Панко Анчев

1.
Проблемът за идейните и политическите възгледи на писателите е един от най-сложните и неприятно за литературознанието. Той е труден за интерпретиране и съотнасяне към художественото творчество на автора като аргумент за доказване или отричане на естетическите му стойности.

Янко Стефов
СВАДА
Веднъж в един човек с омраза
заспорили Талантът и Трудът.
- Какво си ти? Без мен напразно
усилията ти ще се хабят.

Юлия Дивизиева
ДЪЖДОВНА РОЗА
Ноември е обсебил нежния й цвят,
навъсил се е, мислите му са дъждовни -
и капчица вина не чувства,
все вали, не спира да вали - вали съдбовно.

Емил Енчев
САМОДИВИ
Но не от онези самодиви, дето на росните ливади играят хоро по бели роби и чак при здрач изчезват като видение и след тяхното хоро росната трева е полегнала, все едно няколко военни роти са преминали през там. На възвишението, до зелената ливада, има саморасли дървета, някои от които бяха на повече от сто [...]

Иван Антонов
УТАЙКА НА КАФЕ
По картината на Винсент ван Гог
“Нощно кафене”
Нощта - утайка на кафе във чашата,
с която уморените души допиват своя ден,

Иван Савелиев
превод: Красимир Георгиев
АНТИ-ГАЗМАНОВ
Господа офицери, без пагони са наште мундири.
Нямат стойност парите, остават ви малко от тях.
На оркестъра дайте, „Амурски вълни” нека свири.
Господа, пред нещастна Русия парите са грях.

Анатолий Брагин
превод: Тихомир Йорданов
Поетът взима хонорар
за миг един чудесен.
Не е и лекарят зарар,
че те лекува лесно.

Константин Балмонт
превод: Татяна Любенова
ЗВУК ОТ ЗВУКОВЕТЕ
Сега над Севера гори луна.
Сега през Севера елени бягат.
Над равнината снежна - мъртво-бяла,
от облачета сенчици се мяркат.

Иван Бунин
превод: Калина Малина
***
Залезът далече на север отмина,
но следи от слънце пие пак нощта,
от полето иде лъх на детелина,
над земята трепка бледа светлина.

Виктор Юго
превод: Калина Малина
О, пролет, спомени, зора!
Лъч тъжен, милващ и обичан!
- Когато беше тя момиче,
детенце - нейната сестра…

Анна дьо Ноай
превод: Калина Малина
На светла, кротка нощ под свода си мечтаех,
но взе ме за ръка смъртта:
„Ти пиеш на живота радостта, но все пак
ти ще умреш.” - ми рече тя. -

Миклош Радноти
превод: Нино Николов
Вали, от два дни над Париж вали
и бляскат покривите, от дъжда умити;
над масата от облак сив стои
и бие с влажните си светлини очите.

Миклош Радноти
превод: Иванка Павлова

До мене под дъба спи Фани и от него
тъй често падат жълъди, че не изтраях
и с кротките листа се скарах най-накрая.
„Бди над съня ми!” - ме помоли, като легна.

Франсис Жам
превод: Гина Петрова и Йордан Янков
„Любими мой”, ми каза ти. И аз отвърнах: „О, любима!”
„Вън сняг вали”, ми каза ти. „Да, сняг - отвърнах - вън е зима.”
„Почакай още”, каза ти. „Да, още…”, аз ти отговорих.

Георги Н. Николов
Eвропредседателството ни, скъпи граждани и милички бабички, се насища с все по-гърбави изцепки. Не секват протестите на всякакви наивници под глухите уши на родното правителство. То инвалиди ли не щеш, затворнически надзиратели ли, или измамени работници, в компанията на майки с болни деца и вечните пенсионери.

Тихомир Йорданов
Слава не се яде, но тя засища глада да си прочут, да си зачитан при всички обстоятелства. Слава на сергия не се продава, но тя се залага в заложна къща (приятелски кръг, партия, държавна служба).

Владимир Стоянов
БЪЛГАРСКОТО ДУМАНЕ
За българското думане може да се говори без начало и без край, както за песъчинките, целунали морето и потънали в него. И социологично и нелогично! И дипломатично, и разпалено! И с усмивка, и без усмивка! Както дойде!

Денчо Владимиров
От няколко дни в блока изпаднахме в пълно недоумение.
Причината бе във внезапната промяна в поведението на съседа Пастърмаджиев.

Станислав Ничай
превод: Лъчезар Селяшки
I.
Смирено море.
Снижава се до стъпалата ни,
дори когато е набрало мощ.

Николай Колев - Поета
ДУША
Душа - съсипана от страсти,
на изкушения робиня!
О, има ли такова място,
където тя да отпочине?

Трифон Кунев
ЗАРНИЦИ
3.
Измряха сенките на Вечерта;
запъпла мрак от изток
и смоквите се виждат като чужденци
насядали до пътя за почивка.

Дмитрий Цертелев
превод: Красимир Георгиев
НИЙ ДЪЛГО СЪВМЕСТНО ПО ОБЩ ПЪТ ВЪРВЯХМЕ
Ний дълго съвместно по общ път вървяхме
и искахме думите да подредим,
с мечти и надежди един до друг бяхме,
но все не успявахме да споделим.

Дмитрий Цертелев
превод: Александър Кръстников
Когато от висотата на горящия Сион е бил даден на Израил неговия закон, имало страх пред Бога на силите, падайки на колене, да се произнесе името Божие.

Семьон Надсон
превод: Александър Кръстников
стихотворение, превод в проза
О, не отказвайте, братя, на певеца с отпаднала душа, когато своите отворени обятия той простира към вас с молба, и в песен, лееща сълзи, той като нищий, с жаждата на любовта, е готов да открие пред вас всички свои гнойни язви!

Льоконт дьо Лил
превод: Александър Кръстников
Из „Poemes trafiques”, превод в проза
Разгадката тайната на битието ще стане явна в часа на умиралката; съществуването на причината тогава ще постигна с ума си.

Никола Иванов
Книгата „Милост” на Светозар Казанджиев съдържа 43 разказа, разделени в четири цикъла. В сборника са включени творби със сюжети от родните Родопи и преживяно от автора в чужбина, главно Америка, където живее част от семейството му.

Израел Шамир
превод: Литературен свят

Израелският писател  Исраел Шамир смята, че Русия, САЩ и Европа се носят от бурния поток на планинска река към пропастта на Трета световна  война…

Марко Марков
Властник може да бъде само този, който някога е бил слуга.
Всяка дума трябва да се обгражда от мълчание, за да бъде чута по-добре.
Той има само едно бъдеще: своето минало.

Нина Габриелян
превод: Надя Попова
***
Не бързам, не избързвам аз напред.
Храм не градя, а зидам стъпалата.
Не бързам: все ще дойде моят ред
до кръв да си ожуля колената,

Николай Гюлев
***
Няма вече Дон Кихоти.
Няма вече мускетари.
Залиня сега живота
сякаш слана го попари.

Хасан Азари
превод: Георги Ангелов

Смъртта
не освобождава птицата,

Кристина Станкова
БЕЗСЛЪНЧЕВО
Острата нужда от сън,
оставила тъмна следа,
отпуска клепачите. Вън
дебне някаква зла свобода.

Цоньо Калчев
Тук-там се навдигаше главата на ранен и
безнадеждно потънал в калта кон в предсмъртна агония,
треперещ с цялото си тяло, като се мъчи да повдигне
ту тоя, ту оня крак и с умни, пълни със скръб очи

Мара Белчева
Денят в тишината се пробуди.
Молитви към олтара му висок,
летят огромни пъстри пеперуди
и вият се над златния поток.

Никола Монев

БУЕН ВЯТЪР ВЕЕ
Буен вятър вее,
тъжна песен пее
на шир по поляни,
горе по балкани.

Драгомир Шопов
XXI ВЕК
Просто не знам къде ще замръкна.
Ще замръкна ли вече -
изобщо не знам.

Ана Александрова
Сама вървя. Сама и неделима,
изнизала минутите си живи
като часовник пясъчен, безстрастен.

Свежа Дачева
РАЗГОВОР С МЪРТВИЯ МИ БАЩА
Най-сетне възви пътят ми
покрай твоя гроб.
Три тънки, като детски пръстчета,

Владимир Стоянов
(за поетическата книга „Неделен човек” от Георги Константинов)
В това непоетично време да се говори за поезия е предизвикателство и диагноза. Но точно затова поезията е състояние и то онова божествено състояние на човека, което го прави жив, чувствителен, истински, отворен за света около себе си, съпричастен и благороден, готов за прошка, смирение, диалог.

Людмила Андровска
Детството ми премина в малък прекрасен град с река, два парка и добри хора. Дядо е отишъл там случайно. Бил е министър на транспорта по времето на цар Борис Трети. В една люта зима цялото правителство придружавало царя във влака по трасето Левски -Ловеч, което се строяло в момента.

Анастас Стоянов
НА ИВАН НИВЯНИН
Ще съумеем ний, ще съумеем…
И дълго подир тебе ще живеем,
по дни ще те надминем и по стих.

Христо Банковски
***
Ще мине времето на кресливото бездарие
и ще настъпи вечния сезон на таланта.
Ето една почти точна рима на Янтра -
най-дългата река в България!

Карен Джангиров
превод: Борис Борисов
* * *
На Г. К.
Пироните, с които
разпънаха Христос,
отдавна са превърнаха
в златни

Дьорд Шомйо
превод: Иванка Павлова
С теб спя и с тебе се събуждам
Повтарящо се без измама чудо
Три дни и всеки ден така

Золтан Йекели
превод: Иванка Павлова
Кръшна циганко, не ме задявай,
пламенни бедра не полюлявай,
с погледа си жълт не ме поглъщай,
младите, богатите прегръщай!

Андрей Андреев
Из „В този край на света” (2016)
ГАРА
Докато сам стоя на тази гара,
от някого наречена живот,
разбирам колко сили, колко вяра
съм пропилял под прашния й свод;

Весела Люцканова
Работеше на летището вече няколко години, получаваше добри пари, за които приятелите му завиждаха, а Влади не се чувстваше щастлив. Прибереше ли се вкъщи вечерта Ани поглеждаше с тревога загриженото му лице, изчакваше тежката въздишка да се откъсне от гърдите му и едва тогава питаше:

Петър Велчев
Бях се зарекъл да не участвам в литературни полемики - не защото може някой и да ме намрази, а просто не вярвам в ползата от тях.

Антонина Димитрова
ТИХИЯТ ДВОР С БЕЛОЦВЕТНИТЕ ВИШНИ
„Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни?…”
Д. Дебелянов
Тихият двор е забулен в печал.
Рони прашец белоцветната вишня.

Москва намери най-добрият отговор на удара на коалицията на САЩ по Сирия
Руслан Хубиев
превод: Литературен свят
Развоят на събитията
Както е известно, на 14 април от 3.42 до 5.10 по московско време, два кораба на американските ВМС от Червено море, авиация на САЩ, Великобритания и Франция от Средиземно, а също така стратегически бомбардировачи от района на Ет-Танф, са [...]

Аполон Майков
превод: Тихомир Йорданов
Световният морал завинаги реши:
„За мъртвите - добро.” За глухите уши

Дмитро Павличко
превод: Петър Велчев
На естонския писател Ааду Хинту
Нейде в морето ладия плува,
пристан тя дири в нощния мрак.
Мълнии светят, буря бушува,
а е далеко родният бряг.

Драгутин Дамянич
превод: Иван П. Йончев

Г-ну Ив. Вазову
Никого не питам и място да прося
от никого не трябва за моя път в света:
пределите мои са под яркото слънце,
сънищата мои - сънят на нощта.

Рихард Каталинич Еретов
превод: Иван П. Йончев

Марица пееше с всичкия си глас. Бързо се спусна тя по каменистия път към морския бряг. Последните слънчеви лучи тържествено целуваха красивото й румяно лице.

интервю на Александър Гришин с историка Евгений Спицин
превод: Литературен свят
През есента на 1952 г. в Москва се провежда 19 конгрес на ВКП(б)-КПСС - последният «сталински» конгрес. С какво била забележителна речта на Сталин, защо тя е актуална и днес, за Радио «Комсомольская правда» разказва историкът, съветник на ректора на МПГУ Евгений Спицин.

Лозан Такев
ФРОНТ ОТЕЧЕСТВЕН…
И днес
отвреме навреме,
и от време оно
все протягаме някому своята длан…

Денчо Владимиров
Личи си, че госпожа Меркел няма полицейското въображение и фантазия на нейната британска дружка Тереза. Последната може би след като окончателно се провали като премиер, ще започне да пише криминални романи, развихряйки фантазията си като новата Агата Кристи.

Иван Давидков
НАЧАЛО
На Първан Стефанов
Животът мина
наполовина.
Спираш на пътя и гледаш смутен.

Борис Наков
„Антични скрижали” от Крум Димитров, София, 1934
Авторът на тая малка книжка е познат на читателите със своя жив интерес, проявяван към римската и гръцката култури, със своята обич към поезията на гърци и римляни, най-хубавото от която той постоянно превежда.

Воислав Илич
превод: Крум Димитров
На тичарско равно поле, де протича студна Дрина,
храст откак се кичест вие към небето, вечност мина.

Фаусто Салватори
превод: Крум Димитров
Честит, божествен Рим! Ти, страж на Капитолий,
де лаврът зеленей, унесен в блян свети,
над теб, о, горда мощ, сърце се с трепет моли,
над теб духът пламти.

Александър Гочев
Заглавието отразява много разпространено мнение за основни характеристики на културата, второто от които играе роля на необходимо условие, което може понякога да се забравя, понякога може временно да се пренебрегва,

Красимир Власев
ЗАКЪСНЯЛО ПОСВЕЩЕНИЕ
В памет на Павел Матев
Животът е навярно сън -
неповторим и повторим.
Над спирките трамваен звън
витае като синкав дим.

Тома Попратилов
Ситалец, в недрата на твойто величие, син на твойта утроба, аз се връщам в пазвата на твойта красота, да вдишам упойката на великото и вечното, родени от твоя сън на вековете.

Филип Н. Филипов
На 22 февруарий (1937 г. бел. ред.), почина след двегодишно боледуване видният кооперативен деец, голям общественик и талантливият родопски белетрист - редовен съдружник на „Час”, Тома Попратилов.

Любомир Весов
***
Трептят във твоя девствен сън
желания несмели
като молитвен кротък звън
през утрините бели.

Николай Гумильов
превод: Любомир Весов
Денят изви… ненужен ден.
Великолепен ден, ненужен.
О, вечер, свий крило над мен.

Фьодор Сологуб
превод: Любомир Весов
ПЕСЕН
Ти отлетя, благоуханна
молитва моя, горък стон,
към дверите на Рая странни,
към светия всевечен трон.

Йоргос Кодзиулас
превод: Ангел Тодоров

НЕДЕЛЯ
Излязох вчера на площада -
там се разхождат куп познати
със някаква суетна радост
сред знатните аристократи.

Влад Ривлин
превод: Литературен свят
На 5 август Хърватия празнува “Деня на победата и благодарност към отечеството”. Така се нарича това събитие в Хърватия.

Розе Ауслендер
превод: Георги Ангелов
Когато се съмнявам в нещо
пиша стихове

Димитър Кенанов
Предварителни бележки
В памет на Елена Коцева и Мария Тихова
„По много земи съм ходил” - признава в един от ръкописите си  дамаскинарят Йосиф Брадати, живял в навечерието на Новото време.

Иван Енчев - Видю
Във всяка област на науката и изкуството и ние, българите, сме имали хора, които целия си живот са посвещавали на науката си, на изкуството си, работили са и са създали творби, с които народът ни с право може да се гордее.

Боян Лалов
ЗА ИЗКУСТВОТО
Неизбродима е бездната
между хипнотичния поглед на слънчогледите,
които нарисува гениалният самоук от Холандия,
и криворазбраното и разкривено изкуство

Александър Балабанов
Едва ли има ден, в който да не излизат по сто трактата за обяснение на икономическата и политическата криза, да не се държат по стотина речи със същата цел, по целия свят. И то трактати и речи не току така от случайни и посредствени хора, а от първостепенни личности и капацитети.

Александър Кръстников
Безсъмнено, Великден е най-големият празник в годината. Така се смята днес; било е време, когато християнинът е разбирал дълбоко важното значение на тоя велик и свят ден.

Христина Стоянова
Тогаз пак тъй в невестина премяна,
посрещаше Великден пролетта.
Аз като теб бях засмяна
и палава бях като всичките деца.

Стилиян Чилингиров
ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!
Навред - в полета и в балкани -
проекна звънът на камбани.
И тоя звън далеч разнесе:
Христос възкресе!

Драго Попов
Камбани бият - в небесата
чаровна ражда се зората -
далек се екота понесе: -
Христос възкресе!

Любомир Дойчев
Тържествено камбаните звучат,
а слънцето наднича светлолико.
Със нова вяра в утрото велико
„Христос възкресе” - устните шептят.

Димитър Милов
ОРЕОЛНА СВЕТЛИНА
На Красимир Петров
Сякаш почва отново великото странстване -
накъде ли човекът забързан върви?
Виждам как ореоли се носят в пространството
и тъгуват, че няма достойни глави.

Георги Стойков
(„Случайна сълза в окото”)
Едва ли е нужно да признавам, че се радвам на приятелството на Христо Ганов от почти половин век. На него и на семейството му. Едва ли е нужно да уверявам, че и моето семейство се отнася към неговото с чиста обич и преклонение. Една взаимност, една дружба, която има своите духовни [...]

Лалка Павлова
Поетичните текстове на Петър Андасаров отразяват най-важните от общочовешка гледна точка светове - на родния дом с удивително пластично изградените образи на майката и бащата, чийто образец той иска да следва и в собствения си живот;

Пелин Пелинов
Из “Щрихи към портретите”-2
Понякога в живота на човек настъпва някакъв съдбоносен момент и от този момент зависи дали името му ще се покрие със слава или с вечен позор.

Свежа Дачева
***
Добротата на хората е толкова различна. Има доброта, която се възприема като лошотия. Има доброта, която се счита за жестокост. А има и злина, която прилича на доброта.

Владимир Георгиев
СТЪПКА
Свали раницата от гърба си, седна на освободеното място и се загледа в пода. Там имаше нещо. Беше влажна малка животинска стъпка; това му се стори важно. Спомни си, че един слепец с куче беше минал покрай него преди малко.

Михаил Цветански
ПИСМО ОТ ЧУЖБИНА
Мамо, тате и Мурджо игриви,
аз си мисля за вас - нощ и ден,
дните в гърлото съхнещо скривам
и във всеки миг вие сте с мен.

Ружа Велчева
***
Бели щъркели,
мои сънища бели,
не търсете гнездата си
тази нощ.

Йозеф Хора
превод: Люба Касърова

Само на милата
и най-нещастната -
дайте сърцето си.
И любовта си пазете!

Ярослав Връхлицки
превод: Люба Касърова
За малко обич бих отишъл аз накрай света.
Отишъл бих гологлав и вървял бих бос.

Паруш Парушев
***
Снегът засипва сивите тополи…
Пусто е. Полето се белее.
Затрупани са всички пътища и вече
посоките си трябва да избираш сам.

Паруш Парушев
Изминаха трийсет години от т. нар. промяна и вече претръпнахме за всичкото зло, което ни сполетя: упадък на нравите, съсипия на икономиката и бедност, загиваща държава, нещастен народ.

ПИСМАТА НА ЯНАКИ ПЕТРОВ
Димитър Кенанов
Камарадо, това не е книга,
който я докосне - докосва човека.
Уолт Уитман
1.
Търся път към темата, която заявява заглавието. И сигурно следва да започна от информационната среда през втората половина на миналия XX век. От селското ми детство и ранното юношество помня площадния стълб с фунията на високоговорителя, откъдето се разнасяше гласът на [...]

Леонид Ивашов
превод: Литературен свят
Цивилизационната многополярност, предсказана от Н. Я. Данилевски още през 1869 г., сега, след сто и петдесет години, се проявява с цялата си очевидност.

Елена Пеева-Никифоридис
Това лято Рудолф не дойде. По няколко пъти на ден Катина поглеждаше към къщата му, но кепенците оставаха затворени. И смокинята в двора окапа без да гларусите отмарят по керамидите, умислено загледани в морето като статуи.

Григорий Осипов
превод: Иван Антонов
***
Защо вървя във края на полето
към все още неродената звезда
по пътека тясна и невидима, която
води към блещукаща вода?

Александър Сергеевич Пушкин
превод: Васил Павурджиев
*
Ке намира някакво съчинение за глупаво. - С какво ще го докажете? - Извинете, - простодушно уверява той, - ами, че аз мога да го напиша.

Николай Агнивцев
превод: Васил Павурджиев
ДРАКОН
Някога във край чудесни
спрял Дракон един и там
по причини неизвестни
гълтал дамите без срам.

Матей Шопкин
Из „На този свят” (2017)
КАПИТАНЪТ
На ген. Иван Стефанов
Ще завъртим житейската си ролка
в посока към обратната страна
и тихо ще се върнем в ЖП полка
при нашите армейски времена.

Георги Стойков
„Щрихи от една биография” на Лако Павлов, макар че като всяка биография е нещо много лично и съкровено, е чудесен повод да си припомним за съдбовни събития в нашия плевенски край, за историческата роля на лявата партия в неговото преобразяване.

Панко Анчев
Тази война избухна внезапно и неочаквано дори и за тези, които първи се включиха в нея, бързо схванали, че ще им осигури онова, от което, според тях, са били лишавани.

Димитър Хаджитодоров
Патиците обитаваха крайното езеро, скрито сред насаждения камъш. Останалите водоеми бяха безжизнени, с голи брегове.

Александър Карпаров
Излизаме от клисурата. колата се носи напред по пътя. Вдясно все още се издигат високи скали, а наляво се открива полето с неправилните кафяви квадрати на нивите.

Киркор Папазян
БЕЗКРАЙНО ДЪЛЪГ ПЪТ
Железни обувки,
желязна тояга -
безкрайно дълъг път

Михаил Синелников
превод: Никола Инджов
ВЕЧЕРЕН ЗВЪН
Вечерен звън от сънната обител
към здрача залезен приижда тук,
орисана от ангела спасител
реката придобива цвят и звук.

Александър Сергеевич Пушкин
превод: Симеон Гатев
РАЗСЪДЪК И ЛЮБОВ
Дафнис подгонил бе веднъж Дорида,
„Постой” - той викаше, - о, прелестна, постой!
Кажи ми: - Аз те любя! - Успокой се,
няма да те гоня, кълна ти се в Киприда”.

Александър Блок
превод: Симеон Гатев
СНЕЖНО ВИНО
Пак, бляснала от чаша с вино,
в сърцето ми донесе страх
с усмивката си тъй невинна
във тежкозмийний плитък грях.

Иван Бунин
превод: Симеон Гатев
НОЩНА ВИЕЛИЦА
Когато над града витае
през черна нощ мъртвешки сън,
когато бурята ридае
и чуй се глух камбанен звън, -

Светлана Йонкова
ПРОШКА
Еленов впряг небето прекоси -
на детството небето избледняло!
Нощта разпусна ледени коси
и ме загърна с тежко наметало.

Борислав Владиков
ДЪГА
Очаквах този ден да дойде като изстрел.
Стрелата ви, изпратена към мен,
пробола векове,
убила истини,

Панчо Недев
Заведох шестгодишната си внучка да гледа кушията в Константиново. В това варненско селище надбягването с коне през февруари имат стогодишна традиция. Голямо шоу, голяма атракция на открито! Пъстра публика.

Иван Георгиев
В памет на баща ми
Юлският ден настъпи рязко - с огненожълтото голямо слънце, което се показа на хоризонта, и обичайната топла наситеност на въздуха. Високите дървета едва трепваха от появилата се сутринна мараня, а птиците с гърлени звуци огласяха околността, гушеха се и прелитаха наоколо.

Евелина Ламбрева Йекер
(откъс)
Казвам се Марчело-Джино. Още докато майка ми била бременна с мен, постоянно спорели с баща ми какво име да ми дадат, като се родя. Баща ми настоявал да се казвам Марчело, а майка ми искала да ме нарекат Джино. Малко преди да се появя на бял свят, двамата така се скарали заради името, [...]

Иван Доброгледски
Мисли, родени в океана
продължение
01 April, 98
Wednesday
Indian Ocean
Новият месец започна тихо, мирно, незабележимо някак. Дори без лъжа, така характерна за ежедневието на българина в последните години.
На около 10-15 мили сме от островите Nicobar.

Мина Карагьозова
Георги Зарчев, “Спомени от настоящето”, Хасково, 2017
Признавам, че отгърнах тази книга с известно предубеждение. Често си мисля: “А бе, тези мъже защо не вземат да почнат четенето с “Владетелят” на Макиавели. Където черно на бяло пише, че политиката и моралът СЪЩЕСТВУВАТ ОТДЕЛНО…”

Константин Н. Петканов
Из бележниците на писателя
Пътищата на моя живот не бяха отъпкани и равни, затова до ума и сърцето ми се докоснаха много неща - и лоши, и добри.

Йордан Ковачев
СТИХОВЕ
1.
Изнурени от живота,
полетете вий към мен,
таен ключ на вечна сила
ми е нявга поверен.

Фьодор Тютчев
превод: Васил Пундев
SILENTIUM!
Мълчи, таи и скривай ти
и свойте чувства и мечти!
Във дълбините на духът

Иван Бунин
превод: Васил Пундев
НОЩНА ВИЕЛИЦА
Когато в тишината гробна
на зимна нощ градът заспи,
кога от бурята злокобно

Арасели Сагюило
превод: Виолета Бончева
НИКОГА НЕ Е БИЛО ТОЛКОВА
ПОКОРНО ПЕРОТО МИ
В часа, когато пиша,
отприщена като река съм, която пръска
и ме изпълва със странни изблици.

Сирус Нозари
превод: Георги Ангелов
***
Къде отидоха
есенните листа? -

Донка Колева
разкази
ЗА ЛИЧНО ПОЛЗВАНЕ
- Здравей! - бута ме някой по лявото рамо и се скрива зад дясното. Светла. Като я видя, тъмно ми става и в най-ясния ден.
- Къде си ходила? Как си? - изстрелва първите си въпроси.

Гергана Егова-Динева
16 юни, 2016 г, София, 21:30 - един ден преди да отлетим за Канада.
„Емиграцията не е като екскурзията.” - казвам на мъжа ми, докато хвърлям поредната блуза в куфара.
„Ахам” - поклаща глава той в знак на съгласие, без да ме поглежда.

Денис Олегов
Не си е лесен студентският живот! Да, голямо спокойствие е никой да не ти мърмори поучителни тиради на главата всеки ден, но сам си си виновен в абсурдните ситуации, които нерядко се случват в живота на един млад човек.

Борис Младенов
ЛИСИЦА И ЩЪРКЕЛ
Басня по Федър
Поканила лисицата на гости
за обед щъркела и в плитък съд
поднесла манджа, двама да ядат,
но госта не успяла да нагости.

Размисли за трагедията в Кемерово
Денчо Владимиров
Вече три десетилетия и в някогашните страни на социализма ударно се възхвалява …капитализмът.

Веселин Касчиев
В сладостна антикомунистическа дрямка шуменската опозиция продължава да предъвква старите си политически словоблудства.
В сладостна комунистическа дрямка шуменските властници продължават да се кичат със старите плебейски навици на местното население.

Христо Черняев
В книгата си „Тетрадка по всичко” Тихомир Йорданов пише за себе си: „Аз съм „варненски писател”. Макар и да не съм роден във Варна. Моят дух, моите пристрастия, моята среда, приятелствата ми са варненски.

Игор Карпов
превод: Валентин Димитров
Свобода - ти не пречиш на другите да крадат, те не ти пречат да живееш честно.
Практиката на живота показа, че теорията може да се пренебрегне.

Виктор Ворошилски
превод: Първан Стефанов
Тук дето седите
но не символични
а жизнени шеговити

Георги Райчев
Когато таз земя триж клета
аз виждам как години веч
ядат я наши, чужди псета
и как като Дамоклев меч

Александър Божинов
1.
ЗА НЕГО
Под тоя камък чист
почива егоист.

Александър Филипов
Още когато се появиха във всекидневния печат, тия фейлетони обърнаха вниманието на просветения читател с високото си качество, което им осигурява по-трайно задържане в съзнанието, по-дълга литературна жизненост.