Енис Батур
превод: Ахмет Емин Атасой

ЛЕДЕНИ НОЩИ
I
Отидох, победиха ме, завърнах се. Армията ми е сразена,
беше рано сутринта, полето бе обширно, после падна нощ
и се стесни полезрението ми: Земята, въздухът и буйно
течащите води замирисаха на кръв. Тежкият танц на

Юсуф Алпер
превод: Ахмет Емин Атасой

МЪЛЧАЛИВО
Конете размахваха своите гриви
Сред нивята засети с люцерна и жито
Като вятър ги размахваха те
Като стрели изстреляни от табуна

Али Дженгизкан
превод: Ахмет Емин Атасой

ПОХОД
И любовта ще тръгне подир нас, а ние ще продължим
Стъпвайки по най-нежните места на песъчливия път
(Понеже само с крайностите се занимаваме като: любовта и
омразата, дружбата и враждата, издържливостта и разпада.

Сина Акйол
превод: Ахмет Емин Атасой
ВТОРО ПИСМО
Къпят се денят, нощта и моят дом
сред сияещите безспир светлини.
Сутринта рано излизам на платото.
Вървя си ей-така, свободно.

Хулки Актунч
превод: Ахмет Емин Атасой
В ТИХОТО КЪТЧЕ НА ДУМИТЕ
Думата разговаря с другата дума
Говори крещи воюва
Стихотворението умира търсейки заглавие

Аднан Юджел
превод: Ахмет Емин Атасой

БОЛКАТА КУРШУМ НЕ Я ЛОВИ
Тя е в буйстващите води на търпението
В разкъсаните от писъци сънища
В любовта, изхвърлена като ненужна хартия
И в откраднатите радости

Стоян Георгиев
Аз си издигнах паметник неръкотворен…
Александър С. Пушкин
Човекът уморено бе седнал и подпрял брадичка; главата му - плешива, а очите - малки и присмехулни - се бяха втренчили в старата жена и не мигаха. Жестоко разочарование тегнеше върху плещите на този безразсъден мъж и го притискаше към земята.

Димитър Цанов
ЛЮБОВ
Носих те като ласкава дума, ласка-поглед и ласкав зов.
Носих те, както пистолетът носи куршума
и те пазех от еснафския полъх, Любов.

Иван Д. Христов
Да знаеш от дядо си Начо, че щом надуеш гайдата вкарваш в нея и своята душа. Навремето щом я сложех от лявата страна до сърцето, сякаш ми заприказваше жив човек. Ако не можеш  да я усетиш, от тебе гайдар не става.

Иван Енчев
Отглас за първата книга на Димитър Златев
С радост и нетърпение разтворих позакъснялата първа стихосбирка на Димитър Златев „Дъбове в града” /1990/, защото отдавна познавам този поет от неговите епизодични публикации в печата.

електронна книга
Константин Мутафов
Сборник с разкази

Богдана Стайкова
Беше работил цели двадесет години като счетоводител на мината. Цялата му младост премина в прашната и неприветна канцелария, от чийто прозорец се виждаше промивачката на въглища: черна и грозна като старо животно.

Яна Язова
При гробовете пейки наредени
и масички, и столчета стърчат.
И хора в черно, хора съкрушени,
дохождали са тука да мълчат.

Румен Стоянов
Четох песни. По-точно препрочитах - става дума за дванадесетомника „Българско народно творчество” (1963), който замъкнах в Бразилия и оставих в посолската библиотека при моя първи престой под Южния кръст (1972 - 1975). И сега пак го листя (2021).

Румен Стоянов
През 2009-а излезе „Нова граматика на испанския език”. Два тома с общо 3 885 страници, побрали единадесетгодишните усилия, положени от 22 национални Академии на испанския език воглаве с Испанската кралска, сред тях Филипинска и Североамериканска.

Петър Ванчев
Дълго време имената на тези, които щедро ни „подариха” коронавируса ще останат в тайна. Но както е казано в Новия завет: „Един ден всичко тайно ще стане явно”… И сигурно пак ще има Международен трибунал в Нюрнберг или „Коронавирусов” СЪД някъде по света.

Драгомир Шопов
С корона или пък без -
това е въпросът днес.
И се проточват дебати,
и се привеждат цитати

Нора Ананиева
На 83 години в събота (20 ноември) 2021 г. почина проф. Нора Ананиева. Била е вицепремиер в правителствата на Андрей Луканов през 1990 г., член на Висшия съвет и на ИБ на БСП, председател на парламентарната група на БСП през 1990-1994 г. и заместник-председател на парламента през 1994-1997 г., директор на „Центъра за исторически [...]

Николай Дончев
Асен Златаров починал! Така гласеше кратката телеграма от Виена, която ни донесе тежката вест за неочакваната и преждевременна кончина на един прекрасен човек, голям учен и изящен поет.

Атанас Родозов
След настъпването на демократичните промени в България през 1989 година, четива като романа на Максим Горки „Майка”, струва ми се, остава някак в периферията на читателските търсения; проблематиката, с която е обвързан, е особено чувствителна за обществото ни днес - с този текст се поставят основите на социалистическия реализъм в литературната наука.

Атанас Родозов

Осемтомният роман на Роже Мартен дю Гар - „Семейство Тибо” до някаква степен освен семейна сага, може да се тълкува и като текст, свързан с медицинската наука; разбира се със задължителната уговорка, че това не е фабула на епичното произведение, превърнало своя автор в Нобелов лауреат за литература.

Габриел Импаглионе
превод: Виолета Бончева
Из новата книга на автора “Малка нощна стихосбирка”
ПОЕТИКА
Черешов априлски букет и костилки,
оцветени в съня на майските морета,
от глътка въздух от хълма и дървото,
известно с напъпилия филиз под шумата,

Владимир Стоичков
Вятърът донесе лъх на изгоряло…
Хуан надигна глава насред градината. Подуши, но не долови нищо смущаващо. Разтърка ноздри. Пак нищо. Огледа околните къщи. Бяха красиви, кокетни, притихнали под пролетното слънце. Приличаха на къщите от онази картичка - единствената вест от баща му, след като замина за Европа.

Стоян Георгиев
- Кого дочувам? - Мен. - Ала кажи ми,
коя си? - Твоята душа. В печал
ме хвърля мъката ти нетърпима,
за твоята самотност ми е жал.
Франсоа Вийон

Асен Асенов
Милионерът седеше в офиса си и ровичкаше в мрежата. Търсеше клюки за новата телевизионна метеороложка Тина Линская. Красавицата безспорно бе находка за Канал 5, на който той следеше по вечерно време футболните мачове от испанското първенство. За повечето метеорологични момичета се носеха подкопаващи реномето им слухове - най-често лъсваха в „Уикенд” и в жълтите [...]

Асен Асенов
През зрелия социализъм се ожених на 23 за най-красивото момиче. Според мен моята Мери засенчваше напълно модната тогава филмова звезда Стефания Сандрели. За мой късмет жена ми се оказа и рокаджийка. Така животът ми си продължи почти по старому - следването, книгите, рокендрола и бирата.

Виолета Бончева
КАТО В БУНКЕР
Като в бункер отеква контурът от звуци
на празната дума,
изречена сякаш в миг
на следобедна дрямка,

Пантелей Матеев
Защитници на градове, които се предават, -
герои сред разгрома на загиващи страни, -
историята няма да ви увенчай със слава,
народна благодарност няма да ви осени!

Камен Зидаров
Като любов, която няма и в старостта да ме напусне,
като жена, която властно през сто земи ще ме зове,
ти винаги ще ме привличаш, гора премъдра, златоуста,
да слушам как чрез теб говорят бездънни пъстри векове.

Валентин Гафт
превод: Иван Антонов
Успокойте се, майко, той не е хулиган
и няма на гаричка малка да Ви се натрапи!…
А от войната помните ли на Малахов могилката,
колкото длан?

Сергей Городецки
превод: Татяна Любенова
СЛЪНЦЕ
1.
Всевиждащо око, стоя,
аз, страж на световете нови.
Със пламъци - дъх на съдба,
въздигащо се - без окови.

Сергей Городецки
превод: Красимир Георгиев
РЕКАТА НА ЖИВОТА
Вилнеят бури, белеят преспи, епохи страст.
Земята родна - ту нощем мъртва, ту денем с нас.
Минават хора, дела вършеят, а дебне смърт.
В лице на мъртви ту срам и мъка, ту вечна твърд.

Иван Джебаров
Имам един млад приятел от съседния жилищен блок. Наскоро навърши двадесет години и е студент втори курс в непомня кой от многобройните ни университети.

Милена Обретенова
„Госпожа Обретенова?” Глас по телефона. Инстинктивно-автоматично коригирам ударението във фамилията си. „Да, да!” В отработено любезния глас отсреща се прокрадва леекичко напрежение. Досада. Моментна обаче.

Въведение в проблема
Панко Анчев
1.
Българското литературознание, а и историографията ни някак бързо и лесно решиха кой, какъв и какво е направил преп. Паисий Хилендарски и определиха мястото и значението му за българската история.

Цанко Живков
Новата 2022 година е вече на прага ни и в нея се навършват три века от рождението на преподобния Паисий Хилендарски, 260 години от написването на бележитата му „История славеноболгарская” и 60 години от канонизацията му за светец.

Димитър Костадинов
Из „Отвъдни прозрения на велики българи”
Който няма Съвест, той не знае и вина какво е.
Във съня си и наяве все повтаря: „Всичкото е мое!”
Ехидно се присмива на бедняка -
ще го стъпче като мравка.

Емануил Попдимитров
Из „Златни ниви и бойни полета” (1929)
НАРОДЪТ
На нашата майка земя черноземна
народът ни винаги верен оставал.
За други войната е корист желана,
занятие вечно от люлка до гроба.

Николай Дончев
„Есенни пламъци”, така е озаглавил Емануил Попдимитров своите най-нови стихотворения, издадени, както се съобщава върху вътрешната корица на книгата, по случай тридесетгодишната литературна дейност на поета.

Недялко Месечков
„Пред дверите на любовта” от Емануил п. Димитров, издание на Ж. Маринов, София, 1927 г.
Да говориш с езика на искреност и художествената простота е голямо изкуство - това именно не липсва на Емануил п. Димитров.

Петър Динеков
„Едрата мряна. Рибарски разкази” от Дамян Калфов. (Библиотека за малките, издава Мин. на нар. просвещение).

Сергей Глебов
превод: Иван Антонов
Какво ми трябва?
Да пиша стихове и да те обичам,
да вярвам и че съм щастлив.

Милена Обретенова
„Аз, разбира се, презирам отечеството си от главата до петите…” Не съм аз, великият Пушкин е. Ала и аз като него. Колко пъти само съм презирала! Държавата, управляващите, отделни персони… Презирала съм, да! Неграмотност, самочувствие без покритие, липсата на първите седем… И презирам.

Писателят Георги Стоянов на 90 години
Интервю на Георги Майоров с  Георги Стоянов
-  Драги Стоянов, приятели сме отпреди петдесет години. Ти си утвърден професионален писател с богат житейски и творчески опит, заслужаваш уважение. Предстои ти 90-годишен юбилей.

Александър Гочев
Хачко е мой учител. Беше мой учител по химия само една година, когато бях в десети клас на шуменската Първа гимназия и дори само формално, все още си е мой учител. Има проблеми със здравето и излиза само при по-хубаво време. Последните му преходи бяха доста редовни и поддържани от последните протести.

Явор Димитров
Развиделяваше се. Боян се събуди и се огледа замаяно. Лежеше на леглото в спалнята си - стаята, в която бе прекарал детството си. За пореден път сънят му беше прекъснат от лая на кварталните бездомни кучета, чиито брой нарастваше с всяка изминала година.

Томас Харди
превод: Явор Димитров
В росната ръж защо стоиш,
бледа, примряла, в таз мокрота?
Нямаш ли дом да се приютиш?
Тя рече: „Пожелах му смъртта.

Робърт Бърнс
превод: Явор Димитров
Червена роза - мойта любов
разцъфва в юнски ден.
Като напев се лее тя
и нежно пее в мен.

Христо Борина

С нея се запознах през есента на 1909 г., скоро след пристигането ми в Пловдив, дето бях назначен стажант по французки език в мъжката гимназия. Един от учителите в тази гимназия, неин познат, ми съобщи, че г-ца Софийка Юрукова ме кани да я посетя.

Стоян Коледаров

Между по-младата генерация преводачи заема едно от първите места покойната г-ца София Д. Юрукова. За едно късо време тя успя да покаже колко важна е задачата на един добър преводач и колко значително е неговото дело.

Людмил Симеонов
НОЩЕМ
Внезапен вик ли ме събуди във нощта
или простена вятърът във есенните клони?
Навярно нещо лошо съм сънувал
или пък - нерви може би.

Росица Станева
КОПРИВА
На вятъра съм аз сестра -
не ме заключвай в шепи!
Захвърлиш ли във мен искра -
ще станеш бяла пепел.

Георги Майоров
Познавам писателя Марко Марков още от времето на пловдивския вестник „Комсомолска искра”. Достойно искреше с будна съвест, с бунтовен хляб и вино, с родолюбива обич и ненавист, с ясен граждански влог в делото и социален протест срещу неправдата, с баладичен унес и патриотичен възторг.

Иван Есенски
…В дълбокото небе на август припламват звездопади - някъде  решат с невидим гребен светлината на далечните звезди и искрите й прогарят ярки и дълги нишки в смълчаната нощ. При всяко припламване прошепвам по едно желание - впрочем, шепна едно и също, повтарям го, после пак…

Явор Чучков разказва
за знаменития български революционер от Македония Ефрем Чучков и неговите потомци, за създателя на проектите на Софийското метро Иван Чучков, за понятието „македонец”, за предавания от поколение на поколение идеал на Македонската революционна организация,

Явор Чучков разказва
за знаменития български революционер от Македония Ефрем Чучков и неговите потомци, за създателя на проектите на Софийското метро Иван Чучков, за понятието „македонец”, за предавания от поколение на поколение идеал на Македонската революционна организация,

Цветелина Александрова
На моя приятел поета и музикант
Иван Христов с благодарност за идеята.
Изцвилва силно, тревожно. Чуди се къде съм, вика ме. Идвам, идвам, конче мое, хубавецо мой. По зелената поляна тичам с развети коси, с разлюляна пола. Усеща ме. Пак изцвилва, но вече гърлено, поуспокоено. Чувам как изчаткват копитата му отвъд хълма.

Александър Карпаров
- Грешка! - прошепна учудено той и остави слушалката върху вилката.
Но как е възможно да е грешка, когато правилно поиска номера - и чу нейния глас да казва „грешка”? - Не можеше да си обясни това, а по телефона трябваше да си определят среща. Тя сама му каза телефонния си номер и го помоли [...]

Баху-Меседу Расулова
превод: Иван Антонов
Земята и небето сякаш се целуват
и тъй от вечната любов отпиват.

Благовеста Касабова
Новата стихосбирка на Иван Аяров „Тракийски напеви” е своеобразна картина на вътрешното съдържание на реалната действителност.

Думи за „Литературна анкета с Никола Радев” на Никола Иванов
Елена Алекова
На 23 декември 2020-а Никола Радев щеше да навърши 80 години, но Бог имаше други планове за него и си го взе. На 17 юни 2016-а. Надявам се сега те да ходят заедно по небето, потънали в благи беседи за живота, за хората, за света, [...]

Любомир Николов
Изкачването до върха не ме затрудни. Отдавна исках да го направя. Оставих колата на хижата, обух кубинките и напълних с вода двете шишета, които бях сложил в раницата. Обикновено тръгвам с два пъти по-тежък товар.

откъс от романа
Павлина Павлова
* * *
С последни сили се добрах дотук, до същото място, където за първи път я видях да танцува с вятъра…
Струваше ми се, че сърцето ми ще се пръсне от мъка.

Румен Воденичаров

Демокрацията е балон, който е виси
над главите ви и който следите с поглед
нагоре, докато други хора тършуват по
джобовете ви.
Бърнард Шоу

превод и съставителство: Марко Марков
Включени са гатанки на:
Я. Дорофеев, В. Ланцети, К. Александрова, В. Бур,
Е. Авдиенко, Е. Бергер, Ал. Степанов, Св. Пшеничних,
Вл. Степанов, Г. Аванесова, П. Кожевников, А. Стариков,
А. Вдовенко, Е. Невски, А. Хромиенков, Л. Уляницка,
Ю. Ларионова, Вл. Нестеренко, Ек. Александрова,
Л. Александрова, В. Кремнев и В. Мусатов.

Йордан Стубел
Там млечните сводове ръсят звезди,
и приказки шъпнат оскъдните хижи -
там вечер рибарка напеви реди
и сребърен наниз от бисери ниже.

Дамян Димов
„Сиротински песни” от Й. Стубел, издава „Хемус” - София, 1934 г.
Войните погълнаха изцяло вниманието на нашата интелигенция и изсмукаха жизнената енергия на народа. Чувството, мисълта и волята се колебаеха в своите търсения и прояви. Тревога смути душата на всички.

Константин Фофанов
превод: Татяна Любенова
***
Звезди ясни, звезди прекрасни,
на цветя шепнат приказки чудни,
венчелистчета греят атлазени
и трептят листа изумрудени.

Доменико Писана
превод: Светомир Минчев и Бисер Бойчев
КОГАТО МЕ НАМЕРИШ
Когато ме намериш, докосни ме
като тишината на зората, целуни ме
с устни на сестра и спътница

Иван Вълов
В каталога на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” името на Ангел Тодоров носят повече от 50 авторски заглавия.

Александър Сергеевич Пушкин
превод: Ангел Тодоров
„Черногорци? Що за хора? -
Бонапарт попита, - аз
чух, че те са злобно племе
и се не боят от нас.

Иван Крилов
превод: Ангел Тодоров
басня
През древно време някакъв велможа
излязъл най-подир из земната си кожа
и да отиде при Плутон успял
по-просто казано - умрял,

Теодосис Пиеридис
превод: Ангел Тодоров
… Вий сте чужди за нея - не ви иска земята ни!
Да, тук всичко е наше! Всичко околовръст!
От пръстта, от дървото, от водата, от вятъра -
нашто тяло е взело от родината къс.

Николаос Хагер-Буфидис
превод: Ангел Тодоров
Във мрак затворът спотаен е
и тръпки чувствуваш студени
(къс от небето виждаш ти
как през прозорчето блести),

Луис Фюрнберг
превод: Ангел Тодоров
Аз бих желал да бъда стар като дървото старо,
обвито с пръстените на безбройните години,
с кора, която бавно се откъртва, пада,
с дълбоки корени, които не достига търнокопът.

Георг Маурер
превод: Ангел Тодоров

Шумят без граници пред мен ливади -
от края роден до Украйна чак.
Текат реките сред горите млади,
земята цяла е красива пак.

Елка Няголова
СИНИЯТ КОН
На Краси Бачков
Вали тишина в моя ден от тавана.
Вали в една точка тъй дълго вече.
Мълчи понеделникът. Вторникът също.
И някак намръщена стихна и срядата.

Георги Майоров
Предварително правя уговорката: поради обремененост и страдания от евангелството на баба ми по майчина линия, на майка и голямата ми сестра, на някои от лелите ми, които при молитви изпадаха в транс и в екстаз бъбреха на непознат език, а бяха малограмотни, завършили само четвърто отделение (клас), а толкова добри по характер, че още [...]

Пенчо Чернаев

“Орфей - Божественият” - исторически роман, 2021 г. изд. “Български бестселър-НМБКП”
Някога, в един мой отзив за великолепния й роман “Спартак, гладиаторът”, нарекох Павлина Павлова явление в българската белетристика. Някои се сърдиха и ме упрекваха за епитета, но искрено се надявам, че тя с делото си ще пребъде в българската литература.

Пенчо Чернаев
Не ми е чуждо нищо човешко:
радост и болка, песен и плач.
Върху земята стъпил съм тежко,
както във есенна нива сеяч.

Димитър Златев
Писмо на Димитър Златев до Иван Енчев

Иван Енчев. Бавен огън. Роман. Издателство „Български писател”, С. 2006. Редактор Николай Петев. Художник Венета Димитрова

Здравей, Летописецо тракийски!
Поздравявам те с поредния ти висок успех в художествената проза - „Бавен огън”!
Удивявам се на твоето умение да белетризираш, което се изразява в усета за „романообразуващи конфликти”, показващи многообразието в живота [...]

Продрум Димов
Измина само една година, откакто ни напусна този голям наш поет и нийде дума не се отрони за него, сякаш той не е една от най-ярките фигури в съвременния ни поетичен свят.

Сергей Антипов
превод: Иван Антонов
В ОГЛЕДАЛОТО НА ВРЕМЕТО
В огледалото на времето видях аз своя път,
образа макар да ми показваше размито,
но едва ли за почивка моите нозе ще спрат,
даже на покоя чашата да е изпита.

Юлия Мусатова
превод: Иван Антонов
ОСТАВИ МЕ
Остави ме - ще си замина аз,
надалеч от тебе, безнадеждно.
Ала спомен нежен
ще завързва времето у нас.

Федерико Гарсия Лорка
превод: Атанас Далчев
БАЛАДА ЗА МОРСКАТА ВОДА
На Емилио Прадос
Далеч
усмихва се морето.
Зъби от пяна,
устни от небе.

Висенте Алейсандре
превод: Атанас Далчев
Ще дойдеш и ще си заминеш тихо,
ще тръгнеш от едно шосе
до друго. Ще те видя
и няма да те виждам после.

Леон Фелипе
превод: Атанас Далчев
В памет на Ектор Маркес,
капитан от испанската търговска флота,
който умря в открито море и го погребаха в Ню Йорк.

Луис Сернуда
превод: Атанас Далчев
откъс
След дълъг път в пристанище едно, си спомням, спряхме
и кораба оставили, по уличките тесни
(във прахоляка смесваха се цветове и люспи)
достигнах мястото, където ставаше пазарът.

Антонио Мачадо
превод: Атанас Далчев
ДОЛАП
Припадаше печална
и прашна вечер.

Анхел де Сааведра
превод: Атанас Далчев
откъс
Печална нощ обгръща огромната вселена,
пресипнал бурен вятър и облаци дъждовни
неудържимо смесват в мъгла неразличима
небе, море и суша:

Луис де Гонгора
превод: Атанас Далчев
ЛЕТРИЛЯ
На малкото ни село
най-личната мома,
вдовица днес и само
от оня ден жена,

Мигел де Сервантес Сааведра
превод: Атанас Далчев
Тоз, що на писането ключа стародавен
с такива тънкости владее изначало,
че никъде в света на него няма равен,

Луис де Леон
превод: Атанас Далчев
От завистта и клеветата
тук дълго аз лежах затворен.
Щастлив е, който тих и морен
отмора търси в самотата,

старинен испански романс от 15 век
превод: Атанас Далчев
Сънувах сън злокобен снощи,
сън кратък на душата моя,
сънувах, че със обич луда
прегръщам моята изгора.

Явор Чучков
Стига да сме по-организирани и последователни в тази насока, коронованият вирус неминуемо ще отстъпи пред многократно по-настъпателния и устойчив бацил на днешното нашенско чуждопоклонничество. А ако родните централни медии го атакуват още по-често с дезинформация, тогава той напълно ще се обърка и обезсили

Явор Чучков
Наскоро един български бивш коментатор в американското държавно радио „Свободна Европа”, номиниран за наградата на Хелзинкския комитет „Човек на годината”, публикува за пореден път свои разсъждения за Руско-турската „поробителна” война:

къси и много къси разкази
(От цикъла „Приказните острови”, допълнен с нови острови в архипелага.)
Златимир Коларов
ПОБИТИТЕ КАМЪНИ
Разравям папка със стари пожълтели вестници и попадам на снимка на Побитите камъни, направена от брат ми преди години. Издухвам праха, заглеждам се в сивите грамади и споменът ме връща във времето на моето ранно детство…

Димо Арабаджиев
Веселин Андреев знаеше, че от годината на запознанството ни (далечната 1946 г.) аз си водя дневник, в който вписвам и всичко за него. Някъде към края на миналата година ми поиска дневника…

Ненаписана поезия
Из „Понтийска елегия” (1989)
Григор Ленков
***
Могъл ли е поетът да прозре
безкрайността на земните пространства,
където само мъката ни странства
безкрайна като чудото море?

Римма Казакова
превод: Григор Ленков
***
Не в бъдното текат реките -
те в мен се вливат с плисък лек.
И не възпявам аз чертите
на двадесет и първи век.

Владимир Башев
***
Ти свлече бавно страховете
и отказите - техен дял
е да лежат сега в нозете
в бездушен мек пиедестал.

Михай Ладани
превод: Нино Николов
Сега би трябвало да проговоря, да разкажа
кога и как съм те ухажвал,
познал умората на стъпките разколебани
и мириса на вкиснатите делници в неделя,

Петър Динеков
Нанчо Донкин. До Бруса и назад. Пътни бележки. София, 1934
Под тоя псевдоним се крие един стар наш културен и обществен деец, добър и трудолюбив книжовен работник, извънредно почтен и достоен за уважение българин (Никола Начов - бел. ред.).

Пламен Георгиев
Барманите не разреждат с вода единствено бутилката с духа в нея.
Взе мерки - подливаха му вода, а той сложи леген.

Лозан Такев
ЗЕЛЕН ПАСПОРТ
Без маска съм.
Фалшификация тук няма.
Без сертификат съм.
И съм без ваксина…

Веселин Чернялски
Из „Въздишки по стръмното” (2019)
ЕЛЕКТОРАТ
Какви сме мравки, Господи! Какви сме мравки!…
Унесени в житейските проблеми -
за смешното живуркане се джавкаме,
простили, непростили на големите.

Георги Майоров
Писателят Йордан Атанасов още в прогимназията на горнооряховското село Драганово се опитва да превърне черната кора хляб от нивите в бяла тетрадка за записване на черни неволи с бели мисли. Всичко преживяно и наслоявано в годините, сега го виждаме в двайсетината му книги.

Александър Балтин
превод: Стефка Тотева
Някой няма да се откаже, така както ще се откажат други.
Интелигентният Сотников е мек, а мекотата побеждава твърдостта, както ни убеждава старата китайска мъдрост, едва ли толкова известна за много хора в най-страшното време - това на войната.

Никола Гигов
„Моля вие,
хората на перото,
да слезете долу
при нас, строителите.”
/Из изказване на зидар/

Димитър Аджарски
„Хора по стрехите”- стихотворения от Лъчезар Станчев
В новата ни поезия Лъчезар Станчев си извоюва предно място. Неговата борба е оспорвана само от неколцина късогледи литератори - реакционери и в кръвта си.

Людмил Стоянов
Смъртта на Васил Пундев е двойна загуба: за литературата и за обществения ни живот.
Като литературен историк и критик той можа да надвие много предразсъдъци и да заеме обективно становище по всички литературни въпроси.

Христо Цанков - Дерижан
Аз съм скръбния шут, аз съм сявга под маска.
Моя смях е ридание, моя плач е шега, -
на живота аз гасна в свирепата ласка:
да изплаквам смеха, да се смея в тъга.

Михаил Кузмин
превод: Татяна Любенова
МАСКАРАД
Как лятна радост се възпява:
ракетата, гора, дъга,
а на полянка - вик и смях?

Ладислав Стехлик
превод: Пенчо Симов
На Йозеф Хора
Ти - нощта смекчила с аромати нежни,
с бледност северна пристигаш ти;
като новолуние след дни метежни
в мрака твоето лице блести -

Тотьо Нерезов
Полицай и кмет работно време нямат. Търси ли човек помощ, помагат. Нямат и почивен ден, щом има нужда от помощта им. Не им върви ниви да орат, риба, зеленчуци да гледат, на пазари да продават.

Тотьо Нерезов
В неделя по обяд на центъра ме подмина. Никога не е постъпвал така. Навел глава, с торбичка в дясната ръка, ситно-ситно вървеше към шадравана. Подвикнах след него. Обърна се, поспря.

Тотьо Нерезов
Баница се прави от брашно, вода и сол. На килограм тесто отива 300 гр. масло от биволско мляко и пак толкова биволско сирене. Може и без мая, но без брашно не става…

Зоя Димова
През прозрачните дрипи на оттеглящите се облаци лъчите се спускаха към осиротялото Чирпанско поле, но осиротяла беше и цялата българска земя. Младите здрави мъже бяха далеч от нивите си. За пореден път стопаните ги оставяха с такова въодушевление, за да видят една целокупна България.

Зоя Димова
Отново имаше голяма суетня в къщата на чорбаджи Минчо, но този път трескавите приготовления около годежа на най-малката му дъщеря бяха обхванати от истинска паника, понеже петнайсетгодишната годеница Добрина беше внезапно изчезнала.

Последните стихове на Иванко Маринов
НЕ ИСКАМ СЛЕД ДЪЖД ДА МЕ ЖАЛЯТ
***
Кърджали,
Кърджали,
Кърджали -

Лияна Фероли
Eдна година от кончината на Иванко Маринов
Поетът-краевед, писател и публицист Иванко Маринов идва на този свят със своята доживотна обреченост на словото, на книжнината, на неуморното служение на духовното начало, което сега е натикано в задния двор.

Радой Киров
Ще натиря утре из тръстиките
седемте ни, майко, руси бивола,
ще забегна с коня златогривия
и не ще се върна вече никога.

Станислав Костка Нойман
превод: Пенчо Симов
Да обичаме добро и прямота,
и разумни думи в чиста атмосфера.
Хаоса, упадъка и гибелта
възхвалява само песента от вчера.

Тарас Шевченко
превод: Димитър Методиев
Из „Избрани произведения”, том 2
ХЛАДЕН ЯР
Всеки има своя мъка
и тегло проклето.
И аз имам. Вярно, чужди,
но гризат сърцето.

Тарас Шевченко
превод: Димитър Методиев
Из „Избрани произведения”, том 1
ИВАН ПОДКОВА
На В. И. Щернберг
І
Беше време - в Украина
топове ревяха,
запорожците юначни
панове там бяха.

Май Ван Фан
превод: Живка Балтаджиева
Стихове от книгите му “Небеса без покрив”, “Извън мрака”, “Косене не тревата в градината на храма”
ЗЕМЯТА, КОЯТО СЕ РАЗГРЪЩА
Бликайки
между подвикванията на разпилени ивици земя
речното корито се вие в смаляващата се светлина.

Иван Пенев
ПОЕТ
На Траян Първанов
На пътя в средата - далече от покрив уютен
мечтае поета - огнището сам си измисля.
Софрата подрежда - с приятели хляба разчупва
и вино налива от златния грозд на звездите.

Теодоси Антонов
Вече никой не помнеше кога, как и при какви обстоятелства поставиха рояла тук. Щом късната есен засвиреше по раздърпаното крайбрежие, изключено беше човек да срещне жива душа.

Яна Вълчева
ТИ ЩЕ ТРЪГНЕШ
Ти ще тръгнеш. Морето ще шепне след теб,
ще те търси отново - за пристан,
ще отмива солени следи в брегове
и ще крие пенливите мисли.

интервю на Владимир Сухомлинов
превод: Литературен свят
Украинската криза отново е в центъра на вниманието. За процесите, свързани с тази страна, разговаряме с политолога, член на Съвета по междунационални отношения при Президента на РФ Богдан Безпалко (Богдан Безпалько).

Евгений Долматовски
превод: Андрей Андреев
***
Каква загадъчност и странност?…
И за последната въздишка
поетите, умрели рано,
успяха всичко да напишат.

Татяна Череп-Пероганич
превод: Ваня Ангелова
СТУДЕНО ЛЯТО
А лято като че ли нямаше…
Селото беше измито от дъждове,
в облаците слънцето се изгуби.
Мълчат тъжните гори.

Сергей Татчин
превод: Ваня Ангелова
БЕЗ ИМЕ
Есенният ден (от набелязаните) е последният.
Няма достатъчно слънце. Тихо е в зори.
Може би той е последният, в който няма сняг?
И именно по тази причина е откровено нежен.

Светлана Дидух-Романенко
превод: Ваня Ангелова
***
Оттогава като бял конец на рамото
е косата ми,
(моята сива коса),
Питам огледалото:

Красимир Власев
ОБИКНОВЕН ФАШИЗЪМ
Казват, че живеем във време
на медицински фашизъм,
което е дълбоко погрешно.

Иван Есенски
Вървеше към залеза спокоен и мъжествен. С бялата риза и папионката. Виненочервена, от естествена коприна. Имаше няколко такива - дюс, на капки, на диагонални и на хоризонтални  черти…

Петър Андасаров
ЖИЛИЩЕН БЛОК
И идва ден, с нетърпеливата мечта
пристигаме пред входа с камиони.
И бързаме да свием своите гнезда
из стаички и по балкони.

Ангел Христов
Госпожи и господа,
в духа на съпричастността към тези, които използват молива, химикалката или компютъра осъзнавам, че сега не говоря пред вас, а пред една много по-голяма аудитория, която черпи своите сили от традицията и извисява сградата на литературен Плевен със своите внушения,

Продрум Димов
Така е назовал своя нов документален роман известният наш амбициозен и даровит белетрист Бойко Беленски, предложен ни наскоро от столичното издателство „Атеа букс”.

Мария Маринова
Из „А животът…” (2021)
НУЖНИ СМЕ СИ
Като съдове един за друг скачени,
хората пулсират във живота.
Ний сме кръвоносните системи,
свързали земята с небосвода.

Иванко Маринов
Из “Небесни листа”, кн. 2
Ежегодно излизат на бял свят несметно число книги. Конкуренцията става все по-непоносима. И според простата теория за пространството, занапред ни чакат Хималаи от книги.

Зоя Димова
Развеселената мъжка компания се прибираше към домовете си с хороводна стъпка, като мъжете пееха  „Море сокол пие вода на Вардаро”, прегърнати през рамо. Градът отдавна беше притихнал след полунощ.

Зоя Димова
Магда Житарката беше най-заможната и най-смръщената жена в цялото село. Тя рядко се събираше с хора, не обичаше да ходи на сватби, а на кръщенета не стъпваше, понеже нейната бездетност беше нейното най-тежко бреме.

Иван Енчев
УСЕЩАНЕ
/15. 08. 1994 /
В памет на баща ми
В цветята под моя прозорец
щурче ми припяваше снощи.
Къде е? - Не виждам отгоре.
Но чувствам го: там е то още!

Михо Стойчев
ЗАБРАНЕН ПЛОД
Какво безвремие. Далеч от радост.
Далеч от празници и от любов.
Дали светът напълно се разпада,
че всичко смислено е на ръба?…

Мина Карагьозова
(опит за притча)
Живееше един мъж, чието име може да се преведе като камък. Фамилията му беше свързана с ангелите. Беше млад, красив и талантлив. Вървеше му във всичко. Пишеше и печаташе. Плащаха му добре. После зае високи постове в държавата. В едно издателство - също.

ЖИВОТ ДО ПОИСКВАНЕ
електронна книга
роман
Марко Марков

Мюмюн Тахир
Още от малки децата в нашите села слушаха много легенди за началото и края на света.  А вече като юноши се питаха дали има рай, и ако има, къде се намира той. Старите хора им разказваха, че  светът се състои от две части - едната, която населяваме и лошо устроена и другата, населена от [...]

Георги Михалков
От месеци в града цареше хаос. По улиците се стреляше. Падаха бомби, разрушаваха домове. Много магазини бяха затворени и когато минавах покрай тях имах усещането, че зад тежките метални рулетки се крият мъже, готови да стрелят.

Продрум Димов
На 2 септември 2021 г. се навършиха 25 години от кончината му, а на 4 октомври - 95 години от рождението му. Големият Георги Георгиев-Гец е силно свързан с Пазарджик.

Георги Н. Николов

За себе си Яна Вълчева споделя, че е едно бургаско момиче, което пише бургаска поезия, а морето се е вселило сериозно в нейното перо. Сигурно е така.

Валерий Хатюшин
превод: Георги Ангелов
КОЙ Е ВИНОВЕН?
С всяка година
все повече са
успехите на науката.

Владимир Гиляровски
превод: Красимир Георгиев
В СНЯГ ПЕЧАЛЕН АЗ ОБИЧАМ
В сняг печален аз обичам
за тополи и платан
да си спомням, как обтичат
пирамидни сенки там,

Вадим Шефнер
превод: Красимир Георгиев
МИГ
Не свиквайте вий с чудеса -
чудете се, чудете!
Не свиквайте вий с небеса,
с очи ги докоснете.

Илия Михайлов
Седим с дядо Минко в празната автогара. Ей така, някак съвсем естествено, като сармички в кутия от сладолед на втория рафт в български хладилник. Запознаваме се, докато двамата чакаме автобусите си.

Илия Михайлов
Шофьорът подпря големите си космати ръце на волана. Умореният му поглед се спря за миг на ръчния му часовник с метална верижка, а рунтавите му вежди се повдигнаха нагоре.

Илия Михайлов
Чакалнята на автогара „Юг” беше необичайно тиха и почти празна. Това сакрално място, на което се срещат и разминават толкова много непознати хора, съдби и планове, сега приличаше на български киносалон от края на 80-те години, в който се прожектира съветски филм.

Илия Михайлов
От няколко часа вече сме в тайнствената прегръдка на Карловския балкан. Малкото градче, дало на България толкова много, е някъде зад нас. Не се сещам за друго място, в което можеш да излезеш на терасата на панелния си блок, да си простреш прането, а после с ръка почти да погалиш планината.

Илия Михайлов
Беше първият ми сутрешен крос от дълго време насам. Направих няколко дължини по алеята в Бунарджика и после бодро поех нагоре към Альоша. Не помня откога не бях изпитвал това странно чувство - сякаш чуваш как тялото ти крещи с пълна сила: „Хайде, глупако! Искам да ме натовариш още! Не ми е достатъчно!”.

Георги К. Спасов
„Един чудноват човек, нито селянин, нито гражданин, дрипав, окъсан, идеше към Еньовото кафене”, а палтото на непознатия е „оръфано, разнищено, навред надупчено, навред кърпено”.

Георги К. Спасов
Книгата „Побързай!” има едно неподозирано предимство в сравнение със своите печатни посестрими. Текстовете в нея се появяват спонтанно, като рефлексии на конкретни съприкосновения и възпоменания - поне в началото е така.

Георги Струмски
Из „Сърце като слънце” (1978)
ЮНОША
Свети слънце над тъмен въртоп -
златен камък от детската прашка.
Вие кръг над юнашкия гроб
лекокрил сокол, птица юнашка.

Лъчезар Георгиев
Както бяхме седнали във фоайето на известен лисабонския хотел, видяхме как отдалеч, изчаквайки за асансьора, ни маха млада жена, види се, спътницата на професора от столичен университет, с когото случайно се бяхме запознали на рецепцията.

Николай Зиновиев
превод: Георги Ангелов
***
Злото отдавна надскочи си ръста,
гола лъжата се движи напето…
И светът ни дали не е просто
ад за някоя друга планета?

Иван Есенски
Всеки октомври, на път за есенната сесия на Академията за европейска култура, която по традиция е в Източните Родопи, минаваме през Звездел. И всеки път с Мюмюн Тахир се споглеждаме и едновременно изричаме: „звезден”.

Диана Димих
Из „Сторих път на заек” (Миниатюри в проза), „ЕСЕКСЕС Пъблишинг”, С., 2021
СИНЬО
На Митко Тотев
В тази късна есен алеите изглеждат разширени - с оголели над тях клони. На пейка в Борисовата градина доближихме китарист с микрофон и уредба за оркестров съпровод. Наблизо - кутия за онези минувачи, които са склонни да прекъснат съботната си разходка, [...]

Димитър Хаджитодоров
ПЪТЯТ НА КЪЛВАЧА
След летните горещини гората изглежда преуморена. Пожълтелите поляни приличат на изоставен дансинг. Сухите листа разстилат закърпени постелки. Кестени са разперили клони като ръждясали скелети.

Мина Карагьозова
Обратната страна на залеза е изгрев. За хората от обратната страна на нашия залез слънцето изгрява. Колко относителна е тъгата, свързана със залезите - елегичните настроения, съжаленията, светлата печал.

Ангелина Бакалова
CAUSA PERDUTA
На изток от Рая все още е светло.
Хълмът блести, окъпан в зелено.
На мента ухаят девствени пазви.
В разораната нива посято е семе.

Николай Цонев
СЪНУВАХ ШИКАЛКА
Сънувах, че бягам, задъхан и плах.
(В гора тилилейска джудженце ли бях?)
Най-сетне край дъбова шикалка спрях,
погледнах към тъмната дупчица, ах,

Тодор Харманджиев - Библиография
Поезия:
„Белият конник” (1926) - стихотворения и поеми, в съавторство с Емил Коралов
„Дни и нощи” (1928) - стихове и разкази, в съавторство с Емил Коралов, Орлин Василев, Лъчезар Станчев, Иван Вельов
„След години” (1939) - стихове

Владимир Русалиев
Из цикъла „Родина” (1947)
И аз се влюбих в тебе,
о, аз без теб не можех.
Най-хубава за мене
ти беше на света.

Кирил Христов
***
Аз върнах се с най-злите примирен,
с приятелска усмивка и към враг.
О, Боже, отдих няма ли за мен?
И в старини ли трън в очи съм пак?

Никола Никитов
„Вихър”, роман в две части от Ан. Страшимиров
Сега, когато вече заглъхнаха тътнежите на войниците, когато мина страшният ужас, можем да прочетем книгата на Страшимирова.

Никола Никитов
„Сини часове”, японски песни, преведени от Н. Джеров
Една малка книжка, в която звънят най-нежните песни на човешкото сърце. Къси, но прелестни песни на най-поетичния народ, обикновения език на който е музика.

Йожеф Уташи
превод: Александър Миланов
Каква жена,
какво видение
лежи на Витоша
в озарение:

Найден Вълчев
Това било отдавна.
В света на снеговете
и белия им студ,
под сребърните Алпи

Кирил Гончев
Поискахме да бъдеме големи…
Не помниш ли, то беше първият ни миг.
Дърветата стояха страшно неми
и затова бе силен твоят вик.

Ангелина Бакалова
За да пристъпиш към подобна задача, наистина ти е необходима тишина - дълбока, всепоглъщаща, почти медитативна. Тишина, която е напълно откъсната от земните „трусове”, от емоционалните „капани”, от „примамливите” за човешкото око гледки.

Димитър Стойчев
Из „Хитрушки” (1980)
ПЕПЕРУДА
Кацна пъстра пеперуда
върху цвете с аромат.
Да се хване, не е трудно:
тя сега сама е цвят.

Никола Ракитин
СТАРИТЕ НЕЩА
Обичам в къщи старите предмети:
картините във рамки от позлата,
часовника, и прашните портрети
и лавиците със книжата.

Симеон Андреев
Христо Силянов - „Спомени от Странджа” (Бележки по Преображенското въстание в Одринско - 1903 г.)
Сърцето на революционера е като една изпъната струна, която отразява най-изтънчените трептения на народното страдание и мъка и едновременно оглася най-чистите народни копнежи за независимост и свобода.

Симеон Андреев
Христо Силянов - „Освободителните борби на Македония”, том 1, Илинденското въстание, издание на Илинденската организация, София, Държ. печатница, 1933
239 сражения; 994 въстаници убити; 12, 440 къщи изпепеплени; 4, 694 души избити, изклани и живи изгорени; 3, 122 жени и моми обезчестени; 176 жени и моми пленени; 70, 835 души обездомени; 30, 000 души избягали [...]

Фьодор Тютчев
превод: Д. К. Попов
ПРОЛЕТНИТЕ ВОДИ
Белей се ощ в полето сняг,
а вадичките веч шумят,
шумят и будят сънний бряг,
шумят, играят и гласят;

Аполон Майков
превод: Д. К. Попов
Сенокос е по ливади,
песни въздух заглушат…
С вили жени стари, млади
ходят и сено сушат.

Иван Козлов
превод: Д. К. Попов
Природо, колко си прекрасна!
Ти сявга, в всичко, в всеки край
си мила, чудна ил ужасна!
От тебе божество сияй.

Алексей Колцов
превод: Д. К. Попов
***
Пръстен златен, драгоцен,
чуй две думици от мен:
право в черни й очи
гледай - всичко в тях личи.

Никола I Петрович
превод: Д. К. Попов
Не е злато все, що блещука,
в престола царски мира няма!
Дете, тук всичко е мъчене,
а щасте рядкост е голяма.

Петар Прерадович
превод: Д. К. Попов
***
Мисли мои, де блуждайте в тази тъмна нощ?
Де безцелно се стремите, де летите ощ?
Вий напразно я следите денем и ноще:
да я върнете обратно тя това не ще.

Воислав Илич
превод: Д. К. Попов
РАЙСКИ ЦВЯТ
Бог един ден ме повика, па ми рече:
„Радовай се, весели се, о, човече!

Йован Йованович Змай
превод: Д. К. Попов
Кат помисля, душо мила,
за лицето ти румено,
аз не пия друго вино,
пия, душо, се червено.

Бранко Радичевич
превод: Д. К. Попов
СПОМЕН
Пея денем, пея ноще,
пея туй, щом искам, още
що поискам, всичко мога,
само ощ едно не мога:

Джура Якшич
превод: Д. К. Попов
***
Захар да посея,
там горчилки никнат,
искам ли да пея,
в плач сълзи ми бликнат.