Таньо Клисуров
ПРОДЪЛЖЕНИЕ
Защо ли те обичам старееща и бедна
сред другите държави. А би било по-редно
да избера по-млада, по-силна, по-богата,
каквито има много щастливи по земята.

Лияна Фероли
100 години от рождението на Николай Хайтов
Николай Хайтов: Ще ни има ли в нашата райска земя - праотеческа България?
Зависи от нас и от нашата будност за истината
А който има ухо да я чуе, вече никога няма да оглушава
„Не вече съдбата на литературата ни е на дневен ред, а съдбата
на народа ни и на [...]

Лозан Такев
Напоследък все по-често се срамувам. Срам ме е. Непрекъснато. Срамувам се без ваканция от образованието и културата у нас в последните години, в които закриха над хиляда български училища. И поех Убразованието и Колтурата в Европейската комисия като еврокомисар…

Планимир Петров
Тази история, като „царска” легенда, тема, сюжет и поука, бях я чел някъде. Как някакъв ексцентричен персийски цар, останал кожа и кости от коварна болест, пожелал на смъртния си одър да му донесат варен и препечен агнешки бут.

Мирослава Панайотова
В ПОЛЕТО
Този живот, който е може би птица
или някакво крило на пеперуда,
в безумна нощ очите си затваря,
както растение листата си затваря нощем,
а кучетата лаят.

Минчо Стоилов
***
На август в дъното, с цвят на медно бакърче,
когато храсти и гори горят,
съдбата е узряла, има още да се върши.
И от гнездата литват млади пилета.

Михаил Кремен

СЕНКИ
Една след друга сенки мимолетни
покоя мрачен на скръбта ми будят.
Една след друга идат и отхождат
на Суетата хилавите рожби.

Стефан Станчев
ЧАЙКИ
От морските мъгли
излитат бели птици -
на бързите вълни
далечните сестрици.

Славчо Ангелов
Чик-чирик, чик-чирик!
Чувам нежен, сладък вик.
Чик-чирик, чик-чирик!

Лина Церон
превод: Георги Ангелов
Живея в толкова голяма страна,
че всичко в нея е много далече:
образованието,

Хосе Хуан Таблада
превод: Георги Ангелов

Върбата плаче много години.

Салвадор Ново
превод: Георги Ангелов

ИСТОРИЯ
«Да умрат гачупините! (1)»
Баща ми беше гачупин.
И учителят гледа към мен със зли очи.

Али Чумасеро
превод: Георги Ангелов

Когато вятърът още не бе отстъпил от морето
и нощта не бе облякла траурната си дреха,
а звездите и луната още не бяха укрепили на небето
своите сияещи тела…

Виолета Бончева
РОМАНТИК
Той е с усмивка като къдрица на лицето,
небрежен, небръснат и бронзов, с руси очи,
до края на август, в които се плиска морето,
а през декември - хала девет бала и нещо бучи.

Йордан Калайков
„Пушка за пеперуди” е заглавието на последната книга на Благой Ранов /ИК „Пламък”, София, 2019 г./ Включва 60 разкази и есета за живота и философския му прочит.

интервю на Лияна Фероли
Неотдавна в манастирския комплекс „Св. Успение Богородично”, Кърджали, бе представена най-новата книга „Смисълът в живота” на писателя-богослов Мартин Ралчевски. „Смисълът в живота” е една книга, даваща надежда за възкръсването на християнската вяра в обезкръвените днес от нейната липса  Родопи, надежда за събуждането на родовата памет на родопчаните, за укрепването на изконната им [...]

Красимир Трифонов
Любов ли търсиш? Не е при мен!
Отдавна вече си замина.
В един дъждовен понеделник
вратата хлопна ми обидена.

Симеон Маринов
ПЪРВИ ЗВЪН
Кукуригу! Съмна веч!
Ставайте, сънливци вие,
че школото е далеч,
а звънчето бие, бие.

Никола Фурнаджиев
Отиде си пак лятото, но грее
все още ясно синьото небе,
все още топъл вятър леко вее,
и зеленее родното небе.

Шел Силвърстийн
превод: Марко Марков

***
Всеки ден посипвайте главата си с пипер,
непременно посипвайте главата си с пипер.
Защото когато Злият Барбазъб

Марко Марков
стихове 1968 -1975
КАМБАНАТА
Единственото, което Тосун бей
отнася от Клисура, е камбаната
на въстанието - в каруца, покрита
с черно платно и придружена от конвой.

Боян Ангелов
СЕЛФИ
Смъртта не би била жестока,
ако укрия се от нея,
но, ако бягам без посока
и без възвишена идея,

Лозан Такев
Нарочно си припомних един случаен епизод от българския преход. В Южния парк писателят Кирил Писарски е застанал тихо в една алея с десетина свои детски книжки и чака свои почитатели.

Ружа Велчева
Един странен образ съм съхранила в паметта си през годините от времето, когато тичах безгрижна и очарована из чистите спокойни улички на родното Павликени.

Георги Караславов
Минчо тичаше из ливадата като изтървано конче. Колко много трева! Колко много цветя! Иска му се да се търкулне като на зелена черга, да се разрита. Баща му крачи бавно, като щъркел, и оглежда ливадата.

Стилиян Чилингиров

Ний сме дните неживени,
ний сме вечния живот,
ний сме химните запени,
ний сме пътя, ний пилот.

Вадим Борейко
превод: Георги Ангелов
***
Животът е като 25-ти кадър:
сигурен си, че го е имало,
но не си забелязал.

Планимир Петров
Преди няколко години, в една късна есен, замръкнах аварийно в подбалканското градче К. Фирменият автобус, с който пътувах за Варна се повреди, и лека-полека на първа скорост пропълзяхме до центъра.

Елена Городецка
превод: Дафинка Станева
Да се опиташ да обясниш какво е самота, то е все едно човек без крака да ти обясни какво му е.
Може да имаш много приятели, прекрасни колеги, роднини… Но живееш ли сам, не можеш да избегнеш самотата.

Иван Николов
СТРОЕЖ
Колко неусетно
тук настъпва мракът!
А просторът звезден
сякаш се върти.

Богдан Овесянин
Пролет сякаш е навън,
тъй е свежо и лъчисто.
С две очи като мъниста
ластовичката лети.

Денис Давидов
превод: Красимир Георгиев
БОРОДИНСКОТО ПОЛЕ
Вий, долини и хълми в кървава забрава,
деня върнете, ден на вековечна слава,
и сеч, и оръжеен писък, и борба!

Йодинаху Хировато
превод: Георги Ангелов
***
Бродих до залез в планините.
Злобен враг там се укриваше.
Колко хубаво: не го открих!

Петър Василев
ГНЕВНО
По навик сякаш - денем и нощем -
където ходя, където бродя -
нещо ме стяга, нещо ме гложди
и знам какво е, мили народе.

Ще има ли филм за Балканския Чернобил?
Румен Воденичаров
През май т. г. се състоя премиерата на най-новия ТВ сериал на американската кабелна и спътникова телевизия НВО (Home Box Office), който всъщност представлява поредица от къси и страшни новели, заснети в стил Оруел „1984″. Сериалът, който бързо нашумя и поведе с рейтинг 9.6, е най-близко до трилър.

Лозан Такев
ПОСЛЕДНА ОБИКОЛКА
„Това е последната ми обиколка…”
Нушка Григорова
Животът ни е кръг
от обиколки…
И всеки обикаля своя път.

Лозан Такев
Българските посоки на Балканите, в Европа и по света имат своите знаци, но дали знаем за тях, е друг въпрос…

Радка Атанасова-Топалова
ЖЪЛТИЦА
Във възела на кърпа,
пожълтяла от годините.
На дъното на бабиния скрин.

Радка Атанасова-Топалова
Селото замръкна в очакване. Утре Герана щеше да вдига сватба на дъщеря си. Той бе един от най-личните хора в селото и околията - работлив, умен и сладкодумен. Богата зестра беше приготвил на щерка си, а момчето и то беше от сой.

Михаил Берберов
Ти, който имаш вече своя път,
освобождавай го от прах и от завои непрестанно.

Константин Константинов

ЕДНОДНЕВКА
Летний ден гаснее неусетно,
слънчогледа бавно се изви;
безпечално в къщичката цветна
чакам аз нощта да се яви.

Александър Земни
И ето: пак на юг летят
и щъркели, и лястовици;
на жеравите, как трептят,
аз виждам чудните редици.

Николай Дик
превод: Иван Антонов
***
Разтревожи вятърът душата,
над полето той покоят й ветрей.
Ти, казачке моя, със зората
песента красива ми запей!

Имададдин Насими
превод: Боян Ангелов

КЪМ ГОСПОД ВОДЕЩИЯТ ПЪТ
Нима в монотеизма има висок или пък нисък сан?
Еднакво истината търсят и католик, и мюсюлманин.

Мира Алечкович
превод: Марко Марков

С нея само е богато
нашето градче.
Разцъфти ли, чисто злато
по пръстта тече.

Александър Кушнер
превод: Марко Марков
Шашнах се от новината -
кръгла е била Земята!

Петър Андасаров
ОТДАЛЕЧАВАНЕ
Сине,
ти ме попита
и аз ти разказах:
….Ръцете ни трептяха дълго

Георги Михалков
Къщата беше стара, в края на селото, до шосето, което водеше за Пчелиново, и в нея, преди да почине, живееше дядо Симо. Наблизо нямаше други къщи и тя приличаше на сираче, на изоставено малко дете.

Лозан Такев
И пак около Девети септември се вихрят страсти и грозни разделителни линии… Правят ги общо взето почти незабележими и бездарни лица. Търсят искрено и неискрено поводи да се докажат в свободомислието си, което често граничи с безсмислието и ненавистта.

Лозан Такев
…Щиковете на съветските окупатори опрели в гърдите на българина, а на 9 септември 1944 година нямало освобождаване, а било началото на репресии и заглушаване на гражданската съвест, станал преврат с помощта на части от Червената армия…

Никола Филипов
Довтаса пак кестенското време и аз, както и в предишния октомври отидох в Гринуич да събирам кестени. В парка и горичките около Обсерваторията и лабораториите растат все ядливи кестени, от вкусни по-вкусни.

Таньо Божков
НАЙ-ХУБАВО
Посипва ме със слънце, с листопади тя
и крие в пазвите си късните цветя…
Ти с тихи стъпки ме подканя да вървя до нея,
ту шепне ми, че имам още време да живея…

Иванка Павлова
Романът на Георги Бърдаров „Аз още броя дните” попадна в ръцете ми благодарение на ценителката на хубавата книга Ася Русанова, която само ми каза, че творбата е победител в конкурса „Ръкописът” на БНТ 1.

Яков Полонски
превод: Иванка Павлова
В ГОСТНАТА
Седеше до масата в гостната моят баща
и гледаше, вежди навъсил, все тъй мълчаливо
старицата, сложила шапчица грозна накриво,
със карти в ръцете, бърбореща празни неща.

Яков Полонски
превод: Ана Александрова
***
Дойдоха сенките-пазачи
с нощта да бранят моя праг.
Откриват тежките клепачи
очите - извори на мрак.

Алексей Плешчеев
превод: Цоньо Калчев
Щом се хали зимни спряха,
красна пролет нацъфтя -
и под нашта мила стряха
малка птичка прилетя.

Бранко Радичевич
превод: Владимир Зеленгоров

Небето синее безкрайно.
Водата едвам се вълнува.
В самотната лодка спокойно
заспало рибарче сънува,

Михаил Неделчев и неговата война с литературата

Панко Анчев
Тази война той не я води сам, а е събрал помощници, ученици и послушници, които да повтарят думите му, да се наслаждават на тях и ги приемат за свята истина.

Никола Филипов
Поради сходство в заглавията с английската ми книга „Българите из Лондон”, като написах в Гугъл заглавието на книгата си, случайно открих неизвестна английска брошура „Българите такива, каквито са”. Издадена в Лондон през септември 1885 г. в огромен за времето си тираж.

Людмил Симеонов
Като възрожденски град със стари културни традиции, Свищов е родно място на мнозина знаменити дейци на духовния живот на България, сред които са гениалният Алеко, първият ни светски художник Николай Павлович, патриархът на българската карикатура академик Александър Божинов, големият литературен критик и естет Кръстьо Куюмджиев, самобитният художник Никола Танев, професор Иван Шишманов и [...]

Публицистичен дневник
Денчо Владимиров
За да не се чете след време на децата приказката “Имало едно време български национален футбол…”
Колкото и да е спорен като игра футболът днес, той безспорно ще има място в живота на човешката популация.

Ники Комедвенска
Баба ми беше мъдра жена. Казваше, че може всичко да ти откраднат, само това, дето ти е в главата, никой не може да го вземе. А в главата на една жена много работи може да има. И други работи казваше: че всичко трябва да се прави с чалъм.

Филип Филипов
В ДОМА НА ДИМЧО ДЕБЕЛЯНОВ
Безчетни дните си летяха…
Очаква старата сама
да се завърнеш у дома,
под бащината родна стряха.

Иван Митев

Убеден съм, че всеки човек носи в душата си едно словесно вързопче, което от време на време, в моменти на радост и на тъга, развързва с треперещи пръсти. В него може да има любими сентенции, мисли на уважавани духовни учители или думички, които носят със себе си желаното от нас настроение.

Емилиана Стоянова
ЕНЬОВДЕН
Месечини - пити невестини.
Лунни пътеки - синори морски
ме викат с небесни огньове -
от залези.

Денчо Владимиров
От бележника на публициста по повод една печална годишнина

30 август 1984 година. Преди 35 години.
На този ден се разчу, че на гарата в Пловдив е гръмнала бомба.

Никифор Попфилипов
В края на ноемврий 1877 година турският областен съд в София осъди на смърт десетина души българи, обвинени като комити, за които скоро се приготвиха бесилките. Те бяха от разни села и от София. между тях бяха и двамата софийски граждани х. Стоян Неделчов Табаков и х. Никола Вардев - и двамата от Якоруда.

Димитър Никленов
Денят беше слънчев. Преполовеното лято напомняше за себе си с усилена полска работа и топъл задух от сутрин до вечер. По улиците на малкото подбалканско село имаше дървени рамки за сушене на тютюна, чийто мирис се усещаше навсякъде.

Драго Попов
Пълни постави - гроздове!
Пълна стряха - кукуруз!
Гонят се деца кирливи
по изкъртения пруст…

Марий Ягодов
ЕСЕН
Наближава, наближава
есен златолиста,
ниви, двори оглушава
песента й чиста.

Сергей Глебов
превод: Иван Антонов
Ще взема четка и ще нарисувам аз света
такъв, какъвто искам да го виждам.
Приятелите със старанието свое няма да обиждам,
ала ще предложа и те в боите четките да потопят.

Захарула Гайтанаки
превод: Мирослава Панайотова
ИГРАТА НА РАДОСТТА
Да намерите радост
навсякъде, във всичко,
с всички неща
щастливи да се чувствате.

Димитър Хаджитодоров
Тодор Соколов, учител по география, ръководеше пролетно време кандидат-студентски курсове и изнасяше своите богати по материал лекции два пъти в седмицата в едно от столичните училища.

Йордан Калайков
„Банална грешка”, роман, изд. „Фастумпринт”, 2019 г.
Новият роман на Б. Банков „Банална грешка”- изд. Фастумпринт, София,2019 г., е явление сред лавината от романи, които заливат пазара с презумпцията да спечелят вниманието на читателите.

Иван Ненов
И до ден днешен самоковци наричат девическия манастир „Покров на Пресвета Богородица” „Бабите”. Не може да се съмняваме, че това име е останало от неговата създателка баба Фота.
А може би после във времето това наименование е съвпадало с годините на възрастните монахини, макар че в светата обител - както някога, така и днес, монашеството [...]

Георги Н. Николов
Ценителите на поетичното изкуство отдавна познават живеещата в Австралия Станка Николова с нейните книги „Спасена тишина”, „Когато лятото отмине”, „Водно огледало” и с публикациите й в периодичния печат. Сега пред нас е поредният й сборник „В прегръдките на залеза - нови стихотворения”.

Туко Рамирез
ПО ДОСТОЕВСКИ
Най-много идиоти шофират по нашите пътища.
Всеки втори сваля прозореца на колата и крещи:
- Къде караш бе, идиот?

За мястото на Бородкин в работния строй
Владимир Винников
превод: Дафинка Станева
Ако сравним днешните стихове на Олег Бородкин с онези, които той пише в годините на горбачовската „перестройка” и елциновите „пазарни реформи”, можем да отбележим очевидните изменения: от веригата сгъстени ярки метафори, биещи в поставената цел към външно меката трансформация на всичко „в жизненото пространство и време”.

Александър Филипов
В началото на тая година руският народ, славянството и цяла образована Европа почете паметта на Пушкина, по случай сто години от неговата смърт. И тая обща почит на целия културен свят е напълно заслужена, защото Пушкин е не само най-великият руски поет, но и един от малцината най-големи поети на всички времена и народи.

Георги Бербенков
Ако искаш да забравиш някого, не го споменавай дори за лошо.
Не ми обръщайте гръб, защото ще се покатеря на него!
Мълчаливият човек, ако го предизвикаш, може да ти говори с часове.

интервю на Снежана Галчева с писателя Златимир Коларов
Има определена категория хора, за които рамките на една професия са тесни и не могат да се поберат в нея. И не защото не са потънали изцяло там, а защото за духовния ръст никога няма стандартни измерения.

Георги Ганев
Прегледах какво съм написал и ми дойде на ум за Сароян с неговото „Нещо като нож, нещо като цвете, нещо като нищо на света”. Та и аз - не съм ли кокошката, снесла яйцето „Нещо като анонс, нещо като спомен, нещо като нищо… без следа”?

Николай Петков
- Не, любовта само ви губи времето! - обединиха се организаторите.
- Не, любовта не е научно доказана! - смръщено постановиха лекарите.
- Любовта само ви разсейва от важното! - троснато каза учителят по пиано, което твърдение иронично противоречеше на собствената му “възвишена” професия.

Йосиф Бродски
превод: Иван Есенски
НА СКЪПИЯ Д. Б.
В един глас се корите за своя нещастен съюз, а
се усмихвате - всеки на своята собствена муза.
И фонтанът съчувства, и тополите ви ръкопляскат,
и в блажения сън сито двете ви лири пробляскват.

Юрга Иванаускайте
превод: Георги Ангелов
***
Бих могла да замина
но не знам къде
никога не съм имала дом

Мина Карагьозова
(Литературен алманах на съвременни автори на руски и български
език. Издателство “Стелла”, Германия , 2019)

Георги Н. Николов

Творческата лаборатория на всеки автор е храм, в който екзистенциалната мъдрост поставя личността на различен пиедестал. При едни тя е приземена, реалистична, дори натуралистично откроена върху фона на отредената й битност.

Стефан Коларов
100 години от рождението на Александър Вутимски
В началото на своя великолепен биографичен очерк за Едгар По поетът Шарл Бодлер разказва една кратка, но доста впечатляваща история.

Интервю на Георги Н. Николов с проф., дфн Ваня Добрева

- Госпожо Добрева, какво трябва да разбираме под понятието „съвременно образование” и доколко българското образование се доближава до неговите критерии днес?

Венцислав Бойчев
ДУХЪТ
Бутилка вино се разбива
на кораба, когато се кръщава.
Изпито вино кораба разбива,
така Духът си отмъщава.

Мая Цекова
Късата памет има дълга история.
Високите цени съвсем ни смалиха.
Времето лекува, но не и болни амбиции.

Борис Василев
Безсмъртният халиф - Харун Ал Рашид - се разхождаше предрешен из шумната чаршия на Багдад. Размесени из тълпата, сановнци и телохранители дебнеха след своя господар.

Борис Василев
Един до друг живели двама големи богаташи. Единият бил добър, а другият - лош. Добрият помагал на всички, Мнозина му се отплащали, но повечето си казвали:
- Е-е, той е богат. Няма защо да му връщаме даденото.

Борис Василев
Само до столицата на едно царство имало планина. В планината живеел един козар. Той се хранел с див мед и мляко, пиел най-бистрите води, приказвал с веселите птички, четял по звездите и бил най-мъдрият човек по онова време.

Борис Василев
Някога живял страшният цар Вълкадин. Очите му били винаги злобно притворени. От това почнали да го болят.
Отначало царят ги избърсвал леко с кърпичка, но скоро почнал гневно да търка с ръце. Очите подпухнали и той едвам проглеждал от сълзи.