Продрум Димов

Седемнадесетата си книга с литературна критика и литературна история известният критик и писател Юлий Йорданов е назовал „Перлата на перото”. Тя е посветена на родената в Лом - родното място на автора - Яна Язова. Художествено-документалното издание е посветено на 110-годишнината от нейното рождение.

Името на този неуморим наш литературовед и задълбочен изследовател се появява още през 70-те години на миналия век по страниците на периодичния ни печат, но своя решителен дебют на литературен творец той прави чак през 1988 година, когато излиза от печат амбициозното му първородно заглавие „Северозападната литературна нива”.

Още с това си начално свое произведение Юлий Йорданов подсказва, че има намерение да каже много неща на читателската ни общественост.

Но верен на надеждния си творчески натюрел, непрестанно обогатява духовния си свят, ровейки се ненаситно из литературно-историческото ни минало, а и не бърза да публикува.

Това обяснява и забавянето на втората му книга „Опуси за талантливостта”, която попада в ръцете на читателите чак през 2004 година.

Това показва колко прецизен и взискателен е този млад философ и журналист по образование, издигайки подобаваща висока летва пред себе си, когато прекрачва прага на литературно-творческото поприще.

Радушният прием в литературните ни среди на първородните му творби разпалва творческото му самочувствие, което го заставя да общува все по-усърдно с белия лист.

Затова не закъсняват следващите му сериозни прояви в литературното ни пространство - книгите „Чудотворството, наречено изкуство” - 2006 г., „Дарове на дарбата” - 2009 г., „Явлението „Торлашки напеви” - 2011 г., „Съдба, прободена от перото” - 2013 г. и други стойностни произведения.

За отбелязване е обаче, че в творческото полезрение на автора пристрастно битуват теми от родния му Северозапад. В това ни убеждава категорично още първата му книга.

Този своеобразен, но твърде благороден локален патриотизъм определя до голяма степен и сюжетно-тематичната ориентация на цялостния му творчески генезис.

Неукротимият му пиетет към възрожденското и духовното минало на скъпия му роден край го принуждава да ни върне отново към рядко приносния и обаятелен образ на Яна Язова.

Към житейския и творческия път на тази писателка са проявявали интерес не един и двама наши литературоведи и изследователи. В своите изследвания едни са слагали ударението повече на драматичните и интимните преживелици; други пък са се насочвали върху нейното приносно присъствие в историческия развой на изящната словесност.

За разлика от своите предшественици - изследователи Йорданов в новата си книга се е постарал да ни представи един обективен и по-обхватен портрет на този уникален български литературен творец, напуснал трагично и непризнат белия свят.

И понеже има много бели полета в изясняването на тази тема, Йорданов пристъпва към изпълнението на тази благородна задача изключително отговорно и в течение на десетилетия упорито търси документи, спомени, посещава архиви, библиотеки и успява да възкреси творческия и жизнения път на това уникално явление под нашето литературно небе.

Страниците на „Перлата на перото” са чужди на незначителните моменти от живота на Язова като, както отбелязва и авторът, избягват да смесват литературното й присъствие с динамиката на трудно овладявания й интимен свят. В съдържанието отсъстват и очакваните любопитни за някои екстремни конфликтни ситуации в напрегнатите и отношения с проф. Александър Балабанов.

Същевременно съзнателно са пренебрегнати и временните увлечения в Созопол по художника Марио Жеков. Спестена е и кратковременната й годявка с младия богат фабрикант Игнат Табаков, обещаващ й безгрижен охолен живот, лъскаво битие и примамливо пребиваване в Европа.

В стремежа си да постигне цялостния образ на своята героиня, Йорданов издирва значимото, същностното, като оставя често на заден план бурните интимни преживявания на професора, който държи изключително много на необузданата си любов към красивото момиче от Лом и едва ли не е луд в ревността си; какви ли не ходове не предприема, за да не я загуби.

В книгата са загърбени и осъдителите на писателката, заради нелицеприятния й личен живот, който не слиза от устата на всевъзможни търсачи на лекомислени сплетни и клюки.

Но в повествованието дебело е подчертана ролята на проф. Балабанов за популяризиране и извисяване на нейното име в родните ни литературни среди.

Юлий Йорданов, който е един изключително родолюбив изследовател, не е знаел в детските, че и в юношеските си години, много неща за Люба Ганчева, която завинаги остава с псевдонима Яна Язова в пантеона на българското литературно и духовно безсмъртие.

И е трябвало известният ни писател - негов земляк - Георги Марковски да го заведе на погребението на голямата ни писателка. Тогава разбира с кого се е простила завинаги духовна България. А, за да усети висотите на нейния талант, определено не е на себе си, когато в ръцете му попада нейната дебютна стихосбирка „Язове”.

Дълбоко вълнуващият емоционален свят на първата стихосбирка го повежда властно и невъзвратимо по напрегнатите й житейски и творчески пътеки. И обект на първите му изследователски стъпки са благодатната интелектуална семейна среда, нейната духовна и нравствена атмосфера.

В семейството на учителите Радка Бешикташлиева и доктора по философия Тодор Ганчев на 26 май 1912 г. в Лом се ражда тя - втората им дъщеря. Първата родолюбивите родители кръстили Милка, а втората - Люба.

И от здравия родов корен Юлий Йорданов навлиза в сърцевината на своето дълголетно изживявано и изстрадано произведение, чието съдържание е твърде сръчно изпипано и поднесено професионално в единадесет глави.

И съвсем естествено започва с онова, което го е вълнувало дълбоко цял живот - „Перо, немълчало времето, обвито с черен креп”.

Тези думи наистина са многозначителни и ни насочват към основния напиращ подтик, който хвърля автора в жаравата на един уникален и толкова съдържателен, осмислен, трагично завършил път.

И повел ни из неговите неспокойни лабиринти, щрихирайки нравствения и духовния облик на своята героиня, авторът открива основното първоначално градиво за неговото изграждане още в здравите му темели, запознавайки ни в главата „Потомка на достолепни родове”, свързани с национално-освободителните ни борби.

А от тях бъдещата майсторка на художественото ни слово наистина немалко е взела. Това до голяма степен предопределя насоките на нейното развитие, подсказано ни внушително в главата „От първите седем, та до девичата възраст”.

И тръгнал да издирва интересни и значителни детайли из живота й, Юлий Йорданов с гордост споделя удовлетворението си, че е открил акта за раждане на писателката, с което се уточнява окончателно нейната рождена дата.

Разлиствайки грижливо житейските страници на нейното битие, изследователят Йорданов се е постарал да ни запознае с всяка нейна стъпка, като се започне от Лом, минава през Видин и Пловдив, за да ни направи съпричастни на нейните гимназиални години в София, където завършва успешно средното си образование в Първа народна девическа гимназия през 1930 година.

А с постъпването си в Софийския университет „Св. Климент Охридски” вдига завесата на най-забележителната, бих казал, върховата епоха от живота на младата красавица от Лом.

Тук авторът въвежда читателите в миговете на нейното спонтанно израстване като творец. Там първите и поетични рожби попадат в ръцете на проф. Александър Балабанов, който пръв усеща живителния полъх на нейното изненадващо дарование и мигновено възхитително й подава ръка, обгръщайки я под своето топло крило.

Още първата среща с професора се оказва съдбоносна, след като му чете свои два стиха. А когато започва третия, развълнуваният й събеседник, както пише авторът „ревва гороломно: „Стига!” И това двусричие - припомня ни повествователят - възвестява, че на българския лиричен небосклон е изгряла нова звезда.”

Всъщност тази среща променя магически живота не само на младата красива студентка, но и на нейния преподавател. Тези сюблимни мигове изведнъж го изваждат от равновесие и животът му поема безотказно нов романтичен ритъм.

Така се слага началото на най-разтърсващите лични преживявания. А за това немалко допринася и студентката с неустоимата завладяваща красота и обаяние, която също не остава безразлична и отговаря на чувствата на своя именит покровител и вдъхновител.

Неусетно нещата поемат своя градивен любовен ход.

Професорът започва да изживява най-щастливите си мигове с най-привлекателното откритие на своето сърце. Непрестанно сипе суперлативи за голямото и изненадващо дарование, редактира и публикува нейни стихове в престижни тогавашни литературни издания.

Незабавно я назовава и представя навсякъде с псевдонима Яна Язова, а тя самата прегръща горещо новото си поетично име, обяснявайки, че нейните стихове са истински „язове”.

Тази закрила от популярния учен я стимулира, а той енергично се заема с редактирането на стиховете и през 1931 година излиза от печат дебютната стихосбирка „Язове”. Творбата й, наелектризирана от стойностни лирични строфи, нашумява в литературните ни среди; грабва читателската ни общественост, а редакторът и ентусиазираната авторка са обект на настойчиви покани от столицата и провинцията.

От многобройните ми срещи с литературния критик и историк Иван Сестримски в съзнанието ми са се запечатали неговите ярки спомени от посещението им в Пазарджик през 1931 година.

„Читалище „Виделина” - спомняше си той - посрещна в големия си за времето салон възторжено Яна Язова, придружена от професор Балабанов. Пред развълнуваните посетители професорът изтъкна високите художествено-естетически достойнства на стиховете, предложени от младата красива поетеса. А авторският й рецитал взриви залата, удавена от дълги напористи аплодисменти.”

Така с трамплина на проф. Балабанов Яна Язова излита и се носи волно из литературния ефир, набирайки скорост и разгръщайки своя неподозиран творчески потенциал.

Но това без енергичната и неотстъпна подкрепа на влюбения до безумие в красивата студентка професор едва ли е можело да се случи. Той не престава да сипе суперлативи за новооткрития талант в „Развигор” и другите литературни издания в началото на 30-те години на ХХ век.

И, разбира се, голямата му любов, пламнала в творческия си устрем и оправдава оказаното й доверие, което градира и в литературните среди. За това красноречиво говорят и отзивите с техния ласкав език, открити от Юлий Йорданов в тогавашния печат.

Така се отварят рязко дверите на едно неповторимо десетилетие в житейски и творчески план. От една страна - тези години се задъхват от бурни взаимни интимни изживявания, а от друга - те се оказват много плодоносни за младата авторка.

Но тя навлиза успешно не само в сферата на поезията, но и прекрачва уверено и в белетристиката, драматургията и публицистиката. Този силно впечатляващ творчески „бум” раздвижва духовете в тогавашния ни литературен свят.

Тази внушителна проява на литературното поле е старателно проследена и анализирана от Юлий Йорданов в неговото твърде пространно изследване.

След атрактивните й „Язове” Язова е на вълните на крилатото й творческо вдъхновение, което ражда новите ? поетични книги „Бунт” и „Кръстове”.

Но непрестанните й търсения не могат да се поберат в тесните рамки на поезията и нагазва с нескрито самочувствие и в примамливите води на прозата, издавайки „Ана Дюлгерова” и „Капитан”.

В тях, както отбелязва и Юлий Йорданов, тя търси необикновеното, личното в живота, бунтарството на духа срещу предразсъдъците и съдбата.

Не може да устои и на изкушението да общува с историческото минало, сътворявайки романа „Александър Македонски. Не остава чужда и на творчеството за деца.

През годините на т. н. „любовно десетилетие” Язова е във вихъра на неудържимия си възход като творец, който едва ли би бил възможен без неоценимото меценатство и професионалната подкрепа на проф. Балабанов, който пък не се виждал без нейното вдъхновяващо присъствие във всекидневието му.

Пламналата взаимна любов не признава никакви възрастови граници, стимулирана от многобройните клетвени изповеди на професора, че ще се раздели със семейството си, което така и не се случва.

Това огорчава младата му приятелка, която се отвращава от неговата нечистосърдечност, понася болезнено измамите на своя учител и започва да търси все пак примамливата топлина на семейното щастие, което за жалост не й се усмихва трайно до сетния й земен ден.

В книгата си Юлий Йорданов не без основание е отделил значителен брой страници и на житейското и творческото битие на своята любима съгражданка, след преломната 1944 година.

И докато в капиталистическа България, макар и постоянен обект на немалко завист и несекващи одумвания за ненормалния личен живот покрай проф. Балабанов, зареждана с енергия от невероятното си дарование, тя е обитавала един завиден пиедестал в родната духовност, новото време не може да й предложи подобно ухажване като писателка.

В същото време не може да приеме новата социално-политическа атмосфера, всевластващото опиянение сред обществото ни, подклаждано от гръмките възгласи за изграждане на нов социално справедлив обществен строй.

Яна Язова посреща скептично многообещаващия шум на улицата и се затваря в себе си, като търси спасение чрез насочване на обърканото и смутено перо към най-българското време - епохата на Възраждането.

Така се ражда нейната трилогия „Балкани”, съставена от трите забележителни романа „Левски”, Бенковски” и „Шипка”.

И все пак не намира сили в себе си да преглътне връхлетялото я огорчение от новата социална действителност и излива своите крещящи несъгласия в романа си „Соления залив”, осъждащ неочакваните главоломни социално-политически, нравствени и духовни сътресения, предизвикани от новото многообещаващо време.

Юлий Йорданов е един рядко надарен литературовед, изследващ в своите неуморими творчески търсения дори и дребния детайл, винаги се старае да се добере до обективната истина, която не веднъж, както в миналото, така и днес, се потъпква от всевъзможни користни политически конюнктури.

И разкривайки сложния и противоречив образ на своята любима съгражданка, той се прекланя не само пред завладяващата й красота и обаяние, но и благоговее пред респектиращия й талант. В същото време более и страда, когато върху главата й се изсипват незаслужени пренебрежения и недопустима гавра.

Твърде показателен е унизителният случай, когато наше издателство унижава и се гаври с тази голяма наша писателка. Погазено е безцеремонно нейното човешко достойнство и чест.

Поведение, което няма нищо общо със здравия разум и морал, срива безразсъдно един голям интелектуалец, от духовния връх и цинично го захвърля на историческото бунище; уродливост и падение, които погубват един от най-ярките талантливи творци в новата ни литературна история.

През 1974 година Яна Язова угасва, отивайки си трагично, забравена от този непризнателен свят.

С тези редове се опитах да разкрия само едрите, бегли щрихи от новата книга на Юлий Йорданов, посветена на незабравимата Яна Язова.

Изданието „Перлата на перото” е обогатено със солиден документален и снимков материал. Книгата е плод на много любов, искрена признателност и дълбоко преклонение.

Тя е ценен принос в родната ни литературна и духовна памет българска.