Продрум Димов

Такива горещи емоции предизвиква новата книга „Колибарското селище Кукувица” на Георги Майоров, която столичното издателство „Българска книжница” предложи на читателите ни в началото на 2024-а година.

Този талантлив наш писател, работил като военен и дългогодишен журналист и редактор в различни издания, навлиза като творец в литературните ни среди през 1983-а година с появата на дебютното му заглавие „Няма връщане”.

Доста години обитава страниците на нашия печат и издава свои частни вестници и списания, натрупва солиден творчески опит и през 2000-а година напомня за сериозните си заложби на писател с второто си впечатляващо произведение „Ще те открадна”.

Успехът му отприщва бента на завиряваната с години творческа енергия, която извиква на живот пробуденото му дарование и дарява изящната ни словесност с поредица от нови негови стойностни творби - „Тайните изкушения на Кукувица” (2001), „Дерибеи” (2003), „Генералитет за портрет” (2004) и други.

В творчеството си Георги Майоров впечатлява с невероятната си прецизност при подбора на темите, дълбокото осмисляне на литературните факти и изискания си стилно-езиков изказ. А това е логическа последица от натрупаните през годините професионална подготовка и литературна култура.

Свидетелство за подобен извод е и най-новото му заглавие, посветено на родното му село Кукувица. Книгата съдържа четири основни раздела: „Колибарското селище Кукувица”, „С принос за развитието на Кукувица”, „Отсевки от съчинения на автора” и „Отзиви, писма, мнения, обзори” за неговото творчество в двадесетина книги.

Още от първите страници на това издание усещаме топлия полъх на неукротимата носталгия, която по всяка вероятност е съпътствала автора през целия му живот.

Георги Майоров е роден и израсъл в колибарското селце Кукувица, но в тези скромни родопски „колиби” на тази българска твърдина, както отбелязва и писателят, са проплакали за пръв път и поели разноликите си житейски пътеки стотици будни и умни селски чеда - учители, инженери, офицери, техници, среднисти - доблестни труженици и съзидатели на съвременна България.

Където и да отиде, той неизменно носи в себе си най-сакралните спомени от родното си огнище и често му се счува сладкодумния говор от напевния гальовен словесен родопски ручей.

И не случайно още в първите страници прозвучават думи като „повратки”, отвеждащи ни към красотата и топлината на народния език и бит. Това асоцитивно не може да не ни връща към чистосърдечните , неповторими и оригинални „Диви разкази” на духовития колос от Яврово.

Чета и се унасям в примамливия поток на това интересно повествование, чувствам неудържимия пиетет, с който авторът ни пренася в миналото на родното си село.

Пред погледа ни се откроява оцелялата в паметта му панорама на Кукувица с нейното местоположение и население, на което още не са стихнали в главата му гласовете на някогашните му трудолюбиви съселяни, които с много пот са превръщали камъка и пясъка в земя, която ги е хранила с векове.

Обект на авторовото внимание са местните водоизточници, поминъкът на тези отрудени хорица, сраснали се с природата, животните и малките парчета земя, най-грижливо обработвана, за да могат да свързват двата края. Не без основание разкзвачът ни запознава и с културата, просветата и духовното богатство, които ни дават представа за добре известния културен ръст на родопчанина в миналото, когато Кукувица, пък и другите селища в Родопите, процъфтяваха в годините на социалистическа България.

В същото време Георги Майоров не е в състояние да задуши болката и мъката за безпрецедентното обезлюдяване и упадък на родния край - участ, погубваща хиляди села в родината ни.

Авторът, както и други негови съселяни, поддържат скъпата си бащина стряха с голяма обич към родното място, „прекрасно за отдих и туризъм”.

В очерци разказва за хората, които са допринесли за културното и стопанско въздигане на селото. Открояват се имената на учителите Калин Пейков - Анала, Вълко Узунов - Иринчо и Калин Абрашев, един от старейшините на Широка Лъка, неговият прадядо - Никола Гьочев - Майора, и много други. Те с неугасимия си възрожденски огън са оставили светъл пример за поколенията.

Запознаваме се с портретите и на други предшественици като големия майстор Васил Тодоров Белогащев - Кьотата и бащата на автора - Петър Майоров, които имат значителен принос за социалното въздигане на местното население.

Разгръщайки съдържанието на своето родолюбиво повествование, авторът изтъква дължимото и на други негови съселяни с борбен дух като полковник Христо Василев Тодоров, инженер Атанас Тодоров Василев и единствения гвардеец от Родопите - Георги Николов Майоров.

Из руините на позабравеното минало авторът изважда партизанката Катя Метаксова Карагьозова - Ванчева, на която на мястото на родната й къща в Кукувица няма дори паметен знак.

С чистоструйна обич и преклонение към бащината стряха са изпълнени тристишия като:

Бащина къща! -
топлина, ухание.
Защо ли се връщам?!

Подобна емоционална обагреност битува властно и в циклите - „Земята”, „Небето”, „Битие”, „Обреченост” и други.

Георги Майоров е отделил страници и на благородните пулсации, които предизвиква в литературните среди неговият творчески свят, отразени в множеството отзиви, писма, мнения и обзори на Величка Делина, Соня Келеведжиева, Петър Динчев, Тодор Янчев, Иван Есенски и други, които изразяват спонтанното си естетическо удовлетворение при общуването с неговите произведения.