Александър Сергеевич Пушкин

превод: Любомир Духлински

Последните произшествия разкриха много тъжни истини. Липсата на образование и морал е въвлякла много млади хора в криминални заблуди. Политическите промени, наложени в други народи по силата на обстоятелствата и дългогодишна подготовка, изведнъж станаха предмет на планове и злонамерени усилия сред нас.

Преди около 15 години младите хора се занимаваха само с военна служба, опитвайки се да се отличават само със светско образование или шеги; литературата (по това време толкова свободна) няма посока; образованието не се отклонява по никакъв начин от първоначалните очертания. 10 години по-късно видяхме либералните идеи като необходим белег за добро образование, разговорът е изключително политически; литературата (потисната от най-капризна цензура), превърната в ръкописни клевети срещу властта и възмутителни песни; накрая, тайни общества, конспирации, повече или по-малко кървави и безумни планове.

Ясно е, че кампаниите от 13 и 14 година (1813-1814 г. - б.пр.), престоят на нашите войски във Франция и Германия, трябва да се припишат на това влияние върху духа и морала на онова поколение, чиито нещастни представители загинаха в нашите очи; трябва да се надяваме, че хората, които споделят мисленето на заговорниците, са се опомнили; че, от една страна, те виждат незначителността на своите планове и средства, от друга страна, огромната власт на правителството, основано на силата на нещата.

Вероятно братята, приятелите, другарите на жертвите ще се успокоят с времето и размислите, ще разберат нуждата и ще я простят в душите си. Но е необходимо да се защити новото, подрастващо поколение, което още не е научено от никакъв опит и което скоро ще излезе на полето на живота с целия плам на първата си младост, с целия си възторг и готовност да приеме всякакви впечатления.

Не само влиянието на чуждите идеологии е пагубно за нашето отечество; образованието или по-точно казано - липсата на образование, е коренът на всяко зло. Не просвещението, казва височайшият манифест от 13 юли 1826 г.*, а към безделието на ума, по-вредно от безделието на телесната сила, към липсата на солидно знание, това своенравие на мислите, източник на бурни страсти, този разрушителен лукс на полузнание, този импулс трябва да се припише на мечтателни крайности, чието начало е покварата на морала, а краят е унищожението.

Нека кажем повече: само просвещението е в състояние да предотврати нови безумия, нови социални бедствия.

Чиновете, (длъжностите - б.пр.) станаха страстта на руския народ. Това искаше Петър Велики, това изискваше тогава държавата Русия.

В други страни млад мъж завършва образованието си на около 25-годишна възраст; при нас той бърза да постъпи възможно най-рано на служба, защото трябва да бъде полковник или колежски съветник на 30 години. Той влиза в света без никакви солидни познания, без никакви положителни правила: всяка мисъл е нова за него, всяка новина има влияние върху него.

Той не е в състояние нито да повярва нито да възрази; той става сляп привърженик или пламенен последовател на първия другар, който поиска да упражни превъзходството си над него или да го направи свое оръдие.

Разбира се, унищожаването на чиновете (поне цивилните) предоставя големи ползи; но тази мярка води и до безброй вълнения, както изобщо всяка промяна в разпоредбите, осветена от времето и навика.

Човек може поне да извлече някаква полза от самата злоупотреба и да представи чиновете като цел и свойство на просвещението; трябва да привлича всички младежи в обществени институции, подлежащи на държавен надзор; трябва да ги задържим там, да им даде време да прекипят, да се обогатят със знания, да съзреят в тишината на училищата, а не в шумното казармено безделие.

В Русия домашното възпитание е най-недостатъчното, най-безнравственото; детето е заобиколено само от лакеи, вижда само гнусни примери, своеволничи е или раболепничи, не получава никакви понятия за справедливост, за взаимоотношенията между хората, за истинската чест.

Неговото възпитание се ограничава до изучаването на два или три чужди езика и елементарната основа на всички науки, преподавани от някой нает учител. Възпитанието в частните пансиони не е много по-добро; тук там свършва на 16 г.

Няма нужда да се колебаете: частното възпитание трябва да бъде потиснато на всяка цена.

Необходимо е с всички средства да се умножат несгодите, свързани с него (например да се умножат годините на подофицерство и първите цивилни чинове).

Да се премахнат изпитите. Покойният император, след като се убеди в незначителността на предшестващото поколение, искаше да отвори пътя за просветената младеж и по някакъв начин да задържи старите хора, вкоренени в неморалност и невежество.

Указът за изпитите - твърде демократична и погрешна мярка - нанесе последен удар върху дворянското просвещение и гражданската администрация, изтласквайки цяло ново поколение към военна служба.

И тъй като в Русия всичко е продажно, изпитът се превърна в нова индустрия за професорите. Той заприлича на лоша митническа застава, в който стари инвалиди пропускат срещу пари онези, които не знаят как да минат.

Така че (от такава и такава година) младеж, който не е бил обучаван в държавно училище, постъпвайки на служба, не получава никакви облаги предварително и няма право да иска изпит.

Премахването на изпитите произведе голяма радост в старите титулярни и колежки съветници, което ще бъде добро противодействие на мрънкането на родители, които смятат децата си за обидени.

Що се отнася до възпитанието в чужбина, то нямаше нужда от никакви забрани. Ще бъде достатъчно да го забъркате само с недостатъците, свързани с домашното възпитание, защото първо, много малко ще се възползват от това разрешение; второ, обучението в чуждите университети, въпреки всичките му неудобства, за разлика от нашето е по-малко вредно от патриархалното образование.

Виждаме, че възпитаният в Гьотингенския университет Н. Тургенев, въпреки политическия си фанатизъм, се е отличавал сред буйните си съобщници със своята нравственост и умереност - следствие от просвещението на истинското и положително познание.

По този начин, унищожавайки или поне силно затруднявайки частното образование, за правителството ще бъде лесно да подобри общественото образование.

Училищата в Ланкастър са част от нашата военна образователна система и затова са в най-добър ред.

Кадетският корпус, развъдник на офицери за руската армия, изисква физическа трансформация, голямо внимание към морала, който е най-гнусно пренебрегван.

За това се нуждаем от полицейски сили, съставени от най-добрите ученици; доносите на други да бъдат оставени неразследвани и дори наказвани; жалбите също ще трябва да достигат до властите чрез тази полиция.

Трябва да се обърне стриктно внимание на ръкописите, които се разпространяват между възпитаниците.

За намерен неприличен ръкопис да се наложи най-тежкото наказание; за възмутително поведение - изключване от училище, но без по-нататъшно преследване в службата: наказването на младеж или възрастен за вината на младеж е нещо ужасно и, за съжаление, твърде често срещано у нас.

Премахването на телесните наказания е необходимо. Правилата на честта и човеколюбието трябва да бъдат внушени на учениците предварително. Не трябва да забравяме, че те ще имат право да използват пръти и тояги над войника. Прекалено жестокото възпитание ги прави палачи, а не началници.

В гимназиите, лицеите и интернатите към университетите ще бъде необходимо да се удължи цикълът на обикновено обучение с най-малко 3 години, като в зависимост от това се увеличат чиновете и службите, давани при завършване.

Преобразуването на духовните семинарии - развъдник на нашето духовенство, като въпрос от най-високо национално значение - изисква напълно специално разглеждане.

Предметите на обучение през първите години не изискват съществени промени.

Изглежда обаче, че езиците отнемат твърде много време. Защо, например, да учите 6 години френски, когато умението на света вече е твърде достатъчно? Защо латински или гръцки? Допустим ли е луксът там, където има сериозна липса на неща от първа необходимост?

В почти всички училища децата изучават литература, създават дружества и дори публикуват произведенията си в светски списания. Всичко това отвлича вниманието от ученето, привиква децата към дребни успехи и ограничава идеите, които и без това са твърде ограничени сред нас.

Висшите политически науки да заемат последните години. Преподаване на право, политическа икономия според най-новата система на Сей и Сисмонди, статистика, история.

Историята в ранните години на обучение трябва да бъде чисто хронологично описание на произшествията, без никакви морални или политически разсъждения. Защо да даваме на детските умове еднопосочна, винаги неправилна посока? Но в последния курс преподаването на история (особено съвременна история) ще трябва напълно да се промени.

Ще бъде възможно да се покаже със спокойствие разликата в духа на народите, източникът на нуждите и исканията на държавата; да не се хитрува; не да изопачават републиканските разсъждения, да не се позори убийството на Цезар, превъзнасяно от 2000 години, а да се представя Брут като защитник и отмъстител за основните изисквания на отечеството, а Цезар като амбициозен бунтовник.

Като цяло, републиканските идеи не трябва да изумяват възпитаниците, когато навлязат в света и да имат за тях чара на нещо ново.

Руската история ще трябва да се преподава по Карамзин. Историята на руската държава е не само дело на велик писател, но и подвиг на честен човек.

Русия е твърде малко позната на руснаците; в допълнение към своята история, нейната статистика, нейното законодателство изисква специални катедри.

Изучаването на Русия ще трябва да заеме преди всичко умовете на младите благородници в последните години, които се готвят да служат на отечеството с вяра и истина, с цел искрено и усърдно обединяване с правителството във великия подвиг за подобряване на държавните постановления, а не да му възпрепятстват безумно упорствайки в тайната си неддобпожелателност.

От свое име никога не бих се осмелил да представя за разглеждане от правителството такива недостатъчни забележки по толкова важна тема като общественото възпитание; само с едно желание чрез усърдие и искреност да оправдая височайшата милост, незаслужена от мен, ме принуди да изпълня поверената ми задача.

Насърчен от първото внимание на господаря император, най-смирено моля негово величество да ми позволи да изложа пред него мисли относно теми, които са ми по-близки и познати.

————————–

* Височайшия манифест от 13 юли 1826 г. на Император Николай I за изпълнение на присъдите над декабристите - б.пр.