Александър Пушкин

превод: Кръстьо Станишев

***
Приятелю, часът дойде! Сърцата молят
покой, отлитат дни, отнасят в своя полет
частичка битие, а ний - без ум съвсем -
се каним за живот, а време е да мрем.
Тук има свобода, покой, но няма щастие.
Отдавна блян щастлив във нощите ми расне:
роб, вече уморен, реших да бягам аз
в далечен манастир на труд и чиста страст.

1834

—————————–

***

Пора, мой друг, пора! [покоя] сердце просит -
Летят за днями дни, и каждый час уносит
Частичку бытия, а мы с тобой вдвоём
Предполагаем жить, и глядь - как раз - умрём.
На свете счастья нет, но есть покой и воля.
Давно завидная мечтается мне доля -
Давно, усталый раб, замыслил я побег
В обитель дальную трудов и чистых нег.

1834