Воймир Асенов
ПОКЛОН
Всеки лъч е слънчев атом.
Този свят е здрав и млад…
Ято - щъркелово ято -
бомбардира моя град.

Магдалена Шумарова
НАГРАДА
Да те пази Съдбата от всяко Зло,
това е наградата за всяка майка.
Изпращам ти една моя въздишка
като илюзия,
забита в калта…

Таня Мезева
ЕСЕННИ ЩРИХИ
Палитра от краски. Черга нашарена.
Циганско лято със дюлев привкус.
Слънчев отблясък от грозд кехлибарен.
Есен щрихована в златен ракурс.

Румен Воденичаров
За годините от живота на нашето поколение Човечеството нарасна три пъти. Земята все още може да изхранва 7 млрд жители, но се появиха нови глобални проблеми.

Денчо Владимиров
Бившият водещ сказчик от системата на додемократичната партийна политпросвета, Петолъчков, преименуван вече на Калъчков, е написал очерк за нуждите на съвременното българско образование с променящите му се постоянно министри и учебници.

Лозан Такев
Нещо ми се виеше свят… Знам, че е преходно. От Прехода е. Пуснах телевизора. От там премиерът обясняваше колко добре живеем вече, как доходите вече растат, а по щастие вече сме на по-добро място в световната класация, откакто той управлява процесите службите и медиите… Мина ми.

Добри Карабонев
Протягам ръка и спирам нахалния алармен шум на водопада. Избрах си го от програмата за събуждане, защото ми се стори най-безобидно стряскащ. Няколко сутрини подред обаче разбирам, че всичко, което прекъсва сладкия ти сън не е никак безобидно.

Александра Ивойлова
Трудно би било да открием аналог на подобна книга. Твърде индивидуална - като характер, като стил, като цялостно изграждане. Стиховете в нея се свързват в единна поема.

Повест
Василий Воронов
превод: Дафинка Станева
- Шурка! Господи Иисусе, одрал е кожата на дядо Шурка!
Леля Даря с тежка чанта се спъна и едва не падна на прага, когато видя осемнайсетгодишния си племенник Тимка, когото не беше виждала десет години. Пред нея стоеше богатир с рошава къдрава глава и срамежлива глуповата усмивка на пълните си детски устни.

Ружа Велчева
Кмета подпря количката на бараката и приседна на каменното стъпало пред вратата. Притвори очи и се предаде на прегръдката на пролетното слънце. Пролетта неудържимо напираше след дългата зима.

Никола Филипов
Из „Не сади лозе големо!” (2019)
ВЕЛИКОДУШИЕ
- Ще те удуша! - извика и ме хвана за гърлото.
В същия момент обаче успях да го хвана и аз. Колкото по-силно ме стискаше, толкова по-силно се стремях да го душа.

Бернхард Зегер
превод: Ана Александрова
Бе сиво край сивия лагер
и стихът, който пишех, бе сив.
Навън ноемврийският вяър
ме шибна с камшик бодлив.

Хайнц Чеховски
превод: Стефан Бесарбовски
Когато спи градът ни още,
той вече бърза в този час,
пренася с влаковете нощни
и хляб, и истини за нас.

Сунчица Радулович - Торбица
превод: Иван Топалски

ВИНЕН ТАНЦ
Появи се тогава, когато лозата сълзеше,
във времето, когато
зимните пъпки прекъсват връзките си с ластара.
Беше това в онова утро, когато бързах

Андрей Ливен
превод: Иван Антонов
КАРНАВАЛ
Ах, Шуман, от теб аз взех тези названия!
Аз открехнах тихичко вратата, маската свалих,
в моята градина с цветове най-пъстри влезте смело,
няма място зад кованата врата за лицемерно дело,
а устата от душата ми усмивката е взела.

интервю на Денчо Владимиров с Боян Ангелов, председател на Съюза на българските писатели и директор на издателство “Български писател”

Елка Няголова
БЕЛИ МОСТОВЕ
Вече с дъх на канела е цялата къща…
Не това е обаче днес все пак въпросът.
Мили мой, погледни към Мария и Йосиф -
Тя е месила, Той… чупи хляба насъщен.

Георги Константинов
Корупция! Най-казваната дума!
И хрупкава като кора на баница…
Сред висшите персони страст безумна:

Георги Драмбозов
Нови стихове - 2020
ЗЛАТНА ВЪЗРАСТ
На Т.
Ще дочакаме златната възраст на сцена! -
избледняват очите, сребреят коси,
аз не съм оня Принц, ти - онази мома неродена,
над спектакъла тежка завеса виси.

Йордан Петров
Беше лято. Птиците летяха високо в небето и подскачаха като малки топчици в синевата. Стрелваха се жизнерадостно, смело и ловко в пространството. Сенките им на фона на ярко синьото небе, те постоянно се променяха.

Денчо Владимиров
Няма грешка в заглавието, така се чува от устата на стотици хиляди българи иначе звучната дума „фалшиво” като оценка на последното изгавряне от страна на управляващите с милион възрастни хора у нас, останали в периода на Прехода и на злополучните министри на здравеопазването без… зъби.

Джани Родари
превод: Христо Черняев
В космичната станция носи се глас:
- Влакът експресен потегля за Марс!
Ние ще бъдем - според диспечера -
чак на Венера в десет довечера.

Рене Депестр
превод: Атанас Далчев
Африка, възход опасен на кръвта ми,
чак до тъмната зора на мойто тяло.
Африка, мъчително пътуване на сока
до светлика на най-горните ми грани,

историята на празника 23 февруари
Владислав Шуригин
превод: Литературен свят

Никога дотогава за цялата си история нашата държава не се е намирала толкова близо до разпада и гибелта, както преди 102 години.

Иван Джебаров
Вървя си кротко, когато на десетина метра от малкия мост над реката, ме изпреварва тичешком мургав младеж. Хвърля парче картон насред моста, сяда върху него и слага пред себе си купичка за милостиня.

Татяна Любенова,
член на УС на Дружеството на писателите в Плевен

Плевен се прощава с още един от литературните си таланти. Плевенското дружество на писателите осиротя отново, защото от редовете му е изтръгната една човешка личност, носеща през годините поетичното слово като факел.

Цветелина Александрова
Черната лепкава мъгла изпиваше едва мъждукащите светлинки на уличните лампи около булеварда. Шофьорът беше пуснал аварийките - клиентката се забави, а му се наложи да спре на втори ред, вляво до плътно паркиралите коли отстрани на булеварда пред блока. „Мамка му, тая няма ли да излезе най-накрая!” - удари той ядно клаксона.

Върбан Велчев
На подполковник Георги Чернев
Бе слънцето в зенита свой!
И беше жар, и беше зной.
Войнишкият разсипан строй
се влачеше в стърнище пусто.
И съхнеха гърла и устни.

Иван Енчев
22 февруари /събота/ 2020 г. - Ден за почит към покойниците
ЗАДУШНИЦА
Дядо, баба, тате, мама гаснеха,
все с очи към залеза на свои
непостигнати мечти далечни. -

Наталия Недялкова
КОТВА
Държиш да знаеш
точното значение на всяка дума.
Правилната им употреба
е онази надеждна котва,

Димитър Хаджитодоров
ДЪРВОТО НА БЕЖАНЦИТЕ
Дъждовете наводняват поляните и правят локви между дърветата. От листата се стича вода, дори когато валежите спират. Малките обитатели бързо излизат от убежищата си. Мишки, бръмбари, мушици се разпръскват на по-високо и по-сухо. Дори къртиците се отдалечават от терените, пропити с влага.

Васко Попов
29 НОЕМВРИ
Листо върху стъклото на колата
е капнало от мокрите липи.
Чистачката отчаяно се мята,
но все не може да го отлепи.

Лозан Такев
ПРИКАЗКА ЗА МЕЧТИТЕ
Не само младостта ни днес за вчера е носталгия.
Не само тя е спомена за приказни мечти…
Животът не е само в слободията и в чалгата.
Животът е да сме в една посока аз и ти…

Димитър Горсов
***
Влезеш ли случайно
в изоставен дом,
там само
тайнството ще те посрещне…

Георги Н. Николов

Жана Петрова развива успешен бизнес, а Евгения Миланска е главен редактор на луксозното списание „Моден свят” и негов съсобственик - засега с коафьора Стаменов, когото по-късно ще се опита да измами.

Марко Марков
Тези думи принадлежат на Валерий Брюсов и са казани за Саят Нова - гениален поет, чието творчество увенчава края на средновековната арменска поезия и слага началото на новоарменската поезия.

Стефан Коларов
Въпреки че се записах за студент по Журналистика, а не по Българска филология, както бях посочил на второ място в молбата си за кандидатстване в СУ „Св. Климент Охридски”, тогава СДУ (Софийски държавен университет), моят интерес към литературата не само че не намаля, а с годините нарастваше.

Йоанис Грипарис
превод: Атанас Далчев

РАЗДЯЛА
Дойде в омаята на любовта ми
раздялата и с нея се всели
в душата ми горчивина, голяма
като морето, що ни раздели.

Константинос Кавафис
превод: Атанас Далчев
В ОЧАКВАНЕ НА ВАРВАРИТЕ
Събрани на стъгдата, що очакваме?
Та варварите трябва да пристигнат днес.
Защо синклитът мъдър наш бездействува?
Защо закони не създават мъдрите?

Светла Андреева
Стоян Велев седеше пред телевизора онемял. Не че не бе свикнал да мълчи, тук, в затънтеното планинско село, през есента и зимата нямаше никой. То и през лятото селото пустееше, идваха си едва десетина души, но все пак…

Светла Андреева
В началото на март мъглите над Балкана се разкъсаха и слънцето напече безцветните покриви на къщите и кооперациите. Излинялата река затече сякаш по-бързо край укрепения със зидария бряг, край старите къщи с покриви, покрити с плочи, под двата нови бетоновоциментови моста.

Елеонора Велева
В стаята на общежитието беше задушно, а лятното слънце се опитваше да пробие с лъчите си пердетата на прозореца, за да покаже силата си. Юлия му помогна, отваряйки със замах прозореца, с надеждата, че ще усети свежестта на утрото.

Николай Дялков
ЗАДУШНИЦА
Заигра се снагата на пламъка
с окуцелия вятър в тревите.
И цветята застенаха. Само че,
бяха в чашата здраво забити.

Благо Прангов
В мъгливата шатра на нашата клета държава
дъхти на престъпен копнеж с вкус на плесен…
Приижда горчива лепкава сянка на вулканична лава.
Водата и бистрият въздух къде са?

Мина Карагьозова
Избрах това заглавие за моя отзив с риск да бъда упрекната в излишна патетика. Но, мисля, че това е най-характерното, което може да се каже за критика и литературния историк Благовеста Касабова.

Нямбуугийн Нямдорж
превод: Христо Черняев

Под синия свод на небесната стряха
над жълтата степ те летяха, летяха,
и в дългия ден към простор устремени,
те пееха, сякаш говореха с мене.

Цирен-Базар Бадмаев
превод: Христо Черняев
***
Когато приятели здравата
се влюбиха с плам, без покой,
аз често се смеех тогава:

Хизир Тахтамишев
превод: Георги Ангелов
***
На младостта са грешките опасни.
Грешките на старостта - ужасни.
Успехите на младостта - прекрасни.
Успехите на старостта - напразни.

Фернанду Песоа
превод: Атанас Далчев
КОГАТО
Когато скачат вън децата
и аз играта тяхна чувам,
започва нещо във душата
и да се вълнува и ликува.

Леополд Седар Сенгор
превод: Атанас Далчев

Абаносова флейта, блестяща и гладка,
пронизвай мъглите на моята памет.
О, флейто! Мъглите - престилки на негри -
въз нейния син и лице първобитно.

Габриела Игнатова
НИЕ
Аз може би не те познавам още.
А може би не те познавам вече.
Заспивам - образът изплува мощен.
Събуждам се - размива се далечен.

Джина Дундова
КАТО НЕБЕТО И ЗЕМЯТА
Със теб сме толкова различни -
като небето и земята
и мислите ми романтични
се спъват в теб и се премятат.

Петър Андасаров
ПРОСЪНИЦА
На Боян Ангелов
Отида ли си аз, отида ли си
от времето на вас подвластно
ще имате в наследство мойто минало,
останало завинаги безгласно.

Виолета Бончева
Един ден реших да сложа край на спора между мен и Марко за това, колко крачки е разстоянието от пътната ни врата на вилата в Крен - до гората. Оказа се, че е точно петдесет…

Благовеста Касабова
Георги Н. Николов е литературен критик и историк, който се наложи в литературните пространства през последните десетина години.

Тодорка Николова
Лично мнение
Преди няколко дни една млада и талантлива поетеса, София Милева от Хасково, ми показа тетрадка със записани в нея адресите на около 30 различни поетични конкурса на национално и общинско ниво.

Лалка Павлова
Новата книга на Здравка Шейретова съдържа 55 заглавия - стихотворения, лирически миниатюри и една заключителна творба, чиито жанрови белези я причисляват към т. н. стихотворения в проза.

Денчо Владимиров
ОТГОВОРЪТ НА СЪВРЕМЕННИЯ БАЛКАНДЖИ ЙОВО
Даваш ли, даваш, Балканджи Йово
хубава Яна на чужда вяра?
- Готово, бе, готово!

Денчо Владимиров
За творческата съдба на едно стихотворение
„С. Г: Какво ще пожелаеш на читателите на в. „България СЕГА” в Чикаго, САЩ?
Д. В.: Да ги има, за да ни има като българи. За да я има България.”

Генадий Велчев
Жоро, бях на протеста на перничани в София. Както обикновено, пак съм развълнуван от събития, които малко другите ги вълнуват. Събота е, почивен ден - защо да се вълнуват. Имаше много млади хора. Това е новото за София, а вероятно и за България.

Ли Бо
превод: Христо Черняев
Десет дълги години
той страда в жестокия плен,
но не каза на никого
нивга държавните тайни.

Петер Хухел
превод: Атанас Далчев

Къде си ти, залязъл вече ден?
Лежах на есенния хълм студен
и гледах, ограден от тишината,
как вятърът събаряше листата.

Йохан Волфганг Гьоте
превод: Атанас Далчев
ПРЕДИВРЕМЕННА ПРОЛЕТ
О, дни честити,
скоро ли пак
ще ми дарите
слънце и злак?

Георг Тракл
превод: Атанас Далчев
Във двора свети есенна луна.
Рой сенки от корнизите полазват.
Бди в празния прозорец тишина;
и ето плъховете се показват.

Марин Маринов
Събуди ги оглушителен писък на дърворезачка. Кирил скочи от леглото и надникна от прозореца на първия етаж. Машината беше паркирана пред входа на жилищния блок, а Стоян, съсед на Кирил, подаваше на пъргавия майстор еднометрови букови дърва, които бяха струпани там преди седмица.

Марин Маринов
Черната лимузина наближаваше острия завой на главната улица на селото, когато ненадейно кон се блъсна в дясната й страна. Шофьорът натисна спирачката, гумите изсвистяха, колата зави рязко вляво, удари се в бордюра и спря.

Марин Маринов
Изпълнителният директор на завода беше в командировка в чужбина, затова ми се стори странно повикването от секретарката му да се явя лично при нея.

Руси Маринополски
Умря старият Малак и остави на Димчо, единствения си син, порутената къщица, тревясалия двор, дългата дрянова тояга, с която цял живот паса селските свине, и пиринчената хлопка, помагала му всяка сутрин да събира хорските прасета.

Ангел Иванов
Докато колата ни подскачаше по селския път, разсъждавахме на ум и споделяхме на глас един с друг: как така всеки ден в продължение на години е извървявал пеш това разстояние София-Байлово и обратно, общо около 90 км?!?

Георги Стойков
Тази нощ сънувах татко.
За първи път от толкова години. Дори напоследък се упреквах, че съм го забравил.
Смътно си спомням вече очите му. Изчезна от слуха ми гласът му. А каква беше походката му? Ах, колко дългове тежат на съвестта ми пред паметта му!

Георги Стойков
Тя се ражда в един мразовит ден на 16 януари 1912 г. Трета дъщеря в семейството на Мита и Христо Ботьови. Другите й две сестри, каките, са Пенка на осем и Станка на четири години.

Лозан Такев
Едни младоци в политиката набързо съчиниха и пробутаха един закон за престъпния период в периода 1944-1989 година… И той бе гласуван.
Предложиха и санкции за онези, които не го спазват.

Иван Енчев
Лирично есе
Как да не се радваш на този плодороден ден сега - в сезона на Третата възраст на годината!..

Марко Марков
гатанки
*
Къща кръгла, къща бяла,
без прозорци, без врати,
под едно крило се свряла
и от удари кънти.

Христо Черняев
БЪЛГАРИЯ
Да викате и да не викате,
от Тулча, та до Черни Дрин,
дори сто да са политиките,
народът, брате, е един.

Виктор Юго
превод: Христо Черняев
***
Родино, паднеш ли без сили
пред своя враг, от злоба блед,
ще екнат хиляди могили
в ответ на стонове безчет.

Владимир Хохлев
превод: Елка Няголова

В МРАЗОВИТО УТРО
Обичам при изгрев в студа да покрача,
в света, до сълза ослепително чист,
с корона от скреж е небето прозрачно,
гората блести под леда и лъчите.

Лев Лосев
превод: Иван Есенски
***
„Аз разбирам - ярем, гладория,
век след век - тирания и гнет,
но зад руския дух да се крия -
не! - громеше ме онзи поет. -

Николай Туроверов
превод: Красимир Георгиев
ТАКА ЩЕ СЕ СЛУЧИ, АЗ ЗНАМ
Ред има за всичко и време.
Така ще се случи, аз знам.
Не ще изкрещи и застене,
на двора потропам ли там.

Ерол Туфан
превод: Наталия Недялкова
БАЛКАНСКИ СИН
Да се родиш с бетонирана болка в душата,
да прихванеш зла прокоба от детска възраст,
цял живот да плуваш срещу течението

Паул Целан
превод: Боян Ангелов
ВЪЗХВАЛА НА ДАЛЕЧИНАТА
В езерата на очите ти
хвърлят мрежи заблудени рибари.
В езерата на очите ти
морето крие своите обещания.

Карин Бойе
превод: Георги Ангелов
Когато се разболее старец, се събират всички минали дни
и тихо сядат в кръг около леглото му.
Те не ридаят, не скърбят, не стенат,
те тихо кимат и мислят за миналото.

Силвия Мос
превод: Георги Ангелов
Синът ми плаче
и аз го викам до прозореца.

Витезслав Халек
превод: Йосиф Фаденхехт

***
Скръбта умряла, сънувах,
и стонът бил заглъхнал,
и на горчивите сълзи
бил изворът пресъхнал.

Хайнрих Хайне
превод: Йосиф Фаденхехт
***
От моите скърби безкрайни
тез мънички песни се раждат;
те звънко хвърчат да обаждат
на либето моите тайни.

Татяна Любенова
ВНЕЗАПНО
Отива си човекът.
Най-внезапно…
Не е успял да каже сбогом на децата си.
Със внуците не е успял да поиграе.

Георги Георгиев
На 5 февруари 2020 г. се навършват 95 г. от рождението на писателя
Зимата на 1966 г. Февруари. Западният парк. Апартаментът на Георги Йорданов Вълков е осветен празнично. Събираме се за първи път сътрудници и редактори от отдела на в. „Народна армия”, чийто завеждащ е Георги.

Кольо Колев
ЧОВЕКЪТ В КЪСНИЯ ЧАС
Аз съм човекът във късния час,
който замислен гледа звездите.
А дали и те гледат към нас?

Борис Цветанов
ПО БЕЛИТЕ ПОЛЕТА НА БОГОМИЛ РАЙНОВ
Нищо не знаеш за голямата скука,
не че искам да ти бъда критик,
но истински голяма е скуката
да гледаш на екрана наш политик.

Лъчезар Георгиев
В общинския парк „Енрике Eрерос”, едно от многобройните зелени и цветни места за отдих на жителите на испанската столица, обичаме да се отбиваме с Ели, моята красива спътница в живота, с която вече прелетяхме почти над цяла Европа

Светозар Казанджиев
И малките деца са способни на големи добрини, стига някой да им покаже. Затова Ася и Михаил Белоризови живееха така, че трите им деца, син и две дъщери, да виждат всеки ден в делата им потвърждение на тази максима. Освен трудолюбиви, те ги насърчаваха да растат и като добри граждани.

Йорданка Господинова
Из „Другата любов” (2020)
ПОСОКА
Храм да беше в глуха тишина,
щях да те открия по звездите…
Път да гонех, стихне ли брега,
скитниците щях за теб да питам.

Интервю на Галя Карааргирова с поетесата Мина Карагьозова
Общуването остава все още едно от най-емоционалните и истински неща в живота ни. А когато то е между интересни, творчески личности, се превръща в малък празник. Поканих поетесата Мина Карагьозова на един такъв разговор.

Тодорка Николова
(Мина Карагьозова, „Душата - горе!”, Издателство „Български писател”, София, 2019, второ издание - е-списание „Литературен свят”, бр. 124, януари, 2020)

Златимир Коларов
„Пиеси”, Анна Багряна, превод от украински - Димитър Христов, художник на корицата Анна Багряна, изд. Мултипринт, София, 2019.

Никола Ракитин

БУРЯ
Надува вихърът невидими тръби,
ята от птици вият се, тревожно пискат;
прегъват се от страх стълпените върби,
и нивите, разлюшкани, се плискат.

Йордан Стубел
ПРЕДПРОЛЕТ
Присмехулник Кукуряк
кривна весело калпак.
И зашета по ливади,
по поляни и грамади.

Мира Лохвицка
превод: Иванка Павлова
***
Душата ми - тя лотос чист е
в унила водна тишина,
отваря листчета сребристи,
огрян от тайнствена луна.

Лабуд Лончар
превод: Наталия Недялкова
СЪЛЗА
Скрита в уединението
на ръба на космоса,
от небето се изтърколи сълза
и изгоря в собствения си блясък.

Коста Абрашевич
превод: Михаил Летов
***
Кръвта е червена, що в нас се разлива:
червен е и лъчът, що облак пробива;
червено й небето, ‘га слънце се смее

Георги Майоров
Още в първата си книга поетесата Ваня Душева събира ,,Безброй разсипани пътища” (1997) и ги осмисля, а с втората си книга ,,Ключ” (2010) отключва сърцето си за света. А ние сякаш не искаме да го видим.

Георги Н. Николов
След политическия вододел на 1989 г. хиляди наши сънародници поеха пътя на икономическата емиграция. Сред тях се оказаха и много майстори на перото, които, пръснати по всички населени континенти, продължават да създават книгите си.

Петър Андасаров

Веднага ще кажа, че „Българското море в сърцето на времето” е неповторима, документално-истинна, уникална. След първия й прочит светкавично я определих като изворна книга от многопосочни знания за българското море, за маринистиката и за маринистите.

Георги Стойков
От ранното си детство единствено баба си Ненка помня. Отраснах в скута й. От нея исках хляб, от нея исках вода.

Петър Селяшки
Няколко деца от махалата сме се събрали и играем на челик сред мегданчето пред нашата къща. Мартенското слънце е вече на заход. Оягнени овце се завръщат от паша и протяжно блеят. От дворища и асъли им се обаждат агънца с тънки и умолителни гласчета.

Йосиф Леви
Две цъфнали магнолии в пейзажа -
така различни, цветни - до паважа,
тъй странни, както думите изглеждат,
като умре последната надежда.

Маргит Сейчи
превод: Нино Николов
ПИСМО ДО БОЛНИЦАТА
От себе си избяга ти
в оная болница за луди,
от луди буйства се укри
в магията на опиятите,

Анна Парди
превод: Нино Николов
Моето любовно признание
бе един телефонен номер,
едно лято, дълго като едно изречение,
на площадчето между двете улички.

Криста Коцик
превод: Красимира Василева
От време на време
небето изпускаше
звезда във снега.

Зденка Маркович
превод: Санда Йовчева

1.
Всичко е тъй тихо, безшумно, монотонно.
Времето е безкрайно, мисълта - огромна и изведнъж над тях, над нас, над всичко - започна да вали ситен, ситен сняг…

Стойчо Пенев
По действителен случай
Трийсет и три метровият кораб гордо стоеше на стапела на хелинга, извисил могъщия си корпус и трите си мачти, над останалите чинно подредени около него по-малки морски съдове: чакащи за ремонт стари гемии и лодки и други новостроящи се рибарски корабчета и мауни, излегнали се на гръбнак, които като скелет [...]

Стойчо Пенев
Нощта бе гореща, знойна и влажна. От най-ранни зори слънцето кротко изплува над заспалото в морната утринна тишина гладко море, но все още нямаше никаква надежда отнякъде да се появи кратък, прохладен и свеж полъх, който поне за миг да набръчка огледалната му повърхност и да го събуди от [...]

Хубен Стефанов
Из „Наблизо има светлина” (2019)
НА ЛЮБОВТА ВЪВ КЪЩАТА
Щом влезли сме
на любовта във къщата,
трябва тихо да пристъпваме.

Мая Цекова
КОГАТО ЖЕНА ХВАНА ЗЛАТНАТА РИБКА
Като в приказката станаха нещата -
хванала Златната рибка веднъж,
изплака желанието си жената:
“Едничко е - да се наспя като мъж.”

Венцислав Бойчев
Животът е шахматен турнир, но никой не бърза да приключи играта.
Политическите рокади са много по-чести от шахматните.
Никой не си хаби връзките, за да е на топа на устата.

Шандор Петьофи
превод: Петър Велчев
ЖИВОТ И СМЪРТ
Блажен, комуто златни дни
Бог дал е, както на малцина:
живот - за вино и жени,
и смърт - за скъпата родина.

Зинаида Гипиус
превод: Красимир Георгиев
БЕЗСИЛИЕ
Аз към морето поглед жаден мятам,
но към земята стяга ме брегът…
Стоя над пропастта - над небесата -
крилете ми в лазура не летят.

Зинаида Гипиус
превод: Крум Йорданов
***
Повярвайте, не може да ме съблазни веч
печални прежен път, изминат тъй отдавна,
душата ми ще пази покорно и сърдечно
следите горки, с нищо неизтрити, равни.

Ваня Душева
***
Защо си тъй потискащо, небе?
Заради самолетите, които
прорязват ефирната ти плът,
или заради това, което

Красимир Власев
В началото на осемдесетте години бях уредник на художествената галерия на град Сопот. Галерията беше в единия край на градския площад, а в другия край белееше къщата на Добри Жотев, предоставена му от градската управа за творческа база.

Иван Д. Христов
Петър Динчев - „Баладичен шепот”, изд. „Българска книжница”, София, 2019 година.

Петър Динчев е поет със свое място в съвременната ни литература, със своя знакова система, творческа мисия и нравствено кредо.

Филип Филипов
В НИКОПОЛ
Сред безработни млади хора крача,
обхождам цялото градче.
Битакът е съвсем без купувачи.
Лениво Дунавът тече.

Янко Димов
СТАРИТЕ ПОЕТИ
Познавахме ги - старите поети,
връстници твои,
даже и другари.

Андрей Германов
***
След всичкото, което преживях,
съвсем не съм се юрнал да живея.
Аз бих желал, преди да стана прах,
на меко слънчице да се погрея.

/фрагмент от монографията „Съдът на историята”/
Лалка Павлова
Романът на Вера Мутафчиева „Случаят Джем” е оценен от почти всички литературни критици като ново начало в българската романистика. До излизането му в 1967 г. в нашата национална белетристика са се наложили имената на поредица от български романисти, предимно мъже:

Роберт Рождественски
превод: Георги Ангелов
***
В търсене на щастие,
работа,
гражданство

Роберт Рождественски
превод: Димитър Василев
***
Всекидневното чудо -
не е чудо.
Всекидневната горест -
не е горест.

(откъс от поема)
Роберт Рождественски
превод: Марко Марков
Аз -
по заповед на сърцето си червено -
заклевам
сърцето си

Николай Некрасов
превод: Андрей Германов
ОТКЪСИ ОТ ПЪТНИТЕ БЕЛЕЖКИ НА ГРАФ ГАРАНСКИ
Аз славно пътешествах: руският ни край
оригинален външен вид и облик има;
о, не, че във селата кръчмите са рай,

Георги Константинов
Отгоре гледана,
картината е сложна
и заплетена съвсем:

Димитър Златев
ПРЪСТЕН
Върху ланските листи
покрай стара липа
две сърни са изписали
снощи кръгла следа.

Стефан Коларов
190 години от рождението на Григор Пърличев
С цялостната си книжовна, просветителска и обществена дейност Григор Пърличев принадлежи към оная силна група от наши възрожденци, която след Паисий Хилендарски определя мащабността на своята епоха - Константин Фотинов, Георги Раковски, Иван Богоров, Петко Славейков, д-р Петър Берон, Любен Каравелов, Братя Миладинови, Кузман Шапкарев и др.

Лъчезар Георгиев
Както се бяхме разположили удобно в залата за заминаващи от летище Малпенса за София, сред нас се появи един от редакторите на авторитетно миланско издателство.

Златимир Коларов
Първата асоциация, която се появи в съзнанието ми като прочетох заглавието на поетичната книга на Василка Хаджипапа „Орехови думи”, изд. Пламък, 2009 г., бе големият орех до пътната врата на двора на баба ми Злата в с. Девня, където карах детските си лета до възмъжаването в пуберитета, когато тръгнах волно из България, което за [...]

Евгения Шарова
превод: Люлин Занов
БИТКАТА ЗА МОСКВА
Москва… Била е толкоз близко,
същинско лакомо парче!
„Един добре прицелен изстрел,
един марш-скок и, ето, че

Мануел Бандейра
превод: Георги Ангелов
Хуан Гостосо бе хамалин на панаира
а живееше в покрайнините на Вавилония в барака
без номер

Мануел Бандейра
превод: Стоян Бакърджиев и Румен Стоянов
От мен не се отдалечавай, уплашена от яростта
на моята отрова… Слушай и чуй какво ще ти разправя:
мен ме наричат Арахне - пак виждам аз да разцъфтява
в дантелите ми несравнима, но и измамна красота.

Денчо Владимиров
Да, Играта, тридесетгодишната игра от подлия сценарий по заробването на един народ свърши!

Ангел Кроснев
МЪРТВИТЕ СЕЛА
Тук камък върху камък не остана,
не лае куче, няма звън на чан.
Дори и след Априлското въстание
бе по-приветлив селският мегдан.

Лозан Такев
Плаче ми се… Направо ми се плаче като гледам новините и репортажите, като чета непрекъснато как официалните вести започват с богатствата на един човек с анатомичен прякор, как се „гаврят” с „честно” събраните през годините на демокрацията над 3000 музейни артефакти, грифони, скъпи чаши, картини, плашат ги с универсалните чували, с които обикновено носят [...]

Светозар Казанджиев
Зима - зъбата и скучна, загърната в опетнен сняг. Командирован съм в София и ще нощувам в хотел „Славянска беседа”, разположен в центъра на града. Стая триста и петнайста, е овехтяла, мирише на спарено, на тютюн и какво ли не. Тънка, деликатна, едва доловима миризма, но постоянна.

Димитър Бабев
Дедите ни не бяха толкоз зли,
не бяха тъй обезверени, братя!
Те раснаха с крилете на орли.
Те гинаха със кръста на Разпнатия.

Васил Павурджиев
Източна приказка
На изток някъде в страна сълнечна
за нас примамлива, далечна,
имало град - със чудеса прочут,
където хората без много труд

Борис Василев
Последният час преди коледната ваканция учителят каза:
- В края на тази година ще направим екскурзия. Искам да видите море, пристанище, да се повозите на параход.

Ваня Ангелова
Монолог за пиеса - в четири действия
I.
Когато вече почнат да си тръгват
един след друг приятелите твои
и време нямат с теб да се сбогуват,
защото в повест друга са герои,

Ангелина Бакалова
ПРЕДИ АПОКАЛИПСИСА
Навярно е заспало нейде слънцето.
В хралупа ветровете са се скрили.
Източва мършав гръб лъжата.
Израства яростно, събира сили.

Гизела Щайнекерт
превод: Красимира Василева
ЖИЗНЕН СТАНДАРТ
О, тук да бе останал,
как бих била щастлива,
докрай в мен като рана
бе любовта ни жива.

Александър Гочев
Холивуд направи грешка. Верноподаническият неолиберален Холивуд направи сериозна грешка с филма Joker, с неговото скрито и скривано послание: Ежедневието като филм на ужасите. И  то къде - в цитаделата на демокрацията и просперитета.

Тодор Бакърджиев
Дори играта на живот е въпрос на хитроватост.
Тежестта на живота не може да се отмести.

Георги Гривнев
Никой не знае защо реката, която извира под Карлък, е кръстена Черна. Помня, преди много години, при поройни дъждове реката преля, подкопа бреговете и отнесе половината ливада на дядо Георги.

Надя Михайлова
Хакери шетат, мила мамо,
от интер’ на интер’.
Имейл-адреси сбират,
далавери правят…*
(*По народната песен „Еничари ходя, мамо”)

Надя Михайлова
Застаряващите жени на Острова, ако не притежават все още видими бръчки и не са се отказали да подържат външността си, се разпознават по умилението, с което гледат на малките „беззъби” или „зъбати” същественца; закачат ги, казват по някоя мила дума на майката от рода на: „О, само на шест месеца, а колко умно [...]

Христо Рудински
Някои хора забогатяха отведнъж. Други като бакалина от нашата улица постепенно. Преди казваха “не мами съседите”. На останалите продаваше по няколко тона лед в годината. Как ще го разбереш.

Христо Рудински
През студентските години имаше есенни и летни бригади - най-често за бране и сортиране на домати. И се събирахме по няколко стотици филолози.

Цветан Розов
Четиримата алпинисти изкачиха с последни сили високия и стръмен връх. Тяхното немощно “ура” от победата бе заглушено от бодрите гласове на множеството техни колеги и приятели, появили се изневиделица.

Иван Нечев
Чета заявлението и едва сдържам смеха си.
Павел Зъбера иска ново име.
Мотивите са категорични: „….Някои злонамерени и силно клюкарски уста изричат вместо Павел позорното име Патю. Това ще рече, че ме имат в ума си за гламав и патарок.

Иван Нечев
С трепет се очакваха Сирни заговезни - след гладорията през велики пости, оставила неизлечим белег по лицето на дядо Вачо Булгура.

Иван Нечев
Едрото магаре уморено пристъпваше под огромния товар, задянат на самара. Край него крачеше тежко най-големият син на Кочо Цолев. Загрижен беше. Чудеше се как да съобщи лошата вест на баща си.

Орлин Орлинов
Изведнъж,
като пролетен дъжд,
като щърк прелетя
малък спомен

Христо Кацаров
ВОДАТА
Беше тънка слана, беше сняг, беше лед
чак до корените на дървото.
Но дойде дългочакания водосвет -
завъртя се напред колелото.

Боян Балабанов
Още из полето
зимни вихри веят,
още снеговете
светят и белеят!

Борис Йоцов

ЛЮБОВ
Високо извисил се дъб над пространна гора,
аз гордо поглеждам отгоре на волност победна,
а ти ме прегръщаш, о, моя лоза ненагледна,
и трепнеш до мене и бдиш като малка сестра.

Георги Константинов
Навярно си спомняте вица
за бара със надпис, там сложен:
„Не стреляйте в пианиста!
Той толкова може!”

Йордан Петров
Стъпките на подпоручик Петър Делчев отчетливо избарабаниха по перона на дедеагачката гара, напрегнато и бързо отглъхнаха над релсите и влаковото пространство, през което тичаше.

/Или как полетях и аз/
Йоан Нечев
І.
Бях изпаднал в леко състояние на дискомфорт, напомнящо транс, когато момичето тикна в ръцете ми една книжна тарелка с кебапче и парче франзела върху нея. Кебапчето изглеждаше много вкусно.

Венцислав Бойчев
ЗА ИЗБОРИТЕ
За власт щом има жадни,
ще има много гладни.

Светозар Казанджиев
Бисер Киров е от фалангата на големите артисти на нашето време (втората половина на ХХ и началото на ХХI век). За да е там, той беше борец. Пред него не стоеше дилемата да се моли или да се бори. Бореше се цял живот и победи.

Светлана Йонкова

Романът „Семейство Фрий” е вълнуващо приключение по пътя към свободната реализация на личността, доколкото е възможна свободата изобщо.

Светослав Нахум
Край нас, върху високите скали на Доувър, се стеле прословутата английска мъгла. Едвам виждаме долу плажа, хората, лодките, яхтите, сърфовете с причудливи платна. Чува се шумът на мотор-джетове, музика, глъч.

Георги Майоров
Поетичните прозрения на Денис Нуф от Разград в първата му стихосбирка ,,Коридори” (2019) се движат по безкрайните коридори на мисълта. За по-дълговременно се спират във въображаемите стаи на сътворяването, за да огледат своя реален живот и да разгърнат раздвижените идейни превъплъщения.

Басант Дас
превод: Мирослава Панайотова
любовта не се ражда любовта не умира
любовта не произхожда от тялото
тялото е колесницата която обича да кара
само тези които обичат знаят това

Ригор Барадулин
превод: Стефан Поптонев
Но ето, да кажем,
вий вземете, колко? -
пшеничено зърно от моята вера,
бих ревнал тогава, тогава,

Атила Йожеф
превод: Петър Велчев
Обикна ли те - влез, без да похлопаш,
ала си помисли добре!
На своя сламеник ще те положа.
И сламата му прашна ще изстене.

Александър Филипов
Българските ученици често срещат в своите читанки това хубаво име - Веселин. А то е името на едного от най-добрите сегашни наши писатели, името на големия обществен деец - Тодор Г. Влайков.

Пенчо Пенев
Жорж Нурижан е един от тия, които са посветили своя живот и дейност в служба на българската култура и общественост и които правят достояние на света българските културни ценности и се явяват в защита на българските политически стремежи.