Александър Сергеевич Пушкин

превод: Симеон Гатев

РАЗСЪДЪК И ЛЮБОВ

Дафнис подгонил бе веднъж Дорида,
„Постой” - той викаше, - о, прелестна, постой!
Кажи ми: - Аз те любя! - Успокой се,
няма да те гоня, кълна ти се в Киприда”.
„Мълчи, мълчи!” - каза разсъдъка тогаз,
а Ероса й пришепна: „Теб обичам аз.”

„Обичам те” - повтори тя полгласно,
сърцата им изгаряха в огън,
Дафнис в нозете й падна - същ сън,
Дорида го погледна много страстно.
„Ах, бягай” - й каза разсъдъка тогаз,
а Ерос: - „Остани”, прошепна й в тоз час.

Остана тя и с трепет във ръката
взе нейната ръка щастливият овчар.
„Погледай” - каза той със страстен жар, -
„там гълъби целуват се в липата.”
„Ах, бягай” - повтори разсъдъка тогаз,
„Последвай ги” - й каза Ерос с златен глас.

Усмивка нежна устните премина
и със томление във смъглени очи,
що лъчеха в безкрайна страст лучи,
тя във обятията му премина.
„Бъди щастлива ти!” - Ерос мълвеше,
разсъдъка - какво? - О, той мълчеше.

——————

в. „Българан”, г. 7, бр. 44, 1922 г.

——————————

РАССУДОК И ЛЮБОВЬ

Младой Дафнис, гоняясь за Доридой,
«Постой, - кричал, - прелестная! постой,
Скажи: «Люблю» - и бегать за тобой
Не стану я - клянуся в том Кипридой!»
«Молчи, молчи!» - Рассудок говорил,
А плут Эрот: «Скажи: ты сердцу мил!»

«Ты сердцу мил!» - пастушка повторила,
И их сердца огнем любви зажглись,
И пал к ногам красавицы Дафнис,
И страстный взор Дорида потупила.
«Беги, беги!» - Рассудок ей твердил,
А плут Эрот: «Останься!» - говорил.

Осталася - и трепетной рукою
Взял руку ей счастливый пастушок.
«Взгляни, - сказал, - с подругой голубок
Там обнялись под тенью лип густою!»
«Беги, беги!» - Рассудок повторил,
«Учись от них!» - Эрот ей говорил.

И нежная улыбка пробежала
Красавицы на пламенных устах,
И вот она с томлением в глазах
К любезному в объятия упала…
«Будь счастлива!» - Эрот ей прошептал,
Рассудок что ж? Рассудок уж молчал.

1814