За книгата „Роден край любим” (2024) на Вели Чаушев
Елена Алекова
Обичам този чарословник Вели Чаушев. Дълго мислех как да го нарека - дали сладкодумец, дали чудословец, дали чародеец на словото… Както и да го нарека - все е точно.

Петко Тотев
Старобългарските азбуки - глаголица и кирилица - са свещени (сакрални). Още Черноризец Храбър, старобългарски писател от края на IХ и началото на Х в., в сказанието „За буквите” (О писменехь) обяснява защо това е така.

Любомир Духлински
Думата, използвана в заглавието на романа, се използва многократно по отношение на главния герой - както от него, така и от околните.

Йордан Каменов
Ще се сетите - загадката в заглавието е прозирна, по-малкият по възраст брат Христо Смирненски е признат по-голям по талант от батко си Тома Измирлиев.

Петър Сиротов
На 22 ноемврий се навършиха осем години от смъртта на писателя Тома Измирлиев. Ние навремето с интерес очаквахме излизането на хумористичните вестници и приложения, за да прочетем нещо от Фома Фомич.

Димитър Аджемов
Трагична е съдбата на всички творци: ние трябва да ги загубим, за да ги оценим.

Кирил Маджаров
Аз знам - не трябва даже да се пише -
ти храниш се с картофи, ръжен хляб;
уж въздуха планински дишаш,
а пак си охтичево блед.

Кирил Маджаров
фейлетон
По искана на редактора ни трябваше да напиша нещо за тоя брой на вестника. Почнах да си търся тема, но се намерих в безизходно положение. Какъвто и въпрос да заловя, си мисля, ще бъде все напразно.

Васил Павурджиев
Вали, вали,
дъждко,
повали си длъжко -
да поникне жито,

Панайот Петров
ЗЛАТЕН МЕЧ
Ръката, която държала меч златен
и с него, могъща, чертала в безкрая;
ръката, що движел духът непоклатен,
целувам в тръпки, целувам в омая.

Ангел Каралийчев
Като пътник на къра подгонен
от глутница вълци настървени,
той премина гол през долините
и горите тъмни на Моравия.

Змей Горянин
Напущайки въстаническия център при Еледжик, Бенковски бе смутен и тъжен. Страшна беше картината, която той бе видял, а знаеше, че тази картина ще стане още по-страшна, когато дойдат войските на Хафъз паша и башибозушките орди от околните турски села.

Змей Горянин
Окървавеното от страшната битка слънце залязваше. Алените му лъчи се оглеждаха във водите на морето край Златен рог и пръскаха с кървави петна белите каменни стени на вековния, прославен и прочут Цариград.

Стоян Михайловски
*
В душите кал и локви… Чудни нрави!
Кал, локви на мегданя… Чудна зима!
Но на мегданя ли или в душите, -
незнайно е где повече кал има!

Иван Морозов
превод: Красимир Георгиев
СЕКАТ ГОРАТА
Клонеста гора изсичат, гине сенчестият свят:
цял ден брадвите безмилостно дърветата ломят.
Глухо стенат стройните ели, дъб мощен е сломен,
сякаш са послушни роби пред деспота разгневен.

Димитър Кенанов
1.Таворската светлина или животворната Божия благодат
От България православният свят със славяноезично богослужение получава азбука и нормиран писмен език, на който се превежда не само Свещеното Писание на Стария и Новия Завет, но и целокупното светоотеческо творческо наследство.

Мария Филипова-Хаджи
Откъси от романа „Четвъртият стълб” - преведен на руски и узбекски
***
И СЕ ЗАНИЗАХА МОИТЕ ПРИКАЗКИ - тъй загадъчни… и никой не знаеше откъде идват и накъде отиват…

Бальо Балев
Мъглата притискаше достолепието на съдебната сграда. Независимо от студеното февруарско утро около нея се диплеха хора. Сред тълпата биеше на очи Танчо Дупчо - русоляв, мършав, облечен в дочени дрехи и изтъркан войнишки шинел.

Дилян Бенев
Ментата ментор.
За говедар цар.
Още зелен орезилен.

Иван Енчев
ДОМАШЕН ТЕЛЕФОН
Ти си вързан и не шаваш,
а за всичко пръв узнаваш.
Стига звънка ден и нощ,
телефоне много лош!

Братислав Петрович-Браца
превод: Татяна Любенова
Братя и сестри сърби, не ми остава нищо друго освен да се обърна към вас с песен и да се помоля за разбирателство и мир. Нека не позволяваме на по-лошите от нас да ни се смеят. Да бъдем хора и братя!

Из повестта „Тихия дом”
Ботьо Савов
След десет години той се връщаше от големия град.
С увиснала мека шапка и раница на гърба той вървеше тая вечер по царския друм, като се подпираше на голямата си тояга, както ходят мисионерите или скитниците.

Георги Илиев
На Иван Мирчев
Невесел, грохнали коне извежда
из влажния и прохълмен обор,
де цяла нощ пред зиналите ясли
са спали гладни и с очи отворени.

Константин Коняров
Река ли е река Бедечка?
Тя с нищичко не се гордее..
Поетите не правят грешка -
не пишат стихове за нея.

Янка Митева
Защо си тъжен? - Какви незнайни
беди тревожат живота твой?
Светът е хубав, широк, безкраен,
а ти във него си тъй окаен,

Христина Стоянова
Ти чашата до дъно изпи
о, Майко вечно свята и велика,
със свойта скръб вселената смути
и огън в преизподнята изблика.

Иван Йончев
На Ив. Вазов
Не плаках аз по твойте синове, родино свята,
не плаках, майко, аз по тях,
кога - един след друг -
през тъжна есен ги видях,

Владимир Сапронов
превод: Красимир Георгиев

СЛУЧАЙ В ПУСТИНЯТА
Без хлебец,
без вода,
без дом, прокуден
от някаква мъчителна съдба,

Владимир Демидов
превод: Красимир Георгиев
СЪДБА МИНЬОРСКА
Съдба миньорска
ми е близка.
Миньорът - пример е това.

Димитър Осинин
Ние сме рожби на гората и планината. Оттам онази взаимност, тъй трогателно изразена в народните песни: булката разкрива съкровените си болки на гората, планина и гора подкрилят юнака, жалят и пеят за него.

Татяна Любенова
УСТРЕМ
Жар птицо, вечно с мен лети,
примамваща ме с небеса.
При мойто слънчице ме заведи,
за да не мръзна толкова сама.

Виолета Бончева
Покълна в очите ми сняг
сияен и мек, и въздушен,
застана пред къщния праг
и легна под клепките сгушен.

Добрин Паскалев
СПОМЕН ЗА ЛЮБОВТА
Vetus amor non sentit rubiginem*
Момичета така прекрасни,
пак идвате в съня при мен;
усещам топлите ви ласки
във есенния късен ден.

За сборника „По реката на времето”. Отзиви и анализи (2024) на Банко П. Банков
Елена Алекова
Повечето от отзивите и анализите в книгата му „По реката на времето” (2024) ги бях вече чела или слушала на литературни срещи. Затова мислех направо да пристъпя към писане на словото за нея.

Димитър Светлин
РУЛЕТКА, 1991
Сега се разиграва навсякъде лотария,
защото на късмет се пада и България.

Николай Дончев

отговор на анкета
Всеки българин със здраво национално чувство не може да не носи дълбоко заложен в сърцето си копнеж по ония големи, светли и святи идеали, които роди и освети българското Възраждане и които горят с неугасим пламък във всяко българско сърце.

Великденски разказ
Евтим Спространов
Пролетта беше в пълния си разгар. Дърветата, които дремеха сънно досега, избухнаха с невидима сила. Зелени листа, бели-червени цветове се надпреварваха да покрият голите им вейки.

Веселина Геновска
- Ако ти е студено към мене сърцето, кажи ми. Аз няма да идвам. Дори и покрай портите ви няма да минавам. Само ми кажи. Като чуя от тебе, ще повярвам. Ти няма да ме излъжеш, няма да лъжеш и сърцето си.

Тоню Бербатев
Днес за пръв път те се срещнаха Тя дойде откъм северните бани, завъртя се няколко пъти покрай група препичащи се летовници и след това нерешително навлезе в морето.

Димитър Шишманов
Петрунов погледна с недоумение подписа в края на писмото и поклати глава:
- Константин Андреев? Мой съученик?… Не мога да си спомня! Пък и защо ми пише на френски?

Трифон Кунев
Преди няколко дена седях в сладкарница „Цар Освободител”.
Влезе една стара жена облечена в черно и се отправи към мен:

Георги Томалевски
Има една дарба, която изчезва все повече и повече между хората, това е дарбата да слушаме. Слушането е особено психологично състояние, при което целият многосложен човешки комплекс се поставя в специална нагласа за възприемане.

Георги Дръндаров
Моята малка градинка
цяла в цветя нацъфтяла.
Всяко цветенце саминка
с мойте ръчички съм сяла.

Георги Костакев
Вижте туй дете до моста
със повехнало лице,
що за помощ ви протяга
сухи, немощни ръце.

Добри Немиров

Вървяхме с татко край синура на едно изоставено лозе. Ободрен и възрадван от чистия въздух, аз непрекъснато го разпитвах за разни неща и, без да дочакам края на отговорите му, изправях му нови въпроси, на които той трябваше бързо и кратко да отговаря.

Невена Узунова

- Как се чувствувате след шумното чествуване в Народния театър?
- Малко уморен.
- Какви нови чувства Ви предизвика?

Добри Немиров
Днес, когато е почти невъзможно държавата да насърчи дейността на необходими за духовният ни живот организации, налага се едно по-голямо напрежение в творческа работа на всяка личност отделно.

Васил Узунов
Отдавна се познаваме, отдавна го познават и многобройни четци. Рядко има наш писател, който да е изминал толкова дълъг път в своето творчество, който да е понесъл толкова тежък товар.

Христо Миндов
Веществените знаци, с които съвременниците отбелязват заслугите на един културен труженик, особено за страни като нашата, имат, между другото, и значението на един показател, че и у нас се създава култ към изтъкнатата личност.

Симеон Янев

В много сложна ситуация се оказва неминуемо днес всеки  критик или още повече литературен историк, който работи в полето на литературата за юноши и деца във време, когато се предприемат крайни в радикалността си ревизии на  изконните морални норми на човешкото общество.

Виолета Бончева
Той  беше облегнат на парапета на своя мансарден балкон, дълбоко замислен над различни неща, които се въртяха като виенско колело в главата му. При това - на един и същи фон - син, подвижен, вълнообразен и дъхащ на водорасли.

Предизвикан римейк по неотзвучаваща тема
Денчо Владимиров
Социализмът, даже и в неговия първоначален несъвършен вид, като ПРОТОСОЦИАЛИЗЪМ, бе обществото, което поставяше  бариера пред  бесуването на  най-голямата движеща сила на капитализма -

Добрин Паскалев
Баба Марта вече чука,
слиза бързо от капчука -
с бяло и червено шари
де когото тук завари.

Продрум Димов

Този извод ме навести , след като се запознах с едно от последните заглавия на Панко Анчев, посветено на Любен Каравелов, предложено неотдавна на читателите от столичното престижно издателство „Захари Стоянов”.

Любомир Духлински
Същността на понятието „малък човек” се отнася до литературни герои, „живели” в епохата на реализма. По правило те заемат най-ниското ниво в социалната йерархия.

Лиана Даскалова
Хамстерът - подарък за рождения ми ден
от внуците.
Също и списък на храните,
които обича.

Михаил Арнаудов
Г-ну Ст. Нокову, учител в Котел
От личностите, които занимават настоящето, които изпълват политическия или културния ден, и които са познати на всички малко-много образовани люде,

Петър Завоев
Ако някой ме запита:
Българският народ как ще се отплати на оня свой държавник, който:
С махването на своята честна десница ще спре срамният поход на волеиздайничеството и на пораженството, що разяждат и разлагат великата душа на народа;

Димитър Осинин
Септемврий, Септемврий, тържествен и тих,
тъй близък и светло безбрежен -
мълчиш ти над земни златисти мечти,
гранитно замислен и нежен.

Йордан Ковачев
В четвъртък във Багдад, най-рано на пазаря
излезе с кош стъкла Кючук Али стъкларя,
(търговците стъкла напукани на вяра
му дават, та и той грош някой да изкара).

Николай Мизийски
Сред една гора зелена
в люлка легнал е блажено
чичо Бързобеж

Васил Пигов
ЧИСТНИЦА
Охка, писка
и не иска
в банята да влезе Нина.

Иво Мийо Андрич
превод: Валентин Димитров
***
Хубавото време идва само. За по-добри времена трябва сами да се погрижим.

Виктор Гончаров
превод: Красимир Георгиев
ТИ ПИТАШ
Ти питаш как съм ден провел?
Към цел - като куршум в орел.
Ранен съм, ала пак летя
и над гнездото свое бдя.

Георги Михалков
В кметството, в отдел „Търговия”, влезе странен мъж. Господин Иванов, началникът на отдела, го погледна въпросително. Мъжът беше около четиридесетгодишен с прошарена коса и очи, които изглеждаха сиви, а може би - светлосини.

Румен Стоянов
Наречена „Клепалото бие” и то двутомна, подзаглавена „Антология на българската християнска поезия”, дело внушително по замисъл + изпълнение.

Любомир Духлински
1.
Със стоманени нокти и хиенови лапи
неврохирурзи ме разкъсват със радост.
Животът ми е на прага на параноята -
но кой ни брои - лудите на новия век.

Дафинка Станева
Да поживеем още, друже,
в свирепия и мил живот!
Че може още да сме нужни -
и за криле, и за хомот.

Георги Ревов
ДО СЛЕДВАЩАТА КРАЧКА
Додето още креташ. И драпаш по земята,
надежда има още да стигнеш до вратата!
Ключалката да счупиш! Вратата да строшиш!
Но пътя до Звездите - пеша да извървиш!…

Нико Стоянов - „Пародийно хайку”
Кирилка Демирева
Познаваме поета Нико Стоянов преди всичко като лирик. Чувствителната му душа е сплела словни ореоли около образите на Буджака и България.

Лалка Павлова
Понятието „екзистенция” (от лат. existentia - съществуване, живот) обвързва биологичното съществуване на човека с присъщите му способности за мислене, действие и емоционална реакция на обстоятелствата, които го заобикалят.

Тоню Бербатев
От една книжна лавица в една книжарница дочух следните въздишки:
Стоя с години на тая лавица, по красивите ми корици времето настила прах.

Владимир Рудин
Когато Ели се събуди, в стаята бе още тъмно. Някъде през верандата в далечината трепкаше над тъмния бряг дълбоко врязан в залива фар. Морето глухо шумеше в подножието, разказвайки за далечни страни.

Тихомир Павлов
Предговор към книгата на Владимир Рудин „Край сините води на Ерма. Легенди и етюди за Знеполе” (1936)
Някои откъси от поместените тук легенди първоначално - нещо преди две години - се появиха в подлистници на един емигрантски столичен вестник, подписани с псевдонима Сирак Владо.

Лъчезар Станчев
Тежи във блясък от бои и злато
Палатата на дожите над нас,
а ледени ни водят стъпалата
в килии пълни с хлад и тишина.

Звезделин Цонев
Това е Велико Търново.
Ако някога нашите далечни прадеди, са го избрали за своя столица, то действително е имало защо. Божието провидение сякаш е било осенило челата на нашите първи царе, за да изградят тук своите царски палати, и от които се е направлявал държавния живот на България.

Симеон Андреев
На същото място, където днес се издига прочутата тухларска фабрика с многото пристройки и строежи около нея, преди десет години беше старото, полусрутено жилище на бедния работник-зидар Манол Манолов.

Богдан Овесянин
Дядо Вълчан не знаеше дали годините бяха натегнали или мъката толкова го съсипа, но усещаше, че не може така да работи, както някога.

Димитър Шишманов
На проф. Д-р К. X. Бауер
Тъмно, тъмно-синьо е Тиренското море. В ситните му, прозрачни вълни играе бялото отражение на една черквица.

Анри Барбюс
Изправена до величествената врата, общинската портиерка гледаше как слънцето засипва със златен прашец улицата.

Любомир Духлински
Обяснявайки концепцията на „Мъртви души”, Николай Василиевич Гогол пише, че образите на поемата „в никакъв случай не са портрети на незначителни хора; напротив, те съдържат чертите на тези, които смятат себе си за по-добри от другите.”

Румен Стоянов
Написах трудец, озаглавен „Чака ме светът”, за приема на Вапцаровото дело в испано и португалоезичието. Както му е ред, Катедрата по испанистика при Софийския универитет, в която се потрудвах, насрочи вътрешна защита.

Воймир Асенов
Из „Граници” (1977)
ТЪГА ПО ПРЕДЕЛА
На Никола Вапцаров
и Антон Попов
Да знаеш ти, само да знаеш,
колко тъга ми тежи по предела.
Все пак, повярвай ми, това не е края…

Любен Кенаров, „Такъв съм!”. Изд. ателие Аб, С., 2025 г., ред. Недялко Йорданов
Лъчезар Селяшки

В началото на рецензията, преди да споделя размислите си след прочита на дебютната поетическа книга на моя състудент Любен Кенаров, озаглавена „Такъв съм!”, ще припомня една мисъл на Мевляна Дж. Руми: „Сторете думите си по-високи, а не гласа”.

Юлия Туджарова
РАЗХОДКА С ЛОДКА
Насред горската поляна
в слънчеви лъчи огряна,
както весело играли
и цветя красиви брали,

Леда Милева
- Спи ми, мамино момиче,
клепки затвори,
месечко отвън наднича,
пита - спиш ли ти?

Змей Горянин
Кой е нарисувал по стъклата
тез цветя от бисер и елмаз?
Малките джуджета от гората,
или пък самият дядо Мраз?

Георги Веселинов
Далече зад високите снежни планини, скрита в дълбоки пещери, живееше чудна царица. Косите й бяха светли и златни, лицето - вечно усмихнато и хубаво, а по дрехите й блестеше красотата на небесната дъга.

Славчо Ангелов
Големи постижения е направил човек във всички области на живота. С непрестанни усилия и с много труд той е завладял и водата, и земята, и въздуха.

Стоян Даскалов
Кооперация „Извор”.
Влязох в потребителното магазинче. Жени прехвърляха от ръка на ръка разни памуци и тъпчеха като на пазар.

Димитър Аджарски
Препуска днес слънцето свойта каруца,
запрегната с огнени буйни коне.
И пее просторът. И удря юмруци
по къщите ведрия пролетен ден.

Татяна Кондратенко
На един цар се родил син. И царят от радост дал тържество, на което се стекъл много народ. Натрупали маси с всякакви ястиета, изкарали бъчви със старо вино, засвирила музика и се насъбрали чудо гости.

Лука Говедаров
Познавам го отблизо, много отблизо, - него, артиста и човека Иван Куманов и затова мога да си позволя да нахвърля една малка скица на неговия лик.

Георги Савчев
При звездните взори,
далеко в безкрая,
небето разтвори

Николай Дялков
БЪЛГАРИЯ
Тя пише се с една тъй малка дума,
а сбира вкупом цялата вселена -
с Марица, Арда, Дунав, Тунджа, Струма,
с безкрайните си равнини зелени.

Хинко Георгиев
СЪДБА
Вярвам в утрото само на пробудени птици.
И в цветята красиви, нацъфтели отвън.
Като струни опнати пеят медните жици
и разделям се рано с ненужния сън.

Денчо Владимиров
Прочетох в „Дума” „Деградацията на Европейския съюз” от публициста Юри Михалков.

Фридрих Шилер
превод: Димитър Осинин
Радост, Божие дихание,
искра от небесний плам,
ний навлизаме пияни,
прелестна, в светий ти храм.

Жан Фолен
превод: Любомир Духлински
ЕДИНСТВЕНИЯТ ЧОВЕК
Мухата полира крилата си,
с изгорели клечки е пълен бурканът.
В заобленото стъкло се отразяват лица,

Любомир Духлински
Жан Фолен (1903-1971) е почти непознат в България. Не може да се каже, че има широка известност и във Франция.

Магда Петканова
В градината
дърветата подред са наредени.
Сега цъфтят напролет,
през есента от плод ще са червени,
а зимата ще им снежи клонете голи.

Северина
Стихове в проза

ЖАЛБА
Нежно, крехко цвете.
То ие е устояло на слабата буря.
Другите цветя около него вече гордо са издигнали главици и се усмихват на слънцето след бурята…

Кирил Гюлеметов
ВЪЖДЕЛЕНИЕ
Ела, о пролет, и с усмивка ясна
омразний мрак и плесен разпръсни:
да запламтят със сила чудна, страстна
тържествени, лазурносветли дни;

Евгения Марс

През пролетта пътувах по железницата до Кюстендил, и оттам с кола в полите на Руен, до границата.

Красимир Машев
Из „Тризъбец” (2023)
РАБОТОХОЛИЗЪМ
Такава работа искам да си намеря,
че денонощно да се трудя за двама

Денчо Владимиров

2004 година. Започнал бях работа като медиен сътрудник в пловдивския земеделски колеж. Отидох в Пазарджик да направя очерк за преустройваните в дворец руини от сградата на бившия аграрнопромишлен комплекс в града.

Захарина Тонева
Из „Без да усетя” (2025)

***
Някой ден ще се изплачат сълзите,
ще се излеят мъките,
ще си отидат болките.

Ставри Борисов
През 2025 г. се навършват 40 години от кончината му
ПАМЕТ
За корена отварям дума,
но той не всякога се вижда…

Йордан Стубел
АПРИЛ
Ето с ангелска кола
вече пролетта дошла,
и от коня златокрил
гледа цветният Април,

Йордан Попилиев
СУТРИН
Слава Тебе, Боже мой,
Ти ми даваш сили ощ,
и крепителен покой
Ти ми прати тази нощ.

Асен Златаров
Поддържал съм всякога, че културата е международна по съдържание, но национална по форма.

Емануил Попдимитров
Една майка била на смъртно легло. Повикала при себе си малкото си момиче да се прости с него. Положила върху къдравата му главица двете си ръце, благословила го и издъхнала.

Димитър Пантелеев
Кой познава баба Марта?
Днес от нея имам карта.
Слушайте ще прочета,
туй което пише тя:

Янаки Арнаудов
Станьо Стаматов е художник с ясно оформена творческа индивидуалност.
Неговите картини са прослава на благословения труд. Всичко в много по-голямата част от платната му е ритъм, деятелност или поне има отношение към деятелността.

Иван Ерошин
превод: Красимир Георгиев
АХ, НЕ, НЕ МЕ ОБИЧА ТОЙ
- Ах, не, не ме обича той.
Защо обърна коня свой?
Защо побягна бърз и лош?

Петко Тотев
Минувачите по улица „Раковски” в столицата са свикнали вече да виждат по широките витрини на академическата книжарница тържествени, голямоформатни, изискани издания, върху които са изписани букви кирилски - нашите А, Б.

Александър Балабанов
Книгата съдържа живота на душата.
Всеки автор влага нещо от своята душа в книгата, която пише.

Денчо Владимиров
Ето този въпрос зададе на поредното събиране на пейките пред блока ни пенсионерът Чешмеджиев от третия етаж и поясни пред останалите баби и дядовци:

Димитър Цанов
Единствено ли думите спестявах,
единствено ли с думите живях!
Листата от годините бледнеят
и строфи не остават върху тях.

Васко Попов
Всяка вечер в махалата - баби
сбират се, докато чакат края.
Селският живот ги е ограбил,
но успявам да ги разпозная.

Салис Таджер
Отзив за „Хубав ден се случи” (1977) от Иван Енчев
Често пъти съм се питал дали е необходимо да се пишат предговори за първи прояви на млади поети.

Борислав Ценов
Познавам го -
от земното сияние
на мака и на зрялата пшеница,
от сините дълбоки разстояния,
кръстосани във моите зеници.

Лалю Рогачев
Това, което сгъстява нашите редици и от тях създава чиличена стена, която е непреломима, е борбата.

Владимир Зеленгоров
Ваньо наш обича
всеки хубав празник
и без дядо Вича
стадото да пази.

Еню Кювлиев
Чу се по село, че във Вълчите дупки има окучена вълчица. На Геговски Петко момчето я видяло да си играе с кутраците на слънце пред дупките и си дойде без плюнка в устата. Забравило и млякото, което носело от мандрата, и торбата с прясното сирене.

Борис Василев
Щом на Великия петък по обед забиха камбаните, жените тръгнаха да кичат плащаницата и да се поклонят пред кръста на Христа.

Владимир Палчиков
превод: Красимир Георгиев
СРЕТЕНИЕ
Грей слънчевата колесница там,
от облаците бляскат аметисти.
Сред залезна зора смоли златисти
в колони мраморни на светъл храм.

Александър Йотов
Из „Юбилейни епиграми” (2023)

РИТОРИЧНО
Отечество прекрасно,
защо със всичко си
съгласно?!

Красимир Власев
ФОБИИ
Всеки има своята фобия -
страх от затворени пространства,
от височини,
от болонки или блондинки,

160 години от рождението на Тодор Влайков
Продрум Димов
Навършилата се годишнина от рождението на този изключително родолюбив и неповторим български писател ме връща към спомените от най-ранното детство в родното ми Лесичово, когато се докоснах за пръв път до неговия образ и някои от първите му разкази.

УЧАСТВАТ: Йордан Каменов - сценарист и водещ;
Любомир Бъчваров - артист;
Красимира Казанджиева - актриса;
Валентин Стамов - пианист и композитор.

Детски мартенски стихове
Светла Дамяновска
ОСМИ МАРТ
В Деня на мама и на баба,
аз много, много ще внимавам -
ще слушкам, няма да беснея,
играчките да разпилявам…

Богдан Овесянин
1.
Балканът надигна плещите си каменни
и поглед в просторите впи:
пред него потъваха в пламъци алени
далечните черни земи.

Змей Горянин
Колкото по-черен е мракът, толкова по-ярко блестят светулките.
В най-черната и противна мрачина на робството - тъкмо преди 180 години - като Божия светулка проблясна една бледа и трепетна искрица на българщината.

легенда
Еню Кювлиев
На брега на една река растяла млада и красива върба. Край нея, от двата брега на реката, се мъдрели много други върби - всички стари и с изкорубени стебла. Те често поглеждали младата върба и си шушнели:

Николай Хрелков
Ето празна, жалка -
преминава нулица,
едър самохвалко
в дребната ни улица.

Добри Немиров
Истината е нужна на всяка крачка, защото тя е слънцето на човешкия дух, тъй като тя му дава топлина и светлина.

Димитър Угрин
Преди една година България бе щастлива да постигне своето народностно обединение. По този начин, вековният блян на българския народ се осъществи.

Димитър Угрин
Не съм оня размирен хлапак
със червени като макове бузи,
който броди във ведрия мрак,
упоен от възторжена музика.

Георги Михалков
Дарина много обичаше баща си. За нея той беше най-важният, най-авторитетният, най-добрият, най-красивият.

Любомир Духлински
БРАТСКА МОГИЛА
В зеления тих пламък
на градския парк,
под нарисуваното знаме
има гроб, но няма цветя.

Александър Гочев
I. ОБЩА КАРТИНА
Либералната хегемония някога наистина беше рационална стратегия основана на три добре известни теории: икономическа взаимозависимост, демократичен мир и либерални институции,

Йордан Каменов
Не зная дали така трябва да наричам Емилиян Станев /1907-1979 г./, след като той е склонен да приема тезата, че богомилите са държаворушители. От друга страна писателят заявява за героя си от „Антихрист”: „И този Теофил съм аз.”

Димитър Добрев
„Вълчи нощи”, разкази от Емилиян Станев, издание на Хемус
След Йордан Йовков, авторът на „Вълчи нощи” е другото име, което внася в съкровищницата на нашата художествена литература оня род белетристика, посветена изключително на животното с една разлика - дивото животно.

Никола Атанасов
Нашият съюз с гордост може да каже, че празнува своята двадесет и пет годишнина, като едно голямо завоевание в културния живот на българския народ.

Константин Петканов
На композитора П. Гр. Стайнов, изгряващия гений на българския музикален небосклон. Освен хоровите творби, „Сън сънувах”, трилогията „Засвири Димо, Пусти Димо, Де бре Димо”. „Катунари”, „Изгреяло е ясно слънце”

Змей Горянин
Наистина, ние бяхме славни момчета, биехме се с връстниците си, цял ден се киснехме из топлата вода на Марица, ядяхме недозрели сливи и правехме още хиляди пакости, - но никога не помисляхме да крадем, па и дори и когато играехме на хайдути.

Сергей Уманец
превод: Никола Данчов
В задушливий, юлский ден, по опрашений, каменен път, който води от Стамбул в Едирне, полека яздеше на красива яка, вранена кобила младий Джафар, син на Хюсеина, богат търговец в Пера*, на разни килими и тъкани.

Десанка Максимович
превод: Веселина Геновска

ЛЮБОВ
На моята мисъл по тебе нежна и смирена
не знам причината, ни часа на нейната поява,
тя е като годежен пръстен на вярна ръка,
кръгла: няма ни край, ни начало.

Отзвук за стихосбирката „Ръкопис от Мъртво море” /2022/ от Георги Ангелов
Иван Енчев

Поетът Георги Ангелов доказва, че е не само талантлив творец, но и активен редактор и преводач. Началото на неговия творчески път бележи поетичният сборник „Езикът на здрача” /1997/.

интервю на Ирина Кирилова с учителя от Казанлък
Един мъдрец, един учен, един създател на златни медалисти - така бих казала за Теодосий Теодосиев, без да пропусна да кажа най- важното - един добър и благочестив човек.

Денчо Владимиров
Ровейки в стари вестници отпреди години, попаднах на два броя на излизалия през 90-те години доблестен месечник на непродажната пловдивска интелигенция АРТКЛУБ, на който бях заместник-главен редактор.

Димитър Гаврийски
Обикновено интелигентни хора наричат онез, които са получили някакво образование. Професори, инженери, лекари, адвокати и пр. минават за интелигентни.

Димитър Гаврийски
На 24 август 1920 год. Вазов пише на Ив. Шишманов:
„… В същия вестник, в 6 броя, се напечата и подлистник: „Поетическата (!) биография на Ивана Вазов до 40 годишната му възраст” от Гаврийски. Дадох му и аз няколко сведения.”*

Христо Миндов
Аз не знам коя си ти и как изглеждаш,
но твоя глас ми звучи
на прабългарите от жреческите черти и резки.

Из поемата „Старият манастир” (1944)
Борис Марзоханов
Отбий се от пътя, човече,
под явора стар отдъхни.
Лесът е отново облечен
в одежди-листа светлини.

Еню Кювлиев
Не мога да си спомня по каква работа попаднах на връх великденски заговелки в Узун-Габерово, но затова пък, ясно си спомням онова, което видях в дома на моя стар познат дядо Къдрю. В селото пристигнах в неделя сутринта, преди да беше викал говедарят.

Змей Горянин
Снощи съвсем неочаквано ме посети един щурец.
Впрочем, не мога да кажа, че ме посети, защото той още от есенес се настани у дома в кухнята и цяла зима ми е пял своята весела песен.

Романистът на третото поколение

По това заглавие списание „Нация и политика”, кн. 4 . публикува една малка статия, която ние препечатваме.

Иван Бауков
превод: Красимир Георгиев
ГОВОРИ МИ ЗА РУСИЯ
Говори за звездни нощи,
за брези и чудесии,
за каквото искаш още,
но да бъде за Русия.

Херман Хесе
Край брега на реката при лодките гдето слънцето лееше мургавина по плещите му, израсна хубавият син на брамина - Вазудена.

Георги Граматиков
Освобождението на българския народ от османско иго идва в резултат на националноосвободителните борби на българите и Руско-турската освободителна война през 1877-1878 г.

Лалка Павлова
175 години от рождението на Иван Вазов
Любовта към отечеството оцветява цялото многожанрово творчество на Иван Вазов, сполучливо назован от Гео Милев „Патриарх на българската литература”.

Стефан Бобчев
В 1878 г., на 19 февруарий, в малкото селце Сан Стефано, на брега на Мраморно море, се подписа между Русия и Турция един договор, по силата на който се туряше край на една славна война: войната за освобождението на България.

Змей Горянин
Всички опълченци от трета дружина му се присмиваха:
- От тебе, Величко, войник няма да излезе! Сърцето ти е моминско. Уж ще стреляш срещу турците, а ти, когато има учение, си затваряш очите преди да гръмнеш. Засрами се!

Веса Паспалеева
Стани, стани, рожбо мила,
рожбице момчана,
да си видиш - руска сила
литна към Балкана!

Стилиян Чилингиров
(По случай излета на българските юнаци в Русия)
На гости ви идем, скъпи руски братя,
от Витоша, Рила, стария Балкан,
на гости - да паднем в вашите обятя
със поглед от сълзи радостни залян.

Константин Балмонт
превод: Константин Константинов
Славяни - вам най-светла слава:
че ваште сърца са открити,
че детский ви смях озарява
с природна незлобност очите.

Христо Недялков
Българският народ беше под робство - и това робство беше дълго и тежко - цели петстотин години!

Христо Борина
19 февруарий ст. ст., или 3. март н. ст. не е само една голяма историческа дата. Това е началото и смисъла на днешния ни държавен, обществен и частен живот.

Борис Марзоханов
Десетилетия оттогава. А тази дата е така прясна в съзнанието на всеки българин.