Александър Пушкин

превод: Нико Стоянов

***

В степта пустинна на Буджак,
където Прут-реката пак
обгръща руските предели,
край мътно ручейче-сирак
мъждука неизвестно село.
На злополуките напук
живеят българи и тук
и пазят бащините нрави,
прехранват се със собствен труд,
без да му мислят в тоя смут,
как ратоборствуват държави -
заплашват тяхната съдба…

август 1828 г.

—————————–

***

В степях зеленых Буджака,
Где Прут, заветная река,
Обходит русские владенья,
При бедном устье ручейка
Стоит безвестное селенье.
Семействами болгары тут
В беспечной дикости живут,
Храня родительские нравы,
Питаясь трудом,
И не заботятся о том,
Как ратоборствуют державы
И грозно правят их судьбой.