Александър Сергеевич Пушкин

превод: Иван Вазов

Когато млъкне шумний ден и мрак
въз улиците глухи падне,
тогава часове настаят пак
за бденье, мисли безотрадни.

Нощта се вечна види и в умът
се будят люти угризенья,
и злобни спомени кат змии свистят
за дни на мъки и паденья.

Във тях живота си прочитам клет,
кат в книга, що пред мен разкриват.
И роня сълзи аз, но нито даже ред
тез сълзи в нея не измиват.