Александър Сергеевич Пушкин

превод: Васил Павурджиев

*
Ке намира някакво съчинение за глупаво. - С какво ще го докажете? - Извинете, - простодушно уверява той, - ами, че аз мога да го напиша.

*
Преводачите са пощенските коне на просвещението.

*
Граматиката не предписва законите на езика, но изяснява и утвърждава неговите обичаи.

*
Някой бе казал, че френската словесност се е родила във вестибюла (и не е стигнала до гостната). Това не е мнение, а историческа истина, буквално изразена - Маро беше камердинер на Франциск I, Молиер - камердинер на Людовик XIV … Боало, Расин и Волтер (особено Волтер) наистина стигнаха до приемната, но все пак минаха през вестибюла. За новите поети нищо не може да се каже. Те са на площадите, за което ние ги поздравяваме.

*
Точност и краткост - ето първите достойнства на прозата. Тя иска мисли и мисли - без тях блестящите изрази за нищо не служат.

*
Мене ми се струва, че театърът, лош или добър, естествен или пресилен, всякога е скъпоценен свидетел за историята на нравите и човешките мисли.

*
Да се описват от писателя слабостите, заблужденията и човешките страсти не е безнравственост, тъй както анатомията не е убийство.

*
Един безупречен сонет струва, колкото една дълга поема. Хубавата епиграма е по-добра от лошата трагедия.

*
Критиката е наука за откриване красотата и недостатъците в произведенията на изкуствата и литературата. Където няма любов към изкуството - там няма критика.