Александър Пушкин

превод: Кръстьо Станишев

СБОГУВАНЕ

Последен път лицето мило
да галя дръзвам с мисълта,
мечта да будя с нежна сила
и в болка, тиха и унила,
да си припомням любовта.

Годините от нас отлитат
и ни променят, но в покой
от своя тих поет си скрита,
във гробна тъмнина обвита,
за теб пък е угаснал той.

Далечна моя, зов прощален
сърдечно приеми от мен,
като съпруга овдовяла,
като приятел - на раздяла
с приятел, вечно заточен.

1830

—————————–

ПРОЩАНИЕ

В последний раз твой образ милый
Дерзаю мысленно ласкать,
Будить мечту сердечной силой
И с негой робкой и унылой
Твою любовь воспоминать.

Бегут, меняясь, наши лета,
Меняя всё, меняя нас,
Уж ты для своего поэта
Могильным сумраком одета,
И для тебя твой друг угас.

Прими же, дальная подруга,
Прощанье сердца моего,
Как овдовевшая супруга,
Как друг, обнявший молча друга
Пред заточением его.

1830