Продрум Димов

Останал съм с твърдото впечатление, че името й се погълна безвъзвратно от някаква безкомпромисна забрава, изчезна безследно от днешното духовно и обществено пространство. Сякаш тя нищо не е сторила със своите 23 романа, отразяващи с езика на художественото слово антисоциалните разрушителни процеси в обществото по време на необуздания и несвършващ грабителски преход.

А те, романите й, бяха я направили забележима не само в литературните, но и в широките обществени среди, привлякоха вниманието и на управляващите, които си затварят очите пред развилнелите се социални неправди и нравствена уродливост.

Възползвам се от навършващата се на 9 ноември т. г. 90 годишнина от рождението на Донка Петрунова, за да възкресим нейния образ и забележителен принос в най-новата ни литературна история, особено в сферата на криминалния жанр. В същото време да си припомним и някои по-значими щрихи от напрегнатия й житейски и творчески път.

Донка Петрунова е родена в София, в семейство на изключително бедни родители, преселници от Радомирско в столицата. Още от малка тя се научава да чете, което не допадало на майка й, тъй като нейното намерение било да я прави плетачка. Така или иначе, никой не бил в състояние да я откаже от книгите и тя завършва успешно софийския висш селскостопански институт. По разпределение е изпратена на работа в Добруджа, но се оказва, че тя не вижда бъдещето си на агроном далече от столицата и решава на своя глава да напусне определената й месторабота.

С това си прибързано действие младата агрономка изсипва куп проблеми и огорчения на родителите си, но успява да се измъкне от създалата се ситуация с подкрепата на земеделското министерство, което й предлага работа на журналист в редакцията на вестник „Кооперативно село”. Настроена на творческа вълна, още с първите си репортажи тя впечатлява колегите си, които й предричат бъдеще на талантлив литературен творец. И не се излъгали. Новата работа й дава възможност да навлезе не само в журналистическите, но и в авторитетните литературно-творчески среди. Успоредно с къртовската редакторска работа, тя пише радиопиеси, сценарии за документални филми, стига и до по-сериозни самостоятелни изяви.

През 70-те години на миналото столетие се появяват първите й книги: „Звездите слизат на земята” (1970) и „Казанлък” (1975), които й дават самочувствие, зареждат я с енергия, за да се нареди през 80-те години сред амбициозните ни писатели. През 1984 г. тя предлага на читателите зрели в художествено-естетически план творби - „Искри от огън и пожари” (1986), „Сивият дом” (1988), „Сто и първото лице на любовта” (1990) и други заглавия.

С настъпването на така наречените демократични промени Донка Петрунова настройва своето събрало професионален опит надарено перо на нова творческа вълна. В произведенията й намират място нравствената деградация, безпрецедентният упадъчен морал в обществото, станало жертва на безпощадна икономическа и духовна разруха. В новите си издания тя поставя на осъдителен прицел този морал, който и днес продължава да съсипва безнаказано обществото като цяло и отделния човек,  отнемайки им възможността за нормален живот. Тези проблеми обезпокоената й гражданска съвест пренася в книгите „Надиграване с дявола” (1991), „Вила мистерия” (1995), „Опашката на змията” (1997) и в много от другите й романи.

Длъжен съм обаче да припомня, че Донка Петрунова притежава пъргав и аналитичен ум, който претегля критично немалкото недъзи и морални деформации, довели до краха на социалистическа България. С цел да вникне дълбоко в душевността на нашия съвременник, с подкрепата на вътрешното министерство, тя влиза в сливенския затвор в ролята на „осъдена”, т.е. „пандизчийка”, и в продължение на няколко месеца проучва отблизо социално-битовата и нравствена атмосфера на съкилийничките си, за да оживее тя след време в дълбоко психологическите й творби. Случай, който няма прецедент в историята на българското писателство. Този факт може само да подскаже колко отговорно, честно и добросъвестно се е отнасяла към творческата си работа тази наша писателка.

Кусурите на тоталитарния режим обаче беднеят пред бруталното, безскрупулно и зашеметяващо нашествие на дивия капитализъм, в който вземат връх най-долнопробните човешки страсти. Това предизвиква будната човешка съвест на писателката, която впряга в работа нейния белетристичен талант. В творческото ? полезрение попадат неудържимият стремеж към властта, корупцията, задкулисието във висшите властови етажи, „случайните” убийства, погазването на човешките ценности и прочее. И всичко в името на политическо и икономическо надмощие.

Именно тази мръсна пяна, както я нарече навремето Алеко Константинов, изплувала на повърхността на живота ни под формата на демагогска, фалшива свобода и демокрация, беше отразена и категорично отхвърлена в произведенията на Донка Петрунова. Тази грозна действителност, която погребва всякакво чувство за човешко достойнство, намери отражение във внушителна поредица от силни, изобличителни романи - „Голямото прецакване” (1999), „Заслепяване” (2001), „Мафиотски романс” (2003), „Петата власт” (2003), „Любов в криминално време” (2005), „Дни за любов и убийства” (2006), „Скандална тайна” (2007), за да стигнем до някои от последните й изключително стойностни заглавия като „Ръкописът на мръсните тайни” (2011) и „Стълба за двама” (2015).

В началото на 21 век, утвърдила се вече като авторитетна и търсена авторка в областта на литературната криминалистика, Донка Петрунова шества в читателските среди с подчертано самочувствие и със съзнанието, че е забележимо явление в литературния ни свят. Името й беше достатъчно нашумяло и често се появяваше в различни издания. Това естествено предизвика любопитството ми да се запозная с нея. И случайно по време на едно от съюзните събрания в кино „Люмиер”, до НДК, седна непозната жена, видимо вече на зряла възраст, средна на ръст, но с гордо изправена снага и изражение, подсказващо нескрито достолепие. Погледът й обхождаше внушително просторната кинозала, сякаш търсеше познати колеги. И като не откри познати физиономии, се обърна към мен и ме заговори. Оказа се, че съседката ми е популярната авторка на криминални романи. Това беше и първата ми среща с Донка Петрунова. Това запознанство не след дълго се превърна в творческо сътрудничество и приятелство. Разменихме си книги, общувахме често по телефона, взаимно се търсехме и уреждахме срещи по време на събирания, четения и съюзни тържества. Почувствах, че се сближавам с автор с впечатляваща културна ерудиция и висок професионален ръст. Страшно ме заинтригува романът й „Бели рози в черна ваза”.

В това издание Донка Петрунова се представя, за кой ли път, с респектиращо дарование пред многолюдната си читателска аудитория. В тази книга обект на нейното внимание са както плетеница от любовни интриги, така и ненаситната жажда за власт и пари. В него необузданите страсти и инстинкти, сребролюбието, пораждат безумия, които водят до низ от криминални престъпления. Този роман е сурова, но справедлива присъда на днешното арогантно време. Авторката се е добрала до една твърде реалистична характеристика на унизителното настояще с цяла галерия от образи, чието поведение носи отровния му дъх. Това силно актуално звучене ми даде импулс за представянето на „Бели рози в черна ваза” пред културната общественост на Пазарджик. На 12 март 2012 година салонът на концертна зала „Маестро Георги Атанасов” се оказа тесен да побере многобройните почитатели на Донка Петрунова, стекли се да се срещнат и разговарят с писателката. Този ден се превърна във вълнуващ духовен празник на града.

След горещия прием на книгата публикувах рецензия във в. „Дума”, в която отразих нейната художествено-естетическа същност и огромното й въздействие върху читателската аудитория. Авторката не пропусна да благодари, изказа задоволство от гостуването си в нашия град и продължи да се интересува от приема на творбите й и от събитията, свързани с местното ни духовно битие.

Не по-малък интерес предизвика и появата на нейния роман „Очите на сърцето”. С него тя ни въвежда в погубващия свят на нравствена деградация в обществото, в което безнаказано виреят измамата, фалшът, лицемерието и бездушието на държавата. Нищо не е в състояние да ни спаси от бруталната имотна измама, чрез която е заграбен апартаментът на младата, красива и интелигентна архитектка Жана. Съсипана от беззаконието, изхвърлена на улицата, споходена от амнезия, бедната столичанка заживява сред клошарите. Проследявайки нещастната участ на своята героиня, писателката ни запознава със съдбите на всевъзможни обитатели на улиците и деградирали хора от окаяното ни съвремие. Донка Петрунова удивява с таланта си да изобразява героите в едно срамно битие, във време, тръбящо за апология на хуманност, свобода и демокрация. Писателката впечатлява с дълбокия психологизъм при отразяване моралния упадък на изхвърлените на социалното бунище персонажи чрез сполучлива речева и авторска характеристика. Тя показва наистина невероятното си умение да вниква в нравствения облик на типажите чрез взаимоотношения, задъхващи се от вулгаризми и цинизми, чрез уродливости от най-долнопробен род. Всичко това превръща произведението й в един стряскащ художествен атестат на днешната жалка социална реалност.

И този роман на Донка Петрунова ни убеждава в солидните й творчески възможности да вниква надълбоко в негативните социални явления и болезнени психически сътресения - постоянна черта на днешния ни объркан ден. Заех се да оценя благородния замисъл на авторката, дръзнала да извади на светло разрушителните и гнилостни процеси, разяждащи обречения на гибел социален организъм, като публикувах рецензия на книгата във в. „Дума”.

В този ред от мисли си спомням, че навремето изключителен интерес предизвика и поредният й остро изобличителен роман „Стълба за двама”. Той грабна читателското внимание със смелия нрав на писателското й перо да открива и с хирургическия нож на словото да изрязва язвите на болното общество. Добронамереният критичен език ми допадна и аз отразих впечатленията си в рецензия, приета радушно от сп. „Пламък”.

В хода на създаването на произведението си авторката споделяше някои мисли с мен и аз добивах представа как се ражда то. Изводът е един: и този, както и другите й романи, е изстрадан, костващ й безбройни напрегнати, безсънни нощи. Но пък се четеше на един дъх и поради недостиг на екземпляри, се предаваше от ръка на ръка.

За новото й заглавие се заговори и в нашия град и през есента на 2015 година решихме да организираме представянето й пред местната общественост. Аз бях секретар на Клуба на дейците на културата и исках да популяризирам изданието.

По това хубаво есенно време Донка Петрунова обитаваше малката си къщичка в Драгалевци и рядко слизаше в града. Постихналите й стари болежки я споходиха отново и скоро се превърнаха в тежко поносими болести, които я отведоха в болница. Понякога състоянието й временно уж се подобряваше и най-неочаквано се видяхме на едно премиерно тържество за Евтим Евтимов в клуба на журналистите в София. За съжаление всичко се оказа затишие пред буря. След междувременната загуба на съпруга си и единствения им син, бурята се разрази със съсипваща сила. От това безмилостно осиротяване я спасяваше единствено общуването й с белия лист. Коравият характер донякъде й помагаше да се избавя от непоносимата скръб, но несломимият й дух беше заставен да отстъпи пред коварните удари на връхлетелите я неизлечими заболявания.

По време на мъчителния й престой в болницата поддържахме връзка по телефона, но в гласа й се долавяше отпадналост и безсилие, които не смогваше вече да прикрива. От време навреме болките затихваха, тя се поосвестяваше, но отново се завръщаха и силите я напускаха. На 15 февруари 2016 година Донка Петрунова си отиде от този свят.

С нея си отиде един рядко талантлив творец, чието дарование и упорит съзидателен труд издигнаха на нов, по-висок връх българската криминална литература, запазиха й място в националния духовен живот. С нея си отиде сякаш епоха в генезиса на родното  криминално четиво.

28 октомври 2021 г.