Атанас Теодоров
С повишаването на настроението в компанията Димитър Арабаджиев обикновено овладяваше думата и започваше да импровизира нещо хрумнало му в момента.

Димитър Арабаджиев
***
Би трябвало да имам два живота,
отново в този свят да се родя:
едва тогава бих успял по ноти
единия от тях да подредя.

Борислав Ганчев
ГОДИНА НА ВОЛА
Ех, тази май картинка гола
се очертава в родните предели -
едни ще търсят пак теле под вола…
на другите пък - ще им се отели.

Васил Венински
Казваше се Мехмед Али, но всички до един му викаха Дервиш Баба. Тоя прякор му сложиха ей тъй. Първото име му го лепнаха на млади години - още нямаше навършени осемнайсет.

Петър Хаджинаков
В съвременната българска литература поезията се реализира максимално ефективно като еманация на високоорганизираната материя, своеобразна емблема на рицарите на Духа, призвание на Гладиаторите на Словото, метонимия на духовността, модерна и неординерна в същността си,

Петър Андасаров

И аз като Боян Ангелов в рецензията му за книгата „Звездност” на Атанас Звездинов се хванах за това нейно заглавие. Да, съгласен съм, че „от астрономическа гледна точка звездността е съвкупността от звезди в необозримото пространство, наречено Вселена”.

Христо Недялков
Няма обществено по-отговорна личност от писателя. Той съчетава у себе си онези качества на народен деец - и всякога със съзнание стои високо изправен на своя отговорен пост.
Истинският писател бодърства в капитанската каюта на живота и напътства народния кораб към тихия остров на блаженствата.

Мариан Желев
В нашата родина мнозина се борят за това да си купят апартамент в близост до магазин, в чист квартал и с добри съседи. Също така внимателно да си подберат личния лекар, за да може той да е под ръка с професионализма си при неотложни болки.

Камен Васевски
Докога, докога
ще ме каниш, любов?
Позагуби ти глас,
позагуби и жар.

Петко Шаламанов
Помня пещерата още
с оня рижав вълк отвън,
който зорко бдеше нощем
над спокойния ми дом.

Димитър Костадинов
Из подготвената за печат книга “Боголетно време”
(Отвъдни прозрения на Апостола - великия българин Васил Левски)

Николай Николов
По-предната вечер чаках автобуса на спирката на Женския пазар. Знаете го площадчето до павилионите за цветя - то и по видело не изглежда особено опрятно, а сега - хептен.

Николай Николов
Някой почука. Неудобно са разположени нашите работни места. Седиш гърбом към вратата и заради гледката към зелените хълмове и високия комин пропускаш случващото се в коридора.

По повод Иван Странджев „Улици на тъгата”, С., 2021
Панко Анчев
Терорът на неолиберализма и постмодернизма над българската литература не успя да ликвидира тези, които не вървят след тях, а продължават да търсят истината и пътя към реалния човек и неговия живот. А и да изразяват неговите болки, страдания, лутания и отчаяния.

Георги Мирчев
РОДОСЛОВИЕ
Детето посяга към хляба, с тънки пръсти бялата пита разчупва жена,
трудната пита, търкулната от сърцето на мъж, стяга
с немидими обръчи стеблото на моя род.

Георги Струмски
ОТГОВОРНИЯТ РЕДАКТОР
Той има две длани корави,
върти обущарския чук.
Обувки умее да прави,
а иначе той е неук.

Веселин Андреев
Земя - безкрай! Израснал в бури
народ, сърдечен и суров,
страна на онзи дързък Рюрик,
на Стенка и на Пугачов!

Ламар
Аз минах тая есен покрай Драва:
върбите са оголени, но същи,
белеят само много нови къщи,
огреяли човешката прослава!

Мария Грубешлиева
Разправяха ми вчера нашенци,
че щели да те съдят пак.
Признавам, много се изплаших,
та не попитах где и как.

Никола Начов
Ботйов умря като герой за светла идея, за възвишени принципи.
С характер, твърда воля и дълбоко убеден в своята велика мисия и в нейната правота - той смело и възторжено възпя на енергичен, музикален и картинен език народните и общочовешки идеали, безпощадно бичува световните недъзи,

Петер Ган
превод: Боян Ангелов
МАЛЪК РОМАНС
В гората совичка крещи;
в блатото квака жаба.
Луна, тъй бледичка си ти!
Студена, бледа, слаба!

Весела Люцканова
Из „Дойдох да ви прегърна” (2020)

…и да се събудиш срещу нея в безмълвието на нощта, без да осъзнаваш къде си, още в съня, в картината или в ателието си, в собствения си стол пред статива - в едната ръка с палитрата с още незасъхнали струйки бои, в другата - здраво стиснал четката за следващата [...]

Лозан Такев
ЗИМА
Бели истини зимата помни.
Сняг пречиства душите ни пак.
И снежинките бягат сезонно.
След дъжда всички чакаме сняг…

Васил Аврамов
Из „Престой на гара Левски” (1992)
С ФРАНСОА ВИЙОН
Чий там задник бесилката клати?
Някой опва стрела в тетивата.
Франсоа, дай ми нож и ръката си -
да разбойничим за красотата!

Иван Енчев
СНЕЖНА ЗАРАН
Бяла нежност цяла нощ валяла. -
С було снежно заранта изгряла.
Гълъби край сребърни дървета
щъкат и танцуват пируети.

София Милева
ТЕАТЪР
Ще се срине последната муза. Тогава какво?
Да откъсна от сладкия плод, забранен за безпътните?
Всяка среща обърквам с голямата, вечна любов.
Уж в ръцете ми спи, а след миг се облича и тръгва.

Любомир Бучков
В нашата книжнина биографии на велики личности са рядко явление. Предпочита се да се обрисуват образите на исторически фигури като двигатели на дадена епоха. Но се избягва научното проследване на техния жизнен път и обществено утвърждаване.

Любомир Бучков
„Сенки из невиделица” - книга на българската народна балада, съставили Божан Ангелов и Хр. Вакарелски
Българската народна песен е най-съкровената национална скъпоценност. Продукт на зряло поетично чувство, тя сочи поетическия творчески размах на народния гений.

Румен Стоянов
ТОПЛИЦИ
Тая хубава народна дума топлик означава освен топлина и незамръзнала част от водна площ. Мраз сковал река, ала някъде неуспял да вледени водата, и там тя е жива, там е топлик.

Иван Д. Христов

Петър Маринов е виден родоповед, историк и краевед. Той е един от основателите и активни дейци на Българомохамеданската културно - просветна дружба „Родина” - Смолян, чиято кауза е приобщаването на българските мохамедани към българщината.

Лияна Фероли
Левски е човек на действието преди всичко. Той няма думи, които да не са дела. За него делото е над всичко и нищо, направено в негово име, не е излишно. В негово име всичко трябва да се заложи. Дори всяко имане трябва да бъде откуп за Отечеството.

Георги Майоров
Топлите извори в България са разнежвали болки в ставите и душата на римски и византийски императори, на царе и царедворци, но днес друг вид „Топлици” (2020), като здравословно заглавие на книга, поетът и публицистът Румен Стоянов ни доставя притомна омая със своето обвеяно словесно майсторство.

Марин Кадиев
Много даровити писатели - от Димитър Талев до Антон Дончев, са пресъздавали гордия български държавник цар Самуил и неговите неимоверни усилия България да устои на имперските набези на Византия, но никой не се е докосвал с художествена творба до противоречията и борбата за власт,

Йордан Янков
Из „Юни” (1976)
В памет на мама
ЛЯТНО УТРО В СЛИВЕН
Да усетиш стените и хладния звън
на дърветата.
Да бъде всичко

Стоян Каролев
Из „Есенни макове” (1994)

——————————
НАЙ-ЧОВЕШКОТО
——————————
ПЕПЕРУДАТА
Пеперуда, пеперуда над морето -
все навътре и навътре тя лети:
нещо тегли я нататък в ширинето,
с нещо мамят я заспалите вълни.

Лео Коен

Ив. Вазов е единственият измежду славните представители на нашата литература, който заслужава високото звание сърце на България. Роден в робство, но с волен и светъл дух, той още отрано се обрече да служи народу.

Любомир Дойчев
Възпят от нежните поети,
ти
бил си винаги сравняван
със безброй

Христо Огнянов
Писмо наместо да ти пратя -
лъча сред робската тъма -
и аз, и тримата ми братя
дошли си бихме у дома.

Асен Златаров

Статията ми „Дервиши” постигна целта си: тия, които се визираха в нея, се обадиха. От жигосаните дервиши най се запени текето - отделение на ренегатите и простаците, които един мъртъв и безвкусен еженеделен лист събира, за да се самохвалят и за да ругаят тия, които не са на тяхното равнище.

Асен Златаров
Делото и личността на Емил Зола са от ония, които, колкото време ги отдалечава от нас, толкова те растат и стават символ.

Никола Ракитин
Из „Родното село” (1922)
ВЕЧЕРЕН ЗВЪН
Ей, пролетното слънце се надвеси
и затрептя над сини планини,
долината дълбоко се унесе -
вечерен звън звъни.

Михаил Дудин
превод: Красимир Георгиев
ПОРЕДНИЯТ ДРУГАР ОТ ПОЛКА
Поредният другар от полка
към вечността отплува мълком.
Отиде си войник, наш брат.

Марина Цветаева
превод: Красимир Георгиев
СРЕБЪРЕН ЛЪЧ
Стенеше ехо, шумеше река,
тежко пороят замря,
облакът сребърен лъч изтъка.

Пьотр Якубович
превод: Иванка Павлова
НАД РЕКАТА
Дълбока тишина. Стоеше
веслото в моята ръка
и сънната вълна влечеше
надолу лодката така.

Пьотр Якубович
превод: Михаил Летов
***
Поети няма тук… ни светли песни
да будят спящи мир кат битвен звън!
Как душат ни днес кръгозори тесни
и как унил е тежки жизнен сън…

Арпад Тот
превод: Александър Миланов
До прозореца стоя и във очите
през неизмерима далнина
от трептяща струя на звезда събирам
нежната далечна светлина.

Илия Зайков
Сам учител, авторът на тая книга ни е дал една галерия от портрети на даскали и книжовници, родом или заслужили за духовното пробуждане на Родопите:

Илия Зайков
Като град, разположен в естествения хинтерланд на Пловдив, Пазарджик винаги е привличал вниманието на първенствуващия тракийски полис - на първо място със своите прочути панаири, от които идва и името му.

Иван Д. Христов

Името на Мартен Калеев - писател, поет, художник, журналист и главен редактор на Алманах „Огоста”, е добре познато.

Георги Майоров
Творчеството е жива духовна материя, живи хора живот създават. И през всички епохи се променя. А първите, наложили промени, винаги са недолюбвани. Така се случва и с нашия оригинален писател Румен Стоянов.

Елена Петрова
- Ех… Добре си бяхме през лятото! Нали, бедни ми приятелю? - Погалих муцунката на сгушеното в мен куче, а то вдигна влажните си с любов очи и близна ръката ми.

Иван Енчев
Навремето, когато Станчо акостира в Австралия, корабът на неговата мъжка арогантност претърпя корабокрушение. Беше общувал с доста момичета. Вече не помнеше имената на всички, но от всяко си беше запазил по някакъв хубав спомен. Ала ето че тук се издъни най-лекомислено.

Петър Хаджинаков
Романът „Лунният мост” на Иван Енчев /Изд. „Българска книжница”, С., 2020/ е плод на няколкогодишните усилия на писателя в интерпретиране и дешифриране на актуалните проблеми и въпроси на нашето съвремие.

Димитър Пантелеев
Из „Гостът с червения нос” (1979)
ГАТАНКИ
В памет на Асен Разцветников -
майстора на българската гатанка

Христо Кацаров
Зобят овчарите с варено жито
белите си агнета в корито
и като с деца приказват нежно,
без да подозират, че ги слуша някой.

Усин Керим
КОН ЖАДУВАМ
Кон жадувам аждраханин -
дето стъпи - трап да дъни.
Гривата му щом прихвана -
в облаците да потъна.

Иван Мирчев
Лазурът се усмихва над полето -
и неговата радост е мечта,
и неговите звуци са цветя
от сребърната арфа на поета.

Контантин Гълъбов
Из „Пир в Канна” (1919)
УТРО
Денят златист играе
по снежните вършини
на дивия Пирин -
и заблуден витае

Михаил Лермонтов
превод: Николай Христозов
ПЕСЕН НА БАРДА
I.
В чужбина дълго бродих аз -
певец на днепърската рат.
И ето, в ненадеен час
поех към своя край нерад.

Василий Величко
превод: Димитър Бояджиев
(По случай 50-годишнината от смъртта му)

Откакто покоси смърт твойте сили млади,
полвина век в кипежа премина суетлив;
но твоят дух велик сред нас до днес е жив,
и силни сме със туй, що ти за нас създаде!

Марко Марков
РАЗДЯЛА
Прости ми! Забрави ме! - каза и си тръгна
естествено и разпиляно,
тъй както бе дошла.

Тоня Трайкова
Рубаите на Марко Марков са зрънца мъдрост, натрупана от съприкосновението с природата и света на хората. Това определя идейния обхват на изящните четиристишия, от които се излъчва изчистена красота.

Елена Алекова
Слово при връчване на Националната литературна награда „Теодор Траянов”,
Община Пазарджик, Залата на кмета, 8 февруари 2021 г.

Петър Лозанов
Из „Януарски тайни” (1980)
МЕЖДУ СПОМЕНА И ПЪТЯ
Какво говоря? И какво си спомням?
Опитвам се, как беше, между дъх и болка
разпадам се на прах, като удавник лек съм,
освободен от имена и звуци.

Борис Вулжев
——————————
ПРОСТРАНСТВА
——————————
НОВОСИБИРСКИ ЧАЙ
Съкровища от нефт и руда.
И съкровени далнини.
Скимти като вълчица луда
виелицата тия дни.

Харалампи Харалампиев
Из „Отглеждане на зърното” (1977)
На Веси
***
И не спя - разтреперан за хляба.
Не - треперя от гняв и не спя,
ако гладен за обич си ляга
някой някъде в снежния път…

Радой Киров
Из „Летяща тетрадка” (1976)
ПРИКАЗКА ЗА ПРЪСТИТЕ
Веднъж Палецът
казал на Показалеца:
- Вземи ведреница
да донесеш водица!

Андрей Германов
Из „Острови” (1972)
***
Надолу и назад! Като по стълби,
като във изба слизам в свойто детство.
А там е полумрак, прохлада, прелест
и слънчев лъч от някаква пролука
изрязва тънък образ на дете.

Станка Пенчева
Из “Опъната струна” (1957)
ОПЪНАТА СТРУНА
Нека мине животът ми в слънце!
От живота едно искам аз:
там, където съм хвърлила зрънце,
да израсне подире ми клас.

Стилиян Чилингиров
ШУМЕН
На Крума страшен някогашен стан,
ти спомен пазиш неговите порти
и славний дух на подвига му ран
и стъпките на войни и кохорти.

Стилиян Чилингиров
ПОЧИВКА
Свири за отбой тръбата,
спират капнали дружини;
хладен лъх от планината,
бледен месец в синевата,
мрак в настръхнали долини.

Иван Арнаудов
ПРИКАЗКА
Чудна приказка една
ми разказа снощи баба
за една голяма жаба
в чужда някоя страна.

Харалан Ангелов
БРАТСКА ЛЮБОВ
Искрено си ти обичай
свойте братя и сестри
и от тях се не отричай
за богатства, за пари.

Константин Величков
ВДОВИЦА
От заран до вечер, клета
вкъщи труди се беспир:
готви, треби, шие, шета
и не знай почивка, мир.

Васил Ив. Стоянов
ПРОЛЕТ
Слънце пекна; веч пресекна
мраз да иде;
и ей птичка-ластовичка
пак се виде.

Васил Попович
РЕКА
Ей да шетам аз обичам
покрай бистрата река,
от брега й да надничам
над сребристата струя.

Александър Овсянников
превод: Тихомир Йорданов

***
Жената аз постигах както Бог:
в извивките на вечност - сякаш скок
във огнени долове, във черни висоти -
отхвърлях ъглите, граничните черти.

Андрей Дементиев
превод: Иванка Павлова
Тридесет години! Тя и днес -
стара вече - още чака вест.
Майка е и вярва: някой ден
пак ще види своя син рожден.

Андрей Дементиев
превод: Красимир Георгиев
ЗА НИЩО НЕ СЪЖАЛЯВАЙТЕ
Нищо никога не съжалявайте тежко,
щом нещата не могат да се променят.
Свийте свойта тъга като стара бележка,
сбийте тънката нишка към прежния свят.

Сергей Нешчеретов
превод: Георги Ангелов
ВМЕСТИЛИЩА
Квартирите и стаите,
където в началото на века
са живели гении,

Михаил Белоплотов
превод: Георги Ангелов
ПРЕВОД ОТ ЯПОНСКИ
Три реда.
Не знам ни ритъма, ни мелодията,
а трогва,

Елена Шевич
превод: Георги Ангелов
***
Хор молитва запя.
Зад прозореца гълъб се мярна.
Гръм и вода от небето.

Ендре Ади
превод: Невена Стефанова
В ПАРИЖ ПРИСТИГНА ЕСЕНТА
В Париж пристигна вчера Есента,
невидима, безшумна, в летен ден
на „Сен Мишел” се мушна под листата
и срещна мен.

Красимир Власев
ИЗБОРЪТ, КОЙТО Е ЛИПСА НА ИЗБОР
… И пътят сив се раздвои
сред равнината, натежала
от макове и от жита.

Павел Боржуков-Боржи
МАЕСТРОТО
Два метра под главната улица
той пръска светулки от лунни потоци -
маестрото, някога Първа цигулка,
днес свири във подлеза Моцарт.

Тони Теллалов
Из „Парче от икона” (2021)

ИДЕНТИЧНОСТ
толкова дълго се връщах назад,
че когато най-после пристигнах
градът си бе тръгнал

Лалка Павлова
(откъс от монографията „Епическият монумент на свободата в романа на Неда Антонова „Войната свърши в четвъртък”)

Георги Георгиев
Хубав януарски ден на 1977 г. Тънък снежец е посипал брезовите клонки, опиращи в прозореца на кабинета, от който се вижда къщата на Иван Вазов.

Маргарита Лапева
Из „Слънце с чадърче” (1982)
——————————
СВЕТУЛЧИЦА
——————————
ДОМАШНОТО НА КОМИНА
Лист хартия е небето…
Там домашното си - ето

Кинка Константинова
Из „Обичам те” (1967)
***
До кръв те пришпорвам,
мой път,
жребец мой необязден!

Цвятко Кафтанджиев
Из „Урок по мъжество” (1959)
През последните четири денонощия едва ли ни се събираха десет часа сън. Постоянно трябваше или “да атакуваме”, или “да отстъпваме”, или пък местехме позициите си под прикритието на условен артилерийски огън.

Любомир Брутов
Облаци от прах се вдигат и небето притъмне -
в Тракия по друма римски бягат вихрено коне.
Лудо воини препускат - всеки е и блед, и плах.
А на бял жребец арабски е царицата пред тях;

Борис Наков
„Косьо Дългоносьо и Фроса Дългокоса”, весела повест за деца от Калина Малина. Книгоиздателство „Ив. Куюмджиев”. София, 1935

Стоян Дринов
МАЙКА МИ
Аз знам, че тя за мене пита
из друма всеки минувач
с душа от скръб убита,
готова всеки миг за плач.

Валентин Устинов
превод: Красимир Георгиев
САМОТНОТО ДЪРВО
Бе самотно дърво сред поле ширно-бяло
оцеляло в безбрежна тъма.
Сред полето дървото самотно бе пяло
ни на нас, ни на зима сама.

Найден Вълчев
РИСУНКА С ВЪГЛЕН
Сиво е утрото. Късен ноември
мъкне от ъглите мокра мъгла.
Май че не помни рисунката в черно
тъй безпрозоречна да е била.

Николай Ангелов
Ще се опитам да разкажа за една наша юношеска игра с ножчета, която играехме в топлите месеци и в зората на аналоговата телевизия, когато тя се излъчваше само по вечерно време за няколко часа и, в повечето случаи, не ставаше за гледане.

Продрум Димов

Там ни отвежда Иван Д. Христов в новата си книга с разкази „Орлово проклятие”, която издателство „Български писател” предложи през 2020 година на читателите. Този надарен наш белетрист навлиза в литературно - творческото пространство с успешното си съпричастие в съавторските заглавия „Знай своя род” /1983/ и „Учители - сподвижници на Левски” /1989/.

Росица Станева
- Чичо-о-о! Чичко! Крадльо-о-о! - изкрещя плачливо малката Марик, преди потокът от сълзи да отнесе нанякъде думите й, както и да наводни до неузнаваемост детското личице.

Димитър Хаджитодоров
Слънчевата пътека блести сякаш е посипана с късчета разбито стъкло. Едва забележими вълни пълзят към брега. Гларусите бавно се полюляват във водата.

Вадим Кожинов
превод: Дафинка Станева
В класическата естетика трагичното се определя като една от формите на прекрасното, при това като една от висшите му форми. Ала в живота хората възприемат трагедията само в негативен план.

Източна легенда
Александър Куприн
превод: Георги Карадобрев
Утихна вятърът. Днес навярно ще спим в открито море. До брега са 30 версти. Двумачтовата фелюга* лениво се поклаща от борд на борд. Мокрите платна са провиснали.
Бяла мъгла плътно обгръща платнохода. Скрити от погледа са звездите, небето, морето и нощта.

Корнел Макушински
превод: Евгения Динкова
В книгата си «Изрезки от хартия» бях поместил някои дълбоки и мъдри разсъждения на тема: «Как да живеем без пари». Благодарствените писма, които потекоха от цялата страна, доказват колко необходими са били съветите на вещ човек, които внасят малко ред в хаоса.

Александър Миланов
Из „Прилив. Млади поети” (1961)
ОТКРОВЕНИЕ
На Радой Ралин
Дори когато преминавам
по улицата, по която
отивам само в столовата,
аз наблюдавам, размишлявам.

Николай Хрелков
Викали и скачали
голи, боси селяни -
никого не тачели,
гладни се веселили.

Тодор Дашков
Ти пееше…
Как пееше ти, моя Възлюбена!
Като кадифяна лента се виеше твоят глас…
Ту сприхав, поривист, ту тих, проточен, милващ.

Йорданка Петкова
Малките късчета бяла халва, завързани с червени кончета, бяха подредени в шарения поднос. Питата се беше издула гордо и надигаше празничния месал. Нямаше как празник без нея и гордостта й беше оправдана.

Йорданка Петкова
Улиците у нашето село са като хората. Някои са с хубави подредени камъни. Те са големите, важните и най-киприте. От тях се разклоняват по-малките улици.

Йорданка Петкова
Малката ни селска къща се беше съвсем състарила с времето, но си полагах усилия да си й поддържам животеца, докато мога. Приятелите ми само ме подкачаха с тази ми страст, но сърцето си знае работата и си я върши както трябва.

Елена Диварова
В новата книга на Йорданка Петкова „Истории от старите калдъръми” (2021) са надиплени сладкодумни страници, коя от коя по-мъдри и изпълнени с човеколюбие.

Самуил Панайотов
- Какво работя ли? Леля съм. В дома за сираци. То името му сега е по-друго, но ние така си му викаме. Ама не всички деца в него са сираци. Но някои наистина си нямат никого.

Вера Костадинова
Чуждата страна я посрещна хладна и мрачна. Мокри снежинки се лепеха по стъклото, правеха фигурки и се стичаха надолу като сълзи. Сви се на седалката.

Анатолий Петров
Из сборника „Романтични бъркотии” (2018)
В сенките на гаснещата вечер влакът София - Варна се движеше между скалите на Искърския пролом. Седнал сам в купе на първа класа, с влака пътуваше Харалампи Драгинков, чиновник в данъчната администрация на столицата.

Христина Маджарова
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
Повярвала на елховските баби,
в наричанията за бъдеще най-светло,
парче от слънцето си грабнах
(останалото бих ти го донесла).

Георги Георгиев
Сиври Паша му казваха приятели. Аз се отнасях към него с почитание. Привличаше ме перото на Станислав Сивриев. Неговият усет за думата, за ударението, за родопския диалект и прелестта на говора са пословични.

Марин Кадиев
Човека, учителя, общественика и писателя Васил Димитров (1904-1971) с писателския псевдоним Янтай Кавалов най-точно го е характеризирал неговият връстник, съселянин, доживотен приятел и също писател Петър Маринов, който казва за него следното:

Обработка и съставителство: Марко Марков
превод: Марко Марков, Румяна Теофилакту
*
Обичате ме всички,
и хора, и птички,
но мълчите,
когато запитам

Кирил Гончев
Из „Горчиво пространство” (1979)
ГРОТЕСКА
Живеят цигани накрай света
във Дриново, далеч от София.
Хитруват цял живот на дребно с шопите
и правят тъмни сватби и деца.

Цилия Лачева
Из „Предачка на облаци” (1987)
Най-после си е вкъщи.
Изтяга се на свое легло, в своя стая и даже дървото зад прозореца с наведени клони е една отдавна разчетена карта. Гълъбите, тези мили и безсмъртни птици, са долетели от ранното му детство и го приветстват. Близка за сърцето му картина!

Радой Киров
Едва помръкналата есен,
като разплакана жена,
над тая тиха равнина
коси златисти е надвесила.

Данаил Кацев-Бурски
МАКОВО ПОЛЕ
Пустинно беше тъдява по-рано полето,
трънаци го покриваха като с мрак,
но дойдоха от север с обещание свето

Спаска Попова
ПТИЧЕ ВРЕМЕ
Не ми остана друго,
освен да го приема,
че птичето ми време
превърна се в дилема.

Зденка Тодорова
НЕДОИГРАНОТО ТАНГО
На Жорж Гайдаров
Тази песен ще пиша със акварели,
ще хвърлям тонове все черно-бели
и ще наслагвам все бои ярки
до пепелника пълен с угарки.

Лалка Павлова
ПАМЕТТА НА ВОДАТА
Водата е движение и памет…
Тя всичко вижда, чува и записва.
В дланта си я загребвам,
а тя през пръстите изтича.

Марин Кадиев
Желяз Кондев е емблематична фигура за Сливен. Като физически образ респектира и впечатлява: средно висок, тъмнолик, с хайдушки мустак, под който дими вечно недопушената цигара;

Благовеста Касабова
Емил Енчев е автор, който в сътвореното до сега търси посоката, която ще му покаже как най-пълноценно да пресъздаде видяно и преживяно, да обоснове случващото се в различни сфери на живота и бита ни, и да създаде образи на хора, който среща и по всекидневните пътища, дълбоко свързани с корените на българщината.

Пламен Георгиев
Колко много бягащи от отговорност лазят по нервите ни.
Едва ли ще си напълните гушката, като сърбате попарата на някои.
За да бягаш от отговорност, трябва друг да ти разгонва фамилията.

Ставри Борисов
ВЕЧЕРНО ЕХО
Когато денят се затули под лунен фенер
зад ливади и постни стърнища,
ще се люшне
по поречието влакът чер

Николай Христозов
Чуйте атаката - тя е записана
от един репортер чудак.
Еква най-първо самотен изстрел.
После картечен грак.

Дамян Дамянов
„Бузлуджа” 40, „Скобелев” 16.
Два адреса стари, вече зачертани.
И на двата крий се, точно в кой не знай се,
вече остаряла доста младостта ни.

Димитър Пантелеев
КАТЕРИЧКА
Гората, моя гора любима,
бял гост си има - люта зима.
Под нейното студено покривало
тревички и мушички са заспали.

Петър Селяшки
Гергьовден. Утринта е слънчева и засмяна. Вратите на къщите, на плевните и оборите са окичени с върбови клончета, с ябълков и крушов цвят, а пред праговете се зеленеят свежи чимове.

Константин Мутафов
Пролетта на 1895 година, в Русе, аз съм ученик в гимназията. За пръв път през нея година дойде в града ни трупата „Сълза и Смях”.

Николай Райнов
Те завиват на широк обръч над равнината, прострели крилата си като длан, сетне ги отведнъж размахват, одраскват небето с острите пера, описват дъга и се спущат към блатото.

Кирил Христов
1.
Как волно диша се из планините
и из полята на народа млад!
Върви, където видят ти очите -
навред теб като нов е Божий свят.

Ранни стихове
Веселин Ханчев
В прозорците есенни капки звънтят
и шептят - безнадеждна печал,
а сред локвите тъмни по тъмния път
те месят се в черната кал.

Христина Стоянова
Аз видях сълзите ти, майко злочеста,
и сетих аз твоята скръб,
загледала в скути на млада невеста
сирака на сина ти скъп.

Яна Язова
МОРЯЦИ
Далеч, далеч, зад синьото море оттатък,
във нашия загубен роден край
животът не е тъй опасен, нито толкоз кратък
и всеки ден до тихи залез трай.

Змей Горянин
Вий паднахте! На вражата земя
проляхте свойта кръв велика, свята -
и прозвуча викът ви в тишината,
отправен къмто родната страна:

Цоньо Калчев
ДЯДО И ВНУЧЕ
Я, кажи ми, мили дядо,
ти си вече стар човек:
що лице не ти е бледо
и защо си толкоз як?

Любомир Бобевски
МАЙКА
Кой, деца, ви силно люби,
кой за вас съня си губи,
с будни очи кой седи
цяла нощ над вас да бди?

Самуил Панайотов
Беше един хубав есенен ден, наскоро след началото на новата учебна година /и на Втората световна война!/. Ние, учениците от четвърто отделение /сегашния четвърти клас!/, току-що се бяхме прибрали в класната стая след последното междучасие, когато нашият учител, г-н Илиев, влезе с дневник и с две красиви шарени папки в ръка, които предизвикаха силно [...]

Петко Каневски
На поета Тeнко Тенев
Твоята Тунджа и моята Марица
плачат за Индже и Петко войвода.
Родината, като уплашена птица
бърка посоката към небосвода.

Тенко Тенев
ПРИСЪСТВИЕ
Изтича музиката като цвят…
По дланите на времето изтича.
От дългите и светли върхове
на радостта в зелените предели,

Иванка Павлова
По народна приказка
Тази приказка е стара -
зная я от баба аз.
Моят син сега ме кара
да му я чета на глас.

Борислав Ганчев / Борко Бърборко
Из книгата за деца „Пъстра пътечка”, издадена в Република Северна Македония, наградена на конкурса „Златно перо” - 2020 г., организиран и проведен в гр. Битоля

ПЪСТРА ПЪТЕЧКА
Една пътечка пъстра
през цялата година
бележи мойте стъпки…
Отпърво е пъртина.

Интервю на Мирослава Панайотова с писателката Виолета Бончева
- Известно е, че ти си много публикуван автор в чужбина. Би ли разказала нещо повече по този въпрос?

Веселина Геновска

По целия път от Измирлиево до Момини клади го знаят с едно име - Керванджията. И няма човек от петте села, който да не се е спирал в захлас от песента му. А тя - все една и съща.

Васил Каратеодоров
Новият роман на Петър Карапетров „Боян Магесникът”, излязъл няколко дена преди Нова година, има за център изживяванията, душевните конфликти и разочарованията на една от най-интересните и значителни личности от епохата преди първото заробване на България.

Владимир Михальов
превод: Красимир Георгиев
С КРИВАК ПАСТИРСКИ ПАК В РЪКАТА
С кривак пастирски пак в ръката,
това е моят волен свят.
Обичам вятъра, росата
и танца на ливаден цвят.

Кристиан Моргенщерн
превод: Боян Ангелов
ТРИТЕ ВРАБЧЕТА
В един лешников храст, оголен съвсем,
три врабчета седят корем до корем.

Янко Стефов
ЗИМНА КАРТИНА
Засвири вятърът сурово.
От облаците притъмня.
И селото се сви виновно
в скута на майката земя.

Росица Станева
КЕХЛИБАР
Ако намериш късче малко, на бряг, от кехлибар -
това сълза е на русалка, обичала рибар…
От Балтика чак до Карибите, във нощи, в сиви дни,
сълзите на жените-риби се носят по вълни.

Добромир Банев
Из „Обичай ме бавно” (2020)
***
Не са виновни птиците, не са.
Виновно е небето, че обича.
Животът е изпълнен с чудеса,
макар да ни изглежда прозаичен.

Димитър Стоевски
„Прокурорът има думата” - разкази от Димитър Симидов, издание на автора, София, 1939
В едно спретнато и обемисто томче, авторът - чието име срещаме твърде често в различни печтани издания, защото обсегът на неговата литературна дейност е твърде широк - ни изненадва с двадесет и шест разказа, които, от първия до последния се четат [...]

Димитър Симидов
Тук, где легендата за твоя дял не мре,
не губят се и светлите миражи;
всред бесните вълни на кърваво море
ний бдим, Родино - твои верни стражи.

Осип Манделщам
превод: Никола Инджов
***
Татари, узбеки и ненци
и цял украински народ
ведно със приволжските немци
очакват си свой преводач.

Осип Манделщам
превод: Красимир Георгиев
ДАРЕН СЪМ С ТЯЛО - ПИТАМ АЗ: ЗАЩО
Дарен съм с тяло - питам аз: защо,
единно цяло мое ли е то?

Анна Ахматова
превод: Татяна Любенова
ЗА МАНДЕЛЩАМ
28 юли 1957 г.
… Манделщам бе един от най-блестящите събеседници: той слушаше не само себе си и отговаряше не само на себе си, както това правят сега почти всички. В разговорите беше учтив, находчив и безкрайно разнообразен.

Иво Балентович
превод: Иванка Павлова

НАЗДРАВИЦА
Да пием руйно вино за любовта, която е отминала,
и за любовта, която няма да отмине.
За жената, която се е отдалечила
по пътечката между витите тополи.

Руслан Елинин
превод: Георги Ангелов
***
в памет на С. Есенин
десетки случайни жени
стотици бездомни кучета
хиляди редове
море от врабешки гласове

Садие Алити
превод: Наталия Недялкова
ВЕНЕЦ НА ЛЮБОВТА
Сякаш на зелената ливада
събирам багрите от цветята на надеждата.
Сплитам венец на любовта
край стария извор.

Георги Н. Николов

Винаги съм твърдял, че поетичното творчество на Боян Ангелов е дълбоко философско, изтъкано от мъдри прозрения за смисъла на битието и нашето място в него. Като негови строители и добронамерени съзерцатели, отгатващи пулса на човешкия род върху хоризонта на необятното време.

Лозан Такев
Първият ден от февруари е определен за ден на почит към жертвите от комунистическия режим. В този ден е изпълнена присъдата на Народния съд, първата партида от осъдените са екзекутирани тогава…

Христо Медникаров
СМЪРТТА НА БЯЛАТА ПТИЦА
На Росица
Видях в гнездо на възлеста черница
от скръб безмерна как умира птица.

Из „Дом над покрива” (1986)
Паскал Андонов
***
Избухва ранен вишнев цвят,
с крилца потрепва пеперуда.
Един забравен, малък свят -
едно голямо, близко чудо.

Вадим Шефнер
превод: Атанас Далчев
ПРИ ИЗВОРА
Стои една самотна птица
над извора в леса стаен
и капе тихичко водица
от каменния жлеб зелен.

Леонид Мартинов
превод: Атанас Далчев

ЕСЕННИ ЛИСТИ
Върху
паважа
те лежаха.

Василий Казин
превод: Атанас Далчев

НЕ ТОЗИ ЛИ СВЕТЛИК?
Години има оттогаз.
Ала и днеска виждам аз
на дните през пожара,
как влиза в дворчето у нас
с един сандък стъкларя.

Марина Цветаева
превод: Атанас Далчев
НА МОЯТА БАБА
Лик удължен, непреклонна глава,
рокля с поли разкроени…
Бабичко млада! Та кой целува
вашите устни надменни?

Максим Горки
превод: Атанас Далчев
ПЕСЕН ЗА БУРЕВЕСТНИКА
Над морето беловласо вятър облаците събира, гордо
в облаците тежки Буревестникът се вие, черна мълния е сякаш.
Ту с крило допре вълните, ту се в облаците стрелне,
вика той - и облаците радост във вика му чуват.

Валерий Брюсов
превод: Атанас Далчев
ЛЯТНА БУРЯ
Сред дървесата далечни
сините чисти нивя
станаха синкаво млечни…
Вятър внезапно повя.

Зинаида Гипиус
превод: Атанас Далчев
ЖАБА
Вън жаба някаква си (все едно)
крещи във тъмното и влажното
настойчиво, тревожно, цяла нощ…
Внезапно почва за най-важното.

Иван Крилов
превод: Атанас Далчев
ОСЕЛ И СЛАВЕЙ
Оселът Славеят видял
и казал му: „Я, друже мой, честити,
мълви се, че си бил певец ти над певците.

Евгений Баратински
превод: Атанас Далчев
ПИРОСКАФ
На средиземната морска стихия
с ласка вълните се в кораба бият.
Ала на мостика бял изведнъж
стъпи със свирка в ръка капитана.

Пабло Неруда
превод: Атанас Далчев
VI.
В горичката залутан, отрязах клонче тъмно
и ромона му вдигнах към жадните си устни:
това навярно беше гласът на дъжд разплакан,
на счупена камбана или сърце ранено.

Николас Гилен
превод: Атанас Далчев
Във дивния старинен Пловдив,
далече, татък,
веднъж примря сърцето мое,
и нищо друго.

Хорхе Тейер
превод: Атанас Далчев

Когато всички отлетят по другите планети,
тогаз в напуснатия град останал,
ще пия аз последната си чаша бира
и после ще се върна във градчето,

Габриела Мистрал
превод: Атанас Далчев
СОНЕТИ ЗА СМЪРТТА
1.
От нишата студена, де мъртъв бе положен,
ще те сваля в земята, що слънцето огрява.
Не знаеха мъжете, че тя е мое ложе
и трябва да мечтаем на същото възглаве.

Хосе Марти
превод: Атанас Далчев
Една крилата чаша: кой е виждал
такава преди мен. Видях я вчера.
Изкачваше се бавно, сякаш някой
наливаше свещен елей във нея;

Мануел Гутиерес Нахера
превод: Атанас Далчев
Аз искам да умра, денят когато гасне,
в море открито и с лице към небесата;
да тъне мъката ми в сънища прекрасни,
да бъде птица пред отлитане душата.

Хосе Еусебио Каро
превод: Атанас Далчев

Западен вятър, задухай! Блъскай ме бързо и живо!
Силно издувай платната; нека за мене, изгнаник,
твоето свирене бъде сладка въздишка и песен!
Корабе, отдалечи се бързо от мойта родина!

Юзеф Крашевски
превод: Христо Кесяков
В едно селце живели
стар дядо и стара баба,
но били почти умрели:

Яша Томич
превод: Чичо Стоян
Пълна със хубост, прелестно чадо,
окол’ й блясък, тя е във свила;
малкият крак й на пода тропа,
грижно пред себе поглед е впила,

Димитрий Мережковски
превод: Владимир Попанастасов
(Балада)
Надменни старци и сенатори наред,
с обшивки пурпурни на тоги,
и мрачний понтифекс, посред жреци безчет,
стоят замислени и строги.

Вълко Марашев
РЕКИТЕ ВИКАТ
На Иван Мирчев
На дъжд е. Я, вижте колко
мравки на прага са сбрани.
Денят подгъва с болка
ревматично коляно.

Петко Кицов
И колко ли до Времето остава,
за да сме истински?
Да сме завинаги!

Нико Стоянов
Студ. Луна. Премръзнали дъбрави.
Скрежна прежда зимата преде.
В тия нощи вятърът направо

Румен Воденичаров
Лидерът е като овчар. Той застава зад стадото и оставя способните и находчивите да излязат напред и да поведат останалите. Така никой не осъзнава, че този, който ги ръководи стои най-отзад. Нелсън Мандела

Маргарит Жеков

В романа на Иван Енчев „Лунният мост” - един роман за окончателно завърналия се невъзвращенец и за мечтата на едно соц-поколение да съживи българското общество, застинало бездиханно в желязната хватка на режисирания по диктаторски образец български „демократичен преход”,

Продрум Димов

Към него се е постарала да ни върне Албена Фурнаджиева в своята нова книга за деца - „Мечтатели”, която пловдивското издателство „Летера”, предложи на малките читатели през 2020 година.

интервю на Снежана Галчева с писателя Мартен Калеев
- Вие сте поет, писател, художник, журналист, главен редактор на Алманах „Огоста”… Как успявате да съчетаете всичките си ангажименти и да ни давате духовна храна с нови книги и всичко сътворено от Вас?

Живка Аджеларова
Добър вечер, скитнико! Ела,
на пръсти влез - вратата е отворена
към стаята на моята душа.

Кънчо Стоянов
Из „Преди да тръгнеш” (1978)
В СЪНЯ СИ САМО
В съня си само
се завръщам
за много кратко у дома
и вече старите във къщи
не чакат моите писма.

Стилиян Чилингиров
Нашите стари писатели се отличаваха със своето живо обществено чувство. За Раковски, Каравелов, Ботйов, Славейков да не говорим. Дори един Чинтулов, който и преди освобождението се ограничава привидно само между четирите стени на училището, е един значителен обществен деятел.

Стилиян Чилингиров
РОДИНА
Тамо, дето първом зърна
слънце в ясен ден огряло,
и небето модро-синьо
с рой звездички възсияло;

Стилиян Чилингиров
КОНЧЕ
Конче мило, златогриво,
конче пъргаво, игриво,
на, зобни от таз торбица
ситна, дребничка зобчица,

Карлуш Друмонд де Андраде
превод: Атанас Далчев
ЕДНО ДЕТЕ ПЛАЧЕ В НОЩТА
Във бавната и мирна нощ, в безшумната
и мъртва нощ,
едно детенце плаче.

Роберто Фернандес Ретамар
превод: Атанас Далчев
Докато пламтиш досам морето,
огън,
докато издигаш своята колона жива,