Продрум Димов

С това ново поетично заглавие Христина Комаревска ни въвежда в неспокойните дълбоки лабиринти на своя твърде напрегнат емоционален свят. Тази книга ни напомни за солидните творчески възможности на авторката, чието присъствие в съвременната ни мерена реч я нареди сред известните имена на днешния поетичен свят.

И това никак не е случайно, защото Христина Комаревска впечатлява с изключително чувствителните си сетива, които улавят и най-неуловимото в душевността на нашия съвременник, като същевременно всичко претегля на психологически везни, дълбоко го съпреживява и излива върху белия лист.

Всъщност стиховете й разкриват във висок психологически план нейната творческа и човешка същност, която ни грабва с удивителната си поетична мисъл. Подобна емоционална тоналност, сюжетна насоченост откриваме и в други нейни творби.

Връщайки се назад, установяваме, че Христина Комаревска е навлязла активно в литературните среди през последните 20-ина години, стремейки се да реализира добрата си филологическа подготовка и безспорно литературно дарование..

Така през 1998 година се появява на бял свят дебютната й книга „Горчиво колендро”, което напомня за неподозираните й творчески възможности.

Радушният прием от читателите повдига самочувствието й на творец и само две години по-късно се появява „Забранено за влъхви”. Тези нейни литературни изяви впечатляват и това я зарежда с енергия, която я поема, за да навлезе още по-пълнокръвно в родното литературно пространство.

Така през 2004 г. ще я видим с нейната „Жива вода”, последвана от „Боси пилигрими” /2007/, „Душа назаем”/2010/ и други, с които наистина спечели уважението и заслуженото признание на колеги и читатели.

В произведенията на Комаревска диша доста обхватно сложната й противоречива психологическа атмосфера на днешното ни потискащо съвремие, разтърсвано перманентно от неудържими социално-икономически и вътрешнодушевни сблъсъци.

Именно тези нескончаеми процеси предизвикват гражданската съвест и доблест на авторката, която трупа постоянно остри несъгласия в себе си, които изтъкават канавата на значителна част от нейните творби. И всичко е дълбоко преживяно, изстрадано, облечено в силно впечатляващи художествено-естетически одежди.

Такава виждаме авторката и в най-новата поетична творба „Полъх от лавандула”. Съдържанието на книгата е побрало 60-ина стихотворения и няколко прозаични разсъждения, придружени от едно въображаемо интервю с майката на авторката, които обаче не се чувстват като кръпка, а допълват сюжетно-тематичния и емоционален облик на изданието.

Стиховете ни отвеждат към горещи преживявания на авторката чрез една внушителна поредица от разсъждения. А сред тях неслучайно битува полъхът на лавандулата, която, както споделя и самата поетеса, в своя растеж има апогей на цъфтене и ухание, но прецъфтява и се превръша в съсухрен, ронлив хербариен експонат.

Остават спомените, които се събуждат неочаквано, позабравените емоции оживяват. И като лавандулата възвръщат специфичния си аромат, който ни отвежда в несъществуващия свят на минало и бъдеще.”

Именно това подтиква авторката да ни поведе по неспокойните коловози на мемоарната си емоционална разходка и да ни потопи във водите на носталгичните си размисли и разсъждения, прибягвайки до услугите на вярното й поетично слово. Думите прогонват болка и униние, даряват сладката отмора:

Разкриваме се с думи, тръгват си внезапно.
Свободни дишаме във двойния си плен.
Когато утрото настъпи или падне здрачът,
Един от нас ще бъде сладко уморен.
/”Стиховете”/

Авторката е неспокойна, мислеща, търсеща личност, мъката и тъгата непрестанно изтерзават осиротялата й душа, не може да се примири, че

„и болката във костите прониква.
Преследва ме навън и у дома.
До сетен дъх и сетната въздишка.
Докато стигна до брега.
/”Отсъствия”/

И поетесата продължава да се лута, търсейки верния път към спасителния брод, и жадува

„Да се отвори чиста страница пред мен
И да запиша в нея нова повест.
Да се повтори всеки слънчев ден,
Преди да ме споходи лунна горест.”
/”Лунна безтегловност”/

На много страници Христина Комаревска ни потапя чистосърдечно, изповедно в объркания си, напрегнат вътрешен свят, но неведнъж ни среща и в стихове с външно тематично звучене, което е в хармония с непрестанните й тягостни преживявания. Защото и навън „лъжа и робство по тая пуста земя царува”.

Умът ми вече нищо не побира
и стенат изранените ми сетива.
Като по ноти се редуват
лъжа и истина, и истина с лъжа.
/”Войната”/

За жалост пътят на нашия съвременник е осеян с фалш и лицемерие, погребани са безцеремонно светли мечти и идеали, за които хиляди борци проляха своята честна кръв. Това обяснява и непоносимото разочарование, което гнети и разтърсва безмилостно честния човек.

А това безпощадно огорчение битува в немалко стихове на творбата. Твърде показателно в тази насока е и стихотворението „Пред паметната плоча”. Кого вълнува днешната позорна безпаметност? „Гранитни барелефи и длги списъци с имена” на онези, които отрекоха себе си в името на потъпкания днес висок социален идеал?

Нещо повече - днешното престъпно безумие, обслужващо чужди интереси, осквернява, руши паметници, погубва безразсъдно националната ни чест и достойнство. Такава доморасла гавра и Европа не познава.
И колкото по-дълбоко навлизаме в дебрите на това минорно произведение, усещаме покачването на градусите във вътрешното напрежение и преживявания на лирическата героиня.

А тези стихове наистина са плод на неукротима исккреност и страдание, които може доверчиво да изповядва само един честен творец, който разголва душата си в стремежа си да сподели тежненията и прекомерното натоварване на своя нелек емоционален свят.

В същото време не можем да не усетим органическата сроденост на негативното настроение с категоричното поставяне на осъдителен прицел низостта, грозната уродливост на днешния ни объркан ден. /”Пред паметната плоча”, „Втори шанс”/

Паралелно с общуването ни с болезнените душевни трусове и присъствието на социално-гражданската тематична насоченост на стихосбирката, не можем д0а не почувстваме и освежаващото съприкосновение до животворното въздействие на любовта.

И нейното присъствие никак не е случайно, защото авторката с присъщия си поетичен език ни убеждава във високите стойности на нейната възродителна роля. Това велико чувство руши оковите на коварната самота, разкрепостява и извисява на най-високия пиедестал човешкия дух:

Отведнъж с криле попарени
Да й вярваме,че стига
Като феникс да възкръснем -
В друга пепел, по-щастлива.
/”Любовта”/

Не по- малко могъщ, неугасим интимен огън ни сгрява и когато навлезем в горещото живително съдържание на стихотворенията „Рутина”, „Защото ме обичаш…”, „Циганска любов” и много други.

Повеждайки ни из напрегнатите интимни мигове на лирическата героиня, авторката разкрива себе си, но и в същото време тези нажежени ритми имат твърде обобщаващ характер, защото отразяват не само светлото жадувано, чувствено удовлетворение, но и неизбежния драматизъм в разгара на обичайните любовни взаимоотношения, съпроводени с високоградусни вълнения, крилати полети, но и с чести разочарования, безсъници,понякога последвани от отвращения, прерастващи даже в омраза и неприязън.

Авторката, обаче, в случая ни показва удивително проникновение и завидно умение, дълбок психологизъм и като истински сърцевед разкрива всестранно цялостния облик на човешкия интимен свят.

В това ни убеждават и значителна част от заселените творби в изданието - „След раздялата”, „Без ресто”, „Измамна красота”, „Сбогуване с морето” и др.

В стихосбирката са намерили място и немалко скъпи на авторката носталгично-романтични творби, с които ни връща към незаличимите си спомени от своето детство на село.

В стиховете й оживяват незабравимите детски игри, разходки край реката, сред примамливата природа, за които и днес си спомня и въздиша с умиление. За жалост днешният грубоват ден я е ограбил, „захвърлил на боклука идилиите със синьото небе”.

Тези стихове играят своеобразна роля на плахи емоционални отблясъци и разсейват до известна степен преобладаващото облачно настроение, породено от неуморното упорито търсене на жадувани светлинки по замъгления житейски път.

Колко са скъпи и мили спомените, които изравя услужливата памет и ни отвеждат отново към „Селската бара”. Там още сълзи плачещата върба, а авторката е на върха едва ли не на щастието, че пак е там и слухът й милва нестихналия напевен глас на бъбривата речица.

Толкова години са се изтърколили, а в стиховете и оживяват и не заглъхват сладостният „Спомен за портокал”, неумиращите „Видения от детските години”, сладкопойната надпревара на „Птиците”, чиято песен сякаш още се рее и в днешната безбрежна синева.

Общувайки с интригуващата както в емоционален, така и в тематичен план поетична книга, ни впечатлява и умелото вплитане на пейзажа при изграждането на многообхватния облик на лиричната героиня. Даже отразявайки характерни щрихи от художествения образ, поетесата открива някои черти в поведението и на сезоните:

Ех, Лято, Лято! Щедро и добро.
Трепти и пърха с пеперудено крилце.
Докато мигна литва в ре минор -
последен стих н влюбено сърце.
/”Лятото”/

А търсейки красивото около себе си, за да се освободи от натрапчивото иго на грозното и грубоватото, Христина Комаревска целенасочено все се вглежда наоколо с надеждата да открие все още неугасналото, примамливото, светлото и красиво в околния свят.и е уверена в благородните си намерения, не се предава, защото „Но пак очите ми на приливи и отливи откриват различна и менлива красота.”/Привличат ме прозрачни водорасли”/.

А авторката неслучайно е впрегнала поетическото слово да се утешава в потребни докосвания до природата и заобикалящата ни действителност, за да ни напомни, че природата щедро ни дарява с благодат и благородство, които, за съжаление, са все по-рядко срещано явление в съвременното общество.

В несопирония бързей от разсъждения Христина Комаревска, една изключително мислеща авторка, засяга и проблема за смисъла, съдържанието на човешкия живот.

Човек не трябва да робува слепешката на чужди лекомислени житейски модели и твъродо, неотклонно да отстоява себе си. Трябва да чуваме гласа на сърцето.

Да се вслушваме покорно,
Без да гледаме встрани.
Иначе ще се препънем
Във омраза и лъжи.
/”Камертонът на сърцето”/

Новата стихосбирка на Христина Комаревска „Полъх от лавандула” е един своеобразен, много поучителен философски урок, който може да прозвучи така силно въздействащо само в поетичното слово на един професионално зрял творец, какъвто е вече тази надарена авторка от Плевен.