РАЗМИСЛИ
превод: Литературен свят
Из писма, бележки, статии
Историята на народа принадлежи на поета. (Писмо до Гнедич, 1825 г.)
Да се презира съдът на хората не е трудно, да се презира собствения съд е невъзможно. (Писмо до Вяземски, 1825 г.)
Тълпата жадно чете изповеди, записки etc., защото в подлостта си се радва на унижението на високия, слабостите на могъщия. Открие ли каквато и да е мръсотия, тя е възхитена. Той е малък, като нас, той е мръсен, като нас! Лъжете, подлеци, той е малък и мръсен - но не така, както вие, - иначе. (Писмо до Вяземски, 1825 г.)
Четенето - ето най-доброто учение. (Писмо до Л. С. Пушкин)
Никоя власт, никое управление не може да устои на разрушителното действие на типографския снаряд.
Вдъхновението е необходимо в геометрията, както и в поезията.
Да се гордеем със славата на своите предци не само може, но и трябва; да не се уважават те е срамно малодушие.
Уважението към имената, осветени от слава, е първият признак на просветения ум. Да бъдат позорени се позволява само на вятърничавото невежество.
Описването на слабости, заблуждения и човешки страсти не е безнравственост, така, както анатомията не е убийство.
Геният има своите слабости, които утешават посредствеността, но натъжават благородните сърца, напомняйки им за несъвършенството на човечеството.
Няма убедителност в хулите, и няма истина, където няма любов.
Точност и краткост - ето първите достойнства на прозата. Тя иска мисли и мисли - без тях блестящите изрази не служат за нищо.
Преводачите са пощенските коне на просвещението.
Забелязал съм, че най-неоснователното съждение, глупаво ругателство получава тежест от вълшебното влияние на типографията. На нас все още печатният лист ни се струва свят. Все мислим: как може това да бъде глупаво или несправедливо? Та нали е напечатано!
Без… самоотверженост в днешното състояние на литературата ни не може да се извърши нищо истинско, достойно за внимание.
Уважението към миналото - ето чертата, отличаваща образования от дивака.
Глупостта на осъждането не е толкова забележима, както глупавата похвала.
Възпитанието, или, по-добре да се каже, отсъствието на възпитанието е коренът на всяко зло.
Само просветата е в състояние да удържи новите безумия, новите обществени бедствия.
