Продрум Димов

Това почувствах, когато се гмурнах в жежката атмосфера на най-новата поетична книга на Стоянка Митева-Балева - „Контрасти”, която столичното издателство „Изток-Запад” съвсем наскоро предложи на читателската ни общественост.

Името на тази наша авторка се заселва трайно в родното ни литературно пространство през 70-те години с появата на дебютната й стихосбирка „Момичета” (1974).

Но всъщност тя прохожда плахо в света на поезията още по време на гимназиалните си години в Русе, когато пише първите си стихове.

А 19-годишна, още през 1958 година пу6ликува в сп.”Родна реч” и във вестник „Дунавска правда” поетичния си цикъл „Сърцето на тъкачката” и с него впечатлява силно читателските среди.

Поетът Георги Джагаров, приятно изненадан от дарованието на младата тогава авторка, изказва възхищението си в спонтанно поздравително писмо по страниците на най-популярното в онези години средношколско издание за млади литературни творци.

Това безспорно окуражава тогава момичето от Русе, което завършва успешно българска Филология в Софийския университет, но в София „дверите на поезията” не се отварят пред него дълги години.

За щастие, макар и в по-зряла възраст, вдъхновението отново я връща в творческия живот, като този път обогатява литературното ни битие с една внушителна поредица от стойностни творби - наред с публицистичната книга „Какви ще бъдем утре”, Стоянка Митева-Балева намира себе си като творец в стихията на мерената реч.

За това красноречиво говорят следващите стихосбирки - „Благодаря на белите звезди”, „Неродена сянка”, „Мълчана вода”, „Смутена надежда”, „Огнена риза”, „Не си отивай”, „Хоризонт за мечтатели”, „Хоро за самодива”, „Невъзможна среща”, „И нека душата гори”, „Българин не е печална участ”.

Като човек Стоянка Митева се откроява с невероятната чувствителност на сетивата си, притежава тънка наблюдателност и будна гражданска съвест.

Това й дава възможност да улавя и най-незабележимите детайли от бурно и драстично развиващите се социално-психологически и нравствено-политически процеси, които разнищват днес обществото ни и умело излива в стих своята човешка и социално-гражданска позиция.

Чрез своите преживявания, болки и душевни пристрастия тя ни въвежда в самите дълбини на сложния и противоречив мир на нашия съвременник, подложен на ударите на жестоката реалност.

Това обяснява и напрегнатото дихание на най-новото й поетическо издание „Контрасти”. Стиховете й в него са обособени в четири основни цикъла: „Моят ден”, „Очакване за Феърплей”, „Нощта на самотата” и „Ретро” .

Оставам с непоклатимото убеждение обаче, че поетесата е изляла до голяма степен своята творческа, философска и човешка същност в първия цикъл, който ни впечатлява не само с големия си обем, но и с динамичния си, емоционален изказ и с подчертаната социално-гражданска острота.

Това се чувства много осезаемо още с докосването ни и в попадането ни в задъханата атмосфера на първите стихове. Авторката страда, обзета от тягостно неверие:

Аз не зная дали
ще изгрява денят ни за радост,
ако всички се взират
във малкия светъл екран,
щом земята ни тръпне,
обвита с бодлива ограда
и забравя хорото
безлюдния селски мегдан.
„Моят ден”

Тя е засукала и израсла от здравия народен корен, тежко понася нерадостната съдба на народа ни, изпаднал в незаслужена беда. Не може да гледа как родината ни пустее, обречена от човешката алчност и безумие на гибел. Изпълнена е с тъга, когато повечето млади българи хукват да се спасяват навън. Напразно

И горчивите истини чакат
на надеждата бързия влак.
…Как бездушен робот в пущинака
ще опази трицветния флаг?”
„Зов”

Днес нашият съвременник се задъхва от унижение, поетесата страда и более, притисната от безразсъдното безвремие и гневно зове своя обезверен ден:

„Събуди ме рано,
неспокоен ден -
трябва да повярвам,
че отстъпва мракът.
Че духът е силен,
горд и окрилен,
даже след покруса
пак да е в атака.”
„Събуди ме”

За да прогони отчаянието и чувството за безсилие, авторката ни връща към героични, пропити с трагизъм страници от историята ни, когато българинът не е падал на колене пред тираните и се е вдигал на мъжествена борба за свобода, когато

„Всички думи бледнеят
пред пира на дивите нрави
Сляп и глух е палачът,
не трепва прел смъртния вик.
Ятаганът безмилостен,
вдигнат от мускули здрави,
не признава ковчези
и мъртвите нямат глави…”
„Батак”

Тези зверски издевателства на османлиите не трогвали Лондон, където в аристократичния Уиндзор се вихрел безгрижен крикет.

И за да повдигне духа на млади и стари, Стоянка Митева ни връща делата на достойни наши предни и съвременници. Тя се възхищава от високия патриотичен урок, завещан ни от легендарната Райна Княгиня (”Не хулете звездата”), от смелото участие на някогашната млада партизанка Елена Лагадинова в антифашистката борба (”Амазонка”).

Признателно припомня за разстреляните поети, „прегърнали куршума” в името на всеобщото народно щастие, прекланя се пред патриотизма на военните летци, които с цената на живота си пазят родното небе.

С няколко творби поетесата ни прави съпричастни към възрожденската си обич към скъпото ни отечество и укорява невъзвращенците и всички, които загърбват родната стряха в името на еснафското си благополучие и лекомислие. Стихии бушуват в душата на „безродника”.

„Разбрал е, че злочестата родина
е наследила просешки софри,
ала дали „О’кеят” на чужбина
душа и хляб на всички ще дари?”

Едва ли тези горестни редове, осъдително-актуални, се нуждаят от коментар. Бягството от родината вече е национално бедствие, което погубва безвъзвратно, подтиквано от лакейническото поведение на продажните ни управници, беззащитната ни татковина. Изтича младата кръв на България. Това бягство е стряскащо.

„Ще питат ли бащите престарели
как да намери мъдростта им бряг,
щом рухват исторически темели
и вее хлад пред дървения праг”.
„Безпътица”

Дълбокото вътрешно напрежение, породено от социалното неравенство, достига своя апогей в стихотворението „Контрасти”, кръстник неслучайно на стихосбирката. Гняв и възмущение ни обзема, защото „Залък хляб всеки ден не достига/ на децата без дом и без книга”.

В същото време „има изискани дами с дерт голям - да топят килограми”. Асоциативно тези стихове ни пренасят във вулканичния свят на Ботев, Смирненски и Вапцаров, под чието влияние авторката е изградила творческия си облик.

Подобна минорна тоналност битува властно и в стихотворенията „Стрес”, „Изпращане”, „Болката” и др. от първия цикъл, който разкрива творческия натюрел на авторката в сюжетно-тематичен и емоционален план.

Стоянка Митева-Балева неслучайно е създала и втория цикъл - „Очакване за феърплей”.

В него тя е изразила потомствената ни обич и преклонение пред великия, епохален и безпрецедентен подвиг на руския народ, жертвал стотици свои синове за освобождението от османския гнет не своя славянски по-малък брат-мъченик. Дълбоко съм убеден, че тези искрени поетични творби - „Походът на детските къдрици”, „3вънарят”, „Писмо до Таня Савичева”, „Усмивка за Максим” и др. извират от неукротимата благодарствена българска душевност на поетесата, чиито думи изразяват признанието за все още неплатения дълг към братята-освободители.

Тези стихове са зашеметяваща плесница към днешните русофоби, загубили чувството за чест и национално достойнство.

Високите градуси на емоционалните преживявания ни съпътстват и в третия цикъл - „Нощта на самотата”. С него авторката ни въвежда в сгъстената атмосфера на неизменното си душевно общуване със себе с в нощните безсъници, в жадуваното очакване на Музата.

Нейната поява спасява поетесата от безмилостните набези на самотата и ражда за живот талантливия творец. Пред тези блажени мигове се сътворява магията.

Залюля ме илюзия.
Даже бурята стихна на двора.
И в прегръдка на Музата
нежно словото с мен заговори”.
„Нощта на самотата”

За да се отскубне от безмилостните окови на тревожния ден, авторката ни връща към романтичните преживявания на юношеството, в малкия, но вълнуващ цикъл „Ретро”.

То е своеобразен емоционален отдушник, потапя ни в чистите и красиви първи пориви на младостта, споделяне на тайни интимни трепети в стихотворенията „Бал”, „Кеят на влюбените”, „Дунавска серенада”.

Новата поетична книга на Стоянка Митева-Балева „Контрасти” не демонстрира фрапиращ самоцелен художествено-естетически инструментариум.

Произведението обаче блести и грабва с доказания творчески талант, с покоряващия стилно-езиков изказ, с богата литературна ерудиция при пресътворяването на емоционалния и образен свят всяка творба.

А като актуалност с право тази книга би могла да се нареди сред най-силно въздействащите произведения на съвременната ни социално-гражданска и патриотична поезия.