Панко Анчев
1.
Йордан Радичков е може и най-трудният за тълкуване български писател от втората половина на ХХ век. Признат от всички още преживе, той е оценяван високо повече заради особеностите на неговия свят и необичайното му слово, отколкото защото е прочетен адекватно и разбран в цялото му многообразие.

Недялко Чалъков
Посетих го на петдесетия му рожден ден у дома, на ул.”Оборище” 10, в София. Тогава Радичков не позволи да се чества официално.
Не обичаше да се вдига шум около него. Чрез книгите си бе спечелил обичта на многобройна читателска публика. И нямаше нужда от подобен род възхвали.

Стефан Коларов
СЕДЕМНАЙСЕТГОДИШНИЯТ БУНТАР И „ПИЯНИЯТ КОРАБ”
След като излезете от райската Люксембургска градина, там, където е галерията за изобразително изкуство, ако пресечете ул. Вожирар, която по дължина съперничи на прочутата Ривали, след десетина метра ще достигнете до малката наклонена уличка Феру.

Драгни Драгнев

Спомням си… Веднъж, между другото, по време на едно пътуване из Добруджа, попитах Дора Габе има ли нещо особено около написването и публикуването на поемата й „Лунатичка”.

Кажимеж Пшерва Тетмайер
превод от полски: Дора Габе
Обичам аз строежа труден на сонета.
Като че къс от мрамор има да кове,
свободно да изрязва, мойто тънко длето,
все в същия размер и в нови видове.

Антони Слонимски
превод: Дора Габе
С глас натежал от сълзи те зова, Варшава,
пред радио Париж и радио Тулуза,
теб гордата, разрита от куршуми цяла,
разсипана в руини, черна от пожари.

Николае Дабижа
превод: Карол Николов
***
Еднодневка в полети прощални
пърха с леки призрачни крила,
в залеза на привечер печална,
чезне в мрак - била и не била.

Филип Марински
Мария, жената на Дарчо Фъстъка, склопи очи ей тъй, изведнъж. То по-право е да се рече, че не ги отвори, щото работата стана тъй: след като се изсули рано сутринта от завивките, Дарчо посумтя, докато се облече и тръгна да излиза.

Димитър Петров
Иван качи дългогодишиния семеен любимец в колата. Бобо клекна доверчиво и леко помаха с опашка. Беше остарял и едвам се движеше. Гледаше стопанина си с огромни приятелски очи и му вярваше безпределно.

Милена Обретенова
1.
Малък офис. Срещу мен - рожбичка: симпатична, мила, услужлива. Рожбата - на “ти”, аз - на “ви”; рожбата - на “ти”, аз - на “ви”…
Само след час, при повторното ми посещение в офиса, педагогическата ми упоритост е възнаградена: “Желая ВИ приятен ден! (Почти ликувам!) ЧАО!”

Андрей Андреев
Видях Русия… Беше ден
на есента подобен.
Блестеше слънцето над мен
като от храм господен.

Лозан Такев
ВЪПРОС
Сирия екне в душите ни скръбна…
Ванга предрече бедата, нали!
Колко сирийци бездомни
си тръгват!

Тихомир Йорданов
ЖЕНСКА ОТМЪСТИТЕЛНОСТ
Казват, че смъртта примирява. Но ето случаи, които говорят друго.
Вдовицата на мой покоен приятел не беше посещавала гробното му място повече от десет години. Такава беше отплатата й заради узнатата подир смъртта му семейна изневяра.

Тодор Бакърджиев
Най-демократичното нещо в живота е неговата незадължителност.
Кръговратът на глупостта е твърде праволинеен.
Изпечените мошеници трудно изгарят.

Георги Барбаров
Пътечките,
с които охотно се изпреварвахме тогава,
буренясали
или пак ги затрили напълно
дъждовете и ветровете.

Павел Боржуков - Боржи
Никоя друга селска работа през цялата година не насища мъжете с такова усещане за благополучие и празник, както църцоренето на струйката от казаните на ракиджийницата. И никое друго място във Врабец не е толкова мъжкарско. Викаха му “При бай Васо Змеят”.

Марина Димитрова
Октомврийското слънце щедро сипеше последните си лъчи, да стопли бедните душици, преди ноември да ги захапе с ледените си зъби.

Цветелина Александрова
Беше се изпънала върху лявата си страна в самия край на леглото. На тясната рамка на леглото, за да заема минимално място. Ама че легла - от старите пружини. Тялото й бе опънато като струна, мускулите - напрегнати.

Георги Майоров
В еуфорията понякога творецът не съзнава своята сила. Това състояние ми е добре познато. Така и младият поет Георги Славов още не е познал себе си. Не съзнава колко голям талант крие неговата душевност.

Анна Ревякина
превод: Елка Няголова
поема
1.
Мария си имаше дом - перденца, витражи…
И татко, който „лягай си” - все й казваше.
И имаше шкаф от бреза. И креватче в нишата.
И щастие простичко - пълно безгрижие!

Стефан Коларов
СКАНДАЛНИЯТ ГЕНИЙ ИЛИ МОЯТ СЕРГЕЙ ЕСЕНИН
Маяковски го нарича „дяволски талантлив” и в тази характеристика, в която се преплитат ангелското и дяволското, сякаш се долавя опасната, сложната и погубваща тайна на неговия гений. Когато през есента на 1921 г. в ателието на художника Георгий Якулов в един часа през нощта пристига Айседора Дънкан, тя ляга [...]

Владимир Маяковски
превод: Тихомир Йорданов
ИНТЕРНАЦИОНАЛНА БАСНЯ
Веднъж петел,
и дог,
апаш
се сдушват в този епос наш:

Тасос Ливадитис
превод: Божидар Божилов
Братко мой, часовой,
братко мой, часовой,
аз те чувам как крачиш в снега,

Надя Попова
Из „Дух над водите” (2016)
В начало Бог сътвори небето и земята.
А земята беше безвидна и пуста; тъмнина се разстилаше над бездната, и Дух Божий се носеше над водата.
Рече Бог: да бъде светлина. И биде светлина.

Пламен Григоров
ТОДОРОВДЕН
Луда е кушията и дъх не стига.
А ездач и кон са в края на света.
Няма победител - времето e книга.
Ръкопляска само някъде смъртта.

Милка Пиналска
ЩУРЦИ
Какво стълпотворение на любовта! Щурци.
А аз защо съм тук сама, а аз защо съм..?!
За влюбения и тревите са изискани дворци,
спасително въже му е висенето на косъм.

Божко Ангелов
***
Ехти небето.
Вълните пазят
храма на морето.

Георги Зарчев
ТРИМА МЪЖЕ ЗА УБИВАНЕ
В залата на Свиленградския съд бе топло и приятно. Току-що бях прочел обвинителния акт и гледах през прозореца как навън се сипе януарският сняг. Двамата обвиняеми бяха някъде около четиридесетте.

Мигел де Сервантес
превод: Павел Боржуков - Боржи
Из „Сервантес и Караваджо” (2001)
ПЕСЕН НА АРТИДОРО
В студена, непрогледна, мрачна нощ,
без някога да зърне чакания ден,
в отчаян, непрестанен, горък плач,

Нинус Несторович
превод: Валентин Димитров
*
Както досега, животът е кучешки, но в крайна сметка поне ни разрешиха да лаем.
*
Държавите са като апартаментите. Който има два, винаги може да продаде единия.

Тудор Аргези
превод: Николай Зидаров
ЗАЩО ДА СЪМ ТЪЖЕН?
Защо да съм тъжен? Прекрасна е моята есен,
а залеза пълен с гергини и булчинска песен.

Христо Черняев
За поетическото творчество на Николай Зидаров не може да се каже всичко наведнъж. Макар и хомогенно по своята същност като почерк, тематично то е разнообразно и параметрите му са пространни.

Панчо Недев
ГОЛЯМОТО ЧОРБАДЖИЙСКО ХОРО
(притча)
Рейтингът на поредното Общо горско събрание на животинския свят в Горите тилилейски катастрофално падал - дебати с гръмогласни обиди за стари и нови грешки, корупция, компромати, безбожно високи заплати… какво ли не.

Иван Арнаудов

ИЗГУБЕНОТО РЕБРО
жената е като земята
черна бяла жълта червена
мъжете цял живот ровят в нея

Парашкев Цветков
САМОДИВСКА ПЕСЕН
Стара майка син си чака,
а в гората звънна нож…
Някой пее - сякаш в мрака
някой плаче в тая нощ.

Боян Ангелов
Из „Последна риза” (2018)
ВЕЧЕРНО СЛЪНЦЕ
Животът е, който дава.
Умирането отнема.
С такава мисъл нездрава
потъвам в дълбока тема.

Петко Каневски
АЛЕКСАНДРИЙКИ
На пазителките на Библиотеката
Навярно сте сълзи на Бога
и стъпки богородични в небето -
не знам със стих дали ще мога
да ви целуна по сърцето.

Мария Маринова
Баща ми бе от сой и умен не по книга,
говореше не много, но като жив мъдрец,
животът ни е нишка, казваше, верига,
и всички ни обвързва с един и същ конец.

Антонина Димитрова
Ники не понасяше учителката си. Как можа да му се падне точно Тя?! Не можаха ли да го запишат в съседната паралелка? Всички купонясваха на Хелоуин, само в класа на Ники и помен нямаше от празник.

Ангел Горанов
ВЪПРОС
Къде са хайдушките извори?
Къде са орлите?
Изчезват…
Изчезват без знак самодивите.

с Дамян П. Дамянов разговаря Георги Гривнев
Дамян П. Дамянов /1935-1999/ е сред най-популярните съвременни български поети. Роден в Сливен, той е автор на поетични и белетристични книги, сред които: „Очакване”, „Коленича пред тебе”, „Пред олтара на слънцето”, „И си отива лятото”, „Като тревата”, „Вчера по същото време”, „Да бях хляб”, „Радостно, тъжно и светло”,

Иван Воденичарски
Напоследък отношенията ни с Люба се поразвалиха. Тя продължаваше да идва вкъщи, да работи на компютъра своите си работи, но обикновено мълчеше мрачно или пък се дразнеше при най-малкия повод.

Иван Воденичарски
От тъмното до слуха му достигна гласът на млад мъж. Стори му се, че има лек чуждестранен акцент и го попита:
- Българин ли сте?

Константин Н. Петканов
Новогодишен разказ
Младоженците решиха да заминат за София веднага след венчавката и там да дочакат Новата година, да прекарат коледните празници и да се върнат в новото си гнездо. Файтоните и автомобилите чакаха наредени пред голямата къща на младоженеца.

Трайко Симеонов
1.
Сипе се, стеле се мекичък сняг,
лека-полека полята покри.
Тихо е вредом, а татък далек
дремят, немеят заспали гори…

Георги Михайлов
ПЪРЗАЛКА В КЮСТЕНДИЛ
Аз помня: сключваха в Париж мира,
след тригодишна смъртна баня
и Тодоров гърлото си продра
към ред и мир да ни подканя.

Трифон Кунев
ЛЮБОВНИ ПЕСНИ
1.
Другарки, верни сестрици,
недейте мене окайва -
кахър по либе ме мори -
недейте мене размайва.

Георги Караиванов

ГЛУХАТА БАБА
- Докога ще трябва като луда
да ти викам: бабо, искам круши.
Баба гледа, гледа и се чуди:
- Де? Не виждам никъде да пуши.

Найден Вълчев

В думичките малки - свят огромен:
стене смях и плачат вик и зов…
В думичките малки, неполомен
спомен от угаснала любов.

Иван Ненов
ЗАВИСТ
Съседите ми - страшно са богати.
Те имат даже и от „пиле мляко”.
А къщата им - истински палат. И -
не дай си, Боже, да надникне някой!

Иван Серафимов

БЕЛА СЪМ, БЕЛА, ЮНАЧЕ…
С душите разполовени, с телата непокътнати
вървите по земята, от белота изтръпнали.
Така недосегаемо до днес е само слънцето.
Земята е натегнала от необгледни кърви.

Стефан Коларов
200 години от рождението на Иван С. Тургенев
С РЕАЛИСТИЧНА СИЛА И ЧОВЕКОЛЮБИЕ
Лермонтов и Тургенев са сред моите обичани автори още от ученическите ми години, когато в часовете по литература изучавахме „В навечерието”, а в часовете по руски език четяхме откъси от творби на именити творци като Пушкин, Гогол, Толстой, Максим Горки…

Маргарита Петкова
На тази твоя прилична възраст
да се държиш така неприлично!
Сред тълпата, красив и дързък,
да крещиш като луд: „Обичам те!”

Златимир Коларов
Пътят за гробището минаваше покрай училището. Подминаваше крайните селски къщи, виеше се като разпиляна лента към върха на хълма и свършваше пред разкривената желязна порта, облепена с некролози.

Иван Д. Христов

Завидна е творческата активност на Георги Стоянов, който въпреки напредналата си възраст, продължава да вълнува читателите с нови литературни произведения.

Иван Д. Христов
Писателят Георги Стоянов в своето творчество винаги е бил близък до родовия си корен,черпил е сили и вдъхновение от плодотворната мощ на тракийския чернозем, окрилен от божествената синева на равното тракийско поле.

Невин Садъкова
НЕИЗРЕЧЕНИ
Стоях с гръб към теб,
защото не исках
да виждаш очите ми
и любовта в тях.

Славка Зашева
БРЯГ
Безкрайни,
хоризонтите изтичат,
препълнили до капка

Елена Костадинова
КОСМОС
Сърцето има своята планета,
дори и спътник има - любовта.
Но тя е скрита вътре във човека
под формата на мъничка душа!

Гюлшен Алиева
ЛЯСТОВИЦА БЯЛА
Сега душата ми е брод,
не я зачеквайте със думи
и забравете, че съм роб -
аз съм в сонетите на Руми.

Николай Колев - Поета
ГРАНИЦА
Неразговорливо, отчуждено…
Само че това така изглежда!
Силата на земното въртене
неспокойна близост ми отрежда.

Кирил Писарски
Един камион беше пристигнал в този затънтен край.
Мина по главната улица и вдигна прахоляк.
Цял облак!

Димитър Златев
Телефонът иззвъня. Жената отвори и протегна ръка към слушалката.
- Мария, обаждаме ти се от службата. Търси те някакъв другар от МВР, от София. Обяснихме му, че си три дни в болнични и утре ще се върнеш. Той каза,че утре след обяд ще те потърси.

Жеко Христов
На всичко живо мъката понесъл,
къде нагоре се катериш пак?
За изгрев бял е новата ти песен,
а стеле се наоколо ти мрак…

Александър Божинов

Злободневка
Тук радости и смях - ликуване сърдечно,
там сбръчкани чела - срутени идеали,
тоз работил, ходил, действувал безупречно,
а другиго избрали.

Емануил Мутафов
Коледуването е първият по реда си български обичай от цял цикъл такива от Коледа до Енювден, посветени на слънцето, почитано някога като божество, наречено в народните ни песни „Бяла Бога”.

Атанас Звездинов
Левентът Дунав бърза, че отива
да изоре голямата си нива.
А тичат все подире му реките -
харесват го, задирят го горките.

Георги Георгиев

Това което ще разкажа, звучи неправдоподобно. Прилича на дълго търсен сюжет за повест, а е самата истина. Човекът, офицерът, командирът, който носеше удостоверение „Негоден за военна служба”, продължи да се сражава, и то доста години… с живота. И побеждаваше.

Диана Сиракова
***
Уморих се от тежкия шум,
преминаващ под моя прозорец,
от скандалите чести, от ум,
някой някъде все да ми дава.

Людмил Симеонов
На Гeорги Драмбозов
Какво ми даде ти? Какво ти дадох?
Живота си със тебе споделих:
и болки, и съмнения, и радости,
и моята тъга,и моя стих.

Димитър Хаджитодоров
Татко отиваше нощна смяна на работа, когато прозорците на съседите гаснеха един след друг. Преди вечеря той спеше час-два, а след това се бръснеше и обличаше.
Ние с мама изчаквахме момента, в който той излизаше и аз го изпращах с думите:
- Приятна работа! Да ми купиш влакче и локомотивче!

Пламен Александров
Живея там, където теб те няма.
Небето днес е морско дъно,
изпълнено с крилати
обитатели.

Христо Черняев
Винаги съм се възхищавал от нейното лирично творчество. Всяка нейна творба винаги ме е привличала с нещо съвсем ново като настроение, обагреност и тоналност.

Лалка Павлова
(фрагмент от монография)
Историците обикновено определят периода 1208 - 1218 година като „временен упадък” на българската държава, мотивирайки се както с поредицата от загубени области от българските земи заради липсата на военно-стратегически умения на българския цар Борил, така и с вътрешно-политическата криза, резултат от разрушената връзка между държава и народ по време на неговото управление.

Петър Софрониев
ПРОСТА ИСТИНА
Не търся в живота облага.
Сигурно късно е вече…
Искам не някой да ми помага,
а никой да не ми пречи!

Ашот Наданян
превод: Валентин Димитров

***
Лесно е да затръшнеш тази врата, която са ти посочили.
***
Лош е този интелигент, на когото никога не са чупили очилата.

Надежда Мирошниченко
превод: Надя Попова
Нямам думи, а само вик.
Тръгна той - Мълчаливец Велик.
Тръгна той - и Герой, и Пророк.
Свърши земният негов срок.

Анатол Чокану
превод: Петър Лозанов
Зовем го и пристига той при нас,
душата му трепти от покаяние,
но няма сили за поклон отчаян,
а само към зелен и цъфнал храст.

Джон Клер
превод: Инна Учкунова
ЛЮБОВТА И СЛЕД СМЪРТТА ЖИВЕЕ
Любовта ще живее отвъд,
отвъд смъртта, отвъд земята черна
и винаги ще се обичат
влюбеният и неговата благоверна.

Амрита Притам
превод: Сати Кумар
АВТОПОРТРЕТ
Имаше мъка
и аз я преглътнах
мълчаливо
като цигарения дим.

Васил Иванов Стоянов
МОЕТО ЯРЕ
Пусто ере,
виж го как
ми се пери,
тропа с крак.

Никола Николов
Всичко се мени. И безпощадно
часовете мрат.
След тъгата идва радост -
всичко е на път.

Пенчо Чернаев
Срещал съм нерядко името на Георги Майоров под отзиви, рецензии и статии в различни литературни и други издания. Те са будили любопитството ми, чел съм ги с интерес.

Стефан Коларов
Един от най-добрите познавачи на френските символисти у нас Иван Радославов казва за Дебелянов: „Той наистина е от страната на трагичните, на прокълнатите поети, които идват при нас, за да ни уверят, че под суетата и гмежа на деня гори вечната жажда към неизвестното и желаното…”

Тихомир Йорданов
Целият му живот е осъществяване на един потомствен артистизъм. Баща му имаше дарбата на разказвач, майка му можеше да изпее повече от четиристотин песни.

Иван Стефанов
Откриха го!
Потупаха ме по рамото!
Добре било!
Приличал си!
Разотидоха се…

Димитър Златев
Васил Венински е сравнително ново име сред родопската творческа интелигенция. Преди години той представи в обемист труд историята на просветното дело в с. Павелско.
Там някои моменти са обрисувани с белетристично умение, но доминира краеведческото изследване.

Диана Павлова
ИВИЧКА ЦВЯТ
Двете ивички цвят - небе и трева -
чак изглежда картината скучна,
а в човешкия ритъм и дъх между тях
неподправен, животът се случва.

Ангел Рачев
НЕБЕСЕН АКВАРИУМ
Дълбоко
във синята вода - Небето,
(където вятърът напролет
разплакан хвърля си хайвера).

Венцеслав Кисьов
СПОМЕН
„Благодаря за радостта и болката.” -
ми писа някога едно момиче,
а аз - безумно горд - не я помолих
да ме изчака, за да я обичам.

Димитър Велинов
НОЩ
на жена ми
Морето…
Ах, морето ни предпазваше
от всичко дребно,
смешно и излишно.

Петър Лозанов
СТЪЛБАТА
Краят на стълбата - забита в небето игличка.
Изкачването - мъчително и горещо.
Ако с всички сили нагоре се затичам,
възможно е сам себе си да посрещна.

Сергей Есенин
превод: Георги Талев
***
Ще тръгна, смирен като послушник,
а може - белобрад бедняк,
в полето край брезите чудни,
белеещи като варак.

Елка Няголова
ЛЕБЕДОВ ДОМ
Плетох-разплитах, плетох-разплитах… Животът
твърде капризна плетка май се оказа.
Свършва кълбото. Вместо ръкав - крилото
лебедът крие. Както и аз във пазвата

Иван Есенски
послеслов в книгата „Басномонолози”

За тези, които следят и познават творчеството на Атанас Звездинов новата му книга „Басномонолози” е продължение на оригиналното присъствие на този поет, който е и един от най-изявените наши баснописци.

Камен Васевски
КРЪГ
Дървото вече е покрито
в кафяво, жълто и ръждиво…
Листа трептят, листа отлитат
и търсят ласка милостива.

Иван Антонов
ЛУННО ПРИКЛЮЧЕНИЕ
Мълчание на птица. Нощ и сенки в тъмнината.
Съдбовен кръг в небето е огромната луна,
а нейде между мен и нея някой с лунната соната
събуди нощната бездънна тишина.

Васил Аврамов
Първият сняг заваля на разсъмване
и цял ден красиво валя.
Добре, че будилникът рано ми звънна -
иначе чудото щях да проспя.

Атанас Иванов
БЛАГОСЛОВ
Тоя дъжд - тоя пролетен дъжд…
Тия капки от страст полудели…
И жените в цъфтящата ръж,
срещу мен от години поели.

Петя Цонева
ГЪДУЛАР
Гъдуларю, свири! Днес е щедър пазарният ден!
Донеси синева, леден извор и дъх на момиче.
Знам, че имаш нозе от трева и градински невен

Стефан Коларов
Сент-Бьов, който посвещава великолепен портрет на гениалния артист и драматург, изтъква:
„С изобразяването на някои по-специални недостатъци и с използваните костюми Молиер принадлежи на века, в който е живял, но много повече на всички епохи, той е художник на човешката природа.”

(Увод)
Жан-Клод Кариер
превод: Евгения Динкова
От 1880 до 1910 г. Франция изживява най-голямата епидемия от смях в своята история. Излизат десетки смешни вестници, като само вестникът Рир (Смях) излиза в 150 000 екземпляра. Много ползващи се с успех издателски поредици са съставени изцяло от хумористични книги.

Ваня Душева
***
Моля те, Боже,
да понеса
малко
от чуждото страдание.

Иван Джебаров
Беше ден преди Новата година, а Мадрид ни посрещна окъпан в слънце. Докато самолетът тичаше все още по пистата ни съобщиха, че вън е само 14 градуса и да си облечем палтата. Все пак зима е, макар че от прозорците на колата, която малко след това ни понесе към столицата, не си [...]

Лозан Такев
Заглавието дойде от един предишен скеч на Тодор Колев за войнстващата простотия, която ни завладява тотално…

Тихомир Йорданов
Из „Приказки от кафенето”
Западала султанската държава, много золуми се вършели, закони нямало.
Угрижен пътувал падишахът със свитата си през равното поле. С него били и везирите, и пазвантите, че и целият харем с жените му. Знам ли за къде е тръгнал, султанска му работа, но голяма била пушилката.

Петър Ванчев
ТЪРПЕНИЕ
Аз кон ли съм, Боже, или магаре,
което не става вече за впряг?
Тъй пропилях си живота в България,
а пък за друго имах мерак.

Васил Радевски
ПОДАРЪК ЗА КОЛЕДА
На края на света съм аз - при циганите
и вече не помня в мен какво е останало
от конския впряг, от снега и от слънцето,
пренесено през тази житейска забрава.

Христо Филчев
ТИ, КОЙТО
Прекрасните усилия, да смяташ,
че само ти си гениален,
необходим като Земята
е просто подло и нахално…

Стоян Мурин
Из „Господи, влюбен съм” (1994)
СЕЛО
Село без хора - празно останало -
руши се лека-полека.
Живее още духът ни само,
ала го няма човекът.

Георги Талев

16 януари 2019 г. - 13 години от смъртта
на поета и преводача Георги Талев
ГОРСКА ПРИКАЗКА
Снегът, невероятно топъл шепот,
докосва слънцето с безброй игли.

Елица Кръстева
ОБЛАЧНО ПРЕЗ АВГУСТ
А морето съвсем по августовски
се блъскаше в коленете ни.
И всички мъже бяха мои, приятелю,
и всички жени - в ръцете ти.

Георги Н. Николов

Живеещият в Австралия Георги Гълъбов е автор на поетичния сборник „Прекършено крило” и на издадената на четири езика книга „Сентенции”. А наскоро отпечатаното томче „Дива страст”, най-новата засега творба на този автор, е дело на ИК „Плеяда”, С., 2018 г. То предлага седем разказа, всеки от които е малка сюжетна планета.

Владимир Скобцов
превод: Елка Няголова
***
О, кратък век! И ден единствен.
На басни селянинът сит ли е?
Той мъдър е и плодовит е -
преди война се ражда син.

Валентин Чернев
СНЕГОВЕ
“На свете нет тоски такой,
которой снег бы не вылечивал…”
Борис Пастернак

Стефан Коларов
115 години от рождението на акад. Георги Караславов
Неговата мащабна фигура ярко се откроява в литературното ни развитие със земната сила на силния му талант и верен психологически усет при тълкуването на националния ни характер.

Илко Капелев
Очите ти прекрасно ми отиват…
Как само в мен преливат… В понеделник
загубих се в душата ти красива
и вече там съм доживотен пленник…

22 години от ВЯНВ /Великото Януарско Народно Въстание/
Денчо Владимиров
Как да забравиш такива хора! Как да забравиш тяхната „революция”, подпирана и от отвън,и отвътре /че и от самата вътрешна опозиция на управляващата тогава партия БСП !/, на която народът бе дал през 1994-та пълен мандат за управление!

След 75 години…
Лозан Такев
10 януари 2019 година… Каква бяла красива градска тишина… А преди 75 години на този ден столицата ни е почти разрушена.

Весела Люцканова
Всяка събота или неделя след тежката седмица в училището Валя и дъщеря й се качваха в планината или пътуваха по Искърското дефиле на гости при приятели.
Никога не оставаха в града през празниците, Валя казваше на всички смеейки се, че отиват да си проветрят главите, а всъщност искаше да създаде здрави навици на дъщеря си, [...]

УМОРЕНИ СЪНИЩА
(39 стихотворения)
електронна книга
Петър К. Стойков

Станка Николова
ЗАТИШИЕ
Ветровете у мене бавно притихват
и лодката в реката по-плавно се движи,
зад зелени завеси бреговете са скрити
и са странно спокойни, даже безгрижни.

Георги Гълъбов
От години в семейството ни бе обичай да посещаваме Бачковския манастир на втория ден от Великден.
Дядо ми е разказвал, колко трудно са се придвижвали от София с влак до Пловдив и едва намирайки място в препълнения с богомолци скърцащ, изтърбушен автобус, пристигали в манастира.

Георги Христов
ИЗПОВЕД-ОТКРОВЕНИЕ
На моя син
Боже, в твоята власт се оставям,
господар на живота си ти,
ще ме стигне ли тленна забрава,
сине, спомен за мен приюти.

Милан Михайлович
превод: Елка Няголова
ПЛАЧ СРЕД ПОЛЕТО
Бледней кукурузът, майко,
сивей уморен кехлибарът му.
Върхът му е сведен и жалък.
А мишките - живи хванати.

Анжела Димчева
Атанас Капралов, „Приближаване до взрива”, изд. „Летера”, 2018

Почти карикатурната преходност на политическия и икономически пейзаж у нас сякаш наложи щампата на задължителната „новост” и върху изкуството. Като че ли публиката непрекъснато очаква да бъде скандализирана.

Филип Марински
НЕПРАЗНИЧНО
Аз искам да бъда поет-оптимист -
стихът ми кураж да дарява,
да прави живота по-ведър и чист,
но някак не се получава.

Павел Боржуков-Боржи
АВТОПОРТРЕТ
Ван Гог ме е обсебил тази нощ.
Топя перо във лунната палитра
и къс по къс рисувам себе си.

Петранка Божкова
ВИК
„Милост за живите!…
…За нашите грешки,
за нашите слабости - милост!”
Гийом Аполинер

Ники Комедвенска
МОЛИТВА
Аз не зная защо Бог ни гледа спокойно отгоре…
Той нали обеща да ни бъде баща и пастир?
А пък ето го Страшния съд - многократно повторен,
и се бием до смърт, а заспиваме с песен за мир.

Светла Дамяновска
***
“Внимавай много, когато разплакваш жена,
защото Бог брои сълзите й!”
Талмуд
/из разговора на Бога с човека/

Петко Братинов
НОКТЮРНО
Ти беше първото кокиче
във мойта млада планина.
Прегръщах те като момиче,
но никога - като жена.

Мариана Хитова, кмет на Дойренци
(творческо и културно сдружение вдъхва вяра в жизнеността на българското село)
Преди четири години в село Дойренци, в дома на писателя Атанас Маринов-Атман под раззелена лозница се състоя среща на проф. Банко П. Банков с писатели и културни дейци от осъмското поречие.

Панде Манойлов
превод: Милена Обретенова
Малки още бяхме,
втори-трети
клас,
когато учехме

Звонко Танески
превод: Ели Видева
ПОЩЕНСКА КУТИЯ
Пощенската кутия на сградата дни наред се пълни само с прах.
Досега не забелязвах
как твоите чести писма раждат любов към пощальона.

Титос Патрикиос
превод: Николай Бояджиев

НЕДОВЪРШЕНО ПИСМО
Пиша ти от опашката, където дълго чакам
с хиляди други. Молбата току-що съставих,
но мотивите ми изглеждат неубедителни,
а сроковете, както винаги, са минали.

Евгений Баратински
превод: Николай Бояджиев
ПОРТРЕТ НА В…
О, как да те опиша? Сам не проумявам!
Замислена, аз помня, беше вчера ти,
забавна днес си, лекомислена почти,

Димитър Желев
Тягостна тишина изпълваше дома му. Леден полъх откъм хола загатна за забравен отворен прозорец. Застояла миризма от мивката се пренасяше на талази, раздробена и подхвърляна от течението из апартамента. Тъмните стаи спяха.

Димитър Желев
Вратата се затвори и шумът остана зад него. Малката стая го посрещна с познатите вехти мебели и избеляла боя. Завесите бяха спуснати и слънцето немощно се отразяваше в далечната стена посредством тесен лъч, изпълнен с волни прашинки.

Йордан Петров
Навън снегът е почти метър. От стрехите на къщите, като големи сребърни обици, висят ледунки. Автомобилите затъват в снега, често буксуват и едва-едва се измъкват от голямата поледица.

Павел Боржуков-Боржи
Не знам дали всички пишещи днес млади автори си дават сметка за риска, който поемат с желанието да публикуват час по-скоро творбите си.

Станислав Семерджиев
Аз знам, че на такива представяния, колкото повече стават изказванията, толкова повече те се повтарят, и е много трудно човек да каже нещо съществено, което в същото време да не е вече казано.

Лиана Даскалова
ЛЕГЕНДА
Има в рода ми една легенда,
песен за една кама:
прабаба моя, крехка и дребна,
защитила честта си сама;

Едуард Асадов
превод: Галена Воротинцева
***
Ех, много са, с които да преспиш.
Но с кой от тях до утрото ще стигнеш?
И на раздяла да му се усмихнеш,
да му помахаш, пак да се усмихнеш.

Петя Пейчева
МУЛЕН РУЖ
Париж е винаги така неистов,
с картините направо на паважа
и стари фокуси на някой мистър,
решил как гълъбите да накаже.

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
Мъчно може да си представи човек по-положителна душа от тази на г-н Целестин Льороад, ерген на средна възраст, с който това лято имах честта да се запозная.

Алфонс Але
превод: Евгения Динкова
- Ще отида дори по-далеч … заяви старчето.
Всеки път когато взимаше думата, а я взимаше постоянно, старчето започваше с тия думи: „Ще отида дори по-далеч…”

Кръстьо Станишев
ВСЕ ОЩЕ
На залеза последните лъчи
наподобяват стълба към небето.
Но кой би искал да се изкачи
към вечното спокойствие, където

Красимир Власев
СМИСЪЛ В БЕЗСМИСЛИЕТО
на Иван Есенски
По площади и улици триумфира безсмислие.
А ние винаги търсим здрав смисъл,
като в здравен статус на спортист,
преминал успешно медицинските прегледи.

По повод Цветан Пешев „Коза ли е, риба ли е”, С., 2017
Панко Анчев
В края на 60-те и през 70-те години на ХХ век Цветан Пешев не само бе много активен писател хуморист и за деца, но и литературата, която той и неколцина като него (Кольо Николов, Станислав Стратиев, Росен Босев, Божидар Томов и др) пишеха, [...]

Филип Марински
Трябваше да пътувам с влак до София и показах на билетната каса решение на ТЕЛК. Касиерката ми върна решението с пренебрежителното: „На мен това не ми върши работа!”

Свежа Дачева
***
Салът на душата ми - перо
от небрежна птица, отронено
някога, в началото на времената,
върху плажа отвъден,

Виолета Бончева
Как се рисува пулсираща кръв?! Просто стоварваш червения цвят върху платното на едри вълни, тъй както вълните на човешките потоци от чувства обгръщат живота или пък разпръскваш копринени полски макове на лазурен фон, около които непременно се открояват фигури от бъдещето и сенки на [...]

Бележки за книгата „Капчици от Ескобедо” от Виолета Бончева
Иван Енчев

За първи път се срещнах с творчеството на Виолета Бончева преди доста години, когато публикувах във в. „Шипка” литературния отзив „Лунна и жадна като земята” за нейната първа стихосбирка „Мокър етюд” /1990/. Тогава все още не се познавахме лично.

Тенко Тенев
ВИСОЧИНИ
Да погалиш България с очи,
да й се порадваш с душата си…
Събрала толкова височини,
красива като мечтите ни.

Иван Митев
Беше най-различният от всички в гимназията. Името му сякаш увеличаваше преградата, която го делеше от нас: Самюел. Височък, слабоват, но жилав, с изпъкнали скули на продълговатото лице. Носеше очила. Свиреше на пиано.

Гълъб Ковачев
“БАБИНИ ЗЪБИ”. ИЛИ ЗАЩО ЩЕ ПРОИЗВЕЖДАМ ТРИБЕСТАН
Нашата нива се намира в самия край на селото ни и е 10 дка. Била е купена през 30-те години на миналия век от дядо ми по бащина линия. Цялото семейство на дядо - жена, деца, родители, че и сестрите му - се изхранвало от тази нива.

с Павел Матев разговаря Георги Гривнев
Павел Матев /1924-2006/ е роден в село Оризово, Старозагорско. Завършил е славянска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Първите му стихове са от 1946 г. в старозагорския вестник „Литературен подем”.

Георги Славов

ТИ НЕ СИ ЗВЕЗДА, А ЦВЕТЕ
Quand je te vois, je me sens mieux,
Quand tu t’en vas, je me sens vieux…

Димитър Миланов
СПОМЕН
Как ни разделя спомена за зимата далечна -
със сняг затрупал всичко.
Отвориш ли вратата, нагазваш във небето…

Генадий Йомкин
превод: Тихомир Йорданов
Стопанинът болнавото си куче
предаде да приспи ветеринарят.
Добре е, каза, че така се случи,
а иначе и ден не ще изкара.

Таньо Клисуров
СПОР С ДАМА
„Ний спориме двама със дама…”
Н. Вапцаров
Насреща ми някаква дама, подема
съвсем безпардонно след миг:
„За Вас любовта е обикната тема,
но Вие сте вече старик!

Георги Майоров
Кой не се е удивлявал от демоничната любов на Яворов, която пада в нозете на красотата и нежността на Мина, за да сътвори вечния платоничен шедьовър - ,,Две хубави очи”.

Мисли, навеяни от празниците
Денчо Владимиров
Може би така би се провикнал монахът Пайсий, ако беше радиослушател на български радиа през дългите празници на българите и в края на 2018-та.

Панко Анчев
Във всяко общество съществуват поне две култури и две литератури. Съсловното му разделение дълбоко и засяга основните характеристики на обществения организъм, поради което практически е невъзможно в рамките на нацията и народа да се изгради достатъчно органично единство.

Димитър Златев
ЖЕНАТА ОТ КАНТОНА
Железопътният кантон ни чакаше във петък вечер,
когато бързахме със влака да се завърнем у дома.
Край нас, на малкия перон, една жена със жест сърдечен
ни даваше “Зелен семафор” и пак оставаше сама.

Мина Карагьозова
БЕЗДОМНИКЪТ
На стъпалата на магазина отсреща
често са седнали тихо, тъжни и морни мъже.
Навярно не им се прибира все още по къщите
и сядат да пийнат сред шумата тъй, неглиже.

Из „Настолна книга за широките маси и високите столове” (2017)
Валентин Димитров
СВИРЧОВЦИ
Много диригенти се навъдиха. Още повече - първи цигулки. Навсякъде - тъпани. Под път и над път - последни дупки на кавала. Безброй - издухани флигорни. Хрантутим ги ние - с гайдите! И дори си свиркаме… старата песен на нов глас!

Анибал Радичев
SOS!
На Драгомир Шопов
Влуден от житейската врява,
притихнал в панелен кафез,
с ключа на сърцата предавам
сигналния код: SOS!

Цвета Иванова
КАКВОТО СИ ОБИЧАЛ, ЩЕ СИ ТИ
Величие навярно е това,
че можеш да обичаш.
Не някого, а всички същества,
макар да сте различни.

Георги Гривнев

Малко са селищата, които крият в духовните си недра залежи от сюжети за разкази и предания, памет за личности, оставили следа подир следа, случки, които свидетелстват за достолепие и чест в размирни времена, блясък на поведение, в което прошката надмогва възмездието, магията на любовта, която едва ли някой някога ще разгадае…

Асен Димитров-Феликс
ЛАКОНИЧЕН ДОКЛАД ЗА БЪЛГАРИЯ
Въпреки реформите в страната
и европейските финансови програми,
все още почвата е пребогата
за карикатури и за епиграми.

Дилян Бенев
Из ,,Противоборство”, изд. ,,Изток-Запад” (2018)

***
Всевъзможните бежанци заливащи Стария материк, никак не са случайни. Иначе ако бяха, не биха били толкова много от друга религия и с такова настървение да напират. Но погледнато от друг ъгъл, това ги прави добре дошли на европейска земя.

Анатолий Аврутин
превод: Елка Няголова
ДАЛЕЧ ОТ РУСИЯ
Далеч от Русия
да бъдеш руски поет,
да пазиш Русия
далече от нея е сложно.

Алексей Махортов
превод: Петко Недялков
Стройни брезички и свещички-елхи -
дивен край!
Навярно именно в Русия
е бил самият рай!

Николай Дялков

РЕКАТА НА ГОДИНИТЕ
На съпругата ми!
Реката на годините изтича.
Да стана Бог и да я върна аз -
по-силно даже, знай ще те обичам

Ивайло Балабанов
ВЪПРОС ЗА ЛЕВСКИ
Свободен е народът и от душа те слави.
Защо му трябваш още? Защо не те забрави?
Защо, съзре ли гарван, си мисли за бесило,
защо си му икона, защо си му светило?

Никола Инджов
Горното заглавие може би озадачава някого, но аз от известно време насам непрекъснато твърдя, че и днес тракийски българи и техни преки и непреки потомци обитават класическите пространства на Тракия.

Галена Воротинцева
ПРЕДСТАВА ЗА ЖИВОТ
Препъва се по стръмнината
представата ми за нещата
и цял живот вървя разбрала -
недоразбрала.

Мартен Калеев
Боже, колко дълго тичах към това утро! Въздухът избухна, нажежен до бяло от нежност. От чакане. От несбъдване. От самота, която се стопи, изчезна при първия поглед и несръчната ласка.
От думата, която всички разбират. По очите…

Катя Кремзер
Из „Пясъчна роза” (2017)
КАМБАНА БЕЗ ЕЗИК
На Любомир Левчев
Попарени са розите навън.
Снегът ги е целунал за последно.

Габриела Панова
МОЯТА КОЛЕДА
Моята Коледа не е окичена елха,
не е и подаръкът под нея,
нито силно светещият връх.

Диляна Христова
ПРОЗОРЕЧНАТА ДАМА
(Завръщане)
На Гроздан
Отново съм онази тъжна луда,
живяла във извечна самота.
Душата ми - душа на пеперуда.
Но тя е скрита. Скрита от света.

Галя Карааргирова
Почувствали ли сте как корените ни теглят назад, в спомените…
Случи се, преди няколко години да се разделя с двора, останал в наследство от баща ми, а на него - от дядо. Тъжно е, когато откъсваш от душата си нещо мило и свидно…

Любомир Николов
Така се случи, че любимата ми братовчедка Мичето и мъжът й Панайот ме помолиха да напиша нещо за нашето общо детство. Ти можеш, казаха ми те. Колко е трудно.
Не защото нямам думи за спомените, а защото това с думи не се описва. Описва се със сърцето. И все пак ще опитам.

Юна Мориц
превод: Надя Попова
***
Обикаляше с мен пазари,
с мен простираше пелените,
мъкна куфарите съдрани -
и си тръгна. Така се случи.

Алики Телеску
ЕХ, ДА МОЖЕХ
Спомените пречат на времето
да се движи напред.

Иван Кьосев
Из „Падаща звезда” (2014)
ЗИМНА РАЗХОДКА
Едно небе, което
намръщено сивее.
Едно море, което
сърдито се люлее.

Снежана Галчева,
председател на Салона за българска култура и духовност - Чикаго
Може би по статистически данни в официалните доклади се знае какъв е броят на българите, живеещи извън страната ни. Там, някъде… По света.

Панчо Панчев
ОБИЧ
На М. К.
Днес не те видях,
нито чух.
Все едно, че бях
сляп и глух.

Димитър Христов
СУРВАКАРИ
Дали ще дойдат? Бързите им стъпки
до прага ще направят ли пъртина?
Очакваме ги, вслушваме се, тръпнем,
страхуваме се да не ни подминат.

Мариана Еклесия
СЪН
Сънувах себе си, че съм дете във Теб -
такова малко, синеоко, чисто. Бе облачно,
валеше дъжд, а аз се сгуших кротко
и молех се - да ме спасиш от идващата буря!

Минко Танев
УТРИННИ ПРЕДЕЛИ
Светлинен плисък ме зове
над бликнала смола и билка
и с блесналите върхове
за миг над бездната политам.

Христина Борисова
КОЛЕДНА МАГИЯ
На Коледа и думите са други -
по-меки са и правят реверанси.
Снежинки са. По устните рисуват
на щастието светлите нюанси.

Лозан Такев
А помните ли как истински и свободно Лили пееше: „Този свят е тъй прекрасен. Той е влюбено сърце…”
За същия свят ми е думата сега. Шепа доморасли политици от позицията на временната и случайна сила обявиха същото това време за престъпно…

Георги Зарчев
ФИГУРИ ОТ БРОНЗ
Винаги съм твърдял, че не живея на квадратни метри, а живея в километри. Пътуванията ми започнаха още в детството ми. Истинските ми воаяжи тогава се извършваха с помощта на дядо ми, който ме качваше в неделен ден от кварталната спирка на градския автобус и започвахме едно безконечно пътуване из Хасково, сменяйки линиите [...]

Йордан Калайков
Душата - странното название на вътрешното усещане за човешката природа, казват, че била някаква загадъчна субстанция - лека и ефирна като райски газ.

Янко Димов
на Георги Ралчев
Ще догори денят.
Ще догори
и тази полубезсънна нощ.

Александър Геров
Но все по-скъпа ми е таз,
която ми постла легло.
Робърт Бърнс

Добрин Василев
От най-ранното детство са се запазили у мен чудно хубави спомени за една Варна, която днес много малцина могат да си въобразят.
До сегашните хали на ул. „Нишка” и пресечката й с улица „Бенковска” имаше остатъци, доста запазени и внушителни от старата градска крепостна стена.

Михаил Зенкевич
превод: Красимир Георгиев
ПРЕДИШНОТО Е СЯКАШ САМО СЪН
Предишното е сякаш само сън,
а бъдното единствено мечта е
и само в настоящето ни съм -
живот за миг и пълен, и реален.