Георги Гривнев
Биляна Горева завърши езиковото училище в града и се завърна след четири години като учителка. Към своите преподаватели изпитваше почтителен респект, а към всички се отнасяше с коректност и внимание.

Филип Марински
С тези думи, изречени с протяжен глас, започва четенето на пасаж от евангелие православният свещеник и прави с ръката си кръст във въздуха.

Иван Джебаров
Жените бяха насядали вече край масата и докато чакаха стрелката на стенния часовник да легне точно на цифрата, говореха за техни си работи.

Славчо Николов

Литературното ми приятелство с Иван Джебаров продължава повече от четиридесет години. Беше малко преди осемдесетте години на миналия век.

Георги Н. Николов

Щастлива случайност поставя българския художник Андре (Андрей) и красивата Ештрела един до друг в полет към португалската столица. И широко разтваря двери за увлекателното повествование в романа „Лисабонската наследница” - най-новата засега творба, родена под талантливото перо на Лъчезар Георгиев…

Мария Полидури
превод: Михаил Маринов

НА ЕДИН ПРИЯТЕЛ
Ще свърна в своя път, при теб сама ще вляза,
ще дойда да те сваря със старата мечта,
тъй леко вечерта ще идва на талази
и тихо пред прозореца ще гасне в самота.

Асен Калоянов

ЕСЕН
Есен - вредом над полята
броди скитница мъгла;
над долини тишината
свежда горестни крила.

Стефка Тотева
Из „Прозорецът” (2018)
ПИСМО ДО ЩУРЕЦА
Къде си в студената зима,
къде си се скрил?
Имаш ли мъничка стая?

Иван Антонов
КРЪГОВЕ В НЕБЕТО
Кръжаха птиците над тебе цял живот,
очите ти рисуваха след тях небето
и по платното на утринното зарево
цъфтяха макове и рози до сърцето.

Денчо Владимиров
Тия дни пак чухме бисер от устата на „външния ни постоянно премиер”, че в България нямало нито един убит журналист! Няма и толкоз! Всичко е спокойно! Журналист да си в България днес! Цветя и рози!

Мартин Маринов
НАЗАД, НАЗАД…
Искам да съм в чужд град. Да ръми тихо дъждец, да вървя привечер бавно по улицата и да спра пред уличен телефон. Да пусна монета и да навъртя шайбата на номер, който не съм избирал от години.

Иван Ненов
СЕЧ
Брадвите ехтят във планината,
буките една след друга падат.
Клоните - отсечени - се мятат
в плачещата от листа грамада.

Павлина Гатева
НАБЛЮДЕНИЕ
По ръба на усмивката ти
един слънчев лъч
плете паяжинка,
в която да улови

Виолета Бончева
Когато влязох в дома им, Ернандо беше на коридора. Погледна ме любопитно, едва кимайки за поздрав.  Като че ли не подаде ръка, не съм сигурна, защото тогава все още бях в шок след изминалия 12-часов полет и още 12 часа на колела от столицата - близо до границата с Щатите…

Георги Майоров
Появата на книгата със сонетни венци ,,Дъх на смола” (2017) на поета Петър Динчев не е случайна. На младини той е омаян от славеевия глас на родопската певица от Широка лъка Бойка Присадова.

Пламен Тотев
„Там, гдето има обич, няма кражба и няма никога крадци!”

Той беше и си остава голям поет на България. Голям го прави не критиката, която често го пренебрегваше, голям е от любовта на толкова много българи.

Антон Холбан
превод: Христо Боев

Най-сетне автомобилът напусна центъра на Базарджик (1), спусна се по измъчените улички, по жълтата гладка пръст сред ечемичните полета, потрепващи и променящи цветовете си като толкова близкото море, а сред мака - следи от кръв, които водят към незнайно престъпление, извършено в някое потайно кътче от тази пустош.

Никола Ракитин
1.
Как слънцето мило е в късната есен,
когато след няколкодневна мъгла
надникне и грейне от свода небесен -
и грейне в запустени, глухи поля.

Васил Карагьозов
ХУБАВИЦАТА
Да бе порасла в сиромашка хижа,
под гнета на живота груб, суров,
тя би узнала що е скръб и грижа,
но знала би какво е и любов.

Тодор Еврев
СКАЧКАТА
Ако погледнете Балкана откъм Кичера, не се вижда нито Амбарица, нито Юмрукчал. Една зелена стена се издига на възбог. На човек му се струва, че път по-нататък няма.

Из „Вечното очакване” (2018)
Петя Йотова
ЛЮБОВТА Е ЛЮБОВ
И след късната среща
дойде късно обичане -
най-последна любов,
най-последното вричане.

Денис Олегов
„Щрак” - се чу откъм вратата на клетката.
- Излез, няма да стоиш повече затворено! - долови се чуруликане.
От края на клетката глава надигна едно малко черно пиле. То потрепери от страх, когато видя пред себе си непозната птица. Сърцето му се разтуптя, сякаш бе колибри.

Мара Белчева

ПРЕД ОГНИЩЕТО
В снега вън гаснат стъпките вечерни.
В огнището ни огънят пращи
и мята по стените сенки черни.
От пламъка облян, до мене ти.

Ценко Цветанов
Струва ми се, че за да се проникне в творчеството на А. Страшимиров, не е достатъчно само да се прочетат неговите многобройни книги - трябва и да се види Страшимиров и особено: да се чуе как говори.

Антон Страшимиров
То беше преди есента на печалната за нас 1913 г. Предстоеше ми да прелетя Родопите, едно море от разбити планински колоси на 200 км в шир.

Антон Страшимиров

*
През 1893-94 г. учителствах в с. Дюлгерлий, Бургаско, където кметът, полуинтелигентен попски син, беше депутат и дясна ръка на Стамболов, та трябваше да катурна неговия застъпник в селото.

Васил Ставрев
Антон Страшимиров - „Песен на песните”, София, 1910 г.

Изглежда, че се е прояснила най-после душата на поета, та пише своята „Песен на песните”. И това тъкмо по времето на най-големия неуспех на драмите му, на които възлагаше толкова надежди!

Габриел Импаглионе
превод: Виолета Бончева
ГРАДИНА
Черешовото дърво в мълчаливия си блясък
кара жабите да вярват
че това е луната

Васил Венински
БАБАХAК
В памет на Усин Керим
Бабахак - неписан закон,
страшен закон,
бащин закон,
бабахак.

Виктория Катранова
ОСТАНИ ПО ДУША…
Тази нощ остани по душа
и свали всичко от себе си -
дрехи, спомени, суета.
В тишината се вгледай.

превод: Литературен свят
На въпросите на Сергей Правосудов отговаря отговорният секретар на Руския Лермонтовски комитет полковник Алексей Валериевич Захаров

Георги Илиев
На 6 т. м. неочаквано за всички - по един необикновен начин - тури край на живота си Георги Т. Стоянович - Берсенев; председател на Ст. Загорския обл. съд, член на съюза на проф. музиканти и сътрудник на „Литературен глас”. В деня на погребението Радио „Стара Загора” е устроило траурен концерт, на който Г. [...]

Антон Берсенев
(Роден в 1851 г. - починал 13 юни 1914 г.)

На 13 юни т. г. изтекоха точно десет години от смъртта на основателя на българската опера. Малцина си спомниха, че тоя ден, в скромната си квартира на ул. „Стефан Караджа”, заобиколен от жена си и неколцина близки приятели, издъхна оня, който цял живот имаше бодър,

Антон Берсенев
(По случай 50 годишния му юбилей)
Sursum corda!
Той дойде в България като младеж, а днес е побелял старец. Тридесет години приблизително ни делят от онова светло време - времето на съзиждане основите на нашата държава и поставяне начало на нашата култура.

Лев Озеров
превод: Георги Ангелов
***
В младостта си беше
бутилка шампанско,
в зрелостта си стана

Иван Ненов
ПРИ ГАДАТЕЛКАТА
- Ти за нищо не ставаш!
- Но аз съм управляващ!

Лозан Такев
ОСТАВКА ИЛИ ИСКРЕНО И ЛИЧНО
Неравно крачим в тоя дълъг преход.
Неравно, нервно с вас поглеждаме встрани…

Бойко Беленски

ХХХІІІ
Омуртаг добре познаваше родословното си дърво. Страхът и смирението не бяха недостатък на предците му. Не случайно на баща му бяха лепнали прозвището Крум Страшни. Със своята решителност и смелост той вселяваше ужас сред враговете си.

Христо Черняев
Заглавието на книгата на Иван Матеев - „Друмища”, ми позволява да кажа, че нейният автор продължава вдъхновено да върви по небесни и земни пътища, че той продължава да е сред нас и с характерния си топъл глас и с написаното от даровитата си ръка слово всъщност не спира, а разгаря разговорката си с приятели [...]

Драгомир Шопов

За Йордан Радичков е писано и говорено много, но сигурно има още какво да се добави. С успех го е сторил писателят Юлий Йорданов в книгата си „През февруари при бащата на „Януари”. По неговите думи авторът е завладян от „магическата вселена на философа от Калиманица”.

Юлий Йорданов
Из книгата „През февруари при бащата на „Януари”

Вярвам - не съм първият, а не ще да съм и последният, който се прехласва по утрото. Неговата свежест така ме ободрява, че сякаш ми порастват крила, а с тях като волна птичка литвам. Ето така се случи и в онова - Утрото на сакралната 1990-а, когато [...]

Михаил Лермонтов
превод: Людмил Стоянов

КОРАБ
Над морски синини безкрайни
самотен кораб гони път…
Що дири той в страни незнайни,
защо оставя роден кът?

Валерий Брюсов
превод: Людмил Стоянов

НА МЕНЕ СИ
Желал бих кат река да извивам
по широки и сочни лъки,
между храсти води да разливам,
да ме гледат небесни дъги.

Ръдиард Киплинг
превод: Людмил Стоянов

Зад стената, от бащите ви дигната, в кръг от оловни моря,
спокойно си лягате, ставате в мътна зора.
За войната вий казахте: „Не я знаем”, за меча - „Не се боим!”

Ружа Велчева
ИКАР ЩЕ СЕ РОДИ
В бетонния търбух
на старата панелка
времето отдавна е замряло

Панко Анчев
1.
Освобождението от турско робство и учредяването на българската държава постави в качествено ново състояние българският свят, отваряйки пред него възможности, но и задължения да се идентифицира както „за себе си”, така и „в себе си”. Т. е. като обект и субект на международното политическо поле.

Георги Майоров
Книгата ,,Мили палавници”( БП, 2017) на Иван Вунчев е дванадесетата му в литературния свят на децата. Бях свидетел как цяла година авторът и редакторът Нико Стоянов разговаряха върху съдържанието и оформлението на новата книга.

Иван Енчев
Отзив за стихосбирката „Злато поле - Париж” от Демир Демирев

За да вникнеш истински в същината на своеобразния лирически сборник „Злато поле - Париж” /2016/, трябва задълбочено да го прочетеш няколко пъти.

Владимир Соловьов
превод: Тихомир Йорданов
***
Благонамерен е,
и все пак странен
е този анекдот:

Александър Сумароков
превод: Тихомир Йорданов
Неверник престани да ме наричаш пак.
От вярата получих аз права

Шандор Петьофи
превод: Елисавета Багряна
СВЕЧЕРЯВАНЕ
Умира вече слънцето на запад.
Тъй розата главица свежда морно
и от болка тъжно и покорно
отровените й листенца капят.

Арпад Тот
превод: Елисавета Багряна

Разсъмва се. Вечната мръсотия на града посивява,
но отвъд, в прозирната, чиста далечина, ето -
опъва новия си рисувателен лист в небето
Зората - импресионистът славен.

Калин Николов
Две нови книги събират малка, но основна част от журналистическото творчество на Илия Пехливанов.

Денчо Владимиров
Айн, цвай, драй-дрън! Слушаме по радиото новина, че от немската прокуратура ще вземат окончателно решение дали да екстрадират явно красящият мира /света/ в момента и Германия Красимиров, само ако …получели от България надеждно потвърждение, че в страната ни затворите отговарят на всички европейски стандарти и че условията в тях не застрашават [...]

Арезу Нурий
превод: Георги Ангелов
***
Дърветата се вдигнаха на бунт.
За преговори с тях

Имант Зиедонис
превод: Иван Бориславов
***
Листата, тези жълти листа,
които отрониха клоните,
внезапно ще полетят

Семьон Надсон
превод: Димитър Подвързачов
Гологлав, полубос, полугол, изнурен,
в скръб потънал и в мисли отровни,
край разлистнати лес сенчаст, тих и зелен,

Георгий Росимов
превод: Димитър Подвързачов
СВЕТУЛКИ
Щом се мръкне, рой светулки,
хубави кат млади булки,
палнат весели свещици,
сякаш мънички звездици.

Константин Петканов
На Илия Бешков
Има ли човек, който поне веднъж в живота си да не е извикал: - „Колко е безсмислен и празен животът?” С положителност можем да кажем: - „Не, не е имало и няма да има!”

Денчо Владимиров
„Това за мен не е държава!”- в този смисъл се бе изказал в едно от последните си прощални интервюта при абдикирането си от политиката, бившият основател на СДС и КТ „Подкрепа” Константин Тренчев. И беше прогнозирал, че ще става все по-лошо…

Георги Домусчиев
(Стихотворение в проза)
Какво не върши на тоя свят страхът!… Нищожен е той, но е могъщ!
Трябва да сте влизали в менажерия - нали? Тогава сте виждали лъва, царя на всички животни, от чийто рев треперят всички?…

Александър Михайлов
Отбрули вятърът рубинен лист
на явора от кичестия ствол.
Понесе листа ручей, рукнал чист,
из тайните на сенчестия дол.

29 поети и писатели от 14 държави гостуваха на хасковските творци
интервю на Тодорка Николова

Лада Баумгартен, президент на Международната писателка гилдия и на Международния фестивал „Руский стиль” гостува в Хасково за първи път. Тя пристигна в Града но Богородица с 29 души от гилдията, от 14 държави.

Габор Гараи
превод: Димитър Милов
Ако любовта те изостави, мигом
по лицето твое ще избие ситно
в тънък слой онази бяла беззащитност,
както по стената влагата избива.

Янош Пилински
превод: Димитър Милов
На звезда забранена роден съм навярно,
кретам бавно, изгонен на нейния бряг,
на небесното нищо прихваща ме пяната,
с мен си играе и после захвърля ме пак.

Йозеф Елиа
превод: Кръстьо Станишев

И аз бях някога детенце мило
и галено от музите живеех,
бях някога безгрижно, лекокрило,
бях птиче аз и пеех.

Красимир Власев
В СЕЗОНА НА МЪГЛИТЕ
Покри тревата първата слана.
Изстинаха земята и простора.
По улиците с летни имена
аз срещам днес все по-студени хора.

Иван Карадачки
***
На Драгомир Шопов
Наивен като всеки влюбен
и доверчив като дете,
поетът винаги е губещ…
Но губейки, той пак расте!

Иван Д. Христов

Парадоксално е, че лирическата книга „Обител” /2018/ на Атанас Георгиев е първата му стихосбирка, защото неговото литературно присъствие започва още от края на 70- те години на миналия век.

Ангел Ников
ЧОВЕКЪТ ДО НАС
Често казваме: чуден приятел,
прави всичко, което може.
Все намира какво да ни прати,
постоянно за нас се тревожи.

Йордан Сливополски-Пилигрим
Всяка вечер, когато слънцето се скриеше зад голите ридове на селото Иснидже, дочуваше се от страна на обсадения град Одрин усилена артилерийска канонада.

Димитър Максимов
Аз искам да бъда Фараон и да заповядам на моя Народ да съгради Сфинкс.
Сфинкс - величествен гранит!

Владимир Солоухин
превод: Георги Ангелов
***
Смазвайки с крак
отвратителната, пълзяща,
дебела гъсеница,

Михаил Лермонтов
превод: Тодор Харманджиев
КОРАБ
Белее се самотен кораб
в мъглявосиния безкрай -
що дири в чуждите простори?
Що е оставил роден край?

Лалка Павлова
ВРАТА
Какво е всъщност лятото, какво е?
Иван Вълев
Какво е всъщност времето, какво?
Пред пътната врата едно ветрило,
разтворило над детството крило
и утрото ни тук благословило.

Светозар Казанджиев
Като прокурор често посещавам следствените у дома. Това противоречи на закона, но ми помага да стигам по-бързо до истината. Близките, децата, вещите дават допълнителна информация. Понякога един мотив, подхлъзната дума, незначителен предмет се оказва решаващ.

Таньо Божков
Драгни Драгнев утвърждава своето име на белетрист с многообемните си книги, наситени с ярки и вълнуващи събития, образи и сюжети от по-далечната и по-близка българска история.

Евгения Шарова
превод: Люлин Занов
ЛОБНЯ - В ГОДИШНИНАТА ОТ
БИТКАТА ПОД МОСКВА
Сега тук расне град. Преди години
във страшната 41-ва, знам -
войници бранели във бой Родина,
разбирали, че зад гърба им там

Калина Малина

- Госпожо, кой ще ви посреща в Плевен сега? - изписка Лили Ракитин, най-голямата дъщеря на незабравимия покойник.
Да, кой ще ме посреща, кой ще ме посреща сега!

Никола Ракитин
„Българска антология”. Съставили Д. Подвързачов и Д. Дебелянов, София, книгоиздателство „Знание”
Пред нас е първата антология на българските поети.
От освобождението ни до днес от всички литературни видове най-силно се разви лириката. Като се намираше през 80-те и 90-те год. на миналия век

Никола Ракитин
Пенчо Славейков. На острова на блажените. Антология. 1910 г.
Новото произведение на Пенчо Славейков поставя в недоумение читателя, който от автора на „Сън за щастие” очаква нещо хубаво и съвършено.

Йоан Нечев
ЗА МАЛКОТО ВРЕМЕ…
За малкото време, което отредил си ми, Господи
какво да направя и откъде да започна…
В този свят аз за малко дошъл съм на гости -
ще поседна на приказка, после си тръгвам безсрочно.

Интервю на Георги Н. Николов със Снежана Галчева - основател и председател на Салона за култура и духовност в Чикаго

- Снежана, как намираш съвременната ни духовност тук, в България? Съответства ли тя на световните критерии, или стои в традиционните си балкански рамки?

Vania Dusheva
Translated from Bulgarian by Georgi Ganev
The winter.
A warm room.
Bread.

Жан Мореас
превод: Христо Борина
Не казвайте - животът е безгрижен пир:
това ще бъде съд на некадърен ум,
присъда на душа без вяра и без свян.

Христо Увалиев
Tethys m’a vi naitre, o, Mediterannee
Леконт де Лил и последователите му дадоха на френците поезия пластична, изпълнена с външна прелест и по тая причина увлекателна, въпреки малкото, досущ малкото вложена в нея душа.

Христо Увалиев
„Мозайка от знаменити съвременни романи”. Месечно списание. Год. 2, кн. 1-4, Редакторка г-ца С. Д. Юрукова, Пловдив

Георги Константинов
НАИВНА МЕЧТА
От мен се иска да бъда
активен и позитивен
зрител, потребител,
вестникочитател,

Панчо Недев
ИЗ „САТИРИЧНА ПАЯЖИНА” (2018)
——————————
*
Безпаметните по-дълго и по-злобно помнят.
*
Износени обувки мазоли не правят.

Иван Генадиев
*
Жената е като електричеството: дава светлина, дава тласък, но и убива.
*
Искаш ли да видиш една жена сериозна - дай й да чете хумористично списание.

Иван Генадиев
Създателят на българската карикатура е Александър Божинов и с голямо достойнство той е нейният представител и до днес. Вярно е, че мнозина след него правеха опити да работят в тая област и всички останаха почти само с опита.

Александър Сергеевич Пушкин
превод: Красимир Георгиев
МАДОНА
Картини на старинни майстори събрал,
да украся желаех своята обител,
за да се чуди суеверно посетител,
от познавачите цената им разбрал.

Александър Сергеевич Пушкин
превод: Бойчо Липовски
НА ПОЕТА
Поете, не желай възторга на тълпата:
минутният му шум, ти знай, ще отлети!
Ще си осъждан на глупеца от устата, -
осмян, но стой все тъжен, горд, спокоен ти.

Бойчо Липовски
***
Дни горчиви, дни усилни,
хайде отлетете;
да ми мъчите сърцето
вече престанете!

Васил Милев
На Любомир Левчев
Очите подлютих, докато режех с ножа
една глава кромид, в гювеча да го сложа.

Красимира Табакова

Юлий Йорданов е автор, който е добре познат на своите читатели от Северозападна България. Автор е на 13 книги, което показва неговата творческа плодовитост.

Афоризми
Валентин Димитров
***
Колкото повече боклуци влизат във властта, толкова повече хора ровят в кофите.
***
Корупцията е толкова законна, колкото законотворците са корумпирани.

Петър Завоев

Приятелско писмо до литературния критик на в. „Зора” Йордан Бадев
Господине,
В богоявленския брой на в. „Зора” си написал хвалебна статия за сборника на Дим. Талев - „Старата къща”. Там, към края, казваш, следното:

Васил Каратеодоров

Македония - тая земя на вечните сълзи и страдания, където мрачният Пирин и замислената Бабуна възвишават стан и вслушват в черната мъка, която притиска хората сред нощта на македонската робиня, - тая погребана наша земя заема твърде голямо място в литературата ни, а културната й роля за българското национално развитие и определение е огромно.

Яков Полонски
превод: Иван Антонов
Свети моят огън сред мъглата,
гаснат във годините искри…
Няма да ни срещне никой в тъмнината
и на моста ще се разделим.

Димитър Хаджитодоров
НЕОЧАКВАНА СРЕЩА
Попаднах на кратък отдих в Созопол в края на септември. Разхождах се из Стария град, без да мисля за нищо неотложно.

Драгни Драгнев
За пръв път разглеждам картини на Сидония Атанасова. Графиките и гравюрите й са подредени в Художествената галерия на град Добрич. Взети са временно, за малко, от Художествената галерия „Илия Бешков” в Плевен.

(По случай петдесетгодишнината му)
Петър Горянски
„Проблемът за сърцето заема централно място в живота на литературата. За него са написани най-вдъхновените химни в лириката, най-дълбоките и проникновени разкази и романи в белетристиката, най-затрогващите сцени в драмата.

Христо Д. Бръзицов
Хуморът на Иван Генадиев… За такива теми трябва много, много време. И място, и време ще се намери - няма да се намерят нерви. Мъчно е да се пише за приятел, поминал се едва завчера и с когото до последното си издихание си имал обичайните и обични разговори.

Имре Такач
превод: Михаил Берберов

1.
Росна роса ми се падна, цветен прашец,
а в устата - ситен пясък, жежка жупел.

Атанасиос Кириадзис
превод: Банчо Банов
ОЧИТЕ - ВЕЧНО В СЪЛЗИ…
Очите - вечно в сълзи неспокойни,
все в черни дрехи, в черно пребрадена,
светица, дева милосърдна моя
бе ти за мене.

„Сън за щастие” от П. П. Славейков
Панко Анчев
1.
В края на ХІХ век и особено с появата и утвърждаването на модернизмите в европейската култура и литература и тяхното навлизане в българската естетическа реалност родната ни поезия все повече губи своя непосрественост, спонатнност и наивност и се преражда в метафорична, алегорична и разсъдъчна.

Владимир Крупин
превод: Литературен свят
На сайта на Министерството на образованието се появи съобщение за преименуването на предмета „Руска литература” в „Родна литература”. А предметът „Руски език” - в „Роден език”.

Красимир Симеонов

ЧОВЕКЪТ В ОГЛЕДАЛОТО
От днес е вече в дъното на стаята.
Заел е стола, който скъпо купих.
Между пръстите с косата си играе
подобно лунен бог, примрял от скука.

Михаил Кремен
ПРЕЛЮДИЯ
Камбана глуха: скърбен звън -
на мойто щастие плачът.
Аз слушам уморен: на сън
в душа ми струните звучат.

Микел Бауса
превод: Румен Стоянов
В град Барселона
има поети, които живеят
в светли къщи.

Франсеск Валверду
превод: Румен Стоянов
Да, уместно е моята песен да не се ражда винаги в гнева,
а в един от многото мигове да спре насред изкачването -

Платон Воронко
превод: Иван Давидков
***
Градини - море - зад стъклата.
Софийското лято ухае…
А в нас вече есен дошла е
на стара Полтава в полята.

Александър Гочев
Компоненти на хибридната вoйна
Постепенно започва да се оформя мнението, че светът навлиза в турбулентен период поне що се отнася до политика и икономика в глобален мащаб.

Димитър Цанов
ДЕДИ
Дедите ми не стигнаха до Кембридж.
Оплетени от селската неволя,
с калпаци овчи, във аби облечени,
след ралото вървяха - като вола.

Лалка Павлова
Въпросите за сътворението на света и хората, и от кого зависи тяхното битие, пораждат много питания както у обикновения човек, така и у представителите на теологията и науката като две различни страни на човешкото познание.

Всеволод Кузнецов
превод: Люлин Занов
ПИСКАРЬОВСКОТО ГРОБИЩЕ
На загиналите в блокадата през
Великата отечествена война
Дойдохме да видим словата в гранита
и, знаехме - нищо не ще се забрави:

Ботьо Савов
***
Родни лес със тъжна свирка свири -
на звънците сребърния звън
ми навява упокойни сън,
в който скитат морните пастири.

Георги Костакев

ЕСЕН
Спусна се отгоре
тихо есента
и покри със злато
горските листа.

Найден Вълчев
Четири сезона - пролет, лято, есен, зима.
Четири посоки - изток, запад, север, юг…
- Кой сезон е твоят? - Всичките. Дорде ме има.
- А коя посока? - Всичките. Дорде съм тук.

Георги Цанков
Мартен Калеев ме помоли да бъда редактор на новата му книга „Монолози”. Съгласих се, защото познавах дълбокото му послание от предишните творби „Очите на жаждата”, „Лудница 5″, „Обещанието на Данте”, „Шепот” и „Капан за светулки”.

Иван Давидков
РОМАНТИЧЕН СОНЕТ
Ще искат да те заличат от паметта ми
вихрушките на тая есен луда,
но ти, възкръснала като по чудо,
ще се превърнеш на роса и пламък.

Никола Ракитин

ПРИКАЗКА
Зимна вечер. Буен вятър писка.
По врати кат късен пътник чука.
В стаята опушена и ниска
лампичката палаво мъждука.

Димитър Гундов
„Жените победиха”. Пиеса от Димитър Бабев

Димитър Бабев, автор на играната преди 2-3 години в народния театър пиеса „Секулова невеста” е отпечатал втората си пиеса „Жените победиха”.

Чичо Стоян
- Защо, дядо Едко,
баба ни Есенка,
с облаци започна
да ни прави сянка?

Володимир Забащански
превод: Янко Димов
Превозвахме картофите. Тежеше
каручката по есенния път.
А колко детската ни сила беше
и как ръцете да не ни болят?

Дмитро Онкович
превод: Янко Димов
ТЮТЮН
Вече години
мъжът й от фронта не се завръща,
а лелката
си засажда тютюн…