Александър Пушкин

Александър Сергеевич Пушкин (06.06.1799 - 10.02.1837) е велик руски поет и писател, родоначалник на новата руска литература. Роден на 26 май (6 юни н.с.) в Москва, в Немецка слобода. Баща му, Сергей Лвович, принадлежи към стар дворянски род; майка му, Надежда Осиповна, родена Ханибал, е внучка на Абрам Петрович Ханибал - “арапа на Петър Велики”. Възпитан от френски гувернанти. Още като дете се запознава с руската поезия от Ломоносов до Жуковски, с комедиите на Молиер и Бомарше, съчиненията на Волтер и други просветители от XVIII век. Любовта към родния език му вдъхва баба му Мария Алексеевна Ханибал, отлично говореща и пишеща на руски, и бавачката му от народа Арина Родионовна. За ранното развитие на литературните наклонности на Пушкин спомагат литературните вечери в дома на Пушкинови, където се събират видни писатели. През 1811 г. Пушкин постъпва в току-що открития Царскоселски лицей - привилегировано учебно заведение, предназначено за подготовка по специална програма на висши държавни чиновници от децата на дворянското съсловие. Тук Пушкин за първи път се почувствал Поет: талантът му бил признат от другарите му в лицея, сред които са Делвиг, Кюхелбекер, Пушчин, наставниците в лицея, както и от корифеите на руската литература Державин, Жуковски, Батюшков, Карамзин. След завършването на лицея през юни 1817 г. с чин колежки секретар е определен за служба в Колегията на външните работи, където не работи и ден, изцяло отдавайки се на творчество. От този период се отнасят стихотворенията „На Чаадаев”, „Село” и др., които, макар че не са публикувани тогава, са толкова известни, че, според И. Якушкина, „ по онова време нямаше що-годе грамотен прапорчик, който не да ги знае наизуст”. Още преди завършването на лицея, през 1817 г., започва да пише поемата „Руслан и Людмила”, която завършва през март 1820 г. През май е заточен в Южна Русия, защото е „наводнил Русия с възмутителни стихове”. Той пътува до Екатеринослав, където се запознава със семейство Раевски, после заедно с тях - в Кавказ, от там - в Крим, а през септември - в Кишинев, където живее в дома на генерал Инзов, наместник на Бесарабския край. В Кишинев Пушкин се запознава с бъдещите декабристи, много работи. За три години заточение създава „Кавказки пленник” (1821), „Бахчисарайски фонтан” (1823), „Затворник”, „Песен за мъдрия Олег” (1822) - образци на романтичната и гражданска лирика - и много други стихотворения; започва романа в стихове „Евгений Онегин”. През юли 1823 г. Пушкин пристига в Одеса. Сложните отношения с началника му граф Воронцов водят до това, че по молба на Воронцов поетът напуска Одеса, уволнен е от държавна служба и е изпратен в имението на майка му „под надзора на местното началство”. Тук поетът живее уединено, общува само със съседите си - семейство Осипови-Вулф - и със своята няня, която му разказва приказки вечер. В заточението си в Михайловско Пушкин се формира като художник-реалист: продължава да пише „Евгений Онегин”, започва „Борис Годунов”, създава много стихове. Не участва във въстанието на декабристите през 1825 г. През септември 1826 г. е извикан от Николай І в Москва (императорът е коронясан в Кремъл) като владетелят лично се ангажира да бъде негов читател и цензор. През май 1828 г. Пушкин безуспешно моли да му разрешат да замине за Кавказ или зад граница. Самоволно заминава за Кавказ. Впечатленията от това пътуване са отразени в очерците му „Пътешествие в Арзрум”, в стихотворенията „Кавказ”, „На хълмовете на Грузия…”. Завърнал се в Петербург, получава неодобрително писмо от императора за пътуването си без разрешение. През април 1830 г. предложението му за женитба към Наталия Гончарова е прието и през септември той заминава за имението Болдино, за да уреди нещата си и да се подготви за сватбата. Епидемия от холера го принуждава да се задържи тук за няколко месеца. Този период от творчеството му, свързан с голям творчески подем, е известен като „Болдинска есен”. В Болдино са написани „Повести на Белкин”, „Малки трагедии”, „Къщичка в Коломна”, „Приказка за попа и работника му Балда”, стихотворенията „Елегия”, „Бесове” и много други, завършен е „Евгений Онегин”. На 18.02. 1831 г. Пушкин се венчава за Наталия Гончарова в Москва. През лятото на 1831 г. отново постъпва на държавна служба в Чуждестранната колегия с право на достъп до държавния архив. Пише „История на Пугачов” (1833), историческото изследване „История на Петър”. Последните години от живота на поета минават в тежката обстановка на все по-изострящи се отношения с царя и влиятелните кръгове на придворната и чиновническа аристокрация. За да не се лиши от достъп до архива, Пушкин е принуден да се примири с назначаването си на длъжността камер-юнкер в двора, факт, оскърбителен за поета, тъй като това придворно звание обикновено се давало на млади хора. В тези тежки условия на растящи дългове (поетът има четири деца - Маша, Наташа, Александър и Григорий) и следене, Пушкин работи интензивно - пише „Дама пика” (1833), „Египетски нощи”, „Капитанската дъщеря” (1836), поемата „Медният конник”, приказки. В края на 1835 г. Пушкин получава разрешение за издаването на свое списание, наречено „Съвременник”, чието ниво се определя от много високи критерии - в него участват Жуковски, Баратински, Вяземски, Денис Давидов, Гогол, Тютчев, Колцов. През зимата на 1836 г. завистниците и враговете на Пушкин от висшата петербургска аристокрация разпространяват подлата клевета срещу жена му, чието име се свързва с това на царя и с името на ползващия се с разположението на Николай І барон Дантес, нагло ухажващ Наталия Николаевна. За да защити честта си, Пушкин вика Дантес на дуел, който се състои на 27 януари (8 февруари н.с.) 1837 на Черната рекичка. Поетът е ранен смъртоносно и след два дни умира. „Слънцето на руската поезия залезе” - пише В. Жуковски. Опасявайки се от демонстрация, царят нарежда тайно да се изнесе тялото на Пушкин от Петербург. Ковчегът е съпроводен от жандарми и стария приятел на семейството на поета, А. Тургенев. Пушкин е погребан в гробището на Святогорския манастир, на пет версти от село Михайловско.


Публикации:


Поезия:

ПРОРОК/ превод: Андрей Германов/ брой 37 февруари 2012

ТАЛИСМАН/ превод: Димитър Горсов/ брой 37 февруари 2012

ПТИЧКА/ превод: Йордан Ковачев/ брой 37 февруари 2012

ЕПИГРАМИ/ превод: Цветан Ангелов/ брой 37 февруари 2012

КЪМ ФОНТАНА НА БАХЧИСАРАЙСКИЯ ДВОРЕЦ/ превод: Младен Исаев/ брой 38 март 2012

ДОН/ превод: Димо Боляров/ брой 38 март 2012

ЧЕРНИЯТ ШАЛ/ превод: Димитър Горсов/ брой 39 април 2012

АЗ ПРЕЖИВЯХ БЕЗБРОЙ ЖЕЛАНИЯ…/ превод: Григор Ленков/ брой 39 април 2012

ПРИЯТЕЛЮ, ЧАСЪТ ДОЙДЕ!…/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 40 май 2012

АЗ ВИ ОБИЧАХ…/ превод: Георги Джагаров/ брой 41 юни 2012

ПРИКАЗКА ЗА ЗЛАТНОТО ПЕТЛЕ/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 42 юли 2012

В СТЕПТА ПУСТИННА НА БУДЖАК…/ превод: Нико Стоянов/ брой 42 юли 2012

БРАТЯ РАЗБОЙНИЦИ/ превод: Димитър Горсов/ брой 42 юли 2012

БАХЧИСАРАЙСКИ ФОНТАН/ превод: Димитър Горсов/ брой 42 юли 2012

КЪМ ЛИЦИНИЙ/ превод: Димитър Горсов / брой 42 юли 2012

ПРОБУЖДАНЕ/ превод: Иванка Павлова/ брой 42 юли 2012

МУЗА/ превод: Александър Миланов/ брой 42 юли 2012

КОГАТО АЗ ДО ТВОЯ СТАН…/ превод: Андрей Германов/ брой 44 октомври 2012

ИЗГОРЕНОТО ПИСМО/ превод: Николай Антонов/ брой 44 октомври 2012

ЖЕЛАНИЕ ЗА СЛАВА/ превод: Цветан Ангелов/ брой 46 декември 2012

ЗАТВОРНИК/ превод: Красимир Георгиев/ брой 47 януари 2013

СБОГУВАНЕ/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 48 февруари 2013

УГАСНА СЛЪНЦЕТО…/ превод: Николай Лилиев/ брой 49 март 2013

КЪМ ЧААДАЕВ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 50 април 2013

АЗ ПОМНЯ ОНЗИ МИГ ЧУДЕСЕН…/ превод от руски: Марта Мянкова/ брой 50 април 2013

ЖЕЛАНИЕ/ превод: Стоян Бакърджиев/ брой 51 май 2013

КРАСАВИЦА ПРЕД ОГЛЕДАЛОТО/ превод: Вътьо Раковски/ брой 51 май 2013

КЪМ МОРЕТО/ превод: Никола Фурнаджиев/ брой 51 май 2013

ОБИЧАХ ТЕ…/ превод: Кузман Савов/ брой 51 май 2013

АРИОН/ превод: Атанас Смирнов/ брой 52 юни 2013

ВАКХИЧЕСКА ПЕСЕН/ превод: Димитър Методиев/ брой 53 юли 2013

НОЩ/ превод: Давид Овадия/ брой 53 юли 2013

ПРИКАЗКА ЗА РИБАРЯ И РИБКАТА/ превод: Иван Пауновски/ брой 53 юли 2013

ЗАТВОРНИК/ превод: Благой Димитров/ брой 53 юли 2013

ЗАТВОРНИК/ превод: Тихомир Йорданов/ брой 54 септември 2013

СЕЛО/ превод: Йордан Ковачев/ брой 55 октомври 2013

ПЕВЕЦ/ превод: Димитър Горсов/ брой 55 октомври 2013

СТИХОВЕ/ превод: Димитър Златев/ брой 55 октомври 2013

НЕ МИ Е ЖАЛ ЗА ВАС, ДАЛЕЧНИ ДНИ…/ превод: Димитър Горсов/ брой 56 ноември 2013

НА ЧААДАЕВ/ превод: Елисавета Багряна/ брой 57 декември 2013

КИНЖАЛ/ превод: Кръстьо Станишев/ брой 57 декември 2013

В НОЩТА ЗЕФИР…/ превод: Александър Миланов/ брой 57 декември 2013

ДАР НАПРАЗЕН, ДАР СЛУЧАЕН…/ превод: Димитър Методиев/ брой 57 декември 2013

БУРЯ/ превод: Димитър Златев/ брой 58 януари 2014

ПТИЧКА/ превод: Найден Вълчев/ брой 58 януари 2014

ГЪРКИНЬО ВЯРНА, НЕ ПЛАЧИ…/ превод: Григор Ленков/ брой 58 януари 2014

СЕЛО/ превод: Любен Любенов/ брой 58 януари 2014

ОБИЧАХ ВИ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 60 март 2014

ВЪЗРАЖДАНЕ/ превод: Людмил Стоянов/ брой 61 април 2014

КЪМ КЛЕВЕТНИЦИТЕ НА РУСИЯ/ превод: Красимир Георгиев/ брой 62 май 2014

НЕ ПИТАЙ ТИ ЗАЩО ОТ ТЪЖНА МИСЪЛ…/ превод: Татяна Любенова/ брой 64 юли 2014

ПАК ЗИМА…/ превод: Никола Фурнаджиев/ брой 70 февруари 2015

НА А. П. КЕРН/ превод: Георги Джагаров/ брой 71 март 2015

ПЕСЕН/ превод: Емануил Попдимитров/ брой 72 април 2015

ВОЛНОСТ/ превод: Камен Зидаров/ брой 74 юни 2015

ЗИМНО УТРО/ превод: Красимир Георгиев/ брой 80 януари 2016

ОБЛАК/ превод: Емануил Попдимитров/ брой 81 февруари 2016

СЕЯЧ/ превод: Николай Хрелков/ брой 83 април 2016

AКВИЛОН/ превод: Атанас Смирнов/ брой 88 октомври 2016

УНИНИЕ/ превод: Димитър Подвързачов/ брой 89 ноември 2016

ПАМЕТНИК/ превод: Елисавета Багряна/ брой 93 март 2017

АНЧАР/ превод: Мария Грубешлиева/ брой 94 април 2017

ВЪЗПОМИНАНИЕ/ превод: Иван Вазов/ брой 97 юли 2017

МАДОНА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 98 септември 2017

ЗИМЕН ПЪТ/ превод: Асен Босев/ брой 100 ноември 2017

ЗИМНА ВЕЧЕР/ превод: Галена Воротинцева/ брой 100 ноември 2017

ГАТАНКА/ превод: Йордан Ковачев/ брой 102 януари 2018

ПРОЗОРЕЦ/ превод: Борис Младенов/ брой 103 февруари 2018

ПРОРОК/ превод: Людмил Стоянов/ брой 104 март 2018

НА МОРФЕЯ/ превод: Иван Генадиев/ брой 104 март 2018

РАЗСЪДЪК И ЛЮБОВ/ превод: Симеон Гатев/ брой 105 април 2018

НА ПОЕТА/ превод: Бойчо Липовски/ брой 110 октомври 2018

МАДОНА/ превод: Красимир Георгиев/ брой 110 октомври 2018

КЪМ МОРЕТО/ превод: Ангел Тодоров/ брой 113 януари 2019


Проза:

РАЗМИСЛИ/ брой 81 февруари 2016

МИСЛИ ЗА ПИСАТЕЛИТЕ, ЗА КНИГАТА И СЛОВЕСНОСТТА/ превод: Васил Павурджиев/ брой 105 април 2018


За Александър Пушкин:

ИЗ СТИХОСБИРКАТА „ПЕТЕРБУРГ. СТИХОТВОРЕНИЯ И ПОЕМИ. 1996 - 2006″/ автор: Владимир Янев/ брой 7 март 2009

ИЗСТРЕЛ/ автор: Игор Кобзев/ брой 14 ноември 2009

ПРИ ИЗВОРИТЕ НА ТРАГЕДИЯТА/ автор: Георгий Сомов/ брой 21 юни 2010

ПУШКИН/ автор: Георги Ангелов/ брой 22 юли 2010

ПИСМО ДО НАТАЛИЯ ПУШКИНА/ автор: Георги Ангелов/ брой 22 юли 2010

ПУШКИН И МАСОНИТЕ/ автор: Вадим Пигальов/ брой 30 юни 2011

БОЛДИНО/ автор: Иван Николов/ брой 31 юли 2011

УТЕХА/ автор: Михаил Маринов/ брой 37 февруари 2012

ЖЕНАТА НА ПУШКИН НЕ БИЛА СУЕТНА КРАСАВИЦА/ автор: Огнян Стамболиев/ брой 37 февруари 2012

А. С. ПУШКИН/ автор: Василий Жуковски/ брой 39 април 2012

НА НОВИНСКИ БУЛЕВАРД/ автор: Евгений Баратински/ брой 39 април 2012

ГЕНИЯТ НАКАЗВА ГЕНИЯ/ автор: Панко Анчев/ брой 39 април 2012

ПУШКИН: ПЛАНИРАНОТО УБИЙСТВО/ автор: Василий Зеленьовски/ брой 41 юни 2012

ПУШКИН В СЪРБИЯ/ автор: Добрица Чосич/ брой 44 октомври 2012

ПРЕД ПАМЕТНИКА НА ПУШКИН/ автор: Георги Талев/ брой 44 октомври 2012

ВЛАСТТА И БУНТЪТ СРЕЩУ НЕЯ/ автор: Панко Анчев/ брой 44 октомври 2012

ПУШКИН - 210 ГОДИНИ!/ автор: Николай Дорошенко/ брой 45 ноември 2012

ЗА ПУШКИНА/ автор: Александър Балабанов/ брой 48 февруари 2013

МОЯТ ПУШКИН/ автор: Мина Карагьозова/ брой 49 март 2013

ПУШКИН, 1999 Г./ автор: Генадий Красников/ брой 49 март 2013

СЕЛИМИЦА / ПУШКИН В ЦАРСКОЕ СЕЛО / автор: Георги Миланов/ брой 53 юли 2013

ПУШКИН ИСТОРИК/ автор: Сава Чукалов/ брой 73 май 2015

ПУШКИН/ автор: Карел Чапек/ брой 81 февруари 2016

НЕВИННИЯТ ДАНТЕС/ автор: Александър Климов/ брой 93 март 2017

КАКВО Е ПУШКИН ЗА НАС/ автор: Стилиян Чилингиров/ брой 108 юли 2018