Йордан Петров
- Златна ми е тя - напевно редеше баба Дечка за своята голяма, със златисто оперение поладка, която отгледа от малко пиленце. Сега, след като стана вече голяма кокошка и започна да снасяне едри яйца й стана още по-драга.

Христина Комаревска
СЕЛСКАТА БАРА
И селската ни бара остаря.
Сниши се тихо
и се скри в тръстиката.

Денчо Владимиров
Била ли е Ванга агент на Русия?
“Печатът е велика сила!” - известно е това възклицание, което се превърна в златна максима. Каквито нови сюжети да ни поднесе историята, все ще ги екранизираме в съзнанието ни смесено с прочетено през десетилетията във вестници и списания, в така наречения периодичен печат.

Тихомир Йорданов
Името на Стефан Караджа внезапно ми се намеси в изясняването на поетичния образ, който ме занимаваше в момента. Стефан Караджа, Караджата от Тулча.

Пламен Георгиев
И добрите плувци се случва да давят мъката си в алкохол.
Инфлацията ни накара всички да туряме зимнина в буркан банки.
За да не тежим на мястото си, вината не е само в кантара.

Фернандо Сорентино
превод: Виолета Бончева
1. Извън закона
Когато се преместих от „Кралицата на среброто” в крайградската колония „Мартинес”, забелязах, че повечето от къщите имат градина или гараж отпред. Някои от собствениците оставяха свързан към крана маркуч, с който поливаха градината или миеха колите си.

Генадий Велчев
КАРТИНА
Стоя до
масата
в нощта.

Лалка Павлова
Според историците номадският начин на живот възниква още в първобитнообщинния строй с първото разделение на труда в племето. За него говори в своята „История” и Херодот (484 - 425 г. пр. н. е) в описанията на обичаи, непознати за Гърция, вероятно пренесени от скитнически племена или миграционни процеси в резултат от персийските нашествия и [...]

Деян Джорджевич
превод: Татяна Любенова
***
Ние сме като тухли
На парчета
Различни размери и форми.

Миодраг Якшич
превод: Наталия Недялкова
ПРОМЕНЛИВО И СЛУЧАЙНО
Пазя, докато имам какво да губя.
След това ми е все едно.
Спъвам се в сценария на живота,
написан в детството.

ИГРАТА
електронна книга
Иван Митев
роман

Димитър Арабаджиев
***
Всеки по своему е различен,
но ни свързва една идея.
Жив съм,
за да я обичам.

Стоянка Митева-Балева
Новата книга на Продрум Димов „Страници от литературното ни битие”, публикувана неотдавна от издателство „Българска книжница”, насочва вниманието на читателите към делата на талантливи творци, незаслужено забравени в мрака на духовното „небитие”.

Румен Стоянов
Какви задачи стоят пред българското общество спрямо езика нам насущний в условията на оцелостеност* и как, чрез какви способи ще ги решаваме лично и задружно? Ибо те сами себе си не ще решат.

Алистър Маклауд
превод: Любомир Духлински
Из сборника „Изгубената сила на кръвта” (1976)
На 28 юни 1960 г., точно в шест часа сутринта аз се събудих вече на осемнадесет години, защото точно на този ден, точно навреме, се родих. Лежах и слушах камбаните на католическата църква, където трябваше да се влача почти всяка неделя и си мислех: „Е, утре [...]

Иван Д. Христов

Присъствието на писателя Продрум Димов в днешния ни литературен живот е забележително. Неговото обемно творчество  включва сборници с разкази, епиграми, очерци, интервюта, стихосбирки и книги за деца. Писателят е неуморен орач на духовната нива  през целия си творчески живот.

Лозан Такев
Двадесет и две години продължаваме да четем, да гледаме и да обсъждаме Станислав Стратиев и почти не забелязваме, че него на практика го няма, защото внезапно напусна света ни на 59 години във Виена…

Из сборника „Цветовете му са хубави” (1977)
Алън Спенс
превод: Любомир Духлински
Майстор Тош бързаше да се прибере, затова бригадата му си тръгна няколко минути по-рано, а когато фабричната сирена изсвири, Шаги вече седеше в тоалетната и пушеше, а очите му пълзяха по стените и вратата на кабината.

Юстинас Марцинкявичюс
превод: Марко Марков
Всеки път,
когато ме навести
баща ми,
гледам света
с очите му.

Виолета Станиславова
Не се страхувам да изразя своята позиция за случващото се в колониална България.
Геноцидът над българите е в действие отдавна. Това става не само благодарение на всички предателски партии и правителства, които досега са минали като опустошителни урагани през управлението на страната, но и на злонамерени демонични външни сили.

Йордан Фурнаджиев
ЕЛЕГИЯ
Син на поет и без приятели поети,
към свой Парнас с години се стремях
и ту поемах смело, ту пристъпвах плах -
намирах верен път, а по погрешен кретах.

Румен Стоянов
Знайно що било е гъркоманство: в турско нашенци срамували се, че Господ Бог с безкрайната Си милост проводил ги е в мира сего българи, та И посягали, гърчеели се и отец Паисий горестно писал: „Но от що се ти, неразумне, срамиш от свои род и влачиш се на чужд язик?”.

Румен Стоянов
Подир турското робство/владичество/присъствие/съжителство българите създават Министерство на просвещението. По време на социализма го помня Министерство на народната просвета. Но стана Министерство на образованието.

Петя Цолова, „Среднощна изповед”, Търговище, 2019
Банко П. Банков

Заглавието на тази ярка споменна книга „Среднощна изповед” донякъде подвежда. В нея не се изповядват възможни или въобразени вини, и съчинени литературни фаталности.

Георги Майоров

„Поклон” (2021) е невероятна книга на учителката Антония Боянова Серафимова - Бахчеджиева, която с подготвени от нея за целта деца издирва и записва народни песни и умотворения по селата в Източните Родопи с надеждата някой да ги издаде.

Осман Мустафов
ЧУДАК
След толкова години се открих.
Все исках да се припозная.
Не искам да съм със ръжда покрит,
нито фараон със златна маска в Рая.

Виолета Бончева
ТОВА СИ ТИ
На мама
Това си ти - развихрена лоза,
с коси като бръшлянови филизи,
с венец от клон, прозрачна резеда,

Димитрина Бояджиева
Макар хората от селото да казваха, че Дечо е скроен от самата природа да е лашкан в живота като бригадирска количка, той беше доволен от живота си. Имаше си магаренце, имаше си нивичка, имаше си пенсийка от двеста лева и най-важното - бабичката му беше добра.

Тодор Згуров
110 години от Освободителната Балканска война
Немският философ Фридрих Ницше беше писал, че „Човекът на бъдещето е онзи, който ще има най-дълга памет”.

Андрей Лисенков
превод: Иван Антонов
РАЗДЯЛА
Залязващото слънце зад хоризонта угасна…
И в тази умираща нощ под луната
разделихме се с теб без докосването опасно.
Наивни ли бяхме тогава или пък малко познати?

Александър Гочев
Неолибералите на власт днес живеят във виртуалния свят на победилите неoлиберални ценности. Тяхното мислене и терминология е изцяло в рамките  на политико-икономически модел, който започна да се руши преди двадесет години и е вече в последната си фаза - модел, който няма нищо общо с реалността и едва ли ще преживее следващите двадесетина години. [...]

Ахмет Емин Атасой

ЖИВОТ НА КРЪСТОПЪТ
като пътник,
изминал пътища трънливи,
аз все вървях, издишвайки искрящи пари;

Сунай Акън
превод: Ахмет Емин Атасой

АНТИЧНИ БОЛКИ
Колко вещи на стари хора,
докарани от
стари истанбулски къщи

Пенелопе Мортимър
превод: Любомир Духлински
Третото ми дете се появи на бял свят в частното отделение на огромен родилен дом в Южен Лондон. Прекарах първите два дни в една и съща стая с госпожа Айзъкс, но тя беше изписана на следващия ден след като родих.

Людмил Симеонов
ОРИСИЯ
Не дай си, боже, да си талантлив!
Ще си спечелиш хиляди омрази,
ще ти завиждат, докато си жив,
с презрение докрай ще си наказан!

Румен Стоянов
Съм в чудното село Драганово. Едно от мен драгите неща, които из него обичам да правя късно пролет, лятно, па есенно време, е да ходя бос босеничък, макар че сега карам лазарници над осемдесет.

Мима Христова
Умори се слънцето днес от толкова болка и неправда, дето видя по земята. Искаше само да се прибере вкъщи и да заспи. До следващата сутрин - месечината да му мисли. Но се поспря за миг в двора на Стоян - Мъдреца.

Мима Христова
Ако искаш да осъзнаеш колко е хубаво да живееш, трябва в един момент да поискаш да умреш. За цялото ни двугодишно съжителство с Иван не си спомням колко пъти отчаяно пожелавах смъртта.

Мима Христова
Намерих те, мамо! След толкова години те намерих. Истината обаче е, че никога не съм изпитвала желание или нужда да те търся. Не ми е липсвала майчина обич и ласка. Напротив, имах и продължавам да я имам в изобилие.

Венцислав Бойчев
*
Поредна изборна градушка
държавата ни ще ошушка.

Аделина Леви
***
Изборът е свободен.
Донякъде.
Нивото на личността
го ограничава.

Васил Венински
Предпочитам да използвам времето и енергията си, за да пиша разкази или да черпя данни от архивите, и макар че гърбът ми е почернял от „приятелски” огън, няма да допусна някой незаслужено да петни името ми под благовидния предлог, че иска да ми помогне.

Тенко Тенев
ПЕСЕНТА
Светлее с блясъка на полутона.
Събрала полета на късните ята.
Към своя юг забързани във мрака,
шумят от болка белите крила.

Виолета Бончева
Не помня по какъв повод се сетихме за големия кожен албума със снимки, който от години не беше разтварян, само от време - навреме избърсвах праха от кориците му.

Гюлшен Алиева
Мамо, бях в Измир.
Вървях перуникова по земята,
запаметила топлите стъпки на баба
тичах с босите песъчинки на Егейско море,

Поезията на Владимир Башев и духът на 60 години на ХХ век
Панко Анчев
Мащабът на времето, изразен и в литературата, се измерва с отношението на обществото към отговорността, с което хората се трудят и живеят, създават и пазят създаденото за общо благо.

Владимир Башев
ЗИМНА ПРИКАЗКА
В нашия двор
имаше огромен човек.
Направихме го,
като търкаляхме една снежна топка.

Любен Панов
Наближавам я. Започнах често да си я представям на метри от мен.
В долното течение съм. Усещам замаяната вълна, която се готви да ме раздроби и блъсне по ръкавите на пенестата стихия.

Йото Пацов
Тъжно цвете е карамфилът, човече, кърваво цвете. Дойда тук, поръчам си вино, донесе ми го бай Иван, и няма значение по обяд или привечер - застлал е той още от сутринта белите покривки, наредил е вазичките, във всяка е втъкнал карамфилче алено - стара школа, уважение към човека,

Красимир Власев
Пролетта на 1943 година настъпи под знака на продължаващата Втора световна война. На източния фронт немските войски вече търпяха сериозни поражения, но тук в тила животът вървеше по старому.

Владимир Чугунов
превод: Красимир Георгиев
КУКУВИЦА
Куршум над моята глава изсвири,
случаен ли, прицелен ли бе той?
Натегнат като струна бе на лира
пронизаният с изстрела покой.

Милена Обретенова
Хотелът, в който работя вече трети сезон. Рутина. Което обаче не означава скука.
Рутинно обяснявам. Не, не, няма проблем, куфарите могат да се оставят в багажното помещение. Рутинно „натоварвам” гостите на асансьора. Аз самата притичвам от партера до втория етаж.

Юлий Йорданов
Ярката ренесансова фигура на Кръстьо Стоянов Пишурка все още не е заела своето подобяващо място в отечествената ни литература и история. Житейският път на  даскал Пишурка не е дълъг.

Ласло Латор
превод: Елена Алекова

Мъчи ме неказаната дума.
Кой ли може да я понесе?
Мята се тревожно и безумно
без утеха моето сърце.

Вячеслав Иванов
превод: Татяна Любенова
ДУХ
Над бездна нощна, Дух, пламтящ,
с Любов предвождал световете;
Духът ми реещ се, витаещ,
летял сред светила в небето.

Стилиян Чилингиров
ЧУДАК
Едно ли чудо той в живота стори,
един ли подвиг в него завеща,
но никой му делата не потори,
ни реч за тях се някъде отвори
при думите за хиляди неща.

Иванка Павлова
УТЕХА
Живееш често чуждия живот
чрез филмите, за да се чувстваш жива,
но той, като откъснат рано плод,
понякога е с привкус на горчиво.

Иван Д. Христов

Романът “Калоян боговенчаният” / Изд. „Лексикон”, 2021/ на Васил Лазаров е значимо художествено постижение за автора. Писателят успешно се залавя с един от най-трудните жанрове в художествената литература - историческия роман.

Ангел Христов
Ние, живите, сме по-малко от мъртвите. Може би поради тази причина се вълнуваме за нашите мъртви. Украсяваме гробовете им, поставяме скъпи паметници, тъгуваме за тях.

Любомир Духлински
Лятно време нашето село е най-скучното място в света. Не че през другите сезони е по-весело и по-забавно, но през лятото е мъка. Денят край няма, работата на полето и в градината е малко. По цял ден и цяла вечер се чудиш какво да правиш. И изходите са два - в кръчмата или на [...]

Кирилка Демирева

В навечерието на своята 80-годишнина Симеон Янев - университетски преподавател, писател и литературовед представи на читателската публика, събрана за първи път в общо издание, романовата си тетралогия „Биография на мъртвия век”,

Роман в стихове
Елена Алекова
Глава първа
В едно планинско, сбутано селце
през лятото, в разгара на сезона,
пристигна непознат човек с лице,
белязано от някаква спокойна,
неуловима, шеметна тъга.

Банко П. Банков
Борислав Бойчев, „Хлеб наш насущний”, БП, 2020

„Раздвояването”, че и „разтрояването” на един и същ характер, представянето на литературен герой в няколко образа в едно и също произведение е класически прийом в словесното и по-често в театралното изкуство.

Албена Фурнаджиева
ОБЕТ
Тихо ухание от цветчета на череша.
Ненатрапчиво бяла като пухкав облак.
Звънлива като пролетни птици,
усмивката й се разливаше…

Янош Аран
превод: Иван Есенски
С гарванови криле потръпва
в прозореца ми вечерта.
Стеле се сянката на душата ми
по пясъците на преживяното.

Александър Балтин
превод: Татяна Любенова
Ох, дайрето е нестихващо, съвсем неудържимо!
Звъни и гърми, и дрънчи, и китара звучи, и ореховата горичка проблясва, и нумизматичните богатства са подредени в жилището; а жилището - в недрата на провинцията:

Валентин Димитров
***
Връх на политическата проституция - продават любов към родината.
***
Родината ще бъде татковина за всички, ако не бъде бащиния за някои.

Стефка Тотева
***
Слънчев лъч
проби стената
и в стаята ми влезе.

Юлий Йорданов

Чуя ли името на Кирил Назъров в съзнанието ми застава образът на поета с достолепните стихове, завладяващи съзнанието на детската аудитория.

Лалка Павлова
Има книги, които ни „грабват” още с прочитането на заглавията им, защото акцентуват важна и силна за нас емоция, географски район, тема или нова гледна точка за интерпретация на някоя сфера от човешкото ни битие.

Кольо Колев
Да помълчим. Да се помолим
за света, във който сме родени.
Да се сгушим в неговите корени -
там никога не е студено.

Отличен в конкурса „Дядо Йоцо гледа”, 2022 г.
Банко П. Банков
В годината 1393 от Христовото рождениe вятърът сироко духа през цялото лято, изгори просото, лена и гроэдето в Ломбардия, подприщи водата в лагуната, наводни площада пред църквата „Свети Марко” и венецианските домове.

Елена Постоева
превод: Татяна Любенова
***
Под снегопада ще побродя.
Ще повървя.
Снегът прощава днес на оня,
на който трябва да простя.

Светозар Казанджиев
Четвъртъкът обикновено е дружелюбен към мен. Днес установих, че това не е даденост. 8 юни приличаше досущ на безбройните Марко Тотеви дни. „Тотевщината” му започна от сутринта.

Вера Бонева
Литературообичта е дума, сътворена от Юлий Йорданов за именуване ценностното отношение на Яна Язова към изкуството на живите и незаспиващи думи.

Мадлен Аспарухова
БЛАГОДАРЯ ЗА СЧУПЕНОТО
„Благодаря за страшното очакване,
с което ме наказа несъзнателно.”,
Камелия Кондова

Здравко Пеев
Ботьо Буков, „Сто и една песни за теб”, изд. „Кота”, 2021

Ботьо Буков, авторът на „Сто и една песни за теб”, създава света на любовното чувство, многообразна и задълбочена лирична митология;

Лияна Фероли

Най-новата детска книжка на кърджалийската писателка и поетеса Маргарита Павлова се казва „Пламъчка и Пламъчко”. Действието в нея се развива във вечния огън Янар Даг /от персийски означава Горящата планина/, в близост до Баку, в страната на огъня Азербайджан /името от персийски означава “Съкровищница” и „Защита”/.

Александър Балтин
превод: Татяна Любенова
БЪЛГАРСКА СИМФОНИЯ
Чудесно вино, чудни рози:
български звучен колорит.
А Свободата на народа
дари му уникален бит.

Таньо Клисуров
***
В живота винаги едните имат повече,
а други губят.
Не бях герой във холивудска повест,
но бил съм влюбен.

Гален Ганев
ФАНТАЗИЯ
Пиано съм. Красивите акорди
флиртуват със капризи на виола.
Из стаите свободно се разхожда
последната фантазия за соло.

Димитър Хаджитодоров
В памет на писателя-фантаст
Александър Карапанчев
Непознатият се появи преди слънцето да разсее сумрака. Забелязаха го косовете, които се разхождаха по пътеката. Докато се отдръпваха от пътя му, те видяха как той се спусна към реката. Крачеше уверено, като човек, който знае къде отива.

Иван Д. Христов
90 години от рождението на Емил Калъчев
Сега, когато писателя Емил Калъчев отдавна не е вече между нас, неволно се връщам към заглавието на първата му книга с разкази „Свидетелство за честност” /1962г./.

Лозан Такев
Телевизията ме направи небезразличен към всичко, което става на малкия екран и зад кадъра. Работата ме сближи с лица от синия екран.

Лозан Такев
Бензинът гони четири лева на литър. Връщат ви все още 25 стотинки на литър…
Хлябът също гони четири лева… Надявате се да ви върнат 12 стотинки…

Албена Фурнаджиева
Тя е лека и ефирна като облак, който танцува пред луната по пълнолуние. Тя е тиха и безшумна, грациозна, нежна. Ненатрапчиво приижда в мислите като гледката от балкона през онази незабравима ваканция. И когато си мислиш за нея, се усмихваш.

Албена Фурнаджиева
Днес беше от онези дни, в които ти се иска да си невидим. Още от сутринта умората надделяваше, а мозъкът продължаваше да спи. С усилие се беше изхлузила от леглото и нямаше желание дори да си измие зъбите.

Албена Фурнаджиева
Една циганка крещеше на площада. Мъжът й - пияница и комарджия, беше източил цялата й заплата от картата. Не беше оставил дори лев, за да се прибере. Гърмеше с някакъв задъхан и насечен от жегата език - с писклив неразбираем дискант, безпътен и вкиснат.

Албена Фурнаджиева
Тя трябваше да навърши днес 50 години. Беше висока, усмихната, забавна, образована. Полусираче, отгледана от баба си. А после и баба й почина. И остана в обятията на студенстката си любов за повече от 25 години. Отначало нямаха деца.

Албена Фурнаджиева
Събудих се. Сред онова живописно поле, в което житните класове прегръщаха целуващите ги пеперуди. От другата страна имаше лилави цветя, чийто аромат се простираше до облаците. Като панделка, завързала подарък за любим.

Албена Фурнаджиева
Като изрязана от гланцово блокче, усмивката розовееше по иначе сериозното лице на гробаря. Беше приел работата си като нещо съвсем естествено и с усърдие въртеше търнокопа и лопатата в селското гробище.

Димо Троянов
Жената дръпна дантеленото перде и отвори вратата на хола към балкона. Пренесе в него стол с облегалка и подкани стария човек:

Георги Гривнев
Планината без хората е пуста, хората без планината - бедни. Тръгнеш ли по пътеките в Родопската планина, слуха си ще оставиш при белите коси на водопадите, спреш ли на Орфеевите скали - погледът ти ще си изгуби в далечината, изкачиш ли се на Турлук - ще забравиш всякаква битност и ще потънеш [...]

Петя Цонева
Из „Спасителна песен” (2022)

РАЗПЯТИЕ
От окото на Бога се стича човешка сълза.
Като тел се е впило в сърцето раненото тяло.
Всички наши животи под крехката кожа пълзят
към смъртта, водостока си в кръстната точка изляла.

По повод един разговор
Панко Анчев
Постмодерните и неолиберални писатели сами си създадоха митология за себе си, за да се настанят в историята и да се покажат като безсмъртни  и безспорни. Това бе техният начин да убедят обществената маса, която ги акламира и одобрява, че са прави за онова, което отричаха на българската литература до тях:

Ивайло Диманов
ДА НЯМАШ И ДА ИМАШ
Имал ли си дни, в които си мечтаеш да те няма?
Имал ли си вечери, в които ти се иска да отплуваш
накъдето те отвее синеокият пройдоха вятърът.
Там, където някой ден отново можеш да се влюбиш.

Атанас Капралов
“Апокалипсисът идва…”
Заплахите с апокалипсис
сълзата моя не подлъгват.
Светът едва ли ще ми липсва -
та той в главата е недъгав.

Иван Есенски
Едно от странните занимания на поетите е да се задяват с времето. Знаят, че то помита всичко, че подскоците в подножието му са само театрален фитнес, но с детински инат размахват пръст на вечността.

Борис Кольковски
След Европейската война една овца в Гърция правеше цяла жълтица. Минеш ли границата и тя ти е в джоба. Ама как тая пуста граница да се прерипне.

Симеон Стоянов
85 години от рождението на поета /23.06.1937 - 5.12.2002/
ТИ ТЪРКАЛЯШ ОБРЕЧЕНО
ВОДЕНИЧНИТЕ КАМЪНИ
На Слав Хр. Караславов
Утаяват се страсти и амбиции дребни,
щом лежи на плещите ти вече света.

Диана Николчева
Оттатък Дунава,
оттатък думите,
оттатък писъка
на куршумите,

Ангел Христов
Човечеството е изгубило ориентир и се лута между живота и смъртта. Вероятно причините са безброй и едва ли някой би систематизирал главните и не толкова важните. Бих цитирал мисълта на М. Горки „Човек звучи гордо”.

Лозан Такев
БАЙ ГАНЧО
Ако Алеко беше жив,
нов Ганчо би описал, вярвам,
в нов разказ супер талантлив.
Да бъдеш Ганьо си е дарба!

Иван Енчев
85 години от рождението на Петър Василев  /4.07.1937 - 17.03.2020/
Нека уточня! Аз не бях сред афишираните приятели на поета Петър Василев. Някои от тях непрекъснато се навъртаха край неговата личност, та белким да прихванат поне малко от поетичната му слава.

По повод „Сирак Скитник. Следите на Скитника. Критика и публицистика”, С., 2021,  съставител Милена Бойчева

Добрин Добрев -Финиотис
Сто години от рождението на певицата

Ямболския край е дал на България плеяда големи изпълнители на народни песни, начело със знаменитата Вълкана Стоянова, голямата Елена Граматикова, Желязка Бочукова и много други, но с особена светлина свети и до днес името на Йорданка Илиева.

Васил Аврамов
РИТУАЛ
Мой приятел французин, гостуващ у нас,
тъй, както си пиехме с настроение
на десети етаж в полунощния час,
ме попита с известно стеснение:

Паскал Андонов
Из „Живея в младост” (1983)
СЕПТЕМВРИ
Слънцето, стария таралеж, още пери дългите си игли,
но ще надуши есента и бързо ще се скрие нанякъде.
Само ние, хората, под небето стоим и снегът ще ни навали,
ще глътне гласа ни и ще счупи краката на ехото.

Генадий Велчев
Преди да се качи в самолета за последното съвещание на Политическия съвет на Варшавския договор в Берлин Тодор Живков, държавният ни глава, казва на съветника си: - Коста, защо не ме питаш къде отиваме?

Ваня Колева

„Срещу вятъра (Из записките на един рокер)” (Пловдив, „Жанет 45″, 2022) на Красимир Симеонов „помни”, нещо повече - настоява читателят да се върне към предходните творби на автора, да разгърне предишните му книги, да домисли и разбере казаното по-рано. Да оцени силата на новото, с което изданието изненадва.

По повод Красимир Симеонов „Срещу вятъра. Из записките на един рокер”, 2022
Панко Анчев

Твърдя, без никакви съмнения и уговорки, че с тази книга Красимир Симеонов прекрачи прага на голямата литература и творчеството му вече е с други измерения.

Мария Маринова
С ПЛУВАНЕ БРЯГ СЕ НАМИРА
Хайде, на тати момчето,
днеска ни чака морето.
днес ще те уча да плуваш,
с него така ще общуваш.