БУРЯ
превод: Димитър Златев
БУРЯ
Девойка виждал ли си ти
със бяла дреха над вълните,
когато в бурните мъгли
морето блъска се в скалите,
когато мълния пламти
и озарява я неспирно,
и вятър мята се, трепти
със покривалото ефирно?
Омайва мрачната вълна,
величествено е небето!
Но вярвай: бялата жена
е по-прекрасна от морето!
1825
—————————–
ИЗ АНАКРЕОН
Що е празна тази чаша?
Хей, момче, не се заглеждай!
Сипвай, но виното наше
с трезва го вода разреждай!
Скит не съм и нямам страст
да пиянствувам неспирно.
С чаша вино пея аз
или разговарям мирно.
1835
—————————–
ПОДРАЖАНИЕ НА АРАБСКИ
Мой младежо - мил и нежен -
мой навек си - не свени се -
с теб ни свързва плам метежен,
пътищата ни едни са!
Кой що ще да си говори. -
С ритъм общ сърцата тупкат.
С тебе ний сме двоен орех,
свързан във една черупка.
1835
БУРЯ
Ты видел деву на скале
В одежде белой над волнами
Когда, бушуя в бурной мгле,
Играло море с берегами,
Когда луч молний озарял
Её всечасно блеском алым
И ветер бился и летал
С её летучим покрывалом?
Прекрасно море в бурной мгле
И небо в блесках без лазури;
Но верь мне: дева на скале
Прекрасней волн, небес и бури.
1825
—————————–
ИЗ АНАКРЕОНА
(отрывок)
Узнают коней ретивых
По их выжженным таврам,
Узнают парфян кичливых:
По высоким клобукам;
Я любовников счастливых
Узнаю по их глазам:
[В них сияет пламень томный -
Наслаждений знак нескромный.]
Перевод: 1835
—————————–
ПОДРАЖАНИЕ АРАБСКОМУ
Отрок милый, отрок нежный,
Не стыдись, навек ты мой;
Тот же в нас огонь мятежный,
Жизнью мы живем одной.
Не боюся я насмешек:
Мы сдвоились меж собой,
Мы точь в точь двойной орешек
Под единой скорлупой.
<1835>?
