Литературен свят

Александър Пушкин

Александър Сергеевич Пушкин (06.06.1799 - 10.02.1837) е велик руски поет и писател, родоначалник на новата руска литература. Роден на 26 май (6 юни н.с.) в Москва, в Немецка слобода. Баща му, Сергей Лвович, принадлежи към стар дворянски род; майка му, Надежда Осиповна, родена Ханибал, е внучка на Абрам Петрович Ханибал - “арапа на Петър Велики”. Възпитан от френски гувернанти. Още като дете се запознава с руската поезия от Ломоносов до Жуковски, с комедиите на Молиер и Бомарше, съчиненията на Волтер и други просветители от XVIII век. Любовта към родния език му вдъхва баба му Мария Алексеевна Ханибал, отлично говореща и пишеща на руски, и бавачката му от народа Арина Родионовна. За ранното развитие на литературните наклонности на Пушкин спомагат литературните вечери в дома на Пушкинови, където се събират видни писатели. През 1811 г. Пушкин постъпва в току-що открития Царскоселски лицей - привилегировано учебно заведение, предназначено за подготовка по специална програма на висши държавни чиновници от децата на дворянското съсловие. Тук Пушкин за първи път се почувствал Поет: талантът му бил признат от другарите му в лицея, сред които са Делвиг, Кюхелбекер, Пушчин, наставниците в лицея, както и от корифеите на руската литература Державин, Жуковски, Батюшков, Карамзин. След завършването на лицея през юни 1817 г. с чин колежки секретар е определен за служба в Колегията на външните работи, където не работи и ден, изцяло отдавайки се на творчество. От този период се отнасят стихотворенията „На Чаадаев”, „Село” и др., които, макар че не са публикувани тогава, са толкова известни, че, според И. Якушкина, „ по онова време нямаше що-годе грамотен прапорчик, който не да ги знае наизуст”. Още преди завършването на лицея, през 1817 г., започва да пише поемата „Руслан и Людмила”, която завършва през март 1820 г. През май е заточен в Южна Русия, защото е „наводнил Русия с възмутителни стихове”. Той пътува до Екатеринослав, където се запознава със семейство Раевски, после заедно с тях - в Кавказ, от там - в Крим, а през септември - в Кишинев, където живее в дома на генерал Инзов, наместник на Бесарабския край. В Кишинев Пушкин се запознава с бъдещите декабристи, много работи. За три години заточение създава „Кавказки пленник” (1821), „Бахчисарайски фонтан” (1823), „Затворник”, „Песен за мъдрия Олег” (1822) - образци на романтичната и гражданска лирика - и много други стихотворения; започва романа в стихове „Евгений Онегин”. През юли 1823 г. Пушкин пристига в Одеса. Сложните отношения с началника му граф Воронцов водят до това, че по молба на Воронцов поетът напуска Одеса, уволнен е от държавна служба и е изпратен в имението на майка му „под надзора на местното началство”. Тук поетът живее уединено, общува само със съседите си - семейство Осипови-Вулф - и със своята няня, която му разказва приказки вечер. В заточението си в Михайловско Пушкин се формира като художник-реалист: продължава да пише „Евгений Онегин”, започва „Борис Годунов”, създава много стихове. Не участва във въстанието на декабристите през 1825 г. През септември 1826 г. е извикан от Николай І в Москва (императорът е коронясан в Кремъл) като владетелят лично се ангажира да бъде негов читател и цензор. През май 1828 г. Пушкин безуспешно моли да му разрешат да замине за Кавказ или зад граница. Самоволно заминава за Кавказ. Впечатленията от това пътуване са отразени в очерците му „Пътешествие в Арзрум”, в стихотворенията „Кавказ”, „На хълмовете на Грузия…”. Завърнал се в Петербург, получава неодобрително писмо от императора за пътуването си без разрешение. През април 1830 г. предложението му за женитба към Наталия Гончарова е прието и през септември той заминава за имението Болдино, за да уреди нещата си и да се подготви за сватбата. Епидемия от холера го принуждава да се задържи тук за няколко месеца. Този период от творчеството му, свързан с голям творчески подем, е известен като „Болдинска есен”. В Болдино са написани „Повести на Белкин”, „Малки трагедии”, „Къщичка в Коломна”, „Приказка за попа и работника му Балда”, стихотворенията „Елегия”, „Бесове” и много други, завършен е „Евгений Онегин”. На 18.02. 1831 г. Пушкин се венчава за Наталия Гончарова в Москва. През лятото на 1831 г. отново постъпва на държавна служба в Чуждестранната колегия с право на достъп до държавния архив. Пише „История на Пугачов” (1833), историческото изследване „История на Петър”. Последните години от живота на поета минават в тежката обстановка на все по-изострящи се отношения с царя и влиятелните кръгове на придворната и чиновническа аристокрация. За да не се лиши от достъп до архива, Пушкин е принуден да се примири с назначаването си на длъжността камер-юнкер в двора, факт, оскърбителен за поета, тъй като това придворно звание обикновено се давало на млади хора. В тези тежки условия на растящи дългове (поетът има четири деца - Маша, Наташа, Александър и Григорий) и следене, Пушкин работи интензивно - пише „Дама пика” (1833), „Египетски нощи”, „Капитанската дъщеря” (1836), поемата „Медният конник”, приказки. В края на 1835 г. Пушкин получава разрешение за издаването на свое списание, наречено „Съвременник”, чието ниво се определя от много високи критерии - в него участват Жуковски, Баратински, Вяземски, Денис Давидов, Гогол, Тютчев, Колцов. През зимата на 1836 г. завистниците и враговете на Пушкин от висшата петербургска аристокрация разпространяват подлата клевета срещу жена му, чието име се свързва с това на царя и с името на ползващия се с разположението на Николай І барон Дантес, нагло ухажващ Наталия Николаевна. За да защити честта си, Пушкин вика Дантес на дуел, който се състои на 27 януари (8 февруари н.с.) 1837 на Черната рекичка. Поетът е ранен смъртоносно и след два дни умира. „Слънцето на руската поезия залезе” - пише В. Жуковски. Опасявайки се от демонстрация, царят нарежда тайно да се изнесе тялото на Пушкин от Петербург. Ковчегът е съпроводен от жандарми и стария приятел на семейството на поета, А. Тургенев. Пушкин е погребан в гробището на Святогорския манастир, на пет версти от село Михайловско.

Александър Пушкин

Архив

Страници

Авторски права

Статистика

Анотации