брой 155 февруари 2023
Александър Балтин
превод: Татяна Любенова
Вярата окрилява…
Векторът на вярата придава наситеност на светоусещането, откривайки нови и нови тайници на душата и то, съединявайки тази вяра с чувството за Родината в поезията на Георги Ангелов, придава нови оттенъци на чувството, ярко внушавайки ги на читателските сърца и души:
Янчо Михайлов
Щерю Сербезов бе заумирал още от четиридесетгодишен. Може би, защото наруши поверието и отпразнува четиридесетгодишния си рожден ден. Оттогава по повод и без повод напомняше на своите близки, че като умре иска да погребат в родното му село, „там до мама и тате”.
Никола Илиев
МОЛБА ЗАВИНАГИ
Прогледни вътре в мен, прогледни!
Сред потока от всякакви хора,
сред лавина отвред, новини,
наведи се и виж моя образ.
Димитрина Бояджиева
Миналата пролет на Кунчо му откраднали куфарчето. Някакъв проклетник отмъкнал куфарчето направо от ръката му посред бял ден. Откраднал го проклетникът и беж да го няма - няма го и куфарчето.
Льоринц Сабо
превод: Александър Миланов
(откъс)
Аз - мошеник? Затова, че страдаш?
Същото и ти си спрямо мене.
Моят егоизъм с бяс напада
твоя - клетка с пръчки нажежени.
Трендафил Василев
Години наред любителите на българския фолклор имат удоволствието да слушат една забележителна творба - „Песен за мома Еленка”, в изпълнение на известния народен певец Тодор Кожухаров и оркестър „Южни ритми” - Хасково.
Лозан Такев
Обикновено слизам на метростанцията „Константин Величков” и вървя по булевард „Константин Величков” в община Илинден. И винаги съм се питал тези хиляди и стотици хиляди столичани, които всеки ден виждам край мене и се разминавам с тях в забързаното ни ежедневие, знаят ли кой е техният патрон Константин Величков, с когото [...]
Васил Венински
Хаджи Асан беше като всички люде. С него си носеше и кусурите и адамлъка, заради който хората вкупом го почитаха и думата му тежеше повече от воденичен камък. Затуй по време на робията, а и след нея го избираха да държи юздите на селските дела.
С поета Бисер Бойчев разговаря Ирина Кирилова
Той продължава да живее в Шивачево до Твърдица и да работи в читалището. Прегърнал е живота и не го изпуска, защото обича хората, които са около него, които му помагат и му подават ръка да върви напред.
Емил Иванов
Потъва залезът - подпален кораб,
унило дим от гларуси се вие.
В пристанището на ноември гнием,
безпаметни пред зимната умора.
Давид Овадия
***
Историята пише се със кръв…
Аз мислех, че е туй изтрита фраза.
Но плаках аз, задъхан от омраза,
но падаха другарите убити,
но плискаше ме топла кръв в очите…
Вътьо Раковски
СВЕТЪТ
Дори сред много хора аз бях вечно сам.
Дори сред храма на света, където ме донесе
незнаен щъркел, прелетял веднъж насам
и отлетял на юг - щастлив и весел,
Разговор със съветския поет Павел Михайлович Булушев за Великата Отечествена война и нейните герои, за творчеството, родено в окопите, и за цената на днешния мир.
интервю на Марко Марков
Уолтър де ла Мар
превод: Росица Станева
Върви луната в небето на нощта
със сребърни пантофки до утринта.
Всичко под нея е все на добро -
дървета, клони светят в сребро.
Мануел Франсиско Рейна
превод: Ботьо Буков
ПОДНЕСЕНО СТУДЕНО
Дойде време да ми поднесеш уважението си.
Разказа ми как животът ти сега е катастрофа
и че береш плодовете на злото, което ти ми стори
с рани, по седем умножени седем пъти.
Ивайло Диманов
СОНЕТ ЗА АЙСБЕРГ И БРАУНИНГ
Твоето отсъствие присъства наоколо.
Сякаш ей-сега ще дойде краят на света.
Липсата на витамини причинява глаукома.
Липсата ти, Мина, причинява самота…
Симеон Илиев
АЗ НЕ СЪМ УМОРЕН
Аз не съм уморен, аз не съм
вдигнал белия флаг над вълните.
Чувам даже сред дъжд и сред гръм
как ме вика морето сърдито.
Румяна Раднева
СРЕБЪРНИ ИСКРИ
Къде побягнахте, мисли разпилени,
подгонени от ветрите - коне
със гриви слънчеви,
копринени, развени
Забележителни имена на родния поетичен свят
Продрум Димов
Ако този рядко талантлив поет и преводач, допринесъл в значителна степен за приобщаването на днешната руска литература към националния ни литературен живот, беше жив, на 17 януари т.г. щеше да навърши 80 години.
Драгомил Георгиев
Отговорността на поета, на твореца на Балканите, е да бъде глас и съвест на времето, в което живее, а думите му да се носят и чуват надалеч, през девет земи в десета, през планини и морета.
Любомир Духлински
В първи курс на института учех френски. Преподавателка ни беше една младичка французойка - мадам Мария Спаски, която едва-едва поназнайваше някоя българска дума. Беше красива и лъчезарна жена, с прекрасен мелодичен глас.
Веселин Ханчев
Революцийо,
дево с червен ореол,
Богородице моя,
много те моля -
Христо Цанков-Дерижан
От третия етаж на една къща аз гледах по многолюдната улица, когато валеше дъждът.
Там, някъде между два шестетажни магазина, в един празен повален сандък, незабелязан от никого се свиваше беден, парцалив човек, чувствайки се щастлив във временния подслон, който случайно бе намерил и го запазваше от дъжда.
Феликс В. Рамос
превод: Александър Муратов
Припомняш ли си, мила мамо,
един ден тук ти казах аз:
„Отиват новобранци, мамо,
но ще се върнат ли, бог знай?”
