Александър Сергеевич Пушкин

превод: Ангел Тодоров

„Черногорци? Що за хора? -
Бонапарт попита, - аз
чух, че те са злобно племе
и се не боят от нас.

Просто дързост! Заповядвам:
нека да им обявят -
и кинжали, и оръжия
тук при мен да донесат!”

Мамелюци, кирасири
срещу нас (1) изпраща той
и с топове, и с пехота
готви се за страшен бой.

Ала кой ще се предава?
Черногорецът ли? Ба!
Със коне и със пехота
водим с камъни борба.

Чакаме във дупки скрити
гости да се появят, -
идат в планините, всичко
те изтребват в своя път.

Под скалите те минават,
ала в миг - тревога! Вред
над главите си съзират
от червени шапки - ред.

„Стой! И всеки непременно
черногорец да свали,
тук пощада да не знаем,
всеки в бой да се кали!”

Гръмват пушките - и падат
шест червени шапки, в дим,
а под тях, сред храсти,
ний спокойно си лежим.

На французите - със дружен
залп отвръщаме. Слова
чуваме, че те разменят:
„Сигур ехо е това!”

Не! С полковника си падат
сто и двайсет души. Как
целият отряд смутен е
и се впуща в страшен бяг.

Волния ни край намрази
френецът след тоя бой,
а щом види наша шапка,
цял почервенява той.

———————

1. “Срещу нас” - т. е. черногорците: стихотворението е написано от тяхно име и представлява черногорска народна песен, преработена от Пушкин. бел. прев.

——————————

в. „Хоровод”, г. 2, бр. 57, 17.11.1938 г.