Александър Сергеевич Пушкин

превод: Асен Босев

откъс

Между облаци разстлани
гледа пълната луна
и над тъжните поляни
лее тъжна светлина.

А по пътя зимен, скучен,
бързо тройката лети
и звънчето еднозвучно
уморително звънти.

Пее нещо близко, родно
файтонджията сега -
ту за мъките народни,
ту за своята тъга.

Нито огън, нито хижа,
тишина и сняг навред,
само стълбове се нижат
с километрите напред…