Красимир Власев
МУТАЦИИ
Небето е синьо, тревата - зелена.
Цъфтят отново лилави акации,
но ние се държим като хора,
претърпели мутация.

стихове 1983 - 2005
Марко Марков
ЕСЕН В ПЛОВДИВ
Като в картина на Лавренов -
живее, пее и звънти
градът с изящни, вдъхновени
и неумиращи черти.

Николай Гюлев
ДЪЛБИНА
Зелено е. Додето поглед стига -
дълбока, безпределна синева.
И в мен се скъсва делничната дига
и пак потичат пролетни слова.

Петко Кицов
АРЕНА
„…Че твойта съвест ще остава чиста,
когато търсиш истинското слово.”
Драгомир Шопов

Иван Воденичарски
Негово величество Цар Борис ІІІ се завърна от извънредно важното си посещение в Германия на 31 март 1943 година. София го посрещна с ураганни ветрове, които вещаеха бърза промяна на времето.

Диляна Веселинова
Из подготвената за печат книга „Растежни болки”
ПЯНА ОТ ВЪЛНАТА
Не мога да се побера
в доспехите на мрачната тържественост;
разливам се като вода,
забравила първичната си нежност.

Хосе Анхел Валенте
превод: Георги Ангелов

***
След събуждането,
докато ти стоеше
на прага на деня,

Уолтър Скот
превод: Невена Стефанова
Мейзи надменна върви през леса
в ранното утро, прекрасна.
Чува на своя драг Робин гласа -
рядко той пее тъй ясно.

Джон Кийтс
превод: Невена Стефанова
Какво те гони, та се скиташ
тъй блед, самотен, скръбен Рицар?
Повяхват езерни ракити,
не пеят птици.

Борис Василев
Чичо Джанковата Марушка беше дребна кравичка, но в хомота напрягаше наравно с Белча и блажеше цялата къща. Вимето й висеше като на породиста коза. На нея се учеха да доят дори децата.

Борис Василев
случка
Като всяко куче и котка, маца и хрътката на чичо Павел не живееха добре. Често зъбите на Тина оскубваха Мациното кожухче, но и мацините нокти не прощаваха на Тинината муцуна.

Славчо Ангелов
ВРАБЧОВАТА МЪКА
Дреме Врабчо под стрехата,
вкочанясял от студа.
И поглежда към децата,
как се гонят по леда.

Чичо Стоян
ВРАТА-ИЗМЕННИЦА
На сам деня - Великдена
кръчмата бе затворена,
на прага й пияница
стои с глава оборена.

Таня Попова
КОРЕНИ
Привързана съм с корена
към мястото, където
за първи път съм плакала,
за първи път съм сукала,

Лалка Павлова
(стихосбирката „Цвят на кактус” от Таня Попова)
Новата стихосбирка на Таня Попова - „Цвят на кактус”, реализирана с финансовата подкрепа на Министерството на културата - е един съвременен лирически прочит на човешкото битие с всичките негови колизии, радости и драми, обвързани както с личния, така и с обществения живот.

Елена Алекова
Да пътуваш към Шри Ланка от България, а и от която и да е друга точка на земята е винаги приключение. Но тази година, след кървавия католически Великден (на 21 април вследствие на няколко атентата загинаха над 300 души, а над 500 бяха ранени), си бе и проява на смелост:

София Милева
ВАЛИ
Протести. Деца под дъжда. Инвалидни колички.
Парите не стигат дори да платим за дъжда.
Сълзи ли валят? Съжаление, болка във всички…
И сякаш смъртта ще погълне след малко града.

Георги Майоров

Само в планински град като Берковица, в едно почти пълнолетно момиче - Ана-Мария Герасимова, сред чистотата на природата, могат да се породят ефирни мисли, да открие света на поезията и да влезе в него.

Ирина Путяева
превод: Марко Марков
Далечни сме, макар един до друг.
Зоват ни пътища различно бели.
И трудно е да се открием тук,
под дрехи карнавално смели.

Вера Чижевска
превод: Георги Ангелов
ЗАЕДНО С ГЬОТЕ…
Господин Гьоте,
какво ви караше да казвате
на хулителите на Наполеон Бонапарт:

Вида Тауфер
превод: Санда Йовчева

Цял час е край прозореца ми вечер
и тъжна сянка облака опасва
и чуден, празен мир цял час в сърцето ми е вече.

Денчо Владимиров
Навременна книга, роман-трибунал за Прехода
Филип Романов е завършил Софийския университет „Климент Охридски” по специалностите българска филология и философия и с това обстоятелство вече може да се обясни защо е написал именно философски роман за времето от злополучния български ПРЕХОД, а не криминален, както много от досега издадени под родния небосклон.

Лозан Такев
Начетох се, наслушах се и се нагледах на исторически фрагменти от деня 10 ноември 1989 година… И потърсих веднага и нещата от деня след тридесет години. Почти кръгли. Почти юбилейни. И знакови …

Румен Воденичаров
Има дати, за които не е необходимо да си спомняме всяка година. Или, ако си спомняме, то да бъде за поука на младите. Датата 10 ноември 1989 г. вече е на достатъчна историческа дистанция, за да се кажат някои неща без заобикаляне.

Иван Ненов
Знайно е, че събирането и записването на българска народна поезия и проза е започнало далеч преди Освобождението от турско робство.

Милена Обретенова
Стар познат. Преоткрит след години благодарение на Фейсбук. Макар и виртуален, вече не познат, а приятел. Благодарение на сходните възгледи в публикациите. Благодарение на благоговението пред родната история…

90 години от рождението на Йордан Радичков

Последните три негови книги
Панко Анчев
1.
За литературознанието, особен за историята на литературата, е важно как един значим писател навлиза в литературата с първите си публикации и с първата си самостоятелна книга.

Мюмюн Тахир
Малък разказ за любовта
Не съм мигнала.
От всичко, което си казахме, помня само думите кантарион и мащерка. Не можех да остана повече, щях да се разплача. Толкова се зарадвах, че дойдох да се видим - нали си бяхме обещали, че ще бъдем заедно, докато усетим, че чувствата си отиват.

Стефан Коларов
М. Ю. Лермонтов (1814-1841) е сред моите незаменими, любими поети, които чета постоянно през целия си живот още от ученическите години, когато учителката по руски Стефка Христова ми даде томчето с негови стихове.

Михаил Лермонтов
превод: Стоян Дринов
БОРОДИНСКОТО ПОЛЕ
1.
Без огън, без палатки спахме,
нощта преминахме всред дим,
острихме щикове, молихме
и Бог за родний край любим.

превод и коментар: Ангел Тонов
Писма на проф. Иван Шишманов до Иван Франко
1.
Драги господин Франко!
Не бихте ли могли да ми дадете нещо за ХVІІІ т. на “Сборника” до една печатна страница, имаща отношение  към българския фолклор или към  старобългарската литература?

Писмо от Иван Шишманов до Георги Домусчиев
Драги г. Домусчиев,
Едва тия дни узнах где сте.
Благодаря Ви за хубавата сбирка.

Слободан Р. Мартинович
превод: Иван Д. Топалски
Сърбия ще влезе в Европейския съюз през задната вратичка. Затова ще трябва още да се посмали.
Беше засвидетелстван патриот: ограбваше предимно своето отечество.

Лех Конопински
превод: Ваня Ангелова

Как да ти кажа
че те обичам обожавам почитам
като с тези думи
по-скоро бършат устата си

Дариуш Берески
превод: Ваня Ангелова

НА МАГДАЛЕНА
няма да приспя
поредния стих
безсънието ще израни душата

Нина Горланова
превод: Георги Ангелов
***
Щурците пеят,
както в онова лято,
когато мъжът ми изневери…

Аркадий Малашенко
превод: Марко Марков
***
Кой ни оставя хороскопи?
Тревожен вятърът снове,
и виждам наяве окопи:
около мене - светове.

Дюла Ийеш
превод: Александър Миланов
Пръстите ти можеха наистина
на гърдите ти - да се усмихват,
в дланите ти - да се доверяват,
по гърба ти - благодарни да полазват.

Янош Вайда
превод: Александър Миланов
Всичко е невъзвратимо. Горест
земното ни битие изпълни.
Сетна среща ни очаква скоро -
хладен гроб преди да ни погълне.

Иван Нечев
Неумолимостта на живота отнесе големия веселяк дядо Вельо в земята - тази земя, по която той скромно, но уверено крачеше, сигурен, че не може за изчезне от нея.

Иван Нечев
Отшумяха многобройните януарски празници и се забравиха като изсъхналата трева на Садината. Изниза се и шумният Трифон Зарезан като вино от буре, което не е без дъно.

Иван Нечев
Буйната пролет разсея по земята пъстри цветя и коварни бодли, засмя се по тъжните клони на сливите, ябълките, вишните и другите дърволаци, които най-първо занемяха в почуда, сетне се поддадоха на ласките и цъфнаха.

Иван Нечев
Леля Мендевица дотича запъхтяна и възбудена при Стефана Комурката. Почти крещеше на пресекулки, като се кръстеше за достоверност.

Рената Батко
превод: Тереса Мошчинска-Лазарова

ВИШНИ
стоя тиха
оставям те
да береш вишни
в градината ми

Едита Ханслик
превод: Тереса Мошчинска-Лазарова

В ЦВЕТОВЕТЕ НА ДЪГАТА
а днес аз ще те нарисувам
ще окича косата ти с полски цветя
ще отнема сивотата на делничните дни
копнежа за лятото

Алиция Мария Куберска
превод: Тереса Мошчинска-Лазарова
КАТЕДРАЛА
влязох
искам да опозная неназованото
да повярвам без да виждам
да върна надеждата
да почуствам любовта

Васко Попов
ПОЛИЧБА
Забравили сме розата!
Едва ли,
ще хукна да я търся
в този час,

Йордан Атанасов
СТИХОВЕ
Беше развълнуван човекът и бледен -
сякаш душата му нещо отвътре яде.
На възраст, на средни години дойде,
показа оръфани листи… със стихове.

Йоан Нечев
Лодката беше полузаровена в пясъка и две ребра от кърмата й стърчаха като празнични пера от короната на индианец. Боята по страните й бе излющена, а мачта почти липсваше, счупена от бурята до основата.

Галена Воротинцева
ЗАВЕСА
Геройски всички роли изиграх:
любими, домакини и слугини.
Дори ми ръкопляскаха на крак.
Какво, че после минаха години…

Филип Филипов
НА ЮГ ОТ МУСАЛА
Пътечката пълзи на юг от Мусала,
над езера, над Искър и Марица.
Пълзи по зъберни била,
където не долитат птици.

Райко Алексиев
НЕНАМЕСА
Сключил съм пакт за ненамеса
във политически дела,
но тъй като на всички ще се
да пипнат нещо в таз мъгла…

Дамян Бърняков
Из „Оптимизмът на творците” (1988)
ПРОТИВОДЪРЖАВНА КАРИКАТУРА
Като ученик във Врачанската гимназия карикатуристът Райко Николов Алексиев нарисувал сполучлива карикатура на директора на гимназията.

Иван Кирилов
Повлекат ли се тъмни мъгли из пролома и хладният Дунавец запищи из усои - опустяват кърища и градини, за да грейне бащиното огнище…

Иван Кирилов
Легенда
И днес, кога мине странник през Старо село, първото нещо, което спира погледа му, е големият „Каменен кръст”, издигнал се връз стръмна чука зад село.

Илия Еврев
Отдавна са запустели всички воденици по Герила и Камчията. Буйни повети, бъз, лугочки, бучениш, куковича прежда и диви лози покриват техните леговища.

Илия Еврев
Подтикнат от моя постоянен интерес към миналото, ето ме след четвърт век в най-хубавите дни на есента отново във Върбица, гост в сарая на Гераите. Колко е приятно да гостуваш на добър стар приятел след толкова дълга раздяла.

Славчо Красински
Падай, падай, златна шума,
падай в гъстите мъгли,
и полекичка по друма
мека черга постели.

Петър Иванов
Я подай ми, жено, тая стара лира,
сърце се тревожи, не намира мира,
искам да подрънкам, искам да попея -
с песен да изкажа от какво копнея,

Кръстьо Раленков
СЪННА БИОГРАФИЯ
Какво би казал повече за себе си, освен това,
къде си скланял пред съня глава.

Кръстьо Раленков
Има поети, които блясват като метеорити на поетическия небосклон. Те са концентрирани таланти, избухващи най-често на младини и обикновено са поети на едната книга.

Лили Качова
Из „Клинопис върху снега” (2019)
НЕБЕ ЗА НЕПОДРЯЗАНИ КРИЛЕ
Признава си -
до смърт се умори.

Йовчо Савов
ЛЮБОПИТСТВО
До днес за шарениите съм още любопитен,
щом очите ми са слънчогледовите пити.

Иван Джебаров
Явлението няма изразен партиен цвят, но когато е начело на нещо, рано или по-късно това нещо става нищо!

Ваня Ангелова
Мнимите, фиктивни просветители
крачат смешни в жалкия парад.
Верните и истински будители
сякаш са невидими отзад.

Василка Хинкова
ХЕРГЕЛЕТА
Забърза се вече и тая година,
препусна галоп, дигна прах, затръска грива -
макар и нова, току-що пристигнала -
зацвили като кобилка дива…

Каролина Павлова
превод: Василка Хинкова
10 НОЕМВРИ 1840
Сред грижите в човешките пустини
захвърлил и мечтите си, и мен,
ти спомняш ли предишните години,
ти спомняш ли си паметния ден?

Иван Козлов
превод: Василка Хинкова
ПЛАЧЪТ НА ЯРОСЛАВНА
Не кукувица във гората
кукува чак от ранина,
в Путивъл плаче Ярославна
сама на градската стена:

Михаил Ил. Михайлов
превод: Красимир Георгиев
А ИМА ДНИ - И ТЕ СА ДНИ НЕМАЛКО
А има дни - и те са дни немалко -
когато е душата тъжна пак,
проклинаш и живота, и копнежи жалки
и бъдещето е покрито с мрак.

Ваня Душева
***
Задушница е.
Днес се срещнах със себе си.

Минчо Минчев
МОЛИТВА
Господи на пустите перони,
на дъжда, размиващ светлините,
на разделите и на искрите
между буферите на вагона,

Матей Шопкин
НАДЕЖДА
Но мойте песни все ще се четат.
Иван Вазов
И аз ще си замина някой ден,
от този свят и аз ще си замина
с утехата, че бях благословен
певец на мойта българска Родина.

Иванко Маринов

Из „Родопският Вавилон” (2019)
КЪДЕ СИ, ТАТЕ НА ГЪЛИВЕР
Изборите си минават-заминават.
Остават предизборните афиши, да удрят плесници на вятъра.
С мустаци а ла Салвадор Дали, с пиратски бради и черни превръзки през око…
С малайски ножове в зъбите.

Лозан Такев
БУДИТЕЛИ
Заливат ни сензации фалшиви
в несвършващите в прехода ни дни
с будители, които ни приспиват
с поредните фалшиви новини…

Денчо Владимиров
Щрихи към портрета на журналиста с три очи и c една акредитационна карта на „Дума”- фотожурналиста Христо Събев Христов
„По идея на Стефан Продев” - това е неизменният епиграф от книгите на българина фотожурналист, станал известен по света с невероятните си професионални и лични контакти със „звезди”.

Лияна Фероли
По време на празници най-много даваме думата на думите. И го правим с особена охота и голямо опиянение, с много показност, клишета и волнодумства. А това говорене е най-малко подходящо за най-съкровените празници, какъвто е Денят на народните будители.

Стефан Коларов
Вестта за смъртта на Йордан Йовков на 15 октомври 1937 г. в Пловдив отеква болезнено в тогавашното общество.

Асен Разцветников
Някога, в далечния Багдат,
имаше един Али Мурад.
Мразеше той всеки труд и мъка,
но обичаше рахатлъка.

Христо Черняев
Вечната природа! Която ни е родила и откърмила. Която ни е дала усета за мириси и цветове, за звуци и хармония. Глътката чист въздух - това е природата.

Боян Йорданов
Всичко беше готово за последния предизборен митинг в градчето. В центъра, върху голяма естрада се бяха наредили много съпартийци на кандидат-депутата Станко Величков. И вечерното есенно слънцето щедро отпускаше своите последни лъчи за този ден.

Борислав Белев - БЕЛ
ДЕПУТАТ
За три мандата в парламента
получи шест апартамента.
Натрупа цяло състояние!
„Народен” син - със обаяние!

Ненчо Славчев
ВРАТИ
Когато дядо ми строял е къща,
поставил й врати от плет.
Бил млад. И с песен се завръщал.
Умря на двора на седемдесет и пет.

Георги Стойков
ПРИЗНАНИЯ І
Вчера си дойдох от село. Впрочем, аз в буквален, и в преносен смисъл идвам от село. Това е едно дълго, много дълго пътуване, започнало в една ранна февруарска утрин на 1931 г., което за щастие или нещастие все още продължава.

Лалка Павлова
РОЖДЕН ДЕН
Една мелодия слуха ми гали
и завалява светъл звезден дъжд -
топи в душата ледните скрижали
на времето… Припомня ми оная ръж

Христо Черняев
Иван Пръмов беше чиста проба възрожденска личност, каквато в днешното ни изпортено време трудно може да се срещне. Беше духовен човек.

Диана Димих
Из „Дива коза” (2019)
***
Сграбчи фустата на вихрушката
и полетя.
Хвърчило.

Милена Обретенова
Обичам те, Родино!
Откакто се помня.
Може би защото израснах във времена, в които, както казват сега, са ни промивали мозъците. Във времена, в които в блатото на източноевропейския ни провинциализъм „на мода” беше патриотизмът. Вярно, обяснимо гарниран с умерена доза социнтернационализъм.

Тодорка Николова
Из „Измислих те, любов…” (2019)
ЖИВОТЪТ МИ…
Като шепа пясък между пръстите,
животът ми тече, изтича!
А пък душата ми е същата -
живее с трепет на момиче.

Галя Карааргирова
В годината на юбилея
Държа в ръцете си последната поетична рожба на Тодорка Николова - сборник лирика с названието „Измислих те, любов”.

Иван Енчев
Ако го запитаме защо твори, създателят на художествени творби сигурно ще отговори разсеяно: „А пчелата защо жужи, когато прелита от цвят на цвят? Кого храни нейното жужене?” Нищичко няма да спомене нито за отровното жило, нито за целебния мед, нито за пчелната пита с нейните изящни килийки от фантазия и восък с божествено сияние.

Димитър Костадинов
ЕВТИМИЙ ТЪРНОВСКИ
(Отвъдни прозрения на Св. Евтимий ТЪРНОВСКИ)
Ето я Планината на моето упование -
виждам дървета и птици, елени и ручеи…
Тук се крием от кърваво робско страдание -
и вглъбено мълчание на Мъдрост ни учи…

Георги Бакалов
Из „Литературни очерки и бележки” (1917)
Боян Пенев. Паисий Хилендарски
Нашият монах не прилича на Пушкиновия летописец в ,,Борис Годунов”, който
Добру и злу внимая равнодушно,
Не ведает ни радости, ни гнева.

Георги Бакалов
Из „Литературни очерки и бележки” (1917)
Боян Пенев. Начало на българското възраждане
Смята се обикновено, че до Паисия Хилендарски българският народ е живял в непрогледна тъмнина, без какъв годе смислен живот, безропотно влачейки чуждия хомот, забравен, без история.

Пелин Велков
ЕДИН ОВЧАР - ХИТРЕЦ СТАР
Пасе си бай Иван овцете,
а мъка му е на сърцето,
че в близката гора Вълчан
крои му кръвожаден план:

Стефан Станчев
По поле реве
одрана крава.
Който я срещне
на крак й става:

Илия Желев
От оловни небосклони
дребен сняг се рони, рони.
Тихо пада с нежен шум
и засипва кални друм.