Йордан Фурнаджиев
Тъй дълго няма да те виждам може би,
затуй тъй много пъти те сънувам
и с тебе аз отново се вълнувам,
и ставаш част от мен и моя бит.

Румен Стоянов
Предвиждам възражения досегателно заглавието: не трябва ли да гласи „Българският език и куклите”, ибо той е къде-къде по-важен от них?

Николай Ангелов
Някога на нашия учител по трудово в старата софийска прогимназия „И.Н.Денкоглу” му викахме Дуду, а днес, на моята пенсионерска възраст, вече не си спомням истинското му фамилно име.

Димитър Кенанов
Струва ми се, че епохата на литературата
на независимите народи свършва.
Навлизаме в епохата на паралитературата
на европейските епархии.

Йосиф Бродски
превод: Елка Няголова
Не моля от Смърттa безсмъртие,
изплашен и любим, и дaже просяк,
но дишaм с миналото по-усърдно
и по-уверено, и сладостно, и просто.

Екатерина II Велика
превод: Любомир Духлински
Преди времето на киевския княз Кий живееше в Русия един добър човек, който обичаше истината и желаеше добро на всички хора: той често обикаляше своите области, за да види как живеят хората и сам да се убеди правят ли добро.

Любомир Духлински
Руската императрица Екатерина II Велика (1729-1796) е изключителна личност. Трудно е да се оцени нейната роля в руската история - тя е държавен реформатор, изцяло поставя образованието на нови релси, отличен дипломат и добър стратег в отношенията с близки и далечни страни.

Витка Витанова
БЪЛГАРСКИ ЮНАК
Като български юнак
имам си един мерак!
От зори до тъмен мрак,
в самолет, с кола и с влак,

Петко Тотев
Познаваме строгия религиозно-каноничен характер на средновековната литература и затова старобългарските писатели от Търновската книжовна школа ни изумяват преди всичко със смелостта си да утвърждават и прославят нови герои, нови идеали и тенденции.
След като изобразява постническите подвизи на Иван Рилски, Патриарх Евтимий Търновски се обръща към българския светец със следните думи:

Любомир Духлински
Централно място в творчеството на Сервантес заема „Хитрият идалго Дон Кихот от Ла Манча” (El ingenioso Don Quijote de la Mancha), чиято първа част е публикувана през 1605 г., а втората през 1615 г.

Върбан Велчев
КЪМ НОВОГОДИШНИЯ СЛЪНЧЕВ СНЯГ
Ти, който нощеска пристигна от детството
и тънко във звънкото утро скриптиш,
венчай ни за бялата нежност на преспите,
открий за душите ни нов летопис.

Светла Дамяновска
„О-о-о-о-о-о, пак ли?…” - стена на ум и се обръщам на другата страна, като опипом намирам втората възглавница и затискам главата си с нея. Сутринта на Коледа е, каква ти сутрин - нощ е още (тиха и свята по презумпция). Има още цели часове, преди гостите ми да дойдат и да изпълнят къщата с [...]

Албена Фурнаджиева
Запари чая и похлупи любимата си чаша с чинийката. Само няколко мига бяха нужни на топлия стипчив лавандулов аромат да изпълни стаята.

Христина Комаревска
В ученическите ми години беше много разпространено измислянето на прякори. От забавни и ласкаещи, до не дотам щадящи достойнството на човека. В родното ми село назоваваха прозвището със смешната думичка парамон. Има я даже и в тълковния речник, лично проверих.

Уилям Уърдсуърт
превод: Явор Димитров
КАТО ДУХ ОТ ПРЕЛЕСТ ОЗАРЕН
Като дух от прелест озарен
проблесна първо тя пред мен:
видение, чийто грейнал лик
краси и изпълва всеки миг;

Иван Франко
превод: Иван Дойчинов
***
Не съм аз виновен, че скръб ти навеждам,
покрусен брат!
Че дума по дума нестройно нареждам -
ще ми простят!

Петър Андасаров
КАТО ЗВЕЗДА
На космонавта Георги Иванов
И ето го мигът - в небето засиява
космическият кораб със човек,
чието име - българин - изгрява
като звезда през двайсти век.

Пенка Иванова
Езеро, естествено или изкуствено - е все езеро.
Това е изкуствено - т.е. язовир. Тази година водите на язовир „Копринка” строен през втората половина на четиридесетте години на двайсти век - поради жегата, високото ниво на изпарение, ниското количество валежи и продължителното засушаване - езерото на язовира се смали.

Тодор Харманджиев
Откъс

Димитър беше проучил разположението на френската батарея и по сведения на местното население, и по свои проверки от наблюдателния пункт.

Веселин Андреев
Из „Размисли” (1973; 1980)
Лесно му е било на Сократ - преди него не е имало Сократ…
Някои изживяват своето безсмъртие приживе. Те са абсолютно прави - кой после ще се сети за тях?

Ищван Ваш
превод: Нино Николов
Я стига с това лекомислие, старче,
да беше безсмислен живота, едва ли
живял би и страдал с уплахата смъртна.
Мъгла е това за щастливи хлапаци!

Олга Бергхолц
превод: Татяна Любенова
ЕСЕН
Есента в този езерен край
като сладък товар е лека.
Вече ябълков сок играй
и в плътта се налива весела.

Михаил Кулчицки
превод: Тихомир Йорданов
Художникът рисуваше пейзаж.
Изпърво щрихи, само като намек.
С молива драсна той веднъж и дваж:
трева, гора, планински камък.

Елка Няголова
ПО РЪБА НА СВЕТА
По ръба на света, приятелю, там, където просветва!
Но къде ли е точният ръб - кой сега ще ни каже?
Все по-стръмен е Пътят напред и облак крие небето.
А звънарната глъхне над нас, в тази вис стоетажна…

Съвременна приказка
Константин Петканов
Столицата се събуди в сняг. Комините пушеха и върху снежната покривка незабелязано се лепяха сажди от недогорели каменни въглища.

Иван Енчев
Отзив за „Увеличи шрифта на любовта” (2024) от Петко Каневски

Поетът Петко Каневски е сред умерено продуктивните творци. Неговото име се появява на библиотечните рафтове за пръв път през 1988 година със стихосбирката „Виж луната”. Следват: „Живот на кредит” (1998), „Звездни вулкани” (2001), „Горе ръцете” (2009), „Опасно честно” (2014 и 2016).

Георги Михалков
БЯЛОТО ЛЯСТОВИЧЕ
Лястовичката имаше три малки лястовичета. Двете от тях бяха с черни крилца, а третото - с бели. Лястовичката много се чудеше как така третото лястовиче е бяло. Тя дори се срамуваше.

Ненчо Илиев
Освен приятелите, които имаме в политическите, журналистическите и търговските среди в Италия, ние се радваме на такива и между литераторите.

Валентин Гафт
превод: Красимир Георгиев
МОСТОВЕ
Гради мостове мисълта,
градежи прости имат те,
строя ги аз от пустота,
по тях да стигна там при теб.

Черноморска легенда
Константин Петканов
Люта зима. Луди ветрове връхлитат върху тенекиените покриви на крайните цариградски къщурки, пищят из тесните улици, реват по бреговете на Босфора.

Красимир Машев
Из „Тризъбец” (2023)
ВЪЗПОМИНАНИЕ ЗА ТОРПЕДОНОСЕЦА „ДРЪЗКИ”
“… не на пъргави се дава сполучлив бяг, нито на храбри - победа, нито на мъдри - хляб, нито на разумни - богатство, нито на изкусни - благосклонност, но времето и случаят помагат на всички тях”. Еклисиаст, Гл. 9:11.

Мария Антонова
Из „Гласове на сърцето” (2024)
Когато автобусът спря в селото, за което пътувах минаваше икиндия. Не се виждаше никакво движение по улиците, а и какво ли движение може да има, когато по селата живеят само възрастни хора, които твърде рано се прибират в домовете си.

Мария Филипова-Хаджи
Чакам да отворят един магазин, отишла съм рано заради хладината и трябваше да почакам около половин час.

Ваня Колева

Юбилейната си книга с поезия - авторска и преводна, доц. д-р Добрин Паскалев, д.м., е нарекъл „На думите пред скрития олтар” (Варна: Медицински университет „Проф. д-р Параскев Стоянов”, 2024, ISBN 978-619-221-503-3).

Ганчо Краев
фейлетон
Абе като си рекъл, най-сетне дай. Дай да запаля още една, че няма вече. Три дена удържах и не турих цигара в устата, ама питай ме как съм устискал.

Христина Стоянова
Дядо Коледа не беше слизал на земята много отдавна. И защо ли да слиза? Откак децата започнаха да четат много книжки, престанаха да вярват в старите приказки.

Николай Рубцов
превод: Елка Няголова
Аз обичам как шумят брезите,
щом от тях политат жълти листи.
Слушам ги… и рукват ми сълзите!
А отвикнах от сълзи, си мислех…

Андрей Дементиев
превод: Татяна Любенова
БАЩА
Баща ми се предава. И тревожната старост
вече започна своите тържества.
От силата някогашна не много остана.
Аз гледам баща си с тъга.

(Опит за литературен портрет)
Ваня Колева
Градът - като нотариус ме помни.
То нека бъде тъй докрай,
макар че стихосбирките ми стомни
вода ви носят от самия рай.
Людмила Богословова,
„Така е, този град ми носи слава…” (Из „Гласът на вулкана”)

Бисера Дживодерова
Пак сънува баща си. Той я обичаше много. Хаджи Георги Кисимов не я глезеше, но й даде много добро възпитание и образование. Първо учи в гръцкото училище, а след това в новооткритото българско.

Атанас Славчев
Бяха на маса трима - един отцеубиец, ерген, след година-две на петдесет, вторият - де бяха чували за него, че псувал майка си на майка и в гроба занесе тя белезите на сина си, и трети - той водеше списък на вече двайсет от селото, де са псували майките си на майка. Третият знаеше [...]

Красимир Машев
Из „Дрън-мрън-пляс! Весели стихотворения за деца и родители” (2023)
БАОБАБ
Тропическият баобаб
не е нисък, нито слаб.
Всеки, който е прочел,
знае го - висок, дебел…

Евгений Голубев
превод: Елка Няголова
***
И спомням си тъй често за Исет*,
погълнала потока жълт от листи,
земята срязала на Запад и на Изток,
тече така - като стопена мед…

Милан Тодоров
превод: Валентин Димитров
*
На девойките обещаха да играят балет в чужбина, а после им казаха само да си вдигат краката - без музика.

Стефан Поптонев
Из „Години на узряване” (1964)
БАЛАДА ЗА СЪРЦЕТО
От своя век поисках да избягам.
Приехте ме, места усамотени,
където мечките стръвници лягат
като животни питомни край мене,
където скорпионите не хапят

Красимир Власев
светът се променя
виждам го по променливите
трансконтинентални ветрове
по преспата сняг
от северната страна на къщата

Румен Стоянов
Ще изкажа нещо, за което предварително знам, че няма да му бъде обърнато заслужаващо внимание, сторвам го за да ми е чиста съвестта.

100 години от рождението на Павел Матев
Продрум Димов
Името му шестваше със заслужено уважение в течение на повече от шест десетилетия из творческите дебри на нашия национален литературен и духовен живот.

Атанас Звездинов
Пиша отзив само за неща, които силно са ме впечатлили. Такава напоследък е книгата на Нели Дечева „Портрет на изгрев”.

Георги Струмски
Вижте - с нова рисунка зает е
на поляната рошав хлапак.
В миг широко разперва ръцете
и се просва на мекия сняг.

Максим Замшев
превод: Елка Няголова

***
Ситен сняг пада меко,
тихо на тротоара.
Малък-малък човек.
Гоголев булевард.

Дафинка Станева
За да наслои още кал в битието на българина и да разнообрази неделния му следобед с нещо, различно от постановката “Избор на председател на Народното събрание”, на първи декември т.г. Нова телевизия в предаването си “На фокус” излъчи интервю с актьора Руси Чанев.

Александър Гочев
Най-приятелски съвет към неолибералите: купувайте, докато все още са евтини, шапки  MAGA (Make America Great Again - Да направим Америка отново велика).
- Големите сили определят играта

Минчо Г. Минчев
Из „Автографи. Избрани стихотворения” (2008)
МОЯТА УСТНА ХАРМОНИЧКА
През пролетта на 1941 година, на път за
Южния фронт, през Габрово минаха немски войски.
Един офицер слезе от колата и ми подари
малка устна хармоничка.
Авторът

Венцислав Бойчев
ГАРВАН ГАРВАНУ ОКО НЕ ВАДИ
Няма тука изненади
Който лука гази,
и властта го пази.

Димчо Дебелянов - Георги Михайлов
В Казиното градско стоеше главата
на стария доктор К. К. -
И там тя на лампите под светлината
лъщеше като тенеке.

Сергей Есенин
превод: Ана Александрова
Стихове за деца
ДОБРО УТРО
Златните звезди задрямват вече,
трепва огледалото на езерцето,
блясва лъч над заливите речни,
руменее радостно небето.

Лозан Такев
ЗАБЛЕЯЛО МИ Е АГЪНЦЕ…
Директно,
конкретно,
на живо
предават

Банко П. Банков

Монографията „Време за заедно” от талантливата поетеса, документалистка и анализаторка Елена Алекова, с подзаглавие „С Велин Георгиев и Снежана Пейчева”, е посветена на дълбок, всестранен анализ на житейския път и творчество на забележителния съвременен поет Велин Георгиев.

Из „Граници” (1977)
Воймир Асенов
Нарекохме си го човекът без пари.
Такъв бе той, дори когато имаше такива…
Печи го, ако щеш или пък го вари -
той бе чудак, а може би - щастливец.

Павел Спасов
Неговото име ми беше познато още в моя роден град. Сирак Скитник - поет, художник, новатор.

Из „Български писатели. Творци на литература за деца и юноши” (1958)
Георги Константинов

Роден е на 17 ноември 1095 год. в Русе. Родителите му били учители. В Русе Павел Спасов най-напред посещавал католическо - австрийско основно училище, а после завършил (1924) полукласическия отдел на гимназията.

Наталия Воробьова-Хржич
превод: Елка Няголова
МОЙ ВЕК
Мой безумен, измъчен век,
изтощен от кървави битки,
обгорен от огньове победни,
изкушен от фанфарен екот…

Иван Енчев
Лирическо есе за България
„Аз съм българче свободно…”
Тук съм. Ето ме отново! Дишам най-целебния аромат на България - шипковият трън в петата на Европа…

приказка
Йоан Нечев
През един безоблачен следобед в края на късното лято на една от пейките в парка седеше млад мъж. Той беше облечен бедно, но с чисти дрехи. На главата му даже нямаше шапка, а на краката си носеше обути на голо чифт вехти обувки.

Александър Пушкин
превод: Николай Антонов
О, облак последен на страшната буря!
Ти само се носиш високо в лазура,
ти само навяваш безплодна тъга,
ти само смущаваш простора сега.

Николай Гумильов
превод: Любомир Духлински
Това беше по време на златните години на рицарството, когато веселият крал Ричард Лъвското сърце, придружен от четиристотин барони и безброй войници се отправи към Светите земи, за да освободи Божи гроб и да спечели благоразположението на красивите дами.

Мила Доротеева
СНЕЖКО
Баба Зима викна:
- Хайде, сине бял!
Изтъках килима,
а пък ти си спал.

Борис Маковски
Колко много радостни камбани
в тази светла утрин са запели
и огласят родните балкани
и полята ширни, побелели.

Александър Гиргинов
Маргаритка тази вечер бе много весела. Неудържима радост бе пламнала на лицето й. Тя припкаше, скачаше, пееше, залепваше чело на студеното стъкло на прозореца и й се искаше някак си да хвръкне през него. Навън беше така хубаво!

Д. Б. Митов
Знамената на Френската република се наведоха да отдадат последна почит на един от най-крупните представители на литературата, на човека, който с творчеството си съумя да свърже деветнадесетия век с трагизма на нашето време.