Продрум Димов

Това се е постарал да направи Боян Ангелов в най-новото си издание „Марин Дринов”, което съвсем наскоро предложи на читателите ни столичното издателство „Захари Стоянов”.

Темата за големия български учен, историк, възрожденски деец, общественик, първостроител на младата следосвобожденска България, е вълнувала и привличала вниманието на редица наши изтъкнати историографи, изследователи.

Никой обаче досега не се е заемал с едно сериозно и задълбочено пътуване и анализиране на богатия му цялостен житейски и творчески път.

Едни се спират повече на родното му място, учението му в Русия и пребиваването му като дългогодишен професор по история и славистика в Харковския университет, други слагат ударението в своите проучвания повече върху капиталния му принос за историческия генезис на българската църква, трети го разглеждат като неоценим книжовник и ревностен основоположник на Българското книжовно дружество през 1869 година в Браила.

Малцина обаче са проследявали усилията, които е полагал, ровейки се непрестанно, ненаситно из библиотеки, книгохранилища, архиви в Русия, Швейцария, Чехия, Италия и други европейски страни, за да извиси могъщ духовен ръст.

Прави чест на Боян Ангелов, че се е заел с нелеката и много отговорна творческа задача да ни предложи един по-обхватен портрет на големия български историк от Панагюрище.

И това никак не е случайно, защото този даровит поет е закърмен още от майчината си люлка с най-българските идеали на своя роден град - столицата на великата Априлска епопея от 1876 година.

Този уникален наш средногорски град, останал в отечествената ни история като непоклатима крепост на българщината и на революционните традиции в борбите на народа ни за народни и социални правдини.

В случая обаче, струва ми се, решаващи се оказват невероятната висока културна ерудиция на автора, солидната му научна подготовка, завидното му усърдие, неугасващо родолюбие, възрожденската му любов и неукротима привързаност към родния край.

А за това свидетелстват недвусмислено и силно впечатляващите му заглавия, посветени на скъпото му родно място - „Нешо Бончев в контекста на Българското възраждане”, „Светлописите на Черновежд”, „Виделина” и други негови творчески изяви.

А сега в ръцете на мнозина от читателите му е и най-новото му заглавие с респектиращ родолюбив характер, книгата му „Марин Дринов”.

Още в своеобразния му предговор „Първопроходникът” авторът ни подсказва, че ни предстои да се срещнем с една необикновена наша историческа личност, заемаща върхова позиция в националната ни историография.

В него авторът ни връща към важни моменти, които жалонират плодоносния, но напрегнат житейски и творчески път на неуморимия наш голям учен-историк от Панагюрище, посветил всичката си физическа енергия и умствен потенциал да служи всеотдайно на отечеството си.

Пред погреда ни оживяват интересни страници на младия панагюрец, който със своя най-близък съученик и другар Нешо Бончев поема пътя на успешното духовно възмъжаване - отначало като най-ученолюбиви и старателни възпитаници в местното класно училище на своите забележителни възрожденски учители Сава Радулов, Йордан Ненов и Атанасий Чолаков, за да се превърнат и в първи техни помощници в школските занятия.

А не след дълго и двамата са изпратени да се учат като стипендианти в Русия. И младият и любознателен Дринов през 1858 година се записва и завършва успешно Киевсата духовна семинария и академия, след което го виждаме и сред най-усърдните студенти на Историко-филологическия факултет на Московския императорски университет.

Това престижно за времето си висше учебно заведение дава възможност на младия и енергичен панагюрец да разгърне своя научно-творчески потенциал.

Той се рови ревностно из библиотечния и архивен свят на Швейцария, Чехия, Италия и други европейски държави, където се отдава на упорита научно-изследователска дейност, която не закъснява да отвори чрез български издания в Цариград и във Влашко чрез стойностни публикации затулени страници от историята на българското племе.

В своя доста обстоен предговор Боян Ангелов се е постарал да фокусира нашето нимание и нахвърля най-значимите щрихи на един уникален живот, отдаден на историческата наука и на отечеството.

Неведнъж ни прави съпричастни със заслугите на Марин Дринов за изясняване историята на българската православна църква, сродява ни с благородните му усилия при изграждане духовните основи на младата следосвобожденска България, преподавателската му и научно-изследователска дейност като професор по история и славистика в Харковския университет, реализацията на сакралната му идея за създаването на Българското книжвно дружество /Бъдещата БАН/ през 1869 година в Браила и т.н.

По всичко личи, че Боян Ангелов е носил в себе си дълги години това произведение, образа на този голям наш предшественик в сърцето си, но не се е решавал така лесно да разкрие необятните измерения на тази забележителна личност.

Затова и подходът на автора към тази тема е сериозен, отговорен, защото чувства, че всичко, свързано с Марин Дринов, трябва да се каже по най-добрия и достоверен начин.

И неслучайно книгата е разделена на три, доста обемисти, богато документирани, изискано обосновани части: Пътят на светлината…, Лабиринтите на историята и Градителят…

В първата част, очаквано, Боян Ангелов ни отвежда към ранната биография н апроф. Марин Дринов, родоначалник, както го представя и авторът, на българската историографска наука, като ни запознава със семейната среда и възрожденската атмосфера на някогашното будно средногорски сеище.

В него на 20 октомври 1838 година се ражда като второ дете в семейството на Стоян Дринов бъдещият пламенен радетел на българщината. Авторът говори и с неутолим пиетет за родното Панагюрище, като ни потапя с подчертано преклонение в неговото живописно разположение в сърцето на Същинска Средна гора, неговия бит, стремления и борби.

От неговите здрави народни корени ще засука най-българския сок и бъдещият забележителен историк, славянофил, но с неугасваща обич към род и родина.

Немалко редове Боян Ангелов е посветил и на напредничавия дух на панагюрци, допринесли за социално-икономическия и духовен напредък на средногорското селище.

С предприемчивостта на местните чорбаджии и подкрепата на цялото население са изградени църквите, училищата, параклисите, мостовете там. Да не говорим за разцвета на занаятите, търговията и будния патриотичен устрем на жителите му, включили се масово и самопожертвователно в Априлското въстание от 1876 година.

Тази възрожденска атмосфера създава и живителната социална и интелектуална среда, в която израства младият Марин Дринов, за да поеме отрано спасителния път на духовното си извисяване с Нешо Бончев в голямата братска славянска страна.

Дълбоко развълнуван от житейското и творческо дело на своя „герой”, Боян Ангелов често напуска хронологическия ход на събитията и неведнъж ни връща към интересни факти, за да изтъкне преждевременно тяхната значимост.

Това, разбира се, съвсем не е за сметка на безспорните високи стойности на повествованието.

Така още в тази първа част се запознаваме с обнародваната публикация „Богомилска приказка”, намерила място през 1894 година по страниците на „Периодическо списание”.

Целта обаче е изключително благородна, защото се изтъква прогресивният характер на българското богомилство, допринесло за хуманистичното пробуждане и на Западна Европа и за отхвърляне на ретроградни схоластични постулати, проповядвани от католическата религиозна догматика.

В поредицата от духовни ценности на Панагюрския край авторът с гордост нарежда и неговото неоценимо песенно богатство, за чието проучване и съхраняване за поколенията, изследователят изтъква определени заслуги и на Марин Дринов.

Пристрастен от майчината люлка към родния фолклор, той още от младите си години се заема с хъс и записва множество мелодични средногорски творения, за да се заселят завинаги в златната съкровищница на това вечно като времето скъпоценно народно имане.

Не е убягнало от погледа на повествователя и отношението на големия историк към еничерството, той намира документални свидетелства за тази унизителна участ и гавра с българската национална чест и достойнство.

Втората част на книгата впечатлява не само с внушителния си обем - над 140 страници, но и със съдържание, наситено с важни преживявания на двамата млади панагюрци Марин Дринов и приятеля му Нишо Бончев, пристигнали в Русия не да градят лична кариера, а да обогятат и усувършенстват своите знания в областта на историята и филологията, за да бъдат полезни на отечеството си.

С пристигането си там Марин Дринов се записва във философския клас на Киевската духовна семинария, но започва най-усърдно да се подготвя за изпити в Московския университет. Още като семинарист той успява да се докосне до затулени средновековни ръкописи, отразяващи сакралните връзки между България и Русия.

Това разпалва родолюбивата му душа, пред погледа му просветват любвеобилни страници от смълчаната слава на Първата и Втората българска държава.

А след падането ни под турско робство българската книжовност, както отбелязва и авторът, намира най-благоприятен прием в Русия, а Киев и Москва стават най-важните центрове на православието, съхраняващи писмените свидетелства на нашите средновековни книжовници и мислители.

Тези страници ни правят свидетели вече на големия интелектуален градеж за младия студент от Панагюрище под московско небе.

Навлиза с неугасим стремеж в примамливия свят на историческата наука. Той, както пише авторът, е силно повлиян от лекциите на проф. Бодянски по българска история и ползва негови трудове, свързани с другите славянски народи.

Не по-малко го грабва и преподаването на всеобща история на проф. Степан Ешевски. Изключително важни за него се оказват и часовете по руска история при проф. Сергей Соловьов.

С небивал интерес по-късно се потапя в историята на Рим, славянските истории, усърдно се занимава с немски, френски, английски език, за да може да пътешества и из историята на други европейски народи. Не по-малко го привличат и лекциите за руското литературознание на проф. Тихонравов.

Особено атрактивен за него се оказва двутомникът на руския учен „Паметници на отречената руска литература”. Авторът улавя истинския му възторг, когато открива там апокрифни страници от старобългаската литература.

В книгата обаче е отделено подобаващо място на пребиваването на младия Дринов в Швейцария, Чехия, Италия и други страни, когато е удостоен с честта да обучава децата на граф Голицин и да придружава семейството по време на продължителния им престой в някои западни страни.

С това започва сякаш нова изключително градивна епоха в духовното изграждане на бъдещия голям историк.

Постоянно търси, открива из тамошния библиотечен и архивен свят непознати за него писмени свидетелства, свързани с духовния живот на западноевропейците, но се докосва и до книжнина, документи, касаещи потъналото в непрогледен мрак българско историческо минало.

Това го окуражава и от чужбина изпраща до в. „Знаме” в Цариград статия, в която осъжда злокобната роля на гръцкото фанариотство, което с подкрепата на Високата порта подлага на духовен гнет народа ни.

Така авторът ни запознава и с първите по-сериозни стъпки в неговия духовен растеж.

А в неговите темели е зазидано и първото му научно съчинение, което излиза във Виена през 1869 година - „Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история”. С това се слага началото ва изключително плодоносната научно-изследователска дейност, посветена на духовното пробуждане на народа ни - един от верните пътища на избавление от османско иго.

И вече 30 годишен, Дринов, както изтъква авторът, е зрял учен-историк, който се ползва с уважението на руски и чешки професори и други негови колеги в Европа.

А той, родовачалникът на българската историография, продължава упорито да открива и анализира ценни документи и други писмени свидетелства за произхода и историята на българите.

Паралелно с това той пръв, както посочва авторът, задълбочено проследява и изследва историята на българското вероизповедание. Освен това се заема и доказва славянския произход на Солунските братя, сътворили славянската писменост и родоначалници на българската култура и просвета.

Всяка стъпка в живота на неуворимия ни учен е подчинена на духовния просперитет на отечеството ни. В това категорично ни убеждава и публиктуваното му през 1868 година във в. „Народност” „Писмо до българската интелигенция”.

Всяка негова крачка в житейския му и творчески път е продиктувана от неугасващата му обич към отечеството, на което се е обрекъл да служи до сетния си земен ден.

Такъв го виждаме и като един от най-ревностните строители на младата следосвобожденска България.

Той е един от създателите на Търновската конституция и всеотдаен съзидател на новата българска държаност.

Боян Ангелов се е постарал да извае неговия неповторим образ не само като уникален учен историк, голям българин, но е нахвърлил щрихи и върху неговия човешки портрет.

В своето доста обширно повествование, макар и твърде пестеливо, възкресява и някои черти от характера му: скромен, леко раним, чувствителен, той е огорчен, дълбоко разочарован от егоизма и комерсиализацията на новите следосвобожденски „герои” - новоизлюпили се търгаши и богаташи, напуска родината въпреки предлаганите му високи държавно постове.

Завръща се в Русия и дълги години работи като професор в Харковския университет.

В стремежа си да ракрие своя тематичен обект във възможно най-голям обхват и широта, авотрът ни гмурва в море от събития, свързани с първите заселници по българските земи - нещо, към което ученият от Панагюрище проявява изключително голям интерес и се заема със задълбоченото изследване на исдторическите процеси, протекли на Балканите.

Особено продотворна се оказва една негова продължителна командировка от май 1874 г. из няколко европейски страни, когато успява да проучи някои актуални славянски проблеми и публикува своите научни анализи в епохалния си труд „Южные славяне и Византия в Х веке”.

Това историографско изследване му носи докторска научна степен от Имперския университет в Москва.

В третата част на своето произведение - „Градителят” Боян Ангелов наистина се е постарал да ни пренесе във времето, когато амбициозният историк от Панагюрище гради и оформя своя внушителен научно-творчески облик като върхова фигура в българското Възраждане.

За това убедително говорят публикуваните негови „Писмо до българските читалища”, „За новобългарската азбука” - нещо, което издига на потребен пиедестал необходимостта от създаване на новобългарска писменост и книжовност.

В тази насока като особено актуална авторът посочва неговата полемична статия, публикувана през 1874 г. в „Периодично списание” - „Азбуката на Българското Книжовно Дружество и г. Мушек” . Своята голяма загриженост за езиковото обновление на българската просвета и култура той е изразил и в други свои публикации.

Боян Ангелов подчертава изключителния характер на Марин Дринов в сферата на духовното съзиждане на новоосвободена България с неговото дейно участие у нас след Освобождението.

Неслучайно визира и забележителната му статия от 1904 г.- „Изработването на Българската конституция” - основния закон на новата българска държавност.

Проследявайки старателно неговата неуморна народополезна дейност, Боян Ангелов придава важно значение и на статията му „Първа българска типография в Солун и някои от напечатаните в нея книги”.

Авторът намира също за особено българска статията му „Още няколко бележки за Паисий и неговата история”, в която Марин Дринов оборва претенциите на сръбски историци, че Македония и Самоковска епархия са били „изконни сръбски земи”.

Боян Ангелов ни предлага едно твърде обстойно издание, обагатено с приносни статти на Марин Дринов, ценен снимков материал, важни биографични данни за този своеобразен колос в българската история.

Мисля, че като рядко даровит поет, мислител, изследовател, високо ерудиран наш съвременен интелектуалец е успял да ни предложи може би най-цялостен и реалистичен многообхватен портрет на едно от най-значимите имена на Възраждането.

29 юни 2020 г.