Александър Филипов

В началото на тая година руският народ, славянството и цяла образована Европа почете паметта на Пушкина, по случай сто години от неговата смърт. И тая обща почит на целия културен свят е напълно заслужена, защото Пушкин е не само най-великият руски поет, но и един от малцината най-големи поети на всички времена и народи.

Александър Сергеевич Пушкин се е родил на 26 май 1799 г. в Москва. Той е син на видно дворянско семейство. По баща Пушкин произлиза от стар, известен със заслугите си болярски род. А по майка поетът е правнук на прочутия „арап на Петра Велики” - на потомъка на абисински рас, Абрам Ханибал. От своя африкански прадядо Пушкин е наследил външността си - черните си къдрави коси, южно лице с дебели бърни, буйно въображение и пламенен  характер. А от прадедите си руси той е наследил благородството на своя дух.

В най-ранните си години малкият Александър бил възпитаван у дома си от учители французи, от които научил отлично френския език. Но най-дълбоко впечатление в неговата детска душа оставила дойката му Арина Радионовна, която закърмила бъдещия поет с руските народни приказки и песни. И по-сетне върху тая основа Пушкин гради своята поезия.

Вече дванадесетгодишен, Пушкин постъпва в Царско-селския лицей - училище за благородни юноши, гдето добива хубаво образование. И още там младият Пушкин почва да пише стихове, които обръщат внимание на видни тогавашни руски поети: Державин и Жуковски.

Откак напуснал лицея, Пушкин се отдава на буен младежки живот, и за някакви простъпки бива изпратен в Южна Русия, на служба в Бесарабия, гдето прекарва близо три години. Тука, в града Кишинев, Пушкин имал възможност да види и се опознае с българи, да разбере ценните качества на българския народ. Тука младият поет, покрай службата си, усилено работи върху свои произведения.

От Южна Русия Пушкин се прибира в своето имение, село Михайловско, гдето в усамотение продължава да работи свои творения. В Михайловско написал някои от най-хубавите си неща: историческата драма „Борис Годунов”, части от романа „Евгений Онегин” и други по-дребни лирически стихотворения.

След дълго усамотение най-сетне на Пушкина било позволено да се върне в Москва през 1826 година. Той е вече зрял и признат от всички поет. Славата му се разнася из цяла Русия. В следващите години, освен с поезия, Пушкин се занимавал много и с история и написал няколко исторически работи. Написал също и редица повести из руския живот.

През 1831 година Пушкин се оженва, но неговият брак не му донася щастие и спокойствие. Поради завист и клюки той бил предизвикан да се бие на дуел с един чужденец офицер, който ранява тежко поета. След двудневни мъки Пушкин починал на 29 януарий 1837 година. Вестта за неговата смърт опечалила дълбоко и искрено цяла просветена Русия, която горчиво оплакала своя без време загинал поет.

*

Пушкин почнал да пише много рано. Още юноша той съчинявал стихотворения, обикновено под влияние на разни френски поети. Но по-сетне той почва да пише не по книжно вдъхновение, а черпи от народната песен, от народната приказка и от руския живот.

Славата си Пушкин утвърдява със своята първа поема „Руслан и Людмила”, написана под впечатления от руската народна поезия. Написал е след това много лирически произведения, в които ни разкрива трепетите на своето сърце. Писал е редица поеми, по-известни от които са: „Цигани”, „Кавказки пленник”, „Бахчисарайски фонтан”, „Мазепа”.

Прекрасен е Пушкиновият роман „Евгений Онегин”. Написал е редица повести в проза „Повести на Белкина”, „Капитанска дъщеря” и други. Пушкин е написал хубавата драма „Борис Годунов’ и няколко други по-дребни драматически произведения.

Пушкиновото творчество извира от народната песен, от руския бит и от руската история. Поради това Пушкин с право може да бъде смятан за истински руски народен поет. Той изоставя изкуствения книжен език и пише своите произведения на жив народен руски език. Затова Пушкин се смята пръв истински голям писател и родоначалник на новата руска литература.

И за нас, българите, Пушкин има големи заслуги. Няма български поет, който да не се  е учил от Пушкина. Няма образован българин, който да не се възхищавал от Пушкиновите произведения и да не е облагородявал своето сърце с неговата поезия. И затова, защото Пушкин е славянски поет; защото той е писал на най-близкия нам славянски език; защото най-сетне той е допринесъл много за нашето развитие, за развитието на българската книжнина, ние, българите, с такава любов трябва да тачим паметта на Пушкина.

Вечна да бъде славата на най-великия руски поет!

сп. „Венец”, г. 14, кн. 5, февруари, 1937 г.