ПУШКИН В СЪРБИЯ
превод: Литературен свят
Из речта на писателя при награждаването му с медал „А. С. Пушкин”
Считам за свой дълг накратко да разкажа за Пушкин в историята и културата на Сърбия, за плодотворното влияние на Александър Сергеевич Пушкин върху литературното творчество на сръбски език. Ще посоча само някои данни за влиянието на Пушкин и за мястото му в сръбската култура. Като изгнаник, вечен борец за свобода, А. С. Пушкин през 1820 г. се озовал в Бесарабия, където се били събрали бежанци от Сърбия, участници в Първото и Второто сръбско въстание - въстаници на Карагеорги и воеводи на Милош (Обренович), които разказали на «байроновски настроения Пушкин» за борбата и страданията на сърбите след смазването на въстанието и за двамата му вождове - Карагеорги и Милош. Тук били изтъкнатите личности от Първото и Второто сръбско въстание: синът на вожда Карагеорги Алекса, братята Яков и Ефрем Ненадович, Петар Добрняц, митрополит Леонтий, секретарят на Карагеорги Яничие Джюрич, Цинцар Янко и други. Те се видели с Пушкин и му разказали подробно за всичко. Тези разкази вдъхновили Пушкин за написването в десетостъпен стих в духа на сръбската народна поезия на стихотворенията «Карагеорги» и «Воеводата Милош». А за седемнадесетгодишната дъщеря на Карагеорги, красивата и скромна Стаменка, Пушкин през 1820 г. създал стихотворението «На дъщерята на Карагеорги». Тези стихотворения за първи път били публикувани през 1826 г. в сборника, озаглавен «Песме А. Пушкина».
Поемата «Полтава» е преведена на сръбски още приживе на поета, през 1836 г. Великият сръбски поет Петър Петрович Негош посвещава на Пушкин стихове, в които отдава уважение на руския поет и го възхвалява. Творчеството на Пушкин особено повлияло на поетите-романтици от кръга на Воислав Илич в края на XIX век. В началото на ХХ век към творчеството на Пушкин се обръщали всички велики сръбски поети: Йован Йованович Змай, Йован Дучич и други, а по-нататък, до края на ХХ век - Александър Петров, Милован Данойлич, Любомир Симович, Владимир Ягличич, Ирена Грицкат и най-известният преводач на Пушкин - Милорад Павич, превел «Евгений Онегин» на сръбски език. Първият превод на романа в стихове «Евгений Онегин» бил издаден през 1924 г. в превод на Ристо Одавич. Драмата «Борис Годунов» през 1950 г. превел и публикувал Божидар Кнежевич. Избрани произведения на Пушкин излизат в Белград в през 1966 г. А събраните му съчинения в осем тома са публикувани през 1982 г. в превод на великия сръбски писател Милорад Павич и с негов предговор.
Литературните историци с гордост посочват «Приказка за рибаря и рибката», която Пушкин нарекъл в ръкописа «сръбска песен». А в «Песни на западните славяни» е отбелязано, че поетът творчески подражава на образите от сръбската народна поезия. Известен е и фактът, че Пушкин чел монографията на Захар Орфелин за Петър Велики. Искам да ви уверя, че любовта, с която Пушкин се ползва сред просветената сръбска читателска публика, няма равна на себе сред световните поети.
Не възприемайте като отнасящо се към сегашното събитие възхваляване следващите ми думи: Александър Сергеевич Пушкин по своето значение и излъчване на творчеството си е и сръбски поет. Медалът, с който ме наградихте, обозначава и здравото духовно братство между руския и сръбския народ, което в нашата епоха е подложено на сериозно изкушение.
18 май 2010 г., Москва
„Литературный журнал”, 22.05.2010
