Александър Пушкин

превод: Кирил Христов

Поете, не жадней към слава да те води
народният възторг! Минутен шум е той!
Ще чуйш ти глупий смях на слепи и нероди.
Но съхрани тъжовний си и горд покой!

Ти цар си: сам живей! По своя път свободен
върви, къде зоват те светлите мечти.
Награда не търси за подвиг благороден;
величье гордо нек в тебе грее и блести.

Наградата е в тебе. Ти сам си висший съд:
най-строго ти умееш да си цениш трудът.
Доволен ли си ти от свойте песни святи?

О, нек тълпата да глуши твоя химн, -
олтарят да скверни, де свят се вие дим:
тя твоя трон не ще досегне и разклати.

————————–

сп. „Българска сбирка”, брой № 13-14, 09.1899 г.