АНЧАР
превод: Мария Грубешлиева
В пустиня суха, в пек и зной,
в пръстта от жажда разтопена,
Анчар, самотен часовой
стои сам в цялата вселена.
Природата във ден на гняв
всред степите го бе родила,
и корен и зеленина
с отрова страшна напоила.
А през кората му тече
отровата през знойно пладне.
И после, вечерта щом падне,
застива в клей прозрачно-чер.
Край него птица не хвърчи,
ни идва тигър: само вятър
край смъртното дърво ечи
и смъртен хуква по земята.
И ако облак изведнъж
облей листата му заспали,
от клоните отровен дъжд
се стича в пясъка запален.
Но прати при Анчар веднъж
човек човека с властно слово,
и тръгна бързо онзи мъж,
и върна се в зори с отрова.
Донесе клея смъртен той
и клонче с помъртвели листи.
И по челото бледно - зной
като поток го беше плиснал.
Донесе и припадна, слаб,
пред шатрата, във порив сетен.
И мъртъв зърна своя раб
непобедимият владетел.
И с таз отрова зарази
стрелите князът бързотечни.
И с гибел черна порази
съседите в страни далечни.
1828
——————————
АНЧАР
В пустыне чахлой и скупой,
На почве, зноем раскаленной,
Анчар, как грозный часовой,
Стоит - один во всей вселенной.
Природа жаждущих степей
Его в день гнева породила,
И зелень мертвую ветвей
И корни ядом напоила.
Яд каплет сквозь его кору,
К полудню растопясь от зною,
И застывает ввечеру
Густой прозрачною смолою.
К нему и птица не летит,
И тигр нейдет: лишь вихорь черный
На древо смерти набежит -
И мчится прочь, уже тлетворный.
И если туча оросит,
Блуждая, лист его дремучий,
С его ветвей, уж ядовит,
Стекает дождь в песок горючий.
Но человека человек
Послал к анчару властным взглядом,
И тот послушно в путь потек
И к утру возвратился с ядом.
Принес он смертную смолу
Да ветвь с увядшими листами,
И пот по бледному челу
Струился хладными ручьями;
Принес - и ослабел и лег
Под сводом шалаша на лыки,
И умер бедный раб у ног
Непобедимого владыки.
А царь тем ядом напитал
Свои послушливые стрелы
И с ними гибель разослал
К соседям в чуждые пределы.
1828
