Величко Хинов
думи на редактора
За ценителите на хубавото четиво, на различната литературно- публицистична, документална стилистика, авторът, писателят-ловец, инженерът-офицер Любо Николов ни предлага приятна изненада.

Продрум Димов
В забележителната плеяда от талантливи и всеотдайни творци на родното ни кино и театър се откроява яркото име на ВИОЛЕТА ГИНДЕВА, от чието рождение се навършват 80 години на 14 юни.

Светла Дамяновска
Цикъл тристишия
*
Слънцето стана от сън
и уми лицето си в езерото.
Позлати водата и папурите.

Румен Стоянов
Кастилският е официален език в 21 държави. Към тях следва да притурим самсите САЩ, ибо там го сборуват десетки милиони мъже, жени, мъжени, женомъже. Тъй че испаноезичието е огромната съвкупност от говорещи го, пък то включва и техните истории, култури, земи.

Николай Антонов
ЗВЕЗДЕН ХИМН
Съдете ни дали сме смели
в живота ни неповторим,
не с туй, което сме превзели,
а към което се стремим.

Анна Ахматова
превод: Татяна Любенова
В Петербург, през есента на 1913 г., в деня на честването, в някакъв ресторант, на пристигналия в Русия Верхарн, на бестужевските курсове имаше голяма закрита вечер (тоест - само за курсисти).

Веселина Геновска
Към края на първата половина на миналото столетие в поробена България започва постепенно заменяне на килийните училища със светски.

Веселина Геновска
Така, както човекът трябва да вярва в себе си и собствените си сили, за да може да съществува като духовно цяло и да напредва по пътя на собственото си издигане, така и един народ трябва да има вяра в себе си, за да може да се закрепи и напредне като цяло.

Владимир Манасиев
Не всеки, който е на сцената, е актьор и не всеки, който пише за театъра е театрален критик.

Владимир Манасиев
Под това заглавие г. Цветан Минков е написал статия в „Литературни новини”. Мъчно може да се разбере, какво иска да каже г. Минков, но още по-трудно е да се схване какво именно го е предизвикало да напише тая статия.

Веселин Чернялски
ПОСЛЕ…
Изгрев - залез. Залез - изгрев.
После отначало пак.
И върти ни поривисто
звън часовников - тик-так…

Владимир Стоянов
***
Синьо пламъче мое
и пламъче тъмнокафяво -
светлинки в моя път,
дом, уют и утеха.

Иван Енчев
Сюита в стихове
I.
По споменна пътека припкам аз отново.
Конче-вихрогонче тропка пак по нея.
Всичко уж е друго, пък е все едно и също.

Красимир Георгиев
Когато се съгласих да представя новата книга на моята приятелка чудесната поетеса Елена Алекова „Зад зелената ограда”, още не знаех с каква непосилна за моите публицистични хоризонти задача съм се заел.

Банко П. Банков
Сред детските спомени родният ми град се връща в снежна светлина на хапеща зима и с леност на дълго лято; цвърчаща миризма на домашна наденица и захарно лепкава кора на припечен козунак.

Банко П. Банков
За тази история му отвори очите съдията П. Р. Бяха съученици от началното училище и прогимназията, но след това задълго пътищата им се разделиха,

Георги Томалевски
Някога си мислех, че да се изследва що е омраза, все едно е да се състави наука за тъмнината, или с други думи, за онова, което не съществува, защото вярно е, че тъмнина няма. Ние наричаме тъмнина онова, в което липсва светлина.

Цанко Церковски

Те няма да се върнат - героите честити,
те няма да се върнат и няма нивга веч
родината да зърнат, полята плодовити, -
свещените предели останали далеч.

Васил Павурджиев
Спомням, беше ранна утрин,
чух камбанен звън навън:
той отекна из селото
и разбуди го от сън.

Пиер-Жан дьо Беранже
превод: Пенчо Симов
Видях Мирът да слиза на земята,
да пръска злато, класове, цветя…
Престана да гърми, замря войната
и чух Мирът да казва на света:

Николай Табаков
Януари наистина се оказа свиреп. Температурите паднаха до минус двайсет, въздухът над градчето посиня, хора и кучета се изпокриха вдън земя.

Петър Андасаров
Като в прегръдката на сняг кокиче,
като скована в лед пътека -
студуваше животът ни безличен,
студуваше човека.

В памет на поета Радко Радков
Йордан Атанасов
Веднъж големият Радко Радков,
вече леко подквасен, каза: Батка,
приличаш ми, поете, на Гьоте…

Ангел Д. Дюлгеров
***
кипнало вино
чашите на мъжете
дръжки на саби

Андрей Германов
Из „Като въздишка” (1970)
ВЯРНОСТ
Запазих селското си име,
остана селския ми нрав:
сърцето сепнато боли ме
и тласват ме с внезапен гняв

Любомир Бобевски
На 10 май 1939 год. през нощта, са невинно избити с картечница в Инджекьойската гора от румънската военна жандармерия, под командата на майор Попеску, двадесет и трима българи от с. Белица, Тутраканско.

Любомир Бобевски е роден на 9. XI. 1878 година в гр. Тетевен, милван и приспиван от хайдушкия повей на Балкана, от дивната песен на р. Вит.
Следвал е първоначално училище, реална гимназия и университет в София.

Змей Горянин
Именитият писател Вл. Ив. Немирович-Данченко, бил казал за книгата на Алеко Константинов: „Една лоша книга, написана с най-добри намерения!”

Сергей Наровчатов
превод: Красимир Георгиев
ЧУДО
В ден, когато стихне срок преломен
и сърцето огън не вини,
гроба ми ще посетят за помен
моите обичани жени.

Пьотр Реутски
превод: Красимир Георгиев
ДНЕС ВЕЧЕ МАЛЦИНА ИЗЛИЗАТ ОТ ЗАЛИВА
Днес вече малцина излизат от залива.
Малцина да спорят с Байкал се опитват…
Но ето, над борда къщя са останали
и с чайките пори баркасът вълните.

откъс от романа
Венета Йочева

Карата овдовя много рано. Беше само на 44 години, когато остана вдовец. А мечтаеха и вярваха с Анастасия, жена му, че ще отпразнуват сребърна, че и златна сватба.

Татяна Любенова
Венета Йочева вече не е непознат приятел и колега за нас - писателите от град Плевен и за почитателите на словото.

Ангел Д. Дюлгеров
ЗЛАТНАТА ПАРИЧКА
- Весела година,
здрава и честита!
И разчупва дядо
коледната пита.

Мая Цекова
*
Питат ме: Не те ли е страх!?
- Не! Страх ме е от мълчанието. Затова пиша смело, страхът няма литературна стойност.

Васил Иванов
ГОРСКИ МАГИСТРАЛИ
Бе бухалът на поста пръв мъдрец
и всички го почитаха в гората.
В решаване на споровете спец,
заслужил тогата на съдията.

Николай Булев
Директорът извика насаме Беловеждов и започна много сериозно да го мъмри:

Николай Булев
От съботник се връщах на рамото с мотика и бързах си за в къщи, но някой ме повика. Обърнах се и гледам един познат със чанта. Предложи ми беседа на бира в ресторанта.

Иван Маринов
*
Кой каквото прави, себе си оправя.
*
Да построим безгласово общество.

Георги Караславов
***
Новата си служба със страст прегърна,
разшета се, порядки нови турна,
и с ловкост акробатска я превърна
на служба синекурна.

Делчо Василев
Дванадесет години изтичат вече от смъртта на обичния приятел и другар Тома Измирлиев (Фома Фомич), а все още неговото поетично дело,

Стилиян Чилингиров
Когато стигнете до тържището на гр. X., отбийте се в първата улица отляво. Изминете ли стотина метра, ще видите пак отляво висок каменен зид.

Стилиян Чилингиров
Похвален е починът в дни на всенародно омърлушване, да се излезе - не пред външния свят - а пред самите нас - с всебългарски тържества.

Змей Горянин
ЕСЕН
Старата гора ме пак посреща,
като майка нежна и кахърна -
и по нейните листа усещам,
как е чакала да се завърна.

Карол Николов
Из „Спомени от България” (2003)
Този град, в който гръмна първата пушка на българската национално-демократическа революция, този град - векове наред слушал легендите за юначни подвизи на войводи и страшни хайдути, този град

Ангел Д. Дюлгеров
ПИСМО
„Това писмо да се предаде на жена ми
Венета Х. Ботйова, в Букурещ.”
Когато си мечтаеше за дом
и можеше да бъде най-щастлива,

Красимир Власев
СЛУЧАЯТ “ХЕМИНГУЕЙ”
На сто празни пушки една гърми -
С тези думи старшината на ротата завършваше
Всеки свой инструктаж преди да встъпим

Цвета Изворска
В една септемврийска привечер на 1995-та - в Почивната станция на писателите, кацнала като бял гълъб на високия черноморски бряг, на терасата пред трапезарията (обикнато от писателите място за разговори), стоят Валери Петров и Георги Джагаров!

Елена Костадинова
ЛИПСА
Липсва светлият бриз от душите
и приятелска, топла ръка,
а в агония гаснат мечтите
без поляна, небе и река…

Николай Цонев
ДИСКУСИЯ
Събраха се мъдри учени
и вдигнаха врява -
когато сапунът се пени,
по-малък ли става.

Звезделин Цонев
Беше лето Господне 813, месец юлий, 17 ден, когато страшният български хан Крум остави брата си Цоки да обсажда крепостта Адрианопол и потегли да гони разбитите и бягащи ромеи.

Димитър Шишманов

Елена седеше до радиото и кърпеше една риза на мъжа си. А той, изтегнат на изтърканото канапе, четеше някакъв криминален роман. Светлината на лампата се отразяваше в плешивата му глава.

Александър Сергеевич Пушкин
превод: Давид Овадия
НА ВОРОНЦОВ
Полутьрговец, полусир,
полумъдрец, полуневежа,

Сабахатин Али
превод: Веса Паспалеева
С писмо в ръка Дуду влезе в къщата на селския учител.
- Ще ми прочетете ли писмото? От Сеид е.

Назъм Хикмет
превод: Николай Цонев
Ако се случи да дойде моят ден сетен,
преди денят на свободата да удари,
искам в Анадола да ме пренесете,
в селско гробище да ме заровите, другари.

Людмил Стоянов
Има поети-щурци: те със страст
гъделичкат петите на зората.
В потока на дните - забавна игра! -
за химеричното плачат.

Яни Хаджиянев
Между великаните нa българското племе от предосвободителната епоха, на челно място стои вдъхновеният поет и революционер Христо Ботев, записал с кръв и сълзи името си в златните страници на нашата история.

Марко Марчевски
Ротата влезе в селото посред нощ. Претърсванията и арестите извърши за няколко часа, а разстрела - само за няколко минути.

Христина Стоянова
В душата на Стоил козарчето ставаше нещо необикновено, когато девойки от селото шиеха знамето на четата.

Змей Горянин
В това задушно и горещо утро Букурещ - столицата на полусвободното Влашко княжество - приличаше повече на крепост, отколкото на мирен търговски град.

Петър Стъпов
Есенното слънце се надвеси над Бяло море, огледа се в тихите му води и после се гмурна и потъна далече на запад. Започна да се спуща лек здрач.

Христо Миндов
На свети Илия имаше литургия в трите крушовски църкви.
Облечени в своите празнични руби, жените отиваха на църква. Старите клечаха край църковния дувар и премятаха в ръце божигробските си броеници. Него ден имаше и сватби.

Ненчо Савов
Нощта е приказна и дивна,
в небето - хиляди звезди,
а Дунавът шуми приспивно
със сребърните си води.

Цветан Ангелов
В ГРАДИНАТА
Тъпче днес Боян с крачето
и цветенца, и треви,
но ще може ли момчето
утре да ги съживи?

Атанас Душков
ЗАЩО НЕ СЕ ПРИСМЯЛ
Деца играят на площада,
шуми безгрижен рой.
Тревожно край една ограда
изтичва наш Благой.

Асен Босев

СКОРОГОВОРКА
Млад смелчага
без тояга
влязъл в джунгла

Богдан Овесянин
Богдан Овесянин по страниците
на в. „Барабанче” през 1938-1939 г.
ЖЕТВА
Звънтят в небето чучулиги
и слънчев вик и смях звънти;

Георги Караиванов
Имаше едно време трима братя.
Най-малкият от тях беше сиромах, ала много хитър. Парите все му не стигаха. Дълго време се измина докато измисли по какъв начин да вземе малко пари от братята си, които имаха пари, но бяха скъперници и никому не даваха.

Емануил Попдимитров

Ти на птичките приличаш,
ти приличаш на децата -
само песните обичаш
и обичаш красотата