Александър Пушкин

превод: Константин Величков

***
Понякога аз земах свойта лира
в безделните досадни часове,
и свойта леност, и безумни страсти
в изнежени изливах звукове.

Но и тогаз на струните лукави,
неволно сластний звън прекъсвах аз,
кога сред песните ме поразеше
внезапно твоят величави глас.

Потоци леях от горещи сълзи
и с радост сещах чистия елей
на твоите благоуханни речи
въз раните на съвестта ми, как се лей.

И днес от висотата си духовна,
ръката си към мен простираш ти,
и с сила кротка и неодолима
смиряваш в мене буйните мечти.

От твоя жар душата ми съгряна
хвърли мрака на всички суети,
и слушам арфата на серафима
и моят дух от страх свещен трепти.

——————————

Славянска антология, 1910 г.