Редакцията излиза в отпуск. До среща на 1 септември.
Желаем хубаво лято на всички наши читатели и автори.
Екипът на е-списание „Литературен свят”

стихове 1968 - 1983
Марко Марков
***
Денем или нощем,
ненадейно,
като изстрел от засада
идва земетръсът.

Ваня Душева
ЛЕТЯТ БЕЛИ ЛИСТОВЕ…
***
Летят бели листове
с рисунки -
ръцете на Мария.

Романът на Иван Вазов „Нова земя”
Панко Анчев
1.
Свободата на следосвобожденска България постави пред българския свят, колкото това да е странно и непонятно, огромни проблеми.

Найден Вълчев
ДЪРВОТО НА ХЪЛМА
От вятъра посято,
от люти хали бито,
но вбило корен тук -
то диша и живее

Боян Ангелов
РАЗДЕЛЕНИЕ
Смрачаването не е здрач,
нито е още нощ същинска.
Като разкайващ се палач,
отдалечил страха от риска,

Марин Маринов
Мобилният ми телефон засвири песента „Вставай, страна огромная, вставай на смертный бой”. Звънеше ми художникът Тихомир.

Марин Маринов
Най-сетне улучих сгодния момент да духна от пандиза. Впрочем с няколко съкилийници бяхме допуснати да бачкаме в една мандра, та по-точно фъснах оттам.

Марин Маринов
Тъкмо следобедната дрямка ме беше оборила на дивана, когато прозвъня телефонът. Стори ми се, че звучи някак делово, служебно. Побързах да вдигна слушалката.

Или как се справих с извънредното положение
Иван Джебаров
фейлетон
В една от ония отминали вече извънредни сутрини, малко след поредния брифинг на Националния оперативен щаб, телевизорът ми се разболя от коронавирус. Примига мъчително няколко пъти, изкашля се и… дотук.

Георги Майоров
Книгата на Борислав Владиков и да е оглавена „Да гледаш отвисоко”, (Изд. Бон, Благоевград, 2009), той върви много земен в есетата.

100 години от рождението на Николай Хайтов
Продрум Димов
Трудно бихме могли да открием името на друг наш творец, който да си е завоювал такива завидни позиции и респектиращо присъствие в съвременния ни национален литературен, духовен и обществено-политически живот, какъвто несъмнено представлява този уникален и неуморим родолюбив труженик на словото.

Димитър Кенанов
Книгата-антология „Богохраними” (2014) е обобщение и вглеждане в живота, осмисляне не само от прага на младостта, когато човек тръгва към света, „пълен с пътища” - тогава те са призовавали Огняна Свиленова/Свилина да тръгне по тях в „хладни есенни нощи” („Ноктюрно №1″).

Иван Есенски
Къде е мястото на една книга между чиито корици живеят самобитно пет новели (независимо, че някои са с разказен формат, тяхната динамика, фабулна наситеност и логическо единство покриват оня условен мащаб, който за удобство определяме като новела), чието повествование е съотнесено към различни времеви отрязъци?

Йордан Петров
Треньорът в столичния Клуб по спортна стрелба днес беше недоволен. Погледна мишените след последната стрелба и остана много разочарован от своите възпитаници.

Йордан Петров
Към административната сграда на предприятието се подхождаше лесно и удобно още от портала. Тези, които ползваха заводските услуги, без да се оглеждат, безпогрешно се ориентираха накъде да вървят.

Йордан Петров
Дворът е пълен с деца. Малките групи са на пясъчниците. Малчуганите усърдно копаят дупки и правят тунели в пясъка. Те дълбаят несръчно с лопатки, местят сита и кофички. Ръцете им до лактите са изцапани със светли кварцови зрънца.

Господин Господинов
Природата, хората, професията е най-краткият отговор. Роден и закърмен в равнината, още като малък познах хоризонта, стигах го и пак пред себе си виждах огледалното му повторение с едва забележими нюанси.

Господин Господинов
Аз съм Господинъ и дядо ми е Господинъ. Това според църковните ни кръщелни свидетелства от 1936 год. и 1893 год. Няма съмнение, че нося неговото име. До тук е приликата.

Господин Господинов
2014 година е, серпантината на пътя се вие надолу от вр. Киселка към с. Давидково. След един от завоите като в просъница се открива пъстрата панорама на селото, досущ както и преди 55 години.

интервю на Продрум Димов с Яко Молхов
- През младите си години Яко Молхов свързва живота си със своя земляк Борис Делчев. Това приятелство, което мога да нарека пожизнено, предопредели може би до голяма степен и товето духовно бъдеще?

Продрум Димов
Беше 20 юли 1947 година. Кротък летен ден, необезпокояван от обичайните юлски горещници, непридружаван от характерните за този месец жарки слънчеви набези.

Любен Панов
Името му е Михаил Марински. Не го търсете по големите литературни каталози и алманаси. Няма да го намерите или пък трудно ще го намерите. В списъците на писателските съюзи - също.

Писма до Михаил Марински
*
Драги Марински,
…по оформление и съдържание вестникът ми харесва и затова и в бъдеще като родопчанин ще продължа да сътруднича /и то без хонорар/ разбира се, ще трябва за някои теми да бъда насочен, но то ще стане като дойдеш в София.

Лалка Павлова
Образи, върху които се гради наративът на романа
(Откъс от монография)
В книгата на Бригита Йосифова „Калейдоскоп от спомени”, в която са включени и 24 писма на Вера Мутафчиева до нея, авторката споделя, че в дългогодишните си контакти с Вера винаги е усещала „ранената й душа, но и огромен стоицизъм, често обвит в самоирония и тънък [...]

Славимир Генчев
Малцина днес знаят, че прочутият български скулптор проф. Иван Лазаров - автор на надгробния паметник на Димчо Дебелянов (1934) в Копривщица и на не по-малко известната пластика „Те победиха” (1914),

Минка Параскевова
Живяла някога една красива като морето жена. Тя била млада и много, ама ужасно много, любопитна. Като всяка жена.

Денис Олегов
***
С малка торба и със няколко къшея
човекът преживяше тъжната зима.
Лежи незавит. А мястото - същото -
студена скамейка и снежна градина.

Антони Слонимски
превод: Евгения Динкова
Почти всеки пишещ се е сблъсквал в живота си с графомани. Това става по два начина: или самият пишещ е графоман и в такъв случай постоянно се сблъсква със себе си, без да знае че има взимане-даване не със себе си, а с графоман, или не е графоман и тогава е длъжен [...]

Найден Вълчев
Денят студен се спуща от голия предел.
И Дяконът е тука - от снощи е дошел
и в тихата килия под Божи благослов
за клетва се прегръщат хоругва, кръст, пищов.

Светозар Казанджиев
Едрата му снага, носена от горда походка, челото - високо и разгърдено от посребрелия му кичур, завързан на опашка отзад, кроткият и същевременно проницателен поглед, Христовият кръст, увиснал върху расото на гърдите му, внушават сила, достолепие, мъжество.

Христо Черняев
Макар и рядко, но ми се е случвало да прелиствам и да чета някои книги от съвременни писатели с божествен трепет.

Ангел Колев
Пред читателския съд е петата белетристична книга на Тотьо Нерезов „Съчки върху жарава”. Тя съдържа 69 разказа, обединени в пет раздела: „Носталгин”, „Кьоравата”, „Пришълците”, „Жребци” и „Съчки върху жарава.”

Елена Коматова
Поетичната книга „Мелодия в залеза” покорява въображението като изконна българска песен - хилядолетна - на нашия древен, както посочва Г.С. Раковски, език.

Иван Антонов
Из неиздадената книга на автора “Словесна суета”
ЦЕЛУВКАТА НА ЮДА
Юда целува веднъж.
Последно. За сбогом.
И с тази целувка на мъж
всъщност човекът предаде и Бога.

Евгений Жуйков
превод: Тихомир Йорданов
Във Габрово валеше дъжд.
Бе лято в Розовата долина, където
и екскурзоводът Саша неведнъж
зареждаше бъбривата касета.

Владимир Соколов
превод: Христо Черняев
В дни на робство и черни беди
във България се роди
една приказка, една мечта:
„Има дядо Иван на света.”

Дмитрий Кедрин
превод: Христо Черняев
ПОДМОСКОВСКА ЕСЕН
В Перово дойде подмосковската есен
с рябини и гъби, с ремонти безкрай.
И влажен и хладен е въздухът пресен
и никой на тенис сега не играй.

Дмитрий Кедрин
превод: Красимир Георгиев
СБОГОМ, СБОГОМ, МОЯ МЛАДОСТ
Сбогом, сбогом, моя младост,
звезда, живот, усмивка!
Ръка на мъж кога ли
ръка момчешка стана!

Михай Ваци
превод: Александър Миланов
Служеше ми любовта - на любовта
служех и се покорявах
и в студа захвърлен бях тъй, както
извънбрачното дете на праг оставят.

Йо Шулц
превод: Василка Хинкова
ПРЕДИ С МЕНЕ ДА ЗАГОВОРИШ
Преди с мене да заговориш,
друг човек трябва да стана.

Станислав Шевченко
превод: Ваня Ангелова
***
Цъфтежът на градините ме очарова
и вечното звездно засяване.
И досега ме вълнува гъделичкането
на меките женски гласове,

Леонид Дрознер
превод: Георги Ангелов
***
цветята на живота
миришат на пот

Иван Шпанич
превод: Наталия Недялкова
на Тин Уевич
Тиха сълза се отрони, изтри я без съжаление,
в огледалото гледаш - не виждаш своето отражение.

Йордан Пеев
Из „Филантропията на един варварин” (2019)
ЖЕНАТА С ЯБЪЛКИТЕ
Жената с ябълките всяка сутрин,
през своя свят, край моя дом минава
и в сянката на овдовели букви
отива към пазара да продава.

Весела Люцканова
- Седни! - и Джина покорна седна с поглед, вперен в нея.
Подаде й бучката захар, Джина я пое внимателно от пръстите й, справи се светкавично и близна ръката й.

Андрей Германов
ЛОЗА
Човекът реже, а лозата плаче.
Без стон, без глас, без помисъл за мъст.
Ах, плаче тя и плаче тя, така че
черней под нея рохкавата пръст.

Иван Милчев
СЪВСЕМ ЧОВЕШКО
Не искам да съм живи мощи.
Не искам даже скучен рай.
В бездънните и слепи нощи
прониквам в себе си докрай.

Борис Пастернак
превод: Иван Милчев
***
Ще му изпълним тоя ден скръбта:
тъй срещите си шепнеха за мене.
Такъв без здрачът син на вечерта,
стъклата зад азалия смутена.

Борис Пастернак
превод: Иван Николов
… И съществува изкуството. Негов предмет е не човекът, а образът на човека. А образът на човека, както се оказва, е повече от човека. Той може да се зароди само в движение и при това не във всяко движение. Той може да се зароди само в прехода от мухата към слона.

Борис Пастернак
превод: Иван Николов
НОЩЕН ВЯТЪР
Стихват песни и глъчка в нощта.
Утре трябва да ставаме рано.
Гаснат лампите вред. Младежта
разотива се вече припряно.

Борис Пастернак
превод: Александър Миланов
НА УРАЛ ЗА ПЪРВИ ПЪТ
Без акушерка стенеше във безсъзнание
и блъскайки с ръце по тъмнината,
бавно раждаше утринно сияние
ослепяла от мъка, на Урал твърдината.

Борис Пастернак
превод: Андрей Германов
ЕВА
Дървета до брега стоят
и тихо облаци грамадни,
подобно мрежи, от брегът
замята аленото пладне.

Борис Пастернак
превод: Кръстьо Станишев
ЛЯТО
Ирпен - ти си спомен за хора и лято,
за волност, за бягство от робски тегла,
за листи сред зноя, за сини шибои,
за смяна на ведро небе и мъгла.

Борис Пастернак
превод: Атанас Далчев
КОГАТО СЕ РАЗВЕДРЯ
Напомня езерото блюдо.
Зад него - облаци безчет
като натрупани по чудо
грамади от планински лед.

Борис Пастернак
превод: Никола Фурнаджиев
В РАННИТЕ ВЛАКОВЕ
Бях край Москва през тази зима,
но в снеговете и студа,
когато бе необходимо,
пътувах често до града.

Борис Пастернак
превод: Пламен Цонев
***
Горя да вникна в същността
на свят всевечен -
в труда, в стремежа към целта,
в зова сърдечен.

Борис Пастернак
превод: Димо Боляров
ХАМЛЕТ
Стихва залата. И аз заставам
нейде до сценичните врати.
В ехото далечно днес долавям
утре мен какво ще сполети.

Павлина Павлова
ПРИЯТЕЛСТВО
С едно плашило се сприятелих -
да не повярваш чак.
С добро сърце - случайно го открих -
да не повярваш чак!

Нели Коларова
Мен ме в село, любе, искат
все от сой ергени.
Сал за тебе аз кандисвам -
теб не ти се жени.

Славка Зашева
ГЕРГЬОВДЕН
Утаява котлето
глас на чанове,
корен от здравец
в китка от думи.

Георги Гривнев
Ние, младежите от випуск 1966-ти на Софийския университет „Св. Климент Охридски”, специалност българска филология, останахме завинаги с името „студентите-войници”.

Йордан Атанасов
***
„Богородична стъпка”
място целунато
от майката на Бога

Милена Обретенова
Нека ви разкажа малко за майка си.
В резултат на драматични семейни обстоятелства преди повече от 30 години тя напусна Велико Търново. Напусна училището на метри от дома си и стана учителка в едно разградско село.

интервю на Продрум Димов с Милена Цанева
Дъщерята на акад. Георги Цанев и поетесата Бленика има осезаемо присъствие в съвременния ни литературен живот. Дългогодишните й изследователски усилия й спечелиха името на най-добрия и последователен вазовед у нас.

Напусна ни Велин Георгиев
Продрум Димов
На 15 май 2019 г. опустя капрата на Националния литературен салон „Старинният файтон”, отиде си завинаги от нас внезапно неговият неуморим, вдъхновен кочияш, едно от най-ярките имена, емблематична фигура в съвременния ни литературен живот.

Елена Алекова
Кога и как отлетя цяла година, откакто Велин Георгиев ни напусна, тъй и не разбрах покрай заетости, суета, коронавируси и страхове. В месеца на детето си спомних, че преди повече от шест години, на 24 февруари 2014 г., представих в Националния литературен салон „Старинният файтон” негова книга за деца „Да пораснеш Малък Принц” (2013).

Видения по Видовден
Из „Капки мастило върху кожа”
Елена Петрова
- Ех, Елено! Елено! Къде го тоз ден да ме прибереш?
Изсипах по пода няколко капки ракия и отпих от слабостта си.
Небето като ехо избумтя в отговор на недоволството ми.

Елена Петрова
Писателите могат да оцеляват само, ако вярват в чудеса. Затова създават герои, на които им се иска да приличат.
Баба ми казваше:

Мара Маланова
превод: Георги Ангелов
НЕ МУ ПРОВЪРВЯЛО
Някога четох във вестник
за един млад французин,
който решил да са самоубие
с газова печка.

Юрий Татаренко
превод: Георги Ангелов
***
Приказно богат съм.
Всичко, което имам -
89 милиарда

Арсений Несмелов
превод: Красимир Георгиев
НИЕ
Как гладният камък привично живее.
В лъжа сме родени. От болка се смеем.
Очите ни струпеи гнили докосват.
Стоиш коленичил - удобно и просто.

Тодор Еврев
От Угрен излиза шосе, върви право на юг и при чешмата Димановец се разклонява - единият път води към Микре и Ловеч, а другият минава покрай селското гробище и отива за София.

Тодор Еврев
Селото беше колибарско. Шумкарите имаха много ятаци. Местната полиция не можеше да се справи. През зимата на 1943 година в училището настаниха наказателна рота.

Тодор Еврев
Когато Богдан поп Михалев се ожени за дъщерята на богатия търговец Делийски, това не учуди никого. Малцина остават верни на първата си любов. Но всички се изненадаха, когато той напусна учителството и стана кмет в родното си село Угрен.

Тодор Еврев
Допреди час слънцето прежуряше, а мухите хапеха като колибарски кучки. Никой не сети кога над Голи рът се накамариха тъмни облаци.

Банко П. Банков
Предговор към книгата „Белите брястове” (2020) на Тодор Еврев
Години след публикуване на сборника с талантливи стихове „Животът - кратък като въздишка” от Тодор Еврев, пред нас е ръкописът му „Белите брястове”, разкази за село Угрен.

Йордан Донков
Много неща от детството забравяме, но някои остават за цял живот и можеш да си ги спомниш, сякаш са се случили вчера. Бях в малките класове и за ваканцията ме заведоха на село при баба и дядо.

Мария Филипова-Хаджи
откъс от романа „Четвъртият стълб” - под печат
Какви бяха онези стълбове… които сънувах като малка… и защо точно тези приказки намерих в книжката с кафяви корици… Може би те сами са ме намерили, защото Някой ги е пратил…

Диана Димих
Едни живеят кратко, други - дълго, трети уморяват всичко живо край себе си.
Приятел в нужда се… скатава.

Надя Михайлова
откъс от „Чужденци в чужбина”, второ издание, 2015 г.
Какво ще рече точно и аз не мога да знам. Може би се казва „отворено”, за да се разграничава от затвореното, каквото е например в затвора и някои по-специални общества като масонските и мафиотските.

Георги Майоров
И с книгата ,,Завръщане” (2019) Продрум Димов не се завръща, а стои на отреденото му почетно място в българската литература.

Ангел Тонов
При пръв поглед за повечето читатели между двамата няма конкретни обществени или политически отношения. И двамата имат различен социален произход и образование, които предопределят тяхното детство и начално развитие.

откъси
Антони Слонимски и Юлиан Тувим
превод: Евгения Динкова
Предговор
Събраните тук нелепици сме ги писали двамата с Тувим дълго време. От първите първоаприлски приложения към Kurier Poranny до последното ни пътешествие в страната на абсурда минаха почти петнайсет години.

Сергей Орлов
превод: Димитър Василев
Влакове от градовете
бързо в лятото летят.
Ето, стискам аз билета,
а не зная своя път.

(ИЛИ ПРИЯТЕЛСТВО Е БИЗОН - ЗАВИСИ ОТ ПРЕВОДА)
Владимир Георгиев
И така - всеки да си знае определението: народът е тулуп, журналистите - мисирки, финансовият министър - портмоне, шефът на парламента е също дефинитивно и интимно определена чрез чувствителната образност на половите си органи.

Сергей Орлов
превод: Христо Черняев
***
Той в земното кълбо лежи,
изпълнил своя дял,
далеч от истини, лъжи,
без звание, без медал.

Габриела Баси
Оная Агата, чийто уши правоверните баби на острова подпалваха, а примерните девойки - скришно ревнуваха, заради фигурата й - кипарис и пъстрото обримчено с тютюнево зелено в окото й, се надигна от тънкия сламен дюшек, обви мръсния Юсуфов врат с ръце и постави стиснати устните си на челото му.

Габриела Баси
Онзи ден, след като се разчу за отварянето на нова нефтена платформа в Триполи, имах сън. Далеч е Диарбекира, рекох си, ама сякаш за мен бяха тия новини, защото Есен от Диарбекира сънища няма, освен ако не е пророчество.

Галена Върбева
Когато отворих очи, в съзнанието ми все още блуждаеха фрагменти от съня. Явно неритмичното трополене на автобуса ми е подействало успокояващо. Сънувах новото момиче от класа Криси, както и тръгването ни за Пловдив преди около 3 часа.

Галена Върбева
Голяма и разноцветна бе новата играчка, която малкият получи вчера като подарък от майка си. Беше събирала дълго време, за да зарадва своето малко момче и да утоли копнежа на сърцето му.

Галена Върбева
И все още я виждам на онзи праг - подпряла длани на вратата, с помъдрял от бурите на живота си поглед; с посребрени коси, които обрамчват лицето й като ореол.

Радица Божилова
Отново чуден залез е.
И този ден тя беше там.
Отново гледах я и поне
да беше тя погледнала насам.

Иван Митев
Градината на крайпътния ресторант, в който седнах над халба пиво в края на един горещ август, напомняше средновековна крепост. Тя бе оградена с високи стени, а барът приличаше на кула с бойници.

По повод Минчо Минчев. „Молитва за справедливост”, изд. „Захарий Стоянов” 2020
Панко Анчев
Няма кой друг: само поетът може да разкаже историята на времето, в което живее. Само неговият разказ е достоверен, истински и правдив. И само на този разказ можем да вярваме.

Георги Майоров
Една година след гимназията, Стоянка Митева връзва нишките на живота в тъкачен стан. Така събира разум накъде да потегли нейният огнен дух. И избира българската филология. За да й служи до днес.

Димитър Кенанов
Страната на приказната реалност, чието присъствие е само в думите! Сигурно още първите си стъпки в детството съм я посетил и не съм искал да изляза оттам - насън, несъзнато, или в приспивните песни на майка ми Стойка и чудните нейни приказки, свит в скута пред огнището на наземната ни стаичка с разстлани [...]

Продрум Димов
Колкото и невероятно да звучи в нашето привидно българско съвремие усещането за присъствие на чувство за национален нихилизъм става все по-обезпокояващо в здравите ни обществени среди.

Виктория Иванова
***
Денят преваля и вечер навлиза -
оранжева, смирена, топла.
По небето бавно, несигурно слиза
отчаян от самотност облак.

Анатолий Петров
Важно събитие събра в двора на казанджията Петко старите приятели Стефан, Ташко и Халилко. Поводът беше, че Стефан свари ракия от сушени сливи без костилки, което рядко се случва.

Мюмюн Тахир
Един падишах имал три дъщери, една от друга по-красиви. Понеже майка им се споминала, той ги отгледал сам, изпълнявал всичките им прищевки и нямало нищо на тоя свят, което да обича повече от тях.

Диана Янкулова
СЕРАФИМ
по Йовков
Не стихва август, стъпките му бели
напомнят за далечно бедно лято,
в което ветровете са довели
един човек, нестъпващ по земята.

Диана Димих
***
Катеричка от дланта ми
семчици гризе.
И трепери.
Гладно доверие.

Кирил Камбарев
1.
Подадох глава навън, за да преценя обстановката. Нямаше слънце, но денят изглеждаше спокоен. До мен долетяха до болка познатите звуци от плясък на криле и настървено кълване.

Валентина Игнатова
Сирената спря да вие, но тропотът на ботуши и тракането на токчета го държаха свит в ъгъла със здраво стиснати очи и длани върху ушите. Всички бързаха да видят кои са новите. Властите бяха залепили списъци на стената на кметството.

Валентина Игнатова
Няма по-красив изгрев от този при Дашпорт в края на май.
Първо е сиянието, разстилащо се над океана. Погалена от първите лъчи, притихналата бездна грейва и променя цвета си в лилав, после в царствено син, докато се слее с небето в пожар от червено и златно.

Александър Шчепанович
превод: Наталия Недялкова
МОНОЛОГ С ПТИЦА
Кой те е заключил
зад прозореца на съзнанието,
птицо?

Зузана Куглерова
превод: Елка Няголова

УТРО В ЛИПТОВ
Побеляха глухарчетата
под майската четка дъждовна.
Кукувиците смеят се…
И дърветата пръскат ухание.

ОЧИТЕ НА НАДЕЖДАТА
електронна книга
Ангел Кроснев

Ангел Колев
Приличам на дядо си, на когото съм кръстен. Родом от с. Югово, дошъл с бригада от планината да строи къща на прадядо ми в с. Куза, сега Целина, Чирпанско, харесал се с дъщеря му и вече знаел, че това, което прави, ще е и негово.

Георги Гривнев
Кръстан, като много планинци, беше сух, ала здрав като хвойна. Огъваше се, без да се чупи. В подножието на Перелик падаха мълнии, но не стигаха до него и стадото му.

Павлина Павлова

КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ -
“Domine dirige nos” / “Господи, води ни”
Исторически роман - откъс
“Аве, Мария!… Изпълнена с благодат, Господ е с тебе; благословена си между жените и благословен е плодът на твоята утроба Иисус. Света Дево, Майко Божия, моли се за нас, грешниците, сега и в часа на нашата смърт. Амин!”…

Лалка Павлова
85 години от рождението на Карол Николов
Ако приемем, че човекът в своята детска възраст стои най-близо до Твореца, до първоизточника на жизнената си енергия, до способността на духа да лети и да пребивава в различни пространства, то зрялата му възраст би била тази, когато той вече се е откъснал от тези сфери на трансцедентното, [...]

Танчо Илиев
Очите ми са отворени като на стая, на която са свалили двата прозореца. Ябълката пред мен е цъфнала. На короната й е кацнало малко облаче, като бял лебед. Стои неподвижно.

Танчо Илиев
„На всички, работещи в областта на правото,
ако им провърви в живота, могат да бъдат и честни…”
Марти Ларни

Иван Нечев
Атанас Попа тъй и не успя да придума съименника си Мангелата да се качи на прочутия автобус на Дружество „Радецки”.

Наталия Недялкова
НЕДИАЛЕКТИЧЕСКИ ИДЕАЛИЗЪМ
В разрез с логиката на света
и всякакви авторитети
от памтивека истината е една:
съзнанието определя битието.

Филип Димкоски
превод: Наталия Недялкова
ТРИСТА ОСЕМДЕСЕТ И ПЕТ
Триста осемдесет и пет.
Триста осемдесет и пет,
до тук се качвах и броях,
дълбоко издишвах, нагоре поглеждах,
очите си пълнех, докато стоях.

Таньо Клисуров
ЗАЩИТА НА ЗАНАЯТА
Тъй много занаяти за богати.
Аз друг избрах - да пиша стихове.
Не съм очаквал злато и палати,
а муза светла да ме позове.

Иванка Павлова
В ОЧАКВАНЕ НА БОЛЕСТТА
В градинката пред блока - маска,
заплетена в треви и храсти:
знак за всеобщата тревога.

По повод на „Лето от Христа 1453″, студия, съставителство  и коментар Васил Гюзелев
Панко Анчев
Превземането на Константинопол от османските турци и падането на Византия под властта на Османската империя е едно от най-трагичните събития в историята на света.

Пенчо Чернаев
„Прозорци в зида”, пиеси, Банко П. Банков, изд. „Фастумпринт”, 2020 г.

Все нови и нови лица откривам у уважавания писател Банко П. Банков, четейки всяка негова поредна книга.

Благовеста Касабова
Сборникът с разкази на Крася Титянова - „От кладенеца на времето”, съдържа истории, които разкриват вълшебен и трагичен свят от легенди и митове, за трудния живот на българите по време на турското робство.

Новела
Георги Майоров
Глава първа
СЕДМОРКАТА
Почти висок мъж на средна възраст - винаги  обут с навуща и цървули, небрежно облечен, с рошава глава и небръснат - сега идеше като франт. Той опря възлестата си длан в касата на портата и поизтупа снега от лачените си обувки в единственото каменно стъпало пред прага.

Фьодор Тютчев
превод: Иванка Павлова
***
Измъчван от мечти опасни,
към тебе моят дух лети
и в спомените си неясни
пак диря твоите черти.

Владимир Солоухин
превод: Гален Ганев
СОНЕТЕН ВЕНЕЦ
1.
Венец сонетен - старата мечта,
да бъдеш в плен на строгите канони.
Без форма гине всяка красота,
а формата не може без закони.

Владимир Солоухин
превод: Гален Ганев
ГРУЗИЯ
(сонетен венец)
1
За Грузия е този мой сонет.
Зад ледовете на Кавказ родена,
от уроки и студ е защитена
страната, тъй подобна на букет.

Диана Димих
- Къде съм го зафучила тоя телефон!
Това е редовният й въпрос сутрин. Сама си го задава. Никога не държи смартфона в спалнята, да не й цъкат разни новини цяла нощ. Щом го няма на масичката в хола, има още десетки места, където може да го е забутала. Обикаля чорлава и щом го открие, нахлува [...]

Диана Димих
Яд го е Митко, та не се побира в кожата си, място не си намира. Цял ден напрежение в офиса - как да не е изнервен. И тая блъсканица по улиците, тикане по вратите на автобусите, навалица на светофарите и разминаване ребром с насрещно втурналите се пешеходци…

Иван Д. Христов

Четох и препрочитах антологичната стихосбирка „Необясним захлас” /2018/ на поета Йордан Атанасов и преоткривах един примамлив и вълнуващ поетичен свят, изповедна житейска равносметка, мъдър философски поглед към света и хората, и нужната смелост да останеш верен на себе си.

Тодор Бакърджиев
По-добре Дон Кихот на сатирата, отколкото Санчо на хумора.
Много от неизхабените хора не са годни за никаква употреба.

Анатолий Петров
Селската кръчма-гостилница „При Теменуга” се разполагаше в бившия скотовъден дом, построен някога в живописна местност над селото.

Иван Апостолов
Понякога ме връхлитат ненадейни мисли, сигурно породени от отчетливи до реалност спомени, или с годините видения много живи и свързани с някакво трайно чувство.

Атанас Калинов
откъс от романа „Дъщерята на оракула” (2010)
Познай себе си.
Платон
Това шеметно и съдбовно събитие стана през четиристотната година от основаването на Филипополис от македонския цар Филип.

Петър Костов
ПОД СЕКРЕТ
Едно ме потиска
и хвърля в тревога:
туй, дето го искам,
го вече не мога.

Борис Василев
Иван Добрев беше едничък син на най-богатия селянин от Брягово. В цялото училище нямаше по-разгалено момче. Лъжеше, измисляше на децата лоши прякори и всяка игра завършваше с бой.

Васил Павурджиев
басня
Веднъж в гората скитал сам
немирен слон един - голям
и срещнал там муха красива;

Николай Доризо
превод: Тихомир Йорданов
Прибоя ще опишеш ли,
гръмливия?
Как да въздъхнеш ти
като вълна!

Николай Доризо
превод: Георги Ангелов
По какво се отличава
гениалният художник
от бездарния?

Мери Елизабет Фрай
превод: Красимира Василева
Не стой до гроба ми и не плачи.
Аз не съм там, не съм склопил очи.

Атанас Калинов
откъс от романа „Мъчително разсъмване”(2011)
1.
По Гергьовден през долината Ропката под Персенк планина като ято гарвани връхлетяха хайтите. Уж празник, а тукашните селца и махали Рахова, Фойне, Мала, Борово, Павлюска и Косова тънеха в глухота и безмълвие.

Атанас Калинов
откъс от романа „Завещанията на оракула” (2008)
Ебелсурд - баща на вселената наша царувал,
а Дионис-Загрей бе приемникът…

Атанас Калинов
ГЛУХАРИТЕ УМИРАТ РАНКО
Когато в мъките родилни на деня
поредната зора облива с кръв
хоризонта сънен.

интервю на Марко Марков с писателя Атанас Калинов
- Какво са за Вас Родопите?
- Родопите са неръкотворна икона от олтара на Вечното, пред която не всеки е достоен да се поклони.

Георги Майоров
За лириката на Димитър Златев от Чепеларе съм писал, но сега тежнението ми е за широкото белетристично платно в неговия душевен стан, където в основата се изтеглят нишките на мъдри послания за тъжни и прехвалени времена.

интервю на Георги Гривнев с писателката от Киргизстан Тенти Адишева

През пролетта на 1920 година на брега на синия Исък Кул /езеро в Киргизия - б.а./ в семейството на бездетния номад се ражда дъщеря. Кръстили я с мъжкото име Тенти, за да излъжат злите духове и ги отпратят по лъжлива следа.

Христо Борина

АЗ ВЯРВАМ
С какво сгреших, о, Господи, пред Тебе,
че ме наказа с тоя тежък жребий
по чужди къщи като сетен просяк
да скитам; чужди грехове да нося;

Никола Ракитин

БУРЯ
Видиш ли? - змейове бият се горе,
мечове бляскат, прорязват простори,
свети Боже!

Александър Пушкин
превод: Николай Антонов
ПЕСЕН ЗА МЪДРИ ОЛЕГ
Премъдри Олег войски стяга пак
да бий неразумни хазари -
селата, нивята на хитрия враг
обрекъл на меч и пожари.

Иван Козлов
превод: Александър Костов
РАЗБОЙНИК
На А. А. Воейкова
Брайнгелски сенчест лес, тъй мил,
реката в светъл бяг…
Цвят на венци е украсил
пъстреещия бряг.

Василий Жуковски
превод: Александър Костов
НОЩЕН ПРЕГЛЕД
(Из Зайдлиц)
В дванайсет часа през нощта
из гроба се вдига барабанчик.
И тръгва назад и напред,
и пъргаво бие тревога.

интервю на Марко Марков с Лиана Даскалова
- Защо пишете за деца?
- Връзката ми с поезията е много ранна. Още преди да пиша, още когато съм била на три години, както разказваше дядо ми, а после майка ми, съм се качвала на камък /значи на естрада/, за да оглася своите съчинения.

Ели Видева
***
Прежуря слънце и гори
тревата между каменяка
така, че август го боли
от спеченото лято.

Христо Медникаров
АПРИЛ, 1876
В катранени нощи, със бели ризи,
бродят апостоли, бродят из Мизия.
Чукат по порти в Михалци, в Мусина,
от Бяла черква тръгва дружина -

откъс от книгата под печат „Цветя от мама”
Мария Филипова-Хаджи

Когато мама с нетърпение искаше да ми прочете нейните творения, с които лекуваше самотата си, аз живеех на друга планета и от там трудно виждах мъката й, трудно я разбирах.

Лозан Такев
Вера Ганчева отново ни напомня
своя тих неостарял до днес сюжет
като глътка жажда в бабината стомна,
като песен от забравен в младостта куплет …

Захарина Лалова
Из сборника “Женски очи” (1994)
Благословена интуиция! И този път ме спаси. От какво? Ами, от още един шамар върху самочувствието ми. “Не се превземай! - би казал вътрешния ми глас. - За какво ти е самочувствие?

Христина Комаревска
***
Защото минното поле се крие под тревата,
да имаше поне един издайнически трън.
Какво ще ни спаси - да спрем, като сърната
секунда преди изстрел - и до там.

Тотьо Нерезов
Преди дни учителката Димитрова ме пита: кой ти беше учителят по литература в гимназията? Отговорих - учителят Званчев. А тя - затова разказите ти ни карат да ги четем пременени, чисти…

Мирослава Панайотова
ПОЕЗИЯТА
Тя е това което идва без да пита
Без да се облича
Без да се съблича

Атанас Теодоров
В един предзимен ден преди петнайсетина години спряхме за пренощуване в къщата на Ламартин, която още се водеше за творческа база на СБП в Стария Пловдив.

Емил Иванов
Едни водят внучета,
други водят кучета…

Илия Еврев
Голяма грижа имал султанът, защото синът му, вече на сериозна възраст, не можел да си хареса мома за женене. Все намирал кусури на момите, които му посочвали и все отклонявал настойчивите подканяния на баща си. А той се вайкал и се чудел как да убеди сина си да се задоми, че да продължи рода [...]

Лиана Даскалова
Кой там в подмолите речни е сврян?
Там си живее Рицар-Шаран.
Има си крепост от пясък и глина,
зали покрити с атлазена тиня.

Добрин Василев
В днешна Атина възобновяват древния гръцки театър и класическата трагедия. През септември се състоят театралните тържества, в полувъзобновения античен открит театър „Одейон на Херод Атикус”, в подножието на Акрополис.

Гьорги Калайджиев
превод: Ваня Ангелова
ЕДНА ИЗЛОЖБА
Когато откривам изложбата
на еди кой си художник,
се чувствам
като оратор на погребение.

Рита Буми-Папа
превод: Владимир Башев и Савас Ахилеа
Из „Пулсовете на моето мълчание” (1935)
НА ДЪЖДА
По къдрокосите глави
на хризантемите разкошни
дъждът вечерен се изви
и свлякоха се вихри мощни.

Янка Купала
превод: Станчо Лазаров
Като на пир безкраен вече
пиянства панската Варшава -
а Висла в кръв тече - удавник
из тъмни глъбини изплава.

Георги Н. Николов
Всеки по-голям град има, желае или не, своя литературна памет. Тя периодично се запълва с автори уж от периферията - местни творци, познати и обичани от местни ценители.

Морето се усмихва натъжено
Георги Н. Николов

Стихосбирката “Дим на хоризонта” с автор Дянко Кънчев е трето, допълнено издание. Дело на “Либра скорп”, Бургас, тя е реквием за своя създател по повод две десетилетия от ранната му кончина.

Дянко Кънчев
ПРИЗНАНИЕ
Не ме гледай с такива очи възхитени.
Аз не съм от романите стари излезъл,
нито зная ками да забивам по реите,
нито в чуждите кръчми жени са ме глезили.

Мария Филипова-Хаджи
…За фолклора ли? Какво за него? Знаците му отдавна гнездят в мен, а същината на мислите ми все остава по периферията на душата и ме разкъсва на парчета.

Радка Атанасова- Топалова
Бяла мараня беше забулила полето. Житото, напращяло от сила, чакаше жътвата.
Цялото село тръпнеше в очакване на онези дни, в които полето се огласяше от песни, блестяха сърпове и бели ризи, прилепнали по кръшните момински тела.

Ангел Атанасов
ХАН
Като намерило крайпътен хан
у мене се е сборище събрало -
една огромна, разноцветна сган
живее в умореното ми тяло.

Анита Загорова
ПРЕГРЪДКА
Защото е любов и липсва
до чашата с кафето ми
и до възглавницата,
когато се обувам и обличам.

Творби на млади автори от Литературен клуб „Никола Вапцаров” при читалище „Отец Паисий 1919″, град Сандански с ръководител Мария Маринова

Цанко Церковски
Родино красна,
долино родна,
зорнице ясна,
земице плодна,

Д. Б. Митов
Страшен е политическият живот в България. Идейните борби у нас никога почти не се изживяват както в другите страни.

Санда Йовчева
Тежко зашумяха нивята. Зрелите жита се залюляха на едри вълни и засъскаха. Бай Петър, драгоманът, усети мириса на тежкото зачервено зърно.

Санда Йовчева
Двете щъркелчета потракаха клюни и задрямаха. Черната олива издигна клони над кладенеца и провисна като мъртва във въздуха. А топлата вечер полека заслиза, потопи снага в прашната мъгла на селото и се спря до плета, и надникна:

Рита Буми-Папа
превод: Владимир Башев и Савас Ахилеа
Из „Песните на любовта” (1930)
IV.
За тебе е всичко! Всичко, заедно взето,
събирано с надежда и със страст.
Потапям го във мислене, което
молитвено пред тебе слагам аз.

Владимир Башев
предговор към книгата на Рита Буми-Папа „Непреклонна амазонка”, изд. НК, 1972
С поезията на Рита Буми-Папа се запознах чрез книгата „Хиляда убити момичета”. Бях потресен. Потресе ме драматургията на тази стихосбирка, нейният дълбок и неподправен трагизъм, нейният могъщ хуманистичен патос.

Марин Маринов
Пред двуетажния старчески дом в село Брягово спря таксиметрова кола, от която излезе миловидна жена. Шофьорът отвори багажника и започна да нарежда на тротоара куфари, чанти и пакети.

Марин Маринов
Папаракът отби колата си от шосето и спря. Излезе от купето и за да не буди подозрение, вдигна предния капак.

Марин Маринов
Доротея се затвори в стаята си и седна пред тоалетката. Огледалото отрази бледото лице на шестдесет и пет годишна жена с големи сини очи и изрусена коса. Противно на уравновесената й натура, напоследък я мъчеше безсъница и още не й се лягаше.

Георги Н. Николов

Понякога споря с „корифеи”, за щастие все по-рядко, за ролята на литературната критика и нейните представители. Едни са на мнение, че тя трябва сурово, ала безпристрастно, да сочи на автора какво не е достигнал в интерпретацията на избраната тема, в моделирането на типажите, в улавяне духа на епохата и пр.

Иван Д. Христов

Продрум Димов - „Беззалезни изгреви”, Изд. Българска книжница”, София, 2020 г.
Продрум Димов е активен участник в съвременния литературен процес като автор на много книги с публицистика, документалистика, литературна критика, поезия и няколко стихосбирки за деца.

Продрум Димов

Такова впечатление оставят наелектризираните стихове на известния наш темпераментен поет, бард и журналист Ивайло Диманов.

Васил Венински
Вярно е, че когато се пръкна на белия свят, баща му го кръсти Сливчо, но заради едрия си ръст всички люде в Чукуркьой (1) му викаха Сливо. Животът на сега беловласия старец захвана от хубаво по-хубаво.

Васил Венински
Може да не вярваш, но още не бе захванала славната му кариера и се навъдиха разни душмани, които взеха да го корят за щяло и нещяло.

Васил Венински
В тая история ще ти разкажа за един ага, от който се страхуваха не само християните и мохамеданите, ами даже и мютесарифинът (1) на Пловдивския санджак. Толкоз често чупеше хатъра му, че управникът бе вдигнал ръце от него…

Васил Венински
В тая ужким смешна авелзаманска история се крие и много жал, и сума ти кахъри на един объркан от османската робия човечец, който уж вървеше към него си, а цял живот биеше път ту наляво, ту надясно, додето накрая като че ли намери верния…

Мина Карагьозова
Днес се бях постарала да изглеждам добре - нова туника, медальон, дискретен грим, хубава шапка, модни тъмни очила, сребрист шал, който с двете си отвесни линии издължава силуета ми.

Мина Карагьозова
Всеки ден Мона вървеше по един и същи маршрут - до училището, където работеше, и обратно. 10 години… И всеки ден на ъгъла на двете улици - „Поройна” и „Бадема” се спираше за да погледне градинката и красивата къща…

Светослав Нахум
Всяка привечер Лона отиваше в своето ъгълче от нашия свят. Смирена и свенлива, замислена, някак тъжна, тя свиреше в Сентръл парк, а пред себе си оставяше разтворения калъф на цигулката - за слушателите, за минувачите, за туристите.

Светослав Нахум
През дългите хладни нощи кленовете край катедралата се люлееха като верни негови стражи. Той, обръщайки се в тесничкото, незалюбено легло, се вслушваше във вятъра от Атлантика, благодареше на скъпите зеленооки приятели, поглеждаше към звездата, кацнала над панически бягащия каменен демон-чучур, и заспиваше на юг.

Мая Цекова
КАПИТАЛИСТИЧЕСКА ДОБАВКА
КЪМ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ ДЕВИЗ
Човек за човека е брат,
когато е банкомат.

Мая Цекова
ФАКТОРИЗМИ
Властта спи най-спокойно, когато народът е заспал.
Когато няма истински играчи, победителят се определя от игрите в съблекалнята.

Димитър Раев
ЖИВОТЕЦ
На тоя - „Браво!”…
На оня - „Браво!”…
Живурка „по живо, по здраво”!

Иван Д. Христов
Тогавашните времена не бяха като днешните. Да опазиш женската чест до венчилото бе най-важното за всяка мома.

Валя Василева
- Тук е пълно с боклуци! Уау, колко излишни и безполезни неща, как са живели тези хора - младата жена нацупи силиконови устни и махна пренебрежително с ръка, отрупана с масивни бижута.

Ангел Иванов
Отецът отвори входната врата на сивата кооперация. Влязохме във входа и поехме по стълбите - той, двете момченца, презвитерата, гушнала на ръце малката Никол, и аз. Боята по стените беше олющена - като несръчна възстановка на съзвездия в отдавна отарашен планетариум.

откъс от поема
Иван Апостолов
Каква хармония във полъха зелен на този вятър
и там, във хлорофилните фонтани на дърветата.

Любомир Николов
Високият блок е на четиринадесет етажа. Едроплощен кофраж, три входа по пет апартамента на плоча. Всякакви хора живеят в него, когато се разминават пред малката зелена алея встрани или покрай паркираните автомобили отзад, дори не се поздравяват.

Бела Бенова
ПО ПЪТЯ
Размекнати от разгорялото се лято -
всичките ми непредприети магистрали.
Но все така я няма таз, която
да бъде верен път за мисли застояли.

Бела Бенова
действителен случай
Май 2008. Последен уикенд от 2-месечна командировка в Дъблин. Пореден уикенд, в който в последната минута преди 4 следобед съм на изхода на офиса в поза „летящ старт”, за да хвана рейс, влак, такси, фери в изпълнение на понякога невъзможни маршрути по морските фарове на Ирландия.

Бела Бенова
Времето мърка в падащата нощ като мързелив тлъст котак. Опитвам се тази вечер да подмина любимия бар, но то гальовно се потърква о краката ми… Очите му проблясват дяволито със светналия в зелено светофар и краката ми сами ме завеждат… пак там.

Мбизо Чираша
превод: Мирослава Панайотова

***
Ако брат ти е ловец и копието му не е остро, не тичаш до селото, за да кажеш на всички, че копието му е тъпо, подостряш копието с него и ловът продължава с добро копие. Ето защо сме предопределени да бъдем заедно и да бъдем хора.

интервю на Мирослава Панайотова с писателя Мбизо Чираша

- Как живееш сега?
- Аз съм зимбабвийски поет в изгнание и също, като всички останали, съм изправен пред предизвикателствата, които в момента блокират целия свят. Реших да живея като писател, поет, активист.

Васил Венински
Днес тази история сигурно ще накара някой да прихне да се смее, но през 1920-а, когато се случи, уплаши сума ти народ - от децата, които едва бяха почнали да се изправят, до грохналите старчета, дето не можеха вече да стоят на краката си.

Васил Венински
Дали вярваш в Бог или не вярваш, си е твоя работа, по-важно е да си челяк. Щото може да си поп или ходжа, и пак да не струваш пукната пара, ако гледаш само от своята камбанария, а не погледнеш и от чуждата.

Иван Дочев
95 години от рождението на писателя
СЛЪНЧОГЛЕДИ
На Вътьо Раковски
През нощта те са тъмни и неми,
през нощта те са малки дори,
но израстват отново големи,
предусетили слънце в зори.

Публицистика, есеистика, мемоаристика, документалистика, историография
Атанас Звездинов
За мое голямо учудване докладът ми се оказа жив организъм. Бях го замислил и започнал по един начин - според определените правила, бях го почти композирал, а той сякаш се отърси от тях и се преподреди.

Ян Смрек
превод: Атанас Звездинов
СПОР
Издържа сърцето. В челото - роптание.
Променя се в релси, нали е тъй ковко то.
Сърцето е кладенец. Челото - страдание.
И клончето вехне на гълъба в човката.

Димитър Кенанов
„Хасково благословено” на Огняна Свиленова/Свилина всъщност е прединдустриалното Хасково, чието разрушаване стана пред очите ни.

Павлина Петкова
Петър Алипиев (1930-1999) е един от най-изявените пейзажисти в българската лирика. Всички му стихосбирки са озаглавени „Лирика”, като към всяка предишна е добавял нови творби. А негови произведения са преведени на почти всички европейски езици.

Никола Илиев
ПОД ТОПОЛИТЕ
Най-после ще открия с изненада:
над мене бавно пух тополов пада
от ехото на весел птичи ек.

Атанас Капралов
МИЛОСТ ЗА ЖИВОТА
Изстискан от безжалостния вирус,
животът се препъва
насред път.

Пламен Георгиев
Добре е, че поне законът на джунглата не е писан от юристи.
Често играем по свирката на някой, който ни е отсвирил.
Някои работят на черно дори и през деня.

Мирослава Панайотова
приказки
ТЕЖЪК ЖИВОТ
Имало едно време и един човек,  който обичал да се катери по дърветата. Казвал, че това го разтоварва. Поне в началото говорел така. Живеел от милостта на ближните си, а вечер се оплаквал от силна умора.

интервю на Мирослава Панайотова с Шагуфта Хуссейн, поетеса от Бангладеш
- Какво е за теб IHRAF (Международен арт фестивал за правата на човека)?

Поемата „Дни на проверка” на Пеньо Пенев
Панко Анчев
1.
Всяко време измерва себе си с литературата, която го изразява и свидетелства за него, и то чрез творчеството на нейните най-големи писатели. Само в литературата можем да го видим в целия му мащаб, исторически смисъл и обем.

Драгомир Шопов
МАЛКО ВРЕМЕ ОСТАВА
На съпругата ми Галя
Нека да избързаме,
нека да избързаме,
за да напишем с теб
книгата на живота ни.

Драгомир  Шопов
170 години от рождението на Иван Вазов
За Иван Вазов е писано много. Аз ще посоча някои интересни моменти, свързани с него и творчеството му, повечето от които са малко известни или неизвестни за съвременния читател

Найден Вълчев
Небеса небесни, земьо майко наша,
XXI век,
смърт като герак се вие и кръжи над
стария човек.

Лозан Такев
БОЛКА В ДВЕТЕ МИНУТИ МЪЛЧАНИЕ…
Май днес вече много хора питат:
„Ей, защо сирени вият в тоя миг?”
И защо стоим смълчани пред убити
за родината,
пред подвига велик?

Лалка Павлова
фрагмент от монография
Сред тринадесетте свидетели, чрез които е реализиран сюжетът на романа „Случаят Джем”, присъстват само две жени. Изборът им е съобразен с основните семантични пластове, представящи допирните точки и оттласквания между Изтока и Запада.

Станка Николова
В ЗОНАТА НА ТИШИНАТА
Когато слезеш от хълма на времето
и се запиташ къде си, какво си,
кои плодове от старото дърво да вземеш,
за кои да отсъдиш, че са „на косъм”,

Янаки Зибилянов
И за какво е нашата омраза,
щом по разпоредбата всемирна,
всеки сам за себе си се ражда
и накрая всеки сам умира.

Неделчо Витанов
СЕ ЛА ВИ
Един си живурка, друг тегли хомота -
светът все така си върви…
Но ти не унивай - това е животът.
На френски звучи: се ла ви.

Тоню Цанев
***
В печката ми - жар и кютюци от топол.
Във кишето дамаджан, в джобата ми галаган -
за сетните дене, за сетните дене!…

Александър Божинов
В хубаво лятно подир пладне, преди една година, го венчахме и в кишав януарски ден го погребахме. В хубавите четиридесет и три години на своя живот, почти без боледуване ни напусна.

Тодор Коруев
ЧАНОВЕТЕ
Иде Гергьовден. Ще литне песен като тази: „Утре ми рано станете / ворзите ясни чанове / и си сюрийка вдигайте…”. Ще ми се да раздрънкам празнично чановете и тюмбелеците, та да запеят като моминки. И викам на помощ баш майстори на словото.

Светозар Казанджиев
Мнозина смятат, а той е убеден, че Виевската фолклорна група е лице на Родопите. Чрез нея звучи автентичният глас на родопската песен. Този глас е запазената й марка и четири десетилетия я държи на върха.

Георги Константинов
РЯДЪК ЕКЗЕМПЛЯР
Сигурно съм рядък екземпляр.
Не защото смайвам с ум тълпата,
а защото имам странен дар -
аз съм жив детектор на лъжата.

АНИКА
Йото Пацов
Първо е усещането за мирис - гъст мирис на морски водорасли, на гниещи миди, вплетени сред тях, на сол и вятър, на въздух - така пронизващо свеж и живителен, че само глътка от него кара сърцето отново да трепне.

Тотьо Нерезов
Дядо Таньо Барабоя беше единственият нашенец, който можеше да наплита дамаджани с върбови пръчки. От върба какво ли не правеха.

Тотьо Нерезов
Шейсетте години на миналия век масово се изселиха хората от селата. Запустяха дворове, училища, къщята - с орязани жици, празни плевници, кладенците без кофи, изгнили пътни врати…

Михаил Цветански
СЪРЦЕ
Само ти ме разбираш, сърце -
ти си моят най-близък приятел;
и щом в грижи навъся лице,
и когато съм странен мечтател.

Георги Н. Николов
Биографията на позабравения днес поет Гено Генов е кратка - истинска прашна анкета за нечий отминал живот.

Гено Генов

***
Буен огън
покрай пътя стъкнат
за сърцето мръзнало-премръзнало,
ти си хляба,

Чони Чонев
***
Море. И плаж от фини раковини…
Ще събера пробитите от вятъра
и с наниза от мидички красиви,
ще укротя тайфуна на косата ти.

Мария Филипова-Хаджи
Спомням си преди години, дъщеря ми усърдно търсеше нещо в спалнята ми, докато аз се мъчех да заспя. Изнервена скочих и я попитах: “Какво шумолиш от два часа там?” Тя ми отговори: “Търся нещо за Ботев. Имам за домашна да пиша есе.”

Мина Карагьозова
Моето село не е Макондо. Моето село е Татарево. Но и тук легендите и колективната мъдрост на хората са не по-малко красиви и силни.

Мина Карагьозова
Магдалена беше красива жена. И голяма чистница. В дома й всичко светеше от чистота. И ухаеше на парфюми и ароматизатори. С нея, освен мъжа й и двамата й сина, живееха и два огромни котарака - баща и син. Но дори и присъствието на трима мъже и две животни не променяше реда и чистотата [...]

Благовеста Касабова
Наградена с Годишната литературна награда за литературна критика - за втори път през 37-годишното си членство в СБП

Цветан Ангелов
Притихва родното море,
светлеят кротките лагуни,
та корабчето „Мир” да спре
на своя пристан „Първи юни”.

Илия Пехливанов
Тодор Лефтеров е син на един от първите хора на възрожденско Търново, забогатяващ търговец на едро, издигнал красива къща точно срещу хълма Царевец. Роден е през 1852 г. Завършва пети клас.

Георги Стойков
Името му не е неизвестно за българската историография. Неизвестно е, по необясними причини, в моето родно Дерманци, макар че той полага основите на държавността, които предопределят бурното му развитие за десетки години напред.

Мария Филипова-Хаджи

на снимката: Продан Стефов Попиванов - Даскала - създател на българското училище в с. Мамарчево, Ямболско. Снимката е от юбилеен вестник на Мамарчево, за честване на училището.

Георги Бакалов
Из „Литературни очерки и бележки” (1917)
Нашата буржоазия много скоро „поумня” и почна да се плаши от борците за националното ни освобождение, като твърде революционни, а особено от Ботйова. Тя или го замълчава, или го представя за покаен грешник - за социалист, който се отърсил от младежките си „утопии”.

Георги Бакалов
Из „Литературни очерки и бележки” (1917)
Жив е той, жив е…
Около смъртта на Ботева се е създала една легенда, както и около тая на Хаджи Димитра. Легенди се създават за големи хора. Съвремениците, които са възлагали на тях надежди и упования, не искат да ги изгубят, те мъчно се прощават с тях

Владислав Шак
превод: Вътьо Раковски
БЪЛГАРСКО
Р. Г. по мотиви на Флегер-Моравски
О, знамена на свободата, заиграйте,
развейте се, дойде за битка час!

Добрин Василев
Щом се изкачихме над превала, пред нас, в дола, се разгърди цяото село, легнало като огромно животно, дишащо мъка, примесена с лъх от примляскано сено.

Димитър Хаджитодоров
Жребчето се разхождаше с майка си в парка.
- Какви са тези храсти, които растат край алеята? - запита то.

Димитър Костадинов
ВЕСЕЛА ЕКСКУРЗИЯ
Пей, човече! Пей, че вече
Пейчо вече пее.
Пей, човече! Пей, че вече
с Пейчо лесно се живее.

Таня Мир
Трима туристи замръкват в близкото село в подножието на митичното тракийско светилище „Белинташ”. Приютява ги местен старец, който им разкрива мистериозни събития,  случили се около храма през годините.

Марко Марков
Малък читателю,
предлагам ти не съвсем обикновени гатанки. Но щом си решил „Кръстословичните”, тези тук ще ти се сторят по-лесни. Ето ти пример, за да се убедиш в това:

Марко Марков
Кой няма кости, а кости троши?
/езикът/

Юлия Момчилова
Обичахме да стоим с моя приятел Чик скрити в клоните на дърветата и да наблюдаваме какво правят огромните великани, на които викат „човеци”.

Юлия Момчилова
* * *
Сред снега се показват мъничета -
белоснежни красиви момичета.
Те лицата си милички, бели

Юлия Момчилова
ФЕЯТА ФЛОРА
Под снежна пряспа на двора
спи сладко феята Флора.
Сънува сънища цветни
и чува думи приветни:

Мария Маринова
КАК Е БАБА МИ ИГРАЛА
Аз тренирам фитнес във модерни зали.
Баба ми разказва как са те играли.
Правели от клечки и парцали кукли -
от памук лицата, от конците - букли.

Творби на ученици от Литературен клуб „Никола Вапцаров” при читалище „Отец Паисий 1919″, град Сандански с ръководител Мария Маринова

Веселин Чернялски
Из “Чакат знак” (2019)
ТРУДНА ЗАДАЧА
Пита дядо отзарана:
- Остарявам и не знам
дали Шаро по-голям
вече и от мен е станал?

Йордан Петров
Персоналът на Детската градина в квартала е предимно от жени и в нея само бай Панчо е мъж. Затова или защото той много обича децата около него винаги има рояк от палавници. Наобикалят го и общуват с него кой както може. Където и да отиде, те го намират и понякога му пречат.

Продрум Димов
За жалост днешното бездуховно съвремие не престава да захвърля безотговорно и недопустимо в безмълвния мрак на пренебрежителната забрава светли имена от родната ни литературна история и духовност.