Александър Пушкин

превод: Иван Вазов

Птиченцето труд не знае,
нито грижи, както ний,
много, много се не мае,
гняздото си лесно вий.

Нощем в клонете се сгуша,
утром слънце кат изгрей,
то гласа на Бога слуша:
трепне криле и запей.

Мине пролет разцъфтяла,
минат летни марани,
дойде есен, дъжд и хала,
падне сняг по равнини.

Всеки тръпне и се свива;
птиче през море върви, -
в топли крайща си почива,
дор се пролет пак яви.

Славянска антология, 1910 г.