90 години от рождението на Петко Тотев
Калина Канева
„Истински късмет е да си имал началник като Петко Тотев!” - така, казват, съм започнала прощалното си слово за Петко, но аз нищо не помня… Не зная дали съм изрекла най-точните слова, които заслужаваше да му кажа.

Панко Анчев
1.
Голямата заслуга на българските модернизми и специално на индивидуализма за развитието на литературата е дълбоката промяна в литературната среда и насищането й с богата култура, висока образованост и вкус.

Продрум Димов
Това се е постарал да направи проф. Ивайло Христов в анкетата си с покойния ни забележителен писател и общественик, онасловена „Човекът, който доведе Господ на земята”.

Елена Алекова
Очаквах новата лирическа книга на Атанас Капралов с вълнение. Тя излезе от печат в края на 2021-а под заглавие „По мярка на духа”. Включва емблематични за поета стихотворения, избрани сред всичко, написано от него през годините. Към тях - и стихотворения, непубликувани още в книга.

Петър Петков
“Зограф Павел” от Димитър Шишманов
Това в сборник разкази, които се прочитат на един дъх, с увлечение и наслада, защото порязват със своята оригиналност.

Новела Матвеева
превод: Тихомир Йорданов
МОМИЧЕТО ОТ СТРАНОПРИЕМНИЦАТА
Напразно се боеше ти
от любовта ми. Аз
желаех твоите черти
да виждам в утрин час.

Едгар Зурита
превод: Ваня Ангелова
АКО СЕ СБОГУВАМЕ ДНЕС
Ако се сбогуваме днес,
обещавам ти,
че утре ще се променя малко.

Йордан Пеев

***
Говорят, че стара си, Стара Загоро,
че древни са твоите вени и жили,
и пълниш със скръб и със сълзи усоя,
и болка, и слава спят в твойте могили.

Петър Ванчев
Кой буди Сибирската мечка
във нейната зимна бърлога?
Нахални натовски буболечки
пак вдигат врява до Бога.

Христо Рудински
Когато в началото на деветдесетте години се заговори за реституция - от латинското название Restitutio, т.е. възстановяване в старото положение, мнозина в малкото градче се чудеха какво ще правят с парчетата земя, пръсната под Балкана.

Димитър Милов
Стихотворения за деца
МАЛКОТО ЮНАЧЕ
Тръгнали на лов юнаци.
Тръгнали са седем раци.

Яна Язова
***
В градината си подир снощната вихрушка
останах само аз.
Навънка бързо мярна се върха на пушека
и глъхне кучи глас.

Печо Господинов
Поезията на Камен Бранник ни връща близкото минало на българската поезия, когато тя се поглъщаше от поривите на сърцето и вън от света на своите блянове нямаше усет за другия, за истинския свят на жестоките изпитания и борби.

Владимир Маяковски
превод: Татяна Любенова
ЛЮБОВ
Момичето страхливо до блатото се свива,
ширят се зловещо жабешки мотив,
по релсите се люшка някакъв си рижав
и в къдрици димни вървят локомотиви.

Руди Алфонсо Гомес Ривас
превод: Ваня Ангелова
ТИХИ ЛУНИ
Птиците разхищават времето.
Червеите обличат страховете ни.

интервю на Георги Н. Николов

На 20.01.2022г. в БКИ “Дом Витгенщайн” във Виена бяха връчени за първи път литературните награди “Автор на годината”, учередени от г-жа Сашка Журков, издател и собственик на вестниците “Виена днес” (Wien Heute) и „Нов Дунавски вестник” (Neue Donau Zeitung),

Васко Попов
ОТРАЖЕНИЯ
Не въздишай!
Звездите са само трохи,
разпилени по скромната лунна трапеза.

Панко Анчев
За хуманитарна криза говорим, когато е заплашено съществуването на големи човешки общности в резултат от настъпили природни бедствия, войни, локални конфликти, епидемии и пандемии на заразни смъртоносни болести, икономически трудности, предизвикващи глад, лоши условия на живот, миграции.

Елена Петрова
Поспряла луната да си отдъхне край блатото. Вятърът понесъл купчинка листа и ги разпилял по повърхността. Оживени звуци се носели от къщата край брега. Надзърнала луната и спуснала лъчите си, за да разбере каква е тази веселба.

Добрин Добрев-Финиотис

Минаха повече от десет години, когато дуетът Даниел Спасов и Милен Иванов, сложиха началото на квартет „Светоглас”. Повече от десетилетие пише своя летопис първият у нас мъжки фолклорен квартет с красивите гласове на Даниел Спасов, Милен Иванов, Станимир Иванов и Виктор Томанов.

Стефан Станчев
Книгата на г-н Дим. Аджарски „По белия друм”, София, 1934 г., библ. „Простори”, след сборника му разкази „Два свята” е приятен опит за навлизане в по-широките полета на повествуването.

Наградата, която получих на международния поетичен фестивал „Есенни щурци” ме вдъхновява да продължавам да творя
интервю на Тодорка Николова

Мария Вагатова
превод: Елена Алекова
ТУНДРO, РОДИНО МОЯ!
Горда съм и съм красива!
Черният ми сах* искрист е,
белият ми сах лъчист е.

Елена Алекова
В края на 2020 година в Санкт Петербург, Русия, излезе двуезичен сборник с руска и българска поезия: „Мегдан за пъртина” / „Тропинка в снегу”.

Димитър Милов
***
Дали с горещото си слово променяш този свят студен,
се питаш всеки път отново във изгрева на идващ ден.
Но слънчев лъч озадачен, напомня ти сега отново:
- Не се коси, момче сурово - това е работа на мен…

Петър Селяшки
Дядо Христо се загледа отсреща в подметнатите стърнища, където нещо започна да блещука, сякаш някой изневиделица и нехайно захвърли парче елмаз.

Йорданка Петкова
- Дядо попе, ти тез молитви не ми ги хвали. Работа иска тоз живот, работа само!
- Няма да ги хваля, сине, няма! - смирено наведе глава отец Ставри и поздрави Йордан.

Павлина Петкова
През лятото на далечната 1841 г. един млад балканджия от габровското село Кметовци слиза в равнината с волска кола, след която закачил още една, която да размени срещу пшеница. Този майстор колар се озовал в Обретеник.

Петър Динеков
„Дърварят и горската царкиня”. Пиеса за деца в 3 действия, от Вера Бояджиева (издава „Азбука”)
Нашата детска драма се обогатява с още едно произведение - пиесата на Вера Бояджиева.

Сирак Скитник
Той е един от малко познатите още на публиката художници. Млад, талантлив, скромен и искрен в работата си.

Люба Касърова
БЯЛА МЕЧТА
Додето поглед стига - надалеко -
е легнала блестяща белота.
Засипани са всичките пътеки -
почиват в тиха самота.

Николай Тихонов
превод: Тихомир Йорданов
БАЛАДА ЗА ГВОЗДЕИТЕ
Спокойно лулата допуши той.
Прибра и усмивката. Пак - покой.

Васил Венински
Сигурно няма човек в царщината, на който да не щръкнат косите, щом чуе името на Тосун бей. А да не говорим за клетите клисурци, които главорезинът издави в кръв. Четиристотин деца, старци, жени и плодни невести изкла тоя синковец, без да му мигне окото.

Васил Венински
Явиш ли се на белия свят, първата ти работа е да надуеш гайдата с всичка сила. А я надуваш, щото вземеш ли си дъх изпървом, се раздираш от болка. Раздираш се, ама всички край теб се радват. Дойде ли ти пък времето да се преселиш в селенията Божии, става обратното - ти ликуваш, другите [...]

Анатолий Петров
(Из сборника „Проникновения” - 2012)
На брега на река Осъм, там дето свършва „Алеята на космонавтите”, в следобеда на отминаващото лято, недалеч един от друг стояха трима: самотен щъркел, навярно тъгуващ за напусналата го щъркелица, нагазил във водата рибар и гражданинът Кольо Калинчов. Той беше в прекрасно настроение:

Стоян Георгиев
Бестселър - високотиражна книга в тираж не по-малко от 100 000 екземпляра. Терминът се появява през ХІХ в. в противовес на steadyseller (книга с устойчив тираж).
Съвременна българска енциклопедия

Издавам за моя сметка захвърлените през миналия век книги и ги подарявам
интервю на Тодорка Николова

Много пъти съм си задавала въпроса: какъв трябва да е човекът с когото правя интервю, за да мога да кажа, че е уникален? И за 50-годишния си журналистически стаж, не успях да намеря отговора на този въпрос. Но вече го имам.

Една година от смъртта на Атанас Ванчев дьо Траси
интервю на Тодорка Николова

Няколко дни след като той изрече тази молба, Бог го прибра при себе си. Има срещи и спомени, които бързо отшумяват и се забравят.

Христо Банковски
ОТКРАДНАТИ ДЪЖДОВЕ
Хижата е пълна с невъзможна музика.
Чувствам слабост.
Не бързай, не ми отнемай тоя миг!

Александър Геров
в памет на Петър Ангелов
Той бе младеж, когато го разстреляха.
Гърмежите ехтяха във тунела.
„Стреляйте точно!” - устните прошепнаха.
И клюмна на гърди главата смела.

Пенчо Пенев
„Блянове край Акропола” от Димитър Шишманов. Издателство Ив. Куюмджиев, София, 1938 г.
Новата книга на известния наш писател и драматург Димитър Шишманов носи ония качества на неговото творчество, които го издигат и определят в нашата литература като писател с фин и културен поглед над съвременността и дълбок изразител на човешката трагедия с няколко удара на [...]

Васил Каратеодоров
Стилиян Чилингиров неведнъж е зарадвал малките читатели със свои книги за тях, чрез които - в отмерена реч или в художествена проза - се е стремял да посочи хубавото в живота, да посее зърно на добро в детската душа, да окрили детския ламтеж за възвишено.

Боян Ангелов
СИЛУЕТЪТ
Виждам нищото… В него - мрак,
а сред мрака - полуискра,
от която полухлапак

Иван Дочев
СЕЗОНИ
Ще дойдат много пролети с възторзи
и много още дрянът ще цъфти.
И всеки път, в градината ми, розите
ще спомнят един май неповторим.

Стоян Георгиев
Вечната Нова олигархия никога не експлоатира, а циклично пропилява желанията, идеите и възможностите на подопечените си, които разполагат с подобен капитал.
Мартин Карбовски

Денчо Владимиров
Из опита на българите от интегрирането им със съюзи и пактове
В зората на българската демокрация или на реставрацията на капитализма, както искате го приемете, в България излезе книга за предателствата у нас, посветена на „черното безсмъртие”.

Азиз Мунтасер
превод: Мирослава Панайотова
***
Розите ме научиха да съм доволен,
така че капките роса

Майкъл Дикел
превод: Мирослава Панайотова
***
Тук стоя.
Замръзнал съм. Като Тенекиен човек
без петрол след мусоните.

Георги Михалков
Никой не знаеше кой е той, от къде идва и къде е бил. Появи се в селото неочаквано. Един ден го видяха в двора на дядо Иван, който беше починал преди три години. Дядо Иван и жена му, баба Мария, която също беше починала, нямаха деца. По-късно се разбра, че далечен техен роднина е [...]

Зоя Димова
Тишината натежаваше между двамата съпрузи, наситена с нарастващо напрежение. Само металните лъжички прозвъняваха плахо по деликатните ръбове на чаените чаши от костен порцелан. Сякаш някакво тежко събитие чакаше на прага на стаята, за да получи покана за достъп и после да се слее с мълчанието на двамата.

Зоя Димова
Хората се разпръскваха бързо от онова място, където никой не обича да се застоява дълго. След като хвърлиха шепа пръст върху капака на ковчега, те побързаха да се завърнат към топлотата на домовете си, забравили, че ние сме само гости в тях.

Иван Георгиев
Изгревът настъпи с характерната си бавнота и грациозност. Една малка жълто-червена точка се появи на хоризонта, издигна се с лекота във въздуха и като еднооко ранено животно започна да наблюдава гората от всички страни.

Иван Георгиев
Ирина беше студентка в четвърти курс - следваше филология. Тъй като бе изключително ученолюбива, спечели стипендия за Хаванския университет в Куба.

Мария Филипова-Хаджи
От Баден до Швайца се отива лесно - минаваш по моста на Рейн и влизаш в друга държава. Даже излизаш от Европата. А това си е живо доказателство, че границите са измислена работа, символика някаква.

Борис Марцинкевич
бележка и превод: Румен Воденичаров
Настъпващата зима показва, че глобалистите минават в кръгова отбрана и се опитват да заблудят протестиращите във все повече страни, със подмяна на ключови термини като „глобално затопляне” и „декарбонизация”.

Димитър Стоевски
„Наше село” - весели разкази от Константин Гълъбов, издание на „Хемус”
Ето една книга, която действително развеселява, която непринудено възбужда смях. Но този смях не е тривиален, нито е просташки, а е примесен с едно особено чувство на симпатия и лека тъга по идилични места, люде и случки, макар останали не толкова далече зад нас [...]

Весела Люцканова
Съзнавах, че е сън, ала изглеждаше съвсем реално. Бях на петнайсет, когато ги чувах да шепнат, че съм прекалено красива, а това било проклятие. Имала съм по-голяма сестра, отвели я една вечер и повече не се върнала, така и не научих повече, само долавях по някоя дума между възрастните, които усетеха ли ме наблизо, [...]

Маргарита Мартинова
ЧУВСТВО ЗА ВИНОВНОСТ
Бащите ни са пътници към Рая.
Превръщат се полека във деца.
Присядат - на живота си във края,
наивно се надлъгват
със смъртта.

Георги Майоров
В книгата „Мъжът с черната риза” (2021) с четирите цикъла - „Нещо като живот”, „В душата ми икона”, „Грях и вино” и „Тази нощ светът ще преживее” - Димитър Петров - Дионисий, съгласува стиховете с музиката на душата си, която превръща думите в изкуство. Тази музика привежда и леността в динамика на живота.

Денчо Владимиров
Малка екскурзия в близката история. За забравените уроци на брадатия Карл
Една столетна партия ще проведе през януари своя пореден конгрес. Конгрес, след  катастрофални за нея изборни резултати вследствие загубено народно доверие. Някога първата политическа сила, хегемон в България, се нареди едва на четвърто място след ноемврийските избори.

Лозан Такев
Тридесет и три години живеем в преход… Тридесет и три години зад решетките наблюдавам демократичните промени, избухнали през 1989-та след 10 ноември…
Тридесет и три години зад решетките на прозорците в апартамента си в ж. к. „Света Троица” наблюдаваме стъпките на Прехода и с надежда чакаме след Светлото бъдеще да дойде [...]

Лозан Такев
Свещено слово за любимите поети подреди в своята авторска книга свещеникът Лъчезар Лазаров от село Свидня. Негови вдъхновения са класици като Яворов, Лилиев, Елин Пелин, Димчо Дебелянов, между тях са още Змей Горянин, Атанас Далчев, Евтим Евтимов, Първан Стефанов, Петя Дубарова и други съвременни творци.

Казахстан в пламъци
Румен Воденичаров
„Не зная подробности за случая, но е виновен Путин!”
Дженифър Псаки,
прессекретар на Държавния департамент на САЩ
В буквален смисъл Казахстан означава „Страна на свободни хора”. По-скоро на „волни хора” бих добавил аз, които с юзди в едната ръка и със сокол на другата са кръстосвали безкрайните степи на Средна Азия.

Владислав Ходасевич
превод: Татяна Любенова
***
Не, младост моя, ти ми беше вярна,
не лъга ти, не се преструва, не лъсти,
ти в тайна нощ към гробницата ме води
и до стъклата тъмни ме остави.

Татяна Любенова
ФРАГМЕНТИ - 2021-ва
1.
Див трендафил и алени макове
край шосета и линии влакови;
и акации ароматни,
и липи медоносни и златни…

Димитър Васин
ДЪЛБОКО
Най-дългият път е до края познат на градчето,
до края на думата, дето пред хляба мълчах.
Въртя ме. Въртя я. Остатъка си ли дочетох,
че стъпвам на прага си плахо. До рамо от страх.

Иван Енчев
20 януари - 620 години от смъртта на патриарх Евтимий Търновски (ок. 1402)
Въпреки неприветливия облачен ден и на този православен празник в Бачковския манастир (основан 1083 г.) беше оживено. Тук бяха пристигнали с коли и автобуси жени, мъже и деца не само от цяла България, а и от чужбина.

Янчо Михайлов
В памет на Манол Манолов
Станой беше винаги прав. Особено, когато спореше с някой приятел на дадена тема. Чувстваше ли се безсилен да убеди опонента в правотата си, той започваше да се пени - слюнки хвърчаха от устата му, размахваше ръце и накрая изплюваше в лицето му:

Рамела Бохосян
(Мина Карагьозова , „Екстаз” - книга в проза, Хасково, 2021)
Днес в литературния салон на читалище „Възраждане” - Старинен Пловдив гостува Мина Карагьозова. Какво щастие е, че с нея откриваме литературния сезон на представянията.
Всъщност, коя е Мина Карагьозова?!

Добрин Добрев-Финиотис

Така е. Много е трудно понякога да напишеш не две, а една дума за приятел. Та нали с него споделяш всичко, разговаряш до втръсване.

Печо Господинов
Не само обществената, в още по-голяма мярка и културната дейност на писателя са проява на писателската му стихия.

Васил Венински
Въпреки че в цялата царщина чудаците като него не бяха повече от пръстите на едната ръка, баш за тоя чeшит не съм ти казал и дума. Всички люде в Павелско му викаха Гърка, макар че той не беше нито грък, нито гъркоман, а лукавостта му бе изцяло чужда.

Васил Венински
Ей за тоя злосторник вече съм ти разправял, но реших да ти кажа всичко за него, щото и петстотин години нарочно да го дириш, баш такъв проклетник едва ли ще срещнеш някъде. Няма да повярваш, но даже и най-старите люде в Павелско не помнеха да е сторил някому хаир… И остави раята, той и [...]

Иван Антонов
ЖИВОТЪТ
Животът е като луната -
има и тъмна страна,
макар че и там светлината
разделя нощта от деня.

разказчета за най-малките
Борис Борисов
КОРАБ В ЛОКВА
Колко корабчета вече направих. Вестници не останаха. А морето все ги изхвърля на брега. Намокря ги и с първата вълна ги просва на пясъка. Повече за нищо не стават…

Стоян Олчев
Помня още бялата спретната къща, изгубена сред акации. Помня и гълъбите. В дъното на двора се издигаше гълъбарник, приличен на огромен уличен фенер. Често сутрин едно момиче, стройно и русо, хвърляше царевица и се смееше високо. А по-насам, в беседката с бръшляни, седеше майка му.

Константин Константинов
Той бе от малцината, за които животът има цена, само когато е обсебен от една идея или едно чувство: от ония, за които е казано, че знаят „силно да любят и мразят”.

Анатолий Преловски
превод: Красимир Георгиев
СМИСЪЛ
Смърт и раждане дните решават,
сменят делнични срещи и крах,
откровения не обещават -
чужд живот - щеш не щеш, вярвай в тях;

Баруйр Севаг
превод: Красимир Георгиев
ЗАРАДИ ТЕБ
Очите ти, очите ти, очите ти са причината
очите ми, очите ми цяла нощ да будуват.

Олег Дмитриев
превод: Красимир Георгиев
ОБИЧАМ ПРИЗОРИ ДА СЕ ЗАВРЪЩАМ
Обичам призори да се завръщам,
да блесне в стаята светлик за мен.
Вън да просветва и да лъха вкъщи
от вятъра на идващия ден;

Александър Артьомов
превод: Красимир Георгиев
ЗНАМЕТО
Изстива нагретият в бомбени разриви камък,
затихва гърмящият от сутринта ураган.
Последен отскок. От последни окопи раздрани
по склона бойците ни с щикове гонят врага.

Димо Троянов
Една от развлекателните атракции за туристите по нашите черноморски курорти през лятото са художниците, които рисуват портрети. Повечето от желаещите да бъдат нарисувани гледат на това като на сувенир за спомен от пребиваването им в България.

Димо Троянов
Учителят ни по литература в прогимназията обичаше да чете пред класа ,,бисерите” след всяко контролно упражнение върху поставена тема.

Димо Троянов
РЕАЛНОСТ
Сегашната действаща здравна система,
при болести много пари ще ми взема.
Та не виждам за мене здравна пътека,
а към гробищата да тръгвам полека!

Димо Троянов
ЕЛЕГИЯ
Сега е обруган, самотен и в треви обвит,
на паметник пиедесталът от гранит.
На героя бронзовата фигура премахнаха
и подвига му свят без срам потъпкаха!

Хазби Калоев
превод: Красимир Георгиев
ЕЗЕРОТО
Секват лунните страдания,
спи степта в сияещ мир.
Вятър с устремно дихание
бръчка езерната шир.

Василий Кубаньов
превод: Красимир Георгиев
ПЪРЗАЛЯНЕ
На полето, пшеница жълтило,
впряг вълнист устремил в светъл бяг,
пелена мек и пухкав разстила
тоз сребреещ искрящ весел сняг.

Константин Романов (К. Р.)
превод: Красимир Георгиев
ЗАМЛЪКНАХА ВОПЛИ НА БУРЯ СУРОВА
Замлъкнаха вопли на буря сурова,
клокочеща бездна вълни разпиля;
зад облак луната изплува отново,
над морската шир тишина се разля.

Константин Батюшков
превод: Красимир Георгиев
КОМЕНТАРИ
В далечината всичко е добро за нас,
наблизо - всичко скучно и противно!

Георги Гривнев
Руският войник беше подпукал фрица и той отстъпваше на Запад. Вдигна си чукалата и от родопското село Хвойна.

Красимир Власев
ВЪТРЕШНА ГРАНИЦА
Ако Бог е искал да има граници,
би ги поставил,
както между Тоя и Оня свят.

Димитър Милов
СЪЛЗА
На Иван Желев
И само споменът за рая
поддържа огъня ни жив.
Едно е времето в безкрая,
а друго е мигът щастлив.

Светозар Казанджиев
Той не пише стихове, не композира музика, не живописва картини. Чап съчинява биографията на своя живот, подобно на най-добрите писатели, художници, артисти. Отворили я веднъж на страница първа, няма как да я затворим преди последната.

Светозар Казанджиев
Той е сред най-талантливите кино и театрални режисьори на България от втората половина на ХХ век. Людмил Стайков успя да пренесе на екрана две от най-драматичните истории в нашата литература, свързани със създаването на българската държава - „Хан Аспарух” и трудното й оцеляване - „Време разделно” (робството).

Светозар Казанджиев
Да се говори или пише за бай Андрей, е лесно и трудно. Ако кажа лесно, ще излезе, че го подценявам, ако кажа трудно, ще си помислите, че не го познавам. Приятелите и съратниците му знаят всичко за него. И аз поназнайвам доста неща, но това не изчерпва въпроса.

Марин Кадиев
Винаги съм се удивлявал на белетриста Георги Стоянов, който въпреки своите 82 години (патриаршеска възраст!) с неизтощимо въображение и младежка целеустременост продължава да създава ярки, запомнящи се образи и съдби, вдъхновени от българското съвремие.

Марин Кадиев
Въпреки своите 80 години Георги Стоянов има респектиращ писателски път като изящен разказвач със значима тематична насоченост и многолика пластична образност, която вълнува.

Николай Грибачов
превод: Красимир Георгиев
ГОРЕШЕ ОГЪНЯТ НА ЛЮБОВТА
Гореше огънят на любовта с ветрец развян
и пламък рееше широк език в простора там.
А после всичко мина - огън жив се разгоря
и дим, заплел големи сини възли, се разля.

Георги Н. Николов

Българската есеистика като литературен жанр има своите корени и традиции. В по-ново време бих споменал имената на Асен Златаров, Ефрем Карамфилов, Боян Болгар, Стефан Продев, Благовеста Касабова, Николай Хайтов, Георги Марков. Лиляна Стефанова…

Драгомир Шопов
КАТО ЕХО ПАДА СНЕГЪТ
Зимата - този дом
на белите стъпки,
на белите думи,
на побелелите мисли.

Василен Васевски
На К. и В. Попови
Виждаха ги винаги заедно - в магазина, на пейката в градския парк или в кварталното кафене, където се застояваха, докато светлината на деня гаснеше. Бяха в залеза на живота си - побелели и с натежали тела, които скърцаха от болести, с лица, премрежени от линии, чертаещи историите на пътя им.

Василен Васевски
Стара каруца с човек в протрито кожухче в нея пъплеше по разкаляния път към покрайнините на града. Мършавият кон пристъпваше бавно и едва-едва влачеше товара си. Земята бе подгизнала и покрита тук-там с пресен сняг, навалял през нощта.

Василен Васевски
Бяха се събрали заедно трима художници от различни поколения. Седяха край масата в старата къща в ранния следобед и се канеха да обядват. Говореха, спомняха си неща, картини и хора, а отвън вятърът събираше сухите листа на узрялата есен. Дамян беше най-старият.

Владимир Георгиев
Така. Сядам и започвам да пиша. Събота сутрин е. Идеално време за творчество. До мен - чаша кафе. В мен - мисли. Имам идеята да сътворя епичен роман с много любов в него. Нещо като „Война и мир”, обаче без война.

Иван Енчев
Из „Слънчев екот” (2021)
НОВА ГОДИНА
Навън е нощ - кипящо злато!
На красотата е върхушка!
Прииждат тука скъпи гости.
Софра - букет! Хоро се люшка!

Силвия Четрокова
КАК УЗРЯВА ЛЮБОВ
Не тъгувай, Любов, за целувки неслучени.
Ни за цветето живо, притиснато в сняг.
Не тъжи, че ръцете ти в мене са ручеи
и разцъфват ме, без да достигат до бряг.

Никола Балабанов
Много хора ще скърбят за смъртта на младия проф. д-р Асен Златаров. Той се проявяваше широко и беше навсякъде.

Никола Балабанов
КАКВО СА…
По Йончев
- Какво са, о, татко, на мама полите,
що фъфлят тъй странно по гладкия път?
- На татко ти, сине, това са парите,
спечелени с толкова мъки и пот.

Генадий Алексеев
превод: Красимир Георгиев
ПО-ДОБРОТО СТИХОТВОРЕНИЕ
Да го усетиш.
Да чуеш скърцането на вратата
и да се досетиш, че това е то.

Иван Есенски
УРОК ПО СВОБОДНО ПАДАНЕ
Преди ноември - тая вехта къща,
да срути прогнилия си покрив
върху нещата от живота
и преди дъждът

Лалка Павлова
Мотивът за пътуването е толкова стар, колкото и самото човечество на тая земя, като освен представата за физическо преместване от едно място на друго, той е зареден и с духовно, философско или психологическо съдържание - за търсенето на познание за света, за неговия произход и за значението на човека по време на „пътуването” на [...]

Петко Тотев
В своето Житие на Климент Охридски Теофилакт Охридски, византийски богослов и писател, охридски архиепископ в края на ХІ в., говори с преклонение за делото на Кирил и Методий.

Мария Маринова
Из „А животът…” (2021)
ЗАКЪСНЯВА ИЗГРЕВЪТ
Закъснява Изгревът, ей на…
Кое време е - още се бави!
Той изобщо не чувства вина,
че го чакам, че май ме забрави.

Елена Петрова
Облаците тежаха тонове, затова се опитах да не гледам към прозореца. Тихо беше в стаята. Можех да чуя как паякът в ъгъла тъче паяжината си. Отдавна забравих как се четат книги. Слабостта на очите ми отне тази наслада.

Бела Велчева
Мария се събуди рано, още преди алармата на телефона да звънне. Напоследък сънят не й стигаше и й личеше. Сенките под очите й ставаха все по-изразителни, а бръчката на гнева на челото - все по-дълбока.

Димитър Хаджитодоров
От всички играчки Стефчо обича най-много автомобилите. По-малките той паркира в гараж, сглобен на масата. По-голям камион превозва кубчета и плочки от домино от отсрещния ъгъл, за да разшири строежа. Майсторите, които ще се трудят по конструкцията и водачите на колите пристигат в зелен автобус, за да се захванат за работа.

интервю на Георги Н. Николов с Роза Боянова -
председател на Бургаската литературна общност
- Роза, ти си отдавна утвърдена поетеса в националния духовен регистър на България. Как преценяваш нивото на съвременната ни литература? Кое е водещото в нейния облик и кое все още я прави „традиционна” във времето на 21-ви век?

Приказка за малки и големи
Георги Михалков
1. МАЛКИЯТ АКРОБАТ
Един хубав слънчев ден Данчо, момче на десет години, играеше на улицата с другите деца от квартала. Децата тичаха, гонеха се, ритаха топка. Изведнъж по улицата се зададоха няколко големи камиона. Децата бързо се отдръпнаха на тротоара, за да минат камионите, които бяха с ремаркета.

Елена Алекова. „Късчета от рая”. Стихове в проза. Изд. „Скала принт”, 2021
Банко П. Банков

Талантливата поетеса, ерудирана документалистка, пламенна публицистка и защитничка на българщината, Елена Алекова е авторка на повече от дванайсет стихотворни сборника, на навярно единствения съвременен роман в стихове, на сборници с белетристика и литературна критика, на няколко преводни поетични книги; носителка е на [...]

Александър Бобров
превод: Красимир Георгиев
ДИАЛОГ ЗА ПОЕЗИЯТА
„Аз не обичам стихове - тя каза, -
заради тебе често ги търпях.”
Не се опечалих от тази фраза:
- И аз не ги обичам - си признах. -

Румен Воденичаров
Тези дни широко се коментира предложението на Руската федерация за дългосрочен договор за сигурност между Съединените щати и Русия.

Теодосис Пиеридис
превод: Теодора Стайкова

ЕКЗЕКУЦИЯ
Картечницата разтвори
червено ветрило
внезапно… И с трясък.
Тъй падна на земята.

Ендре Ади
превод: Нино Николов
Женствено очите й синеят,
устничките й са влажни пъпки;
аз ще я целуна и от нея
омагьосан, плах ще се отдръпна.

Георги Пашев на 80 години
Илия Зайков
Колкото по-добре познава миналото си човек, толкова по-трудно ще позволи някой да посегне на бъдещето му. И ако има нещо, за което трябва да благодарим на осемдесетгодишния днес бай Георги Пашев, това е заради куража, че ще бъдем и утре, който всяка негова книга ни дава.

Велимир Хлебников
превод: Татяна Любенова
***
Там, с пищялки где живели
и елите се люлели,
прелетели, отлетели
ято леки времена.

Мариета Коман
превод: Мирослава Панайотова
Търся още една капка истина
и само капка доброта
в този фалшив свят,
където се изгуби
нормалността.

Ева Петропулу Лиану
превод: Мирослава Панайотова
Моята самота е като дълъг списък с чакащи мисли
Пожелания
Въпроси

Михай Бабич
превод: Нино Николов
Вън тръстиката звънти,
вятър я напада,
чуваш ли в съня си ти
тази серенада?

Атила Йожеф
превод: Нино Николов
МОЯТА МИЛА МИНА ОТТУК
Между врабците гълъбов гук -
моята мила мина оттук.