Александър Сергеевич Пушкин

превод от руски: Марта Мянкова

***
Аз помня онзи миг чудесен,
Пред мен яви се ти в нощта
Като мечта, кат дивна песен,
Кат дух на сяйна красота.

Измъчен и обезнадежден
В тревоги шумни, суети
Дълго звуча гласът ти нежен,
Сънувах милите черти.

Години в устрем, в смут метежен
Убиха старите мечти,
Забравих аз гласът ти нежен
И твойте прелестни черти.

В самотност, мрак, на заточение
Влачат се глухо мойте дни
Без вяра и без вдъхновение,
Без любов, живот и сълзи.

Духът отново се пробуди
И пак те виждам във нощта
Кат призрак светъл, като чудо,
Кат дух на сяйна красота.

Тупти сърдцето в упоение.
Във него пак възкръсва зов
За вяра и за вдъхновение,
За живот, сълзи и любов.

***
Над Грузия мъгла е хвърлила вуал:
Пред мен Арагва тъжно пее.
И тъжно е и леко. Моята печал
е светла… Иска да се слее
със теб и само с теб… а моята глава
не мъчи нищо, ни тревожи.
Сърдцето пак гори и моли - за това,
че да не люби то не може.