УНИНИЕ
превод: Димитър Подвързачов
Из елегиите на Пушкин
УНИНИЕ
Не питай ти защо всред веселбите
аз често съм от мисли помрачнен,
защо тъй тъжно гледат ми очите,
защо животът мил не ми е мен…
Не питай ти защо гърди студени
разлюбиха отдавна всичко веч,
и нивга никому уста смутени
не щат каза любовна, сладка реч…
Еднъж се вкусва сал любовна сладост,
за миг нам щастието ни се дава, -
след веселата, сладострастна младост
сал мрачното униние остава.
НА ДРУГАРИТЕ МИ
Сред вашите беседи шумни
сал аз съм мрачен и студен…
На веселбите си безумни
не викайте вий вече мен.
И аз обичах нявга с вази
стаканен звън и пирове,
и аз възпявах ги тогази
със свойте звучни стихове.
Но мина вече веселбата,
хвръкна туй време надалеч
и мрачний гений на тъгата
покри ме с черни криле веч…
Не викайте ме вий със вази
на ваште веселби… не ща!
Не искам с свойта мрачност ази
и вашто щастье да смутя.
Към вази се отправят още
момински погледи със страст,
и златни дни, и златни нощи
в живота има зарад вас.
Другари! В песни този час
минете таз нощ бързоходна -
на вашта веселба свободна
през плач ще се усмихна аз.
——————————
сп. „Илюстрация светлина”, г. 10, кн. 6, юни 1900 г.
EПИГРАМА
Глух дава глух на съд, при съдник, глух от време.
И първият крещи: „Тоз кравата отне ми!”
А вторият пищи: „Как! Тази целина
отколе моя е - от дяда остана!”
И съдникът реши: „Не смейте брат за брата -
вий нямате вина - виновна е момата!”
——————————
сп. „Смях”, г. 2, бр. 37, 12 февруари 1912 г.
