РУСКИ ПОЕТИ - XIX ВЕК – І
превод: Георги Ангелов
ГЪЛЪБИЦА
басня
Нека ужасяват яcтpeби със сила! -
гълъбица казваше под храст унило. -
Благодаря аз постоянно на Съдбата,
че яcтpeб тя не ме е сътворила:
жертва по-добре, отколкото злосторник на земята.
1806
—————————–
ЕПИГРАМА
Ти мислиш, глух е дебелакът Ермолай,
ала грешиш ужасно.
Кажи му: на, вземи, ще чуе той прекрасно!
Той глух е само, кажеш ли му: Дай!
—————————–
ЕПИТАФИЯ НА ИПОЛИТ БОГДАНОВИЧ
Какво да видя? Амур и Душенка в сълзи се давят,
един друг се прегръщат те за кой ли път.
И урната с венци Грациите украсяват!
Не се учудвай, минувачо! Тук лежи на Иполит пpахът.
1803
ЕПИГРАМА ЗА КУЧЕТО
Крадеца лая, на любовника се галя от вратата:
угаждам аз и на мъжа, и на жената.
БЕЗСМЪРТИЕ
Със славата и завистта живее - дива;
великият човек не е щастливец.
Изкуството да се живее скрива цял живот. Накратко:
безсмъртен е едва от смъртния си час нататък!
1815
СТЪЛБА
Стълба опряна до стената си стоеше отдавна.
Макар че стъпалата бяха помежду си равни,
горното стъпало пред другите бе високомерно.
Минаваше наблизо мъж, стълбата той зърна,
хвана и я преобърна -
тъй горното стъпало долу се намери.
Така понякога човек е нависоко и се възгордява -
но гледаш го: надолу полетява.
Нагледен пример е Наполеон:
Както сатана от небесата,
така и той
излетя
от своя трон.
19 юли 1815
—————————–
ЗЛАТНАТА СТРУНА
На лирата се скъса струна:
широко популярна в занаята.
И ето, вече друга прикрепена е,
но не обикновена -
златна!
И лирата, я вижте, как блести.
Но щом засвириха на нея
няма я хармонията отпреди,
която лееше.
Ако на именития невеж и този път
място в Академията не дадат
и слава
на какво, кажете ми, да се надява?
16 декември 1821
—————————–
***
“Вчера ви видях на премиерата на мойта драма.
Хареса ли ви тя?” - “Изобщо”.
- “Но плакахте?” - “Защото жал ми стана,
че дадох за кресло пет рубли общо”.
1816
ЩАСТИЕ
“Как да намеря щастие, кажи ми,
мъдрецо, може би ти е известно?”
- Към него три пътя, много преки, има:
Бъди ти подъл, но знай, че е и трудно, и безчестно.
Бъди ти честен, но до смърт ще те намразят чак.
Най-лесният от тях: бъди глупак.
Не по-късно от 1807
—————————–
ДВЕ КАРТИНИ
Из Антологията
“Как мислиш - Менестрат разпитва ме другарски -
колко струват тези две картини:
виж Фаетон, във огъня изгарящ,
и Девкалион, потъващ в бездни сини…
Но само моля - честно говори”.
- “Достойни са за своята съдба и нека тя не ги отмине:
във водата единия хвърли, другият, предлагам, изгори”.
1809
КЪМ ПОРТРЕТА НА БИБРИС
Да, Бибрис на езика на боговете пял:
от смъртните никой не го е разбрал.
1810
—————————–
В авторското копие вместо Бибрис стои - Бобров. Насочено срещу Семьон Сергеевич Бобров, (починал в 1810 г.). Бобров се присъединил към групата на писатели-мистици, свързани с масоните. Вяземски наричал Бобров Бибрис или Бибрус, намеквайки за пристрастието му към виното (от латинското bibere - пия).
—————————–
***
Тирсис винаги въздиша,
без «уви» и ред не може да напише;
а пред когото стиховете си започне да излива,
другият «уви» прошепва и заспива.
1811
—————————–
Тирсис - вероятно става дума за Пьотр Шаликов.
—————————–
***
Нашенският Диоген лежи под тази пръст в земята стара:
онзи в бъчва преживя цял век, с бъчва нашият живота си прекара.
1811
—————————–
***
Картузов е сенатор,
Картузов е куратор,
Картузов е поет.
На себе си равен,
във всичко прославен,
нюанси ли? - не:
Той лош е сенатор,
и лош е куратор,
и лош е поет.
1813
—————————–
ДВЕ КУЧЕТА
“Защо ти в спалня спиш, а аз отвън премръзвам?” -
пес един въпрос на другия - дебел - задава.
“- Да питаш? - онзи рече - как не ти омръзна?
За служба ти си взет, а аз пък - за забава”.
1819
—————————–
БИТОТО КУЧЕ
Пес лаеше крадците; на сутринта го биха,
че с лая си тревожел съня на господаря.
На следващата нощ той спа; и всичко свиха:
задето не е лаел, сега набиха Шаро.
1819
—————————–
***
Жужащ лъжец, едва си доловим ти за слуха!
Искаш удар да заслужиш от ръката ми?
Стрелците ястреби ловуват в небесата,
аз как да се прицелвам във муха?
1823
—————————–
ОТГОВОРЪТ НА ДРЕВНИЯ МЪДРЕЦ
В болница сме - случаят, лекарят-слепец,
лекува ни наслуки и тъй живота влачим.
Кажи, какво би правил, доказал се мъдрецо? -
«С безумните се смея, със страдащите плача!»
1824
—————————–
***
Двуличен ли? Недоразумение.
Напразно клеветях глупеца.
На тази мутра откровена
няма никакво лице.
1828
—————————–
ПРЕДПАЗВАНЕ
На рода човешки без да знаеш тайните,
ти наричаш всички хора братя.
Така да бъде. Хубаво. Но знай,
че е братът първороден - Каин.
1828
ФИДИЙ
Фидий! Или от Олимп сам гръмовержецът слезе чрез тебе,
или излетя ти самият там да го посетиш!
1837
—————————-
Неподвижен лежеше, като след работа тежка
ръцете отпуснал. Главата си тихо склонил,
дълго над него стоях, сам, и внимателно гледах
мъртвия право в очите; те бяха затворени.
Толкова беше познато лицето му, ясно се виждаше
какво е на него изписано, - приживе ние
не бяхме това върху лицето му виждали.
Не гореше от вдъхновение; не сияеше острият ум.
Не! Но някаква мисъл дълбока и висша го беше обзела:
дори ми се стори, че му предстоеше да види
видение някакво, което се сбъдваше с него
и ми се щеше да го попитам: кажи какво виждаш?
1837
—————————-
РОЗА
Едно утро - и увехна розата; напразно, девойко,
красотата й търсиш; само бодли ще намериш.
1837
—————————-
***
Някога музите нагостил Херодот дружелюбно!
И всяка муза в дар му оставила книга.
1830
—————————-
ЕПИТАФИЯ НА ПИЯНИЦAТА
Под камъка Бибрис лежи;
водата мразеше и ето,
че и от земята ни крещи:
Над мене не плачете!
1814-1815
НАДПИС НА ГРОБА НА СУВОРОВ
Ти търсиш монумент?…
Суворов тук лежи.
—————————–
НАДПИС НА ГРОБА НА КАНТЕМИР
Порочни, не смей да приближаваш тази гробница:
Твоят бич, Кантемир тук лежи.
А ти, добрият, към гроба му ела спокойно.
И ако искаш - даже и заспи.
—————————–
ЕПИГРАМА
Ти прав си, ликът ми не е привлекателен,
но по лицето да отсъжда за ума, кажи ми, кой?
А ако е така, благодарен съм на татко,
че на тебе не приличам, ангел мой.
1816
—————————–
КЪМ БАРОН А. А. ДЕЛВИГ
При погребението му
Довиждане, приятелю! Скоро ще се насладя и аз на дяла си лелеян:
Живях, за да умра; скоро ще умра, за да живея!
1831
ЕПИГРАМА
Колко трудно със славата се свиква, предполагате ли вие!
Бибрис пие, за да пише, и пише, за да се напие!
Юли или август 1809
—————————–
* Бибрис - каламбурно-пародийно прозвище на поета С. С. Бобров (от лат.: fiber - бобър и bibere - пие).
—————————–
***
Знаеш ли какво е рекъл
преди смъртта си побелелият Мелхиседек?
Че на земята роб се е родил човек,
че ляга - роб - земя да го завие
и че едва ли и смъртта ще му открие,
защо е крачил през долината на сълзите,
преди да се стопи в далечините.
1821?
—————————–
ЕПИТАФИЯ
Без надписи! На гроба ми пишете само:
Той беше и го няма!
Края на ноември 1809
ПОСЛАНИЕ КЪМ ВАСКОВ
Ти прав си, мой любезни Васков:
чувствителност влече нещастие.
Напразно спорех с теб веднъж,
ведрото не подсказва дъжд.
Щом щастие ни гали нас,
силните чувства са приятни.
Но връхлети ли ни ужасен час,
да си студен е по-добре стократно!
първата половина на 20-те г. на 19 в.
КЪМ КЛАСИКА БАВИЙ
“Бъди кратък!” - твърдиш. Послушно, в предплата,
ще кажа: “Замълчи! Глупак!” - достатъчно ли кратък съм?
Между 1815 и 1818
—————————–
***
С познания големи във науката
за добитъка този се гордее.
И как пред другите да се не фука:
това самопознание владее.
1810-те години
СМЪРТТА НА СИНА МИ
Заселник земен мимолетен,
минутна земна красота,
защо тъй рано, неприветно
ти на небето отлетя?
Защо в земята ни метежна,
красив мой ангел, чистота,
посред тъгата безнадеждна,
напусна майка и баща?
септември 1824
—————————–
EПИГРАМA
“Я гледайте какъв човек;
все кима със главата?”
- “Тя празна е, затуй е лека,
и даже вятърът я клати”.
Между 1818 и 1820
—————————–
ЕПИГРАМА
Медикът Клит
не обича хората направо:
От лекарствата му ти не си убит?
Ще те погуби с клевета тогава.
1821
БУРНО МОРЕ ПРИ ЯСНО НЕБЕ
Дивият Нептун роптаеше, кипеше и във вълни се пръскаше,
а от златната си висота, огрян от късна зора,
радостният Зевс му се усмихваше, усмихваше се на вселената:
така спокойният гледа вечния закон на бунта
на шумните страсти; така гледа мъдрецът на нищожното
буйство:
силата от началото на света в страшното си величие е тиха.
15 (27) септември 1820, Мемел
—————————–
***
С една година се увеличиха
годините на моето страдание.
Трудно как вървят, аз гледам тихо,
без да роптая, но без упование -
знам какво ме чака в моя ден:
към измамите в живота нямам дял.
Беше весел изгревът за мен,
а залезът в мъгла е вече цял.
1845
—————————–
Написано година преди смъртта на автора, когато след 20 г. затвор и сибирско заточение поетът-декабрист се заселва в уралския град Курган. На 10 (21) юни 1845 г. той навършил 48 г. По това време Кюхелбекер е ослепял.
ПРОМЕНЛИВОСТ
(Към Платон)
Всичко, Платоне, се промени под скиптъра на Хронос, стария:
няма ги атиняните просветени, от спартанците няма и помен,
боговете напуснаха гърците, а те забравиха свободата.
И унизеният роб тъпче могилата твоя!
1816
—————————–
НА ПРЕВОДАЧА ДИОН
Благодаря, че дадохте живот
на стиховете мои вдъхновени!
Изродите от един баща родени
от двама водят вече знатния си род.
Между 1814 и 1817
—————————–
ЕПИТАФИЯ
(Експромт)
Минувачо! Тук почива философ-човек,
той проспа цял век,
за да докаже соломоновата мисъл, тая:
“Всичко сън е! Всичко суета е!”
1819
—————————–
ТЪГА
Щастлив и здрав съм! Но защо сърцето тъгува? Не за предишното;
не! Нито страхът за бъдещето го вълнува.
Дали скъпа душа със земята в този миг се разделя?
Или приятел, оплакан от мен, си е спомнил за мен на небето?
1829
—————————–
СЪЛЗИ НА ЛЮБОВТА
Сладки сълзи на първата обич, изсъхнахте като роса!
- Не! На цветята безсмъртни в рая блестим!
1829
—————————–
ЕПИГРАМА
Изтлелия свитък трудно развиха. Напразни усилия:
в него прочетоха книга, известна на всички.
Юноша! От Лида все същото старо ти ще получиш.
И на тебе понякога тя ще отронва: обичам.
1826 или 1827
—————————–
СМЪРТ
От смъртта не се боим, но с тялото си да се разделим е жалко:
с неохота сменяме така и стария халат.
1826 или 1827
—————————–
ЕПИТАФИЯ
Какво животът бе? Сън тежък, без покой.
Смъртта какво е? Пробуждане от ужаса нечуван.
В полусън ще се усмихне той -
и може би там пак ще почне да сънува.
Между 1814 и 1817
***
Заглавие за баснята избра си тоя:
“И лошо да е, но да бъде свое”.
Добре е тъй, но по-добре е двойно:
Което лошо е, е твое,
а чуждото - добро е.
—————————–
***
На система нова Никандър е създател:
в природата той иска да докаже празнотата.
И всеки ще се съгласи с това,
познава ли конкретната глава.
—————————–
ТРИМАТА СЛЕПЦИ
От съдбата над всички страни и народи
установен е един закон -
вселената трима слепци ръководят:
Фортуна, Смърт, Купидон.
На пира-живот най-напред ни завежда
Фортуна, отваря ни залата,
Амур със танца се разпорежда,
със Смъртта идва краят на бала.
1826
НА КНЯГИНЯ З. А. ВОЛКОНСКА
(В ОТГОВОР НА НЕЙНОТО ПОСЛАНИЕ)
Тревожна арфа съм, а ти - на любовта,
на радостта и мирна, и небесна;
звуча с мелодията на скръбта -
мил на сърцето ми е твоят глас чудесен.
Помрачен от земната съдба,
от страстите си тук съм съкрушен -
гориш в небето ти като звезда,
ангел си, невкусила от тлен!
1838
НА НОВИНСКИ БУЛЕВАРД
На А. С. Пушкин
С усмивка от поета тя
поиска жертвоприношение,
но не получи любовта -
за миг споходи го прозрение.
Не, не е това хармония,
а сън е на въображението,
изпратен му от Аполон
не за любов - за вдъхновение.
1826, 1841
—————————–
***
Ще пием вино ний до гроб
и ще попаднем сред светците -
явно потвърди потопът:
водата пият само злите.
1818 или 1819
—————————–
***
Тук лежи армейски капитан.
Честно той живя и не е грешен много:
роди се, спа, умря пиян-
това ще каже той пред Бога.
1818 или 1819
—————————–
***
Така, той мързеливец и е негодник,
поет е само и мухи лови.
А ти клеветник си, шпионин, търгаш и сводник.
О! Ти човек си делови.
1820?
ВАСИЛИЙ ПУШКИН
ГОЛУБКА
басня
Пусть хищныхъ яcтpeбовъ насъ ужасаeтъ сила! -
Уныло подъ куcтомъ голубка говоpила -
Я вcякой чаcъ должна Cудьбу благодаpить,
Что яcтpeбомъ она меня не сотворила:
Ахъ! лучше жеpтвою, а нe злодеeмъ быть.
1806
ЭПИГРАММА
Ты думаешь, что глухъ брюшистый Ермолай,
Но ошибаешься ужасно;
Скажи ему: возьми, онъ слышитъ, и прекрасно!
Онъ глухъ, когда ему кто молвитъ: подавай.
ЭПИТАФИЯ ИППОЛИТУ БОГДАНОВИЧУ
Что вижу я? Амуръ и Душенька въ слезахъ
Дpугъ дpуга обнимаютъ,
И урну Грации венками украшаютъ! -
Прохожий! не дивись: здесь Ипполитовъ пpахъ.
1830
ПЬОТР КАЙСАРОВ
ЭПИГРАМА СОБАЧКЕ
На вора лаю я, любовника ласкаю;
Обоим: и жене, и мужу угождаю.
АЛЕКСЕЙ МЕРЗЛЯКОВ
БЕССМЕРТИЕ
Со славой зависть обитает;
Великий человек счастливым не бывает.
Искусство жить - всю жизнь свою скрывать,
И в смертный только час бессмертие начать!
1815
АЛЕКСАНДЪР ИЗМАЙЛОВ
ЛЕСТНИЦА
Стояла лестница однажды у стены.
Хотя ступени все между собой равны,
Но верхняя ступень пред нижними гордилась.
Шел мимо человек, на лестницу взглянул,
Схватил ее, перевернул -
И верхняя ступень внизу уж очутилась.
Так человек иной на вышине стоит,
Гордится - и глядишь: как раз наниз слетит.
Возьмем в пример Наполеона:
Как сатана с небес, так он слетел со трона.
19 июля 1815
ЗОЛОТАЯ СТРУНА
На лире порвалась струна;
Обыкновенная была она.
Вот навязали вмиг другую,
Однако не простую,
А золотую!
И лира начала блистать.
Но стали как на ней играть,
Не та уже была гармония, что прежде.
Коль именитому невежде
Стул в Академии дадут -
Чего ждать тут?
16 декабря 1821
***
“Я видел вас вчера в трагедии моей.
Вам нравится она?” - “Нимало”.
- “А что ж вы плакали?” - “Сказать ли? Жаль
мне стало,
Что дал за креслы пять рублей”.
1816
АЛЕКСАНДЪР БЕНИТЦКИ
СЧАСТИЕ
“Наставь меня, мудрец, как счастие найти?
Тебе, я думаю, оно известно?”
- Ближайших три к нему пути:
Будь подл, но это, знай, и трудно, и бесчестно
Будь честен, но тогда возненавидит всяк;
Всего же легче: будь дурак.
Не позднее 1807
ДВЕ КАРТИНЫ
Из Антологии
“Как думаешь, - вопрос Менестрат сделал мне, -
Чего бы стоили мои картины:
Вот этот Фаэтон, сгорающий в огне,
И сей Девкалион, что тонет средь пучины?
Скажи по правде - не солги”.
- “Я думаю, они достойны их судьбины:
Кинь в воду одного, другого же сожги”.
1809
ПЬОТР ВЯЗЕМСКИ
К ПОРТРЕТУ БИБРИСА
Нет спора, что Бибрис богов языком пел:
Из смертных бо никто его не разумел.
1810
***
Тирсис всегда вздыхает,
Он без «увы» строки не может написать;
А тот, кому Тирсис начнет свой бред читать,
Сперва твердит «увы», а после засыпает.
1811
***
Российский Диоген лежит под сею кочкой:
Тот в бочке прожил век, а наш свой прожил с бочкой.
1811
***
Картузов - сенатор,
Картузов - куратор,
Картузов - поэт.
Везде себе равен,
Во всем равно славен,
Оттенков в нем нет:
Худой он сенатор,
Худой он куратор,
Худой он поэт.
1813
ДВЕ СОБАКИ
“За что ты в спальне спишь, а зябну я в сенях?” -
У мопса жирного спросил кобель курчавый.
“- За что? - тот отвечал. - Вся тайна в двух словах:
Ты в дом для службы взят, а я взят для забавы”.
1819
БИТЫЙ ПЕС
Пес лаял на воров; пса утром отодрали -
За то, что лаем смел встревожить барский сон.
Пес спал в другую ночь; дом воры обокрали:
Отодран пес за то, зачем не лаял он.
1819
***
Жужжащий враль, едва заметный слуху!
Ты хочешь выслужить удар моей руки?
Но знай: на ястребов охотятся стрелки;
А сам скажи: как целить в муху?
1823
ОТВЕТ ДРЕВНЕГО МУДРЕЦА
В больнице общей нам, где случай, врач-слепец,
Развел нас наобум и лечит наудачу,
Скажи, что делаешь, испытанный мудрец? -
«С безумными смеюсь, с страдающими плачу!»
1824
***
Двуличен он! избави боже!
Напрасно поклепал глупца;
На этой откровенной роже
Нет и единого лица.
1828
ПРЕДОСТЕРЕЖЕНИЕ
Людской семьи не зная тайн,
Зовешь ты братьями людей;
Будь так, но затверди верней,
Что первородный брат был Каин.
1828
ВАСИЛИЙ ЖУКОВСКИ
ФИДИЙ
Фидий - иль сам громовержец в тебе нисходил от Олимпа,
Или взлетал на Олимп сам ты его посетить!
1837
А. С. ПУШКИН
Он лежал без движенья, как будто по тяжкой работе
Руки свои опустив. Голову тихо склоня,
Долго стоял я над ним, один, смотря со вниманьем
Мертвому прямо в глаза; были закрыты глаза,
Было лицо его мне так знакомо, и было заметно,
Что выражалось на нем, - в жизни такого
Мы не видали на этом лице. Не горел вдохновенья
Пламень на нем; не сиял острый ум;
Нет! Но какою-то мыслью, глубокой, высокою мыслью
Было объято оно: мнилося мне, что ему
В этот миг предстояло как будто какое виденье,
Что-то сбывалось над ним, и спросить мне хотелось: что видишь?
1837
РОЗА
Утро одно - и роза поблекла; напрасно, о дева,
Ищешь ее красоты; иглы одни ты найдешь.
1837
***
Некогда муз угостил у себя Геродот дружелюбно!
Каждая муза ему книгу оставила в дар.
1830
ПЬЯНИЦЕ
Под камнем сим Бибрис лежит;
Он на земле в таком раздоре был с водою,
Что нам и из земли кричит:
Не плачьте надо мною!
1814-1815
НИКОЛАЙ ГНЕДИЧ
НАДПИСЬ К ГРОБУ СУВОРОВА
Ты ищешь монумента?…
Суворов здесь лежит.
НАДПИСЬ К ГРОБУ КАНТЕМИРА
Порочный, не смей подходить к сей гробнице:
Твой бич, Кантемир здесь лежит.
Ты ж, добрый, к могиле приникни спокойно
И, если захочешь, усни.
ЭПИГРАММА
Ты прав, Дурин, лицом я не пригож;
Но об уме кто ж судит по лицу?
А если так, благодаря отцу,
Я на тебя, мой ангел, не похож.
1816
К БАРОНУ А. А. ДЕЛЬВИГУ
При погребении
Друг, до свидания! Скоро и я наслажусь моей частью:
Жил я, чтобы умереть; скоро умру, чтобы жить!
1831
КОНСТАНТИН БАТЮШКОВ
***
Как трудно Бибрису со славою ужиться!
Он пьет, чтобы писать, и пишет, чтоб напиться!
Июль или август 1809
***
Ты знаешь, что изрек,
Прощаясь с жизнию, седой Мельхиседек?
Рабом родится человек,
Рабом в могилу ляжет,
И смерть ему едва ли скажет,
Зачем он шел долиной чудной слез,
Страдал, рыдал, терпел, исчез?
1821?
ЭПИТАФИЯ
Не нужны надписи для камня моего,
Пишите просто здесь: он был и нет его!
Конец ноября 1809
СЕРГЕЙ АКСАКОВ
ПОСЛАНИЕ К ВАСЬКОВУ
Ты прав, любезный Васьков мой,
Чувствительность есть дар несчастный.
Я прежде споривал с тобой,
Но в вёдро ль видеть день ненастный.
Когда лелеет счастье нас,
То сильно чувствовать приятно,
Но горести в ужасный час
Холодным лучше быть стократно!
АЛЕКСАНДЪР МЕШЧОВСКИ
К КЛАССИКУ БАВИЮ
“Будь краток!” - ты твердишь. Послушности в задаток
Скажу: “Молчи! Ты глуп!” - довольно ли я краток?
Между 1815 и 1818
***
Познаньями большими
В науке о скотах тщеславится Дамон.
И как ему не быть тщеславным пред другими:
Самопознания науку знает он.
1810-е годы
КОНДРАТИЙ РИЛЕЕВ
НА СМЕРТЬ СЫНА
Земли минутный поселенец,
Земли минутная краса,
Зачем так рано, мой младенец,
Ты улетел на небеса?
Зачем в юдоли сей мятежной,
О ангел чистой красоты,
Среди печали безнадежной
Отца и мать покинул ты?
Сентябрь 1824
ЭПИГРАММA
“Ты знаешь Фирса чудака;
Зачем он головой кивает?”
-”От пустоты она уж так легка,
Что и зефир ее качает”.
Между 1818 и 1820
ЭПИГРАММА
Наш медик Клит
Совсем людей не любит:
Кого лекарствами не заморит,
Того он ябедой погубит.
1821
ВИЛХЕЛМ КЮХЕЛБЕКЕР
БУРНОЕ МОРЕ ПРИ ЯСНОМ НЕБЕ
Дикий Нептун роптал, кипел и в волнах рассыпался,
А с золотой высоты, поздней зарей освещен,
Радостный Зевс улыбался ему, улыбался вселенной:
Так, безмятежный, глядит вечный закон на мятеж
Шумных страстей; так смотрит мудрец на ничтожное
буйство:
Сила с начала веков в грозном величьи тиха.
15 (27) сентября 1820, Мемель
***
Еще прибавился мне год
К годам унылого страданья;
Гляжу на их тяжелый ход
Не ропща, но без упованья -
Что будет, знаю наперед:
Нет в жизни для меня обмана.
Блестящ и весел был восход,
А запад весь во мгле тумана.
1845
АНТОН ДЕЛВИГ
ПЕРЕМЕНЧИВОСТЬ
(К Платону)
Все изменилось, Платон, под скипетром старого Хрона:
Нет просвещенных Афин, Спарты следов не найдешь,
Боги покинули греков, греки забыли свободу,
И униженный раб топчет могилу твою!
1816
ПЕРЕВОДЧИКУ ДИОНА
Благодарю за переводы
Моих ритмических стихов!
От одного отца рожденные уроды
Ведут свой знатный род от двух теперь отцов.
Между 1814 и 1817
ЭПИТАФИЯ
(Экспромт)
Прохожий! здесь лежит философ-человек,
Он проспал целый век,
Чтоб доказать, как прав был Соломон,
Сказав: “Все суета! все сон!”
1819?
ГРУСТЬ
Счастлив, здоров я! Что ж сердце грустит? Грустит не о прежнем;
Нет! Не грядущего страх жмет и волнует его.
Что же? Иль в миг сей родная душа расстается с землею?
Иль мной оплаканный друг вспомнил на небе меня?
1829
СЛЕЗЫ ЛЮБВИ
Сладкие слезы первой любви, как роса, вы иссохли!
- Нет! на бессмертных цветах в светлом раю мы блестим!
1829
ЭПИГРАММА
Свиток истлевший с трудом развернули. Напрасны усилья:
В старом свитке прочли книгу, известную всем.
Юноша! к Лиде ласкаясь, ты старого тоже добьешься:
Лида подчас и тебе вымолвит слово: люблю.
1826 или 1827
СМЕРТЬ
Мы не смерти боимся, но с телом расстаться нам жалко:
Так не с охотою мы старый сменяем халат.
1826 или 1827
ЭПИТАФИЯ
Что жизнь его была? тяжелый сон.
Что смерть? от грез ужасных пробужденье
Впросонках улыбнулся он -
И снова, может быть, там начал сновиденье.
Между 1814 и 1817
АЛЕКСЕЙ ИЛИЧОВСКИ
***
Ты выбрал к басенкам заглавие простое:
“Хоть худо, но свое”.
И этак хорошо, но этак лучше вдвое:
Что худо, то твое,
Что хорошо - чужое.
***
Систему новую Никандр изобретает:
В природе пустоту он доказать желает;
И всяк согласен будет в том,
Кто с головой его знаком.
ТРИ СЛЕПЦА
Судьбой на все страны земные
Постановлен один закон -
Вселенной правят три слепые:
Фортуна, Смерть и Купидон.
Жизнь наша - пир, с приветной лаской
Фортуна отворяет зал,
Амур распоряжает пляской,
Приходит Смерть - и кончен бал.
1826
ИВАН КОЗЛОВ
КНЯГИНЕ З. А. ВОЛКОНСКОЙ
(В ОТВЕТ НА ЕЕ ПОСЛАНИЕ)
Я арфа тревоги, ты - арфа любви
И радости мирной, небесной;
Звучу я напевом мятежной тоски, -
Мил сердцу твой голос чудесный.
Я здесь омрачаюсь земною судьбой,
Мечтами страстей сокрушенный, -
А ты горишь в небе прекрасной звездой,
Как ангел прекрасный, нетленный!
1838?
ЕВГЕНИЙ БАРАТИНСКИ
НОВИНСКОЕ
А. С. Пушкину
Она улыбкою своей
Поэта в жертвы пригласила,
Но не любовь ответом ей
Взор ясный думой осенила.
Нет, это был сей легкий сон,
Сей тонкий сон воображенья,
Что посылает Аполлон
Не для любви - для вдохновенья.
***
Мы будем пить вино по гроб
И верно попадём в святые:
Нам явно показал потоп,
Что воду пьют одни лишь злые.
1818 или 1819
***
Здесь погребён армейский капитан.
Он честно жил и грешен не во многом:
Родился, спал и умер пьян-
Вот весь ответ его пред Богом.
1818 или 1819
***
Так, он ленивец, он негодник,
Он только что поэт, он человек пустой;
А ты, ты ябедник, шпион, торгаш и сводник.
О! человек ты деловой.
