брой 133 декември 2020
Вълко Марашев
ЗЕМЯТА БЕШЕ ТВОЯТ ЖРЕБИЙ
На Паун Генов
Земята беше твоят жребий,
но ти сега си под земята,
а тя - о, Боже - днес над тебе
реални граници премята!
Милена Обретенова
„Кажи!” Императивният тон на чиновничката интонационно е оформен като кучешки лай. Лай като на онези екземпляри, които задължително се разхождат с намордник. Като казва да кажа, казвам. Максимално делово. За да си тръгна максимално бързо.
Ангелина Бакалова
Около два месеца ни делят от официалното закриване на Международния фестивал „Славянска прегръдка”, проведен тази година онлайн. Един фестивал, който повече от десет години е неразделна част от културния облик не само на град Варна, но и на страната ни. Списание „Знаци” е звънчето, което огласява този фестивал.
{Още»}Стефан Поптонев
Неотдавна на литературна среща в Свищов мъж на средна възраст каза няколко думи за родната словесност и между другото спомена и моето име.
Генчо Стоев
Животът на селото, пресъздадено от него, се състои предимно от напрегнати екзистенциални мигове, които обаче не са само местни.
Димитър Дублев
Ти ще дойдеш, бяла зимо,
в сивите ни равнини,
сняг в полята, знам, ще има,
ще настъпят чудни дни.
Николай Мизийски
Кой тази сутрин ясна,
безоблачна, прекрасна,
по уличката тясна
забързал е така?
Кристиан Моргенщерн
превод: Боян Ангелов
УТРОТО
Зората срамежливо ме прегръща,
бледнееща и трепетна в полето,
и милва дланите ми, след което
в сърцето мое кръв неспирно връща.
Михаил Пришвин
превод: Пелин Велков
Ще ви разкажа какво се случи с мен през гладната година. Свикна да каца на корниза на прозореца ми едно жълтоклюно малко гарванче.
Николай Астафев
превод: Тихомир Йорданов
***
Спаси ме, Боже, - мене, грешния, -
и опази ме от вина.
Съдът ти свят е неизбежен,
но любя аз една жена.
