ПАМЕТНИК
превод: Елисавета Багряна
ПАМЕТНИК
Издигнах си аз паметник неръкотворен -
народний път за там не ще покрий трева -
от стълпа Александров дигна по-нагоре
той непокорната глава.
Не ще умра аз цял - не - в лирата душата
от тлен ще се спаси, прахът ще надживей -
и славен ще съм аз, додето на земята
поне един поет живей.
Слухът за мен навред в Русия ще премине.
Ще промълви за мене всеки там език:
славянинът, днес дивият тунгуз, и финът,
и степният другар - калмик.
И паметта за мен в народа ще е свята -
че с лирата си светли чувства будех аз,
че в моят век жесток възславих свободата,
за падналия дигнах глас.
О, музо, Божата повеля само слушай:
от хули се не бой, венец не искай ти,
хвала и клевета приемай равнодушно
и със глупеца не спори.
ЕЛЕГИЯ
Веселостта на прежните години
като пиянство минало тежи ми,
но както виното - скръбта ми минала
в мен колкото по-стара, по е силна.
Посърна моят път. Мен чакат тежки дни
на бъдещето в бурните вълни.
Но да умра, другари, не желая.
Да бъда жив - да мисля, да страдая -
и знам, ще има все пак наслаждение
сред всички скърби, грижи и вълнения:
Хармонията пак ще ме опива,
над някой блян в сълзи ще се обливам,
и може би на залеза печален
ще се усмихне любовта прощално.
——————————
сп. „Златорог”, г. 18, кн. 2, 1937 г.
