Георги К. Спасов
…Когато стотици български села обезлюдяват, а столицата расте и даже не старее; когато пенсионерите броят левчетата си и смятат наум колко от тях ще отидат за лекарства и колко ще им останат за храна, отопление, вода, ток и телефон до датата на пенсията;

Георги К. Спасов
Все още не е приет така шумно обсъжданият законопроект за народна просвета. Сега му е времето да стана министър на образованието и науката, за да се измъти най-сетне това щраусово яйце на просветните ни законотворци. И ще посоча 10 причини, поради които бих се съгласил на неустоимото предложение от страна на правителството.

Георги К. Спасов
Родното училище отново отвори вратите си, първият звънец удари, отшумяха трепетните вълнения на първокласниците, цветята за госпожата вече са повехнали и някъде далече, като ехо, остана въодушевеното пожелание: „На добър час!”…

Любомир Николов
Когато синът ми беше осемгодишен, поиска да си има куче. Бащата на негов съученик му подари едно малко пале. Беше от майка овчарка и баща канадски вълк. Синът ми, тъкмо започнал да учи английски, го кръсти Фокси. Макар, че Фокс значело лисица… Малкият звяр беше гражданин само една нощ.

Георги Гривнев
А КСАНТИ Е ДАЛЕЧ…
На снимката съм в детската количка.
И майка ми - на двадесет и пет.
Без памет бях и как да го обичам
града, във който съм роден?

Мина Карагьозова
Неда Антонова, „Безмълвие”, роман, изд. „Хермес”, 2020
За какво е тази книга?! Тя много се отличава от класическите патетични биографии на исторически личности. Това героизиране, което пречи на хората да се идентифицират мислено с описвания персонаж, бавно, но много сигурно убива героите, хербаризира ги, превръща ги в нещо недостижимо и затова - неактуално.

Игор Северянин
превод: Татяна Любенова
НОКТЮРНО
Камъшът милва го Луна
със люлякова светлина…
Душа е всичко! Но, ни душа!

Паскал Андонов
поема
Из „Дом над покрива” (1986)
ВСТЪПЛЕНИЕ
Дойдох, видях: непобедимо, едно глухарче вдига флаг.
Но нещо пак с доброто има - накуцва то, замята крак.
Все тъй живея, с кожа-болка - и не помислям да съм смок.
Бунтовник съм, не богомолец, но аз признавам: имам бог.

Владимир Русалиев
Из цикъла „Песен на свободата” (1944)
ПЪТ В НОЩТА
На Франсоа Вийон над горестта ридай
сърцето ми в нощта под яростния вятър.
Без милост вятърът ме брули сред полята,
и дъжд е, мрак и хлад по пътя ми безкрай.

Недялко Месечков
Амплитудата на творческата продуктивност на Жорж Дюамел е широка: стихотворения, разкази, романи, драми и статии по обществени и културни въпроси.

Петко Каневски
СЪОБЩЕНИЕ
На Иван Гранитски
От сайта на „Радецки” Ботев обяви: „Нося Свободата”!
Зеленият флаг на Райна Княгиня озари всичките имейли.
Гугъл заобиколи Околчица и Втори юни като опасна дата,
на която се венчават всички луди, орисани да бъдат смели!

Димитър Хаджитодоров
Бате Пламен, син на първата ми учителка, се зае да чете на руски. Изучавахме този език от пети клас, но първите две години въобще не допусках, че ще го ползвам.
Бате Пламен ми показа книги, закупени от руската книжарница и съобщи, че се продават истории и с индианци. Новината бе толкова неочаквана, че аз, без [...]

Георги Георгиев
Познавам поетичното творчество на Иван Карадачки. Той не трупа стихосбирка след стихосбирка. Всяка от книгите му (”Нула часа”, “Открито море”, “Фронтова територия”, “Сърцето ми събужда времето”, “С духа на детството живея”, “Кладенец във времето”), има своя физиономия, свои настроения, определени идейно-художествени измерения.

Елена Алекова
Умна. Наблюдателна. Ранима. Силна. Загадъчна. Неуловима. С това съвсем не се изчерпват определенията за авторката на този сборник Мина Карагьозова. А защо започвам с нея? Защото тя е основата на основите в книгата. Наблюдаващият и наблюдаваният (сред други наблюдавани).

Светлана Супрунова
превод: Тихомир Йорданов
***
В прозореца от сутринта
почукваше дъждът от вчера.
Надрасках нещо във листа,
безсмислено е то наверно.

Петър Лозанов
Из „Януарски тайни” (1980)
ПОЗНАТИ НЕЩА
За гората ще кажем: мъдра.
За полето: че е добро.
Надарени с премного хубост,
те изглеждат без имена.

Димо Боляров
Из „Прилив. Млади поети” (1961)
ОТКРОВЕНИЕ
На Владимир Башев
Ние малко се любим -
момичета с погледи медени
и радости много
ща бъдат за нас непознати,

Габриела Цанева
УСТНИТЕ МИ ИЗПРЪХНАХА
устните ми изпръхнаха,
докато търся очертанията на твоите;
кожата ми стана пустиня,
докато чакам докосването ти
да изтрие спомените…

Габриела Цанева
***
Нощта е вън, зад завесите -
обляна от бялата луна.
Сгушила е в шепи
цялата земя.

Петя Цонева
Из „Белият час” (2021)
БЯЛО МОМИЧЕ
Той така я рисува, че тя се роди отначало -
беше бяло момиче с коси като зрял ечемик.
И звънеше в полето, от късния дъжд натежало,
на една чучулига далечният есенен вик.

Николай Дялков
Думи на редактора
… И сърцето ми ставаше светло от белия час.
И земята ми ставаше бяла, по-бяла от прошка…

Лидия Николова
Живеем в свят, където постоянно се употребяват думите съчувствие, съпричастност, справедливост, човешка топлина и доброта, и колкото по-често те са повтаряни, толкова повече влаганото в тях съдържание се отдалечава от старите представи, приети и прилагани в продължение на столетия от народа ни и от човеците по света.

Продрум Димов

Мисля, че до подобно заключение стига човек, когато се потопи в тематично-емоционалния свят на новата стихосбирка на Йордан Атанасов - „Пазител на вечност”, която столичното издателство „Алфатрадо” предложи в началото на новата 2021 година на читателите си.

Невена Паскалева
Алики тичаше по крайбрежната улица всяка събота сутрин.
За първи път го видя когато беше четиринайсетгодишна. Длъгнесто момче на нейната възраст, със стари, развлечени панталони и тъмносин пуловер. Стоеше заедно с баща си на потъмнелите от влагата дъски, които се точеха по целия край на крайбрежната улица, а в дървените стълбове под тях се разбиваха [...]

Павлина Гатева
След Крива паланка
до границата с България
един стар козар
седи на ръждясала мантинела.

Пламен Георгиев
Днес наддават килограми единствено хранещите се с клюки.
Обикновено някои се бият в гърдите, за да ги тупат по гърба.

Александър Балтин
превод: Стефка Тотева
Утрините могат да бъдат тихи, но силата на тишината се къса от нарастващия шум на противоестественото явление - войната.

Здравко Кисьов
ХЪЛМ
Все тая равнина пред моя жаден взор,
все тоя цвят зелен в един и същ пейзаж!…
И все сънувам хълм - като замислен страж,
категорично врязан в небесния простор.

Богдан Овесянин
Козите на Лазар Чонин бяха недоволни. По цял ден те щипеха треволяка, изостанал тук-таме из камъните, гризяха стръчките на бодливите храсталаци и час по час гледаха към планината.

Любомир Брутов
Из цикъла „Вечната верига”
РОДНОТО МИ МЯСТО
Родното ми място, о, безкрайна шир,
гдето в нивите щурците пеят лете,
гдето нощем лъха кадифян зефир
и легенди шепнат тихо класовете.

Димитър Петров
по истински случай
Разхождам се една ранна утрин в центъра на Варна. Застоях се пред Общината. Чаках да отвори библиотеката, намираща се на първия етаж. Носех служебна пратка за колегите. Впрочем, в събота работеше само компютърният кабинет.

Драгомир Шопов
БИТИЕ
Какво са думите ни - дъжд и сняг,
които изненадват тротоара.
Във камъка не може да покара
отровна билка или нежен злак.

Атанас Звездинов
Каквито и форми и цветове да се съчетават в този калейдоскоп, това ще бъдат стъклописи от световната катедрала на историята - Рим. Такъв магичен калейдоскоп завърта за читателя Лидия Николова с книгата си „РИМСКИ ИСТОРИИ”.

Румен Стоянов
За множество неща, явления намираме, пряко, иносказателно указание, посочка в Библията. Глави 1 и 2 на Битие описват как Всесъздателят е произвел видимия и невидимия всемир. Там (2:19 - 20) стои за вечни времена:

Виолета Бончева
По много причини, свързани с разстояние, транспорт и природа, Крен беше заселен с мои съграждани, някои от които познавах - Васко Павлов и жена му Дора, Мариана Русева и съпругът и Стефан, семейство Михови и Славови, както и едни стари наши приятели - Бояна и Марио.

Стойчо Пенев
Тримата седяха на седалката пред мен. Бащата бе до прозореца с малкия син, дете на около шест години на коленете си, което дъвчеше вафла, дъхаше по студеното стъкло и рисуваше по него с пръстче.

Васил Иванов
ГРАФЪТ
В безлунна нощ, облегнат на комин,
мъжът стоеше в черните си дрехи.
Изцапани със сажди. Габардин.
За него бяха истински доспехи.

Георги Майоров
Южната яка на Балкана приласкава и въздига великите ни поети Ботев и Вазов. Сега също в Карлово възторжено твори поетът Красимир Власев, в Сопот - Васко Попов.

Славка Зашева
ПАЗАР
Можеше балконът ми
да е над морски бряг,
над златното поле
или над младата трева

Никола Данчов
Както четеше вестник сам пред кръчмата си - седнал на дългата дъсчена пейка и широко облегнат на масата - Гроздан почувства сладостна дрямка да отпуща членовете му - и той сложи вестника и подпря главата си на ръка.

Румен Стоянов
Подир славния и героичен 10-и настъпиха, за хубаво и лошо, промени из всички области, кътове, кътчета, кътченца и кътници на обществото.

Нели Коларова
Песента на щурците е толкова тънка и остра,
че прониква без болка в самото сърце на нощта.
Моят летен балкон - акостирал в безбрежие остров -
разкроява гласа й в магически химн на скръбта.

Цветан Илиев
Из „Сред тяхната вселена” (2012)
***
На Тодор Велчев-Тато
Сред гаснещи огнища ти си клада.
С крило от горди български орли.
Логично е да имаш за награда
безсъници с олово и бодли.

Марин Кадиев
Георги Балабанов има забележително жизнено и творческо битие. Завършил българска филология в Софийския университет, работил четвърт век като журналист, от десетилетие работи като писател и… като фермер.

Мюмюн Тахир
Откъс от романа „Възел” - плетеница из времето на Източно Родопския край
- Къде е училището!? Училището къде е?! - попита учителят Иван Морзоханов, мъж на около 65 години, висок, дълголик с бяла, но гъста коса, с правилен нос и черни блестящи очи, с оловносив  костюм и снежнобяла риза, на която се очертава черна вратовръзка [...]

Бойко Беленски
откъс от романа
Изненадата, която Евгения чакаше с трепет, най-накрая се осъществи. След много перипетии успяха да получат разрешение за пътуване до Турция, закупиха билети и на 5 септември 1907 г. тренът за Цариград ги приюти.

Ирена Димова
ЦВЯТ ОТ НЕЯ
Ако бях градина,
щеше ли да ме спасяваш
от първична жажда,
разливаща се по страните ми,

Иван Антонов
На моите вече пълнолетни внуци
и на всички все още деца.
КОЙ ОБЛАЦИТЕ ДВИЖИ?
Кой облаците движи по небето
и със какво са облаците пълни?
Моторът им ли се поврежда, щом засветят
ония страшни, страшни мълнии?

Николай Николов
Малчуганите отпред оживено обсъждат урока по биология за рефлексите и кикотейки се, прилагат на практика знанията, като си разменят пошляпвания по коленете. Смешни врабчовци.

Пенчо Пенев
Българската Академия на Науките е издала спомените на Мито Анков, един от най-дейните бунтовници във Врачанския край. Той е от оня безброй български идеалисти, които бяха готови до край да отстоят в неравната борба, за да преместят колелото на историята.

Радой Киров
***
Тая луда пролет е разметнала
над полето пъстра плащеница -
ето тучни, люшнати пшеници,
ето едри макове просветнали.

Любомир Дойчев
Във този град,
стохиляден и мръсен,
аз срещам хора
груби и навъсени…

Веселка Колева
ЗА СВОБОДАТА
Свободата е кръст,
а душата е птица небесна!…
Без духа си - сме пръст,
той издига ни, за да летим.

Янко Стефов
ВОЙНИШКИЯТ БАКАДЖИК
Дете на майката природа,
прекрасна малка планина!
От памтивек се вдигаш гордо
в една хълмиста равнина.

Из „За хайдут Пеньо песни се пеят” (2017)
Из спомените на Станю Гъдев
На ръст е бил среден - нисък, но много спретнат и пъргав човек. И в най-кално време по обувките и дрехите му не е имало и следа от кал.
Цели двадесет години е бил „горски цар”. Преоблечен като кадъна, турчин, търговец или стар човек, той [...]

Николай Христозов
ЧАТАЛДЖА
„Да идем в Чаталджа!” - предлага мечтателно Азис Незсин.
„Къде” - онемявам.
„В Чаталджа. Какво отведнъж те скоси?”
„Не, нищо ми няма. Ще идем.”

Димитър Светлин
Боецът е висока личност.
Със всичкото човешко той
остава си такъв, защото
е винаги с народа свой.

Симеон Андреев
I.
Когато великото въстание на българите от Македония загасна в пепелта на опожарените села и градове и се удави в кръвта на безброй борци за свободата, Гюрчин го намериха в несвяст край едничката останала обгоряла стена на тяхната къща.

Иван Д. Христов
В прохладното майско утро поемам нагоре по каменливия скат. Изкачвам се на широкия гръб на скалния мост, свърталище на орли.

Галина Танева
Добри стоеше пред нивата си и замислено гледаше златните й класове. Сърцето му хем се пълнеше с радост, хем с тъга. Толкова години бе очаквал този момент, бе се молил, бе се надявал да види пълните с едри зърна класове, а сега не знаеше как ще сколаса да ожъне.

Петър Стъпов
„Бащина земя”, стихотворения от Веса Паспалеева, издание на библиотека „Златоцвет”
Не са само големия формат илюстрациите от художника В. Лазаркевич и луксозната корица, които привличат към стихосбирката на майсторската детска поетеса.

Веса Паспалеева
БАЩИНА ЗЕМЯ
Привличаш ме като магия,
прекрасна бащина земя!
От твойта чудна ведрина
аз утринното слънце пия.

Стилиян Чилингиров
Книга за бебета
***
Люлю, люлю, Люляне,
нека дядо да стане
тоя, що го люлея,
хем люлея, хем пея:

Борис Заходер
превод: Красимир Георгиев
ВЪПРОСИТЕЛНА ПЕСНИЧКА
Ако
се срещнат там котка и куче,
най-вероятно -
знам -
бой ще се случи.