичен подход. Проличава авторовото умение да се вглежда и в най-дребния на пръв поглед детайл и да поднася тълкуванието му с категорична обоснованост, не търпяща възражение.

Книгата „Беззалезни изгреви” на Продрум Димов е поредният му опит да се спаси от забравата и утвърди стойностното в нашата литература и духовния ни живот.