Продрум Димов

Това е ново, последно за сега, издание на популярния ни дългогодишен журналист, литературен критик, амбициозен ревностен наш творец в сферата на изящната ни словесност впечатлява читателите не само с великолепната корица, дело на художника Красимир Михов, но преди всичко с атрактивния свят на своето съдържание. Заглавието ни предложи съвсем наскоро столичното престижно издателство „Българска книжница”, което не изневерява на високите си критерии да ни прави съпричастни на творчеството на съвременни талантливи автори.

Името на Пенчо Чернаев битува забележимо в литературното ни битие от 60-те години на миналото столетие и за отбелязване е, че първите му творчески изяви присъстват в съавторски издания - „Златото не е само в земята и слънцето” /1966/, “Празнични делници” /1966/, “Трудът краси човека” /1968/. И това вероятно се дължи на вродената му скромност и високите изисквания, които е предявявал и продължава и до днес да издига пред себе си, когато събира кураж да застава пред белия лист.

И  без да се отказва нацяло от съавторско участие в литературния ни живот, се среща с читателите ни  и с първите самостоятелни книги - „Вестник-читател” /1972/, “Обновеният вестник” /1983/, но все още не може да се освободи от гравитацията на погълналото го журналистическо поприще.

Неусетно обаче някогашният вдъхновен учител от Еленският край, понесъл дълбоко в човешката си същност, живителния неугасващ полъх на Българското възраждане, се потапя завинаги в примамливите води на художествената литература.

Така се появяват на бял свят и по-зрели в художествено-естетически аспект негови творби, които му дават самочуствие на творец от писателския ни свят - “Яснец” /2002/, “Помничета” /2003/, “Руховски сборник”/2005/.

Постепенно обаче неутолимият му стремеж все повече да се добира до трудно обхватния литературен поток ,попада в света на литературната ни критика. И израз на тези неукротими интереси са произведенията му „Шестнайсет творци на словото” /2007/, “Автори и книги” /2008/, “Творци от Балкана” /2009/, “Творци от първата редица” /2011/ и други приносни издания.

За щастие, Пенчо Чернаев се оказа един изключително ерудиран човек, с богата литературна култура, постоянно трупаше знания, старателно наблюдава ръста на автори и творби и с удивителна компетентност и прецизност претегля на своите чувствителни везни художествено-естетическите достойнства на всяко произведение, което попадне на обективното му творческо полезрение. И това му завоюва вече солидни позиции може би на водещ човек в каналите на съвременната ни литературно-критическа мисъл.

Именно такъв завиден творчески подход присъства доста респектиращо и в неговите “Есенни листа”. И в това емблематично за него произведение е разкрил своята творческа, човешка и философска същност. Много пъти съм се чудел как успява да хвърля навреме въдицата в литературния ни поток и да улови най-характерните и атрактивни творби.

И за щастие на добър прием в творческата му лаборатория попадат както произведения на утвърдени имена, така и понякога на малко или изобщо неизвестни автори.

Така е постъпил в своите знакови „Есенни листа”. Наред с анализите му на заглавия от най-популярните ни съвременни литературни творци - Любомир Левчев, Драгомир Шопов, Христо Черняев, Велин Георгиев, Чавдар Добрев, Стоян Бойчев, Здравка Евтимова, Иван Гранитски, авторът ни запознава и с трезвите си добронамерени оценки на други малко познати, но талантливи съзидатели на днешното ни художествено слово - Владимир Арденски, Янко Говедаров, Краси Зуркова и др., които с безпорното си дарование орат вече дълбоко и плодоносно в българската литературна нива.

И за отбелязване е, че чувствителното му критично перо сръчно отвява зърното от плявата, за да сложи върху ударението художествено-естетическото съдържание на всяко новопоявило се произведение. Така например, общувайки с новия сборник от разкази и миниатюри “Криле от липово дърво” на Стоян Бойчев, авторът открива, че в това поредно успешно заглавие на Бойчев струи благороден полъх от много мъдрост и поуки. А последното издание на Христо Черняев - „Перо, потопено във времето” /сборник от интервюта, писма, пътеписи, преводи/ я определя като „Достойна книга за достоен юбилей”. С истинско преклонение обаче говори за поетическия свят на Велин Георгиев, с когото го свързваше изключително сърдечно приятелство, усещайки в стиховете му горещия емоционален заряд и много човешки социално-граждански патос, зад който прозират тревожните промисли и предчувствия на поета.

Пенчо Чернаев е творец, който се радва на всеки успех на колегите си, което се чувства твърде осезаемо и в оценките му за новата творческа изява на Банко П. Банков - „Прозорци в ада”. В пиесите на този добър наш белетрист той вижда и един опитен, зрял драматург, който съумява да вникне като истински народопсихолог-художник в неспокойната човешка душевност.

Срещайки ни със значими произведения на свои колеги, Пенчо Чернаев ни удивлява със солидното многообхватно познаване творчеството на отделните автори-плод на непрестанните му задълбочени наблюдения върху генезиса на съвременната ни изящна книжнина.

Твърде показателни в това отошение са оценките му за творческия свят на Георги Ведроденски-Мортус. И  в новата му книга „Издълбано в камък” Чернаев  ни прави свидетели на остроумието и стилно-езиковия почерк на лиричното му и сатирично перо. А докосвайки ни до Здравка Евтимова чрез нейната нашумяла „Кръв от къртица”, с право заслужено говори за тази наша авторка, която ни представя и пред света като едно от най-успешните имена в днешната ни белетристика.

Като разлиствам тези негови сладкодумни и добронамерени „Есенни листа”, заживявам с убеждението, че трудно бихме открили сред представителите на днешната ни литературна критика негови колеги, които да обгрижват и се радват чистосърдечно на всяка успешна рожба на художественото ни слово. В това ни убеждават и ласкавите му впечатления и насърчителни думи за книгите на Йвайло Диманов, Петя Цолова, Христо Медникаров, Филип Марински, Минчо Минчев, Нели Дечева и други наши писатели и поети, които са си завоювали заслужено място в днешния ни литературен свят.

Винаги силно ме е впечатлявал възрожденският му пиетет към творци, които прохождат в „занаята”, изникнали от здравите народни среди. Така например рядко чувствителното му перо буквално благоговее пред творчеството на Владимир Арденски  и Филип Марински, родени, закърмени и израсли с благодатната българска народопсихология на Родопите. В литературния им облик той вижда съвременни творци, с ярки и творчески постижения, значими белетристи и изследователи на богатата душевност на родопчанина. Авторът не крие изненадващото си възхищение от творбите на Филип Марински: “Разгърнете книгите му, порадвайте им се”. А когато заговори за Владимир Арденски удовлетворението му надхвърля всякакви граници: “Само няколко негови книги - възторгва се той- са категорично свидетелство за писателските му умения и талант!”.

Дългогодишните ми наблюдения върху личността и поведението на критика, неговите творчески интереси ме убеждават,че той живее с пулса на съвременния ни литературен живот и общувайки внимателно с автори и техните произведения, винаги търси да открие стремежа на човека към нравствена и социална хармония, преклониението пред красивото и обаянието в човешките взаимоотношения, обичта между хората, любовта към природата и свеждането на признателно чело пред героичното ни минало. Затова и винаги поставя на заслужен висок пиедестал творби, които са пропити от чистосърдечни преживявания, населени с благороден емоционален и образен свят.

Всъщото време обаче, за разлика от мнозина съвременни наши критици, Пенчо Чернаев избягва да се увлича в обичайните и прекомерни хвалебствия, които не престават да заливат днешния ни литературен свят. А това е болестно състояние, в което непрестанно затъва и не може да се измъкне от този своевременен упадък на сегашната ни литературна критика. За това свидетелстват и неговите обективни оценки на поетични творби на изтъкнатите наши литературоведи Иван Гранитски и Чавдар Добрев. Прави му чест, че той цени високо присъствието и на двамата в света на съвременната ни критика, но се осмелява да изтъква и някои техни несполучливи съпричастия в съвременното ни поетическо творчество. Нещо, което малцина биха си позволили да сторят.

Израз на постоянната си непримиримост при погазване на призванието и на същностните високи художествено-естетечески стойности на литературата авторът е дал по един категоричен начин при анализиране на досадната стихосбирка „Разклати преди употреба” на известния ни режисьор Андрей Слабаков.

В нея е налице една недопустима гавра с изконните ни художествено-естетически ценности. В своя гневен и възмутителен отзив, онасловен “Писоарна лирика” Пенчо Чернаев ни напомня, че наистина „литературата не е бална зала” за всеки автор. Четейки тези стихове, авторът намира за унизително присъствието на подобна „клозетна лирика” в чистия литературен бързей на нашето съвремие. Но може би бедата е на онези, които с лека ръка дават територия на писания, които се задъхват от цинизъм, духовна низост и падение. Ала колцина се одързостяват днес да издигнат глас срещу това срамно посегателство върху съвременната ни духовност?

В книгата е включен и специален раздел „Отгласи”, в който са поместени стихотворения от български творци,посветени на автори по различни поводи и подбуди.

„Есенни листа”, както посочва и редакторът на изданието Трендафил Василев е ново значимо постижение в литературно-критическото му творчество и заема видимо място в не толкова многобройните заглавия на днешната ни литературна критика. Това определя и приносният характер на неговите твърде стойностни „Есенни листа” в развитието на съвременната ни литературно -критическа мисъл.

29 май 2021 г.