Драгомир Шопов

Много сполучливо Продрум Димов е заглавил новата си юбилейна книга „Пътуване към острова на духа”.

Защото той винаги през дългия низ от години се е изявявал като един скромен, трудолюбив и честен пътник в това пътуване; откривал е интересни културни залежи, срещал се е с хора, които са сред най-значимите в духовния спектър на България; обогатявал е творческата си палитра със запомнящи се стихотворения за деца и възрастни, със сатири и епиграми, с литературно-критически статии, интервюта и очерци, с мемоарни страници, с разкази…

Новата книга на Димов допълва и дообогатява представата ни за този достоен труженик. Написаното за Георги Георгиев - Гец, бате Асен, Надя Попова, Евтим Евтимов, Иван Динков, Павел Матев, Дамян Дамянов, Петя Дубарова, Василка Хинкова и много други говори за голямата творческа енергия на Продрум, за неговата заслужаваща внимание и уважение активност.

За очерците и интервютата му Петър Караангов пише, че „това са попътни срещи в горещи години, резонансни, уловени мигове, размисли по големия път…” Съвсем не случайно Евтим Евтимов му пожелава: „Продължавай! И не оставяй перото да ръждясва!”

Точно това е много съществено, когато говорим и пишем за Продрум Димов. Никога, при никакви обстоятелства, той не позволи перото му да ръждяса.

Напротив - винаги го топи в благодатната мастилница на високата духовност „в жаравата на времето”, в светлината на голямото слово…

Продрум съумя да очертае границите или по-точно казано - безграничните простори и посоки на обществено-икономическите и литературни събития у нас през различни години, родили крупни творци - писатели, художници, актьори, литературни критици, журналисти…

Заслужава внимание откровеното признание на Продрум за причините, които са подхранвали неговата творческа активност.

Това, според него, е „тоталният упадък, особено в областта на духовната ни сфера, безпрецедентния погром, с който недопустимо и безцеремонно ни удостоиха т.н. демократични промени”.

Припомнете си някои от заглавията на неговите книги - „Горещи години”, „Щрихи от нашето време”, „Споделено завинаги”…

Плод на даровитото перо на Продрум в новата му книга са рецензиите на такива автори като Яко Молхов и Иван Сестримски, Милен Куманов и Радко Радков, Елена Алекова и Боян Ангелов…

За всеки от тях е намерил най-точните портрети и да ни поднесе някои от най-значимите и съществени черти на човешката и творческата им същност.

Когато пиша за Продрум Димов винаги съм подчертавал неговата ярко изразена гражданска социална позиция.

Той в никакъв случай не е конюнктурен автор, не се е нагаждал по това откъде духа вятърът.

Напротив - би застанал и е заставал с открити гърди срещу вятъра, ако той изкоренява всеки здрав плод, ако прекършва клоните на доброто, на българското, без да се бои от това кой как ще приеме неговата позиция, винаги искрено изразена.

Защото Продрум има една защита, най-сигурната и благодатна защита - силата на българското слово.

Съгласен съм с определението „търсач на истината”, с което писателката Красимира Кацарска характеризира неговото творческо дело.

Наистина - търсач на истината! Тази истина намира своето определено място във всичко, което е сътворил Продрум Димов.

Вярвам, че неговото „Пътуване към острова на духа” ще продължава още дълги дълги години. Ще го съпровождат изгреви и залези, бури и слънце, дни и вечери…

И във всичко това ще се усеща ароматът на нашето трудно време, ще се усеща ритъмът на живота в града на Продрум - Пазарджик, ще се усещат плисъкът на голямата река и гласовете на хората, които познават Продрум и които вярват на неговите творчески откровения.

22 март 2013, София