интервю на Продрум Димов с Милена Цанева

Дъщерята на акад. Георги Цанев и поетесата Бленика има осезаемо присъствие в съвременния ни литературен живот. Дългогодишните й изследователски усилия й спечелиха името на най-добрия и последователен вазовед у нас. Обладаваща висок литературен интелект и култура, наследила възрожденското трудолюбие на своите родители, проф. Милена Цанева се е утвърдила като водещ литературовед и университетски преподавател. За пръв път на живо с проф. Милена Цанева ме срещна честването на 150-годишнината от рождението на Вазов на 9 юли 2000 г. в Сопот. Този ден тя беше удостоена с престижната национална Вазова награда. Имах удоволствието да се запозная и да разговарям с нея, да я поздравя за високото отличие. Наскоро след това гостувах в дома й на ул. „Оборище” в столицата, за да осъществя първото си интервю с нея.

- Проф. Цанева, Вие сте сред най-авторитетните представители на съвременната ни литературна мисъл. Може би заслуга за това има и Вашият баща акад. Георги Цанев?

- Не зная дали съм сред най-авторитетните, но на баща си действително дължа много. Преди всичко голямата си любов към литературата. Но той не опекунстваше, напротив - уважаваше правото на младото поколение на свое мнение, не натрапваше свои позиции и становища. Радваше се, че съм различна от него, но ме и напътстваше незабележимо. Безкрайно съм му благодарна, че ме насочи към великолепна тема за дисертацията ми - Вазов.

- Половината от творчеството си посветихте на Вазов. Как ще обясните изключителния си афинитет към патриарха на българската литература?

- Дължа го повече на майка си, която от ранна възраст ме приобщаваше към Вазовото творчество, тя е дъщеря на опълченец и много й допадаше епохата на Възраждането и духът на творчеството на големия писател. За отношението ми към литературата повлия и баща ми - мек човек, но и безкомпромисен, когато трябваше да дава оценки за автори и произведения. Мисля, че имам неговите високи и твърди критерии.

- През 1920г. проф. Иван Шишманов говори за Вазовата епоха в литературата ни. Границите й май отдавна са очертани?

- Харесвам това определение. Макар че в 80-те години на XIX век твори и колос като  Захари Стоянов. Но той пише мемоарно-биографична литература. А Вазов, както признава и самият д-р Кръстев, създава национална литература в миниатюр. Той опитва перото си във всички литературни жанрове и в такъв смисъл ми се струва, че първото десетилетие след Освобождението наистина е Вазово, а двете следосвобожденски десетилетия до голяма степен са Вазова епоха - преход между възрожденската и модерната литература, чието начало дава кръгът „Мисъл”.

- През 1931г. Константин Гълъбов заявява - „Вазов ще остане завинаги близо до българина”. Прав ли е?

- И аз смятам, че додето българинът има национално самосъзнание, не може да не чувства Вазов близо до себе си. За жалост, намират се млади, които не го дооценяват, но дано е временно явление. Вярвам, че и идните поколения ще вървят с Вазов към бъдещето.

- Поетът Иван Динков неведнъж е казвал, че няма на света друг народ, който да има своя Вазов - така дълбоко втъкан в националната ни идентичност и душевност. Вашето мнение?

- Трудно ми е да бъда категорична, не познавам цялостно литературата на другите народи. Но е вярно, че мястото на Вазов в нашата литература и национална съдба е уникално. Затова често го наричаме „родоначалник”, „първи професионален писател” и пр. Вазовото творчество наистина дава основите на модерното литературно изкуство и ни приобщава към духовната съкровищница на другите народи.

- Навремето народният поет и писател е дал много за обогатяването на българския език с думи от живата народна реч. Според Вас как би погледнал на днешното нашествие на чуждици в българския език?

- Колкото и куриозно да звучи, една от първите Вазови статии, които успях да открия, е в защита на чуждиците. Ставаше дума повече за чуждици от френски и руски, назоваващи нови предмети, понятия и явления. Това навярно е съвсем естествен процес за обогатяване на езика и той много умно с тънък усет защитава идеята, че този род чужди думи имат друга стилистична окраска, придават потребен колорит на мисълта. Тъй че в никакъв случай не е бил твърд пурист от типа на Богоров. Смятал е, че родният език трябва да се обогатява и от чуждите езици, но е държал това да става предимно от народните говори. И при всяка редакция на произведенията си той чистел ненужните русизми и турцизми. В това отношение Вазов е имал изключително чувство за мярка.

- Според Елка Константинова тайната на успеха Ви не трябва да се търси само в безспорния Ви талант и ерудиция, но и в умението да преодолявате догматизма и консерватизма в националния ни литературен живот.

- Радвам се, че и Елка Константинова, и останалите колеги са ме видели и забелязали такава. Не крия, че тези качества съм наследила от баща ми, който неведнъж е подчертавал, че сляпото придържане към теорията неминуемо води до тресавището на догматизма.

- Как намирате състоянието на съвременната ни литературно-критическа мисъл? Какво бихте казали на младите колеги?

- В момента литературната наука често е по-интересна, по-смела от художествената литература, но не бива да се изпада в крайност. Не чувствам наличието на национална школа. За съжаление, оперативната ни литературна критика е в упадък. Не забелязвам у младите стремеж да работят като критици.

- Доволна ли сте от досегашния си житейски и творчески път?

- Мисля, че нямам основания да се оплаквам. Но имам и немалко пропуски, които, ако можех, сега бих попълнила. Никога не съм имала определени цели, в творческата си дейност винаги съм се ръководила изключително от вътрешната си мотивация.

2001 г.