брой 188 май 2026
Виолета Станиславова
* * *
Живея във утробата на самотата,
овързана с невидими въжета
и възли, които ми напомнят, че съм грешна.
Лозан Такев
ВИНА ЗА ИЗБОРИТЕ
Нямали в случая друго понятие.
За всичко виновен бил пак
Граф Игнатиев…
Георги К. Спасов
Трудно е да си представим как младият и жаден за знания и творчество Петко Р. Славейков намира своето призвание на литератор.
Продрум Димов
Възползвам се от навършилата се годишнина на този забележителен своеобразен българо-чешки художник, останал в националната ни културна история с името Иван Мърквичка,
Христо Миндов
Като шляпаше с босите си крака по каменните стълби, издула бузи, сякаш готова да засвири с уста, понесла пълен панер с мокри дрехи, слугинята Елка слезе на двора, остави панера на земята и тежко въздъхна.
Христо Миндов
Исках да напиша пътеписна повест за Дунав и Добруджа (повестта „Синята далечина”) и направих едно пътешествие по Дунава от Видин до Силистра и оттам nрез Добруджа до Варна.
{Още»}Драгомир Асенов
Влакът ни е спрял край малка, полска гара. Задушно е. Слабият, горещ ветрец довява от време на време гъста и неприятна миризма на разтопен катран, сажди и нечиста смазка.
Драгомир Асенов
Точно в девет часа според неписания, но твърдо установен ред, отделът се събра на заседание.
Димитър Стойчев
НЕПРАКТИЧНОСТ
За прословутата ми
непрактичност
мен всеки може да хули.
Димитър Василев
МОНОЛОГ В ПОЛУНОЩ
Мъжо, чуваш ли ме? Стига!
Стига спа… Сънувах сън:
Иванов издал уж книга
със голям портрет отвън.
Сюли Прюдом
превод: Иван Карановски
***
Луната е голяма, и със звезди
небето пълно, земята е бледовна.
Душата на света прозрачна бди.
Бленувам за звезда върховна,
Минко Танев
ЛОДКАРЯТ
Прозрачност скрива твоя път
в далечините на морето -
ръцете ти сами гребат
и се изгубваш неусетно.
Любомир Халачев
Старата врата на гаража е изгнила и пантите й всеки момент могат да се счупят, а вратата, огромна и тежка, да се стовари или върху някой автомобил, или не дай боже върху неговия собственик.
Анжела Димчева
Из „Водата плаче” (2026)
СКАЛАТА НА АФРОДИТА
Окъпан макът от роса
на вятъра подава чашки,
а русокоса светлина
простира плаща си
Продрум Димов
Беше през месец юли 1953 година. Като млади войници от Местната противовъздушна отбрана /МПВО/ към МВР в Бургас, ни пуснаха в градски отпуск и тръгнахме на разходка из примамливата Морска градина, привлечени от полъха на живителната ? прохладна ласка.
Мария Петкова
Този път есента не дойде като вихрушка, а като тиха стъпка от старо време. В градинката край реката листата се сипеха в безразборен танц, сякаш забравили за кого са тъгували преди земята да ги погълне отново.
Радослав Бумов
А ЛА ДИОГЕН
Тук мой човек,
там твой човек,
тук-там -
и истински човек!
Стефана Цанкова-Стоянова
Аленият заник край морето
всяка вечер радва ми сърцето.
Вичо Иванов
В празника - Седмица на българската книга, има дълбок смисъл: смисъл, който ни възвръща към значението и историчните завети на книгата - отражение на идеалите на българина,
Сергей Михалков
превод: Николай Антонов
„Иван Тарасович, по работа те диря!”
„Какво ти трябва?” Дай ми тебешира!”
Дордето наште денкчета стоят
решихме да надпишем този път
Кажимеж Пшерва Тетмайер
превод: Тихомир Павлов
Беше време - разбирахме се ние - но туй време мина безвъзвратно. Днес всичко ни дели. Днес съвсем не искам да зная зарад вас, но все пак скърбя за туй, че сте духовно роби.
Петър Анастасов
Накрая пътят пощуря!
Сякаш усети, че нямам търпение.
Реката изгря! И градчето изгря!
И ме сепна събудено стихотворение!
Янко Стефов
***
Зората вдигна вити вежди
отгоре и откри очи.
След туй запреде тънки прежди
от ярки слънчеви лъчи.
Йордан Йорданов
Градският исторически музей се намираше в една крива и глуха уличка. Преди години някой от кметовете на малкото балканско градче бе решил, че там му е мястото.
Неда Антонова
Възпев и поплак е тази книга, възникнала в пресечния миг между възторга от Сътворението и ужаса от безумната убийствена мощ на човешката воля.
{Още»}Радослав Бумов
ЕТАЛОН
Всяка Елена, като чуе да се говори за „Хубавата Елена”, счита, че за нея става дума.
Константин Н. Петканов
Всяка година в Болярци ставаше сбор на Георгьовден.
Селяните излизаха извън селото, отиваха на „Гьоргивата църквица”, отслужваха молебен, измиваха се с светена вода от изворчето и след това се радваха на нивите.
Фани Попова-Мутафова
Когато зърна далечната черна точка върху пристана, Петър скочи прав, обзет от почти детинска радост, стисна с корави пръсти веслата и още по-мощно тласна лодката напред, след това хвърли поглед върху сребреещата се палавост на дъното й и усмивка разпъна едрото му лице.
Георги Веселинов
Нямаше си Ванчо нито баща, нито майка. Когато беше на две години, остана сираче и се зае да го отгледа дядо му. Тежък беше животът им, но кому ще се оплакват! Нищо си нямаха и много вечери лягаха гладни в студената стая.
Стилиян Чилингиров
Не само надежди, блянове и желания пробужда всяка нова година. Тя оживява и спомените от близкото и далечно минало.
Роберто Фернандес Ретамар
превод: Жак Битев
На Мария Елена Молинет
Когато се отваря вратичката към твоята градина,
не чува се тук само звън на чаши,
смехът на млад художник и шведа първенец на шах,
Пабло Неруда
превод: Жак Битев
Аз видях как народът изгражда
след години на толкова мъки:
суверенното знаме тук вече
Федерико Гарсия Лорка
превод: Жак Битев
Из цикъла „Плач за Игнасиос Санчес Мехиас”
На моята скъпа приятелка
Енкарнасион Лопес Хуавес
Ненчо Славчев
КРЪГОВРАТ
Денят пак отключи вратите на мрака
и аз го дочаках. И аз го дочаках!
Видях пеперуда над мен да прелита,
гората видях как на склона се сплита,
Ели Видева
Към книгите на Николай Табаков винаги съм подхождала с любопитство. Поредната доза си бях приготвила и за новата, “Нула време”.
Андрей Андреев
Андрей Андреев (1943 - 2021) е сред изтъкнатите български поети и преводачи. Роден е на 17 януари 1943 г. в село Раковица, Кулско. Завършва ЛИ „Максим Горки” в Москва.
Александър Орлов
превод: Елка Няголова
Александър Орлов е роден през 1975 г. в Москва. Поет, прозаик, историк. Завършил е Московското медицинско училище № 1 „И. П. Павлов”, както и Литературния институт „А. М. Горки” и Московския институт за открито образование.
Елка Няголова,
поет, председател на
Славянска литературна и артистична академия
Людмила Снитенко ,
координатор на Славянска академия в Русия
Юнна Мориц
превод: Надя Попова
***
Не изчезва напразно прекрасното,
не растат даже в тежки беди
клен напразен и шипка напразна,
лотос в езерни чисти води.
Димитър Василев
МОЛИТВА
Пази ме, боже милостиви,
от хора зли, неблагодарни.
И два пъти - от завистливи,
когато са бездарни.
Климент Цачев
ЩАСТИЕ
На дъщеря ми
Аз съм щастлив, че се родих сега,
във този век на бури и затишия,
че мръзна в пелената на снега
и че под зноя тежко дишам.
Людмила Исаева
ДОБРОДЕТЕЛНИЯТ МЪЖ
Мълвата бързо се разнесе:
Петров, такъв добър съпруг…
Жена му. скромна уж и тиха,
нощес избягала със друг.
Семьон Гудзенко
превод: Александър Муратов
След гърма на нощната атака
скръб налегна ротата и нас,
тук под Банска Щявница словакът
ни четеше Пушкина на глас.
Из романа „Дъга” (1942)
Ванда Василевска
превод: Стефан Мокрев
Детето лежеше на масата между нея и немците. Войнишките лапи здраво се впиха в раменете й и тя разбра, че не може да се отскубне.
{Още»}Кшищоф Грушчински
превод: Димитър Пантелеев
Окършените клончета се ежат,
наведени от ледения вятър.
Със двадесет минути закъснение
стоим пред семафора сред полята.
Владимир Назор
превод: Димитър Пантелеев
НА ВУЧЕВО
Под непрестанен огън от небето
по планината се катериме и с мъка
навлизаме в гората - о, гора спасителка.
Стоянка Боянова
ИЗГУБЕНА ЧОВЕЧНОСТ
Под слънце, дървеса и листи
щастливо мравката се труди.
И над пътеки, цветове, треви
политат пеперуди.
Пенка Чернева
Катя не можеше да обясни внятно защо се върна обратно в магазина и изигра етюд на капризна клиентка. Беше харесала венеца и го бе купила, а сега трябваше да му изтъква несъществуващи дефекти.
Янчо Михайлов
- Да знаеш, отче, мисълта е големо нещо - каза баба Стойка на свещеника.
- Вярно е, но ти как стигна до този извод? - полюбопитства отецът.
Янчо Михайлов
Виктор бе „мъж добродетелен и богобоязлив”. Ходеше всяка неделя на служба в катедралния храм.
Денчо Владимиров
На кинофестивала за документални филми в Пловдив не съм виждал съвременни творци да са показали филм за Ботев и Левски.
Николай Табаков
Искам, дори настоявам, да предоставя на вниманието ви два важни, но определено поизостанали в туристическия поток, въпроса. За съдбата на онзи безбожник - Дядо Плетикрачко. И за начина на живот на изумителния уличен музикант - Наско Дири-Бири.
Иван Радоев
Има знамена от старо време -
има стари бойни знамена.
Те стоят след боевете неми
с вехти и разкъсани платна.
Божидар Божилов
ИРОНИЯ
„След една година, господин Ланиел, Галина Уланова пак
ще танцува, а вие вече няма да бъдете министър-председател.”
Жан-Пол Сартър
Олег Шестински
превод: Първан Стефанов
Из „Без прошка” (1970)
Тя стои на пиедестала
и забравям, че туй е гранит -
просто руска жена, тихо спряла
посред София с поглед открит.
Михаил Луконин
превод: Николай Антонов
Не желаем хвалебствия,
не желаем венци,
не желаем букети,
ние - бивши бойци.
Пьотр Незнамов
превод: Красимир Георгиев
НА РУСИЯ
На теб, на твоя вихрогон,
тъй както майсторът те вая:
в едно споил ездач и кон
с размах невиждан и омая!
Йосиф Ливертовски
превод: Красимир Георгиев
ПАПИРОСИ
Аз седя с поредна папироса,
пуша, над хартията склонен,
гледа ме баща ми строго, косо -
моят татко се бои за мен.
Ангел Д. Дюлгеров
ВРЪХ
На Георги Ангелов
Трябваше някога да достигна
този връх от години мечтан.
Той отчайващо се издигаше
пред очите ми неразгадан.
интервю на Ирина Кирилова с Румен Стоянов
Журналистическата ми професия и дълбоката ми интуиция са ме научили да определям основните характеристики на човека, с когото водя разговор. Така още след първия разговор разбрах, че Румен Стоянов е благ човек, с голяма култура, много жизнен опит, възпитан така, че да не доближава твърде много събеседника до себе [...]
Иван Енчев
РАЗБУДА
През оня Април на разбуна дедите ни
луднаха с бурния щурм на пробудата. -
Тъй лумват главните,
на огън обречени в утрото.
Продрум Димов
Спомените ме връщат често към последните 20-ина години от непредвиденото ни запознанство, превърнала се сетне в близко сърдечно приятелство, в Пазарджик в края на м. декември 1995 г., когато гостува в града ни по повод тържеството, което организирах посветено на 80 годишнината на Яко Молхов.
Мартин Спасов
***
Нощта е в детеродна възраст
след всеки недоносен мрак.
Не искам повече да бързам.
Бальо Балев
Цяла вечер Дельо не заспа. Въртя се насам - натам. Става. Пуши. Допи ракията в шишето, но сънят му бягаше.
Елисавета Багряна
Тя иде в зори от селото на склона
в курорта с целебните бани
и носи кобилица с писани стомни,
или с два бакъра ковани.
Митко Горчивкин
Из „Таласъм” (1943)
Студентска квартира, някъде из най-горния етаж на жилищна кооперация. Край двете стени - легла, сглобени от дървени магаренца и дъски.
Николай Яновски
превод: Красимир Машев
***
Еленът, както казват Северът и Югът,
мени рогата си веднъж годишно, но пък аз
Хайнрих Хайне
превод: Димитър Стоевски
Обзет от блян безумен, те оставих -
реших да скитам вредом по земята,
да търся обичта велика, свята
и да прегърна обичта в забрава.
Xайнрих Хайне
превод: Константин Константинов
I.
Да, гордостта си вечно моя дух ще пази.
Аз винаги със гордо чело съм вървял,
и ако самий цар бих срещнал ази
пак своята глава не бих навел.
Николай Табаков
Смъртта е онази врата, през която прекрачваме към вечността - така си въобразяват хората.
Александра Ивойлова
Той, бунтарят -
увлякъл страдалците
в тази мисия
Ангелина Жекова
Из „Котенцето бяло с прежда си играло” (2025)
ОПАШАТА ПРЕЖДА
Както си плетяла шала,
баба кротичко заспала,
а пък котенцето бяло
с преждата си поиграло.
Денчо Владимиров
Неведоми са пътищата към властта.
Така някогашният мургав селски побойник попадна във водовъртежа на събитията в началото на 90-те години на двадесети век и започна пътят му като на всички спортисти, останали без синекурните добре платени длъжности в армия, милиция, държавни предприятия, че и текезесета.
Румен Стоянов
Написах книжици двенки: Динозавърски спомени (2013) и Топлици (2018). Вземайки пред вид обем на първата (335 с.), трябва да я нарека с майчиното ми грубовато слово книжулек (книижулеци), ала нейсе, друга ми е тукана мислицата: че моя смиреност вредих се между испанистите благодарение на Мария Хайлазова, майка ми.
Любомир Духлински
Произходът на романа „Престъпление и наказание” ни връща към времето на каторгата на Ф. М. Достоевски.
Дамян Дамянов
АПОЛОГИЯ НА „МОДЕРНИСТА”
Аз съм за поезия модерна!
Христо Ботев да пасе люцерна!
Стилиян Чилингиров
Кръстю Сарафову
Вземи и пий! Живот кипи у тебе,
и огън бляска в погледа ти млад.
Или в гърди съмнение погребе
под себе си и своя дух крилат?
Георги Ангелов
Ливада е била, била е златна,
сега е мъртва пръст, бетон, стъкло.
И няма кой след време на земята
да помни древното й потекло.
Красимир Власев
След първопроходците Ботев и Вазов поетичното слово в Розовата долина бе изпаднало във вакуум. Сякаш колосите от Калофер и Сопот бяха изсмукали поетичната енергия на целия регион.
Йото Пацов
- Като гръмнеш делфина и той почне да се мята и да пръска кръв при всяко издишване - не ставаш за тази работа. Гръмваш го, ама чисто - той притрепери и умре, при това трябва да го случиш в главата, зад и над окото - ако е в тумбака може да потъне, и тогава [...]
Йото Пацов
На Андрей
Толкова обичаше дъжда, че не си лягаше, докато не се извалеше. Така още от малък разбра, че изваляването е трудна работа.
Любомир Халачев
Рано сутринта баща ми се обади и попита със строг глас:
- Утре имаш ли време след работа да наминеш?
- Да, ще мина. Защо, има ли нещо?
Албена Фурнаджиева
Тъмнолилава, сладникава и смолиста, отвратителната лавандулова миризма заля очите ми. Усетих задушаването, паникьосах се, ала миг преди вечният мрак да ме захлупи, някакъв остър метален писък сряза съня, светлината нахлу през процепа и очите ми се втурнаха към нея.
Албена Фурнаджиева
Тауър бридж
Старото кафене беше в центъра на градчето. Всъщност, то беше самият център - една от най-важните му забележителности.
Никола Ракитин
Над родното ми село се издига остър и стръмен връх, целият обрасъл с гъста букова гора, който носи странното име Ветрилото.
Георги Бицин
СТАРА ПЕСЕН НА СТАР ГЛАС
Дойчланд, дойчланд юбер алес -
старата кръвчица ври.
Химн очакван, идеален,
химн прекрасен е открит.
Димитър Стойчев
СЕЛСКА ТЕМАТИКА
Летен ден. Ужасна топлина.
Някъде запяла е вършачка.
3а сюжет, почерпен от труда,
към хармана бързам с бодра крачка.
Джон Кийтс
превод: Явор Димитров
ЗВЕЗДИЧКЕ, ДА БЯХ КАТО ТЕБ ВСЕВЕЧЕН
Звездичке, да бях като теб всевечен,
но не самотен, а ярък лъч в нощта,
безспир да съзерцавам отдалече,
като отшелник безсънен над света,
Джон Голсуърти
превод: Стефан Ив. Стоянов
Где нявга моите деди
браздили синитe води
и лодки чезнат не една -
разбити в буря на брегa;
Катя Маринова
* * *
Детството - вятър на клечка -
все по-често спохожда съня ми.
Панчо Ив. Панчев
Беше няколко години по-малък от мен. Заедно ходехме на училище. Идваше често у дома да му помагам по литература. Сприятелихме се.
Денчо Владимиров
Организираха му хубав бенефис артистите и режисьорите в театъра.
Директорът Кръстю произнесе прочувствена реч на която даже артистично се просълзи и накрая завърши с думите, че макар и вече пенсионер народният артист е винаги очакван на сцената.
Красимир Власев
ПЪТЕКА ЗА ХРИСТОС
Нощното море е убежище за поети,
макар, че край рибарските лодки
с тази брада
Иван Рудников
ТЪРНОВСКА ФРЕСКА
Колко ли пъти е трепвала
изкусната ръка
на древния майстор,
когато е искал да те изографиса
Светослав Димитров
В хана на Сърненско тази вечер имаше събрани доста хора. Влахът, като никога, беше запалил всички лампи по тавана.
Санда Йовчева
Пчелица малка с песен всеки стрък прелита
и трепка в сладкия разтворил се цветец.
- Ела, ела при мене във житата,
виж: тя събира дом от жълтия прашец!
Николай Бояджиев
***
Да меря и пестя словата -
практичният ми ум реши,
че даже и сама устата
я дебнат две уши.
Стефан Стоянов
***
Кога ръцете си подават
веч двама за разлъка,
започват те във плач да сдавят
безкрайната си мъка.
Тодор Дашков
КАПЯТ ЛИСТАТА
Листата капят безшумно - отроня се лист след лист. Студен горняк повява и ги отвява в глъхнал пущинак.
Бертолд Брехт
превод: Димитър Стоевски
ПРОЛЕТТА НА 1938
Днес, на Великден, ненадейно
над острова фъртуна се изви
и храстите, раззеленени вече,
посипа сняг. Аз пишех
Игор Росоховатски
превод: Давид Овадия
Както съобщава вестник «Драпо руж», бразилските полицейски власти усилено търсят «опасния» комунистически агитатор Юго Виктор, автор на романа «Клетниците».
Банко П. Банков
Две криво сглобени панелни халета - вещеви и въглищен склад сивееха в най-затънтения край на поделението, сред рядка акациева горичка, отвъд вонлива бара, която се провираше под бодливата телена ограда и делеше стопанския сектор от строевия плац.
Банко П. Банков
Години наред, след дългосрочна специализация в Париж, Константин Дулев - ръководител на катедра и два мандата декан на факултет в инженерен ВУЗ, споделяше дискретно на чашка с приятели.
Стоян Георгиев
„Ще се оправят работите. Злото не е трайно, доброто - то е господар на човешкото сърце.” Елин Пелин
Сергей Литвиненко
Из книгата „Добри думи” (2013)
ПЪТ
Животът ни е рай и ад,
но пътищата наши
до магазина и назад,
и пак са пълни чашите!
Денчо Владимиров
- В началото на 90-те години вестникът, в който работех, официоз на целия окръг, бе превзет от преустройчиците - бившите червени пописващи мижитурки, изпратени от режисьорите на промените, кариеристи до мозъка на костите.
Любомир Николов
Севдалин беше много странно момче. Или поне така ми се струваше, когато се запознах с него. Висок, с почти жълта кожа, слаби дълги ръце, права черна коса и бели зъби, наредени нестройно зад вечната усмивка.
Продрум Димов
С такова заключение останах, след като пообщувах внимателно с новата стихосбирка „Здрач и шепот” от Людмил Симеонов, предложена на читателите ни в края на 2025 г. от Академичното издателство „Ценов” в гр. Свищов.
{Още»}Стоян Етърски
ВИДЕНИЕ
Нощта удавя плахите сияния
на гаснещия февруарски ден
и с някакво невнятно обаяние
вълнува здрача и кръжи край мен.
Светла Ракитин
РОЖДЕН ДЕН
На моя син
На шумното ти тържество в разгара -
развеселен и някак шеговит -
за първи път пред близки и другари
танцуваш с мен.
Симеон Манолов
ГЪЛИВЕР
Живей сред твойте лилипути
(сложи на гордостта си кръст),
но с тях не влизай във диспути
за дребния човешки ръст.
Димитър Добрев
В нашите китни червено керемидени села, разпръснати низ плодни равнини, потънали в морета нивя и лозя, по слънчеви рътлини, сгушени в долините край кръшните извиви на среброструйни рекички и планините на нашата чудно благодатна страна, живеят три четвърти от населението.
Владимир Манасиев
Не съм песимист и затова, може би, не съм наклонен да гледам на нещата само от лошата им страна и да не намирам нищо добро в света и хората.
Нямам и онова, тъй характерно, тъжно и мрачно настроение, което отделя песимиста от оптимиста.
Иван Радоев
БОЖИДАР БОЖИЛОВ
Съобщавам от днес на софийските граждани,
че изработвам всякакъв вид стихове:
Трайко Симеонов
Чухте ли, чухте ли тихия звън,
звънът на първото цвете под голия трън?
Как го южнякът приветно люлей -
ведно със него приглася и пей:
Юрий Панкратов
превод: Красимир Георгиев
В СВОЯТА ГРАМАДА МНОГОЛИКА
В своята грамада многолика
дреме с разоряваща вина -
страшна със съдба с мечта велика,
страстна, странна, моята страна.
Демян Бедни
превод: Богомил Райнов
Змията не седи там дето ежът свит е.
„Ей, бяс такъв проклет! Ей, дяволе с бодлите!
Добре ще ти платя, почакай само ти!”