Александър Пушкин

превод: Николай Антонов

О, облак последен на страшната буря!
Ти само се носиш високо в лазура,
ти само навяваш безплодна тъга,
ти само смущаваш простора сега.

Ти вред по небето летеше до скоро
и с мълнии грозно ехтеше в простора,
и тряскаше страшно на шир и на длъж,
и в степите сухи изливаше дъжд.

Но стига! Напускай пространствата сини!
Земята е свежа и бурята мина,
и вятъра, лъхнал треви и листа,
спокойно те гони високо в ширта.

1835 г.

——————————

в. „Литературен фронт”, бр. 40, 4 юни 1949 г.